РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114813 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против М. А.
К. се твърди, че за периода от 23.11.2018г. до 26.07.2021г. ответникът има задължения към
ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода, в размер на
778.03 лв. и мораторна лихва към главницата, за периода от 31.01.2019г. до 30.06.2021г. в
размер на 71.44 лв., за обект, находящ се в ***. Твърди, че за потребените за посочения
период количества вода са издадени фактури за главници, подробно посочени в исковата
молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период, за който се дължи сумата.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Ответникът имал качеството на потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004г., тъй като
бил собственик на водоснабдения недвижим имот. В имота на потребителя нямало
монтирано измервателно устройство, което да отговаряло на закона за измерванията, поради
което ВиК услугите били определяни по чл.25, ал.8 от Общите условия. Изложени са
съображения за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като по образуваното
ч.гр.дело № 12640 по описа на ПРС за 2021г. било подадено възражение , поради което се и
предявявали настоящите искове. Направено е искане за постановяване на решение, с което
да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 778.03
лв. периода от 23.11.2018г. до 26.07.2021г., както и мораторна лихва към главницата, за
периода от 31.01.2019г. до 30.06.2021г. в размер на 71.44 лв., за обект, находящ се в ***.
1
Претендира се и законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в
производството.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез *** със становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Част от вземанията за периода от 23.11.2018г. до 29.07.2019г. били
погасени по давност, съгласно чл.111, б. „а“ ЗЗД, поради което погасени по давност били и
обезщетенията за забава плащането на тези главници. Освен това ответното дружество било
неизправна страна по правоотношението. Оспорва се редовното водене на карнетите.
Липсвали подписи на потребител, респ. на член от семейството. Начисленото количество
питейна вода не било реално доставено и потребено. Ответникът не се легитимирал като
собственик или ползвател на имота. Не били представени по делото фактурите, които
създавали задължение на потребителя да заплати предоставени услуги. Представените
карнети били частни свидетелстващи документи, които имали само формална
доказателствена сила. Неясно било и как ищецът е начислявал количеството вода. Не било
получавано по реда на чл.21 от Общите условия и предписание за извършване на проверка
на водомер, въобще не бил установяван контакт с инкасатора, не били съставяни
констативни протоколи, тоест не били налице предпоставки за служебно начисляване на
количества вода. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 12640 по описа на ПРС за 2021г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение № 6948 от 31.07.2021г., по силата на която е разпоредено длъжникът К. да
заплати на дружеството сумата от 778.03 лева главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 23.11.2018 г. –
26.07.2021 г. за обект, находящ се в ***; 71.44 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 31.01.2019г.-30.06.2021г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.07.2021г. до окончателното й
погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
По делото е приложена справка за неплатени задължения, опис на фактури, за периода
23.11.2018г. – 26.07.2021г., както и карнета за обект, находящ се в ***, водомер № ***.
По делото е постъпило писмо от ***, Дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с
приложени заверени копия на декларации по чл.14, ал.1 ЗМДТ, за имот, находящ се в ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12640
по описа на Пловдивски районен съд за 2021г., че против издадената заповед за изпълнение
е подадено възражение, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и
настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при
наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от
2
Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото
доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството –
ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.
От постъпилите по делото декларации по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че същите
са подадени съответно на 27.03.1998г. от Ф.А.И., с посочени съсобственици Ф.А.И. и А.И.,
както и на 01.01.2008г. от М.С.М., с посочени съсобственици М.С.М., Г.Н.М., Д.Н.М.,
В.С.М.. Ответникът не фигурира сред посочените лица, като по делото няма ангажирани
никакви доказателства има ли родствени връзки и какви между посочените лица и него.
Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран
да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик
или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба
имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя.
Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат само на
ответника. Претендирани са разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по
заповедното производство, договорено, видно от представения договор за правна защита и
съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и 300 лв. адвокатско възнаграждение по
исковото производство, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие от
30.09.2021г., договорено на същото правно основание.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен
представител С.Л.Н. срещу М. АС. К., ЕГН ********** от *** искове за признаване за
установено, че М. А. К. дължи следните суми - сумата от 778.03 лв. /седемстотин седемдесет
и осем лева и 03 ст./ главница, представляваща неплатени задължения за питейна и отведена
канална вода за периода от 23.11.2018г. – 26.07.2021г. за обект, находящ се в ***, 71.44 лв.
/седемдесет и един лева и 44 ст./ обезщетение за забава за периода 31.01.2019г. –
30.06.2021г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда –
29.07.2021г. до окончателното погасяване, предмет на издадената заповед № 6948 от
3
31.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 12640 по
описа на ПРС за 2021г.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, със законен представител
С.Л.Н. да заплати на ***, ***, личен номер **********, *** сумата от 300 лв. /триста лева/
направени в заповедното производство разноски, както и сумата от 300 лв. /триста лева/
разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4