№ 297
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин
Даниела Врачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора А. Б. Х.
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на
осъдената Н. П. Н. чрез нейния адвокат М. Г., за възобновяване на наказателното
производство по НОХД№1259/2020 г. изменено от Окръжен съд – Кюстендил с Решение
№99/01.08.2022г. по ВНОХД №428/21г. в частта относно наказанието.Алтернативно се иска
намаляване на наказанието до неговия минимум при условията на чл.55 НК. Сочи се, че са
налице съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна
несправедливост на наказанието. В тази връзка освен възобновяването и намаляването на
наказанието, другото алтернативно искане е отмяна и връщане за ново разглеждане за което
са представени подробни мотиви. Сочи се, че е налице негоден за употреба тест, че
шофирането на осъдената е била без особености и не били отчетени показанията на теста. Н.
не се е явила за кръвно изследване в определения час, тъй като тогава е била обискирана. В
издадения АУАН и протокола липсвало посочване на номер на пробата. Липсвали стикери
по чл.3, ал.3 върху талона за изследване, което е от значение, за да не се поставят под
съмнение съставяните доказателства във времево отношение. Всичко изложено не
доказвало, че именно осъдената е била тествана за наркотични вещества и че е отчетен
положителен резултат. Следвало да намери приложение разпоредбата на чл.146 НПК както
било посочено в Методическите указания. Освен това се твърди, че методологията на теста
не е такава, че да се приеме за годно средство за установяване на наркотични вещества, тъй
като положителният тест бил индикация за възможно наличие на наркотици, поради което
1
след това е задължително да се вземе проба от кръв. По този начин съдът бил предал
предварителна доказателствена сила на определени доказателства, което било в нарушение
на чл.14, ал.2 НПК и съществено процесуално нарушение. Не на последно място се твърди,
че са налице липса на мотиви, а съдебният състав бил предубеден.
Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5 НПК.
В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържа искането.
Осъдената също поддържа искането.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като
не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от
НПК.
Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това
са следните:
Производството по НОХД№1259/2020г. е приключило с Присъда
№260043/19.07.2021г. на Х състав на Районен съд – Кюстендил, с която осъдената Н. П. Н. е
призната за виновна в извършено престъпление по чл.343б, ал.3, пр.1 НК като й е
определено наказание от 2 години „лишаване от свобода“, „глоба“ в размер на 1 000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Със същата присъда на
основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №41/2019г. по
описа на Окръжен съд – Кюстендил в размер на 3 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в
размер на 5 000 лева. Определен е „общ“ режим и по двете изтърпявания. Съдът се е
произнесъл по веществените доказателства и разноските.
Окръжен съд – Кюстендил с Решение №99/01.08.2022г. по ВНОХД №428/21г. е
изменил атакуваната присъда в частта относно наказанието като е намалил същото с
приложение на чл.55, ал.1, т.1 НК от 2 години на 6 месеца „лишаване от свобода“ и е
отменил наложената от първата инстанция „глоба“ в размер на 1 000 лева. Намалил е и
лишаването от право за управление на МПС от 2 на 1 година. Потвърдил е присъдата в
останалата й част.
По депозираните възражения и искания на осъдената и нейния защитник:
На първо място следва да се отчете, че искането в по-голямата си част представлява
възражения по обосноваността, което както е известно не е предмет на разглеждане по
настоящото производство.
Сочи се, че едно от съществените процесуални нарушения е свързано с това, че
2
обвинителният акт страдал от юридически и фактически грешки, но въпреки това първият
съд не е отчел това обстоятелство и е разгледал делото. Конкретизира се, че липсвало в
обстоятелствената част и диспозитива – време, час, място и начин на извършване на
проверката, но за сметка на това бил въведен несъществен елемент, а именно изписването на
техническото средство.
Настоящият състав не може да се съгласи с тези доводи, тъй като от една страна няма
изискване в диспозитива и обстоятелствената част да бъде записан време, час и място на
проверката. Такова изискване има за време, място и начин на извършване на деянието –
чл.246 НПК, което изрично е отбелязано в процесния прокурорски акт. По отношение на
часа това също е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно, че става
въпрос за 00, 50 ч.
На следващо място в обстоятелствената част е посочено времето и мястото на самата
проверка (каквото е и конкретното възражение) – „15.12.2019 г. в 01,34 ч. в гр.Кюстендил,
ул.“Македония“ при бл.53“. По отношение на това, че било изписано в диспозитива
техническото средство, то в този случай още по-малко може да се говори за каквото й да е
процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова. Напротив, по този начин
уточнявайки вида на техническото средство държавното обвинение е дало възможност на
страните да се запознаят в още по-големи детайли с фактическата обстановка, а в
диспозитива се фиксира и по-голяма конкретика.
По отношение на изписаното в обвинителния акт „установено по надлежен ред…“
действително същото не фигурира като част от състава на инкриминираното престъпление и
по всяка вероятност става въпрос за непрецизност свързана с подвеждане по ал.1 на чл.343б
НК, но това по никакъв начин не опорочава обвинителния акт и присъдата, тъй като другите
елементи от състава на повдигнатото обвинение са налице, а още повече окръжният съд го е
констатирал като порок и е дал обоснован отговор както и на всички останали възражения,
които в голямата си част се преповтарят и пред настоящия съд, с който анализ САС се
солидаризира и намира за безпредметно да го преповтаря.
В искането като съществено процесуално нарушение на следващо място се сочи, че
съдът е приел за установени факти, по които не са събрани доказателства, като не
конкретизира за какво точно става въпрос. Следва да се обърне внимание на искателя, че
съдът може да събира допълнителни доказателства в хода на съдебното следствие и да
установява нови факти и обстоятелства, които следва да бъдат анализирани в рамките на
повдигнатото обвинение. Видно от присъдата и мотивите на първата инстанция е, че не
може да се приеме становището на защитата и искателя, че съдът е приел различни факти от
съществуващите по обвинителния акт.
Голословни са и твърденията, че съдът не е изложил правни аргументи за взетото
решение както и, че на нито едно възражение не е било отговорено в мотивите,
включително и за индивидуализиращите доказателства характеризиращи Н., което водило
след себе си до липса на мотиви. В контекста на последното когато се споменава от
настоящия съд, че тези твърдения са голословни следва да се посочи, че на л.80-81 са дадени
3
правни аргументи за крайното решение, а по отношение на индивидуализацията на
наказанието съдът е взел предвид по своя преценка кои са обстоятелствата обосноваващи
взетото от него наказание. В тази връзка и именно поради неправилния анализ по
отношение на наказанието окръжният съд е упражнил контролните си функции като е
поправил този пропуск, взел е предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства и е
намалил наказанието каквото е било едно от исканията на осъдената и защитата. С оглед на
изложеното не може да се говори за липса на мотиви за тези обстоятелства. По отношение
на възраженията на защитата дадени в хода на съдебните прения действително първият съд
изрично не е отговорил на същите, но с оглед неговия стил на обосновка и анализ, макар
конкретно да не ги е индивидуализирал е отговорил на същите при анализа от фактическа и
правна страна. По-важното в случая е, че окръжният съд като втора – първа инстанция
детайлно е отговорил на всяко едно от възраженията на осъдената и защитата и по този
начин е санирал този пропуск на решаващата инстанция.
Сочи се, че първият съд не е извършил никакъв анализ от фактическа и правна
страна, а установената фактология от съда не се основавала на събраните доказателства.
Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви и анализ
на събраните доказателства, видно от актовете и на двете инстанции. Следва да се има
предвид, че изискването за мотивиране на съдебните актове е установено в чл.121, ал. 4 от
Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е
важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл са Решенията
Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02, 15 февруари
2007 г. За да бъде качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните, а и от
обществото, като ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и правилно
прилагане на законовите правила в справедлив процес.
От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на
първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна
функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи
кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите
трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на
доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази
причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са
били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.
1135-1933-ІІ.
В чл.305, ал.3 НПК, която норма се цитира в искането, по общ начин е установено
какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на присъдата. Именно поради това там
трябва да се разгледат поотделно всички въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да
се обосноват взетите решения, като се изложат съображения и се даде отговор по
становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и
4
достоверността на доказателствата) и правото.
В процесния случай в съдебните актове горецитираните критерии и стандарти са
спазени изцяло от втората инстанция и по-лаконично от първата, въпреки че самото
обвинение не се характеризира с фактическа и правна сложност. Всичко онова, което е било
налице в доказателствената маса е взето предвид от решаващия и въззивния съд.
Районният, а и въззивният съд, който допълнително е отговорил на доводите на
защитата и е коригирал липсата на анализ по отношение на смекчаващите отговорността
обстоятелства, са обсъдили всички писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Доказателствената маса е коментирана съобразявайки наличните източници както
поотделно, така и в тяхната съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират едни
доказателства, а други се отхвърлят и вследствие на цялостната преценка и анализ е
достигнато до правилни и законосъобразни изводи довели до постановяване на крайния
съдебен акт с изключение на режима на изтърпяване на наказанието, което е отчетено от
въззивната инстанция, но поради липса на протест не е могла да го коригира. В тази връзка
няма как настоящият съд да се съгласи с посоченото, че са налице липса на мотиви и анализ,
че присъдата е постановена без да са съобразени доказателствата, които са събрани.
По отношение на възражението за това, че съдебният състав е бил предубеден и
заинтересован и на този довод е даден отговор от окръжния съд, като настоящият състав
само ще допълни, че липсват каквито и да са доказателства за такава предубеденост.
Напротив направените доказателствени искания на защитата са били уважени и обсъдени, а
цитатите на отделни абзаци от мотивите (както е посочено в искането) по никакъв начин не
са доказателство установяващо предубеденост на съда.
По отношение на възраженията за недоказаност, които не са предмет на настоящото
производство за пълнота съдът ще отбележи следното:
От една страна на всички тези доводи отговор е даден от въззивния съд, с който
анализ САС изцяло се солидаризира.
От друга страна се твърди, че обвинението се крепяло единствено на отчетеното от
теста и показанията на полицейските служители. Следва да се подчертае, че както първата
инстанция, така и въззивната правят подробен анализ на всички писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства събрани в хода на наказателното производство.
Коментирано е освен това, което е отчетено от теста, но и показанията на полицейските
служители както и останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
включително и показанията на другите свидетели по делото, като част от тях аргументирано
не са кредитирани. В допълнение е назначена експертиза - СХТЕ, приобщени са
допълнително изисканите писмени доказателства от фирмата вносител на уреда за отчитане,
на отговорите и констатациите дадени от МВР за наличните и съответни тестове към
момента на извършване на деянието, извършените процесуално-следствени действия –
обиск и проверка на вещи и лица, докладна справка и такава за водач, талон за изследване,
протоколи за сервизна проверка, АУАН, както и други приложени по делото писмени
5
доказателства, които не пряко, но косвено установяват наличието на авторство и вина.
Много подробно в искането се засягат техническите характеристики свързани с
начина на отчитане на наркотичното вещество като се цитират отделни норми на Наредба
№1/17г. като се сочи, че имало разлика между тест и уред, че не бил вписан номера на теста
в АУАН, че резултатът от теста не бил попълнен в протокола за извършена проверка.
Твърди се и, че фактът за управление на МПС след употреба на наркотици бил установен
извънпроцесуално, тъй като било констатирано преди първото процесуално –следствено
действие – разпит на св.Г.. Тоест, според искането, това техническо средство нямало
доказателствена стойност. В тази връзка подробно защитата разсъждава на плоскостта, че
тъй като тестът е само индиция за наличие на наркотици, то за да се докаже това
обстоятелство следвало да се вземе кръв, тъй като нормата не изисквала да се доказва
наличието на наркотици по надлежния ред, тоест законодателят не препращал към нормите
на Наредбата. Сочи се и, че е бил абсурден мотивът на съда, че отказът е израз на съгласие с
теста. В тази връзка се оспорва талонът за изследване, тъй като св.Б. го бил съставил, а св.Г.
подписал. Сочи се и, че когато е била извикана за кръвни изследвания осъдената е
обискирана, което възпрепятствало нейното даване на кръв. Допълва се и, че талонът за
изследване трябвало да бъде придружен от 8 стикера, а това не било налице както и, че в
талона не било посочено вида на наркотичното вещество.
Всички наведени доводи, отбелязани по-горе са по обосноваността и на тях е
отговорено от въззивния съд. Същото се отнася и до останалите посочени в искането.
Въпреки това за пълнота този състав ще отчете следното:
По отношение на довода, че следвало да няма препращане към подзаконов
нормативен акт (липса на бланкетност), тъй като инкриминираната норма е формална и
нямало надлежен начин за установяване, поради което следвало да се направи задължително
кръвна проба, тъй като иначе това било извънпроцесуален способ без доказателствена
стойност трябва да се има предвид следното.
Този състав следва да обърне внимание на искателя, че всички събрани доказателства
по реда предвиден в НПК могат да бъдат приобщени към доказателствената маса. Още
повече, че трайната съдебна практика по такъв тип дела е именно тази, че се установява чрез
съответния тест наркотичното вещество и при отказ за кръв се вземат предвид данните от
този уред. Това е и законно определено в подзаконовия нормативен акт. Факт е, че
престъплението по чл.343б, ал.3 НК е формално и именно поради тази причина не следва да
препраща към специален ред за установяване на наркотичното вещество, но именно поради
тази причина при отказ за даване на кръв оспорваните факти следва да се доказват по реда
предвиден в НПК с начина и средствата за това, което двете инстанции са сторили.
От друга страна се оспорва и талона за изследване, тъй като бил написан от св.Б., а
подписан от св.Г.. Не било отговорено и на това защо се приема, че има отказ за кръв, след
като осъдената била обискирана в този момент и не е могла да отиде до лабораторията, за да
даде такава. Не бил посочен и вида на наркотичното вещество в талона.
6
Следва отново да се подчертае, че всички тези доводи са такива по обосноваността,
което не е цел на производство по глава тридесет и трета. По този начин се заобикаля
конкретиката на настоящата процедура, като се принуждава съда да дава отговор по
наличните доказателства анализирайки ги. Въпреки това на всички тези въпроси, макар и да
е даден отговор от въззивната инстанция, настоящият съд ще вземе съответното становище
за пълнота, но във връзка с доводите за нарушение на материалния закон.
По отношение на възраженията за нарушение на материалния закон, а именно
процедурата за установяване на употреба на наркотични вещества при проверка на
осъденото лице. Нарушението се изразявало в невъзможността на Н. след теста с
техническото средство да направи проверка по кръвен път. В тази връзка в искането
пространно се проследява цялата фактология като се твърди, че е налице нарушение на
Наредба №1/2017 година както и всичко, което бе посочено по-горе.
По отношение на горепосоченото е необходимо да се отбележи, че аналогични
възражения са направени от защитника пред районния и особено пред окръжния съд по
процесното дело, като и двете инстанции (особено въззивната) са дали отговор на същите, с
която аргументация САС изцяло се солидаризира както вече се посочи многократно.
Действително престъплението по чл.343, ал.3 НК, както вече бе отбелязано, е
формално и при него е необходимо да се установи единствено употребата на наркотично
вещество, което е й сторено. Цитираната норма отдавна няма спор в практиката, че не е
бланкетна, което също вече бе уточнено, тоест в случая не се изисква специален ред за
установяване на наркотичното вещество, какъвто е налице в ал.1 на чл.343 НК. В тази
връзка доказването на това обстоятелство може да се извърши по всички допустими
доказателства предвидени в НПК.
Съдът преповтаря доводите си, тъй като в случая няма значение кога осъдената е
употребила наркотик, важното за процеса е, че е доказано по безспорен начин, че когато е
била спряна и е направена въпросната проверка се е установило, че е налице положително
тестуване за наркотични вещества. По делото не може да се приеме, че съдът не е
анализирал всички доказателства установяващи посочените обстоятелства. Напротив, той е
посочил защо кредитира едни и защо не кредитира други. По отношение на пространните
мотиви в искането за полевия тест „Drager drag test 5000“ по делото са събрани от двете
инстанции по искане на защитата всички възможни писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяващи по безспорен начин, че правилата, при които е взета
пробата не са били нарушени. Установено е, че техническото средство е годно и е в рамките
на определената времева годност. По делото е назначена и химическа експертиза, където
вещото лице писмено и в зала категорично опровергава защитната версия, че осъдената по
всяка вероятност е дала положителна проба, защото е била в автомобил, където се е пушело
марихуана и след това е целуната от лице, което употребило такова вещество (друг е
въпросът поради каква причина, след като това е криминално деяние, а именно държането и
употребата на наркотични вещества, осъдената се е съгласила да присъства сред лица
осъществяващи едно такова противозаконно действие, въпреки, че е била в изпитателния
7
срок на осъждане за държане и разпространение на наркотични вещества – отново
марихуана). Тоест, в случая не може да се говори за каквото й да е нарушение на
материалния закон, тъй като това освен, че е по обосноваността, но и не покрива критериите
на тази законова предпоставка
Настоящият състав не може да се съгласи със следващия довод, че е нарушен
материалният закон, тъй като не е дадена възможност на осъдената да даде кръвна проба.
Напротив, от данните по делото се установява, че Н. е могла да оспори резултата, като даде
кръвна проба, но не се е възползвала от тази възможност. В този смисъл горното е
установено от материалите по делото и всяко останало възражение, че причината за
неявяването й е извършеният обиск точно в този момент се явява недоказано и защитна
версия.
Не може да се приеме и, че било нарушение на материалния закон невалидността на
резултатите от теста. Последното може да е довод по обосноваността, но въпреки това
следва да се има предвид, че въпросният тест, каквото е изискването на наредбата се
определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, а в конкретния случай това е
налице, тъй като заповедта е по делото, цитираното вече техническо средство е с отразен
номер в протокола за изследване, което опровергава и другото възражението в искането за
този факт, а това, че не било отразено точно какъв е конкретният наркотик пренебрегва
факта, че въпросното ползване на марихуана се е установила именно въз основа на
процесния тест, който е един от двата вида утвърдени със Заповед приложена по делото,
което е отчетено и от окръжния съд. Тоест, според тази Заповед проверката за употреба на
такъв тип наркотични вещества се извършва с цитирания вече уред за установяването му и
със съответната тестова касета. В този смисъл също се явяват неоснователни възраженията
за липсата на посочената касета, тъй като със заповед се одобрява единствено анализаторът
като техническо средство, а тест-касетата с тампона за вземане на проба не се одобрява
самостоятелно. С оглед на това възражението за вписване номера на теста с цитирания чл.5,
ал.2 от наредбата не е основателен, защото подзаконовият нормативен акт съдържа
изискване за вписване на резултата от теста, а не номера на същия.
Неоснователно е и възражението свързано с нарушение на материалния закон за това,
че не бил представен резултатът - разпечатката от касетата. Напротив, по делото като
веществено доказателство е приобщена въпросната разпечатка, което установява, че е
извършена проверка за употреба на наркотични вещества. В допълнение не се установяват и
проблеми от техническа страна, извършен е протокол за оглед на въпросното веществено
доказателство, съществува протокол за сервизна проверка и показания на свидетели за
всички тези факти. В този смисъл няма нарушение на разглежданата наредба, тъй като
осъденото лице е било тествано с годно техническо средство и изискванията на наредбата не
са били нарушени. Тоест, техническото средство е преминало през всички проверки,
предоставен е на осъдената годен за употреба тест, попълнен е протокол за проведена
проверка, попълнен е талон за изследване по образец, приложен по делото, а издадения
АУАН съдържа всички необходими реквизити.
8
По отношение на възражението за това, че единият свидетел е попълнил
документите, а другия ги е подписал, то това също не може да опорочи тези писмени
доказателства, тъй като в случая е от значение кой го е подписал и дали е прочел и се е
съгласил със съдържанието им, което е налице, видно от показанията на свидетелите. Що се
отнася за възражението свързано с чл.6, ал.3 от наредбата, то окръжният съд е дал отговор и
настоящият състав изцяло се солидаризира с него.
По отношение на възражението за липсата на стикери следва да се отчете, че липсата
на същите не опорочават извършените действия, още повече, че тези действия се установява,
че са извършени от останалите събрани по делото доказателства - писмени и гласни. Същите
уточняват, че осъдената е управлявала въпросния автомобил, че тя е тествана, че е подписала
без възражение констатациите, изрично е приела показанията на теста поради отказа й да
даде кръвна проба за химически изследвания, което е отразено по делото – тъй като
протоколът, който го съдържа е подписан от самата нея, а при липса на такова кръвно
изследване се ползват показателите на теста, което е и трайно установена съдебна практика,
тъй като методологията е такава, че прави от теста годно средство за установяване на
наркотични вещества. Последното е и нормативно закрепено в чл.6, ал.9 от Наредба №1/17г.
Пак с оглед възраженията на защитата, че същата е била лишена от възможност да
даде кръвен тест поради обиск, то от материалите по делото се установява, че след като Н. е
приела резултата от теста и го е подписала без възражения, въпреки това пак е била
отведена до спешния център, за да даде кръв и урина. Това, че същата е отказала е нейно
право, но действията й рефлектират като последица визирана в чл.6, ал.9 от Наредба №1/17
година. Последното се потвърждава и от показанията на полицейските служители, които не
са разколебани или опровергани, както се твърди в искането.
Що се отнася до това, че едва ли не, за да се установи обективната истина следвало
принудително да се вземе кръв от осъденото лице, това само по себе си не е нужно да бъде
коментирано от настоящия състав, тъй като въпросните последици при отказ са нормативно
уредени.
Не е налице и съществено процесуално нарушение за това, че по отношение на
свидетелите Б., И. и А. прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК не е
поискано съгласието на осъдената и не е отразено действието по ал.7 на чл.281 НПК. За това
нарушение, което не е съществено, настоящият състав се солидаризира с отразеното от
окръжния съд, че може да се приеме, че тези показания са приобщени по реда на чл.281, ал.4
НПК.
По отношение на възражението за явна несправедливост на наказанието.
И това възражение също следва да бъде отхвърлено, тъй ката окръжният съд е
коригирал пропуските констатирани в мотивите на районния съд като е съобразил всички
смекчаващи отговорността обстоятелства и е намалил наказанието от 2 години на 6 месеца
„лишаване от свобода“ прилагайки чл.55 НК, отменил е наложената глоба и е намалил срока
9
за лишаване от право да се управлява МПС. Възражението на защитата, че следвало да се
намали още повече наказанието до абсолютния минимум не може по никакъв начин да се
приеме, тъй като осъдената е извършила деянието в изпитателния срок на друго осъждане,
което не само, че е отегчаващо отговорността обстоятелство, но и извод за липса на
превенция при първото осъждане.
По отношение на останалите възражения свързани с необоснованост, макар и
облечени в твърдения за нарушение на чл.422, ал.1, т.5 НПК, САС няма как да вземе
отношение, тъй като същите не са сред основанията за възобновяване поради
обстоятелството, че в това производство съдът няма компетенциите да коментира по
същество правилността на съответните съдебни актове. В този смисъл настоящият състав
изрази своето становище по онези възражения, които имат отношение към процесното
производство, а за пълнота коментира и констатираните от защитата нарушения доколкото
твърденията за липса на анализ в мотивите за това обстоятелство са неоснователни.
Крайният извод е, че не са налице предпоставките за възобновяване както и това, че
не се констатират нарушения на чл.13 НПК.
Мотивиран от така изложеното VIII състав на САС, НО на основание
чл.424, ал.1 НПК,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. П. Н., подадено чрез адв.Г., за
възобновяване на наказателното производство по НОХД №1529/2020 година по описа на
Районен съд - Кюстендил потвърдено с Решение №99/01.08.2022г. на Окръжен съд –
Кюстендил по ВНОХД №428/2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10