№ 39
гр. Чирпан, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Ивона В. Денева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №
20225540100955 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 9 и т. 10 от
ЗПК.
Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от ищеца В. И. Ч.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. Д. №*, чрез пълномощника си адв. С. Н. от АК – Пловдив,
срещу ответното дружество С. К. ООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7.
В ИМ се сочи, че на 28.07.2022 г. ищецът сключил с ответното дружество договор за кредит
№ ***, по силата на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на ***
лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05 %, годишен процент на разходите – 49.82%.
Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция
поставила към него неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като за кредит от *** лева и
обща сума за плащане 679.09 лв. заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо
лице с трудово възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната, т.е. лица, които месечно получават доходи всеки от тях в пъти повече на
предоставената в заем сума. Твърди се, че ограничение в процесния договор за заем имало и по
отношение на изискванията относно лицата, които може да поръчителстват - те можели да бъдат
само физически, не и юридически лица. Гарантите трябвало да получават минимален осигурителен
доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да произтича само от сключен
безсрочен трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход било необосновано,
тъй като физическо лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например
като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със
движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД. Твърди се, че
неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излязла извън
1
присъщата й обезпечителна функция. От една страна, неустойката била включена като падежно
вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била предвидена в размер, който не
съответства на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по
кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗП при определяне ГПР -
неустойката представлявала над 50% от заетата сума. Моли съдът да постанови решение с което да
прогласите нищожността на клаузата от договор за кредит № *** от 28.07.2022 г. (обективирана в
чл. 11), предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 393.91 лева, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т.
9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Моли
да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400 лв.
в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН ********** за адвокатско възнаграждение, определена по реда за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез юрисконсулт
Л.Б.а с който признава за основателен предявения иск и на основание чл. 237 от ГПК моли съдът
да постановите решение при признание на иска. Навежда, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор. Навежда, че
прогласяване на нищожност на неустоечната клауза не обосновава нищожност на целия договор за
кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Моли на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на С. К. ООД
да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за
завеждане на делото. Моли да бъде постановено решение при признание на иска, като по
отношение на разноските се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът поддържа предявения иск, като с молба вх. № 1030/06.03.2023 г. прави
изрично искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237, ал. 1 от
ГПК.
В о.с.з. ответника не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата на страните намира, че са налице предпоставките за
произнасяне на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като в
отговора по чл. 131 от ГПК ответника е направил признание на иска, а ищецът изрично с молба вх.
№ 1030/06.03.2023 г. е поискал съдът да се произнесе с решение, съобразно направеното
признание на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 от ГПК, а именно
признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал.
2 от ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право,
предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото -
спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК възвежда изключение от този
принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и същият е признал иска. В случая първата установена от законодателя
2
предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е
налице. Това е така, доколкото чрез установяване на задължение за заплащане на неустойка в
процесния договор за кредит, ищецът със своето извънпроцесуално поведение е претендирал
сумата, дължима на основание посочената клауза, като до постановяване на съдебно решение за
прогласяване на нищожността на клаузата, пораждаща това задължение, възникналите на това
основание парични притезания остават дължими, ведно със всички законни последици. В този
смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС
по ч.гр.д. № 3300/2018 г., III г.о. и Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. №
592/2018 г., III г.о, с която се приема, че когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване
на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника
от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Поради изложеното на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените от него съдебни и деловодни разноски, в размер на 50.00 /петдесет/ лева - платена
държавна такса.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при
разглеждания казус, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 400.00 /четиристотин/ лева, поради което
съдът счита направеното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца за неоснователно. Ето защо на адвокат С. Н. от АК –
Пловдив следва да се присъди сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
ул. Д. №* срещу С. К. ООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.
1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, че клаузата от
договор за кредит № *** от 28.07.2022 г. сключен между В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. С.,
ул. Д. №* и С. К. ООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
обективирана в чл. 11, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 393.91 лева е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 9 и т. 10
от ЗПК.
ОСЪЖДА С.К. ООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да
заплати на В. И. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. С., ул. Д. №*, направените съдебни и деловодни
разноски, в размер на 50.00 /петдесет/ лева – държавна такса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К. ООД, ЕИК *********, седалище: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7 да
заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН ********** от АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.
3
„Йоаким Груев“ № 41 – партер, сумата в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4