Р Е Ш Е
Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 25.03.2020 год.
Административен
съд – Кърджали,………………………...… в открито ……………….
съдебно заседание на тринадесети март ………...............………...…....…………………….……
през 2020/две хиляди и двадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………………….…… Мариана Кадиева ……...……..…..…….……..…
с участието на Димитрина Делчева - прокурор от Окръжна
прокуратура - Кърджали, ..…
разгледа докладваното от ……………………. съдията Виктор
Атанасов ……....…….....…..…
административно дело …….. №30 ….....…... по описа за ..........................
2020 год. …..............
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба от ЕТ „Е.Б. – 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представляван от собственика Е.Б.Х., с ЕГН **********, срещу Национална агенция
по приходите/НАП/, с ЕИК ***, с посочен адрес за призоваване – ***,
представлявана от директора й Г. П. Д., с посочена цена на иска, в размер на 450.00/четиристотин
и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платени в брой
адвокатски хонорари, за процесуално представителство и защита по АНД №207/2019
год. по описа на Районен съд – Кърджали и КАНД №111/2019
год. по описа на Административен съд – Кърджали, с постановеното по което дело,
окончателно Решение № от 07.10.2019 год.,
било отменено наказателно постановление №394917-F398492
от 07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП –
Пловдив, с което, на основание чл.180,
ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на
ищеца ЕТ „Е.Б. – 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, било
наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди петстотин тридесет и седем лв. и 01 ст./ лева, за извършено нарушение на чл.180, ал.2, във вр. с
чл.180, ал.1, във вр. с чл.86, ал.1, във вр. с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба, до нейното окончателно заплащане, като с исковата
молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ищецът твърди, че с окончателно съдебно
решение от 07.10.2019 год.,
постановено по КАНД №111/2019 год. по
описа на Административен съд - Кърджали било
отменено, като незаконосъобразно, Решение
№129/12.04.2019
год., постановено по АНД №207/2019
год. по описа на Районен съд - Кърджали,
както и НП №394917-F398492/07.01.2019 год.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол” в ТД
на НАП - Пловдив,
с което, на ЕТ „Е.Б.-75”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл.180, ал.2,
във вр. с чл.180,
ал.1, във вр. с чл.86,
ал.1 и
във вр. с чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС, било
наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в
размер на 2537.01 лева. Твърди
също, че едноличният
търговец ЕТ „Е.Б.-75” е
бил представляван в производството пред
Районен съд - Кърджали
от адвокат П. С. от АК - ***, съгласно сключен договор за правна защита и
съдействие №***/*** год.,
за което ЕТ „Е.Б.-75”
заплатил адвокатско възнаграждение, в
размер на 300.00 лева, в брой. Сочи, че недоволен
от решението на Районен съд - Кърджали,
едноличният
търговец обжалвал това решение
пред АдмС - Кърджали, пред който е
било образувано КАНД №111 по описа на съда за 2019 год., по което дело, с окончателно решение от 07.10.2019
год. било отменено
Решение №129/12.04.2019
год., постановено по АНД №207/2019
год. по описа на Районен съд - Кърджали,
вместо което била постановена и
отмяна на НП №394917-F398492/07.01.2019 год.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол” в ТД
на НАП - Пловдив. Ищецът твърди, че в касационното
производство пред АдмС – Кърджали,
жалбодателят - едноличния търговец ЕТ „Е.Б.-75”
бил представляван от адв.Т. Г. Б. от АК – *** и че съгласно
сключен договор за правна помощ и съдействие, ЕТ „Е.Б.-75”
заплатил адвокатско възнаграждение, в
размер на 150.00 лева, в
брой.
Ищецът сочи в исковата молба, че съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като твръди, че в конкретния случай, от
незаконосъобразното наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от
структурата на НАП, отменено
с окончателно съдебно решение на АдмС - Кърджали, на едноличния търговец ЕТ „Е.Б.-75”
била причинена имуществена вреда,
в размер на 450.00 лева,
съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по делото пред Районен съд - Кърджали
и АдмС - Кърджали. Сочи, че съгласно
т.1 от ТП №2 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №2/2014 год. по
описа на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС, задължително за съда на основание чл.130, ал.2 от Закона за
съдебната власт, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания,
включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са
подсъдни на административните съдилища. На следващо място
сочи, че отмененото
наказателно постановление, с което ЕТ „Е.Б.-75”
обосновава исковата си претенция,
е издадено от длъжностно лице в структурата на НАП и следователно,
като юридическо лице НАП -
град София
е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК, да отговаря
за причинените на ЕТ „Е.Б.-75”
вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Ищецът сочи, че основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. преди всичко
незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение
на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; 2. причинена реална и непосредствена вреда и
3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда, а доколкото
отговорността по ЗОДОВ била обективна, то въпросът за вината е без
значение, тъй като процесното наказателно постановление било
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност. Предвид факта, че
наказателното постановление било отменено по
съдебен ред от Административен съд - Кърджали с окончателно съдебно решение
като незаконосъобразно, ищецът счита за доказана първата от визираните
по-горе предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като
незаконосъобразен административен акт - наказателно
постановление. Втората предпоставка ищецът също
намира за доказана, като сочи, че е налице плащане в
брой на възнаграждение за адвокати, осъществили процесуално представителство,
отразено изрично в приложените договори за правна защита и съдействие по
образуваното пред Районен съд - Кърджали АНД и АдмС
- Кърджали, което било
достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен, съгласно т.1 от ТР
№6/06.11.2013 год. по т.д.
№6/2012 год. на ОС на ГК и
ТП на ВКС. Сочи, че в производството по Закона за
административните нарушения и наказания по обжалване на наказателни
постановления липсва процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в административно наказателното производство от лицето, санкционирано
неоправдано с административно наказание (в
т.см. -
ТР №2/03.06.2009 год.
по т.д. №7/2008 год.
на ОСС от I и
II колегии
на ВАС),
поради което плащането за защита в това производство представлява намаление на
имуществото му и за него то се явява имуществена вреда. На следващо място, ищецът твърди, че посочената по-горе имуществена вреда,
настъпила за ЕТ „Е.Б.-75”
е в пряка причинно-следствена връзка с отмененото незаконосъобразно наказателно
постановление, защото заплатеното възнаграждение за адвокати е типична,
нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразното наказателно
постановление и защитата, която се е наложила срещу него,
именно поради незаконосъобразната дейност на администрацията, като сочи, че независимо, че плащането на адвокатското
възнаграждение произтича от договора за правна помощ, то била
налице посочената пo-гope причинно-следствена връзка, тъй като
единственото фактическо основание за сключването на този договор за правна
помощ е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, срещу което ЕТ „Е.Б.-75”
могъл да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни
конституционното си право на защита, включително и чрез съдействие на защитник – адвокат, съгл.
чл.56 и чл.122 от Конституцията на Република България. Излага довод, че след като ЕТ „Е.Б.-75”
има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него
наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което,
съгласно Закона за адвокатурата, следва да
уговори в договор, както и след като е платил дължимото, той е изразходвал
средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното
наказателно постановление и поради това, самото наказателно постановление е необходимото
условие за съществуване на договора за правна защита по делото, в което се
обжалва това наказателно постановление, без което условие защита била
невъзможна, защото би била с липсващ предмет. Ищецът
счита, че следва
да се има предвид, че договорът за правна защита е в пряка и непосредствена
връзка именно и само с делото, в което е оспорено процесното наказателно
постановление, като в същия смисъл била
и съдебната практика при отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за адвокат
- защитник, на лице, което е обвинено в извършване на престъпление, а
впоследствие е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено.
По изложените съображения, ищецът счита, че са
доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на
основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ЕТ „Е.Б.-75”
имуществени вреди, в размер на 450.00 лева, представляващи платените от него разноски за адвокати
по посочените по горе дела. Предвид изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, с което да
осъди Национална агенция по приходите - ***, да заплати на ЕТ „Е.Б.-75”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от собственика Е.Б.Х., с ЕГН **********, обезщетение, в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, за претърпени имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по АНД №207/2019 год. на
Районен съд - Кърджали
и по КАНД №111/2019
год. на
Административен съд - Кърджали, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното му изплащане,
както моли да му бъдат присъдени и направените
по настоящото производство разноски. Към исковата молба
са приложени относими писмени доказателства и е направено и доказателствено искане.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът
ЕТ
„Е.Б. – 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван
от собственика Е.Б.Х., не се явява и не се представлява.
Ответникът по иска, редовно призован – Национална агенция
по приходите/НАП/ – град София, не се представлява. От НАП, чрез упълномощен
процесуален представител – юрк.Р. Т., е постъпил преди съдебното заседание
писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че намира така предявения
иск за неоснователен и недоказан. В отговора се сочи, че фактическият
състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината)
при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени но съответния
ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт
или от действието или бездействието и 3. причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие
и настъпилия вредоносен резултат и че при
липсата на който и да е от елементите на
посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Сочи се, че в случая се претендира заплатено възнаграждение за обжалване на НП
пред Pайонен
съд - Кърджали и АдмС – Кърджали и че производството по обжалване на НП пред Pайонен
съд - Кърджали е
приключило с потвърждаване на постановлението с наложена имуществена санкция, като правилно и
законосъобразно, т.е. в случая липсвала имуществена вреда, причинена на ищеца, като следствие от издаденото наказателно
постановление и не бил налице отменен по съответния ред
незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на
административна дейност. На следващо място, в отговора се твърди, че в
случая не са налице и вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия па техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност и че заплатеният от ищеца хонорар
(адвокатско възнаграждение) не съставлява вреда по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ и
изложените в този смисъл правни
изводи противоречат на материалния закон - чл.1, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ. Сочи се, че разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице, като се твърди, че липсват безспорни доказателства за
извършеното плащане на претендираната сума, представляваща адвокатско
възнаграждение, както и се сочи, че пред
посочените съдилища не били представени доказателства за реално
заплащане на адвокатското възнаграждение, като списък на разноските, фактури,
счетоводни сметки, разходни касови ордери и други документи, доказващи, че
сумата действително е заплатена и като разход за адвокатските
възнаграждения е била осчетоводена като такава. Сочи се, че
на
основание чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, едноличният търговец като предприятие - платец
на доход, било задължено да удържа
и внася данъци по реда на този закон и следвало
да подаде декларация за дължими данъци, а за
2019 год. ЕТ
„Е.Б.-75” нямал
подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ за платения адвокатски хонорар. Сочи се също, че договорът за правна защита и съдействие е
частен диспозитивен документ, който не се
ползва с материална доказателствена сила и
който, при липсата на други счетоводни
документи, относими към разходите на данъчнозадълженото лице, означава липса на
доказателства за извършени разходи, а наличието
на плащане било от съществено значение с оглед
твърдението на ищеца, че в неговата имуществена сфера са
настъпили вреди. Излага се и довод, че с оглед
твърдението на лицето, че сумата е реално заплатена в брой, същото е следвало
да ангажира доказателства/разходен и приходен касов ордер/, че сумата
действително е заплатена, а такива
не били представени нито в хода на
първоинстанционното производство, нито в последващото производство пред
административният съд и в този смисъл,
към настоящият момент липсвал и основният
елемент от фактическия състав на обективната отговорност на държавата, а именно
вредата.
На следващо място в отговора е изложен и довод, че е незаконосъобразна
и преценката, че върху главницата се дължи законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба, тъй като, при
положение, че разходът е направен за правна помощ и съдействие и представлява
съдебни разноски, върху съответната сума не следвало
да се присъжда законна лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се
присъждат във всички съдебни производства. Въз основа на
изложените съображения, ответникът
моли в писмения отговор, съдът
да отхвърли предявения иск от
ЕТ „Е.Б. – 75”, с ЕИК *** и собственик Е.Б.Х., с ЕГН **********, като
неоснователен и недоказан, както
и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски
за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали
дава заключение, че предявеният иск е основателен. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че на
ищеца е било наложено административно наказание „имуществена санкция”, с НП,
издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП – Пловдив и това наказателното постановление е било
предмет на обжалване по АНД № 224/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, като
е било потвърдено, но впоследствие,
в производството пред АдмС – Кърджали, решението на Районен съд
– Кърджали е било отменено, като е било отменено и наказателното
постановление. Счита, че от доказателствата по делото се
установява, че по повод оспорването на наказателното
постановление и на решението на въззивния съд, ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение пред двете инстанции, общо в размер на 450.00
лева и че от
тези доказателства може да се направи изводът, че е осъществен фактическият
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно -
налице е отменен незаконосъобразен административен акт и е
налице имуществена вреда, претърпяна от ищеца, а също
така, установява се по несъмнен начин и изискуемата от закона
причинно-следствена връзка между тези два факта. С оглед на
тези съображения счита, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, АНД №207/2019 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, че с наказателно постановление №394917-F398492от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП –
Пловдив, на ищеца в настоящото
производство – ЕТ „Е.Б. – 75”, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представляван от собственика Е.Б.Х., е било наложено наказание
„имуществена санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди
петстотин тридесет и седем лв. и 01
ст./ лева, за извършено нарушение на чл.180,
ал.2, във вр. с чл.180, ал.1, във вр.
с чл.86, ал.1, във вр. с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС. Няма спор, че против това НП е била подадена в срок жалба до Районен съд –
Кърджали, по повод, която е било образувано и АНД №207/2019 год. по описа на същия съд, както и че по това АНД е било проведено открито
съдебно заседание на 04.04.2019 год., в което е бил даден и ход по същество,
като с Решение №129 от 12.04.2019 год.,
постановено по АНД №207/2019 год. на Районен съд –
Кърджали, е било потвърдено наказателно постановление №394917-F398492 от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП –
Пловдив, с което на ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х. е наложено административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди петстотин тридесет и седем лв. и 01 ст./лева.
Против така постановеното решение
от Районен съд – Кърджали, от ЕТ „Е.Б. – 75”е била подадена в срок касационна жалба, до
Административен съд – Кърджали, по повод, която е било образувано КАНД
№111/2019 год. по описа на същия съд. След проведено открито
съдебно заседание на 11.09.2019 год., по това КАНД №111/2019
год. по
описа на АдмС – Кърджали е било постановено Решение №150 от 07.10.2019 год., с
което е отменено Решение №129 от 12.04.2019 год., постановено по АНД №207/2019 год. на Районен съд –
Кърджали. Това решение на касационния съд е окончателно и не е подлежало на
обжалване, като с Писмо Изх.№587 от 10.10.2019 год. на АдмС - Кърджали, делата
са били върнати на Районен съд - Кърджали.
С потвърденото от Районен съд –
Кърджали, като законосъобразно, наказателно постановление №394917-F398492 от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП – Пловдив/на л.63-л.64 от АНД №207/2019 год. на РС – Кърджали/, наказанието „имуществена санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди петстотин тридесет и седем лв. и 01 ст./лева, е било наложено на ищеца в настоящото производство, на основание
чл.180, ал.2 вр. чл.102, ал.3 от ЗДДС, като в наказателното постановление е
описано следното: „На 01.03.2018г. била
възложена ревизия на Е.Б.Х. с регистрация като ЕТ „Е.Б. – 75” ***. Декларираната
пред НАП основна дейност от едноличния търговец била „търговия на дребно с ***”. Извършената
ревизия приключила с Ревизионен доклад №Р-16000918001254-092-001/25.06.2018 год. и Ревизионен акт
№Р-16000918001254-091-001/20.07.2018 год., който не бил
обжалван и влязъл в сила. При проследяване на облагаемия
оборот се установило, че жалбоподателя ЕТ „Е.Б. – 75” за периода от 01.05.2015 год. до
30.04.2016 год. реализирал облагаем оборот в размер над 50000 лева/***
лева/, формиран от продажби на стоки и услуги. С достигнатия облагаем оборот към 30.04.2016 год., в
размер на ***
лева,
той отговарял на изискванията за задължителна регистрация. Затова, ЕТ ЕТ
„Е.Б. – 75” следвало да
подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС най-късно до 16.05.2016 год.,
тъй като 14.05.2016 год. бил почивен ден, но не го направил. Жалбодателят, на
основание чл.101, ал.1 от ЗДДС, подал заявление за регистрация по ЗДДС, с Вх. №***/*** год.,
т.е. със закъснение. С Акт за регистрация по ЗДДС №***/*** год. бил регистриран по ЗДДС считано от 19.12.2017 год. Оборотът, необходим за задължителна регистрация по ЗДДС се
поддържал от лицето до 31.12.2017 год. За
периода 01.09.2016 год. - 30.09.2016 год.,
чрез фискално устройство са реализирани продажби в размер на ***
лева, а продажбите чрез наложен платеж, чрез куриерската фирма „Еконт”, са в
размер на ***
лева или общо в размер на *** лева. За същия
период, от застрахователните
дружества жалбодателят получил възнаграждения в размер на *** лева, маркирани на фискалното
устройство, които съгласно чл.47, т.2 от ЗДДС, били освободена доставка. Тъй като извършените от
ревизираното лице облагаеми доставки били в размер на ***
лева/***
лева -
***
лева/, на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС, то дължало *** лева
ДДС, определен по реда на чл.67, ал.3 от ЗДДС. Преди това, на ищеца ЕТ „Е.Б. – 75”,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от собственика
Е.Б.Х., на датата 27.08.2018 год., за
това нарушение, бил съставен Акт за установяване на администривно нарушение
сер.***
№***, в който било посочено, че с
описаното деяние, същият е нарушил чл.180, ал.2 от ЗДДС, като този АУАН му бил
връчен на 04.09.2018 год./на л.61-62 от АНД №207/2019 год. на РС – Кърджали/, а въз основа на него било издадено процесното
наказателно постановление, с което на ищеца било наложено наказанието
„имуществена санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди петстотин тридесет и седем лв. и 01 ст./лева.
Както бе упоменато и по–горе, от
изисканото и приложено към настоящото дело АНД №207/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали се
установява, че против така издаденото наказателно постановление, е била
подадена в срок жалба, изготвена и подписана от упълномощен адвокат – адвокат
П. С. от АК - ***, регистрирана с Вх.№*** от *** год. в ТД на НАП – Пловдив, офис Кърджали и
изпратена на Районен съд – Кърджали, заедно с административнонаказателната
преписка, със съпроводително писмо Изх.№*** от *** год., постъпила в съда на
22.02.2019 год., с Вх.№1947/л.2 от делото/, като делото е било образувано в Районен съд –
Кърджали на същата дата - 22.02.2019 год., а съдебното заседание по него е било
насрочено за 11.04.2019 год. От протокола от проведеното на същата дата съдебно
заседание/на л.74-л.76 от делото/ е видно, че ищецът ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х. – жалбодател в производството по
АНД №207/2019 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат адвокат П. С. от
АК - ***, който е поддържал жалбата,
представил е писмени доказателства и е направил и доказателствени искания,
които са били уважени и е изложил доводи и аргументи относно нейната
основателност, като в това съдебно заседание е бил даден ход по същество и делото
е било обявено за решаване.
Тук следва да се посочи, че по
същото АНД №207/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали е приложен Договор
за правна защита и съдействие бл.№*** от *** год., ведно с подписано пълномощно
от същата дата към него/на л.72 от АНД №207/2019 год. на РС - Кърджали/, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х., упълномощава адвокат адвокат
П. С. от АК - ***, да му окаже правна защита и
съдействие, като в Договора за правна защита и съдействие от 19.03.2019 год.,
за извършването на тези услуги е вписано, че е договорено адвокатско
възнаграждение, в размер на 300.00 лева/изписано цифром и словом/ и съответно е
вписано, също цифром и словом, т.е. удостоверено е като платено в брой,
адвокатското възнаграждение, в размер на 300.00/триста/ лева.
Както бе упоменато и по-горе, с
постановеното по това АНД №207/2019 год.
по описа на Районен съд – Кърджали Решение №129 от 12.04.2019 год., е
потвърдено наказателно
постановление №394917-F398492 от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с което, на ищеца в настоящото
производство, е било наложено административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 2537.01 лева. Против това решение е била подадена в срок касационна
жалба от ищеца в настоящото производство, по повод която, на 23.05.2019 год. е
било образувано КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали, по което е било
насрочено откирто съдеблно заседание на 11.09.2019 год. След проведено открито
съдебно заседание на 11.09.2019 год., по това КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали е
било постановено Решение №150 от 07.10.2019 год., с което е отменено Решение
№129 от 12.04.2019 год., постановено по АНД №207/2019 год. на Районен съд –
Кърджали и е било отменено и обжалваното наказателно
постановление №394917-F398492 от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция
„Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Това решение на касационния съд е окончателно и не е подлежало на
обжалване, като с Писмо Изх.№583 от 08.10.2019 год. на АдмС - Кърджали, делата са били върнати на Районен съд - Кърджали. В
производството пред АдмС – Кърджали ищецът в настоящото производство - ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х., е бил представляван от адвокат
Т. Б. от АК - ***, която се е явила и го е представлявала в
съдебното заседание, проведено на 11.09.2019 год. по КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали.
Видно от съдебния протокол/л.16-л.17 от КАНД №111/2019
год./, в това съдебно заседание
упълномощеният процесуален представил на ищеца е поддържал касационната жалба и
е изложил доводи и аргументи относно нейната основателност в хода по същество.
Тук следва да се посочи, че по
това КАНД №111/2019 год. по описа на Административен съд –
Кърджали е приложен Договор за правна защита и съдействие сер.*** бл.№*** от
*** год., ведно с подписано пълномощно от същата дата към него/на л.16 от КАНД №111/2019 год. на АдмС - Кърджали/, в
който договор е посочено, че ищецът по настоящото дело – ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х., упълномощава адвокат адвокат
Т. Б. от АК -
***, да му окаже правна защита и
представителство по това КАНД №111/2019 год. на АдмС - Кърджали, като
в Договора за правна защита и съдействие сер.***
бл.№*** от *** год., за извършването на тези услуги е вписано, че е договорено
адвокатско възнаграждение, в размер на 150.00 лева/изписано цифром и словом/ с
ДДС и съответно е вписано, също цифром и словом, т.е. удостоверено е като
платено в брой, договоренето адвокатско възнаграждение, в размер на 150.00/сто
и петдесет/ лева.
Така, ищецът в настоящото
производство претендира да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди,
представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, общо в размер на
450.00/четиристотин и петдесет/ лева, по АНД №207/2019 год. по описа на Районен
съд – Кърджали и по КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, с решението по което КАНД, влязло в
законна сила на 07.10.2019 год., е било отменено, като незаконосъобразно, наказателно
постановление №394917-F398492 от
07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП –
Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба – в случая от 15.01.2019 год., до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено
от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверка на допустимостта на
иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки,
обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените
претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от
ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от
действието на отменено по съдебен ред, като незаконосъобразно, наказателно
постановление, издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД
на НАП – Пловдив. Искът е допустим за разглеждане
в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на Глава ХІ от
АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред административния съд по постоянния
адрес на ищеца.
Исковият процес започва с
твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право съществува и е
породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление,
издадено от директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – Пловдив. Процесуалната легитимация на страните в исковото
производство следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба
относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай
ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат
обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразно наказателно
постановление от директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП – Пловдив, то пасивната процесуална легитимация е правилно
определена, като искът е насочен срещу юридическото лице по смисъла на чл.2,
ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите/ЗНАП/, т.е. срещу
Национална агенция за приходите/НАП/, която
по силата на цитираната разпоредба, като
специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване,
обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни
държавни вземания, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, т.к. наказващият орган, издал
отмененото наказателно постановление, е длъжностно лице в структурата именно на
Националната агенция за приходите. Това следва и от нормата на чл.7, ал.1, т.3
от ЗНАП, съгласно която, органи по приходите, като органи на агенцията, са директорите
на дирекции, началниците на отдели и сектори, като в случая,
отмененото, като незаконосъобразно, наказателно постановление е издадено от
такъв орган на агенцията – директор на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП –
Пловдив. В рамките на исковото
производство пасивно легитимираната страна се определя от ищеца и съдът няма
процесуално задължение да го конституира служебно, нито пък да дава указания на
ищеца, кой според съда би бил надлежният ответник в конкретното производство.
Основателна ли е претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните
страни в производството - както активно процесуално легитимираните, така и
пасивно процесуално легитимираните - се определят от твърденията на ищеца, с
оглед диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С
оглед наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав
счита, че е налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна
пасивно легитимирана страна, а именно – Националната агенция за приходите. Ето
защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество, като съдът се произнесе, дали са налице
кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността
на Националната агенция за приходите, за имуществени вреди, причинени на ищеца ЕТ „Е.Б.
– 75”, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от
собственика Е.Б.Х., като доказателствената тежест за
установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи
изцяло върху ищеца.
За
да се ангажира отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко отменен като незаконосъобразен
административен акт и след това причинени вреди - щети или пропуснати ползи,
които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения
незаконосъобразен акт. Отговорността по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от
незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им
на административни органи при или по повод изпълнение на административна
дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно, като първото
условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП
№2/19.05.2015 год. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни постановления
и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че
наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.1 от АПК, определящото
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, като
такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са
издадени от административен орган и представляват
властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда
наказателноправни последици. Тяхното издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности,
е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на
административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление,
както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице
конкретно наказателно постановление, издадено от директора на
Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, което е отменено по съдебен ред от касационния съд, с окончателно съдебно
решение, като незаконосъобразно. Ето защо, съдът намира за доказани първата
група от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен
административен акт - наказателно постановление.
По отношение на заявените
имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът
намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производствата пред районния съд/до изменението на ЗАНН – Обн., ДВ, бр.94
от 29.11.2019 год./ при разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление бъде отменено, не се присъждат разноски в полза на
жалбодателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично,
че „законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.”. В
този смисъл, това Тълкувателно постановление №2 изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на
разноските при отмяна на НП и защото същият, с това правно основание, се
определя като подсъден на настоящия съд като административен.
В настоящия случай е налице
приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, Договор за правна защита и
съдействие бл.№*** от *** год., ведно с надлежно попълнено и подписано
пълномощно от същата дата към него, по образуваното пред Районен съд – Кърджали
АНД №207/2019 год. по описа на същия съд, които са били основание за
осъществяване на процесуално представителство и защита по това АНД и според
който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на
300.00/триста/ лева, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство
и защита по това дело. В този договор ясно е посочено, че договореното
възнаграждение е именно 300.00 лева, изписано цифром и словом, както и ясно е
посочено/също изписано цифром и словом/, че това възнаграждение, в размер на
300.00 лева, е платено и че цялото е платено в брой. По идентичен начин, налице
е приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, Договор за правна защита и
съдействие сер.*** бл.№*** от *** год., ведно с надлежно попълнено и подписано
пълномощно от същата дата към него, по образуваното пред Административен съд –
Кърджали КАНД №111/2019
год. по описа на същия съд, които са били основание за осъществяване на
процесуално представителство и защита по това КАНД и според който договор, е
налице плащане, в брой, на възнаграждение, в размер на 150.00/сто и петдесет/
лева, за един адвокат, осъществил процесуалното представителство и защита по
това дело. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение е
именно 150.00 лева с ДДС, изписано цифром и словом, както и ясно е
посочено/също изписано цифром и словом/, че това възнаграждение, в размер на
150.00 лева, е платено и че цялото е платено в брой.
В тази връзка съдът намира, че
тези два договора за правна защита и съдействие следва да са и те са достатъчно
доказателство за това, че разходите са сторени от ищеца в това
административнонаказателно производство и съответно тези плащания, след като са
предизвикали имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представляват имуществена вреда за него.
Така всъщност, реално спорен по настоящото дело
остава въпросът, дали така извършените, според посочените договори за правна
защита и съдействие, разноски за платени адвокатски възнаграждения по АНД
№207/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали и по
КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, с решението по което дело е
отменено издаденото срещу ищеца наказателно постановление, представляват
имуществена вреда за жалбодателя в административнонаказателното производство,
съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна
връзка с отмененото наказателно постановление, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на
този въпрос е даден в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по
Тълкувателно дело №2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният
административен съд на Република България, съгласно което, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени
вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ и в тази връзка се
явяват неоснователни доводите, развити от процесуалния представител на
ответника в представения писмен отговор на исковата молба.
Във
връзка с гореизложеното, съдът не възприема доводите на
процесуалния представител на ответника, че по делото не се установявало
претендираната от ищеца материална вреда да е пряка и непосредствена последица
от отменения административен акт, както и твърденията, че не било доказано
реалното изплащане на договореното възнаграждение. В този смисъл следва да се посочи, че правото на
жалбодателя в производствата по ЗАНН да ангажира адвокат, който да го
представлява и защитава интересите му в съответното производство е предоставена
му от Конституцията и закона възможност, а ангажираната адвокатска помощ и заплатеното
адвокатско
възнаграждение е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че правата му са накърнени неправомерно от
административния орган. В случая липсват основания, за да се приеме
твърдението, а и е в противоречие с всякаква логика, че ищецът безпричинно е
платил хонорар на адвокат, без да е мотивиран от издаденото срещу него
наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона
ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите. На следващо място отново следва да се отбележи, че посочените два договора - Договор за правна защита и съдействие №***
от *** год. и Договор за правна защита и съдействие сер.*** №*** от *** год. и съответно
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, посочено във
всеки един от договорите, несъмнено са пряко и непосредствено относими към
обжалването на отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление №394917-F398492 от 07.01.2019 год.,
издадено от директор на Дирекция „Контрол”
в ТД на НАП - Пловдив.
На следващо място, доколкото във всеки един от тези два договора
изрично е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, то
доказано се явява обстоятелството, че адвокатските
възнаграждения
са били
реално заплатени от ищеца при сключването на съответния
договор, респ. то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка/арг.- т.1 от Тълкувателно решение №6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело №6/2012 г., ОСГТК/.
От това следва категоричния
извод, че и по настоящия спор е налице пряка причинно-следствена връзка между
изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото, като
незаконосъобразно, наказателно постановление, издадено от директора
на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Следва да се добави, че в приложения по АНД №207/2019 год. на Районен съд
– Кърджали договор за правна помощ и съдействие изрично е посочено, че същият
се сключва за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство и защита пред Районен съд – Кърджали именно в производството по това АНД№207/2019
год. на Районен съд – Кърджали, а в приложения по КАНД №111/2019 год. на АдмС – Кърджали договор за правна помощ и съдействие изрично е посочено, че същият се
сключва за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство и защита именно по това КАНД №111/2019 год. на АдмС – Кърджали, като с решението по това дело, е отменено, като незаконосъобразно, атакуваното
решение на Районен съд - Кърджали и съответно е отменено и обжалваното
наказателно постановление, издадено от директора
на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, а както бе упоменато и по-горе, по делото е безспорно доказано, че
договорените адвокатски възнаграждения са изплатени в пълен размер, в брой, от
ищеца, при сключването на тези договори за правна защита и съдействие.
Размерът
на договореното възнаграждение по тези договори за правна защита и съдействие е
договорен и заплатен в минималния предвиден размер за адвокатско
възнаграждение, към момента на сключването му, като следва да се упомене, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита и
процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер е
регламентиран в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в
нормата на чл.18, ал.2 (Изм.
и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 г.) от
същата Наредба, която регламентира, че „За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на имуществена
санкция, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но
не по-малко от 300 лева.”. В
случая, заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита по АНД
№207/2019 год. по описа на Районен съд –
Кърджали действително възлиза в размер на 300.00 лева, от което следва, че това
възнаграждение, всъщност, е договорено и заплатено в минималния предвиден в
тази норма размер. Съответно, заплатеното в брой адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство и защита по КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС – Кърджали действително възлиза
в размер на 150.00 лева, от което следва, че това възнаграждение, всъщност, е
договорено и заплатено наполовина на минималния, предвиден в тази норма,
размер. Предвид това, не може да се счете за необоснован или несправедлив
размерът от 300.00 лева на заплатеното в случая адвокатско възнаграждение, за
осъщественото процесуално представителство и защита пред Районен съд –
Кърджали, съответно размерът от 150.00 лева на адвокатското възнаграждение, за
осъщественото процесуално представителство и защита пред АдмС – Кърджали, като
съдът намира, че тези размери на заплатените адвокатски възнаграждения са
съразмерни на извършената правна защита и съдействие и на ищеца следва да се
присъди обезщетение за понесените вреди, в пълния размер на така заплатените от
него възнаграждения на ангажираните в тези производства адвокати.
Така,
по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в
размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, ведно с дължимата законна лихва
върху тази сума, от които, 300.00/триста/ лева, представляващи платеното от
него възнаграждение за един адвокат, по АНД №207/2019 год. по описа на Районен
съд – Кърджали и 150.00/сто и петдесет/ лева по КАНД №111/2019 год. по описа на
Административен съд - Кърджали, с окончателното решение по което, е отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление №394917-F398492 от 07.01.2019
год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, с
което, на основание чл.180, ал.2, във
вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС, на ищеца ЕТ „Е.Б. – 75”, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, било наложено наказание „имуществена
санкция”, в размер на 2537.01/две хиляди петстотин тридесет и седем лв. и 01
ст./ лева, за извършено нарушение на чл.180,
ал.2, във вр. с чл.180, ал.1, във вр. с чл.86, ал.1, във вр. с чл.102, ал.3,
т.1 от ЗДДС,
т.е. съдът намира, че платените от ищеца адвокатски възнаграждения, в размер
общо на 450.00 лева, се явяват имуществена вреда за него, като жалбодател в
административнонаказателното производство и която имуществена вреда се намира в
пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото в това производство
незаконосъобразно наказателно постановление. Предвид това, съдът в настоящия
състав намира, че предявеният иск против НАП - София, с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява основателен и доказан до пълния му предявен
размер от 450.00 лева, поради което и следва, с решението по делото, ответникът
– НАП - София, да бъде осъден да заплати на ищеца ЕТ „Е.Б. – 75”, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представляван от собственика Е.Б.Х.,
сумата в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща
обезщетение за причинени му имуществени вреди - изплатени в брой адвокатски
възнаграждения за двама адвокати, за осъществена правна защита и съдействие за
образуването и съответно в хода на съдебното производство по АНД №207/2019
год. по описа на Районен съд – Кърджали
и по КАНД №111/2019 год. по описа на АдмС - Кърджали, по обжалване на
наказателно постановление №394917-F398492 от 07.01.2019 год., издадено от
директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
15.01.2020 год., до окончателното й изплащане. Съдът намира за неоснователни
доводите на пълномощника на ответника, релевирани в писмения отговор на
исковата молба и аргументирани с доводи, че в случая се касаело за съдебни
разноски, поради което върху тях не се присъждала законна лихва. Както по-горе
бе отбелязано, съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело
№2/2016 год. на ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на
Република България, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица от
увреждането по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Безспорно е, че заплатените адвокатски
възнаграждения в производствата по ЗАНН се явяват деловодни разноски, но
същевременно, тези заплатени суми за адвокатски възнаграждения, претендирани
впоследствие в производствата по чл.1 от ЗОДОВ, каквото е настоящото, за ищеца
имат характер на обезщетение за претърпените имуществени вреди, а върху суми,
присъдени като обезщетения, се дължат законни
лихви, поради което и такива следва да бъдат присъдени в случая, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда, т.е. в случая считано от
15.01.2020 година.
При този изход на спора по
настоящото дело, по отношение претендираните с исковата молба, деловодни
разноски в настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В тази връзка, при образуване на настоящото дело, ищецът е внесъл държавна такса в размер
на 50 лева, а
съгласно чл.2а, т.1 от ТДТСДГПК, по искове за обезщетение по Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди се събира такса от граждани,
еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел,
в размер на 10.00 лева,
от което следва, че внесената от ищеца ЕТ
„Е.Б. – 75”
***, държавна такса за разликата от 10.00
лева до
50.00 лева,
се явява недължимо заплатена, поради което
и тази разлика
не следва да се присъжда в тежест на ответника по иска. Предвид горното и предвид липсата на доказателства за ангажиране на адвокат
за настоящото производство, респ. и за заплащане на адвокатско възнаграждение,
то в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски,
възлизащи в размер на 10.00/десет/
лева и
произтичащи от внесената държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите/НАП/, със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на
ЕТ „Е.Б.-75”, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, представляван от собственика Е.Б.Х., сумата
в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - изплатени адвокатски възнаграждения, за осъществена правна
защита, съдействие и процесуално представителство по АНД №207/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали и по КАНД №111/2019 год. по описа на Административен
съд - Кърджали, с окончателното съдебно решение
по което дело, е отменено, като незаконосъобразно, наказателно постановление №394917-F398492
от 07.01.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП –
Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.01.2020 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите/НАП/,
със седалище и адрес на управление:***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Е.Б.-75”,
със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ***, представляван от собственика Е.Б.Х., сумата
в размер на 10.00/десет/ лева, представляваща направените от него деловодни разноски в настоящото
производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :