Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260256 23.12.2022
г. ГРАД
БУРГАС
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– БУРГАС, в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника
Яханаджиян
при участието на секретаря Станка Чавдарова
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.дело
№1273 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Фосила“ АД (с предишно
наименование „Ай Еф Джи Лизинг“ АД), ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в
гр.София, р-н Лозенец, ул.„Липа” №1, партер представлявано от Симеон Иванов
Кичуков, съдебен адрес ***,
****, чрез адв.Г.М., против Ю.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***
за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца следните суми: сумата
от 2 500 лева, представляваща
частичен иск от глобалната сума от 97 041, 05 лева като главница, заедно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, сумата от 27
000 лева, представляваща
частичен иск от глобалната сума от 221 592, 65 лева като договорна лихва и сумата от 500 лева, представляваща частичен иск от
глобалната сума 57 480, 58 лева като обезпечителна
лихва (неустойка). Претендират се и направените по далото
разноски.
За разглеждането на настоящите
обективно кумулативно съединени искове с оглед предмета им – вземания,
произтичащи от договор за заем/кредит, не е въведено нарочно особено исково
производство и следователно те следва да се разглеждат по правилата на общия
исков процес на ГПК.
Исковете са предявени и съобразно
правилата на родовата подсъдност, установени в чл.104, т.4 от ГПК.
До момента не са станали служебно
известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването
им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на
спора. Не е констатирано наличие на други
отрицателни процесуални предпоставки или отсъствие на положителни такива,
относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, водещи до
недопустимост на предявените искове.
Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация на страните за предявяване на настоящия иск.
При това положение предявените искове
са допустими.
Ищецът
твърди, че между него и ответницата е сключен договор за заем/кредит „Развитие“
№101 от 16.12.2016 г., с който ищецът предоставил на ответницата кредит в
размер от 51 129,19 Евро
в левовата им равностойност в размер на 100 000 лева, която сума е предоставена
на три транша, както следва: на 16.12.2016 г. са предоставени 25 000 лева, със
срок на погасяване до 23.12.2026 г., на 120 погасителни вноски съгласно
погасителен план по първи транш; на 23.01.2017 г. са предоставени 35 000 лева,
със срок на погасяване до 23.12.2016 г., на 119 погасителни вноски съгласно
погасителен план по втори транш; на 23.02.2017 г. са предоставени 40 000 лева,
със срок на погасяване до 23.12.2016 г., на 118 погасителни вноски съгласно
погасителен план по трети транш. Съгласно клаузите на договора върху главницата
се начислява годишна лихва в размер на 36 % годишно, като е договорена
промоционална лихва в размер на 8 % за първите три месеца по
погасителния план на всеки от траншовете. Падежите на всички
вноски са договорени на 23- то число на месеца, като крайният
срок за погасяване на задължението по всички погасителни планове е 23.12.2026
г.
Ищецът
заявява, че последното извършено от ответницата плащане е на 14.07.2018 г. С
него са погасени задължения, натрупани по предходни вноски, като останала
непогасена сума в размер на 1 525,92 лева по вноските по траншове с падеж 23.04.2018
г. Ищецът твърди, че след тази погасителна вноска и до подаване на исковата
молба, няма извършени плащания по кредита.
Позовава
се на чл.36 от договора, съгласно който заемодателят има право да обяви кредита
за предсрочно изискуем при настъпване на събитията, описани в чл.37 от
договора, а съгласно чл.37.1 изискуемостта може да бъде обявена при забава на
плащането на цялата или част от вноската с повече от 5 (пет) дни за падежа на
вноската по договора и/или по погасителния план. Твърди се от
ищцовото дружество, че на 23.07.2019
г. е предприело действия по обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
си, като в тази връзка изпратило нотариална покана до ответницата. Поканата била връчена на ответницата на
17.09.2019 г., като към посочената дата, нейните
задължения са в общ размер на 44 213,51 лева, от които 2
511,20 лева представляват просрочена
главница
по посочените погасителни планове, а
сумата от 41
702,31 лева представлява просрочената лихва
по посочените погасителни планове.
Ищецът
прави изявление в исковата молба, че независимо от връчената на ответницата
покана, с исковата молба отново връчва покана за предсрочна изискуемост, като
заявява, че по тази причина ответницата му дължи предсрочно връщане на размера
на целия заем. В тази връзка се претендира цялата
главница, ведно с непадежиралите вноски, включително в частта им за
възнаградителна лихва. Твърди се, че задължението включва следните
суми: По транш 1 - сумата от 24 212,86 лева като главница, от които просрочена главница е в
размер на 766,20 лева, а редовната главница е в размер на 23 446, 66 лева, както и общо сума в размер на 54 992,98 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер
на 12 180,90 лева, а редовната лихва е в размер на 42
812,08 лева; По транш 2 - сумата от 33 972,04 лева като главница,
от
които просрочена главница е в размер на 1121,41 лева, а редовната главница е в размер на 32
850,63 лева, както и общо сумата в размер на 77 307,12 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер
на 17 323,99 лева, а редовната лихва е в размер на 59
983,13 лева; По транш 3 - сумата от 38 856,15 лева като главница, от които просрочената главница е в
размер на 1282,62 лева, а редовната главница е в размер на 37 573,53 лева, както и общо сумата в размер на 89 292,55 лева като лихва, от които просрочената лихва е в размер
на 20 685,72 лева, а редовната лихва е в размер на 68
606,83 лева.
Сочи се, че общият размер на дължимите суми възлиза на 97 041,05 лева, представляващи главница и 221 592,65
лева, представляващи лихва, от които се предявяват частично 2 500
лева за главницата като част от глобалната
сума от 97 041, 05 лева и в размер на 27 000 лева за договорната лихва като част от
глобалната сума в размер на 221 592, 65 лева.
Твърди се в исковата молба, че на
основание чл.13 от договора, ответницата дължи на ищеца неустойка в размер на
годишния размер на законната лихва, който изчислен върху просрочените неплатени
вноски към 23.06.2019 г. е в размер на 2 804,92 лева, за периода 23.04.2018 г. до датата на
изпращане на нотариалната покана. Към 17.09.2019 г. тази лихва е в размер на 3
647,26 лева, а към датата на предявяване на иска -27.05.2020 г. е в размер на 57 480,58 лева.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда на
ответницата особен представител, с който по същество предявените претенции се
оспорват като неоснователни по основание и размер.
Заявява
се от ответната страна, че предявените искове за главница, договорна лихва и
неустойка и по трите транша не са дължими от ответницата. При условията на евентуалност се
оспорва претендираната договорна лихва, като се сочи че тя се претендира въз
основа на нищожна договорна клауза, тъй като размерът на същата е прекомерен и
надвишава многократно размера на годишната законна лихва, поради което се явява
в противоречие със закона и добрите нрави. Особеният
представител на ответницата счита, че клаузата за фиксирана годишна възнаградителна
лихва в размер на 36% - годишно е неравноправна по смисъла на чл.143 и сл.
от ЗЗП, тъй като реализираната от ищеца печалба,
надвишава многократно действителната стойност на финансовата услуга и е в ущърб
на кредитополучателя. Излагат се твърдения, че в случая е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, поради
което е нарушена нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Сочи се, че при процесната уговорка възнаградителните лихви са в размер
на 250 % от
сумата
по главницата, което нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Акцентира се и върху обстоятелството, че видно от
процесния договор, заемът е обезпечен с ипотека, която покрива над 150 % от общия дълг на отпуснатия кредит. В тази връзка се излагат съображения, защо клаузата за договорна
лихва следва да се счита за неравноправна.
Твърди се от ответната страна, че договора
за кредит е нищожен като цяло на основание чл.26 от ЗЗД, тъй като е сключен в
противоречи със закона. В
тази връзка се сочи, че годишният процент на разходите по процесния договор за
кредит има вероятност да надвишава законовия лимит от 50 %. Заявява се, че в договора липсва
посочване на точен годишен процент на разходите по него, посочена е общата глобална сума, дължима от
потребителя по кредита, които са негов съществен елемент, поради което той се
явява недействителен. Сочи се още, че липсват данни на
кредитополучателя да е предоставена по достъпен начин цялата информация за
поетите задължения по кредита под формата на европейския стандартизиран
формуляр, което също се явява нарушение на закона.
На следващо място, в отговора на
искова молба се излагат съображения за неоснователност на претенцията за
възнаградителна лихва за целия срок на договора.
В тази връзка се сочи, че вземането на кредитора след датата на обявяване на
предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума, т.е. само главницата и законната лихва от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като
след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не може да се претендират възнаградителни
лихви, поради което претендираната
договорна (възнаградителна) лихва след 23.07.2019 г. (датата на
обявяване на предсрочно изискуемост на кредита) е недължима.
В условията на евентуалност, се прави
възражение за прихващане на падежиралите и платени анюитетни вноски в частта
им, представляваща недължимо платени от ответницата възнаградителни лихви,
договорени по нищожни или неравноправни клаузи с евентуално дължимите вноски по
главница.
Счита се от ответната страна, че незаконно
обезщетителната лихва се начислява върху цялата дължима сума по погасителните
планове. Твърди се, че
нейният размер е прекомерен и също противоречи на закона и добрите нрави,
поради което уреждащата я клауза от договора, също е нищожна и с неравноправен
характер.
На последно място се прави възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111 от ЗЗД и се оспорва
автентичността и съдържанието, както на приложения договор за кредит, така и на
приложените към исковата молба три погасителни плана.
Въз основа на подадена от ищеца молба от 26.04.2022 г.,
съдът е постановил определение от 23.05.2022 г., с което изменя проекта за
доклад по делото и приема, че ищецът претендира частично дължими вноски по
договора с настъпил падеж, както следва:
-2500 лева, представляваща частичен иск от дължимата
просрочена редовна главница в размер общо на 5139,37 лева, представляваща сбор
от главницата от неплатените вноски за периода от 23.05.2018 г. до 23.05.2020
г. по трите погасителни плана, като цялата неплатена главница по договора е в
размер на 93 786,26 лева;
-27 000 лева, представляваща частичен иск от дължимата
възнаградителна лихва в размер общо на 71 089,00 лева за периода 23.05.2018 г.
– 23.05.2020 г. по трите погасителни плана, като цялата неплатена възнаградителна
лихва по договора е в размер на 171 402,04 лева;
-500 лева, представляваща частичен иск от общо 57 480,58
лева дължимата обезпечителна лихва (неустойка), начислена по чл.12 от договора.
Предявените искове са имат своето
правно основание в чл.79, вр.чл.240, чл.92
и чл. 86 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 16.12.2016 г. са сключили
договор за заем/кредит „Развитие“ №101, по силата на който ищецът в качеството
на „Заемодател“ предоставил на ответницата в качеството на „Заемополучател“ и
„Ипотекарен длъжник“ кредит в размер на 51 129,19 Евро с левова
равностойност 100 000 лева с краен срок на погасяване по всички траншове 120
месеца, при уговорен падеж на първа погасителна вноска – 23.01.2017 г. и краен
срок за издължаване - 23.12.2026 г.
В чл.5 от договора
страните са приели, че кредитът се усвоява на три транша, както следва: сума в
размер на 25 000 лева или 12 782,30 Евро в срок до 29.12.2016 г., сума в размер
на 35 000 лева или 17 895,22 Евро в срок до 23.01.2017 г. и сума в размер на 40
000 лева или 20 451,68 Евро в срок до 23.02.2017 г.
Видно от чл.7 от договора, между страните е уговорен
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % годишно по всеки транш, както
и промоционална лихва в размер на 8 % за първите три месеца от всеки от
траншовете. Редовната лихва се начислява ежедневно върху размера на
непогасената част от кредита и се заплаща ежемесечно.
Изготвен и подписан между страните е и погасителен план, съгласно
който лихвата и главницата се издължават на 120 равни анюитетни погасителни
вонски по първия транш, на 119 равни анюитетни вноски по втория транш и на 118
равни анюитетни вноски по третия транш, с размер на вноската по първия транш 303,32
лева през първите три месеца и в размер на 761,59 лева до края на договора, по
втория транш 426,98 лева за първите три месеца и в размер на 1067,05 лева до
края на договора и по третия транш 490,69 лева за първите три месеца и в размер
на 1220,46 лева до края на договора.
В договора е налице уговорка, че при неплащане в срок на
погасителна вноска по погасителния план за главница и/или възнаградителна лихва
при кредити с равни месечни вноски, съответно на анюитетни вноски при анюитетни
кредити, за срока на забавата просрочената вноска се олихвява с обезщетителна
лихва (неустойка), която е в размер на законната лихва, определена според
валутата на договора.
В чл.13 от договора страните са уговорили и начина, по
който се начислява обезщетителната лихва за просрочие (неустойка), а именно за
времето на забавата върху неплатената в срок вноска – анюитетна, за главница,
за възнаградителната лихва и е в размер на законната лихва. Годишният размер на
законната лихва за кредити в лева е ОЛП на БНБ, в сила от 01.01., съответно от
01.07. на текущата година плюс 10 %, а за кредити в Евро е лихвеният процент,
прилаган от ЕЦБ по основните операции по рефинансиране, в сила от 01.01., съответно
01.07. на текущата година плюс 10 %. В случай, че забавата продължи повече от
пет дни от падежа по договора и/или погасителния план на част или на пълния
размер на вноската, за което и да е вземане на заемодателя (анюитетна, за
главница, за възнаградителна лихва, за обезщетителна лихва – неустойка),
страните са уговорили, че заемодателят има право да обяви част или целия кредит
за предсрочно изискуем и да поиска от заемополучателя изцяло и предсрочно
връщане на размера на целия заем, ведно с дължимите лихви и неустойки и да се удовлетвори от предоставените му
обезпечения. Видно от чл.37.9 от договора, в този случай, заемополучателят се
задължава да заплати на заемодателя пълния размер на главницата по заема, ведно
с дължимите лихви, както и неустойка в размер на 2 % върху неиздължената
главница за периода от настъпването на предсрочната изискуемост до края на
срока на договора – 10.08.2026 г. Съобразно уговореното в чл.39 от договора, от
момента на настъпване или обявяване от заемодателя на предсрочна изискуемост
остатъка по кредита се дължи ведно с наказателна лихва до окончателното
погасяване на цялото задължение. При обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, заемодателят изпраща на заемополучателя покана за доброволно
изпълнение на цялото задължение, включително начислените и неплатени разноски,
лихви и главница. В чл.40 от договора страните са предвидили, че кредитът се
счита предсрочно изискуем от датата, посочена от заемодателя в поканата за
доброволно изпълнение.
За обезпечаване на задълженията по договора страните
предвидили и учредяване на договорна ипотека върху собствен на заемополучателя
недвижим имот, представляващ жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
11538.503.92.2 по КККР на гр.Свети Влас.
В чл.64 от договора страните предвидили приложимост в
отношенията между тях и на Общите условия към договорите за кредит на „Ай Еф
Джи Лизинг“ АД, приети на 22.07.2014 г. Съгласно чл.64 от договора,
заемополучателят е декларирал съгласие за подписване на Запис на заповед,
неразделна част от договора.
По делото са извършени една основна и две допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи, от заключенията на които става ясно, че усвоената от ответницата
заемна сума е в размер на 100 000 лева, 25 000 лева от която е преведена на
ответницата на 30.12.2016 г. с приспадната такса съгласно чл.5.1 /2/ в размер
на 2200 лева, 35 000 лева са преведени на 27.01.2017 г. и 40 000 лева на 23.02.2017
г.
Според вещото лице, постъпилите по договора плащания от
страна на ответницата са в общ размер на 12 375,30 лева, от които 3 978,50 лева
са по първи транш, 5 127,89 лева са по втори транш и 3 268,91 лева са по трети транш,
разпределени за възнаградителна лихва и главница, съгласно таблица 1 от основното
заключение. Към датата на изготвянето му, неплатените по транш I
вноски са 64 в общ размер на 48 719,89 лева, по транш II са 64 в общ размер на 67 645,72 лева и по транш III са 67 в общ размер на 78 753,78 лева. Към 17.09.2019 г.
като дата на обявяване на предсрочната изискуемост, главницата е в размер на 98
035,91 лева (по транш едно – 24 487 лева, по транш две – 34 073,82 лева и по
транш три – 39 475,09 лева) и представляваща просрочена главница в размер на
3938,89 лева (по транш едно 983,84 лева, по транш две – 1144,03 лева и по транш
три – 1811,02 лева и остатък главница в размер на 94 097,02 лева (по транш едно
– 23 503,16 лева, по транш две – 32 929,79 лева и по транш три – 37 664,07
лева), възнаградителната лихва е в размер на 72 265,09 лева (по транш едно – 18
033,86 лева, по транш две – 24 886,56 лева, по транш три – 29 344,67 лева),
неустойката по чл.12 от договора е в размер на 7 619,87 лева (по транш едно –
1899,55 лева, по транш две – 2534,97 лева и по транш три – 3 185,35 лева), а
неустойката по чл.37.9 от договора е в размер на 13 719,58 лева.
Според второто допълнително заключение, към датата на
приключване на съдебното дирене и при съобразяване на влязло в сила съдебно
решение №1444/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№5590/2020 г. по описа на
РС-Бургас, задълженията по кредита по компоненти, са както следва: просрочена
главница в размер на 3170,23 лева, просрочена лихва в размер на 50190,62 лева,
остатък редовна главница в размер на 93 786,24 лева, остатък редовна лихва в
размер на 171 402,04 лева, начислена наказателна лихва в размер на 12015,16 лева
и законна лихва в размер на 873,58 лева, всичко в общ размер на 331 437,88
лева.
По делото е приложено гр.д.№5590/2020 г. по описа на РС-Бургас, с решението по което
е прието за установено в отношенията между същите страни, че ответницата Ю.С.Д.
дължи на ищеца „Фосила“ АД, сумата от 10 000 лева-главница, предявена като
частично вземане от парично задължение за сумата от 150 000 лева по запис на заповед,
издаден на 16.12.2016 г. от Ю.С.Д. в полза на кредитора с предишно наименование
„Ай Еф Джи Лизинг“ АД, платим на предявяване в срок до 23.12.2026 г. и предявен
на 28.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.06.2020
г., до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед №1084/05.06.2020
г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, постановена по ч.грд.№2680/2020 г. по описа на БРС. Видно от
решението, общо издължената сума по кредита е в размер на 38 866,30 лева, като
с нея са погасени главница в размер на 3043,53 лева, договорна лихва – 35
232,85 лева, наказателна лихва – 589,92 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат
следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
В
производството по иск с правно основание чл.240,
ал.1 от ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване
на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на
друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и
други факти съобразно наведените възражения.
При съобразяване с
доказателствата по делото и т.2 от Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. на ВКС
по т.д.№3/2016 г., съдът приема за безспорно установено обвързаността на
страните от валидни облигационни правоотношения по процесния договор за
заем/кредит „Развитие“ №101 от 16.12.2016 г. Реалното предоставяне на сумите по
трите транша не е предмет на спор и се установява от приетите като
доказателства платежни нареждания. Не
е предмет на спор и това, че процесната главница е предмет на издадена в полза на
ищеца Заповед по чл.417
от ГПК
по ч.гр.д.№2680/2020
г. по описа на БРС. Установи се и това, че ответницата не е изпълнила поетите задължения да
погасява в уговорените размери и на датите на посочените падежи вноските по
трите погасителни плана.
С молбата от
26.04.2022 г. ищецът признава, че от страна на ответницата са платени вноските,
дължими до 23.03.2018 г. и част от вноската, дължима към 23.04.2018 г.
По тези съображения и
съобразявайки второто допълнително заключение настоящият съдебен състав приема,
че иска за главница е основателен и доказан по размер, като основателна е и
акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Съобразно уговорките в
договорите, ответницата дължи на ищеца договорената в чл.7 лихва и неустойката по чл.13 от договора.
Доколкото страна по заемните
правоотношения е ответницата, то същата има качеството
"потребител", съобразно определението дадено в разпоредбата на §13, т.1 от ЗЗП и съдът дължи преценка за наличието на неравноправни
клаузи в какъвто смисъл са наведените от особения представител
възржения.
По
възнаградителната лихва:
Установи се, че по договора за
заем е уговорена фиксирана възнаградителна лихва от 36 % годишно, чието
заплащане е разписано между страните в приложените погасителни планове и се
извършва на ежемесечни вноски. Видно от
погасителните планове, лихвата представлява съществен елемент от погасителната
вноска. Доколкото същата е компонент от ГПР, а по всеки от погасителните
планове по транш I, II и III, ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва
(по погасителен план по транш I, ГПР е в размер на
42,58 %, по погасителен план по транш II, ГПР е в размер на 39,10 % и по погасителен план по транш III, ГПР е в размер на 39,09 %), то изводът, който се налага
е, че не се установяват основания за нищожност на уговорения ГПР и в частност
на възнаградителната лихва като негова компонента, т.е. не е налице
противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, съответно с нормата на чл.29,
ал.9 от ЗКНИП.
Поради изложеното, в случая не се
констатира противоречие и с разпоредбата на чл.143
от ЗЗП,
регламентираща хипотези на неравноправност, тъй като клаузата не създава
възможност за облагодетелстване на заемодателя за сметка на
заемополучателя-потребител и не създава дисбаланс в правата и задълженията на
страните по договорите.
По тези съображения и
съобразявайки второто допълнително заключение настоящият съдебен състав приема,
че иска за лихва е основателен и доказан по размер, поради което и възражението
за прихващане не следва да се разглежда.
По обезщетителната лихва за просрочие (неустойка):
Съдът приема за валидна и обвързваща страните и постигнатата
помежду им уговорка в чл.13 от договора, която се отнася до забавено изпълнение
и има неустоечен характер по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Видно от съдържанието й същата
не накърнява добрите нрави, тъй като се начислява върху просроченото
плащане и не надхвърля законната лихва по размер.
Предвид на изложеното и съобразявайки второто
допълнително заключение настоящият съдебен състав приема, че иска за неустойка
също е основателен и доказан по размер.
Предвид наличието на
задължение за заплащане на акцесорни
задължения по договора, съдът следва да разгледа възражението на ответницата за
погасяването им по давност с краткия 3 годишен срок, съгласно чл.111 от ЗЗД. Установи се по
делото, че непогасената
част от вземането е за периода след 23.05.2018 г., поради което и към датата на завеждане на исковата молба на 04.06.2020 г. давността не е
изтекла.
В съответствие с изхода на делото на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат направените от ищеца разноски,
а именно сумата от 4580,00 лева, от които 1230 лева за платена държавна такса,
1800 лева за платен адвокатски хонорар, 750,00 лева възнаграждение за експерти
и 800 лева депозит за особен представител.
Воден от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ю.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Фосила“ АД (с
предишно наименование „Ай Еф Джи Лизинг“ АД), ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в
гр.София, р-н Лозенец, ул.„Липа” №1, партер представлявано от Симеон Иванов
Кичуков, съдебен адрес ***,
****, чрез адв.Г.М., следните суми:
-2500 лева, представляваща частичен иск от дължимата
просрочена редовна главница в размер общо на 5139,37 лева, представляваща сбор
от главницата от неплатените вноски за периода от 23.05.2018 г. до 23.05.2020
г. по трите погасителни плана, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 04.06.2020 г. до окончателното изплащане,
-27 000 лева, представляваща частичен иск от дължимата
възнаградителна лихва в размер общо на 71 089,00 лева за периода 23.05.2018 г.
– 23.05.2020 г. по трите погасителни плана,
-500 лева, представляваща частичен иск от дължимата
обезпечителна лихва (неустойка), начислена по чл.12 от договора, в размер на 12
015,16 лева.
ОСЪЖДА Ю.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Фосила“ АД (с
предишно наименование „Ай Еф Джи Лизинг“ АД), ЕИК *********, седалище
и адрес на управление в
гр.София, р-н Лозенец, ул.„Липа” №1, партер представлявано от Симеон Иванов
Кичуков, съдебен адрес ***,
****, чрез адв.Г.М., сумата от
4580,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да се
обжалва пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: