Присъда по дело №3937/2019 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№        година                                                                                                    Гр. София         

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                                                         Председател: МИНА МУМДЖИЕВА

Съдебни заседатели:

М.П.Д.Д.

 

Секретар	МАРИЯ АБАДЖИЕВА
Прокурор	ИВАЙЛО ПЕТРОВ

Като разгледа докладваното от съдия председателя Наказателно НОХД № 3937 по описа 2019 година  въз основа на закона и доказателствата по делото

 

                                                               П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.О.Б. – български гражданин, с ЕГН: **********, женен, неосъждан, с висше образование за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.06.2019 г. за времето от 14,30 до 15,00 часа в гр. С., на ул. „*******“ по хулигански подбуди да е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Д.Г.Г., с ЕГН **********, като я бутнал в ограда, а след това -  по лице на тротоара, както и да е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като  нанесъл три удара с крак в областта на корема на Д.Г.Г.  докато седяла на седалката в колата си, като я издърпал от колата на асфалта,  по обвинението след това да е нанесъл  два удара с крак в областта на корема, както и по обвинението да е  скочил два пъти с цялата си тежест върху тялото на Д.Г., поради което и на основание чл. 304 НПК оправдава подсъдимия Х.О.Б. по обвинението за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.О.Б. (със снета самоличност) за НЕВИНОВЕН в това за времето от неустановена дата в началото на месец април 2019г. до неустановена дата в средата на месец май 2019г. в гр.С. противозаконно да е присвоил от Д.Г.Г., с ЕГН ********** сумата от 4 000 лева, както и по обвинението да е пазел такава сума в апартамента си, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено от него  престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

 

На основание чл.190, ал.1 НПК  разноските по делото, както следва: сумата от 843, 28 лева, направени в досъдебното производство, деловодните разноски от съдебното производство в размер на 1854,81 лева – общо в размер на 2 698, 09 лева следва да останат за сметка на държавата.

 

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                                                                                             2.

 

 

 

 

Мотиви към присъда от 04.11.2020г. по НОХД 3937/2019г.

по описа на СГС, НО, 10 състав

 

              Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура срещу подсъдимия Х.О.Б. – прокурор в Районна прокуратура – гр. С., за извършени от него престъпления от общ характер, както следва:

           За престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК – за това, че на 12.06.2019 г. за времето от 14,30 до 15,00 часа в гр. С., на ул. „*******“ по хулигански подбуди причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота на Д.Г.Г. с ЕГН **********, като я бутнал в ограда, след което я бутнал по лице на тротоара, след което и нанесъл три удара с крак в областта на корема, докато седяла на седалката в колата си, след което я издърпал от колата на асфалта, нанесъл и още два удара с крак в областта на корема и накрая скочил два пъти с цялата си тежест върху тялото ѝ, лежащо на земята;

          За престъпление по чл.206, ал.1 от НК – за това, че за времето от неустановена дата в началото на месец април 2019г. до неустановена дата в средата на месец май 2019г. в гр.С. противозаконно присвоил от Д.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от 4 000 лева, която пазел в апартамента си.

            В производството пред съда посоченото в обвинителния акт пострадало лице е упражнило правото си да поиска от съда да се конституира като частен обвинител. Искането е уважено в хода на проведеното разпоредително съдебно заседание, като частният обвинител Д. Г. участва в производството с упълномощен повереник.

            Подсъдимият упражнява правото си да даде обяснения, правото да изрази становище в лична защита, като в последната си дума моли да бъда оправдан.

            В хода на съдебните прения прокурорът предлага на съда да постанови осъдителна присъда по обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд. Поддържа се изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, както и правната квалификация на деянията. Алтернативно се прави искане, ако съдът счете, че липсват доказателства за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия за осъществен от него състав на престъпление по чл. 325, ал.1 НК. Прокурорът предлага съдът да наложи наказание лишаване от свобода и  по обвинението за извършено престъпление по чл.206, ал.1 НК, изпълнението на което да отложи по реда, предвиден в чл. 66 НК.

            Повереникът на частния обвинител поддържа изразеното от прокурора становище. Предлага подробен анализ на доказателствата, като  изтъква, че въпросът с авторството на деянието, засегнало телесната неприкосновеност на пострадалата, не е спорен. Изтъква се, че св. Д. е очевидец на действия, с които подсъдимият нанесъл побой над пострадалата. Пледира за наличието на установен от доказателствата хулигански мотив. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда за престъпленията, описани в обвинителния акт. Повереникът изтъква, че поведението на пострадалата не е било провокативно, тъй като тя била водена от две основни съображения да продължи да търси подсъдимия – първото било свързано с искане да получи парите си, които същият присвоил, а второто било свързано с поети от нея ангажименти към подсъдимия и собственици на хотели във връзка с предизборна кампания на подсъдимия за поста – кмет на гр. С.. В пледоарията си повереникът на частния обвинител изтъква, че подсъдимият е проявил коравосърдечие и жестокост, тъй като след причиняването на телесните повреди, не предложил на пострадалата оказване на помощ. В заключителната част от пледоарията си повереникът на частния обвинител е направи пред съда алтернативно искане по чл. 287, ал.5 НПК, съдът да се произнесе за престъпление, за което наказателното преследване се осъществява по тъжба на пострадалия, ако счита, че не е доказано причиняването на лека телесна повреда с хулигански мотив.

            Защитата на подсъдимия чрез адв. Д. предлага на съда да постанови оправдателна присъда. Защитата акцентира върху историята на отношенията между подсъдимия  и пострадалата, включително и по начина, по който са осветлени в показанията на св. Г., както и върху различните очаквания на всеки един от тях, свързани с перспективите пред тяхната връзка. На отделно обсъждане се подлагат показанията на св. Д. и въз основа на предложения анализ се предлага на съда да приеме, че той не е очевидец на действия на насилие, както и че тази негова позиция не е опровергана от показанията на св. Х., вкл. и във връзка с проведената очна ставка между тях. В подкрепа на този извод се излага аргумент, че самият Х. твърди за сведения, които според него придобил в неофициален разговор и сам преценил, че не са съществени, за да ги посочи в съставената от него докладна записка. В пледоарията си защитникът се позовава и на дадените от св. М. показания, като се навежда довод, че той е преминал в района преди инкриминираното деяние, но пострадалата не потърсила помощ от него. Предлага се анализ и на дадените от св. М. показания, за да се заключи, че върху този свидетел е оказано въздействие от органите на държавното обвинение, като срещу него е възбудено наказателно преследване за лъжесвидетелстване по неприключило наказателно производство, по което предстои да даде показания. В тази връзка защитата е изтъква, че е спорен въпросът доколко св. М. би могъл свободно да възпроизведе фактите, които е възприел по случая. Защитата, развита от адв. Д., се спира подробно и върху съдържанието на видеозаписите, като при собствена интерпретация на този доказателствен източник релевира доводи, че някои от инкриминираните действия, във връзка с които подсъдимият бил предаден на съд за престъпление против личността на св. Г., не се визуализират в тях. Защитникът подчертава, че независимо от видеозаписите ВЛ Г. е посочил, че телосложението на подсъдимия при предварително зададена висока кинетична енергия, съпоставено с това на пострадалата, би довело до счупване на кости. На критика се подлагат доказателствената дейност на прокуратурата, свързана с назначаването на СМЕ в един по-късен процесуален етап,  в който следите от травми са били заличени от естествения оздравителен процес, и което до невъзможност да се съберат преки данни чрез личен преглед и което довело до преразказ на други документи.

            При обсъждането на субективния състав на престъпление срещу личността на св. Г. се изтъква значението на психологическите експертизи и уточнението на ВЛ в разпит пред съда, че негативната нагласа на подсъдимия е била във възходяща тенденция поради все настойчивия опит на пострадалата да влезе в контакт с него и да се инкорпорира в личния му живот. Предлага се на съда да приеме за установено, че вербална, както и при физическа агресия негативната нагласа и сензитизация имат много важно значение.

            Защитата чрез адв. Д. подлага на анализ и доказателствения материал, относим към обвинението за извършено от подсъдимия престъпление против собствеността. Предлага съдът да подложи на проверка показанията на св. Г., като единствен и основен пряк източник на доказателства, че инкриминираната сума е била поверена за пазене от нея на подсъдимия. Предлага показанията на пострадалата да бъдат съпоставени и с показанията на св. И. преди съдът да се произнесе относно правно значимите факти. В заключение защитата чрез адв. Д.  предлага на съда да приеме, че инкриминираното деяние, за което подсъдимият е предаден на съд, е провокирано от поведението на св. Г., както и че нейните показания не са достоверен източник на доказателства и за престъпление против собствеността. 

            Защитата на подсъдимия чрез адв. Д. поддържа искането на адв. Д.. В  допълнение към казаното от него изтъква колко безуспешни са били опитите на подсъдимия да преустанови контактите си със св. Г. от началото на април до инкриминираната дата, било то с жестове, с които да финализира отношенията си с нея, било то с убеждения, с отказ да приема телефонни обаждания или да отговаря на СМС – известявания, включително и с груби изрази. Изтъква се градацията на негативната му нагласа. На следващо място защитата чрез адв. Д. подчертава специфични особености от психологичния профил на пострадалата, които са довели до занижени способности както да анализира собствените си емоции, така и да проявява емпатия към чуждите емоции. На следващо място се изтъква субективната представа на подсъдимия за застрашаващо поведение на пострадалата, е установена от неговите собствени обяснения и според защитата тя не е опровергана от останалия доказателствен материал. В тази връзка се акцентира, че по никакъв повод автомобилът на пострадалата не е бил обект на проверка преди деянието, за да се отрече твърдението на подсъдимия, че тя обичайно държала в ниша към дясната предна врата ловджийски нож.

            На следващо място защитата навежда доводи, че показанията на св. Г. не са достоверен източник на доказателства, както  и че разказът ѝ пред съда  следва да бъде съпоставен с документите, попълнени от нея по делото, образувано за домашно насилие, както  и с писмената ѝ кореспонденция с подсъдимия чрез мобилно приложение „Viber”.  В тази връзка защитата предлага собствен прочит на доказателствения материал и посочва, че три дни, в които е обхваната инкриминираната дата и периода преди нея, подсъдимият получил „лавина” от СМС–известявания, които били десетки на брой и в които посланието на пострадалата било, че независимо от всичко случило се до момента, тя приема безусловно неговото поведение и няма да се откаже да го търси. Защитата твърди, че поведението на пострадалата и на инкриминираната дата също е мотивирано с такова послание, тъй като обективира пълно завземане личното пространство на подсъдимия чрез въвличането му в нежелана комуникация, както и чрез следене и  причакване на места, на които обичайно можел да бъде забелязан. В тази връзка се предлага за съдържанието на проведения от нея и подсъдимия разговор непосредствено преди деянието да бъдат ползвани и документи, които са били съставени от пострадалата във връзка с делото, образувано за домашно насилие, а именно за отправено от нея предупреждение към подсъдимия, че ще отиде на адреса на родителите му. Защитата изтъква, че в конкретния случай не се касае за напразна заплаха без възможни тежки последици за личния живот на подсъдимия, тъй като в същото време на този адрес там пребивавало малолетното му дете. Акцентира се и върху „Viber” – кореспонденцията, за да се заключи, че в същото време св. Г. знаела, че дъщерята на подсъдимия е при неговите родители в гр. С. и последиците за неправомерно въздействие от страна на св. Г. върху психиката на това дете са били реални. В тази връзка се изтъква липсата на хулигански мотив при извършване на заснетите от охранителните камери действия. Защитата твърди, че в конкретния случай мотивите на подсъдимия се основават на личните му отношения с пострадалата, както и на съществуващата невъзможност да прекрати по някакъв нормален и човешки начин връзката си с нея.

         Защитата на подсъдимия чрез адв. Д. се спира и върху механизма на причиняване на инкриминираните травми, като твърди, че същите са теренни и липсват доказателства за настъпили травми и след това. Оспорва се и твърдението на св. Г. подсъдимият да е съпричастен към причиняването на телесна повреда през април 2019г.  с аргумента, че описанието на описаните от нея увреждания не съответстват на локализацията на тези, които са отразени в СМУ от **.04.2019г.

            Поддържа се искането на адв. Д. за постановяване на оправдателна присъда по обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Твърди се за противоречия в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г., които не могат да бъдат проверени с други доказателствени източници, включително дали, кога и на какво основание пострадалата преценила, че трябва да занесе в жилището му пари. В тази връзка се предлага на съда да обсъди изявленията на св. Г., документирани в делото, образувано за защита от домашно насилие, за това, че искала да участва в общ бюджет с подсъдимия в едно общо домакинство, както и че искала да върне на подсъдимия част от похарчени от него пари. Защитата изтъква, че след като не е изследван въобще въпросът какви са били общо похарчените от нея  и подсъдимия пари, както и каква част от тях била похарчена персонално от св. Г., за да възникне основание да бъде връщана, не може категорично да се твърди дали и кога същият е държал вещ, която да е чужда по отношение на него.

            В заключение защитата на подсъдимия чрез адв. Д. изисква от съда да обсъди доказателствения материал за мотивите на св. Г. да свидетелства по делото – като желание за реакция срещу лице, което ѝ е причинило болка, но и като желание да бъде разрушен напълно личния му живот. В този контекст от защитата се разглежда факта на подадена жалба по ЗЗДН след инкриминираното деяние, огласяването към този момент и на случай от април 2019г., както и данните от психологическите експертизи, че св. Г. отделила част от личното си време да издирва и заплашва жени, за които считала, че са любовници на подсъдимия.

            Съдът, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното.

 

От фактическа страна

 

           Подсъдимият  Х.Б. е български гражданин, роден на *** ***, с постоянен адрес:***. През инкриминирания период подс. Б. бил собственик и на апартамент в гр. С., който се намирал на около 100 метра от постоянно обитаваната от него къща на посочения по-горе адрес.

           С Решение на ВСС по протокол № 16/23.04.2003 г. подс. Б. е назначен за прокурор в Районната прокуратура в гр.С..

             През инкриминирания период св. Д.Г. работела като управител на хотел в к.к „Боровец“ и имала постоянно местожителство ***.

             На неустановена дата през март 2017г. подс. Б. и св. Г. се запознали по повод посещение на св. Г. в бюро „Съдимост“ в сградата на РС– гр. С.. При това  посещение във връзка с искане за издаване на свидетелство за съдимост св. Г. влязла в разговор с подс. Б., в хода на който двамата разменили телефонните си номера, съответно - ползваният от св. Г. номер *********и ползваният от подсъдимия номер *********. Подсъдимият не се представил пред св. Г. със заеманата от него длъжност, а св. Г., все пак се съгласила да даде номера на телефона си, като пренебрегнала обстоятелството, че не знае нищо за своя събеседник. След две седмици подс. Б. потърсил по телефона св. Г. и посетил хотел „Форум“ в Слънчев бряг, в който тя работела като управител към този момент, като заплатил две нощувки. Там св. Г. и подс. Б. се срещали, но след като св. Г. отказала интимна близост, прекратили срещите си.

През октомври 2017 г. св. Г. и подс. Б. се  засичали два пъти в гр. С. в случайни срещи, при които той я поканил да посети района на съдебната сграда  в гр. С. и да изпият по едно кафе. Св. Г. отклонявала така отправените покани. По-късно в края на 1917г. св. Г. започнала работа в  хотел „Лодж“ – Боровец, като в началото на януари 20** г. подс. Б. посетил този хотел, св. Г. го почерпила. По-късно под предлог, че подс. Б. иска да върне жеста, започнали да се срещат и между тях възникнала интимна връзка. Връзката им продължила без емоционални сътресения до март 2019г. В хода на техните взаимоотношения нееднократно била преекспонирана идеята, че подс. Б. би могъл да се кандидатира за поста - кмет на гр. С.. Св. Г. от своя страна решила, че се касае за сериозни намерения и преценила, че може да му помогне в предизборна  кампания, като събира сведения за обществените настроения  и нагласи в града, както и сведения за проблеми с инфраструктурата в района. Връзката между подс. Б. и св. Г. била съпътствана и с различни техни общи начинания, свързани с пътуване до гр. Габрово, гр. Велико Търново и гр. София,  както и с ангажименти на подс. Б. да съдейства на св. Г. при отпускането на кредит от „Райфайзенбанк“ АД за закупуването на нов автомобил.

Постепенно през 20**г. фактът на тяхната връзка станал достояние на широк обществен кръг в гр. С., включително на лица от професионалните среди, в които обичайно пребивавал подс. Б. – ЧСИ К., съдия по вписванията Д.С., служители, свързани с  охраната и поддръжката на съдебната палата в гр. С.. Подсъдимият Б. и св. Г. посещавали по различно време  различни заведения в гр. С., като в повечето от случаите св. Г. държала лично да заплати своята сметка, а впоследствие се интересувала  от обществения отзвук на това обстоятелство. Св. Г. проявила интерес и към гражданския статус на подсъдимия, като по неустановен начин получила информация, че е женен, но не живее фактически със съпругата си. В процеса на връзката между двамата св. Г. била въведена и в друга сфера от личното пространство на подс. Б., като узнала адреса, на който той живее с родителите си, както и адреса на личния му апартамент в гр. С.. В нито един момент от връзката на св. Г. с подс. Б. тя не разполагала с ключ от негово жилище.

 В процеса на развитието на взаимоотношенията  между св. Г. и подс. Б. той постепенно започнал да изгражда лична субективна преценка за съществуващи непреодолими различия между него и св. Г., свързани с неговата лична представа за степените на сходство в социалния им и в интелектуалния им статус, както и за степените на сходство в областта на културните им интереси. Успоредно с това фактът на тяхната връзка започнал постепенно да става достояние на лица от тяхното обкръжение.  За подс. Б. започнала да придобива все по-голяма значимост представата му за социалния статус на бивши партньори от предходни връзки на св. Г., както и слуховете за драматично прекъсване на такива връзки, свързано с действия на св. Г., насочени към повреждане на чуждо имущество.  Тази представа от друга страна дала тласък в постепенното изграждане на негативна субективна преценка в съзнанието на подс. Б. за непрестижност на неговите взаимоотношения със св. Г. в неговите собствени очи, за непрестижност на тази връзка в неговите тесни професионални среди в гр. С., както и  в очите на широката общественост в гр. С., в която той бил разпознаваемо лице. В същото време св. Г. се опитала да установи общо домакинство с подсъдимия, като използвала посещенията си в личния му апартамент в гр. С., кв. ”Възраждане”, за да остави свои лични вещ. Св. Г. оставала емоционално обвързана с позитивни очаквания от връзката ѝ с него, както и с очаквания, че той може да се кандидатира за кмет на гр. С. и при евентуална политическа кариера в местната власт да сподели общи планове с нея.

 Така през януари 2019г. подс. Б. преценил, че връзката между него и св. Г. следва да се прекрати. Подс. Б. започнал постепенно да се дистанцира от св. Г., като ѝ предложил да преустановят приятелски отношенията си по начин, по който да се съхрани достойнството и на двамата и тя да си намери партньор в нейната професионална среда – сервитьор, барман, лице от туристическия бизнес. Постепенно тази тема на разговор ставала все по-честа при тяхната комуникация, като същата протичала с продължителен монолог от страна на подс. Б. в продължение на 15 и повече минути, а св. Г. обичайно отговаряла „а аз какво да правя“.  Междувременно св. Г. се опитала да пренесе различни вещи в личния апартамент на подс. Б. – спално бельо, свои дрехи и други вещи под предлог, че не може да използва вещи, които са били на разположение на други хора. По този повод между подс. Б. и св. Г. възникнали и други конфликтни ситуации.  От негова страна те били свързани с искането му тя да освободи жилището му от личните си вещи, а от нейна страна – с подозрението, че вещите ѝ са разместени и подсъдимият се среща в личния си апартамент  с други жени. Тези подозрения с по-голяма острота били изразени от нея по повод тяхна среща на рождения ѝ ден – 07.03.2019г. (установено от нейните собствени показания в производството пред СГС).

През март 2019г. подс. Б. отново предложил на св. Г. да се разделят като приятели и с добро по начин, по който тя да остане удовлетворена. Така през март 2019г. подс. Б. решил да финансира тяхно общо пътуване до Гърция, Солун. Във връзка с пътуването предоставил на св. Г. равностойността на 1000 евро, за да може тя да ги обмени в чейндж-бюро за целта на общото им пътуване, а в Гърция закупил подаръци. След завръщането им в България, на 01.04.2019г. подс. Б. заявил на св. Г., че категорично следва да бъде прекратена връзката между тях, че не желае тя повече да го търси, че предстои ваканция на малолетната му дъщеря и че желае да отдели време, в което да бъде с нея. Въпреки  настояването на подс. Б. обаче в следващите дни св. Г. продължила да го въвежда в нежелана от него комуникация чрез мобилен  телефон, като обичайно използвала мобилно приложение „Viber”.

 От своя страна  св. Г. въобще не приела за сериозни намеренията на подсъдимия да прекрати връзката си с нея и започнала да се озадачава от факта, че той я избягва, не вдига телефона си при позвъняване от нейна страна или бърза да прекрати разговора с обяснението, че има много работа.

На 8 април 2019г., въпреки изричното настояване на подсъдимия за прекратяване на връзката между тях, св. Г. решила отново да го потърси за лична среща, в която искала да изясни своите подозрения за срещите му с друга жена в личния му апартамент. Първоначално установила контакт с подсъдимия пред съда, а след като той отклонил искането за разговор под предлог, че ще ходи на фитнес, св. Г. го последвала пред фитнес залата и изчакала там с автомобила си до приключването на неговия престой там. След като подсъдимият Б., излизайки от фитнес клуба,   установил присъствието на св. Г., избухнал нов словесен конфликт. Неустановено е до каква степен се развил този конфликт, дали е прераснал във физическа агресия и ако е така, какви са конкретните действия, в които се е изразила. При този инцидент, въпреки многократното настояване на подс. Б. св. Г. да си тръгне, тя настоявала да остане с него, както и да отидат заедно в жилището на неговите родители, за да разговаря с тях. Така св. Г. последвала с личния си автомобил автомобила на подсъдимия до адреса на неговите родители – къща с дворно място в гр. С., като паркирала автомобила си пред входа по начин, който не позволявал същият да бъде ползван. В тази ситуация подсъдимият влязъл в жилището си, прескачайки оградата, като от тук нататък пререканията се разраснали вече между св. Г. и майката на подс. Б.. Във връзка с този случай св. Г. отбелязала с възмущение, че нейното състояние  не предизвиква очакваното от нея съчувствие от страна на родителите на подсъдимия.

След описания случай, въпреки негативния развой в отношенията между подсъдимия и св. Г., особено във връзка с преживяното пред фитнес – клуб в гр. С.,  св. Г. продължила настоятелно да търси подсъдимия, а той продължил да отклонява искането за среща, докато на 17.04.2019г. св. Г. посетила отново съдебната сграда в гр. С.. Св. Г. видяла подс. Б. да излиза от сградата на съдебната палата и го последвала в ресторант  „Банята“, като настоявала да  изяснят  отношенията си. При влизането им в ресторанта, подсъдимият Б. и св. Г. установили присъствието на множество техни общи познати, както и присъствието на публично известни лица в гр. С., като ЧСИ, служители от местния телевизионен канал, бивш съдия, св. В.Г. и  лекари от болницата в гр. С.. В този момент св. Г. продължила словесните си пререкания с подсъдимия, поради което той я помолил да напусне заведението и я изпратил до изхода на ресторанта.

Въпреки че св. Г. преценила тази ситуация за унизителна, по-късно се върнала в същото заведение, отново отишла при подс. Б., извинила се на компанията и след като двамата излезли пред заведението, поискала да изяснят своите отношения в среща, която да се осъществи до 3 – 4 дни. Във връзка с настояването на св. Г. подсъдимият предложил да се срещнат насаме в ресторант „Банята“ следващия понеделник, т.е. 22.04.2019г.

Междувременно след случилото се на 17.04.2019г. в ресторант „Банята“, което св. Г. приела като унизително за личното ѝ достойнство, на **.04.2019г. тя отишла в КСМД в гр. София и се освидетелствала във връзка с телесните увреждания, получени от нея по неустановен начин преди това. При прегледа били установени следи от телесни увреждания, както следва: кръвонасядания по челото и долния клепач на лявото око, обширни характерни кръвонасядания на дясната мишница, обширни характерни кръвонасядания на левия долен крайник. Същите били описани подробно в СМУ № 133.04./2019, издадено от доц. д-р А. А..

Случаят от осми април 2019г.  не е инкриминиран с внесения обвинителен акт. След издаването на посоченото медицинско свидетелство св. Г. решила на този етап от развитието на техните взаимоотношения да го съхранява, без да сезира правоохранителни органи и институции. Решението да огласи  случая, свързан с нанесени телесни увреждания през април 2019г., било взето от св. Г. впоследствие, а именно по повод  инкриминирания конфликт с подсъдимия, който датира от 12.06.2019г.

На 22.04.2019г. при осъществяване на уговорената среща със св. Г. в ресторант „Банята“ подсъдимият Б. отново предложил да съхранят отношенията си по един приемлив и за двамата начин, но в никакъв случай да не ги виждат хората в града. Подс. Б. обяснил в разговора, че това негово решение е продиктувано от личната му преценка, че поведението на св. Г. го излага.

Св. Г. изслушала подсъдимия, но и след този разговор тя не приела за сериозно искането на подсъдимия да преустановят контактите си и продължила да инициира към него телефонни обаждания. Такива входящи разговори и съобщения, инициирани от мобилния телефон на св. Г., след тази дата, както следва: на 07.05.2019г. в 19.47.08 часа (входящо съобщение –л.46, СП). В по-голямата си част инициираната кореспонденция от св. Г. се осъществявала чрез мобилно приложение „Viber“, като същата била отразена чрез обслужващия оператор като трафични данни през „wap-gprs.mtel.bg“ (л.43-л.76, СП).

На част от тях подсъдимият отказвал да отговори, а в случаите, в които подсъдимият отговарял на съобщение, изпратено  от св. Г., отклонявал поканата за среща. Така на 23.05.2019г., около **.00 часа св. Г. отишла с автомобила си пред блока, в който се намирал апартаментът на подсъдимия и след като установила, че автомобилът му е паркиран там, решила да го потърси лично.  При това свое посещение тя носела значителен по обем личен багаж, поставен в хартиена чанта, в който били поставени и дрехи, подарени ѝ по-рано от подсъдимия при общото им пътуване в Гърция през март 2019г. В неустановена част от багажа си св. Г. носела и парична сума в неустановен размер.

Входната врата към общите помещения на жилищния блок на подсъдимия се отваряла чрез устройство за ограничаване на достъпа, а именно – с електронен чип. В момента, в който св. Г. се приближила до входната врата обаче, там се намирал св. В. Б. – съсед на подс. Б. от петия етаж, който задържал вратата и ѝ позволил да влезе.  Св. Б. се качил до апартамента си на 5 етаж с асансьор, а св. Г. се насочила към стълбите. Тя се качила на етажната площадка на четвърти етаж, където се намирал апартаментът на подсъдимия  и след почукване на входната врата, подс. Б. отворил. Между подсъдимия и св. Г. отново избухнал конфликт във връзка с искането ѝ да влезе в жилището. Между тях били разменени реплики с неустановено съдържание на висок тон. При опита на подс. Б. да ѝ попречи да влезе в жилището му, той я избутал в посока от прага на входната врата към етажната площадка, където и двамата паднали на пода. В този момент от картонената чанта на св. Г. се разпилели множество вещи, сред които дрехи и банкноти, представляващи парична сума с неустановен размер. Подсъдимият Б. затворил входната врата, а действията на св. Г. след този момент, включително и във връзка със събирането и съхранението на вещите в картонената чанта, са неустановени. Междувременно св. В. Б. чул шума от разправията между подсъдимия и св. Г., слязъл надолу по стълбите и надникнал в посока към етажната площадка към жилището на подсъдимия. В резултат на тези свои действия възприел факта на разхвърляни вещи на етажната площадка, като разпознал и участниците в конфликта в лицето на подсъдимия и св. Г..

Успоредно с описаните събития в периода между април 2019г. и инкриминираната дата между подс. Б. и св. Г. били разменени множество съобщения чрез мобилно приложение „Viber“, в които св. Г. приканвала с различни изразни средства подсъдимия Б. да изяснят своите отношения или просто да изкарат времето си заедно, или да споделят общи планове, включително и такива, свързани с посещение на културни мероприятия или планове, свързани с пътуване в различни дестинации.

След 23.05.2019г., независимо от случилото се пред жилището на подсъдимия, св. Г. отново се опитала да инициира разговори с него с входящи повиквания към телефона, ползван от подсъдимия, както следва: на 31.05.2019г., в 17.57.22 часа (л. 67, СП) и на 03.06.2019г. в 13.**.36 часа (л. 69, СП).

Два дена преди инкриминираната дата – на 10.06.2019г., св. Г. след **.45 часа отново отишла по своя инициатива пред жилището на подсъдимия, в което същият живеел с родителите си, като се опитала да установи пряк контакт с него. Там св. Г. спряла пред гаража, като започнала размяна на реплики с неустановено по делото съдържание между нея и майката на подсъдимия. Разправията била възприета и от подсъдимия, но същият решил да не се намесва, за да не ескалира разразилия се конфликт. В същото време през деня св. Г., след като не успяла да установи личен контакт с подс. Б., му изпратила общо 79 СМС известявания чрез мобилно приложение „Viber“, от които 55 между 20.12 часа  и 21.50 часа. Отделно от това на същата дата св. Г. инициирала и три опита за входящо обаждане към него през същото мобилно приложение, а именно в 13.02 часа, в 20.15 часа и в 20.56 часа, които подсъдимият отказал да приеме и били отразени от мобилното приложение в телефона му като „Missed call“.

При едно от тези СМС – известявания на 10.06., в 20.12 часа св. Г. дала знак, че знае за присъствието на малолетното дете на подсъдимия в постоянното му жилище със съобщението „Мънинка още ли е тук“. Голяма част от кореспонденцията, инициирана от св. Г., била посветена на убеждения за изключителните перспективи на подсъдимия при евентуална политическа кариера, както и готовността на св. Г. да стане част от организацията на предизборна кампания. Св. Г. напълно игнорирала факта, че подсъдимият Б., или не отговарял на съобщенията, изпратени от нея, или отвръща с изключително груби и дори с  цинични изрази, съдържащи недвусмислено неговата лична негативна оценка за личността на св. Г. и перспективите пред тяхната връзка. Последното от изпратените за деня от св. Г. било със съдържание „обичам те, какъвто си“.

На 11.06.2019г. св. Г. изпратила чрез мобилно приложение „Viber”  14 СМС – известявания, инициирала опит за входящо повикване през същото мобилно приложение в 17.09 часа, а на 12.06.2019г. изпратила на подсъдимия още  8  СМС  известявания след 08.00 часа до обедните часове на деня. В този период подсъдимият престанал не само да приема обаждания от св. Г., но и да отговаря на нейните известявания.

На инкриминираната дата – 12.06.2019г.  първото изпратено от св. Г.  съобщение чрез мобилно приложение „Viber“ до подсъдимия със снимка от планината,  поискала  да се срещнат, като посочила заведение в гр. С., което ще посети през деня. Докато пребивавала в това заведение, св. Г. написала съобщение до подсъдимия с предложение да се видят, което също останало без отговор. Така св. Г. отишла до работното си място в к.к. „Боровец“, но отново останала интелектуално и емоционално ангажирана с възможни общи планове между нея и подсъдимия, а именно с въпроси, които според нея биха били от значение при евентуално участие на подсъдимия в изборен процес за поста кмет на гр. С..

С цел да обсъдят такива въпроси тя отново телефонирала на подс. Б.. Такова обаждане било регистрирано от мобилния оператор на 12.06.2019г. в 13.**.10 часа (л. 75, СП, СГС). Същото било прието от св. В.Г. *** и близък приятел на подсъдимия, който споделил, че подсъдимият е в съдебно заседание, както и че планират да участват при откриване на сезона в к.к. „Слънчев бряг“. Тогава св. Г. решила отново да направи опит да се види с подсъдимия в гр. С., като напуснала отново работното си място в к.к. „Боровец“  и отишла в гр. С.. Там тя паркирала автомобила си в близост до съдебната палата в града до заведение, известно с името „Банята“, след което потърсила подсъдимия и на работното му място. От охраната била уведомена, че подсъдимият има работа в общината на гр. С. и не се знае кога ще се върне. Тогава св. Г. решила да изчака подсъдимия, като отново се опитала да инициира разговор с него чрез мобилен телефон. В този момент от мобилния оператор било регистрирано и второ входящо повикване от св. Г. към мобилния телефон на подсъдимия, а именно в 13.54.06 часа (л.75, СП).

Междувременно подсъдимият Б., връщайки се от сградата на община „С.“, видял паркирания автомобил, за който знаел, че се ползва от св. Г. и влязъл в заведението „Банята“. По време на престоя си там в компания от свои приятели и колеги подсъдимият многократно излизал от заведението, за да проверява дали автомобилът на св. Г. е още там. В същото време подсъдимият забелязал изпратените СМС – известявания от св. Г. през мобилно приложение „Viber”, които той оставил без отговор. По време на престоя на подс. Б. в заведение „Банята“ св. Г.  преместила автомобила си на друг паркинг до същото заведение, към който имало предварително инсталирани охранителни камери и продължила да чака там, като от време на време отивала да провери дали подс. Б. не се е върнал в сградата на съда. Охранителните камери за видеонаблюдение били инсталирани върху фасадата на сграда, находяща се на ул. „*******“ бл. № 3, а именно на балкон, разположен на втори етаж от сградата, под сателитна антена. Гледано в посока към сградата, лявата камера била насочена към сградата на съда, а втората камера била насочена надясно спрямо посоката на видеозаснемане - към паркинга на гърба на ресторант „Банята“, т.е. – точно в тази посока, в която във видеоизображение с тайм – код в 06.32.40 часа, съответстващо приблизително на 14.37.40 часа от реалното астрономично време бил преместен автомобилът на св. Г.. Зададеният тайм-код на камерите бил синхронизиран помежду им, но не и с действителното астрономично време. Зададеното време в настройките на DVR видеорекордера на охранителните камери, разчетено в диапазона “PM”, изпреварвало с около три часа и 55 минути показанията на световния часовник съобразно часовото време за страната.                 

От своя страна подсъдимият забелязал появата на св. Г. пред сградата на съда, както и факта, че нейният автомобил е преместен. В момента, в който подс. Б. излязъл от заведението заедно със свои приятели и колеги (св. В.Г. – парнаджия в сградата на съда, ЧСИ К. и техен колега съдия в гр. С. – Д.С.), в 14.38.10 часа, съответстващо на 06.33.10 часа в тайм-кода на охранителната камера, бил пресрещнат от св. Г..

Посочените по-горе придружаващи подсъдимия момент лица, които поради близките си отношения с него били наясно с отношенията му със св. Г., побързали да се отдалечат от района, като В.Г. и Д.С. потеглили с автомобила на Д.С., а ЧСИ К. пеша поел в друга посока. Подсъдимият и св. Г., намирайки се в района на кръстовище, се придвижили пеш на кратко разстояние в близост до сградата на съда и се спрели с разговор на паркинг, в обсега на едно от свободните  паркоместа. В същото време между тях се разразил ожесточен словесен спор на висок тон, съпроводен с видимо жестикулиране един към друг. В процеса на пререканията при нарастващ интензитет на емоционално напрежение били разменени упреци за плановете на подсъдимия да пътува до Слънчев бряг без св. Г., упрекът, че идеята е нейна, относно нежеланието му да осъществява какъвто и да е контакт с нея, относно поведението на св. Г., което подсъдимият считал, че го излага. При размяната на реплики св. Г. отправила вербални нападки, че ще отиде на адреса на подсъдимия и че ще се разправи там с малолетната му дъщеря. Тази закана довела до гневна реакция от страна на подсъдимия, свързана с физическа агресия, която засегнала телесната неприкосновеност на св. Г.. Непосредствено след така отправената закана, свързана с малолетното дете на подсъдимия и афектиран от невъзможността да ограничи нейното присъствие в личното си пространство, в 14.41.36 часа (в 06.36.36 часа съобразно генерирания запис на охранителната камера) той блъснал тялото ѝ, при което тя залитнала назад към центъра на кръстовището в близост до затревена помощ от тротоара. Почти веднага след това, в 14.41.39 часа (06.36.39 часа според охранителната камера) подсъдимият  повторно я изблъскал, при което св. Г. загубила равновесие и паднала на тротоара в района на леко затревена площ. Тези действия били съпроводени със заявление на подс. Б., че не иска повече да я вижда. В резултат на описаните действия св. Г. паднала по лице и получила специфични наранявания от теренна травма, както следва:

-                    обширно синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 7/4 см в областта на челото в дясно и дясното слепоочие с разположени на челото в дясно и две охлузвания на челото в дясно 2/1,5см и 1,5/0,7см, покрити с кафеникава коричка;

-                    кръвонасядане и охлузване в областта на дясна скула 4/4 см;

-                    червеникаво охлузване на брадичката 2/2 см;

-                    мораво синкаво по краищата с жълтеникав цвят кръвонасядане на площ 2,5/1 см по ръба на горната устна в дясно 0,5/0,2см, покрито с кафеникава коричка, отпаднала по краищата;

-                    синкаво жълтеникави кръвонасядания 2,5/1 до 6/см по предно външно страничната повърхност на дясното коляно, достигащи до горната трета на дясната подбедрица с групирани охлузвания на кожата с размери от точковидни до 2,5/2,5см, покрити с кафеникави корички;

-                     групирани бледо синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 2/2 до 4,5/3 см по предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета;

-                     групирани охлузвания 0,2/0,2 до 1/0,1 см, покрити с кафеникави корички по дланната повърхност на лявата ръка.

Въпросът с индивидуализацията на травмите, настъпили от описаните по-горе действия, не е бил изследван в актовете на органите на досъдебното производство. След това деяние пострадалата се изправила, заявила на подсъдимия, че ще сигнализира полиция и в 14.41-14.42  часа поела в посока към паркирания автомобил, ползван от нея. Влизането ѝ в автомобила било запечатано във видеозапис от охранителна камера, чиито обсег на видеозаснемане обхващал паркинг зад заведение „Банята”, като съобразно зададения тайм-код това събитие датира от  06.37.08 PM (14.42.08 часа). В същото време  подсъдимият, без да предприема други действия за саморазправа, се насочил към сградата на съда. 

Св. Г. решила да изчака в личния си автомобил – джип, синя „Хонда CR-V“, с десен волан, като седнала на шофьорското място и затворила вратите на автомобила. В същото време тя продължила да инициира кореспонденция към мобилния номер на подсъдимия, като чрез мобилно приложение „Viber” св. Г. отправила вербални закани, че ще го „съсипе“. Трафик на данни през интернет бил регистриран в телефона на подсъдимия в 14.44.21 часа и в 14.44.40 часа, като същите били отразени с отбелязване за данни през „wap-gprs.mtel.bg“ (л.75, СП).  Почти веднага след получените закани от св. Г. подсъдимият излязъл пред сградата на съда, за да направи нов опит да уреди по мирен начин отношенията си с нея и да я убеди повече да не го търси. В този момент подсъдимият видял паркирания джип („Хонда CR-V“, с десен волан), ползван от св. Г., установил, че тя се намира на шофьорското място в това превозно средство, като се насочил към него. В 14.44.58 часа (06.39.58 PM според охранителната камера), подсъдимият отворил предна дясна врата на автомобила, като задържал същата с дясната си ръка и се облегнал на вратата. Така към 14.45 часа (06.40 PM според охранителната камера) между подсъдимия и св. Г. отново започнал ожесточен спор, свързан с размяна на реплики с неустановено по делото съдържание. В това статично положение до 14.47.16 часа (06.42.16 PM според охранителната камера) продължили словесните пререкания между двамата, когато подсъдимият затръшнал със сила предната дясна врата от автомобила на св. Г..

В 14.47.19 часа, съответстващ на 06.42.19 PM от тайм-кода на охранителната камера, св. Г. отворила предна дясна врата, с което дала знак, че спорът не е приключен. В същото време подсъдимият стоял правостоящ на около 1-2 м от вратата, като словесните пререкания и жестикулирания между него и св. Г. се подновили. Тази динамика в техните действия по описания начин продължила до 14.48.25 часа, съотвестващ на 06.43.25 PM от охранителната камера, когато подсъдимият направил крачка назад и останал в тази позиция правостоящ.  Междувременно в района след това, а именно в 14.49.14 часа, съответстващ на  06.44.14 PM от тайм-кода на охранителната камера, преминал  случаен минувач – неустановен по делото. В 14.49.16 часа или в 06.44.16 часа според зададеното време на охранителната камера и след като отминал този минувач - възрастен човек с бяла връхна дреха и с багаж в лявата ръка, подсъдимият отново се приближил до автомобила на св. Г., застанал зад отворената предна дясна врата, а после се преместил по начин, който му позволявал да се подпре с дясната ръка върху същата врата с глава, насочена към местоположението на св. Г. на шофьорското място. Успоредно с тези действия между двамата продължила размяната на реплики с неустановено по делото съдържание. В неустановен момент в периода от 14.44.58 часа до 14.49.35 часа или в периода от 06.39.58 PM до 06.44.35 PM според настройките на DVR видеорекордера на охранителните камери в района на ресторант „Банята“ минал и св. М., който забелязал подсъдимия и св. Г., жестикулирането между тях, както и част от инкриминираните действия, за които подсъдмият е предаден на съд. 

Междувременно в периода от 14.48.57 часа (06.43.57 PM според охранителната камера) за кратко в обсега на видеозаснемане в района се появил св. Г.М. – полицейски служител от РПУ – С.. В 14.50.36 часа (06.45.36 според охранителната камера) в този обсег навлязъл тъмно син джип „Хонда CR-V“, който паркирал на свободно паркомясто на описания по-горе паркинг, обособен към кръстовището, а след това в 14.51.12 часа (06.46.12 PM според охранителната камера) св. М. отново се приближил до зоната на конфликтната ситуация,  като в 14.51.30 часа (06.46.30 PM според охранителната камера) се качил в описания по-горе автомобил, паркиран в обсега на кръстовището. Към 14.51.59 часа (06.46.59 PM според охранителната камера) св. М. последователно напуснал обсега на видеозаснемане, а по-късно в 14.52.14 часа (06.47.14 PM според охранителната камера) се появил отново в този обсег, като водач на описания тъмно син джип „Хонда CR-V“.

В 14.49.35 часа (06.44.35 PM според охранителната камера) словесният конфликт между подсъдимия и св. Г. ескалирал до физическа активност на двамата участници в конфликта. Св. Г. замахнала с лява ръка в посока към подсъдимия. Той от своя страна, в състояние на емоционално напрежение от всичко случило се до момента, на фона на размяната на реплики с неустановено съдържание и воден от субективната представа, че при това действие св. Г. държи вещ, подобна на нож, каквато вещ в предходни моменти от връзката му с пострадалата установил, че  обичайно се съхранява в  автомобилa ѝ, нанесъл три удара с крак в посока към шофьорското място с цел да обезвреди предполагаема опасност. Ударите попаднали в задно вътрешната повърхност на лявата мишница на пострадалата, в средната ѝ трета, където по-късно при освидетелстване на пострадалата било установено мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3 успоредни една на друга бледи овални зони.

           Веднага след това подсъдимият  издърпал тялото на св. Г. от автомобила, след което  тя останала да лежи по гръб на паважа там. При неустановен механизъм в поредицата от така описаните действия на св. Г. били причинени и множество кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5 см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво; кръвонасядане на площ 6,5/4см в областта на гърба в дясно над лопатката и 7/5,5см в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо. Механогенезата на описаните травми позволявала същите да бъдат причинени както при притискане върху твърд тъп предмет, така и от пряко въздействие с удар.

          Въпросът с травмите, нанесени от втората фаза на конфликта между подсъдимия  и св. Г., също не е анализиран във внесения обвинителен акт, като в тази насока не са инкриминирани конкретни факти.

Описаният по-горе момент от физическия сблъсък бил забелязан и от св. М., който по същото време бил обърнат в посока към подсъдимия  и св. Г., като се намирал на около 40-50 м разстояние от тях. От своя страна св. М. решил да не се намесва, тъй като знаел за постоянни пререкания между подсъдимия и св. Г. и напуснал местопроизшествието.

Описаните по-горе действия подсъдимият извършил в периода от 14.49.35 часа до 14.49.40 часа, съотвестващо на времето от 06.44.35 PM до 06.44.40 PM съобразно тайм-кода на охранителните камери, след което се изправил до дясната врата на автомобила и направил няколко крачки наоколо на късо разстояние. Неустановено е дали към този момент между подсъдимия и св. Г. продължила размяната на реплики и респективно ако това е така – какво е тяхното съдържание. Точно в този момент св. С.Д., който живеел в сграда на ул. „*******” № 5, находяща се в близост до съдебната палата и с изглед към паркинга зад заведението „Тропикана“, известно още като „Банята“, случайно пребивавал на тераса от жилището си и докато простирал пране, забелязал правостоящата фигура на подсъдимия и тялото на св. Г. върху паважа. Св. Д. извикал в посока към подсъдимия  и св. Г.: „Какво става? Да дойда да помогна?“. Тъй като на неговите викове не реагирал нито подсъдимият, нито св. Г., св. Д. веднага оставил всичко и тръгнал към местопроизшествието. Междувременно към 14.50.01 часа (06.45.01 PM във видеозаписа на охранителната камера) подсъдимият се отдалечил от св. Г. в посока към бетонов стълб, разположен от дясно спрямо местоположението на св. Г.. Там той останал известно време, а именно до 14.51.05 часа (06.46.05 PM във видеозаписа на охранителната камера), като се движел в близост до стълба и около него с къси крачки и на малки разстояния, след което отново се приближил  към отворена дясна врата на автомобила. В 14.51.50 часа (06.46.50 PM според видеозаписа на охранителната камера) подсъдимият застанал на около един метър разстояние, вдясно спрямо шофьорското място в автомобила на св. Г. и приблизително на около метър разстояние от отворената врата към това място. В 14.52.14 часа (06.47.14 PM според видеозаписа на охранителната камера) в близост до мястото на конфликта преминал  описаният по-горе тъмно син джип, като подсъдимият приближил към водача на това превозно средство, а именно – св. Г.М. и провел разговор, в който видимо афектиран, споделил, че има неприятности с жената, стояща наблизо. На св. М. разказал, че тя го ядосвала и заплашвала.  Св. М. предложил помощта си, което предложение подсъдимият отклонил.

В неустановен момент в хронологията на описаните събития от 14.49.40 часа до 14.52.14 часа, съответстващо на времето от  06.44.40 PM до 06.47.14 PM в тайм-кода на охранителните камери, св. Г. се изправила от асфалтовата площадка на паркинга и влязла в автомобила си на шофьорското място. В същото време, непосредствено след края на така очертания период, на местопроизшествието пристигнал и св. Д., който, виждайки вече св. Г. в автомобила, приближил до предна дясна врата. В този момент тъмносиният джип, управляван от св. М., се изтеглил от района на местопроизшествието, а подсъдимият се приближил до св. Д..

В периода от 14.53.22 часа до 15.01.19 часа, съответстващо на времето от 06.48.22 PM до 06.56.19 PM във видеозаписите на охранителните камери, св. Д. останал на местопроизшествието, като многократно предложил помощта си под най-различна форма (да донесе медикаменти,  да помогне на  подсъдимия при осигуряването на превоз за болница,  включително и самият Д. да откара св. Г. лечебно заведение), но тя отказала. В хода на проведения разговор  с пострадалата св. Д. възприел следи от видими травми по лицето ѝ, както и в  областта на дясното  коляно. В същото време св. Д. разпознал подсъдимия като прокурорБ.от РП - С..

Междувременно докато св. Д. се опитвал да помогне, в района на местопроизшествието пред зоната за паркиране, където се намирал автомобилът на св. Г., преминавали различни неустановени по делото лица и автомобили, от които никой не се спрял, за да се намеси (т. напр. неустановена мъжка фигура в сини дрехи и червена шапка  в  14.54.15 часа (06.49.15 PM според охранителната камера),  след това,  в  периода от 14.56.02 часа - 14.56.03 часа (06.51.02 - 06.51.03  PM според охранителната камера) - червен автомобил с неустановена марка  и неустановен водач, а по-късно в 14.57.14 часа (06.52.14 PM според охранителната камера) – водач в автомобил, разположен през три паркоместа, считано от автомобила на св. Г..

В същия период в различни интервали пред зоната на паркинга преминал и боклукчийски камион – първоначално в 14.56.51 часа (06.51.51 PM според охранителната камера), а  след това  по – късно, 14.59.49 часа (06.54.49 PM според охранителната камера).

Конкретните действия на св. Г. в този период са неустановени. Неустановен с точност в хронологията на описаните събития в периода от 14.49.40 часа до 14.52.14 часа (06.44.40 PM до 06.47.14 PM според охранителната камера) е и моментът, в който св. Г. станала от паважа и влязла в автомобила си.

В 15.01.19 часа (06.56.19 PM според охранителната камера) св. Д. напуснал местопроизшествието, за да донесе вода на св. Г., а почти веднага след него – в 15.03.52 часа, съответстващ на 06.58.52 PM в записа на охранителната камера, подсъдимият се изтеглил пеша към вътрешността на парковата зона. В 15. 04 часа св. Г. се свързала с телефона си с оператор на „система 112” и подала сигнал за проверка на случая.  Докато говорела по телефона, приблизително около една минута след началото на разговора, а именно в 15.05.15 часа, съответстващ  на  07.00.15 часа според зададеното време в охранителните камери, св. Д. отново слязъл при св. Г., като ѝ занесъл вода, която тя отказала да приеме. В съшото време св. Г. дала знак на св. Д., че разговаря  с оператор на „система 112” (установено и от съдържанието на техническа експертиза, изготвена от ВЛ П.В., която е снела на хартиен носител съдържанието на разговора, регистриран в тази система, както и реплики от трети лица (л.138, СП). Докато около 15.05.21 часа (07.00.21 PM според охранителните камери) св. Д. се отдалечавал от автомобила на св. Г., за да изхвърли водата, тя излязла от автомобила си и след няколко крачки наоколо в посока към предния капак на автомобила отново влязла в шофьорското място през предна дясна врата. В разговора с оператор от „система 112“ след продължителни колебания св. Г. се съгласила да ѝ бъде оказана помощ с линейка при неколкократно изрично запитване, адресирано до нея, но малко след това - в 15.14 часа сама инициирала втори разговор към оператор на тел. 112, за да отмени изпращането на екип за оказване на спешна медицинска помощ с уточнението, че очаква „само полицията“ (л.138, стр.2, СП).

 В 15.09.22 часа, съответстващо на 07.04.22 PM според охранителната камера, св. Д. напуснал местопроизшествието и се прибрал у дома си, а св. Г. останала в автомобила си на паркинга пред заведението „Банята“, за да изчака пристигането на полицейски екип.  

Във връзка с подадения от нея сигнал в 15.17.15 часа  (07.12.15 PM според охранителната камера) на място пристигнали полицейски служители от дежурен автопатрул, между които бил и св. С.Х. и св. Д.. Двамата полицейски служители предприели проверка по случая. В хода на проверката св. Г. посочила св. Д. като очевидец на случая, като дала на св. Х. подробно описание на външни характерни за него индивидуализиращи белези (човек с брада и очила на лицето). Св. Х. предприел издирвателни мероприятия, за да установи св. Д., като напуснал за кратък период от време местопроизшествието, а на място останал св. Д.. В 15.22.04 часа (07.17.04 PM според охранителната камера) на местопроизшествието се върнал и подсъдимият. Междувременно пристигнал и св. Х., като при проведена беседа с полицейските служители и в присъствието на св. Г. подсъдимият заявил, че е видял в ръцете ѝ нож. Във връзка с твърденията на подсъдимия св. Х. предприел неустановени по обем действия по претърсване в автомобила на пострадалата, както и в непосредствена близост до него, а впоследствие последователно заедно със св. Д. обиколил по-далечен периметър – до затревените площи и кофите за боклук.

Междувременно около 30 минути след подадения сигнал до „система 112” на местопроизшествието пристигнал и св. М., който по своя инициатива решил да провери района. При проведената от Г. М. беседа с подсъдимия последният отново изразил опасения, че пострадалата държи нож. В този момент подсъдимият споделил и за преминал наскоро боклукчийски камион. Веднага след това оперативна беседа била проведена и със св. Г., при която тя на зададени въпроси категорично отрекла да държи нож и споделила, че диша трудно. Свидетелят М. я възприел и с видими следи от наранявания по лицето, поради което разпоредил на св. Х. и св. Д. да отцепят района и да запазят местопроизшествието. От своя страна св. Г. приела предложението на св. М.  да я откара  в болницата в гр. С..  

По – късно в отсъствието на св. Г. на място пристигнал и друг служител на „Криминална полиция” в гр. С. – Д.М., а след пристигането на група за оглед от гр. София, било извършено  претърсване в купето на автомобила за проверка на твърденията на подсъдимия, оглед в тесен периметър  около автомобила (около 1,5 м), както и оглед за установяване на охранителни камери.

Подсъдимият от своя страна съобщил, че скоро в района е преминал боклукчийски камион и ножът може да е бил подхвърлен в него.

Успоредно с описаните събития във връзка със сигнала от св. Г., полицейският служител С. Х. открил и св. Д. в дома му още на 12.06.2019г. Така по разпореждане от св. Х., св. Д. отишъл в полицейското управление в гр. С. още същата вечер, за да даде показания по случая.

В хода на проверката полицейските служители забелязали и охранителните видеокамери в района на местопроизшествието, като иззели видеозаписи от тях, относими към инкриминирания случай, чието съдържание в хода на разследването било изследвано с видеотехническа експертиза, изготвена от ВЛ Ю.А. и е предявено на страните в процеса на проведеното съдебно следствие.

          За нуждите на разследването св. Г. се освидетелствала, като в резултат на медицинския преглед и назначената в хода на разследването СМЕ било установено, че на св. Г. са причинени телесни увреждания, които осъществяват медико-биологичния признак на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 НК. Видът и тежестта на телесните увреждания, от които била пострадала св. Г., първоначално били установени при личен преглед  в болницата в гр. С., където тя била откарана от полицейските служители, а именно:

-                    контузия на главата с червеникаво кръвонасядане в дясна челна област 5/5 см;

-                     кръвонасядане и охлузване в областта на дясна скула 4/4 см;

-                     кръвонасядане и охлузване 1 см на горната устна на устата;

-                     червеникаво охлузване на брадичката 2/2 см;

-                     ивицесто охлузване 7-8 см в лява шийна област;

-                     множество червеникави охлузвания в областта на гърдите;

-                     охлузвания в областта на гърба над двете лопатки  7-8/7-8 см;

-                     кръвонасядане в лява поясна област;

-                     охлузвания на двете колена с размери в дясно 10/9см, в ляво 2/3см.

По-късно - на 17.06.2019г. за нуждите на разследването св. Г. била освидетелствана и от съдебен лекар, който установил:

-                    обширно синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 7/4 см в областта на челото в дясно и дясното слепоочие с разположени на челото в дясно и две охлузвания на челото в дясно 2/1,5см и 1,5/0,7см, покрити с кафеникава коричка;

-                     подкожен хематом в областта на дясното слепоочие 4,5/4см;

-                     кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят на клепачите на дясното око;

-                     бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 3,5/2,5см в областта на дясната буза;

-                     мораво синкаво по краищата с жълтеникав цвят кръвонасядане на площ 2,5/1 см по ръба на горната устна в дясно 0,5/0,2см, покрито с кафеникава коричка, отпаднала по краищата;

-                    множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5 см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво;

-                     множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до 8/6см по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната мишница;

-                     жълтеникаво кръвонасядане на площ 6,5/4см в областта на гърба в дясно над лопатката и 7/5,5см в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо;

-                     мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3 успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната и трета;

-                    синкаво жълтеникави кръвонасядания 2,5/1 до 6/см по предно външно страничната повърхност на дясното коляно, достигащи до горната трета на дясната подбедрица с групирани охлузвания на кожата с размери от точковидни до 2,5/2,5см, покрити с кафеникави корички;

-                     групирани бледо синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 2/2 до 4,5/3 см по предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета;

-                     групирани охлузвания 0,2/0,2 до 1/0,1 см, покрити с кафеникави корички по дланната повърхност на лявата ръка.

           Във връзка с подадения сигнал от св. Г. подс. Б. бил привлечен към наказателна отговорност за престъпленията, с които е сезиран настоящия съд. С Решение на ВСС по протокол № **, т.19 от заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 19.06.2019г. подс. Б. е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство, образувано понастоящем по ДП № 215/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 11367/2019 г. по описа на СГП, по което е внесен  и обвинителния акт.

           Междувременно св. Г. потърсила помощ в кризисен център на фондация „Асоциация Анимус“ за лица, пострадали от домашно насилие. Във връзка със съвети от кризисния център на 12.07.2019г., както и след своя лична преценка св. Г. подала  молба за незабавна защита в РС– гр. С. срещу подсъдимия по Закона за защита срещу домашното насилие с искане за издаване на заповед за незабавна защита (гр.дело 719/19г. по описа на РС-гр. С.). В молбата за оказване на незабавна защита по  ЗЗДН св. Г. посочила, че живее във фактическо съжителство с подсъдимия в едно общо домакинство в гр. С., кв.“**********ап.13. С оглед отвеждането на съдии от РС – С., това дело е било разгледано от РС – гр. Ихтиман във връзка с определение от 22.07.2019г. на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. 497/2019г. Съдът с протоколно определение от 13.08.2019г.  по гр.д. 775/2019г. по описа на РС – гр. Ихтиман  оставил без разглеждане подадената от св. Г. молба за защита с аргумента, че не е установено фактическо съпружеско съжителство поради липсата създадено общо домакинство „под един покрив”, като се е позовал на понятието за „домакинство“ по смисъла на § 1, т. 4 ЗУЕС.

 

По доказателствата

 

Описаната по-горе фактическа обстановка е установена от съда въз основа на гласните доказателства: частично от обясненията на подсъдимия, включително и въз основа на прочетените обяснения, които той е дал в досъдебното производство и са приобщени към доказателствения материал по реда, предвиден в чл. 279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 НПК; частично – от показанията на св. Д.Г., частично – от показанията на св. Г.М.,  частично от прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, които този свидетел е дал в досъдебното производство; изцяло  от показанията на св. С.Д., частично от показанията на полицейските служители – С.Х., св. Д.,  св. Г.М., изцяло от показанията на Г.М., както  и от показанията  на свидетели, които са част от по-близкото и по-далечно от обкръжение на подсъдимия, съответно – св. В.Г. (служител по поддръжката на съдебна сграда в гр. С.) и св. В. Б. (съсед на подс. Б. в жилищна сграда).  Съдът прие като относими и добросъвестни и показанията на свидетелите, посочени от частното обвинение – св. Б. и св.Е.И..

Съдът прие с доверие като компетентни и добросъвестно изготвени заключенията на експертизите, както следва: СМЕ (от ВЛ Г.Г.), СТЕ на аудиозаписите, предоставени от система „112“ (ВЛ П.В.), видеотехническата експертиза (ВЛ Ю.А.), СПЕ, с която е освидетелствана св. Г. във връзка с въпросите за нейната свидетелска годност (ВЛ доцент В.В.), психологични експертизи, с които са освидетелствани св. Д.Г. и подсъдимия във връзка с въпросите за техните личностови качества съдържанието на емоциите във връзка с процесния случай и тяхната индивидуална компетентност да ги контролират  (ВЛ Г.Г.).

Относими към предмета на делото са писмените доказателства и протоколи, удостоверяващи проведени ПСД, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие  (л.8-л.11, ДП), протокол за доброволно предаване от 12.06.2019г., съставен с участието на Б.М., удостоверяващ предаването на оптични носители на видеозаписи от видеокамерите – л. 64, л. 65, ДП, разпечатка на кореспонденция от мобилно приложение от досъдебното производство от кореспонденция по „Viber”, предадена с приемо-предавателен с протокол от 06.08.2019г. (л. 74 - л. 93, ДП), медицинска документация от **.04.2019г., както и от 17.06.2019г. -  л. 36-л. 41, ДП, договор за паричен заем  от 08.01.2019г. за сумата от 2000 лева (л. 142, л. 143, ДП), договор за покупко-продажба на МПС за 350 лева – л.145, ДП, документи, удостоверяващи доходи на членове от  семейството на св. Г. (л.146, л.147 ДП). Относими към предмета на доказване са и писмените доказателства, свързани с установяване на здравословното състояние на св. Г. на инкриминираната дата, в т.ч. – протокол за доброволно предаване от 12.06.2019г.  съставена с участието на д-р Д.Д.за предоставянето на медицинска документация, описана в протокола (л.44, л.45 ДП), ИЗ от МБАЛ – ЕООД – гр. Самоком (л. 46-л.63, ДП), епикриза № 4199 от МБАЛ-С., удостоверяваща хоспитализацията на св. Г.  на 12.06.2019г., СМУ № V – 209/2019г. от 17.06.2019г. (л.37, л.38, ДП), СМУ № 133.04/2019г.от **.04.2019г. (л.36, ДП).

Достоверен източник на доказателства са и веществените доказателства, свързани със състоянието на местопроизшествието към инкриминираната дата: оптичен носител на информация, чието съдържание е било обект на видеотехническа експертиза в досъдебното производство – л. 73, ДП, както и иззетите при оглед на местопроизшествие - червено копче с четири отвора и конец с диаметър 9,5 милиметра - обект № 1, смачкана хартиена салфетка с червеникава материя, запечатана в полиетиленов плик  -  обект № 2.

Събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдържащи трафични данни по смисъла на чл. 251б, ал.1 ЗЕС по арг. от чл.159а, ал.2 НПК е допустимо да бъдат обсъждани като източник на доказателства само и единствено във връзка с обвинението за тежко умишлено престъпление, каквото е това по чл. 206, ал.1 НК.       Доколкото в обстоятелствената част  на обвинителния акт са очертани три периода, относими към това обвинение – началото на април, средата на май и 12.06.2019г., като последните два периода се свързват от обвинението с противозаконен отказ да бъде върната инкриминираната сума, съдът анализира доказателствата за трафика на данни във връзка с посочените периоди.          Отговорът на въпроса за фактите, които се установяват от трафика на данни, изисква преди това да бъдат изяснени други два въпроса. Първият се отнася до липсата на съответствие между часовете, в които на съответните дати в мобилния апарат на подсъдимия са регистрирани входящи/изходящи съобщения през мобилно приложение „Viber” (л. 75-л.93, ДП), с часовете, в които обслужващият мобилен оператор е отчел трафик данни през интернет в справките по ЗЕС (л.41-л.76, СП).

 Необходимост от съпоставка на посочените източници на доказателства произтича от факта, че мобилното приложение „Viber”  е предназначено именно за пренос на данни чрез достъп до интернет, а същият не е задължително да бъде осигурен от мобилния пакет данни, включен към услугата по договора между съответния абонат и мобилния оператор. Същият би могъл да бъде осигурен и чрез друга тип безжична мрежа, която се осъществява от Wi-fi - модем. От съпоставката на посочените доказателствени източници се установява, че часовете, в които чрез мобилното приложение „Viber” към телефона на подсъдимия е регистрирано СМС - известяване чрез достъп до интернет  или пропуснат разговор (т. напр. отразените на л.92, л.93, ДП входящи СМС – известявания за периода от 8.11 часа до 11.48 часа на 12.06.2019г.) не съответстват  на часовете, в които през комуникатора, ползван от подсъдимия, е засечен трафик на данни, т.напр. за входящите съобщения, изпратени към мобилния телефон на подсъдимия от св. Г. и получени от него до  9.07 часа на 12.06.2019г. през мобилното приложение е отчетен трафик на данни през мобилния пакет  в 9.46.26 часа, като в справката на мобилния оператор този трафик е отразен като „wap-gprs.mtel.bg“ (л.75, СП). Това означава или че преди това мобилното приложение, инсталирано на мобилния апарат, ползван от подсъдимия, е функционирало чрез Wi-fi – модем, осигуряващ достъп до интернет, или че подсъдимият е активирал мобилния пакет данни за достъп до интернет чрез прочитане на получените преди това съобщения в по-късен час – в 9.46.26 часа. По изложените съображения съдът намира, че липсата на съответствие в часовете на получените/изпратените известявания, отразени в архива на мобилното приложение „Viber”, с трафика на данни през интернет, отчетен от обслужващия мобилен оператор, не опровергава доказателствената стойност на снетата на хартиен носител кореспонденция от телефона на подсъдимия. Във всички случаи трафикът на данни през интернет, включен в мобилния пакет на комуникатора, ползван от подсъдимия през инкриминирания период, е отразен в справките по ЗЕС с едно и  също отбелязване - „wap-gprs.mtel.bg“, което е допълнителен аргумент, че в тази част трафичните данни нямат такава идентификационна стойност за установяване на кореспондиращите комуникатори, както например, ако се инициира СМС – известяване или входящо или изходящо повикване през тарифата на мобилния оператор. По изложените съображения и във връзка с кръга от обстоятелства, които се установяват от обсъдените по-горе доказателствени източници съдът намира, че липсват противоречия в тях, относими към генерирането на трафик на данни чрез мобилно приложение „Viber” през инкриминирания период, които да внесат съмнение в действително проведената между подсъдимия и св. Г. кореспонденция. Не са установени обективни данни, които да навеждат съмнения, че тези данни са манипулирани или че са били генерирани от лица, различни от подсъдимия и частния обвинител. 

 Вторият въпрос, който има отношение към обсъжданите трафични данни, се отнася до обема, в който те са налични по делото. Едната част – тази, която е предоставена доброволно от подсъдимия с протокол от 06.08.2019г., обхваща частично инкриминирания период, очертан в диспозитива на обвинителния акт и то тази част от него, която е относима към по-леко наказуемото престъпление, което не отговаря на критериите по чл. 93, т.7 НК ( от 10.06.2019г. до 12.06.2019г.). Съдът намира, че след като тези данни са предоставени доброволно от лицето, което е участвало в съответната кореспонденция, те могат да се ползват и за извличане на данни относно по-леко наказуемото престъпление, което не отговаря на критериите по чл. 93, т.7 НК. Това е така, тъй като ограниченията по чл. 159а, ал.2 НПК, свързани с наказуемостта на престъплението, за което се събират трафични данни, се отнася до случаите, в които не се изисква съгласие на лицата, участвали в трафика на данни, като при липсата на съгласие се засяга правната им сфера във връзка с охраната на обществен интерес, чиято значимост следва да е пропорционална. Затова същата е регламентирана в закона, като е обвързана с наказуемостта на престъплението. Когато обаче данните са разкрити със знанието и съгласието на лицето, засегнато от тях, се прилага друг доказателствен способ, който не е обвързан с ограниченията на чл. 159а, ал.2 НПК. Такъв е случаят с трафичните данни, генерирани чрез кореспонденция чрез мобилно приложение „Viber”, които са извлечени от неговия мобилен апарат и са предоставени доброволно в досъдебното производство.

Доколкото в обстоятелствената част се твърди, че подсъдимият противозаконно е отказал да върне на пострадалата инкриминираната сума и на 12.06.2019г., съдът намира, че няма пречка  тези данни да бъдат коментирани във връзка с това твърдение в обвинителния акт, доколкото същото е елемент от обвинителната теза за по-тежко наказуемото престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Подсъдимият е упражнил правото си да ангажира доказателства и не може да бъде упрекнат, че  неговата преценка за  съответния обем от личната му кореспонденция, който следва да се разкрие и огласи за нуждите на наказателното производство, обхваща само три дни, а не в  в период, съпоставим с инкриминирания. От друга страна частното обвинение също  не може да бъде упрекнато, че въобще не е ангажирало доказателства за съдържанието на личната кореспонденция, проведена от св. Г. и подсъдимия. Това е така, тъй като се касае за неприкосновеност на кореспонденцията и съгласието на съответните лица да разкрият данни от личния си живот в конкретния случай е едно от условията за това, когато не са налице основанията на чл. 172, ал.1 и ал.2 НПК. Съдът прие за установено, че след като от обвинението не са ангажирани данни за кореспонденция, проведена между подсъдимия и св. Г. през мобилно приложение „Viber” със съдържание, различно от това, което е отразено в писмените доказателства по делото, представени от подсъдимия в досъдебното производство, те не са опровергани, още повече с оглед установената  в НПК доказателствената тежест. 

В конретния случай е от съществено значение фактът, че в изпратените десетки на брой СМС – известявания от пострадалата до подсъдимия в периода от 10.06.2019г. – 12.06.2019г. няма дори намек за неуредени имуществени отношения между тях, покана за връщане на парична сума или упрек за неизпълнение на задължение за връщане на парична сума. Напротив, всички изпратени от нея съобщения през мобилно приложение „Viber” за посочения по-горе период имат изцяло и изключително личен характер.

Данни по реда, предвиден в ЗЕС, не са били изискани в досъдебното производство, а в момента, в който това искане е направено пред съда – на 04.11.2019г. - относно техния обем във времето е приложимо ограничението, предвидено в чл. 159а, ал.5 НПК. По изложените съображения такива са събрани едва в съдебното производство, но в рамките на възможния срок, определен от чл.159а, ал.5 НПК, чието начало не съвпада с началото на инкриминирания период на престъплението по чл. 206, ал.1 НК. Генерирането на трафик на данни от мобилния пакет за достъп до интернет, предоставен мобилния оператор по отношение на комуникатора, ползван от подсъдимия през инкриминирания период, е отразено в справката по ЗЕС с отбелязване - „wap-gprs.mtel.bg“. Във всички случаи обаче анализът на трафичните данни, включително и кореспонденцията през мобилно приложение, показва, че трафикът на данни през мобилния пакет за достъп до интернет през телефона на подсъдимия, е бил изключително интензивен за тази част от периода, за който се отнасят (след 04.05.2019г.). Доколкото те не носят пълна идентификационна стойност за кореспондиращите комуникатори чрез пренос данни през интернет, не са опровергани обясненията на подсъдимия, че голяма част от този трафик е бил генериран именно във връзка с комуникацията му с пострадалата  по лични въпроси, свързани с техните взаимоотношения.

 

 Анализът на кореспонденцията, извлечена от телефона на подсъдимия през мобилно приложение „Viber” и справките по ЗЕС не дава опора на  наведените от частното обвинение доводи, че целта на изискваните от св. Г. срещи с подсъдимия през инкриминирания период, била да търси дадена за съхранение парична сума,  а допълнителни данни в тази насока за периода, преди 10.06.2019г., не са ангажирани нито от държавното, нито от частното обвинение.

Посочената по-горе фрагментарност на трафичните данни, които обхващат отделни части от инкриминирания период, изключва възможността същите да бъдат ползвани за проверка на пълния обем относими гласни доказателства. От значение е и фактът, че доколкото с трафични данни се извлича конкретика за факти, от значение за делото, тя се дължи изцяло на процесуалната активност на подсъдимия, но в рамките, в които същият е преценил, че следва да организира своята защита. Следователно проверката на гласните доказателства, относими към обвинението за извършено от подсъдимия престъпление против собствеността, е частично възможна чрез съпоставката им с трафика на данни по ЗЕС, както и с писмената кореспонденция между подсъдимия и св. Г. чрез мобилното приложение „Viber”.

На следващо място, фактите, на които се гради обвинението за по-тежко наказуемото престъпление - това по чл. 206, ал.1 НК, са изключително спорни и могат да бъдат анализирани само на базата на гласни доказателствени източници, доколкото подсъдимият и св. Г. не са участвали при съставянето на документи. Основното обвинително доказателство са показанията на св. Г., и в тази връзка следва да се отчете фактът, че  към инкриминирания период тя не е имала служебни или неутрални отношения с подсъдимия, а е била водена от комплекс от емоции на удовлетворение и разочарование от връзката си с него. Ето защо оценката за достоверност на нейните показания  не може обективно да се осъществи, ако се игнорират фактите, които се отнасят към емоционалното преживяване на случая от основния свидетел на обвинението, в т.ч. и като се игнорират фактите, които са относими към обвинението за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди. Това е така, тъй като в конкретния случай имуществените отношения между подсъдимия и ЧО са имали динамично развитие за период, продължил повече от една година. Отделно от това се установи, че те не са били нито  единственият, нито основният елемент в тяхната връзка. Ето защо на доказателствения материал, относим към обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.206, ал.1 НК, съдът ще се спре отделно и след като анализира доказателствения материал, относим към обвинението за извършено от подсъдимия престъпление срещу личността.  

 

Относно обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 НК.

Факти, по които липсват противоречия в доказателствения материал и по които между страните не се спори, са относими към обвинението за по-леко наказуемото престъпление – това по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК. Такива са  фактът на продължила повече от една година връзка между подсъдимия Б. и св. Д.Г., фактът, че негативният развой в тази връзка датира от април 2019г., свързано с ескалиране на конфликта както на 08.04.2019г., така и към  инкриминирания период, фактът на причинена на св. Г. лека телесна повреда през април 2019г. при неясни обстоятелства, която не е инкриминирана по делото (08.04.2019г.), фактът на физическо посегателство от страна на подсъдимия върху телесната неприкосновеност на св. Г. на 12.06.2019г., но с част от описаните в обвинителния акт действия, инкриминирани като акт на насилие. Такива са действията, представляващи двукратно блъскане на тялото на пострадалата, като второто е  свързано с изваждането на св. Г. от равновесно положение и падането ѝ  върху  терен в района на кръстовище, намиращо се в близост до ресторант „Банята“. Такива са и действията, които подсъдимият осъществил по-късно на инкриминираната дата, свързани с нанесени от негова страна на три удара с ритник в момент, в който св. Г. се намирала на шофьорското място в личния си автомобил, както и действия на подсъдимия, с които издърпал св. Г. вън от автомобила.

Липсват противоречия в доказателствения материал относно специфични характеристики от автомобила на св. Г., а именно, че се касае за синя „Хонда CR-V“, с десен волан.

Несъмнено е установен и  фактът на подаден от св. Г. сигнал в система „112“ в 15.04 часа, както и  намесата на св. Д. и настойчивите му опити да окаже помощ. Не се спори и относно съдържанието на извършената от полицейските служители проверка след сигнал от „112“, свързана с оглед на местопроизшествие, фактът на открити при оглед ул. „*******“ бл.№ 3 на балкон, разположен на втори етаж, след първи прозорец на сградата на странична лява стена на балкона сателитна антена, а под нея - два броя камери за видеонаблюдение. Липсват противоречия в доказателствения материал и относно факта, че откритата при оглед на местопроизшествие лява камера е била насочена към сградата на съда, а втората камера-  към паркинга зад заведение „Тропикана“, известно още като „Банята“.

Не са налице противоречия и в тази част от показанията на полицейските служители, която се отнася до тяхната съпричастност към полицейската проверка, докато св. Г. все още се е намирала в района на местопроизшествието. По несъмнен начин се установи, че първи на подадения сигнал са пристигнали свидетелите Х. и Д., които били дежурен автопатрул през инкриминирания период, а около 30 минути след тях – св. М., който отговарял за района. Вярно е, че св. Д. споменава в показанията си на място да е пристигнал още един негов колега Д.М.. Св. Х. също споменава за „колеги” в множествено число. В разказа на св. Г. обаче се съдържат данни  единствено за „следовател Жоро М.”, а самият св. Г.М. разказа пред съда, че той е отишъл сам на местопроизшествието, тъй като неговите колеги Д.М. и И.И. в същото време били ангажирани по друг случай. Съдът съпостави изброените доказателствени източници, при което установи, че  спорният  въпрос, свързан с кадровото обезпечаване на полицейската проверка, се свежда единствено до факта дали св. М. е отишъл сам или с друг свой колега на местопроизшествието. Този въпрос е разрешен от уточнението на самия Г. М., че неговите колеги, в т.ч. Д.М. са били изпратени на местопроизшествието по-късно.  

Между страните не се спори и относно добросъвестността на вещите лица, участвали в това наказателно производство при изготвяне на експертни заключения. В тази връзка не се поставя под съмнение психичното здраве на св. Г.. Категорично е установена нейната свидетелска годност, както и фактът, че при нея не е установена психиатрична патология. Във връзка с инкриминирания конфликт при св. Г. са регистрирани разстройства от групата на граничните (групата на невротичните разстройства) към две дати - 08 април 2019г. и 12 юни 2019г., когато тя е била в стресово състояние. СПЕ е установила, че на посочените дати св. Г. преживяла стресово разстройство, както и посттравматично стресово разстройство, което също е регистрирано като разстройство от групата на невротичните. Описаните разстройства - реакцията на стрес и посттравматичното разстройство не нарушават годностите на св. Г. да възприема, да интерпретира и да възпроизвежда обстоятелствата по делото.

С психологични експертизи, при които са освидетелствани подсъдимият и св. Г., е изследван и въпросът дали при подсъдимия и пострадалата  се констатират личностови разстройства, които поначало не са категоризирани като същински психични заболявания. Между страните не се спори, че при подсъдимия е установена способност за емпатия в средните нива на нормата.[1] Не е спорен въпросът че при пострадалата тази способност е в долната граница на нормата, което вещите лица, независимо един от друг (д-р В.В. и психолога Г.Г.) са констатирали при пострадалата и алекситимия. [2]

           Сред кръга на безспорно установените факти е и този, че телесните увреждания, описани в епикриза във връзка с хоспитализацията на св. Г. ***.06.2019г., не са напълно идентични с тези, които са констатирани от съдебен лекар в КСМД на 17.06.2019г., както и че при описаните на травмите в посочените източници на доказателства съществуват различия.

           В епикризата от болницата в гр. С. са  посочени такива увреждания, които по-късно на 17.06.2019г. не са отразени от съдебен лекар – т. напр. – кръвонасядане и охлузване в областта на дясна скула 4/4 см; червеникаво охлузване на брадичката 2/2 см; ивицесто охлузване 7-8 см в лява шийна област; кръвонасядане в лява поясна област.

           Налице  са и такива травми, които са били констатирани на 17.06.2019г., но не са отразени в медицинската документация от престоя на св. Г. ***:  подкожен хематом в областта на дясното слепоочие 4,5/4см;  кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят на клепачите на дясното око; бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 3,5/2,5см в областта на дясната буза; травмите по лява и дясна мишница  - множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до 8/6см по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната мишница; мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3 успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната и трета; както и нараняванията по дясна и лява подбедрица - синкаво жълтеникави кръвонасядания 2,5/1 до 6/см по предно външно страничната повърхност, достигащи от дясното коляно до горната трета на дясната подбедрица с групирани охлузвания на кожата с размери от точковидни до 2,5/2,5см, покрити с кафеникави корички; групирани бледо синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 2/2 до 4,5/3 см по предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета.

            Вярно е, че съдебният лекар поначало подхожда към описанието на травмите с по-голяма прецизност в сравнение със  случаите, в които диагностиката се подчинява основно на необходимостта от планиране и провеждане на лечение. Но също така е вярно, че освидетелстването е толкова по-точно, колкото е по-близо във времето до датата на травматичното увреждане. Точно това обстоятелство се изясни и от разпита на ВЛ Г. в производството пред съда и то изисква да се даде отговор на въпроса  на какви факти и обстоятелства се дължат различията в описанието на травмите в епикриза, издадена от болницата в гр. С. и в това, което е издадено от съдебен лекар на 17.06.2019г.

В разпита си пред съда ВЛ, изготвило СМЕ, посочи, че когато пострадалото лице не е освидетелствано непосредствено след травмата, а много по-късно, както е в конкретния случай, се заличават характеристики, които биха могли да прецизират срока на въздействие на травматичното увреждане. В този аспект, вещото лице  уточни пред съда, че не може да се изключи някои от травмите да са причинени няколко дена по-рано преди твърдяното деяние или няколко дена по-късно след твърдяното деяние, тъй като според д-р Г. през изминалия период от време се заличават специфични характеристики. Това уточнение на ВЛ Г. е от особено съществено значение, тъй като изисква да се отдаде приоритетно значение на описанието на травми, дадено от болницата в гр. С., освен ако се касае за елементи от теренната травма, която е потвърдена и от други проверени от съда доказателства – показанията на пострадалата, обясненията на подсъдимия, съдържанието на предявените видеозаписи. По изложените съображения съдът счита, че тези признаци на теренната травма, които не са описани  документите, включени в история на заболяването, издадени от посоченото по-горе лечебно заведение, са били налице и към инкриминираната дата, но не са били прецизирани към този момент от съдебен лекар.  

Въпреки, че обвинението не е изследвало въпроса кои травми се свързват с теренна травма и кои се дължат на отделно травматично въздействие, СМЕ от ДП се е спряла и на този въпрос. Вещото лице е заключило, че травмирането на горната устна вдясно, охлузването на брадичката вдясно, и въобще разположението и съчетанието на травмите на лицето и главата вдясно може да се обясни с едномоментно травмиране от удар и приплъзване на лицето и главата, поради което същите съдържат характеристиката на теренна травма. Към тази травма според СМЕ следва да бъдат отнесени и травмите на дясно коляно и подбедрица, както и тези по ляво коляно и предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица с охлузване с кръвонасядане, които също сочат за механизъм на въздействие от удар, който съчетава приплъзване спрямо предмет с неравна контактна повърхност. На допирателно въздействие с такава повърхност съответства и травмирането на дланната повърхност на лява ръка. Всички описани травми, независимо, че част от тях (установените в областта на лява и дясна подбедрица) не са отразени в епикриза, издадена от лечебното заведение, в което пострадалата била настанена на инкриминираната дата, в своята съвкупност сочат за теренна травма, за която се съдържат данни и в предявените видеозаписи. Ето защо фактът на тяхното причиняване на инкриминираната дата следва да се приеме за доказан по несъмнен и безспорен начин.

Медицинската документация е напълно еднопосочна и в описанието на травми в областта на гръден кош, както и в областта на лопатките на гърба на пострадалата.

           В СМУ от 17.06.2019г. е отразено, че при преглед се констатират множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5 см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво, както и травми, които представляват кръвонасядане на площ 6,5/4см в областта на гърба в дясно над лопатката и 7/5,5см в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо.  Във връзка с лечението на пострадалата в болницата в гр. С. и издадената за това документация е отразено наличието на множество червеникави охлузвания в областта на гърдите, охлузвания в областта на гърба над двете лопатки  7-8/7-8 см.

Ето защо макар и да се касае за травми, които са причинена самостоятелно и по друг механизъм, различен от падане от собствен ръст върху терена, няма съмнение, че тези от тях, които се локализират по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво, както и на гърба в близост до лопатките, се свързват с инкриминирания случай, макар и при неясен механизъм на причиняване.

В подкрепа на този извода за травми в областта на гръдния кош към инкриминираната дата са показанията на св. Г., проверени с показанията на св. М., че още в началния етап от разследването, тя се оплакала от болки от тази област на тялото. Отделен въпрос е, че механизмът на причиняване на травми в областта на гръдния кош и гърба на пострадалата, не е бил изследван  в обвинителния акт и поначало в актовете на органите на досъдебното производство липсват фактически твърдения за причинно-следствената връзка между конкретни действия и определени травми. Еднозначен отговор на този въпрос за част от травмите (причинените в областта на дясна рамо и дясна мишница, в областта на гръдния кош и гърба) не е даден и в СМЕ от ДП.  Това експертно изследване е установило, че определена група травми (хематом в дясна слепоочна област на главата, контузиите на предната повърхност на дясното рамо и горната и средата трета на дясната мишница, както и травмите в областта на гръдния кош и гърба) са причинени извън въздействието на неравните повърхности при теренна травма и при не напълно изяснен механизъм – от удар или притискане от твърди тъпи предмети.

Част от изброените травми  - тази в дясна слепоочна област на главата, както и контузиите в дясно рамо, горната и средната трета на дясната мишница не са описани в епикризата, издадена от болницата в гр. С.. При това положение и доколкото липсват в първоначално създадената медицинска документация, а и механизмът на причиняването им не е категорично установен (с удар или с притискане) съдът счете, че липсват категорични доказателства за това, че травмите в дясна слепоочна област на главата и в областта на дясното рамо и дясната мишница датират от инкриминирания случай. След като за тази група травми  не са ангажирани убедителни доказателства да са причинени на инкриминираната дата, липсват и доказателства за това да са причинени от подсъдимия.

Извън обективните находки за теренна травма извън всякакво съмнение с личността на подсъдимия и при ясно изяснен механизъм на причиняване могат да бъдат свързани  само и единствено травмите по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета.  За тях СМЕ е установила, че са различни от механизма на настъпване на теренна травма, но в тази област се откриват 3 успоредни една на друга бледи овални зони, които сочат за вероятно травматично въздействие по механизъм на рязко нанесени удари в тази област с предмет с ограничена по площ характерна контактна повърхност. Този механизъм съответства напълно на трите резки замахвания с крак от страна на подсъдимия, които са описани  в показанията на пострадалата, но независимо от това се визуализират и в предявените видеозаписи. Към този механизъм на причиняване обаче не могат категорично да бъдат отнесени травмите в областта на дясната мишница, дясното рамо и дясното слепоочие. Налице е и съмнение доколко към този механизъм могат да бъдат отнесени и травмите в областта на гръдния кош и гърба на пострадалата. Това е така, тъй като съгласно заключението на вещото лице те, от една страна, те не се свързват с теренната травма, а от друга – не се свързват и  с механизъм на причиняване чрез рязко нанесени удари.

Ето защо в отделна група следва да бъдат обособени травмите, представляваща контузия на ограничена площ по предната повърхност на гръдния кош срединно и в ляво, както и тази в областта на лопатките на гърба. Те са отразени и в създадената в МБАЛ – гр. С. медицинска документация, както и по-късно от съдебен лекар. На следващо място от заключението на СМЕ е установено, че тази група травми се дължи на отделно травмиране, различно от механизма на причиняване на теренна травма, а именно – при удар или притискане. След като СМЕ не се спира категорично на механизъм на притискане обаче, не може да се изключи част или всички кръвонасядания в областта на гръдния кош да са били причинени от подсъдимия или при един, или при повече от установените  удари с крак, които се визуализират в предявените видеозаписи и то в зависимост то позицията на тялото на пострадалата в този момент и общата контактна повърхност. Не е изключено кръвонасяданията в гръдния кош да са били причинени и при употребата на сила, свързана с изтласкване тялото на пострадалата от шофьорското място на личния ѝ автмобил върху паважа до превозното средство, за каквито действия също се съдържат други проверени от съда доказателства – видеозаписите, създадени от охранителните камери, обсъдени в съчетан анализ с показанията на св. Д..

За причинно – следствена връзка на травмата в областта на гръдния кош с конкретен механизъм не са изложени конкретни твърдения в обвинителния акт, от заключението на СМЕ и гласните доказателства също не се изяснява единствено  възможен механизъм, поради което съдът прие от фактическа страна, че травмата в областта на гръдния кош е била причинена по неустановен начин в резултат на поредицата от действия, възприети от подсъдимия при условията на мнима неизбежна отбрана – три удара с крак в областта на лявата ръка и при изтласкване на тялото на пострадалата със сила от купето на автомобила в лежащо положение по гръб върху паважа до отворена предна дясна врата. В рамките на така извършените действия, но вероятно поради контактния удар на тялото върху уличната настилка са били причинени и кръвонасяданията в областта на лопатките на гърба.  

Във връзка с изложеното по-горе, първото уточнение засяга инкриминираното от обвинението кръвонасядане по дясната предмишница (стр.4 от ОА). В действителност нито СМЕ, нито СМУ, на което тя се позовава, съдържат данни за травма в областта на дясната предмишница на пострадалата. В СМУ № V-209/17.06.2019г. се приема наличието на синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до 8/6 по предната повърхност на дясното рамо и горната и средната трета на дясната мишница (л. 37, ДП, л.121, ДП). На това самостоятелно основание следва от обема на обвинението да се изключи твърдението за причинена травма в областта на дясната предмишница, доколкото този факт не съответства на събрания доказателствен материал. От друга страна липсва обвинение за причинена травма в областта на дясната мишница, по което съдът да се произнесе.

          Сред безспорно изяснените обстоятелства чрез  СМЕ са и тези, които са изведени по аналитичен път за механизма на образуване на  кръвоизливите. Една част от тях  сочат за кръвоизливи, получени от пряко допирателно въздействие на твърд тъп предмет, а друга част са резултат от миграция на подкожния кръвоизлив от друга област, която датира в периода след 12.06.2019г. до 17.06.2019г. Въз основа на даденото от СМЕ заключение се обосновава извод, че травмите по челото в дясно с охлузване на дясна лицева половина с охлузване на скулата,  охлузването в областта на брадичката са резултат от съчетано действие на удар и допирателно действие на твърд тъп предмет с неравна контактна повърхност, поради което е елемент от причинената теренна травма. Посоченото увреждане в областта на дясна скула и брадичката е отразено в медицинската документация, издадена от болницата в гр. С., потвърдено е със СМЕ от досъдебното производство като причинено от пряко въздействие от удар с твърд тъп предмет, но също не е инкриминирано по делото, като липсва съответно обвинение. Ето защо и относно това увреждане съдът не може да се произнесе с осъдителна присъда.

          Останалите кръвонасядания в областта на лицето, които са инкриминирани с обвинителния акт – на клепачите на дясното око и кръвонасядането в областта на дясната буза вещото лице е посочило като резултат от миграцията на подкожния кръвоизлив, съответно от челно-слепоочната област и от дясната скула. Това обстоятелство е било известно още към момента на изготвяне на обвинителния акт, тъй като е анализирано подробно в СМЕ от досъдебното производство. Същото поставя  въпроса дали допълнително възникналите кръвонасядания, получени след инкриминираната дата в резултат на  миграция на вече настъпили кръвоизливи няколко дни след деянието, са пряко целен от дееца общественоопасен резултат или са причинени по непредпазливост в резултат на умишлено причинена лека телесна повреда в други области на тялото. Заключението на СМЕ от досъдебното производство, поддържано от вещото лице и в съдебната фаза, показва, че е налице втората от изброените хипотези. В този случай  по арг. от чл.133 НК не е налице съставомерно деяние за тази част от кръвоизливите, които са били открити по-късно при освидетелстването на пострадалата, които сами по себе си представляват лека телесна повреда, но не са получени от пряко въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалата, а  - вторично, макар и в причинно-следствена връзка с факта на причинена лека телесна повреда друга област от тялото. Такъв е характерът на кръвонасяданията в областта на дясната буза и дясното око. Ето защо от обема на съставомерните общественоопасни последици следва да бъдат изключени и  инкриминираните от обвинението кръвонасядане с мораво синкаво жълтеникав цвят на клепачите на дясното око, както и бледо синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 3,5/2,5см в областта на дясната буза, за които е установено, че са получени от миграция на кръвоизлива след инкриминираната дата от друга част на тялото (л.121, ДП).

            От обема на обвинението следва да бъдат изключени хематом в дясна слепоочна област на главата, контузиите на предната повърхност на дясното рамо и дясната мишница, тъй като същите не са отразени в медицинската документация, издадена от МБАЛ – гр. С.. Предвид уточненията на ВЛ Г. в съдебното производство не е ясно кога и при какви обстоятелства са били получени. Отделно от това, последната от изброените травми – тази в областта на дясната мишница въобще не е инкриминирана с актовете на органите на досъдебното производство (постановлението за привличане на обвиняем и обвинителния акт). Ето защо и на това основание съдът не би могъл да се произнесе по факти, за които липсва съответно обвинение. 

            Относно инкриминираните травми в гръдния кош и гърба на пострадалата съдът намира за установено следното. В обвинителния акт  са изложени конкретни твърдения именно с действия на притискане. Такива са инкриминираните действия на натиск с подскоци върху тялото на пострадалата. Съгласно СМЕ въздействието чрез притискане е един от възможните механизми, с които се свързват кръвонасяданията в гръдния кош, но не и когато става дума за предварително зададена кинетична енергия, каквато се генерира при ускорение на тялото с подскоци. Вещото лице уточни в разпита си пред съда, че в този случай подобни действия на подсъдимия, още повече с оглед телесното му тегло, биха довели до счупване на кости. Подобни действия на насилие не са установени и с показанията на св. Д.. От друга страна и доколкото във внесения обвинителен акт не се твърди издърпването на пострадалата от автомобила също да е било извършено с действия на притискане, следва да се приеме, че фактическите рамки на обвинението практически изключват или не конкретизират действия на притискане, още повече такива, които да са подкрепени от събрания доказателствен материал.

            СМЕ установява, че травмите в гръдния кош и гърба на пострадалата биха могли да бъдат причинени и от удар с твърд тъп предмет с малка кинетична енергия.

Употребата на сила от подсъдимия спрямо пострадалата чрез удари докато същата се е намирала на шофьорското място в личния си автомобил, е извън всякакво съмнение. Без съмнение травмите в областта на гръдния кош и лопатките на гърба са отразени и във връзка с проведения лечебен процес спрямо пострадалата в МБАЛ-гр. С., поради което съдът приема за установено, че са съществували към инкриминираната дата. Съчетаният анализ на СМЕ, медицинската документация МБАЛ – гр. С., видеозаписите и гласните доказателства не дават основание за категоричен извод, че един или повече от инкриминираните удари с крак са засегнали едновременно лявата мишница и гръдния кош на пострадалата. По изложените съображения съдът прие за установено, че пострадалата е била травмирана в  гръдната област и в областта на лопатките на гърба в неустановен момент при издърпването ѝ от автомобила и повалянето ѝ върху уличната настилка. Не може да се изключи при употребената от подсъдимия сила въздействието да е било и върху част от дрехите на пострадалата, включително и върху тази част, която е покривала гръдната област и гърба в областта на лопатките. Аргументи в тази насока се извличат от иззетото ВД – копче на около 1,5 метър от автомобила на пострадалата, както и от свидетелските показания за части от разкъсана дреха (показанията на св. С.Х.).

Именно в изложения по-горе контекст следва да се преценява изявлението на вещото лице, че описаният механизъм на травматично въздействие от пострадалата съответства на причинените травми. Тази констатация обаче не следва да бъде изваждана от контекста на всички допълнителни данни, изнесени от разпита на вещото лице, както и от точното и пълното съдържание на СМЕ и медицинската документация, на която тя се основава. Тя може да бъде обсъждана без резерви само и единствено, ако се игнорират две съществени  уточнения в разпита на вещото лице. Първото е свързано с тежестта на травмите, които с оглед физическата сила, която може да генерира мъж с телесното тегло на подсъдимия,  изключват удари с предварително зададена голяма кинетична енергия. Второто уточнение е свързано с факта на изминал период от време от инкриминираната дата до освидетелстването на пострадалата, който обективно според вещото лице е заличил важни характеристики на травмите с информационна стойност за механизма и периода на засягане. Съдът като съобрази съдържанието на СМЕ, данните, извлечени от разпита на вещото лице и съпоставката им с останалия доказателствен материал, прие за установено, че кръвонасяданията в областта на гърба и гръдния кош на пострадалата, наред с кръвонасяданията в областта на лявата мишница и всички останали елементи от теренната травма, описани по-горе, се намират от обективна страна в причинно-следствена връзка с действия на подсъдимия. Характеристиката на тези действия обаче не се припокрива изцяло с инкриминираните действия, за които  е ангажирана неговата наказателна отговорност.

Не се поставя под съмнение  и значението на видеотехническата експертиза, изготвена от ВЛ Ю.А., която е изследвала като обект оптичен носител на информация (л. 109 ДП). Тази експертиза е установила по несъмнен и категоричен начин, че върху изследваните видеозаписи не е било извършено  нерегламентирано въздействие и същите не са манипулирани. Самостоятелно и независимо от гласните доказателства по делото видеотехническата експертиза е заключила, че на част от видеозаписите се визуализират действия, чрез които се установява въздействие от мъж над жена. От друга страна с оглед времето и мястото на генериране на изследваните видеозаписи няма никакво съмнение, че заснетите участници във физическо стълкновение са именно подсъдимият Б. и св. Д.Г..  

Нито една от страните не оспори значението на видеозаписите, които са били обект на изследване с видеотехническа експертиза, включително и във връзка с въпроса дали времето, отбелязано в тайм-кода, е било синхронизирано с реалното астрономично време. От разпита на ВЛ А. в съдебното производство се установи, че когато се извършват настройките на времето в DVR видеорекордера и когато същият не е включен в мрежа, той не би могъл автоматично да синхронизира времето със световния часовник. В настоящия случай това обстоятелство не би могло  на този етап да се изясни чрез техническа експертиза, тъй като от разпита на ВЛ А. се установи, че  настройките на DVR видеорекордера поначало могат да се различават от астрономическото време, но синхронизирането им със световния часовник е релевантно само в момента, в който са свалени записите. В настоящия случай липсват данни за подобна синхронизация при свалянето на записите. Ето защо проверката за съответствие на тайм-кода на видеозаписите с реалното астрономично време следва да бъде извършена чрез съпоставката на данните от ТЕ, изготвена от ВЛ П.В., данните, получени от „система 112”, писмените доказателства, предоставени от същата система, разпита на ВЛ В. и А. в производството пред съда, показанията на св. Д. и св. Г.. В резултат на тази съпоставка съдът установи, че зададеното време в настройките на DVR видеорекордера на охранителните камери, разчетено в диапазона “PM”, към инкриминираната дата се разминавало с  три часа и 55 минути напред във времето спрямо реалното астрономично време. Макар и не с такава точност, показанията на св. Х. за получен сигнал около 15.00 часа на инкриминираната дата също носят информационна стойност за подобно разминаване. Контролният факт, който позволява да се установи със сравнително голяма точност характерът и видът на несъответствието между тайм-кода в настройките на охранителните камери и астрономичното време, е регистрацията на подадения от св. Г. сигнал чрез „система 112”, която с оглед съдържанието на ТЕ, изготвена от ВЛ П.В. и писмените доказателства, предоставени от „система 112”, датира от 15.04 часа. От друга страна фактът на воден от  св. Г. разговор с оператор от „система 112” е бил възприет от св. Д. според неговите собствени показания при повторното му връщане на местопроизшествието с бутилки вода. Това действие на св. Д. е било потвърдено и с показанията на св. Г., като същото е отразено във видеозаписите, генерирани от охранителните камери, включително и с отбелязване на съответния час при съответно отброяване на времето с таймер. При предяването на видеозаписите се установи, че часът, в който св. Д. се появява на местопроизшествието с бутилки вода, е 07.00.01 PM съобразно зададения тайм-код в настройките на охранителната камера. Този момент е установен и чрез съпоставката на видеозаписите от охранителните камери със заключението на техническа експертиза, изготвена от ВЛ П.В., която е снела на хартиен носител съдържанието на разговора, регистриран в тази система (л.138, СП). Прегледът на този разговор показва, че при опит на св. Д. да помогне, св. Г. отказала предложената ѝ вода и дала знак, че разговаря  с оператор на „система 112”. Съпоставката на описаните доказателствени източници с писмените доказателства от „система 112“ за  момента на регистрацията на сигнала до „система 112” – 15.04 часа, която технически е синхронизирана с реалното астрономично време (установено от разпита на ВЛ В. в производството пред съда), както и фактът, че намесата на св. Д. е  отразена в съдържанието на проведения от св. Г. разговор със „система 112“ след около 1/3 от началото на разговора, проведен от св. Г. със „система 112“, при обща продължителност от около три минути, дават основание за извод, че разликите във времето от настройките на охранителните камери (07.00.01 PM към момента, в който св. Д. се опитал да даде на пострадалата вода) и реалното астрономично време ( 15.05 часа – около една минута след началото на разговора с оператор на тел. 112) обхващат период от около три часа и петдесет и пет минути. Прецизиране на разликата в часовото време до секунди в настоящия случай не е възможно, поради липсата на информация в доказателствения материал за точния синхрон между действията на св. Д. и инициираното от св. Г. обаждане към оператор на „система 112”. Отброяването на времето до секунди обаче е важно само толкова, доколкото показва съотношението на едни събития с други във връзка с начина, по който са се случили в хронологията на конфликта и доколкото отразява тази част от действията на участниците в конфликта и свидетели по делото, които са били извършени в рамките на броени секунди, т. напр. инкриминираните действия на подсъдимия от първата фаза на конфликта (от 06.36.36 PM до 06.36.39 PM – три секунди) и част от инкриминираните действия във втората фаза на конфликта (06.44.35 PM до 06.44.40 PM – пет секунди).

 По изложените съображения съдът достигна до изводите си за фактите по случая, свързани с последователността от действия в описаните по-горе часове от денонощието, както и до изводите си за интервалите от време, които свързват отделните събития, от значение за делото.

На следващо място, въпреки че по делото не е била назначена и изслушана видео-идентификационна експертиза, не се очертава в рамките на спорните въпроси фактът кои лица са били заснети от охранителните камери. Специфичните действия, свързани с хронологията на конфликта, описанието на облеклото, с което е бил подсъдимият на инкриминираната дата, което се съдържа в показанията на св. Г., дадени от нея в съдебното производство, а частично и в показанията на св. Д., СМЕ, базирана на медицинска документация и сигналът от система „112“ следва да бъдат ценени в съчетан анализ, който показва, че тази част от доказателствата е в пълен синхрон. По изложените съображения съдът приема за установено, че липсват съмнения  относно идентификацията на част от заснетите чрез охранителна техника лица. Това са подсъдимият, св. Г., св. Д., както и компания на подсъдимия пред заведението „Банята“ в лицето на ЧСИ К., св. В.Г., съдия Д.С.. За останалите лица, които в отделни моменти от видеоизображението се появяват, като възрастен мъж, велосипедист, водачи на неустановени по делото превозни средства, включително и водачът на боклукчийски камион, който преминава в периода от 14.56.51 часа, а  след това  по – късно, в 14.59.49 часа в района на местопроизшествието покрай паркинга до заведение „Банята“, липсва идентификация, но тази непълнота на доказателствата не е от значение за крайния изход на делото.

Съдът счита, че е допустимо приобщаването на видеозаписите от охранителните камери в района на местопроизшествието към доказателствения материал по делото. Това е така, тъй като създаването на видеоизображението напълно случайно е обхванало и инкриминирания конфликт, което от една страна създава процесуална гаранция за достоверност на този източник на доказателства. На второ място, приобщаването им е допустимо, тъй като инсталирането на видеокамерите поначало е преследвало охранителна цел в района и то по никакъв начин не е обвързано предварително с  цел да бъде документиран настоящият случай. Така предназначението на видеокамерите, от които са извлечени изследваните видеозаписи, поставянето им на видимо за преминаващите в района на местопроизшествието място, са все обстоятелства, които дават основание за извод, че с попадането на което и да е лице в обсега на видеозаснемане, то е обективирало с конклудентни действия съгласие за документиране на извършени от него действия чрез генериране на съответно изображение във видеозапис. По изложените съображения съдът намира, че данните, събрани чрез охранителна техника в района на местопроизшествието, отразяват най-достоверно действията на основните участници в конфликта, както и на някои свидетели по делото, за които се установи, че в отделни моменти в рамките на инкриминирания период също попадат в обсега на видеозаснемане. В този смисъл фактите, установени чрез видеозаписите, генерирани от охранителните камери в района на местопроизшествието, имат характеристиката на res ipsa loquitur – говорят сами за себе си,  очевидни са и тяхната достоверност не подлежи на никакво съмнение.

            Във връзка с изложеното по-горе значението на видеозаписите от охранителните камери в района на местопроизшествието е двуяко. От една страна те възпроизвеждат факти и обстоятелства и представляват самостоятелен източник на доказателства. От друга страна, те могат да послужат за проверка на основните гласни доказателства, между които се констатират противоречия – показанията на св. Д. Г. и обясненията на подсъдимия, или за проверка на такива гласни доказателства, които разкриват отделен фрагмент от хронологията на събитията – показанията на св. Д., на св. С.Х., св. Д., Г.М..

            Първият въпрос, свързан с интерпретацията на  видеозаписите от района на събитията, е какви факти и обстоятелства се установяват с тях.

            Поначало обвинението за извършено от подсъдимия престъпление, свързано с нанасянето на лека телесна повреда по хулигански подбуди, се основава на показанията, които св. Д. Г. е дала в досъдебното производство. Тези показания се припокриват с нейните твърдения в съдебното производство, че е била блъсната от подсъдимия два пъти, като второто по ред изблъскване довело изваждането ѝ от равновесие и до поваляне на тялото ѝ върху терена. В тази част нейните показания напълно кореспондират и със съдържанието на предявените в присъствието на страните видеозаписи, при което се констатира, че за периода от 14.41.36 часа (06.36.36 часа съгласно тайм-кода на охранителните камери), се осъществява първото действие на подсъдимия срещу телесната неприкосновеност на св. Г., в резултат на което се засяга нейния център на равновесие и тя залита назад към кръстовището в близост до тротоарна затревена помощ. В предявените видеозаписи се наблюдава и повторно изблъскване в до 14.41.39 часа (06.36.39 PM според охранителната камера), при което св. Г.  губи равновесие и пада на тротоарна леко затревена площ. Тази фактология не се оспорва и в обясненията на подсъдимия. Въпреки, че от видеозаписите не се визуализира ясно позицията на тялото след изваждането му от равновесие, съдът с оглед уточнението на ВЛ А., че падането е по лице, както и във връзка с характеристиките на теренната травма, описана по-горе с данни за кръвонасядания в различни части на лицето (дясна скула, горна устна, брадичка), приема за установено, че св. Г. в резултат на действията на подсъдимия паднала по лице.

            Нанасянето от страна на подсъдимия на три удара с ритник по-късно на инкриминираната дата (в периода  от 14.49.35  часа до 14.49.40 часа, съответстващо приблизително на зададеното в охранителните камери време от 06.44.35 PM до 06.44.40 PM), когато конфликтът между него и св. Г. се пренесъл на паркинг, обособен в близост до ресторант „Банята“ и в момент, в който пострадалата се намирала при отворена дясна врата но шофьорското място в личния си автомобил, също е документирано в предявените видеоизображения, създадени от охранителните камери. От тях не се документира единствено контактният удар от крака на подсъдимия с конкретна част от тялото на пострадалата.

            И първата, и втората фаза от конфликта между подсъдимия и св. Г. на инкриминираната дата включва значителен период от видимо жестикулиране на подсъдимия срещу св. Г., а при първата фаза се наблюдава такова и от страна на св. Г. към подсъдимия. Съдът счете, че така визуализираните действия на участниците в конфликта обективират размяната на реплики между тях, която и в двата случая протича в немалък период от време и предхожда инкриминираните действия, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Преди първата група инкриминирани действия периодът на словесна комуникация, обективирана с жестикулиране между подсъдимия и св. Г., според таймера на охранителните камери е за времето от 06.33.10 часа до 06.36.36 часа (около три минути), а преди втората група инкриминирани действия – за времето от 06.39.58 часа до 06.44.35 часа (около четири минути).

            Така в обобщение, описаните по-горе действия на травматично посегателство върху телесната неприкосновеност на св. Г. съвпадат частично с инкриминираните действия. Установен е и техният автор в лицето на подсъдимия. С оглед съдържанието на видеозаписите обаче те не са били извършени веднага и непосредствено едно след друго, както се твърди в обвинителния акт, а в две самостоятелни деяния, чиято самостоятелност се очертава с цялостно прекратяване на нападението след първото деяние преди да започне второто, с оглед различията в мястото и начина на извършване, както и поради наличието на интервал от около 8 минути между първото и второто въздействие върху телесната неприкосновеност на св. Г..  

            С предявените видеозаписи се установява и точният момент в хронологията на събитията, в който в района на инкриминираните действия преминал боклукчийски камион. Този въпрос е от съществено значение, тъй като съдът дължи отговор на възражението дали се установява пострадалата да е съпричастна към подхвърлянето на веществени доказателства в този камион.

Първият момент е в 06.29.59 часа според тайм-кода на охранителната камера, съответстващо на 14.34.59 часа. В този момент се визуализира изображение, в чийто ляв ъгъл се наблюдава сграда с жълто-оранжева фасада, приблизително дву-триетажна, до нея вдясно - частично е обхванато изображението на масивна сграда с бяла облицовка, а именно на първи етаж от тази сграда, а пред нея - паркиран боклукчийски камион, в близост до затревена площ с храсти. При предявяването на видеозаписите в лявата част на екрана спрямо посоката на видеозаснемане и установена част от стоманобетонна конструкция от сграда. Статичната позиция на боклукчийския камион на паркинг в района на инкриминираните събития се установява преди  първото деяние (14.41.36-14.41.39 часа), респективно, преди второ деяние на подсъдимия (14.49.35  часа до 14.49.40 часа).

Релевантен е периодът за движението на този камион след 14.49.40 часа, тъй като нито един доказателствен източник не сочи пострадалата да се свързва с вещ, подобна на нож, преди втората фаза на конфликта ѝ с подсъдимия.

Следващият  момент, в който на предявените видеоизображения се визуализира боклукчийски камион, е 06.51.51 часа съгласно тайм-кода на охранителната камера, съответстващ на 14.56.51 часа, т.е. след второто деяние (14.49.35  часа до 14.49.40 часа). В този момент не са установени лица, които да го доближават. Това е така, тъй като същият се визуализира на видеозаписите да се движи от дясно на ляво спрямо посоката на видеозаснемане, с маневра назад, като успоредно с това е заснето и неустановено лице - мъжка фигура, която доближава паркиран автомобил на паркинга, облечена с червена блуза и сини панталони, която в 06.52.14 часа според тайм-кода на камерата влиза в автомобила, разположен през три паркоместа от автомобила на пострадалата в зоната за паркиране, затваря вратата и в 06.52.29 PM (14.57.29 часа) започва да извършва маневра за движение назад, като се  изтегля от кръстовището в посока от ляво на дясно спрямо посоката на заснемане. Успоредно с така заснетите действия на неустановено лице, подсъдимият, визуализиран като фигура с бял панталон и св. Д., визуализиран като фигура със сини бермуди се наблюдават в лявата част от видеображението, създадено от охранителната камера, като видимо жестикулират един към друг и са правостоящи до предна дясна врата от автомобила на пострадалата. Във връзка с така изложените обстоятелства няма никакво съмнение, че към този момент не е установено пострадалата да доближава боклукчийския камион, а в същото време действията ѝ са били във фокуса на вниманието на подсъдимия  и св. Д..

Третият релевантен момент е този в 06.54.49 PM съобразно зададения тайм-код на охранителната камера (14.59.49 часа). С оглед констатациите на съда  е установено, че подсъдимият, идентифициран като мъж със светъл панталон, жестикулира в посока към паркирания автомобил на пострадалата с дясната си ръка, а в същото време  зад него се наблюдава св. Д., идентифициран като  мъж със сини бермуди и червено-оранжева горна дреха. Действително в този момент  боклукчийският камион с изписан надпис „Бекастрой“ върху левия корпус също се появява в 06.54.49 според камерата в обсега на видеоизображението ( в 14.59.49 часа), но отново е в динамична позиция, тъй като се изтегля от ляво на дясно спрямо посоката на видеозаснемане, не се визуализира да спира, да паркира, нито до него да доближават човешки фигури. По изложените съображения съдът прие за установено, че видеозаписът е източник на доказателства, който отхвърля възможността пострадалата да е укрила веществени доказателства, от значение за делото, с подхвърлянето им в боклукчийския камион, забелязан в различни периоди в района на местопроизшествието.

Затова следващият въпрос, свързан със значението на видеозаписите, се отнася до това дали и какви факти и обстоятелства, особено такива, които са инкриминирани от обвинението и се съдържат в основните обвинителни доказателства (показанията на св. Г.), не се установяват с тях.

От тях не се установява  в коя част от тялото на св. Г. са попаднали инкриминираните три удара с крак в момента, в който пострадалата се намирала на шофьорското място в автомобила си. Информационна стойност в тази насока носи преди всичко заключението на СМЕ, което е отбелязало травми по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета, отговарящи на травматично въздействие по механизъм на рязко нанесени удари в тази област с предмет с ограничена по площ характерна контактна повърхност.

От записа на охранителните камери не се установяват и репликите, разменени между св. Г. и подсъдимия, съответно – и на останалите участници в хронологията на събитията, запечатани във видеоизображение. И това е така, тъй като от ВТЕ, от разпита на ВЛ Ю.А., както и в резултат оценката на видеозаписите категорично се установи, че към  видеоизображението  липсва аудиозапис.

Обвинението, за което подсъдимият е предаден на съд, приема за установено, че той нанесъл три удара с крак в областта на корема на пострадалата, докато тя се намирала на седалката в колата си, след което я издърпал от автомобила на асфалта, нанесъл и още два удара с крак в областта на корема и накрая скочил два пъти с цялата си тежест върху тялото ѝ, лежащо на земята.

От така изброените действия при преглед на видеозаписите се визуализират действия на подсъдимия, наподобяващи ритници (три на брой), насочени към купето на автомобила при отворена предна дясна врата. На следващо място, въз основа на хронологията в предходните и последващите кадри, може категорично да се заключи, че към момента на извършване на това действие св. Г. се е намирала в седяща позиция на шофьорското място в личния си автомобил, който бил с десен волан т.е. на място, в посока към което са били насочени инкриминираните три удара с крак. Категорично обаче при преглед на видеозаписите не се визуализира локализацията на тези удари, нанесени от страна на подсъдимия, не се установява точната позиция на пострадалата спрямо посоката на ударите, не се визуализират и останалите, изброени от обвинението действия, свързани с издърпването на св. Г. от шофьорското място и повалянето ѝ върху паважа, както и инкриминираните действия, за които обвинението твърди, че  хронологично са се случили след това – нанасянето на два удара с крак в областта на корема и скачане на подсъдимия с цялата му тежест върху тялото на пострадалата, лежащо на земята. За част от така изброените действия, които не се визуализират при преглед на видеозаписите от охранителните камери, са събрани гласни доказателства от разнородни доказателствени източници, които не биха могли да бъдат взаимно повлияни. Такива са показанията на св. Г., обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д.. Съвкупната им преценка дава основание за извод, че издърпване на тялото на пострадалата от шофьорското място върху паважа до автомобила, е несъмнено установен факт, който е възпроизведен от подсъдимия в дадените пред съда обяснения, в показанията на св. Г., а косвено е потвърден и с показанията на св. Д.. Последният в разказа си пред съда посочи, че тъкмо тялото на пострадалата, лежащо на терена до паркиран наблизо автомобил и статичната правостояща фигура на лице от мъжки пол  е тази ситуация, която случайно възприел зрително от терасата на собственото си жилище, както и че точно тази картина от хронологията на събитията е провокирала в него силно желание да окаже помощ. По-нататък в показанията си пред съда св. Д. е отбелязал, че докато слезе от жилището си, жената вече се намирала на шофьорското място при отворена предна дясна врата. Позицията на предна дясна врата спрямо ъгъла на заснемане от видеохранителните камери и фактът, че инкриминираните събития са се случили зад нея спрямо посоката на видеозаснемане, дава логично обяснение за привидното противоречие между доказателствените източници – липсата на визуализирано действие, свързано с издърпване тялото на пострадалата и местоположението, в което тя е възприета зрително за първи път от св. Д.. Следователно, въз основа на обсъдения по-горе доказателствен материал няма никакво съмнение, че подсъдимият е съпричастен към нанасянето на три удара с крак,  като видеозаписите не носят информационна стойност в коя част от тялото на св. Г. е осъществен контакт с тези удари. Съвкупната оценка на видеозаписите с показанията на и св. Г., на св. Д., както и на дадените от подсъдимия обяснения показва, че подсъдимият  е съпричастен и към действия на  издърпването ѝ върху паважа до автомобила след това. 

При анализ на гласните доказателства, съдът съобрази процесуалната позиция на подсъдимия, който за разлика от свидетеля, поради факта, че с обясненията си упражнява своето право на защита, не носи отговорност за лъжесвидетелстване чрез заявяване на неистинни факти. Съдът съобрази и факта, че св. Д. за известен период от време не е наблюдавал района на конфликта, а именно във времето, което му е било необходимо да слезе пред жилищната сграда. Само на това основание обаче, обвинителните гласни доказателства, събрани чрез показанията на св. Г., че подсъдимият е скачал върху тялото ѝ или я е ритал, когато тя вече се е намирала извън автомобила, не могат да бъдат приети безрезервно. На първо място тази част от показанията на св. Г. е отречена от обсъдената по-горе СМЕ, както и от уточненията на ВЛ Г. в разпита му пред съда. Съдържанието на предявения видеозапис е самостоятелен източник на доказателства, който е в синхрон с фактите, които се установяват със СМЕ.  Съгласно зададения тайм-код на видеозаписите в  периода от 06.44.35 часа до 06.44.40 часа подсъдимият е нанесъл три ритника, насочени към купето на паркиран автомобил през отворена предна дясна врата, без данни за точна визуализация на контактния удар. На следващо място видеозаписите показват, че след тези действия подсъдимият се изправил до дясната врата на автомобила, движил се около нея, изтеглил се според таймера на камерата в 06.45.01 часа към монтиран в края на паркинга бетонов стълб, обикалял след това в лявата част на стълба, като се движил с къси крачки и на малки разстояния около този стълб до 06.46.05 часа, когато отново се приближил към отворена дясна врата на автомобила на св. Г.. Движението на подсъдимия около отворена предна дясна врата на паркирания автомобил, както и около бетонов стълб в края на паркинга е отразено в предявените видеозаписи при наличието на пряка видимост и те по своето съдържание не се припокриват с действията на насилие, които според обвинението подсъдимият е извършил след издърпване на св. Г. от паркирания автомобил (удари с ритници в областта на корема, скачане върху тялото ѝ).

Така обсъдената по-горе доказателствена съвкупност обосновава извод за недоказаност на обвинението в частта подсъдимият да е нанесъл удари с ритници по тялото на пострадалата извън автомобила, както и да е скачал с цялата си тежест върху нейното тяло.

             Съдът намира, че данни за точната локализация на нанесените от подсъдимия ритници (в областта на корема на св. Г.), както и за допълнителни травматизиращи действия, които според обвинението са извършени след изтласкване тялото на пострадалата до паркирания автомобил, свързани с ритници и скачане върху нея, се извличат само и единствено от нейните показания. В тази част те се явяват напълно изолирани от останалия доказателствен материал, включително и от заключението на СМЕ и съдържанието на медицинската документация, отразяваща локализацията, вида и тежестта на получените от св. Г. травматични увреждания. Нито в документацията, издадена във връзка с престоя на св. Г. ***, нито в тази, която е издадена след личен преглед от лекар в КСМД, се съдържат обективни находки за телесни увреждания в областта на корема, още  повече от дясната част, която предвид местоположението на св. Г. на шофьорското място в превозно средство с десен волан,  следва да се е намирала в посоката, от която са били нанесени  ударите с крак. След изваждането на св. Г. от автомобила същата е била по гръб, което е установено и от кръвонасяданията в областта на лопатките на гърба. Следователно и в този момент пострадалата с лявата си част от тялото следва да е била обърната в посока към паркирания автомобил „Хонда”. Не се установи подсъдимият да заобикаля в непосредствена близост да автомобила и да се обръща с гръб към него, за да заеме позиция, при която да засегне тъкмо зони от лявата част от тялото на пострадалата.

            При това положение обвинението следваше да предложи разумен и логически обоснован отговор по какъв начин е причинено кръвонасядането в лява поясна област, описано в епикриза, издадена от болницата в гр. С., по какъв начин са причинени множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1/1 до 4,5/2,5 см по предната повърхност на гръдния кош, срединно и в ляво, както и по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета, описани в  СМЕ, която от друга страна се основава на освидетелстване от съдебен лекар, извършено на 17.06.2019г.  Този отговор се дължи, тъй като нито едно от посочените увреждания вляво, не се свързва с тeренната травма.

          Съдът намира, че анализът на посочените данни, извлечени от СМЕ в съпоставка с видеозаписите, опровергават  твърдението на пострадалата, възпроизведено в обстоятелствената част на обвинителния акт, че  към момента на нанасяне на ударите тя седяла на шофьорското място, обърната с дясната си страна в посоката, от която са нанесени удари. Ако се приеме фактологията, на която се основава обвинението за разположението на пострадалата спрямо подсъдимия към момента на нанасяне на удари с ритник, тя следва да е била обърната с дясната си страна в посоката, от която е нанесен такъв удар, тъй като ползваният от нея автомобил е бил с десен волан. Този механизъм обаче по никакъв начин не дава логично обяснение за получените телесни увреждания в задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета, при това при механизъм на рязко въздействие,  на увреждане в лява поясна област, на кръвонасядания срединно и вляво в областта на гръдния кош, както и за липсата на следи от травми в дясната поясна област или в дясната част от корема на пострадалата. Единственото увреждане, което е констатирано от дясно извън елементите на теренната травма, е това в областта на дясна мишница, което е установено за първи път на 17.06.2019г. и не е инкриминирано по делото.

        В тази връзка следващият въпрос е как гласните доказателства, на които се основава защитата на подсъдимия,  интерпретират засягането на части от лявата половина от тялото на пострадалата с увреждания, които не са причинени от теренна травма. Отговорът на този въпрос изисква да бъдат обсъдени и прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени от св. М. в досъдебното производство. Такава необходимост произтича от факта, че те също са относими към локализацията на нанесените от подсъдимия удари с крак, както и към съпътстващите тези удари факти и обстоятелства ( л.127-л.129, ДП). В тях се твърди, че свидетелят е възприел замахване с лявата ръка от страна на св. Г., както и острие на нож в тази ръка. На следващо място, в прочетените показания на св. М. се твърди, че ударите с крак, нанесени от подсъдимия, хронологично следват във времето така описаното действие и са попаднали именно в областта на китката от ръката, в която свидетелят твърди, че пострадалата държала нож, т.е. в лявата ръка.

Съдът приема с резерви част от така прочетените показания, поради направените от св. М. уточнения при разпита му пред съда, че е наблюдавал случката на по-голямо разстояние от това, което е записано в протокола за разпит от досъдебното производство, а именно 40-50 метра, а не от 15-20 метра. Съдът прие за достоверни така направените уточнения в съдебното производство, като съобрази факта, че св. М. не се визуализира на видеозаписите, извлечени от охранителните камери. На следващо място, съдът намира, че разстоянието от 40-50 метра е твърде голямо, за да обуслови видимост към предмет с малка обща повърхност, какъвто е ножът, дори и при дневна светлина и липсата на препятствия в посоката на зрителните възприятия. Отделно от това, с оглед уточнението на св. М. в съдебното производство във връзка с прочетените показания, че не е видял нож, и на това основание не може категорично да се твърди, че св. Г. е държала в ръката си именно такава вещ. Такива твърдения не се съдържат и в дадените от подсъдимия обяснения в съдебното производство, който разказа на съда, че възприел проблясък в ръката на св. Г. и реакцията му е била инстинктивна, като не помни в коя част от тялото ѝ са попаднали нанесени от него удари, насочени към избиването на такава вещ от ръката ѝ. В обясненията на подсъдимия не се уточнява за коя ръка се отнасят описаните от него действия, за които твърди, че са извършени от св. Г. – лява или дясна ръка. От друга страна обаче, и дадените от подсъдимия обяснения, и прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК показания, дадени от св. М. в досъдебното производство, еднопосочно възпроизвеждат действие с ръка, което свързват именно със св. Г. и което в показанията на св. М. е описано като „замахна”, а в обясненията на подсъдимия, като „посегна”.  Св. М. уточнява, че действието е извършено с лявата ръка.

Обсъдените гласни доказателства са в синхрон помежду си и в тази част, в която се твърди, че ударите с ритници следват по време така описаното действие с ръка и са нанесени непосредствено след него. Съпоставката им със заключението на СМЕ в частта относно локализацията на телесните увреждания, от които е пострадала св. Г., показва, че такива са били установени и по двата горни крайника,  но най-вече в лявата ръка, а именно:

-                    мораво синкаво жълтеникаво кръвонасядане на площ 6/5 см с 3 успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната и трета;

-                    групирани охлузвания 0,2/0,2 до 1/0,1 см, покрити с кафеникави корички по дланната повърхност на лявата ръка.

          При освидетелстването на св. Г. са били установени и множество синкаво жълтеникави кръвонасядания с размери от 1,5/1 до 8/6см по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната мишница.

            Вярно е, че травмите по мишниците са констатирани за първи път на 17.06.2019г. – пет дена след деянието.        За разлика от уврежданията по десен горен крайник обаче, които според СМЕ са нанесени при неясен механизъм с вариации на вида и характера на травмиращата сила ( при удар ири притискане от твърди тъпи предмети –л.121, ДП), кръвонасяданията в областта на левия горен крайник се свързват с ясно установен механизъм на причиняване. Съгласно СМЕ травмата в задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета поради наличието на три успоредни бледи овални зони се свързва с механизъм на рязко трикратно самостоятелно въздействие, което съответства на отразените във видеозаписите удари с крак, включително и на броя на ударите. Открояването на три различни успоредни зони от травми в части от левия горен крайник е индиция за динамика в позицията на пострадалата към момента на нанасяне на  ударите с крак в областта на лявата мишница.

           Травмата в областта на лявата длан се свързва с друг категорично изяснен механизъм – с теренната травма, поради което няма отношение към второто деяние на подсъдимия.

            Във връзка с изложеното съдът намира, че основният факт, възпроизведен в прочетените показания на св. М., за замахване от страна на пострадалата с лявата ръка, е с висока степен на достоверност, тъй като е потвърден и от заключението на СМЕ. Засягането на задно вътрешната повърхност на лявата мишница показва, че към момента на нанасяне на ударите с крак тази част от тялото на пострадалата се е намирала в посоката, от която са нанесени  ударите от подсъдимия, при това – вдигната нагоре. Съдът приема, че това е така, тъй като  при обичайната позиция на горния крайник, когато дланта сочи надолу, задновътрешната повърхност би била защитена от други части на тялото и не би била достъпна от посоката, в която подсъдимият нанесъл инкриминираните удари с крак. При това положение не се установи ударът на подсъдимия да е попаднал в зоната на китката, както се твърди в прочетените показания на св. М.. СМЕ обаче разкрива механизъм на причиняване на травмите по лява мишница на пострадалата, който е в пълен синхрон с твърдението на св. М., че непосредствено преди нанасянето на удари с крак, св. Г. замахнала с лявата си ръка. Това действие във всички случаи изключва ръката на пострадалата да се е намирала в обичайната позиция с длан, насочена надолу. Отделно от това, ако задновътрешната повърхност на лявата мишница е била извърната в посока към подсъдимия, това означава, че и други части от лявата половина на тялото са били извърнати в тази посока. При това положение вече намира логично обяснение и фактът на увреждане в лява поясна (лява лумбална) област (л.41, ДП), както и в срединно лявата част на гръдния кош, за които СМЕ не изключва като възможен механизъм на засягане чрез удар с твърд тъп предмет.

            Във връзка с така изяснените обстоятелства е важно да се посочи, че обвинението не е прецизирало фактически твърдения  дали и кои от травмите по ръцете на пострадалата са причинени от първата фаза на конфликта ѝ с подсъдимия, довел до изваждането ѝ от равновесно положение и падане върху уличната настилка. От друга страна се касае за суверенно правомощие на прокуратурата да прецени параметрите на обвинението срешу конкретно установено лице. Това правомощие не се контролира от съда.

           В настоящия случай  с оглед очертания предмет на доказване в обвинителния акт е от значение обстоятелството, че прочетените показания на св. М. и обясненията на подсъдимия за контактен удар в лявата ръка на пострадалата, не са опровергани от заключението на СМЕ. По изложените съображения съдът приема за установено, че няма съмнение за добросъвестността на този свидетел. Неправомерна намеса в полза на защитата, свързана със синхронизиране на неговите показания  със СМЕ от 08.07.2019г., както и с приобщено по делото писмено доказателство - СМУ от 17.06.2019г., е изключена на първо място поради принципа за добросъвестност на правоохранителните органи, като липсват обективни данни същият да е бил нарушен. Дори напротив, в настоящия случай прокуратурата е обективирала действия, насочени към охраната на интересите на обвинението, като е предприела разследване срещу  св. М. с оглед  евентуално извършено от престъпление против правосъдието във връзка с коментираните по-горе показания, дадени от него по неприключилото наказателно производство. Тези усилия обаче са довели до парадоксални последици да осигурят  аргументи в полза на защитата. Това е така, тъй като действията на прокуратурата дават процесуални гаранции, че св. М. въобще, в който и да е момент от развитието на наказателното производство, не е разполагал с пряк достъп до материалите по делото, за да съгласува с тях, в т.ч. и със  съдебно-медицинската документация твърденията си за фактите по случая, включително и относно локализацията на ударите, които твърди, че е възприел. По делото липсва документална следа и на подсъдимия в досъдебното производство преди предявяване на материалите по делото да е бил оказван такъв достъп, т.е. преди св. М. да депозира своите  показания. Следователно не се установява и подсъдимият да е имал  обективна възможност да повлияе върху показанията на този свидетел, упражнявайки правото си да се запознава с материалите по делото. Такава възможност не се извежда и от материалите по гражданските дела, образувани по молба на пострадалата за оказване на незабавна защита по ЗЗДН. Вярно е, че същата е постъпила в деловодството на РС-С. на 12.07.2019г. и към нея са били приложени писмени доказателства, вкл. и коментираното СМУ от 17.06.2019г. Вярно е също така, че разпит с участието на св. М. в досъдебното производство се е състоял след тази дата (16.07.2019г.). Но също така е вярно, че към този момент подсъдимият вече е бил отстранен от заеманата от него длъжност с решение на ВСС съгласно протокол № **, т.19 от заседание на Прокурорската колегия на ВСС, проведено на 19.06.2019г., поради което не се доказва във връзка със заеманата от него длъжност да е имал служебен достъп до  дела, образувани в РС – С. след тази дата, вкл. и до граждански дела. На следващо място, доколкото от РС – С. при разглеждане на делото по ЗЗДН не са били разменени книжа поради отвод на всички съдии, с които кадрово е бил обезпечен този съд,  а с определение от 22.07.2019г. на Софийски окръжен съд по ч.гр.д. 497/2019г. същото е изпратено на РС – Ихтиман, следва да се приеме, че за първи път подсъдимият е имал достъп до СМУ от 17.06.2019г. по повод размяната на съдебни книжа от РС – гр. Ихтиман, т.е. – след произнасянето на Окръжен съд с определение от 22.07.2019г., с което изпратил делото за разглеждане на този съд. Към тази дата обаче показанията на св. М. вече са част от материалите по досъдебното производство, поради което и на това основание не може да се направи връзка между съдържанието на прочетените показания, дадени от него и  фактите, които хипотетично би могъл да узнае по повод размяната на книжа по гражданското дело, образувано по описа на РС-гр. Ихтиман.  Отделен въпрос е доколко е свободна волята на св. М. да се придържа към обективната истина, след като е бил наясно, че разследването срещу него се извършва по подозрение за  евентуално извършено престъпление против правосъдието, свързано с лъжесвидетелстване, тъкмо във връзка с показанията му по неприключилото понастоящем наказателно производство.

              С оглед изложеното, наличието на синхрон между прочетените показания на св. М. и СМЕ се цени от настоящия съд като аргумент за достоверност на част от прочетените показания, които той  е дал в досъдебното производство, свързани със засягането на части от левия горен крайник на пострадалата, което от друга страна кореспондира с тезата, че подсъдимият ги е нанесъл при условията на мнима неизбежна отбрана.

          За разлика от описаната група доказателствени източници, обвинителните доказателства, събрани чрез показанията на св. Г., за ритници нанесени в областта на корема, не кореспондират със съдържанието на експертните изследвания. Данни за контактен удар в областта на корема не могат да бъдат извлечени нито от СМЕ, нито от видеотехническата експертиза, нито от съдържанието на видеозаписите на охранителните камери, предявени на страните.  Доколкото при изготвянето на обвинителен акт са ползвани доказателствени материали, събрани в досъдебното производство, в него също не се конкретизира телесно увреждане, локализирано тъкмо в областта на корема. Изброените в обвинителния акт травматични увреждания според прочита, който е направила прокуратурата на събрания доказателствен материал  са: в челото вдясно и вдясно слепоочие, по клепачи на дясното око, по дясната буза на лицето, по ръба на горна устна вдясно, по предната повърхност на гръдния кош, срединно вляво, по предната повърхност на дясното рамо и горната и средна трета на дясната предмишница, в областта на гърба в дясно над лопатката и и в ляво на гърба между лопатката и лявото рамо, успоредни една на друга бледи овални зони по задно вътрешната повърхност на лявата мишница в средната ѝ трета, предно външно страничната повърхност на дясното коляно, достигащи до горната трета на дясната подбедрица, предно външно страничната повърхност на лявата подбедрица в средната ѝ трета, по дланна  повърхност на лявата ръка (стр. 4  и  5 от обвинителния акт). Липсват твърдения за охлузвания или за следи от хематоми в коремната област на пострадалата, въпреки че обвинението твърди ( стр.2 от ОА) тъкмо там да са били нанесени пет удара, при това с предварително зададена кинетична енергия - с ритник и то от лице с очевидно превъзходство във физическата сила (първите три докато пострадалата била на шофьорското място, а останалите– след като била издърпана пред автомобила).

Изброената в СМЕ локализация на травматичните увреждания, възпроизведена впоследствие в обстоятелствената част на обвинителния акт, се поддържа и от вещото лице Г. Г. при разпита му в производството пред съда. Поддържа се  като възможен и механизмът на  причиняването им с ритници. Коментарът на вещото лице обаче се отнася до тези телесни увреждания, които е описал съдебният лекар на 17.06.2019г, а не до състоянието на области от тялото, в които не са констатирани такива, но въпреки това въз основа на дадените от св. Г. показания са инкримнирани като контактни зони при удар. Следователно твърденията на вещото лице за съотвестваща механогенеза на травматичните увреждания следва да бъдат разчетени във връзка с информацията от писмените данни, с които е работила изготвената от него експертиза.  От разпита на вещото лице Г. се установи, че ако въобще възникне проблем при освидетелстване на травматични увреждания и кръвонасядания, когато то не е направено непосредствено след причиняването им, а значително по-късно, както е в настоящия  случай, този проблем се отнася до характеристики, които биха могли да прецизират срока на въздействие на травматичното увреждане. Следователно не се твърди и за проблем с цялостното заличаване на следи в рамките на дни в резултат на естествения оздравителен процес в организма на пострадалото лице, в т.ч. и на такива в коремната област.

Тази част от поясненията на вещото лице Г., сведени до настоящия случай, поставят два въпроса. Първият е свързан с обосноваността на обвинението инкриминираните три удара с крак да се намират в причинно-следствена връзка с всички  увреждания, описани на стр. 4 и 5 от обвинителния акт, за които прокуратурата твърди, че отделно и като цяло са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, но нито едно от тях не е локализирано в коремната област от тялото на пострадалата. Вторият въпрос е свързан с интерпретацията на показанията, дадени от св. Г. в съдебното производство за нанесени удари с крак в областта на корема. Поначало в тази част те не са в противоречие с дадените от подсъдимия обяснения, доколкото същият твърди, че не си спомня точно в коя част от тялото на св. Г. са попаднали нанесените от него удари с крак.

Дори и да се приеме хипотетично, че локализацията на ударите с ритник е точно такава, каквато се твърди в показанията на св. Г., възпроизведени в обвинителния акт, остава неизяснен въпросът как те се интерпретират с оглед последиците за нейното здраве, каква е характеристиката на увреждането, с което такива удари се намират в причинно-следствена връзка и може ли  при липсата на описани в СМЕ следи от травма в коремната област, тежестта на увреждането да се квалифицира като случай по чл.130, ал.1 НК, респективно -  да се изключи по-леката степен на засягане на здравето по чл. 130, ал.2 НК.

В заключение и във връзка с така поставените въпроси съдът счита, че с оглед установената в чл.103, ал.1 НПК доказателствена тежест прокуратурата следваше да ангажира доказателства, че тъкмо акт на травматично въздействие в областта на корема чрез ритник е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота или че  удар с точно такава локализация е в причинно-следствена връзка с една или повече от травмите, описани в обвинителния акт. Липсата на такива доказателства за твърденията, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е  самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимия по обвинението, да е нанесъл удари с крак именно в корема на пострадалата. От друга страна съдът не би могъл да се произнесе и относно констатираната в съдебното производство причинно-следствена връзка между инкриминираните удари с крак с травма от задновътрешната повърхност на лява мишница, описана в СМЕ, поради липсата на съответни твърдения във внесения обвинителен акт.

Поначало конструкцията на обвинението в частта относно обективния състав на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр с чл. 130, ал.1 НК е била изградена така, че описаните по-горе телесни увреждания са били очертани като краен общественоопасен резултат, настъпил от съвкупното въздействие на всички изброени действия: блъскане в ограда, избутване на пострадалата по лице на тротоара, нанасянето на  три удара с крак в областта на корема, издърпване от автомобила на асфалта, нанасянето на още два удара с крак в областта на корема и двукратно скачане, предприето от подсъдимия с цялата тежест върху тялото на пострадалата, лежащо на земята. При наличната доказателствена съвкупност, при която част от тези травматични посегателства изобщо не се доказват, наличната конструкция на обвинението прави невъзможно осъждането на подсъдимия и за останалите действия. Това е така, тъй като на практика в актовете на органите на досъдебното производство липсват фактически твърдения за това кои от изброените увреждания при цялата динамика на събитията от кое травматично посегателство са причинени. От друга страна съдът достигна до собствени изводи в тази насока, но е недопустимо да изземва функциите на обвинителната власт и да конкретизира за първи път в крайния съдебен акт причинно-следствената връзка на определен кръг травми с част от  инкриминираните действия, за което основания дават прочетените показания на св. М., СМЕ и видеозаписите от охранителните камери.  При това положение е без значение обстоятелството дали подсъдимият е нанесъл удари с ритник по неустановена част  от тялото на пострадалата поради мнима неизбежна отбрана, за която се навеждат твърдения в неговите обяснения и дали наистина св. Г. е държала вещ, подобна на нож. Така или иначе със СМЕ се потвърждава факта, че към момента на нанасяне на ударите с крак, същите са засегнали задновътрешна повърхност от мишницата на левия горен крайник, който се е намирал в необичайна позиция с длан, насочена нагоре.

За описаната от подсъдимия ситуация на мнима неизбежна отбрана е без значение фактът, че нож при оглед на личния автомобил, ползван от св. Г.,  не е открит. Но също така е вярно, че огледът на л.а. „Хонда CV-R“ е бил ограничен само и единствено до състоянието на купето на автомобила, като е обхванал и  тесен периметър от зоната за паркиране около него (1-2 метра). Липсват данни за нуждите на огледа да е проверено състоянието на терена  под автомобила, където вещ, подобна на нож, лесно би могла да бъде подхвърлена, както и състоянието на по-трудно достъпни участъци от неговото оборудване-ниши, процепи, пролуки между вратите, под седалките, както и такива  под предния капак.

Извод в тази насока се обосновава от съдържанието на протокола за оглед, включително и в частта му относно мястото, на което е бил намерено и иззето като ВД обект №1 (червено копче с конец) на 1,35 м перпендикулярно от предна дясна врата и на 2,65 м от стената на сградата зад автомобила (л.9, ДП).

Отделно от това, се установи, че в периода от 06.45.01 часа до 06.46.05 часа според зададения тайм-код на охранителните камери, а именно във времето от 14.49.01 часа до 14.51.05 часа, в което подсъдимият обикалял в края на паркинга в близост до бетонов стълб, включително до 14.52.14 часа, когато в обсега на видеозаснемане попада изображение на тъмно син джип, управляван от св. М. и подсъдимият се насочил към него, нито неговото внимание, нито да вниманието на друго лице е било фокусирано върху действията на св. Г.. Предявените видеозаписи са отразили всички описани по-горе действия на подсъдимия, като във връзка с тях той се идентифицира като  фигура на мъж, облечена с червена горна дреха и светъл панталон. В същото време фигурата на св. Г. не се визуализира зад отворена предна дясна врата, която в този момент прегражда пряката видимост от охранителната камера в посоката на видеозаснемане.

В същия период от време до  14.52.14 часа от конфликтната точка на местопроизшествието отсъства и св. Д.. Все по това време от видеозаписите не е установено присъствието и на друго лице. Това е така, тъй като св. Д. за първи път се появява в обсега на охранителната камера в 06.47.14 PM според зададеното в настройките време, съответстващо на 14.52.14 часа,  а именно  от посоката, в която по това време се намирал спрелият тъмен на цвят джип и подсъдимият. Отдалечаването на подсъдимия от автомобила на св. Г. в посока на спрелия джип съвпада по време с появата на св. Д., който на видеозаписите се идентифицира като  фигура на мъж със сини бермуди и оранжева блуза. От съдържанието на видеозаписите се установи, че именно св. Д. първи доближил св. Г., докато по същото време подсъдимият продължавал комуникацията си с друго лице – с водача на тъмно синия джип. Тук следва да се отбележи и че и в този момент с оглед намеренията на св. Д. да окаже помощ и неговата припряност по-бързо да стори това, не може да се изключи вниманието му да не е било фокусирано върху факта дали св. Г. държи вещи, съответно – ако държи такива, какви са те. 

Съчетаният анализ на предявените видеозаписи с обсъдените по-горе гласни доказателства показва, че в неустановен момент в хронологията на описаните събития от 14.49.40 часа (прекратяване на нападението спрямо нея) до 14.52.14 часа (пристигането на св. Д. в момент, в който подсъдимият продължава да стои на дистанция, разговаряйки със св. М.) св. Г. се изправила и влязла в автомобила си на шофьорското място. Това обстоятелство въпреки липсата на пряка визуализация във видеозаписите е категорично установено от съпоставката им с показанията, дадени от св. Д., включително и при съпоставка с видеокадрите, които предхождат или следват този интервал от време. Това е така, тъй като в следващи видеокадри св. Г. е заснета от охранителна камера да излиза тъкмо от шофьорското място, а според ВЛ А. няма никакви данни видеозаписът да е изрязван, части от него да са заличавани или да е бил манипулиран по какъвто е да е начин. В тази връзка обвинението следваше да предложи убедителен отговор на въпроса въз основа на какви данни се изключва категорично в този период св. Г. да е извършила съпътстващи действия, свързани с укриването на неустановен остър предмет с малка обща повърхност, който подсъдимият твърди, че е видял преди това в ръцете ѝ, още повече в периода, в който видимостта към нейното тяло е изключена поради отворена предна дясна врата на автомобила и посоката на видеозаснемане от охранителните камери.  

Ето защо, макар и в рамките на проведеното от съда съдебно следствие да се установява фактът на изместването на св. Г. от паважа в автомобила, не се изясни пълният обем на извършените от нея действия от момента на изтеглянето на подсъдимия към бетоновия стълб в левия край на паркинга спрямо посоката на видеозаснемане и пристигането на св. Д.. Това е така, тъй като повторното влизане на св. Г. в автомобила е отразено в доказателствения материал като краен резултат, без същото да се визуализира пряко в предявените видеозаписи - на базата следващите видеокадри в съпоставка с разказа на св. Д.. Показанията на този свидетел също не носят информационна стойност за изясняването на тази категория факти, тъй като същият твърди, че е заварил пострадалата вече в автомобила. Задължението обаче да бъдат установени детайлно действията на св. Г. в момента, в който тя не е била наблюдавана нито от подсъдимия, нито от св. Д., нито от трето лице, нито е съществувала обективна възможност нейните действия да бъдат проследени в цялост от охранителната камера, е в тежест на прокуратурата, тъй като само такава категория доказателствена дейност би могла да отхвърли съмненията, че пострадалата може да е съпричастна към укриването на вещ, подобна на тази, които подсъдимият и св. М. твърдят, че са забелязали в ръката ѝ.

 Съдът намира, че поставеният по-горе въпрос, чиито отговор е от съществено значение за проверка на защитната позиция, възприета от подсъдимия, не може да бъде изяснен на този етап поради изчерпването на възможните способи за събиране на доказателства, предвидени в НПК.

Съдът прие от фактическа страна, че конкретните действия на св. Г. в този период са неустановени. Неустановен с точност в хронологията на описаните събития в периода от 14.49.40 часа до 14.52.14 часа е и моментът, в който св. Г. станала от паважа и влязла в автомобила си, където е била възприета по-късно от пристигналия Д..

Не може да бъде отминато без внимание и обстоятелството, че моментът, в който св. Г. останала изолирана от каквото и да е наблюдение от другите присъстващи на местопроизшествието, предвид и затруднената или почти напълно изключена визуализация за случващото се в самия автомобил,  нейните действия, насочени към преместването ѝ от паважа до автомобила до  шофьорското място, следват по време периода на нанасянето на инкриминираните удари с ритници. Съгласно предявените видеозаписи и съобразно заложения в тях тайм - код ритници, насочени към купето на автомобила, са били нанесени от подсъдимия непосредствено преди това - в периода от 06.44.35 часа до 06.44.40 часа съобразно настройките на камерата, съответстващ на 14.49.35 часа до 14.49.40 часа.

Отделно от това, по-късно чрез преглед на видеозаписите от охранителните камери се наблюдава втори случай, в който св. Г. излязла от автомобила си и този случай също предхожда по време пристигането на полицейските служители. На предявения видеозапис това обстоятелство е отбелязано в интервала от време от  06.56.19 часа, когато св. Д. напуснал местопроизшествието, т.е. в 15.01.19 часа. Установи се, че почти веднага след него – в 06.58.52 PM според часовото време от охранителната камера, съответстващо на 15.03.52 часа подсъдимият също се изтеглил от района пеша в посока към вътрешността на парковата зона. Предявените видеозаписи са източник на доказателства за това, че от 15.03.52 часа до 15.04.01 часа, когато според тайм-кода на видеозаписа отново се визуализира св. Д. (в 07.00.01 PM според съдържанието на видеозаписа), но неговото придвижване е в посока към отдалечаване от автомобила на пострадалата, включително до 07.00.21 PM (15.04.21 часа), когато св. Г. е заснета да излиза от превозното средство, нейните действия също не са били наблюдавани нито от подсъдимия, нито от установените свидетели по делото. В този период от време видеозаписите визуализират направени от нея няколко крачки наоколо, в близост до автомобила в посока към предния капак и влизането ѝ от към шофьорското място през предна дясна врата.

Описаните обстоятелства следва да бъдат обсъдени при съпоставка с обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г. в частта, в която засягат въпроса дали св. Г. е държала нож или друга подобна вещ непосредствено преди подсъдимият да реагира с инкриминираните удари с крак. Съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин св. Г. да е държала нож или вещ, която да наподобява нож. Не е доказано и св. Г. да се е доближавала до преминаващия в района боклукчийски камион – първоначално в 14.56.51 часа, а  след това  по – късно, в 14.59.49 часа, за да изхвърли нож, каквито подозрения подсъдимият е изразил още в самото начало на предприетата полицейска проверка. Относно наличието на  подозрения от негова страна, още в този момент по делото са налични не само неговите обяснения, но и показанията на напълно независими един от друг източници на доказателства, каквито са показанията на св. Г. и полицейските служители Г. М., св. С. Х.  и св. Д., дадени от тях в съдебното производство. Ето защо не може да се приеме, че в случая се касае за добре обмислена защитна теза, доколкото подсъдимият обективно не е разполагал с време за размисъл в рамките на минути след инкриминираното деяние и доколкото СПЕ разкриват състоянието му на силно емоционално напрежение във връзка с предходните събития.

В конкретния случай обаче обвинението не е предявено срещу св. Г. за извършено от нея нападение с нож, а срещу подсъдимия – по обвинение за причинена от него телесна повреда, от която се твърди, че е пострадала св. Г. и във връзка с която защитата навежда доводи за деяние, извършено при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Ето защо, установената в чл.103, ал.1 НПК доказателствена тежест изисква в настоящия случай да бъде категорично отхвърлено наличието на предпоставки за изграждането на правилни или неправилни представи в съзнанието на подсъдимия за извършени от св. Г. действия,  като източник на опасност. Фактът, че доказателствата срещу св. Г. не са убедителни до степен тя да бъде уличена в противоправно нападение с хладно оръжие или с вещ, наподобяваща такова, по никакъв начин не вменява задължение за подсъдимия да доказва своята невинност с оглед претендираната от него мнима неизбежна отбрана. За да бъдат категорично отхвърлени съмненията, че подсъдимият субективно е възприел вещ, която е считал, че е опасна в ръцете на св. Г., непосредствено преди да нанесе три удара с крак, обвинението следваше да ангажира категорични доказателства в три посоки: първата е свързана с локализацията на контактния удар, която да е от такова естество, че да изключва претендираната цел да бъде неутрализирана опасност от действията на пострадалата;  втората е свързана с факта на запазване на местопроизшествието при налични процесуални гаранции за това, а третата – с липсата на предхождащо провокативно поведение от страна на пострадалата.

 Към първата категория доказателства са относими обсъдените по-горе  данни, изведени от показанията на св. М., обясненията на подсъдимия, СМЕ и писмените доказателства, на които тя се основава, както и от видеозаписите от охранителните камери. Наличието на контакт с лявата ръка на пострадалата и крака на подсъдимия, при това в позиция, при която ръката е вдигната нагоре и нейната задна вътрешна повърхност е обърната към посоката на удара, не изключва целта да бъде отстранена опасност. Това е така, тъй като претендираната от  защитата опасност се твърди, че е произтичала именно от предходни действия на пострадалата, които поначало могат да бъдат извършени само с горните крайници. Такива са действията, при които се държи нож или вещ, подобна на нож.   От съдържанието на видеозаписите се установи, че пострадалата е разполагала със свободна воля да прецени дали, кога и  каква позиция да заеме в купето на автомобила си. При наличието на свободна воля за това позицията на вдигната ръка в купето на автомобила с извърната лява част от тялото в посоката, в която се е намирал подсъдимият, е необичайна. Това обстоятелство обосновава извод, че  данните за локализацията на травмата, получена от ударите с крак в задно вътрешна повърхност на лявата мишница, не опровергават твърденията на подсъдимия, че субективно е възприел поведението на пострадалата като източник на опасност.

Относно втората категория обвинителни доказателства се установява следното. От съдържанието на предявените видеозаписи  и протокол за оглед на местопроизшествие  е видно, че липсват категорични доказателства, които да свържат личността на пострадалата с нож или с вещ, подобна на нож. В конкретния случай обаче е важен въпросът дали този извод се обосновава защото са проведени всички възможни процесуално-следствени действия (пълно, изчерпателно и обективно) за изясняване на фактите по случая, особено такива с неотложен характер, или тъкмо напротив – защото не са били проведени. Настоящият състав на съда намира, че в случая е реализирана втората хипотеза на неотстранима непълнота на доказателствата, при която обвинението се лишава от възможността опровергае обясненията на подсъдимия. 

Съдът счита, че не са били проведени всички необходими неотложни процесуално-следствени действия. Огледът на местопроизшествие е проведен повърхностно и то след като св. Г. е имала многократна възможност да внесе изменения във фактическата обстановка преди началото на това процесуално-следствено действие. Няма данни да са проверявани други части на автомобила освен купето. Няма данни да е проверяван и личният багаж на пострадалата, нито части от облеклото ѝ. Относно този факт показанията на св. Х. са категорични, а последващи процесуално-следствени действия с такава насоченост не са били проведени, тъй като пострадалата междувременно била отведена със служебния автомобил на св. М. ***. Спрямо нея проверката била извършена със зададен въпрос дали държи нож, на което тя отговорила отрицателно (установено от показанията на св. М.). Изчерпването на проверката с неформален разпит за факти, които свидетелят няма интерес да разкрие, както и отцепването на района едва след пристигането на св. М. (около 30 минути след дежурния автопатрул) въобще не покрива доказателствения стандарт, особено когато изисква доказване в степента, предвидена в чл. 303, ал.2 НПК.

Опасност от неправомерно изменение на фактическата обстановка преди началото на процесуално-следственото действие, извършено от следовател от гр. София, се разкрива и във връзка с показанията на св. С. Х., който разказа пред съда, че докато изчаквали групата за оглед,  такъв е бил извършен неформално и без да бъде документирано такова действие. Показанията на св. Х. не са еднопосочни и във връзка с обхвата на полицейската проверка. От тях не се извлича еднозначен отговор дали и доколко е проверяван автомобилът на пострадалата. В една част от своите показания той твърди за проверка „в автомобила на госпожата”, на „територията около и в близост до автомобила”, без да е ясно точно какъв е бил периметърът на „територията около и в близост до автомобила”. Така или иначе в една част от показанията на св. Х. няма никакво съмнение, че се твърди за проверка в самия автомобил, доколкото св. Х. уточни пред съда, че огледът е обхванал „жабката, в джобовете на врати, по седалки, между седалки, отдолу под седалки”. В друга част от разказа си св. Х. обаче на конкретно зададени въпроси твърди, че той и св. Д. не са влизали в автомобила и са направили „един прост бърз поглед”, т.е. повърхностен оглед през прозореца, като уточнява за оглед „през прозореца и отворена врата”. От друга страна по – късно огледът на автомобила е бил извършен в момент, в който същият е бил в състояние на заключена предна и задна дясна врата, удостоверено в самия протокол, като отключването му е било извършено от разследващия орган с ключове. По делото липсва протокол за доброволно предаване, съставен с участието на св. Г., удостоверяващ предаването на ключове, с цел да бъдат използвани при оглед на личния ѝ автомобил. Не е отразено с действие по разследването и заключването на автомобила, както и неговото състояние към този момент. Независимо, че св. Г. е оказала пълно съдействие за провеждане на процесуално-следственото действие, свързано с установяване на състоянието, в което се е намирал нейния автомобил и вещите в него, по същество с проверката на вътрешни помещения от  превозното средство, е била засегната личната ѝ правна сфера, поради което извършеното действие носи характеристиките на претърсване. Такова действие с оглед липсата на протокол за доброволно предаване на ключове от автомобила, и следвало да бъде санкционирано от съд.

Отделно от това, наличието на автомобил с отворени врати, описано подробно в показанията на св. Х., а установяването му впоследствие към началото на огледа в състояние на заключени врати, в какъвто смисъл са констатациите в протокол за оглед, е индиция за това, че пострадалата обективно е разполагала в хода на разследването със свободен достъп до автомобила си. При така събраните доказателства съдът приема за установено, че липсват  процесуални гаранции, че действията на св. Г. и този т. нар. неформален оглед, описан в показанията на св. Х., не са довели до необратимо изменение във фактическата обстановка.  

 Илюстрираните по-горе противоречия в показанията на св. Х. не намират разрешение и чрез съпоставката им с показанията, дадени от св. М. и св. Д.. От показанията на първия от тях те дори се задълбочават от взаимно изключващи твърдения, едното от които е, че  „колегите търсиха, аз не съм”, а другото е „оглеждахме навсякъде, и около автомобила и в близките градинки, тревата и храстите, всичко наоколо гледахме, бяхме отцепили района напълно”. Посочените твърдения не изясняват еднозначно нито въпроса дали св. М. е взел пряко участие при оглед, нито какъв е бил обхватът на това действие. Фактът за конкретния принос на всеки един полицейски служител в проверката по случая до пристигането на група за оглед от гр. София, не се изяснява и от показанията на св. Д., който споменава за оглед в района, в градинката, в кофите за боклук. Нито един източник на доказателства обаче, включително и изготвеният впоследствие протокол за оглед на местопроизшествие с участието на следовател, не удостоверява проверка на терена под автомобила, части от багажник, под преден капак – посоката, към която във видеозаписите се констатира, че пострадалата се доближава, излизайки от автомобила си, нито в личния ѝ багаж. Изброените места, без изключение, са позволявали в тях лесно да бъде подхвърлена или съхранявана вещ с малка обща повърхност, подобна на тази, която са описали подсъдимият в своите обяснения и св. М. в прочетените показания. Всичко изложено води до извод, че в хода на неотложните процесуално-следствени действия, чиято функция е била да обезпечи разкриването на обективната истина, основните усилия са били насочени преди всичко към проверката на тезата, изложена от св. Г., при това, съпроводено със съществени нарушения на процесуални правила в процеса на събиране на доказателства, но не и за проверка по реда, предвиден в НПК, на тезата, която още тогава е изложил подсъдимият. Това несъмнено е довело до нарушаване на принципа за разкриване на обективната истина.

Извод в тази насока се обосновава и от съчетания анализ на предявените видеозаписи със съдържанието на протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на полицейските служители относно обема от действия, включени в извършената от тях проверка. Липсват данни при оглед на местопроизшествие да е бил изследван в пълнота специфичният периметър, в рамките на който св. Г. е имала достъп и в рамките на който чрез видеозаписите или чрез показанията на св. Д. се установяват нейни действия на придвижване. Видеозаписите не са отразили тя да се е отдалечавала до градинките, затревените площи и кофите за боклук, където са насочили усилията си полицейските служители. Те отразяват обаче движението ѝ пред автомобила, в непосредствена близост до предния капак, а съпоставката с показанията на св. Д. сочи, че за известен период от време св. Г. се е намирала и в непосредствена близост до паважа под превозното средство, като в този момент тялото ѝ не е попадало в обсега на видеозаснемане на охранителните камери. Отделно от това по отношение на св. Г. не е извършено действие, свързано с личен обиск, за да се отхвърли напълно и категорично съмнението, наведено с доводи от защитата, за възможно укриване на вещ, подобна на описаната от подсъдимия в части от личния багаж или облеклото на пострадалата.

Освен изложеното, качеството на предявения видеозапис категорично изключва видимост към детайли в купето на самия автомобил, където се твърди, че се е намирала пострадалата към момента на инкриминираните действия.

При това положение съдът намира, че проверката на  обясненията, дадени от подсъдимия, в които се твърди, че е възприел проблясък в ръцете на пострадалата, който възприел като нож, както и твърдението на св. Г., че не е държала нож,  е невъзможна чрез съпоставката им с протокола за оглед, поради факта, че същият е негоден източник на доказателства в частта, в която удостоверява състоянието на вътрешните помещения на автомобила, както и поради липсата на процесуални гаранции за запазване на местопроизшествието.  Обясненията на подсъдимия не са опровергани и от видеозаписите поради липсата на видимост за състоянието на фактическата обстановка в купето на автомобила. Проверката на неговите твърдения за връзка на пострадалата с вещ, подобна на нож, е невъзможна и при съпоставката им с показанията на единствения свидетел – очевидец, какъвто е св. Д., който последователно в показанията си пред съда, а после и в процеса на проведена с негово участие очна ставка твърди, че не е възприел действия на насилие.  

           По изложените съображения съдът намира, че по никакъв начин не са опровергани обясненията на подсъдимия в частта им, че инкриминираните  удари с крак субективно са свързани със създадената към този момент у него представа, че пострадалата държи нож или вещ, подобна на нож, както и че това обстоятелство в конкретната обстановка е било оценено от него като източник на опасност.  

Не са опровергани и обясненията на подсъдимия в частта им, че инкриминираният конфликт се предхожда и съпътства от провокативно поведение на пострадалата, което е имало пряка връзка със създадена у него представа, че той не може да установи контрол в отношенията си с нея.  Те не са опровергани и в тази част, в която разкриват факти, довели до  очаквания за непредсказуемост на нейните реакции, включително и като източник на опасност. Ето защо не може да се изключи към момента на деянието да е съществувала действителна или предполагаема опасност от поведението на св. Г.,  свързана с държането на вещ, наподобяваща нож, както и на действителна или предполагаема опасност от неправомерно използване на такава вещ. Не могат да се изключат и основанията за възникване на определени очаквания в съзнанието на подсъдимия предвид генезиса на конфликта, проследен от началото на април 2019г. до инкриминираната дата.

Всички обсъдени по-горе факти и обстоятелства кореспондират с тезата на защитата, че целта на ударите с крак и последващото изтласкване на св. Г. извън автомобила, е била насочена субективно само и единствено към обезвреждане на действителна или предполагаема опасност, а не към скандализирането на обществото.

Тази част от обясненията на подсъдимия не са опровергани и от третата категория доказателства, които са насочени към това да изключат предходно провокативно поведение на св. Г.. Обясненията на подсъдимия, в които се твърди точно обратното, са потвърдени от писмената кореспонденция, проведена между двамата чрез мобилно приложение “Viber”, чието съдържание не се оспорва, както и от показанията на свидетелите Б. и Г. чрез техния разказ за факти и обстоятелства, които са възприели лично. Наред с това, в показанията на самата пострадала се съдържат данни за инициирани изцяло от нея срещи, както и фактът, че е била уведомена от самия подсъдим, включително и през инкриминирания период, че той категорично не  е съгласен да комуникира с нея, но тя въпреки това продължила с опитите си да установи контакт с него. На следващо място, показанията на другите свидетели на частното обвинение – св. Б. и св. И. се установи, че не са преки свидетели нито на инкриминираните събития, нито на конкретни срещи, проведени между св. Г. и подсъдимия.  

Ето защо в настоящия случай изследването на изискуемия от закона елемент от състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12 НК, свързан с наличието или липсата на хулигански подбуди, се отнася до отговор на въпросите какво е било субективното отношение на подсъдимия към съставомерните общественоопасни последици при деянията, довели до инкриминираните телесни увреждания, било ли е провокативно поведението на пострадалата преди и към инкриминираната дата и ако това е така, какви са доказателствените източници за такъв извод. 

           Естеството на хулиганските подбуди следва да бъде разчетено в контекста на трайно установената съдебна практика, която свързва непристойните действия с грубо нарушаване на обществения ред, както и с явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях деецът нарушава важни държавни, обществени и лични интереси или съществено засяга морални норми. Явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и правилата, по които функционира обществото.[3]Съдът счита, че с оглед дадените от ВС указания по приложението на закона действията на дееца, когато са мотивирани от създадена у него представа, че упражнява свои защитени от закона права, не изразяват явно неуважение личността, към обществото, както и към реда, утвърден в него.  

Правото на защита при неизбежна отбрана е сред кръга на признатите от закона права, тъй като съгласно чл.12, ал.1 НК деянието, извършено при условията на неизбежна отбрана, не е общественоопасно. В настоящия случай не се доказва пострадалата  да е държала нож или да е застрашила по някакъв начин здравето и живота на подсъдимия. Ето защо и с оглед забраната на чл. 303, ал.1 НПК, която се отнася не само до осъдителната присъда, но и до оправдателната, следва да се приеме, че твърдяната от подсъдимия реакция на защита, предизвикана от субективните му представи за предстоящо нападение с нож, представлява мнима неизбежна отбрана. [4] Намерението на дееца да упражни свои защитени от закона права обаче, дори и то да е мотивирано от неправилна представа относно факта на съществуваща опасност или от неправилна представа за степента на опасност, самостоятелно изключва наличието на хулигански мотив. Това е така, тъй като субективната представа на дееца, че упражнява свои защитени от закона права, дори и тя да се дължи на грешка относно действителността на нападението, не се вмества в изискуемата мотивация при хулиганските подбуди деецът да изрази брутална демонстрация против обществения ред, както и да изрази явно неуважение към обществото. Тези права са част от регулацията на обществения ред.

Във връзка с изложеното реакцията на подсъдимия, свързана с нанасянето на удари с крак в продължение на няколко секунди, след продължителни словесни пререкания и след продължили повече от два месеца опити на св. Г. да промени  решението му да бъдат прекратени техните отношения, следва да се разглежда и като своеобразна кулминация в негативния развой на тяхната връзка. Към инкриминирания период отрицателната оценка на подсъдимия за личността на св. Г., включително като източник на опасност, който е считал, че засяга правото му на личен живот, вече е достигнала екстремни нива на отрицание. Тези нива са обективирани не само в съдържанието на приобщената по делото кореспонденция чрез мобилно приложение „Viber“, в която инициативата за контакт произтича изключително от св. Г., а отговорите на подсъдимия съдържат, груби, цинични и дори вулгарни изразни средства, но и в субективната представа, изградена в съзнанието на подсъдимия за развоя в предходни връзки на св. Г., приключили с действителни или предполагаеми неправомерни действия от нейна страна (т. напр. – твърдението на подсъдимия, че св. Г. е заляла с киселина автомобила на партньор, с когото имала предходна връзка).

 Не следва да се игнорира и обстоятелството, че действията на физическо посегателство върху телесната неприкосновеност на св. Г. са се развили с две напълно самостоятелни деяния, като при първото – извършеното в района на кръстовище в близост до сградата на съда, е изцяло водещ личният мотив на подсъдимия да изрази отношението си към личността на св. Г. и да ѝ покаже недвусмислено, че следва да прекрати контактите си с него, както и с членове на неговото семейство. Второто деяние е извършено по-късно на паркинг зад заведение „Банята“ след продължителни взаимни словесни нападки, чието съдържание по делото е неустановено и които също не могат да бъдат анализирани извън гласните доказателства, доколкото охранителните камери технически не са били обезпечени с  генерирането на аудиозапис. Не може да се пренебрегне обаче обстоятелството, че словесната комуникация между подсъдимия и пострадалата на инкриминираната дата, се развива в продължение на минути (три и четири минути при двете отделни техни срещи), а физическият контакт, довел до осъществяването на част от инкриминираните действия – съответно в продължение на около три и пет секунди, като хронологично следват словесния конфликт. Самостоятелният анализ на тези факти показва, че инкриминираните действия са обусловени от непосредствено предхождащите ги словесни пререкания и са в пряка причинно-следствена връзка с тях. Това обстоятелство самостоятелно изключва наличието на хулигански мотив, който изисква засягането на чужди права да е осъществено с цел да се скандализира обществото, а не поради неразрешени лични противоречия в отношенията между участниците в конфликта.  

Независимо, че обвинението е пренебрегнало наличието на две отделни деяния, които са самостоятелно обособени съобразно фактическите признаци, свързани с време, място и конкретни обстоятелства на извършване, и за двете са характерни следните специфики. Може да се обобщи, че всички документирани с видеозапис удари са били нанесени при зададена малка кинетична енергия (установено от СМЕ и разпит на ВЛ Г.), въпреки значителното физическо превъзходство на подсъдимия, деянията са били извършени за период от три до пет  секунди, т.е. в изключително кратък период от време, след като непосредствено преди това между участниците в конфликта са ескалирали словесни пререкания, при висок интензитет на емоционалното напрежение между тях, по време и на място,  което не се установи подсъдимият да е избрал за среща със св. Г.,  както и да е искал поначало такава среща да се състои. Информация за тези факти и обстоятелства се съдържа дори и в обвинителните доказателства, събрани чрез показанията на св. Г., в които тя описва подробно отказа на подсъдимия на инкриминираната дата да дойде на среща в заведение, в което тя предварително обявила чрез СМС - известяване, че ще го чака, отказа да отговори на изпратени съобщения, отказа да приеме телефонни обаждания. В тази част те кореспондират с извлечението от кореспонденцията, проведена между нея и подсъдимия през мобилно приложение „Viber”. Нежеланието на подсъдимия да осъществява  каквито и да е срещи със св. Г.,  фактът, че то е било ясно и недвусмислено обективирано пред нея, мотивират съда да приеме, че поредната инициатива от страна на св. Г. за среща с подсъдимия на инкриминираната дата на публично място също е имала провокативен характер.

И двете деяния – това на кръстовището до заведение „Банята” и това на паркинга зад същото заведение, са извършени след като подобно дистанциране от страна на подсъдимия за пореден път в развоя на техните отношения не произвело целения от него ефект – св. Г. да престане да го търси. Тъкмо напротив, от нейните собствени показания се установи, че след като разбрала в телефонен разговор със служител от съда, че подсъдимият планира да пътува в к.к. „Слънчев бряг“ за откриването на летния сезон в компанията на свой приятел, тя напуснала работното си място и отишла в сградата на съда, но не по служебен въпрос, а за да установи контакт с подсъдимия. Установи се, че не успяла да го открие, но и тогава св. Г. не се отказала, приготвила се да изчака, като паркирала автомобила си в обособен паркинг в близост да заведение „Банята“, като дори се подготвила за такова изчакване с СМС известяване в района на синя зона. Именно от показанията на св. Г. се установи, че на инкриминираната дата дори и пасивното изчакване в автомобила е било неприемливо за нея, тъй като започнала да обикаля района и пресрещнала подсъдимия в момента, в който същият излизал от заведението „Банята“ в компанията на свои колеги.

Заснетите от охранителните камери действия, без изключение, са се развили след цялата тази поредица от действия, част от които подсъдимият възприел, като наблюдавал от разстояние през прозорец на заведението, в което се намирал в същото време, а именно – проверката на св. Г. при съдебната охрана, паркирания автомобил на св. Г. в района.

Съдът отчете и факта, че на инкриминираната дата ескалирането на емоционално напрежение в очакванията за развоя на събитията и при двамата участници в конфликта е било съпътствано от чести опити на св. Г. да осъществи телефонен разговор с подсъдимия чрез средства за мобилна комуникация, установено както от регистрираните входящи повиквания към телефона на подсъдимия през тарифата на мобилния оператор, така и чрез мобилно приложение „Viber”. Следва да се вземе под внимание и фактът, че това напрежение през инкриминирания период не само че не е изолиран епизод в техните взаимоотношения, но точно обратното – и обясненията на подсъдимия, и показанията на св. Г. сочат, че то е една от поредните конфликтни ситуации, които постепенно са се наслагвали във връзката им и са ерозирали техните взаимоотношения.

От гласните доказателства е установено, че в един значителен период от време, в продължение на месеци, подсъдимият поставял все по-настоятелно и категорично под различни форми искането си към св. Г. за прекратяване на контактите между тях – първоначално с убеждения, съпроводени с подаръци и пътуване до Гърция, с искания да освободи жилището му от личните си вещи, след това – с отказ да бъдат приемани обаждания, инициирани от св. Г., по-късно (в началото на април 2019) – с категорично и недвусмислено искане, изразено във вербална форма, в средата на април 2019г. - с публично отблъскване на св. Г. в присъствието на техни общи познати, а след като на 08 април 2019г. установил, че тя проследява, без негово знание и съгласие местоположението му в града - и с гневна реакция, за която не е установено категорично дали е довела до посегателство върху телесната неприкосновеност на св. Г.. В края на май 2019г. подсъдимият демонстрирал отношението си към пострадалата и  с отказ да я приеме в личното си жилище в гр. С., където тя отишла без предупреждение и без предварителна покана. Непротиворечиво от доказателствения материал се установи, че тези негови действия и посланието в тях поначало е било ясно обективирано, но въпреки това е било пренебрегнато от пострадалата. В показанията си пред съда тя посочи, че влошаването на техните отношения, липсата на изразено съчувствие от страна на неговите родители са необясними за нея, твърди, че е възприела искането му да не се срещат под предлог, че го излага, но въпреки това сама описва подробно последващи свои опити да осъществи лична среща с подсъдимия и то на публични места в гр. С., в близост до служебния му адрес. Такава е нейната инициатива и на инкриминираната дата, свързана с осъществяването на среща между нея и подсъдимия на публично място в гр. С. и то след поредица инициирани от нея съобщения, за които пострадалата е била наясно, че са оставени без отговор. Съпоставката на изложените обстоятелства с приложеното извлечение от кореспонденция през мобилно приложение „Viber”, показва, че инициативите на св. Г. в този момент се свеждат до решаването на лични, а не на имуществени въпроси, като тяхната интензивност очевидно не е повлияна от обективираното от подсъдимия решение да прекрати връзката си с нея, както и от демонстрираното от него грубо отношение.

В светлината на така изяснените съпътстващи инкриминирания конфликт обстоятелства и с оглед генезиса на този конфликт съдът приема за установено, че не се доказва наличието на хулигански подбуди при причиняването на лека телесна повреда. Този вид подбуди са задължителен елемент от субективния състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 НК и когато същият не се установи, е налице самостоятелно основание за постановяването на оправдателна присъда.  

От гласните доказателства, включително и от показанията на св. Г., както и от заключението на психологическите експертизи се установи, че част от инкриминираните действия, а именно – тези, които са документирани от охранителните камери, са извършени след натрупването на огромен негативен емоционален заряд при подсъдимия в продължителен период от време, а допълнително и на инкриминираната дата при опита му да установи контрол в отношенията си със св. Г.. Заключенията на психологическите експертизи, дават основание за несъмнен извод, че този заряд е бил подхранван от очакванията на св. Г., че отношенията ѝ с подсъдимия могат да продължат в една хармонична връзка, доколкото дори и към инкриминираната дата тя е разглеждала общите си преживявания с подсъдимия като един комплекс, който включва и положителни емоции, и  неудовлетворение. От разпита на вещото лице психолог Г.Г. се установи, че през тази призма на комплексността следва да се оценява и  нейното отношение към причиненото  насилие.

 Установи се, че до голяма степен емоционалното напрежение в отношенията между подсъдимия и св. Г. е производно тъкмо от несъгласието му на неговите отношения със св. Д. Г. да се придава публичност и въобще да стават публично достояние. Все в тази посока следва да се преценяват затрудненията на св. Г. да го открие на инкриминираната дата, както и опитите на подсъдимия да  избегне контакт с нея, като наблюдава нейната комуникация със служител от съдебната охрана от разстояние  и като проверява многократно камерите дали не е преместен личният ѝ автомобил в района на служебния му адрес.

В контекста на така установените обстоятелства и фактът, че при св. Г. е установена алекситимия, описаните по-горе действия обективно са морално укорими, обективно са довели до засягане на телесната ѝ неприкосновеност, но съдът приема, че категорично не са били извършени от подсъдимия с цел да наруши обществения ред или да изрази явно неуважение към обществото. Последователно възприетото от подсъдимия поведение, свързано с избягването на възможни срещи със св. Г. и настоятелните искания от негова страна връзката помежду им да се прекрати, дават основание за извод, че той поначало не само, че не е търсил публичност на конфликта си със св. Г., но дори се е опитвал да го избегне. Психологическата експертиза, освидетелствала подсъдимия, също потвърди, че за него оценката на отношенията му със св. Г., като непрестижни, е била водещ фактор при формирането на неговото поведение. Такива данни се извличат и от показанията на св. Г. в частта относно случая от 09.04.2019г. За този случай св. Г. разказа пред съда, че подсъдимият не ѝ позволил да влезе с него в заведение, находящо се в гр. С., тъкмо защото там са присъствали и други техни общи познати. Затова последваща среща между тях се състояла на друга дата и по друго време на деня, когато обстановката позволявала да говорят насаме. В действителност в тази част показанията на св. Г. с несъществени противоречия кореспондират с показанията на св. В.Г., който разказа в производството пред съда, че св. Г. е влязла в заведението заедно с подсъдимия и дори седнала на тяхната маса, но тъй като присъствието ѝ било съпроводено с пререкания, подсъдимият я помолил да напусне и я изпратил до изхода на ресторанта. Показанията на св. Г. и св. Г. са непротиворечиви относно факта, че по-късно (според св. Г. – около 30 минути по-късно) пострадалата се върнала отново в същото заведение, поднесла своите извинения на присъстващите на масата и излязла с подсъдимия пред заведението, където между тях бил проведен разговор.

Обсъдените по-горе доказателства водят до извод, че подсъдимият, включително и на инкриминираната дата не само, че не е искал да изрази явно неуважение към обществото с посегателство върху телесната неприкосновеност на св. Г., но тъкмо обратното – опасенията му от отрицателна оценка на обществото за връзката му със св. Г., убеждението му, че нейното поведение го излага, усилията му да избегне среща с нея, свързани с натрупване на негативни емоции и опитите да я убеди да престане да го търси, както и да притеснява членове на неговото семейство, са дали основния тласък в негативния развой на техните взаимоотношения, като определят и личен мотив при ескалирането на инкриминирания конфликт.  

Обвинението не опроверга и факта на натрупано емоционално напрежение в отношенията между подсъдимия и св. Г.. Следва да се отчете обстоятелството, че първото деяние на инкриминираната дата, довело до нанасянето на лека телесна повреда, е осъществено не след случайна среща между подсъдимия и св. Г., а в среща, която преди това е била търсена упорито и съзнателно от пострадалата. Следователно, противно на изградената обвинителна теза, че мястото и времето на деянието определя наличието на хулигански мотив,  съдът счита, че изборът на място, както и изборът на време за развитието на инкриминирания конфликт не е направен от подсъдимия, а от св. Г. и поради това също не е аргумент за осъществен субективен състав на престъплението.  

Поради липсата на аудиозапис към изображенията, генерирани от охранителните камери, не е възможно категорично да се отхвърли и твърдението на подсъдимия, че при първата фаза от инкриминирания сблъсък – този, който е възникнал на кръстовище в близост до заведение „Банята”, той е реагирал с физическа агресия, когато св. Г. след размяната на реплики в продължение на няколко минути се заканила да се разправи с малолетната му дъщеря, като отиде на адреса на родителите му. Съпоставката на дадените от подсъдимия обяснения с кореспонденцията между него и пострадалата, проведена чрез мобилно приложение „Viber”, е способ за проверка на твърдението му, че св. Г. е знаела, че малолетното дете на подсъдимия в този период от време е в гр. С.. Информация в тази насока се извлича от изпратено на 10.06.2019г. съобщение от св. Г. към мобилния телефон на подсъдимия „Мънинка още ли е тук”.

Вярно е, че  отговорът на подсъдимия към отправената закана от св. Г. е прекомерен и непропорционален. Вярно е също така, че част от  съдебната практика застъпва становището, че личният мотив не изключва хулиганския.[5] Също така е вярно обаче, че заканата на пострадалата да се разправи с малолетното дете на подсъдимия (негово твърдение, което не е опровергано от нито едно обвинително доказателство, още повече, че показанията на св. Г. не възпроизвеждат реплики, които да обхванат период от няколко минути) характеризира част инкриминираните действия, за които се доказа да са били извършени от него към този момент, като отговор на провокативно поведение, възприето от нея преди това. Като недопустими и провокативни следва да се преценяват и продължителните, упорити и настойчиви усилия на пострадалата преди инкриминираната дата да въздейства върху личния избор на подсъдимия в  сферата на личния му живот – дали,  с кого, доколко, кога и как да поддържа лични отношения. Такива са и опитите на св. Г. в различни части от инкриминирания период на фона на отношенията ѝ с подсъдимия, да издирва жени, за които мислела, че имат връзка с него, да изисква обяснения от него за отношенията му с други жени, включително и за контакти между подсъдимия и неговата съпруга, както и  усилията ѝ да установи контакти с членове от неговото семейството на техния жилищен адрес, без предупреждение за планирано от нея посещение и без предварителна покана за това. За част от тези действия се извлича информация дори и в показанията на самата пострадала – т.напр. относно нейната инициатива на 08.04.2019г. да последва подсъдимия до адреса на неговите родители и да влезе в  комуникация, нежелана от тях. За останалите случаи се съдържат данни в обясненията на подсъдимия, вкл. и в неговото интервю в СПЕ, като същите не са опровергани от останалия доказателствен материал. Твърдението в неговите обяснения, че св. Г. е притеснявала майка му и на 10.06.2019г.  на домашния ѝ адрес, кореспондира със съдържанието на изпратените от пострадалата съобщения чрез мобилно приложение „Viber”, относими към същата дата. Те обективират изключителни усилия и постоянство на пострадалата на тази дата да осъществи лична среща с подсъдимия, които не са били повлияни по никакъв начин от неговата реакция на несъгласие. Съдът приема за установено, че съдържанието на съобщенията дава приблизително точна индикация и за часовия интервал, в който пострадалата е търсила подсъдимия за лична среща на адреса на родителите му – след 19.24 часа. Това е така доколкото предходните съобщения  обозначават местата, в които  св. Г. е пребивавала преди това (л.75-л.78, ДП).

Ето защо съдът приема за установено, че поведението на пострадалата преди  и успоредно с осъществяване на част от инкриминираните действия на подсъдимия, относими към обвинението за причинена от него телесна повреда, повличат отговорността му за извършено от него престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а именно по чл.130, ал.1 НК или на такова по чл.130, ал.2 НК, доколкото обвинението твърди за удар в корема, но в тази област от тялото на пострадалата от СМЕ не са диагностицирани травми, но не и за извършено  престъпление от общ характер по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 НК. В този случай защитата на св. Г. за деянието, с което е била засегната нейната телесна неприкосновеност с телесна повреда извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК, съгласно особената разпоредба на чл. 161 НК се осъществява по друг процесуален ред – с наказателно преследване по тъжба на пострадалата. 

На следващо място, твърдението в обвинителната теза, че подсъдимият съзнавал възможността да бъде видян и да възмути много граждани, но въпреки това демонстрирал отношение на безнаказаност, явно пренебрежение на установения правопорядък, както и явно незачитане на чуждото достойнство и телесен интегритет, не намира опора и в съдържанието на предявените видеозаписи. Техният преглед показва, че при развитието на първия етап от конфликта подсъдимият известно време върви пеш със св. Г., отдалечавайки се от групата от хора, която пребивава по това време в района. В този момент изборът на място и време на осъществяване на срещата се свързва изцяло с волята на св. Г., а не с волята  на подсъдимия. Ескалирането на конфликта до физическа агресия следва по време периода, в който тази група лица вече са напуснали района в една или друга посока и това обстоятелство  обективно е могло да бъде оценено и от участниците в конфликта. Това е така, тъй като инкриминираният физически сблъсък се предхожда и от продължително жестикулиране между подсъдимия и св. Г., което обективира външните признаци на техните словесни пререкания. Такива действия обаче не са инкриминирани като хулигански от обвинението.

Съзнателно положени усилия от подсъдимия да не скандализира обществото, като се изолира в конфликта си със св. Г. от случайни минувачи, се констатират и във видеозаписите, които отразяват развитието на втория етап от конфликта на инкриминираната дата на паркинга зад ресторант „Банята“. Те са запечатали видеоизображения, от които е видно, че в 06.39.58 часа съгласно настройките на охранителната камера, подсъдимият отворил предна дясна врата на автомобила, в който се намирала св. Г.. Изображението е запечатало подсъдимия в статично положение и с действия на жестикулиране в продължение на около две - три минути, когато затръшва със сила предната дясна врата. Този детайл от фактическата обстановка поставя следните въпроси: могъл ли е конфликтът между подсъдимия  и пострадалата да приключи в този момент, разполагала ли е тогава св. Г. с възможност да напусне местопроизшествието, както и със свободата да сигнализира правоохранителните органи, обективирано ли е в този момент  с конкретни действия намерението на подсъдимия да преустанови комуникацията си със св. Г. на мястото, на което се развиват съответните събития. Отговорът на всеки един от поставените въпроси е положителен и той има пряко значение при оценката на обстоятелствата, довели все пак до осъществяване на част от инкриминираните действия, свързани с употреба на сила.

Видеозаписите на охранителните камери са отразили последващи действия, насочени точно към продължаването на конфликта, а не към неговото преустановяване. Те обаче, според съдържанието на приложените видеозаписи са извършени не от подсъдимия, а от св. Г., която след части от секундата по-късно,  в 06.42.19 PM според зададения тайм код на камерата  сама отваря предна дясна врата. В този момент подсъдимият се визуализира правостоящ на около 1-2 метра от вратата. Видеозаписите са запечатали последващи видими жестикулирания от страна на подсъдимия в посоката, в която се е намирала св. Г.. Прави впечатление фактът, че тази динамика продължава според таймера на камерата до 06.43.25 часа, когато подсъдимият е заснет да прави крачка назад и  остава в статична позиция на правостоящ.  Точно тогава в района  от  06.44.14 часа до 06.44.16 часа според видеозаписите на охранителната камера преминава случаен минувач, неустановен по делото - възрастен човек с бяла връхна дреха и с багаж в лявата ръка. Едва след изтеглянето на този минувач от района на процесния конфликт подсъдимият е заснет отново да се приближава към автомобила на св. Г.. От този момент нататък той подновява и  жестикулирането си в посока към шофьорското място към отворена предна дясна врата.

Описаните детайли красноречиво показват усилията на подсъдимия да се изолира в конфликта си със св. Г., да го преустанови, да избягва публични срещи с нея, а в случай на такива, да изчака изтеглянето на преминаващи хора – познати или непознати, което е друг самостоятелен аргумент, че публичното възприемане на инкриминирания конфликт и скандализирането на обществото не е целен от него общественоопасен резултат. В този смисъл от съдържанието на доказателствения материал се извлича още един допълнителен аргумент за липсата на доказателства относно хулигански мотив, респективно – за това, че  не е доказан елемент от субективния състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 НК.

 

Относно обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 206, ал.1 НК.

 

Обвинението е инкриминирало действия на противозаконно присвояване от страна на подсъдимия на парична сума в размер на 4000 лева за периода от неустановена дата в началото на  април 2019г. до неустановена дата в средата на  май 2019г. в гр.С., която се твърди, че по същото време му била поверена от св. Г. да пази в апартамента си.

С така формулираното обвинение са останали извън предмета на доказване имуществените отношения между подсъдимия и св. Г. преди април 2019г. Въпреки това, не може да се отмине без внимание фактът, че в конкретния случай не става дума за двама непознати, при които еднократно са възникнали отношения на доверие във връзка с пазенето на чужди вещи,  а за продължила повече от една година връзка, чрез която подсъдимият и св. Г. свободно и по своя воля са упражнили правото си на личен живот в комуникацията помежду си, както и при решаване на имуществени въпроси. Без съмнение се установи, че връзката им през целия период е била съпровождана и с различни решения с имуществен характер, свързани с направени подаръци, заплащането на общи сметки, предавани парични суми от подсъдимия на св. Г. (т. напр. за обмяната им чейндж бюро за нуждите на предприето от тях общо пътуване в Гърция през март 2019г.),  и дори с опит на св. Г. да създаде едно общо домакинство с подсъдимия в личния му апартамент, свързано с пренасянето на нейни лични вещи там. В доказателствените материали по делото липсват каквито и да е данни  преди  април 2019г. имуществените въпроси да са били източник на напрежение, сътресение, конфликт във връзката между св. Г. и подсъдимия. В светлината на така изяснените обстоятелства, относно които липсва спор между страните, обвинението твърди, че подсъдимият започнал да извършва престъпление против собствеността на св. Г. точно през април 2019г. и тази престъпна дейност продължила до средата на май 2019г. Вярно е, че прокуратурата е напълно суверенна да прецени кое лице за какво престъпление да привлече към наказателна отговорност. Но също така е вярно, че началото на инкриминирания период за престъплението срещу собствеността, за което подсъдимият е предаден на съд, според доказателствения материал по делото съвпада с острата фаза от емоционалния разрив в отношенията между него и св. Г.. Съдът счита, че това съвпадение, както и фактът, че престъпленията против собствеността поначало се извършват с користен мотив, изисква изключително детайлна преценка на фактите, относими към съставомерните признаци на престъплението „обсебване“.

В настоящия случай от обвинителната теза, разгърната в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подразбира, че началото и краят на инкриминирания период са очертани с момента, в който се твърди, че подсъдимият е започнал да пази чуждо имущество, собственост на св. Г. (началото на април 2019г.), както и с момента, за който се твърди, че подсъдимият отказал да го върне (средата на май 2019г.).

Относими към това обвинение са две групи гласни доказателства – от една страна това са ангажираните от обвинението гласни доказателства: показанията на св. Г.  и показанията на свидетелитеЕ.И. и св. Б., от друга страна са ангажирани гласни доказателства на защитата -  обясненията на подсъдимия, дадени от него в производството пред съда и прочетените на основание чл. 279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 НПК показания, които той е дал в досъдебното производство в присъствието на защитник. По друг признак посочените по-горе гласни доказателства следва да бъдат разграничени и като преки ( обясненията на подсъдимия и показанията на св. Г.) и косвени относно факти, за които свидетелите са узнали от други лица (показанията на св. И. и Б.).

Относими към това обвинение с оглед установяването на контролни факти са и писмените доказателства, представляващи разпечатка на трафични данни, както и разпечатката на кореспонденцията между подсъдимия и св. Г., проведена чрез мобилно приложение „Viber“.

Не е спорен въпросът, че по делото не са установени свидетели на действия по предаване и приемане за съхранение на парични суми.  Липсват писмени доказателства (платежни нареждания, разписки, договори и др. под.), не са установени и преки свидетели на такива действия извън показанията на св. Г.. Свидетелите, ангажирани допълнително от частното обвинение, без изключение заявяват пред съда, св. Г. е разполагала с възможности да държи налични парични суми. Т. напр. св. И. – работодател на св. Г. разказа пред съда, че в периода февруари – март  ѝ дала в заем сумата от 2000 лева, а доколкото ѝ било известно св. Г. разполагала и с лични спестявания от трудови възнаграждения, както  и с пари от продажбата на стария си автомобил. Доколкото обаче св. И. не се ангажира пред съда за точна дата в периода от февруари - март 2019г., както и с оглед установената доказателствена тежест, не може да се изключи фактът св. Г. да е събрала парични средства в инкриминирания размер на последната възможна дата от март 2019г. Този момент според показанията на св. И. се свързва с изпълнението от страна на заемодателя на договор за заем от януари 2019г. Ако се приемат като достоверни показанията на св. И., това означава, че липсват категорични доказателства преди април 2019г св. Г. да е разполагала с наличности, съпоставими с инкриминираната сума., които да повери за пазене на подсъдимия.

Установи се, че свидетелите на частното обвинение – св. И. и св. Б. не са възприели действия по предаване/приемане на парични суми между подсъдимия и св. Г., но са разбрали от частната обвинителка, че тя му е дала свои лични средства. С оглед изложеното основната проверка на гласните доказателства пак се свежда до преките източници на доказателства, каквито са показанията на св. Г. и обясненията на подсъдимия.  В показанията си св. И. не можа да конкретизира кога  е водила такъв разговор със св. Г. и дали пред нея са били изразени притеснения именно през инкриминирания период, а св. Б. разказа, че е разбрала за предоставена парична сума в разговор със св. Г. през юни 2019г.   

С оглед категоричното оспорване в обясненията на подсъдимия между него и св. Г. да са били предавани/получавани суми за пазене, включително в инкриминирания от обвинението размер, показанията на св. Г. се явяват единствени и основни преки обвинителни гласни доказателства, което изисква да бъдат да обсъдени отделно, както и да бъдат съпоставени с останалия доказателствен материал.

Първият основен спорен въпрос, свързан с обвинението за извършено от подсъдимия „обсебване“,  е дали и кога св. Г. поверила на подсъдимия за пазене парична сума в размер на 4000 лева, съответно – ако тя е държала такава сума, кога се е случило това и дали той я е приел.

В показанията на св. Г. пред съда се твърди, че тя оставила в гардероб в жилището на подсъдимия инкриминираната сума след като се завърнала с него от Гърция в края на март 2019г. Този период не е инкриминиран с обвинителния акт и не следва да бъде обсъждан. По-нататък в показанията си св. Г. твърди, че всъщност паричната сума била оставена на съхранение в жилището на подсъдимия с негово съгласие в началото на април 2019г. В тази част те влизат в съществено противоречие с обясненията на подсъдимия за поставени от него условия след общото им пътуване в Гърция, свързани с прекратяване на контактите между тях, както и за намерението му да отдели време за малолетната си дъщеря през пролетната ученическа ваканция след първи април. Те влизат в съществено противоречие и с твърдението му, че отчуждението му от св. Г. към този момент вече е било факт, както и с твърдението му, че към този момент са били огласени недвусмислено неговите намерения да прекрати връзката им. Описаното противоречие изисква основните гласни доказателства да бъдат анализирани отделно, за да се даде отговор на въпроса относно данните за времето, мястото и начина, по който са били проведени срещи между подсъдимия и св. Г. през инкриминирания период.

Контролен факт в показанията на св. Г., чрез който те могат да проверени, е свързан с твърдението ѝ, че в момента, в който дала за пазене инкриминираната парична сума, т.е. в началото на месец април, тя била в много добри отношения с подсъдимия. Тази част от нейните показания обаче следва да бъде съпоставена с друга част от показанията на св. Г. – тази, която е относима към изясняване на хронологията на развитието на конфликта с подсъдимия  във връзка с обвинението за извършено от подсъдимия престъпление срещу нейната телесна неприкосновеност. В показанията на св. Г., посветени на тази част от обвинението, се твърди точно обратното: „В началото на месец април ме преби за първи път“.

Съдът констатира, че нито веднъж в показанията си св. Г. не описва в детайли конкретна среща с подсъдимия за периода от 01-07 април 2019г., още повече такава, която да е била осъществена в жилището на подсъдимия, за което се  твърди, че е мястото, на което била оставена инкриминираната сума в посочения период от време. Това обстоятелство кореспондира с твърдението на подсъдимия за предварителна уговорка да не бъде обезпокояван в периода на пролетната ученическа ваканция, която през 2019г. е точно в периода от 30.03.2019г. до 07.04.2019г.

Така, дори и да бъдат приети с резерви обясненията на подсъдимия с оглед факта, че с тях той упражнява своето право на защита, въз основа на показанията на св. Г. се установява, че първата среща между нея и подсъдимия през април 2019г. действително е в началото на месеца, но не и в периода от 01-07.04.2019г., а на  08.04.2019г. Тази среща обаче не е в жилището на подсъдимия, както първоначално декларативно се твърди от св. Г.,  а тъкмо напротив – на публични места – пред сградата на съда и пред фитнес зала в гр. С., където тя не твърди да му е давала пари. Отделно от това, св. Г. разказа подробно на съда, че тази първа среща през месец април, състояла се между нея и подсъдимия, е била съпроводена с много тежък конфликт. Именно тогава според св. Г. се е осъществило първото в тяхната връзка физическо посегателство пред фитнес зала в гр. С., обстоятелствата около което са изложени  на стр.7 и 8 от мотивите.

Съдът прие фактическата обстановка по случая на базата на дадените от св. Г. показания за този епизод от развитието на отношенията между  нея и подсъдимия, тъй като установи, че св. Г. много по-детайлно описва факти, относими към емоционалното напрежение между нея и подсъдимия, отколкото факти, свързани с имуществения аспект на техните отношения. Ето защо отбелязаните по-горе вътрешни противоречия, които са констатирани в показанията на св. Г., следва да намерят разрешение, като се игнорират твърденията, при които липсва конкретно и детайлно описание на фактите, както и такива, които не се вместват в общата картина на негативния развой във връзката ѝ с подсъдимия през инкриминирания период.

По така зададените критерии за достоверност съдът прие с доверие тази част от показанията на св. Г., в която се твърди, че първата ѝ среща с подсъдимия в началото на април  е отбелязана с тежък конфликт и е била осъществена на 08.04.2019г. по нейна инициатива, на публично място в гр. С.. Положителен отговор на въпроса дали в рамките на инкриминирания период до средата на май 2019г. отношенията между св. Г. и подсъдимия са били хармонизирани и то до степен да се срещат насаме в личното му жилище, където първоначално от св. Г. се твърди, че оставила инкриминираната сума в гардероб, не се извлича нито от обясненията на подсъдимия, нито от конкретиката на случая, изнесена в останалата част от показанията на частния обвинител.

Акцентите на тяхната комуникация съгласно дадените от св. Г. показания в периода след 08.04.2019г. са следните: на 17.04.2019г. св. Г. потърсила подсъдимия в съда, като конфликтът се пренесъл пред заведение „Банята“, когато подсъдимият я избутал и не ѝ позволил да го последва в ресторанта; на същата дата св. Г., в по-късен час, въпреки реакцията на подсъдимия, го потърсила отново в това заведение и в присъствието на близки познати от неговия професионален кръг, както и на журналист от местна медия, обявила, че в отношенията ѝ с подсъдимия има недоразумение, което трябва да се изясни, като в тази ситуация подсъдимият се съгласил на лична среща, която била уговорена за 22.04.2019г.; на **.04.2019г., св. Г., мотивирана от претърпяното унижение в заведение „Банята“, отишла в КСМД – гр. София, за да се освидетелства от съдебен лекар, удостоверено с издадено СМУ № 133/04.2019г.; издаденото през април СМУ св. Г. решила да съхранява, без да сигнализира правоохранителни органи, тъй като преценила, че на този етап от нейните взаимоотношения с подсъдимия за нея са от съществено значение последиците от огласяването на този случай при евентуална предизборна кампания на подсъдимия за поста – кмет на гр. С.; на 22.04.2019г. уговорената среща между подс. Б. и св. Г. се състояла, но също както и останалите, описани до тук, не в жилището на подсъдимия, а в заведение в гр. С., като подсъдимият помолил св. Г. да не се срещат в града, тъй като счита, че нейното поведение го излага; следващата среща на св. Г. и подсъдимия, състояла се в рамките на инкриминирания период (средата на май 2019г.) или по-точно на 17.05.2019г., когато по своя инициатива св. Г. посетила личния му апартамент в гр. С., след като предварително проверила дали личният му автомобил не е паркиран в района.

 Изброените акценти са извличат само и единствено от показанията на св. Д. Г., дадени от нея пред съда. Те се приемат за достоверни с изключение на конкретиката, изнесена по повод срещата на св. Г.  и подсъдимия на 08 април и през май 2019г. Дори обаче показанията на св. Г. да бъдат кредитирани в цялост, те не дават опора на обвинителната теза, а само и единствено аргументи в подкрепа на защитата на подсъдимия. Това е така, тъй като  единствената среща, за която св. Г. твърди, че е била осъществена в неговото жилище в рамките на инкриминирания период, е тази, която според нея датира от 17.05.2019г. Не е толкова съществено обстоятелството дали 17.05.2019г. е прецизно да се счита, че попада в средата на месеца за съответната година, доколкото в диспозитива на обвинителния акт така е очертан краят на инкриминирания период. Съществено е обаче обстоятелството, че при тази единствена среща с подсъдимия в неговото жилище, която св. Г. обвързва с приблизителните рамки на инкриминирания период, тя твърди, че е била проведена, не за да остави на подсъдимия пари с цел той от тук нататък да ги пази, а за да си поиска пари, които според нея по-рано  били оставени там от нея на съхранение.

             Във връзка с това съществено изявление на св. Г., относимо към проверката на нейните показания, обвинението следваше да ангажира убедителен отговор на въпросите, ако са достоверни нейните показания и това е първото ѝ посещение в жилището на подсъдимия през инкриминирания период, кога и при какви обстоятелства е оставила на подсъдимия  за пазене чуждо за него имущество, как такова действие се свързва с инкриминирания период и въобще въз основа на кои доказателствени източници се установява, че подсъдимият през инкриминирания период е упражнявал фактическа власт върху чуждо имущество.

    В настоящия случай доказателствата, ангажирани от обвинението, не дават възможност да се заключи еднозначно, че св. Г. в началото на април въобще е имала достъп до жилището на подсъдимия, за да остави там пари. Отделно от това, част от нейните показания са посветени на това да се установи, че ходила нееднократно в жилището на подсъдимия, след като оставила пари (т.напр. твърдението, че след като оставила парите, пак ходила в апартамента и тогава установила разместване на вещи, което я усъмнило, че подсъдимият се среща там с други жени). При детайлното изложение на фактите обаче в показанията на св. Г., свързани с нейните контакти с подсъдимия през инкриминирания период във връзка с очертаните по-горе акценти, тази хронология на нейни посещения в жилището на подсъдимия, не се възпроизвежда. Изложеното мотивира съда да приеме, че се касае за неразрешими вътрешни противоречия в нейните показания, които самостоятелно навеждат съмнение за недостоверност.

              На следващо място, предвид описаното в детайли от св. Г. емоционално напрежение, възникнало във връзката ѝ с подсъдимия точно в този период, е неправдоподобно твърдението ѝ, изнесено в началото на нейния разпит, че към момента, в който оставила пари при подсъдимия за пазене, отношенията им били хармонични и безконфликтни.  

  Съдът съпостави нейните показания с обясненията на подсъдимия и установи, че поначало не е спорен въпросът за действително осъществила се среща на домашния адрес на подсъдимия през май 2019г., както и изключителната инициатива на св. Г. за това.  Спорен е въпросът обаче дали това се е случило на 17.05.2019г., както твърди в показанията си св. Г. или срещата се е състояла на 23.05.2019г., както твърди подсъдимият. Спорен е и въпросът, свързан с хронологията от факти в рамките на проведената среща, както  и  относно целта на направеното от св. Г. посещение – дали, за да покани  ЧО  подсъдимия да върне пазена от него парична сума (данни от показанията на св. Г.) или за да пренесе ЧО свои лични вещи в жилището на подсъдимия (данни от обясненията на подсъдимия).

 Съпоставката между посочените източници на доказателства очертава и други различия. Обясненията на подсъдимия са подробни, последователни и съдържат хронологично изложение на фактите за случилото се през май 2019г., както и детайли, които кореспондират с несъмнено изяснения факт за натрупано емоционално напрежение във връзката му със св. Г.. Показанията на св. Г. са схематични, кратки, непълни и въпреки многократно поставените ѝ въпроси, те не очертават конкретика за това как е влязла в жилищната сграда на подсъдимия, след като не е разполагала с ключ от там, видяла ли е в жилищната сграда други лица, защо е отишла там точно на 17.05.2019г. и без предварителна уговорка за това, кои факти и обстоятелства са провокирали в нея намерение да поиска оставени за пазене пари именно при тази среща, но не и при предходните си срещи с подсъдимия, включително и при тези, които са белязали с негативен емоционален заряд отношенията им през април 2019г.

Не без значение е и обстоятелството, че обвинителните доказателства не дават разумен отговор на въпроса каква е финансовата логика или необходимост при влошаващите се отношения между подсъдимия и св. Г. тя да му повери за пазене пари, след като в гр. С. са функционирали банкови институции, които са предлагали професионално съхранение на пари при съответни договорени условия за това.

 По изложените съображения съдът подложи на отделно обсъждане и обясненията на подсъдимия, относими към развоя на събитията през май 2019г. в съпоставка с останалия доказателствен материал. Целта на този анализ е да се установи дали именно те съдържат отговори на поставените по-горе въпроси, свързани с обвинението за извършено от него престъпление по чл. 206, ал.1 НК.

Съпоставката на гласните и писмените доказателства показва, че и на двете спорни дати - на 17.05.2019г. и на 23.05.2019г. не са регистрирани разговори между подсъдимия и св. Г. чрез ползваните от тях комуникатори през тарифата на мобилния оператор. И на двете дати обаче е регистриран трафик на данни чрез пакета за достъп до интернет. С оглед обсъдените по-горе възможности за идентификация при този тип комуникация, не може да се изключи цялата или частично осъществена комуникация чрез интернет достъп до мобилно приложение „Viber” да е била проведена с пострадалата по нейна лична инициатива. Във връзка с трафичните данни и основното оспорване от защитата подсъдимият да е установил контакт с пострадалата на адреса, на който се намирал личният му апартамент в кв. „Възраждане“,  преди 23.05.2019г., тези данни в съпоставка с показанията на св. Г. дават основание за допълнителни въпроси, които обвинението оставя без отговор. В показанията на пострадалата липсва конкретика за часа  от денонощието, в който посетила жилището на подсъдимия, където твърди, че поискала да ѝ бъде върната инкриминираната сума. На посочената от нея дата (17.05.2019г.) комуникаторът на подсъдимия е регистриран в различни райони на гр. С., които са обслужвани от различни идентификатори на мобилния оператор  в различни часове от денонощието – ул. „*********гр. С., ресторант „Ридо“ имот, както и в кв. „С.о“, бл.**. Данните, че мобилният телефон на подсъдимия е бил активен в различни райони на гр. С. в датата, на която се твърди, че пострадалата дошла в неговото жилище да си поиска инкриминираната сума, създава задължения за обвинението да конкретизира поне приблизителен период от денонощието, в който се твърди, че се е случило това, за да се провери твърдението ѝ, че подсъдимият е пребивавал там. В случая липсва такава конкретика както в показанията на св. Г., а още по-малко във внесения обвинителен акт, в който се твърди, че противозаконният отказ датира от неустановена дата в средата на месец май 2019г. Трафичните данни по ЗЕС показват, че за такъв обтекаем период от време телефонът на подсъдимия е бил активен не само в различни райони на гр. С., но и в други населени места – в гр. София, с. Кокаляне, а на 22.05.2019г. – дори в населено място, което се свързва с местоживеене *** (л. 51-л.59, СП). Обратното – твърденията на подсъдимия, че пострадалата изненадващо се появила на входната врата пред личното му жилище в кв. „Възраждане“ в гр. С., около **.00 часа на 23.05.2019г., кореспондира с данните за активност на ползвания от него комуникатор в посочения период от време в един и същи идентификатор в района на гр. С.. Не е опровергано твърдението на защитата, че този идентификатор е обслужвал района, в който се е намирало жилището на подсъдимия (л.60, л.61, СП).

 От анализа на дадените от подсъдимия обяснения се установи, че св. Г. при срещата си с него на 23.05.2019г. поискала да влезе в жилището му, а неговият отказ да я допусне бил и причина за ескалирането на словесен конфликт. Фактът на шумни словесни пререкания, както и на физически сблъсък, довел до разпиляването на лични вещи, собственост на св. Г. на етажната площадка пред жилището на подсъдимия, не се твърди от св. Г., но в тази част неговите обяснения са подкрепени убедително от показанията на св. В. Б. (съсед в жилищната сграда). Съдът прие с доверие твърдението на св. В. Б., че е възприел отделни части от конфликта през май 2019г. между ЧО и подсъдимия, тъй като показанията му съдържат конкретика за обстоятелствата, при които св. Г. влязла в жилищната сграда, за общите му впечатления относно нейната личност, както и данни за връзката на св. Г. с мястото, на което са се случили описаните от този свидетел събития. Отделно от това цялостната оценка на дадените от св. В. Б. показания води до извод, че този свидетел е съхранил неутралната си позиция по случая, никога не е имал изградено негативно отношение нито към подсъдимия, нито към св. Г., като е съхранил и спомена си за  визуалните впечатления от нея, придобити по повод други нейни посещения на същото място. Съдържанието на разказа му пред съда показва, че относно случая от май 2019г. той дори се опитал да бъде вежлив и етичен, като задържи входната врата при опита на ЧО да влезе в жилищната сграда, видимо натоварена с багаж. Отделно от това, съдът констатира очевидните усилия на този свидетел да се придържа към истината, доколкото същият категорично отказа да се ангажира с конкретни данни за съдържанието на реплики в процесния конфликт между подсъдимия и св. Г., с данни за броя, честотата и продължителността на предходни  посещения на св. Г., с точна индивидуализация на вещи, които забелязал разпилени на етажната площадка, както и за факта дали е възприел у нея ключове за жилищната сграда или жилището на подсъдимия. Подчертани са и усилията на свидетеля Б. да прецизира според качеството на спомените си отделни факти и обстоятелства - т. напр. категоричното твърдение, че сред разпилените вещи не е възприел нож.  С оглед така очертаният синхрон между обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. Б., както и с оглед позицията, от която св. В. Б. е станал съпричастен към възприемането на факти и обстоятелства с контролно значение, съдът прие за установено, че част от противоречията в показанията на ЧО и подсъдимия относно осъществилата се между тях среща през май 2019г. намират разрешение, както следва:  

На първо място датата на тази среща не е 17.05.2019г., както твърди св. Г., а 23.05.2019г. – както твърди подсъдимият. Това е така, тъй като св. В. Б. от своя страна посочи, че свързва периода с абитуриентски празници (24 или 25 май 2019г.). Във всички случаи този период стои много по-близо до датата, която съобщава подсъдимият.

На второ място, съдът прие за установено, че св. Г. е пристигнала на домашния адрес на подсъдимия през май 2019г., за да остави вещи, без да е установено точно какви, а не за да поиска да ѝ бъдат върнати вещи, както твърди обвинението. Със сигурност сред разпилените на етажната площадка вещи, забелязани от подсъдимия, а независимо от него и от св. В. Б., е имало дрехи, вероятно и тези, които са ѝ били подарени от подсъдимия при общото им пътуване в Гърция.

Отделно от това, съдът прие за установено, че мотив за внезапното посещение на св. Г. в края на май 2019г. в жилището на подсъдимия произтича и от все още съществуващите към този момент очаквания от нейна страна, че тя би могла да разреши противоречията си с него и хармонията в отношенията им да се възстанови. Съдът самостоятелно изведе заключение в тази посока, като установи колко противоречиви сигнали излъчва поведението на св. Г. през инкриминирания период: от една страна се освидетелства в КСМД, от друга страна не огласява съдържанието на СМУ пред органите на полицията, но продължава да съхранява съответни документи за това; от една страна търси подсъдимия настойчиво чрез съобщения или телефонни разговори, включително и такива с романтично съдържание, от друга страна, го заплашва в разговори, че ще го „съсипе“; от една страна, демонстративно връща на подсъдимия направени от него подаръци, от друга страна, до последния възможен момент от развоя на тяхната връзка, включително и на инкриминираната дата  твърди, че е ангажирана интелектуално и емоционално с възможността да му помогне при евентуална негова предизборна кампания за поста  кмет на гр. С., за която от друга страна липсват въобще данни да е била в сферата на сериозните намерения на подсъдимия. Всички описани детайли от фактологията по делото се извеждат преди всичко от нейните собствени показания пред съда и само една  незначителна част от тях – от обясненията на подсъдимия (в частта относно съдържанието на телефонните разговори, състояли се на 12.06.2019г. непосредствено преди втория етап на физическия сблъсък, инкриминиран по делото). Междувременно всички описани по-горе събития са се развили на фона на драматичен емоционален конфликт през април 2019г., като се установи, че веднага след това св. Г. се опитала да потърси подкрепа при неговите родители. Доказателственият материал по делото показва, че описаните по-горе събития са се развили и на фона на продължителна интензивна комуникация чрез мобилно приложение „Viber“ с почти едностранна инициатива от страна на св. Г. и демонстративно изразено грубо отношение от страна на подсъдимия.  

По изложените съображения съдът прие за установено, че случаят от май 2019г., за който се твърди, че обосновава обвинителната теза в частта относно обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 206, ал.1 НК, е един пореден епизод в емоционалния разрив във връзката между подсъдимия и св. Г., при който основен акцент са техните лични отношения, а не имуществени въпроси. Отделно от това по темпорален признак този епизод излиза изцяло от инкриминирания период, възприет в диспозитива на обвинителния акт, което е друго самостоятелно основание за постановяването на оправдателна присъда и по това обвинение.

Вярно е също така, че според обясненията на подсъдимия сред разпръснатите на етажната площадка пред жилището му вещи във връзка със случая от май 2019г. е забелязал и значителен брой банкноти, представляващи парична сума с неустановен размер. Тази част от неговите обяснения не може да бъде проверена, но тя не е и опровергана от останалия доказателствен материал. Какви са били намеренията на св. Г. във връзка с паричните средства, дали случайно са изпаднали от багажа ѝ, дали са били нейни лични или чужди, съхранявани от нея към момента, е без значение, доколкото липсват доказателства с убедителността, която се изисква по чл.303, ал.2 НПК, да е влизала  в този момент в жилището на подсъдимия, да е оставяла там вещи, в т.ч. и пари или той да е приел такива вещи  в разгара на техния словесен конфликт на етажната площадка, за да ги пази.  Още повече, че в показанията на св.  Г. също липсват индикации да е искала именно през май 2019г. да остави на съхранение  парична сума за пазене в жилището на подсъдимия. Затова следващият въпрос, който обвинението остави без отговор, е: ако не се доказва до момента св. Г. да е оставила пари за пазене в жилището на подсъдимия, тъй като обективно не е имала достъп до него, какви пари е искала да бъдат върнати и дали ако въобще е искала пари, какво е било основанието за това.

Прочетените показания на подсъдимия, дадени от него в присъствието на защитник в досъдебното производство, също не дават аргументи за осъждането му по обвинението, че е извършил престъплението „обсебване“. Прочетеното твърдение, че св. Г. сама е донесла сумата от 4000 лева, не съдържа признание, че подсъдимият ги е приел. В този смисъл са и неговите обяснения в производството пред съда в частта, в която се отнасят до случая от май 2019г.,  в които също се твърди, че св. Г. съзнателно или неволно е разпиляла банкноти и дрехи на етажната площадка пред жилището му, но тези вещи не са били внасяни в неговия апартамент, а и той не ѝ помогнал да ги събере. При това положение липсват формални противоречия между прочетените обяснения на подсъдимия, дадени от него в присъствието на защитник в досъдебното производство и обясненията му пред съда.

На следващо място, не са опровергани и обясненията на подсъдимия от съдебното производство, че конкретиката на паричната сума в прочетените показания съвпада с фактическите признаци на предявеното му обвинение и именно от тази конкретика се е ръководил в изявленията си в този разпит. Подсъдимият не може да бъде упрекнат, че не е дал по-подробни обяснения в досъдебното производство, доколкото той  разполага със суверенна преценка дали, кога  и доколко да упражни правото си на защита.  

От допълнително ангажираните от частното обвинение гласни доказателства се установи следното.

Св. И. не можа да се спомни кога във времето преди инкриминирания случай от 12.06.2019г. е водила разговор с ЧО за инкриминираната парична сума. В тази връзка не може да се изключи такъв разговор да е бил проведен непосредствено преди 12.06.2019г.  Св. Б. от своя страна заяви пред съда, че подобен разговор е бил воден със св. Г. през юни 2019г. или по – точно в разказа си пред съда св. Б. разказа, че разбрала за дадена от св. Г. на подсъдимия сума от 4000 лева, които в „деня на инцидента“ поискала да ѝ бъдат върнати. Доколкото инкриминираният инцидент е от 12.06.2019г., съдът приема за установено, че св. Б. разказва за период, който следва по време тази дата.

С оглед изложеното съдържанието на показанията, дадени от свидетелите И. и Б. поставят самостоятелно въпроса за действителната мотивация на св. Г. да сподели с хора от  най-близкото си обкръжение едва през юни 2019г. за  проблем, свързан с имуществените ѝ отношения с подсъдимия, който според обвинението съществува най-малко два месеца преди това. Този проблем в доказателствената обезпеченост на обвинението е налице, тъй като се твърди, че престъпната дейност на подсъдимия срещу собствеността на св. Г. е започнала още в началото на април 2019г. Съдът констатира, че и в този случай остротата на проблема, свързан с имуществения въпрос, инкриминиран по делото, както и реакцията на св. Г., свързана с търсенето на съчувствие и защита, се развива успоредно с емоционалния разрив от разрушаване на връзката между нея и подсъдимия. Ето защо не може да се изключи нейните показания, ползвани от обвинението във връзка с твърдението за извършено от подсъдимия престъпление против собствеността, да са повлияни от факта на нерешени лични въпроси.

 С оглед дадените от св. И. и св. Б. показания спорните въпроси се пренасят и на друга плоскост – ако въобще между подсъдимия и св. Г. е стоял неразрешен имуществен въпрос, на какво основание му е предоставена парична сума и кога е следвало да  я върне – през май 2019г. или на 12.06.2019г. На отказ да бъде върната инкриминираната сума именно на 12.06.2019г. е акцентирал и прокурорът на стр.2 от обвинителния акт. От друга страна тази дата не е обхваната от инкриминирания период, очертан във връзка с обвинението по чл. 206, ал.1 НК в диспозитива на обвинителния акт. В същия се твърди и за подобен отказ от средата на май 2019г., който е инкриминираният от обвинението отказ. Във връзка с фактическите признаци на престъплението по чл.206, ал.1 НК, формулирани в обвинителния акт, е релевантен първият период, който според  обвинението се свързва с противозаконен отказ да бъде върнато чуждо имущество.

          Очевидно в случая конструкцията на обвинението се основава на твърдението, че подсъдимият е отказал да върне чуждо имущество, поверено му за пазене, както и че този отказ бил осъществен през май 2019г., с което престъплението било довършено (стр.1 от обвинителния акт). Очевидно е, че при обосноваване на обвинителната теза е взета под внимание трайно установената съдебна практика, при която обсебването се извършва или с окончателно разпореждане с чуждо имущество[6], или ако деецът погаси с това имущество свое задължение[7], или  при отказ да го върне.[8] В настоящия случай е инкриминирана третата от изброените форма на изпълнение на престъплението обсебване.

При така очертания предмет на доказване са от значение обсъдените по-горе доказателствени източници, относими към събитията в средата на май 2019г. Тяхното съдържание обосновава извод, че  инкриминираният отказ от май 2019г. не е доказан. Така съдържанието на относимия към инкриминирания период доказателствен материал, съпоставено с фактическите признаци на престъплението по чл. 206, ал.1 НК, се явява друго самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимия и по обвинението за извършено от него престъпление против собствеността.

Показанията на св. И. са от значение и за изясняване на факти, които са относими към правната характеристика на инкриминирания от обвинението отказ, доколкото в разказа си пред съда твърди за дадена в заем сума. Соченото от св. И. основание – дадена на заем сума е съвсем различно от инкриминираното – поверено за пазене чуждо имущество. Ако между подсъдимия и св. Г. е бил сключен неформален договор за заем, както твърди св. И. и доколкото парите са заместими вещи и по силата на такъв договор за предоставят за временно ползване, се дължи връщане на парична сума в същия размер, без значение какви са банкнотите, каква емисия и в каква номинална стойност са отделните купюри. При сключен договор за заем, ако не е уговорен срок за изпълнение, се дължи връщане след покана в едномесечен срок.[9] Ако се твърди, че подсъдимият е пазел чуждо имущество и то инкорпорира стойността на определена парична сума,  подсъдимият е следвало да върне тези вещи, които е приел за пазене. С оглед дадените от св. И. показания обаче искането на св. Г. подсъдимият да ѝ върне парична сума поради сключен договор за заем не е изключено инкриминираният отказ да се интерпретира и като отказ за връщане на пари в деня на поканата за изпълнение по договор за заем. Отделен въпрос е, ако показанията на св. И. са достоверни и действително се касае за сключен договор за заем между подсъдимия  и св. Г., е неясно как обвинението аргументира противозаконност на отказа при положение, че срокът по чл. 240, ал.4 ЗЗД не е изтекъл нито към средата на май 2019г., нито към инкриминираната дата, ако въобще е започнал да тече. При това положение фактът, че подсъдимият не е дал в отговор на това искане  на св. Г. парична сума не може еднозначно да се разглежда като отказ, чрез който се осъществява състава на престъплението обсебване.

Ако се приемат за достоверни показанията на св.  Б., се обосновава извод, че за покана за връщане на парична сума, респективно – за отказ от страна на подсъдимия, тя разбрала от св. Г. след инкриминирания случай, т.е. след   12.06.2019г. Фактът, че св. Б. вторично възпроизвежда факти, за които е узнала от св. Г., изисква отново да бъдат анализирани основните обвинителни доказателства.  В показанията на  св. Г. обаче се твърди, че поначало не е била уговаряна точна дата за връщане на пари, че е могла да изчака, но поне след „някакво разумно обяснение“. С други думи, уточнението на св. Г. носи информационна стойност за това, че  при евентуално хармонизиране на нейните отношения с подсъдимия, въобще не стои въпросът с връщането на пари и то в спешен порядък. Това изявление, както и останалите обсъдени по-горе вътрешни противоречия, които характеризират не само показанията на св. Г., но и нейното поведение, отново пренася разрешаването на инкриминирания имуществен въпрос в сферата на личните взаимоотношения между нея и подсъдимия. 

В обобщение, при оценката на основните обвинителни гласни доказателства, ангажирани от обвинението чрез показанията на пострадалата, следва да се посочи следното. Тази оценка не може да се извърши, без да бъде анализирана субективната страна на нейното поведение. Субективната страна на поведението поначало съдържа субективни (психически) елементи, каквито са мотивите, целта, чувствата. Самостоятелният анализ на показанията, дадени от св. Г. в частта, в която са категорично опровергани от други проверени доказателствени източници, сочи за субективното им повлияване от емоционалното преживяване на взаимоотношенията ѝ с подсъдимия не само през призмата на разочарованието, но и през емоционално заредени очаквания, че пред тяхната връзка, въпреки всичко, се очертава и благоприятна перспектива. Това преживяване е засегнало например показанията на пострадалата в частта относно взетото от нея решение на инкриминираната дата да напусне работното си място и отново да се заеме с издирването на подсъдимия. То е засегнало взетото от нея решение да съхранява продължителен период от време СМУ, издадено през април 2019г., без реални последствия за подсъдимия.

Обратното, негативната емоция се явява  водеща в структурата на нейните показания в частта относно обема на травмиращите действия на инкриминираната дата, когато позитивните очаквания са напълно заличени от разочарование.

Ефектът на емоцията върху достоверността на дадените от св. Г. показания се илюстрира особено отчетливо във връзка с противоречието между нейните показания и съдържанието на СМУ № 133.04./**.04.2019, издадено от доц. А. А.. В този документ е удостоверено наличието на кръвонасядания по челото и долния клепач на лявото око, обширни характерни кръвонасядания на дясната мишница, обширни характерни кръвонасядания на левия долен крайник. Самата пострадала посочва, че тя получила телесни увреждания, когато седяла в автомобила си на отворена врата с крака отвън, като подсъдимият ударил  силно вратата в краката ѝ, започнал да я души, изкарал я  от автомобила  и я ударил в намираща се наблизо  ограда от мрежа. В нито едно от описаните действия не се съобщава за травматично посегателство в областта на лицето, каквото е констатирано със СМУ (долен клепач на ляво око).  От друга страна локализацията на уврежданията в удостоверението не сочи за следи от травми в областта на шията и десния долен крайник, които според св. Г. били засегнати от насилнически действия на подсъдимия. Единственото възможно съответствие засяга констатирани със СМУ характерни кръвонасядания на дясната мишница и левия долен крайник, без да обаче да е напълно изяснен въпросът дали могат да бъдат получени съответно от натиск с пръсти при насилствено издърпване от автомобила или от удар с вратата на автомобил върху съответния участък от долния крайник, засегнат от травматично увреждане.

Значението на емоциите и конкретната способност на св. Г. да ги разпознава и обозначава рефлектира и върху противоречията между нейните показания и съдържанието на видеозаписите в частта, в която с тях е  проверено  твърдението ѝ, че подсъдимият  е скачал с цялата си тежест върху нейното тяло. Това противоречие между нейните показания, от една страна и съдържанието на видеозаписите и заключението на СМЕ, от друга страна, е дотолкова съществено, че въобще поставя въпроса до каква степен показанията на св. Г. не са засегнати от субективното съпреживяване на случая и доколко са достоверни  в тези части, които не могат да бъдат проверени с други източници на доказателства.

Във връзка с изложените по-горе аргументи за детерминирането на поведението, както и на показанията на св. Г. от емоционални преживявания, съдът приема за установено, че водещият мотив при пострадалата при сигнализирането на оператор от „система 112” също е обусловен от емоция, а не от неутрално намерение да ангажира правосъдието. В настоящия случай тази емоция е обусловена от  обида и накърнено лично достойнство, свързано с отхвърлянето на нейното желание за близост с подсъдимия. Аргумент в тази насока се извлича и от показанията на св. Б.. Отделно от това, съдът приема, че това е така, тъй като само броени часове преди това, въпреки всичко случило се до момента, включително и въпреки нейните разочарования от събитията през април 2019г., пострадалата според нейните собствени показания е ангажирана емоционално с мисълта, че тя и подсъдимият могат да имат общи планове при евентуална негова политическа кариера като кмет на гр. С.. На тази база съдът установи, че няма нито един регистриран от св. Г. сигнал срещу подсъдимия докато все още за нея е била водеща емоцията, свързана с преживяването на възможен положителен обрат в отношенията ѝ с подсъдимия.

Обратното, моментът, в който за св. Г. се разкрива като водеща емоцията от разочарованието и съзнанието за необратимост на негативния развой във връзката ѝ с подсъдимия, дори и грижата за нейното собствено здраве е неглижирана за сметка на нуждите на евентуално разследване срещу подсъдимия.  Това е така, тъй като до последния възможен момент след инкриминирания случай пострадалата отхвърлила многократно опитите да ѝ бъде оказана помощ от св. Д., да измие лицето си с вода,  включително и предложението му той лично да я откара в болница. Самият Д. в разказа си пред съда изрази възмущение колко късно е била отведена пострадалата в болница, въпреки очевидната нужда от медицинска помощ. Нежеланието на пострадалата да получи спешна медицинска помощ преди да осигури разследване на случая, е обективирано още по ясно от проведените от нея разговори с оператор от „система 112”. В първия разговор при изрично запитване от оператора и след известни колебания св. Г. се съгласява да приеме помощ  и да бъде изпратена линейка. Само няколко минути по-късно обаче по инициатива на св. Г. е регистриран втори разговор със „система 112” с една единствена цел – да се отмени повикването към екипа за оказване на спешна медицинска помощ.

Така показанията на св. Д. в съчетан анализ със съдържанието на сигналите, подадени до „система 112”, са допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че  над желанието  на св. Г. да получи медицинска помощ  към този момент са били водещи други приоритети - да сигнализира правоохранителните органи, както и да окаже съдействие на полицейските служители при събирането на доказателства за осъществяването на евентуална наказателна репресия срещу подсъдимия. Допълнително потвърждение за подобна мотивация в поведението на св. Г. е изразеното от нея съгласие да бъде откарана в болница едва когато предложение в тази насока било отправено от полицейския служител Г.М.. Това е свидетелят, когото пострадалата в показанията си пред съда нееднократно назовава като „Жоро” или „следовател Жоро“, което е индиция за познанство, което прекрачва официалната дистанция. Но дори и да не е така, към този момент, когато пострадалата все пак склонява да отиде в болница, полицейската проверка срещу подсъдимия вече е факт. Съдът във връзка с всичко изложено намира, че обвързването на процедурите, с които се събират доказателства, с мотив за лично отмъщение, не дава никакви процесуални гаранции, че свидетелят, който се ръководи и от този мотив, има действителни намерения да се придържа към принципа за разкриването на обективната истина. 

В настоящия случай такъв мотив и значението на моментната емоция се установява като психичен елемент в поведението на пострадалата, като намира отражение в съществени  вътрешни противоречия в нейните показания. Налице са такива противоречия, които засягат и фактите за начина, по който са се развили имуществените отношения между нея и подсъдимия. Може да се заключи, че и този аспект от тяхната връзка е бил подвластен на моментната емоция на пострадалата дали, кога и какво действие да предприеме в защита на своите права и законни интереси.

Ако въобще се приеме за установено, че тя е оставила пари в жилището на подсъдимия, вътрешните противоречия в нейните показания не позволяват да се установи и еднозначно основанието за това. От една страна св. Г. твърди в разказа си пред съда, че оставила парична сума в жилището на подсъдимия, за да си купи нов автомобил, като планирала да избере същия заедно с подсъдимия, без предварителна уговорка кога да се случи това („Не сме имали уговорка кога да си ги взема.”). Тук е водеща емоцията на позитивните очаквания. От друга страна твърди, че ги е оставила, тъй като искала да върне на подсъдимия част от парите, които били похарчили в Гърция, без да е ясно обаче точно колко са похарчили и как е определена частта, която следва да му върне – в този случай е водеща емоцията да потвърди своята независимост в тяхната връзка.

Така въз основа на тази част от показанията на св. Г. самостоятелно може да се заключи, че в повечето случаи взетите от нея решения са продиктувани до голяма степен от моментна емоция, без данни обаче тази корелация да е подлагана от нея задълбочен самоанализ. Все в тази посока за поведение, обусловено и от мотив за лично отмъщение, следва да се преценява  фактът на депозирана молба за защита от домашно насилие по ЗЗДН през юли 2019г., когато и  самата пострадала е била наясно, противно на твърденията ѝ пред съда, че не живее в едно общо домакинство с подсъдимия, както и че липсва перспектива за установяване или възстановяване на такова съжителство в бъдещ период от време. Фактът на воденото от св. Г. производство по ЗЗДН след инкриминирания случай и фактът на съхранение на СМУ от април 2019г., без да бъдат сезирани своевременно правоохранителните органи, самостоятелно поставя въпроса за действително преследваните цели при избор на време и начин за огласяване на спорните въпроси в нейните отношения с подсъдимия.

 Анализът на дадените от св. Г. показания разкрива и ясно изявена склонност да възпроизвежда  факти, които категорично са отречени от проверения доказателствен материал (т.напр. –твърдението, че подсъдимият скачал върху тялото ѝ с цялата си тежест, или твърдението ѝ пред св. Х., преразказано от него в показанията му пред съда, че очевидецът я вдигнал от земята– подобно обстоятелство категорично не се открива в показанията на св. Д.). Не е потвърдено и твърдението на св. Г., че докато подсъдимият скачал върху нея, някой в района извикал „Спри, спри, ще я убиеш“. Такава реплика не се свързва нито със св. М., нито със св. Д.. Първият от тях посочи, че е побързал да си тръгне, без да се намесва, като преценил, че въпросът е личен. Св. Д. категорично отрече да е възприел акт на насилие, а репликите, които твърди, че е отправил „Да помогна”, не са идентични с цитираната от пострадалата. Показанията на тези двама свидетели, както и съдържанието на видеозаписите, в които към този момент не се визуализират случайни минувачи, изключва възможността цитираната от пострадалата реплика да е свързана и със случаен неустановен по делото минувач. Това е така и поради факта, че поне един от двамата свидетели – св. Д. или св. М. щеше да си спомни да е чул викове с подобно съдържание.      

Всички изложени по-горе обстоятелства показват, че при оценката на дадените от св. Г. показания следва да се подхожда много внимателно, като се отчете значението на нейната вътрешна мотивация, липсата на какъвто и да е интерес да съдейства за разкриване на такива факти, които могат да оневинят подсъдимия или да смекчат неговата наказателна отговорност.

             От правна страна

 

              Във връзка с така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен матиериал, съдът счете, че от обективна и субективна страна подсъдимият не е осъществил състава на престъпленията, за които е внесен обвинителен акт – това по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 НК и това по чл. 206, ал.1 НК.

            Без съмнение, посочените престъпления, включително и тези, за които допълнително държавното и частното обвинение изисква произнасяне от съда – това по чл. 325, ал.1 НК и това по чл. 130, ал.1 НК, не са обхванати от функционалния имунитет, който подсъдимият е имал съгласно  чл. 132, ал.1 КРБ. Това е така, тъй като инкриминираните действия, не са елемент от служебна дейност по осъществяване на съдебната власт. Функционалната подсъдност на СГС е ангажирана на основание чл. 35, ал.3 НПК, която дерогира приложението на общите правила по чл. 36 от НПК. Когато лицето, чиято наказателна отговорност е ангажирана за деяние, за което се твърди, че е извършено от него в момент, в който е  имало съответното качество, изброено в чл.35, ал.3 НПК, подсъдността на делото се определя по  специалния ред, предвиден в посочената разпоредба.[10]

            Не се установи към момента, в който подсъдимият е бил привлечен към наказателна отговорност, да са били налице основанията на чл.220, ал.1 НПК във  връзка с твърденията на св. Г. за съпричастност на подсъдимия към предизборна кампания за кмет на гр. С.. Поначало в обхвата на Изборния кодекс съгласно чл.2, т. 6 попадат и изборите за кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства. Следователно, съгласно чл. 160, ал.1 ИК неприкосновеността на кандидатите за посочените изборни длъжности в органите на местната власт се отнася и при провеждането на избори за кмет на община. В настоящия случай обаче не се потвърдиха твърденията на св. Г. подсъдимият да е бил ангажиран с кандидатура в органите на местната власт в избори, проведени през 2019г., включително и чрез изискуемата за това регистрация в ЦИК.

          В частта относно извършено престъпление против личността на св. Г.  обвинението се основава изцяло на дадените от нея показания в досъдебното производство, като няма данни прокуратурата при изготвянето на обвинителен акт да е анализирала назначената в досъдебното производство видео-техническа експертиза, съдържанието на видеозаписите, на които тя се основава, заключението на СМЕ и да ги е съпоставила с гласните доказателства.

            От обективна страна е установен фактът на причиняване на телесна повреда извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129 НК с две деяния, във връзка с които в обвинителния акт не са индивидуализирани общественоопасните последици, настъпили при всяко едно от тях. От обективна страна е установена съпричастност на подсъдимия към действия, които се намират в причинно-следствена връзка с част от инкриминираните  общественоопасни последици. Това обстоятелство обаче не е достатъчно за осъждането на подсъдимия по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 НК.

            Установено е, че към инкриминираната дата са били осъществени две деяния, с които е засегната телесната неприкосновеност на св. Г., като същите са обособени едно от друго по време, място и начин на извършване. Те са обособени като самостоятелни деяния и от специфичното отношение на подсъдимия към общественоопасните последици, които във втория случай не са пряко желан от него резултат, а такъв, с който се е съгласявал, за да постигне друга пряко преследвана цел – да обезвреди пострадалата от хладно оръжие, каквото е считал, че тя държи в момент, в който замахнала с ръка. Това е така, тъй като интелектуалният момент на умисъла обхваща две категории представи: относно обстоятелствата, очертани от обективните признаци от състава на престъплението; относно общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици.

             Изблъскването на пострадалата върху уличната настилка при първото деяние е извършено при пряк умисъл. Субективната страна на това деяние се свързва и с друг психичен елемент извън умисъла – намерението на подсъдимия да изрази гневна реакция от заканата на пострадалата, че ще се разправи с малолетното му дете.  Правната оценка на второто деяние показва, че то е било извършено от подсъдимия при условията на мнима неизбежна отбрана. Прокуратурата обаче е повдигнала обвинение за едно единствено деяние, при което не е изследван въпросът за отношението на дееца към инкриминирания общественоопасен резултат. Този резултат е разгледан като краен резултат от съвкупното въздействие на всички инкриминирани действия на насилие, каквито са бутане на пострадалата в ограда, изблъскването ѝ по лице на тротоара, нанасянето на три удара с крак в областта на корема, докато тя седяла на седалката в колата си, издърпването ѝ от автомобила на асфалта, нанасянето на още два удара с крак в областта на корема и двукратно скачане  с цялата тежест от телесното тегло на подсъдимия върху тялото ѝ, лежащо на земята. Така при липсата на доказателства всички описани в обвинителния акт действия да са били извършени от подсъдимия, при липсата на доказателства за удари, локализирани в областта на корема на пострадалата, за каквато локализация е повдигнато съответно обвинение, както и поради факта, че не се касае за едно, а за две деяния, при които обвинението не е индивидуализирало за всяко едно от тях настъпилите общественоопасните последици, а психичните елементи от субективната страна също са различни, е налице самостоятелно установена пречка съдът да се произнесе с осъдителна присъда, вкл. и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Това е така поради несъответствието на  събрания и проверен от съда доказателствен материал с фактическите признаци на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия.

          С оглед констатациите на съда е налице съществено изменение на фактите, във връзка с които не е предявено съответно обвинение и които не могат да бъдат предявени на подсъдимия за първи път в крайния съдебен акт. На второ място, не се установи подсъдимият да е съпричастен към всички инкриминирани в обвинителния акт действия, които прокуратурата счита, че са довели до причиняването на инкриминираните телесни увреждания. Ето защо и след като поначало липсва обвинение, което да ангажира  наказателната отговорност на подсъдимия с твърдения за връзка на конкретно действие на употреба на сила с конкретен елемент от съвкупно описания общественоопасен резултат, т.е. с конкретно телесно увреждане, описано като вид, тежест и локализация от съответната област от тялото на пострадалата, то и на това основание е налице пречка съдът да се произнесе с осъдителна присъда и за тази част от инкриминираните действия, които са потвърдени от независими доказателствени източници.

            На следващо място съдът намира, че липсват доказателства част от инкриминираните действия, които се установяват от обективна страна (двукратно блъскане на тялото на пострадалата, докато същата е правостояща и се намира в словесни пререкания с подсъдимия в района на кръстовище, а по-късно  три удара с крак в областта на лявата мишница и издърпването ѝ със сила от шофьорското място на личния ѝ автомобил върху паважа) да са били извършени от подсъдимия по хулигански подбуди. В настоящия случай е категорично установен единствено личен мотив на подсъдимия за извършването на действията, за които се доказа неговата съпричастност, свързан с желанието му при първото деяние да предотврати намеренията на пострадалата да се разправи с малолетната му дъщеря. При второто деяние личният мотив е свързан със субективната представа на подсъдимия, че упражнява защитено от закона право, каквото е правото на защита при условията на неизбежна отбрана. Субективната увереност на дееца, че със съответните действия упражнява свои защитени от закона права, когато тя се основава на обективни предпоставки, каквото е предходно провокативно поведение на пострадалото лице, също изключва хулиганските подбуди.

            Съдебната практика е противоречива при решаването на въпроса дали хулиганският мотив може да се прояви заедно с личен мотив[11], съответно дали хулиганският и личният мотив взаимно се изключват.[12]  Дори и обаче да се приеме, че личният мотив не изключва хулиганския, следва освен намерението на дееца да засегне пострадалото лице, да се установи и фактът, че същият желае да демонстрира пренебрежение към установения обществен ред именно по този начин– чрез посегателство върху пострадалия. В настоящия случай обаче преследваните лични цели от подсъдимия и при двете деяния – да установи контрол в отношенията си със св. Г. - нямат нищо общо със съставомерните цели при хулиганските подбуди. Не могат да бъдат квалифицирани като хулигански и допълнително установените цели на подсъдимия при първото деяние – да попречи на пострадалата да се саморазправи с малолетната му дъщеря, както и тази, която е установена при второто деяние - да обезвреди поведението ѝ, което е считал, че представлява източник на опасност. Начинът на извършване на деянията, в рамките на няколко секунди – след продължителни словесни пререкания, които преди това са продължили с минути, при обективирани усилия на подсъдимия да прикрие конфликта си от познати лица и случайни минувачи, както и при системни опити на пострадалата преди това да установи контакт с него тъкмо на публични места, също в своята съвкупност изключват наличието на хулигански мотив.

           Обективното развитие на конфликта на публично място в настоящия случай също не е аргумент за деяние, извършено по хулигански подбуди, тъй като изборът на място за възникването му не може да се вмени на подсъдимия, още повече в контекста на положените от него усилия по всякакъв възможен начин да избегне среща с пострадалата. В настоящия случай са изключени хулиганските подбуди и поради провокативното поведение на св. Г., което е пренебрегнало напълно правото на подсъдимия да направи свободен избор на контактите си в личния си живот,  като му е натрапвана комуникация, която същият недвусмислено е показал, че не желае.

           Инкриминираната дата попада в период, в който законодателят вече ясно е обективирал в наказателната си политика намерението да санкционира поведение, което накърнява обществените отношения, свързани с правото на личен живот. С измененията в ЗИДНК, обн. В  ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. и създаването на нов текст на чл. 144а НК се предвижда наказателно преследване за деяние, при което деецът  системно следи другиго и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни. Оценката на събрания доказателствен материал показва, че такова поведение не може да се вмени на подсъдимия. Във връзка с показанията на св. И. и св. Б. следва да бъде направена оценка на неговото поведение  след инкриминираната дата, свързано с опит през юли 2019г. да осъществи контакт с пострадалата чрез св. И.. Не са ангажирани твърдения в показанията на свидетелите този опит да е имал заплашителен характер по смисъла на чл. 144а, ал.1 НК, като същият съвпада и с периода на заведеното от св. Г. дело за защита по ЗЗДН. Реципрочният анализ на възприетата от подсъдимия реакция от отказа на св. Г. да осъществи комуникация с него, показва, че този отказ е бил възприет  от него безусловно и след този случай не са регистрирани други  негови опити да инициира разговор с пострадалата или по друг начин да е осъществявал навлизане в личното ѝ пространство.  

           В настоящия случай поведението на пострадалата за първи път е придобило заплашителен характер към ближен до подсъдимия, какъвто е неговата дъщеря, при срещата му със св. Г. на инкриминираната дата, поради което не може да се говори за системно следене по смисъла на чл. 144а, ал.1 НК преди това. От друга страна обаче не може да се пренебрегне фактът, че от този момент нататък, след отправената от св. Г. закана за саморазправа с малолетното дете на подсъдимия, тя продължила да предприема действия, с които да му покаже, че е наблюдаван (вместо да напусне местопроизшествието или да подаде още в този момент сигнал до  оператор на „система 112”, тя останала на паркинг в непосредствена близост до служебния адрес на подсъдимия, като направила многократни опити да осъществи телефонни разговори с него, в които му казала, че ще го „съсипе”). По този начин св. Г. с действията си отново предизвикала нежелана от подсъдимия комуникация. Всички описани действия са изброени от законодателя в ал. 2 на чл. 144а НК и дори и да не изпълват състава на престъпление по ал.1 на същия текст поради липсата на установена към този момент системност във връзка с изискването същата да се прояви при вече обективирано поведение със заплашителен характер към живота и здравето на конкретно установено лице, те са неправомерни, провокативни и обективно са засегнали правото на личен живот на подсъдимия. Отделен въпрос е, че с оглед признаците на престъпление по чл. 144а, ал.1 НК, който санкционира  системното следене на  другиго, само когато  това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни, следва да се приеме, че законодателят не предвижда защита от системно следене, когато то няма заплашителен характер срещу живота и здравето на конкретно установено лице, макар и да ограничава правото на личен живот при избор на контакти. С други думи, срещу всички действия на пострадалата през инкриминирания период преди същите да придобият заплашителен характер, но свързани с навлизане в личното пространство на подсъдимия при обективирано от него несъгласие за това, със създаването на нежелана от него и от негови ближни комуникация, показването, че е наблюдаван, практически не е предвидена защита нито чрез наказателна репресия, нито чрез способите за защита, предвидени в ЗЗДН. С оглед изложеното не може да бъде пренебрегнат и фактът, че в конкретния случай регулацията на обществените отношения не обхваща изчерпателно възможните хипотези на засягане на правото на личен живот, един от аспектите от които е неприкосновеност на домашната и семейна среда, правото на свободен избор на социални и интимни контакти, както и правото на лицето да се ползва от лично пространство на работното място.

            Неоснователен е аргументът на частното обвинение, че всички действия на св. Г. са имали за цел само и единствено да възстанови в патримониума си инкриминираната парична сума. На първо място, този довод не отчита субективните елементи в поведението на самата пострадала, изведени въз основа на нейните собствени показания, както и съдържанието на документираната кореспонденция с подсъдимия, при които като водещ се разкрива личният мотив за възстановяване на връзката ѝ с него. На второ място, при обективирано нежелание на подсъдимия да осъществява комуникация с нея, св. Г. е разполагала със законни средства за защита на своите права и законни интереси чрез подаването на съответен сигнал да правоохранителните органи или с искова молба до съответния съд във връзка с претенциите за дължима парична сума, а не с основание да подлага на ревизия неговото решение да прекрати контактите си с нея.

          Изложеното дава допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че в настоящия случай деянията, с които подсъдимият е засегнал телесната неприкосновеност на св. Г., са провокирани от системно принудително ограничаване на личния му живот, в хипотеза, в която не е предвидена защита от закона, което е друг самостоятелен аргумент, че не са извършени при наличието на хулигански подбуди.

             Мотивът (хулиганските подбуди), като елемент от субективната страна на престъплението и като психически елемент извън умисъла, е предвиден като признак от състава на престъплението по  чл. 131, ал.1, т.12 НК. Следователно, за да се осъществи съставът на това престъпление, следва и този признак да е налице. Поради липсата на изискуем от закона психичен елемент от субективния състав на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НК, съдът на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия по това обвинение.  

             Изложените по-горе доводи са напълно относими и към алтернативно изложеното искане на прокурора, ако съдът намери, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл. 130, ал.1 НК, да постанови осъдителна присъда за извършено от подсъдмия престъпление по чл. 325, ал.1 НК. В обобщение може да се заключи, че след като  подсъдимият не е искал да изрази явно неуважение към обществото и е обективирал усилията си да избегне инкриминирания конфликт с пострадалата, както и неговото публично огласяване, не е осъществен и съставът на престъплението „хулиганство”.

            Частното обвинение направи съответно искане по чл. 287, ал.5 НПК съдът да се произнесе с присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, ако намери, че не е осъществен съставът на престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 НПК. Във връзка с това искане от значение е следното.

              Искането е допустимо. В конкретния случай на основание чл. 35, ал.3 НПК е ангажирана функционалната подсъдност на случая в пределите на компетентност на СГС. Съгласно посочената разпоредба на Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, както и от членове на Министерския съвет, освен ако не се прилагат особените правила на глави тридесет и първа и тридесет и първа "а" НПК.  Няма съмнение, че престъпленията, за които подсъдимият е предаден на съд, не са сред изброените в глави тридесет и първа и тридесет и първа „а” НПК, за които се предвижда компетентност като първа инстанция съответно на военните съдилища и на специализирания наказателен съд. От друга страна обаче,  изрично предвиденото изискване от законодателя компетентността на СГС да се ангажира по обвинение за престъпление от общ характер, извършено от изброените в чл. 35, ал.3 НПК лица, означава, че този съд поначало не е компетентен да се произнесе като първа инстанция за престъпления от частен характер, извършени от същите лица. ВКС е имал възможност да се произнесе по дела, образувани срещу лица с имунитет (в частност и срещу прокурор) по обвинение за извършено от тях престъпление от частен характер и във връзка с това не е бил поставен под съмнение въпросът за родовата им подсъдност като първа инстанция на съответния районен съд.[13]

          Доколкото разпоредбата на чл. 287, ал. 5 НПК е обща и засяга всички наказателни производства, тя, както и  хипотезите, предвидени в чл. 287, ал.2 НПК, предвижда самостоятелен случай на пререшаване на въпроса за родовата и функционалната подсъдност по образувани съдебни производства. След като законът предвижда и изключение от общите правила, по които се определя местната и родовата подсъдност, едно от които се отнася до случай на искане по чл. 287, ал.5 НПК, е допустимо СГС да се произнесе като първа инстанция с присъда по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1 НК или друго престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Дори и да се приеме, че това би довело до нарушение на правилата за родовата подсъдност, съдебната практика е еднопосочна, че когато дело, което е подсъдно като първа инстанция на районен съд, е разгледано от окръжен съд, не е налице съществено процесуално нарушение, за разлика от обратната хипотеза.[14]

                         На следващо място съдът намира, че искането по чл. 287, ал. 5 НПК е съобразено с условието наказателното производство да е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Същото макар и да е  направено несвоевременно от частното обвинение – едва след като е даден ход на съдебните прения, нарушението не е съществено и това обстоятелство също не го определя като недопустимо. Аргумент в тази насока се извлича от систематичното място на чл. 287, ал. 5 НПК, което  е основание да се приеме, че искането поначало следва да е направено преди съдебните прения, още повече, че такова искане би могло да влече и необходимост от събирането на допълнителни доказателства.  От друга страна същото предхожда постановяването на крайния съдебен акт и за разлика от искането по чл. 287, ал.1 НПК, в случаите на чл. 287, ал. 5 НПК не е предвидена възможност за отлагане на съдебното заседание по реда, предвиден в чл. 287, ал.3 НПК.

            Независимо от изложеното по-горе, са налице пречки съдът да се произнесе с осъдителна присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия, а именно - това по чл. 130, ал.1 НК. Обвинението за по-леко наказуемото престъпление, след неуспеха в доказателствената дейност, насочена да свърже подсъдимия с всички инкриминирани действия, включително и с това, че е скачал върху тялото на пострадалата или че е нанесъл удари, локализирани в коремната област, губи тази прецизност, която позволява постановяването на осъдителна присъда и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Това е така поради липсата на твърдения за факти в актовете на органите на досъдебното производство, които в посочената хипотеза са обективен елемент и от състава на по-леко наказуемото престъпление. Такива са фактите за  конкретна причинно-следствена връзка между изброените действия на насилие в обвинителния акт с конкретни ясно очертани общественоопасни последици. При положение, че от обективна страна не се установи подсъдимият да е скачал върху тялото на пострадалата и да е нанесъл удари с ритници в областта на корема – преди или след изваждането ѝ от автомобила, остава неясно кои от инкриминираните телесни увреждания според обвинението, са причинени с останалите действия, насочени към телесната неприкосновеност на св. Г., съответно – кои от тях са причинени от ритник при второто деяние, кои от тях – от падане от собствен ръст върху уличната настилка при първото деяние. В настоящия случай в тази насока липсват съответни фактически твърдения в актовете на органите на досъдебното производство. Съдът при собствен анализ на доказателствения материал може да достигне до свои изводи по така очертаните въпроси, но внасянето на такава конкретика в хипотезата  на частична липса на доказателства относно инкриминираните действия на насилие, не следва да извършва за първи път в крайния съдебен акт. Това е така поради функцията на обвинителния акт да очертае предмета на доказване. Ето защо съдът не би могъл да постанови осъдителна присъда срещу факти, във връзка с които подсъдимият не е имал възможност да се защити, още повече при наличието на вариативност в заключението на СМЕ относно възможния механизъм на причиняване на част от инкриминираните травми и липсата на конкретно формулирани твърдения в обвинителната теза по този въпрос. По изложените съображения съдът счете, че е напълно безпредметно да разширява задачите на назначената в досъдебното производство СМЕ и се произнесе на базата на събрания доказателствен материал.

           На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че съдът е оправомощен да се  произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия, само когато осъждането се отнася до едни и същи факти – тези, срещу които подсъдимият се е защитавал във връзка с обвинение, което му е повдигнато и предявено по съответния ред, предвиден в НПК. Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление в този случай може да бъде обусловено от липсата на доказателства за елемент от състава на престъплението общ характер, за което деецът е предаден на съд (т. напр. – липсата на доказателства за хулигански подбуди при причиняването на лека телесна повреда), но наличието на такива за умишлено престъпление по чл. 130, ал.1 НК или чл.130, ал.2 НК. Останалите факти обаче, които очертават обективните и субективните признаци на състава, следва да са били предявени или с актовете на органите на досъдебното производство (постановление за привличане на обвиняем, обвинителен акт), или да са били предявени при съответно изменение на обвинението по чл. 287, ал.1 НПК, когато са налице основанията за това. Аргумент за този извод също се извлича от систематичното място на чл. 287, ал.5 НПК, което показва, че искането на частното обвинение по този ред се предхожда от други действия с процесуални последици, каквито са внасянето на обвинителен акт и евентуално и след изменение на обвинението по реда, предвиден в чл. 287, ал.1 НПК. Следователно, ако прокурорът е пропуснал да упражни правомощията си да измени обвинението, когато са налице основанията за това, то и искането по чл. 287, ал.5 НПК ще бъде обвързано с наличните фактически признаци, очертани в актовете на органите на досъдебното производство. В хипотеза, при която обаче тези признаци не съответстват на действителното съдържание на доказателствения материал, те очертават изначална невъзможност за осъждането на подсъдимия и по по-леко наказуемото престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.  Настоящият случай е точно такъв, защото в обвинителния акт липсват твърдения за две самостоятелни деяния, с които се засяга здравето на св. Г., въпреки че събраният и проверен в съдебното производство доказателствен материал показва, че те са осъществени в различно време, на различно място, при наличието на специфика относно формата на изпълнение и причинените общественоопасни последици, както и при различия в субективното отношение на подсъдимия към общественоопасния резултат.

            По изложените съображения и на основание чл. 304 НПК съдът оправда изцяло подсъдимия Б. по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.1 НК.

           

 

            Съдът, счете, че деянието на подсъдимия не осъществява и състав на престъпление по чл. 206, ал.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна.

            За да се осъществи съставът на престъплението обсебване, на първо място следва да се установи, че инкриминиранато имущество е поверено на дееца, за да го владее или пази. Не се установи от обективна страна св. Г. да е имала достъп до жилището на подсъдимия през инкриминирания период, за да остави там пари. Не се установи подсъдимият поначало да е изразявал съгласие да пази чуждо имущество. Документи между нея и подсъдимия не са били съставени, а и подсъдимият категорично отрича да е приемал за пазене пари. Описаният случай от св. Г., който датира от май 2019г., не може да се свърже от обективна страна с инкриминирания период. Отделно от това,  се установи, че отношенията между св. Г. и подсъдимия през този период са били дотолкова обтегнати, че изключват мотив, на базата на който пострадалата точно тогава да гласува доверие на подсъдимия за пазенето на нейно имущество.

            Обвинението е инкриминирало изпълнение на престъплението обсебване чрез отказ да бъде върната инкриминираната вещ. Такъв отказ обаче също не се установява от обективна страна, още повече в рамките на инкриминирания период. Проверката на основните гласни доказателства, събрани чрез показанията на св. Г. и обясненията на подсъдимия, чрез съпоставката им с показанията на св. Б., показва, че е доказано посещение на св. Г. на адреса на подсъдимия на 23.05.2019г., а не към средата на май същата година. Това е първото и единствено посещение на св. Г. на адреса на подсъдимия през периода от април и май 2019г., като не се установи по изискуемия в разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК начин целта на св. Г. да е била да остави пари,  да поиска веднага след това да ѝ бъдат върнати, нито съгласие на подсъдимия да ги приеме. Доколкото друго посещение на пострадалата на адреса на подсъдимия през инкриминирания период не се установи, липсва каквато и да е финансова логика в това една сума вместо да бъде предоставена за пазене по сметка в банкова институция, да бъде поверена на физическо лице, с което пострадалата е в лоши отношения, както и да бъде поискана за връщане веднага след като е предадена за пазене. По изложените съображения съдът счита, че от  обективна страна не се установи  подсъдимият да е приел пари.

            Наличието на продължителна връзка между подсъдимия и св. Г. за период от повече от една година и фактът, че тя е била съпътствана с различни техни съвместни дейности, свързани с пътувания, заплащане на общи сметки, жестове с подаръци  и дори с опит на пострадалата да пренесе свои лични вещи в апартамента на подсъдимия и да създаде с него там едно общо домакинство, изисква и отговор на въпроса, ако въобще св. Г. е търсила начин да остави пари на подсъдимия, а той не ги е искал и не е имал нужда от тях, какво е било основанието за това. С оглед споделеното от св. Г. св. И. разчела това основание като заем. Неизпълнението на договор за заем от заемателя обаче не е престъпление и влече единствено неговата гражданска отговорност, още повече, когато не е доказано намерение за окончателно разпореждане с чуждо имущество, без намерение за връщане или земестване.[15]  Самата пострадала сподели пред съда, че не е поставяла срокове за връщане, но по-късно решила да си поиска оставената на съхранение сума, когато отношенията ѝ с подсъдимия се влошили. Това уточнение обаче пак не дава възможност еднозначно и категорично да се установи, че подсъдимият наистина е приел за пазене парична сума, както и че е бил наясно с условията за съхранение, които са били поставени от собственика на чуждото имущество. Липсата на яснота за действителните намерения на св. Г. да повери свое имущество на подсъдимия, както и основанието за това, от обективна страна се задълбочава още повече във връзка с изявленията ѝ, че е искала да му върне някаква част от похарчената от подсъдимия сума във връзка с общото им пътуване в Гърция, но той отказал. За такива разходи обаче между нея  и подсъдимия  също не е била водена отчетност, нито този факт поначало е включен в предмета на доказване.  

            Във връзка с изложеното от обективна страна обвинението не ангажира доказателства и за отказ на подсъдимия да върне чуждо имущество, което да му е било поверено за пазене, още повече за противозаконен отказ. [16]Установяването на такъв изискваше от обвинението да обори показанията на св. И., че се касае за сключен договор за заем, доколкото отказът на заемателя да върне получена от него сума става противозаконен след изтичане на срока по чл. 240, ал.4 ЗЗД. Ако това уточнение се отнесе към фактическите параметри на обвинението, този срок е започнал да тече от първата инкриминирана покана за връщане на парична сума, която се твърди, че е направена в средата на май 2019г. При това положение следва да  е изтекъл след инкриминирания период.

         Отделно от това, за да обоснове наличието на противозаконен отказ, обвинението следваше да установи и цялата динамика в развитието на имуществените отношения между подсъдимия и пострадалата, включително и с оглед опита на последната да създаде с подсъдимия общо домакинство с общ бюджет. На следващо място, обсъдените по-горе въпроси, свързани с мотивацията на св. Г. да сезира правоохранителните органи едва след като преценила, че негативният развой на нейните отношения с подсъдимия, е необратим, поставя в настоящия случай по-високи изисквания към обвинителните доказателства и тяхната проверка с независими доказателствени източници.

            По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението обсебване, нито от обективна, нито от субективна страна, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправда по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 206, ал.1 НК.    

           

            Във връзка с крайния изход от делото е безпредметно да бъдат обсъждани въпросите, свързани с индивидуализация на наказанието.

 При решаване на въпросите относно разноските съдът на основание чл.190, ал.1 НПК постанови разноските по делото, както следва: сумата от 843, 28 лева, направени в досъдебното производство, деловодните разноски от съдебното производство в размер на **54,81 лева – общо в размер на 2 698, 09 лева  да останат за сметка на държавата.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: