Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр.
Свищов, 29.06.2018г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 05.06.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД
№ 137 по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:
Постъпила
е жалба срещу наказателно постановление №5011/13.03.2018г. на Началник отдел „Контрол
по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при АПИ София.
Жалбоподателят
П.Л.Д., ЕГН **********
*** чрез адв. И.М. от ПлАК обжалва наказателното постановление, с което му е
наложено административно наказание глоба на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП вр. чл. 37, ал.3 от Наредба
№ 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в
размер на 3000лв. Твърди, че издаденото от административнонаказващия орган НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато при издаването на НП нарушение
на процесуалните правила. Отделно от това сочи, че не е извършил вмененото му
нарушение. Моли съда да отмени процесното НП. В съдебно заседание се не се
явява и представлява се от адв.М., който излага, че НП е издадено в нарушение
на изискванията на ЗАНН и по-конкретно при определяне от АНО на размера на
наложеното наказание. В този смисъл излага, че АНО не е приложил никакви
доказателства по какъв начин е определил наказанието в максимално предвиденото
в закона за съответното нарушение. Твърди, че повереника му няма извършени
други нарушения по ЗП. Заявява, че АНО
не представил доказателства, че за имотното състояние на жалбоподателя и така
да обоснове максимално наложена глоба в размер на 3000лв. Осен това изложените
съображения за обществената опасност на нарушението касаели по-скоро нарушение
на тежко МПС, а не на извънгабаритно МПС, какъвто е настоящия казус. В случая
нарушението било формално, като от него няма настъпили вредни последици. Освен
това се касаело за преминаване през пътя от една нива в друга. Моли съда да
измени обжалваното НП като в съответствие с целите предвидени в чл.12 от ЗАНН
като глобата да бъде 1000лв.
Ответникът
по жалбата – А. "П.и."***, редовно призован, се представлява от М.Р. –
Началник отдел „Административно обслужване“ ОПУ –Велико Търново. Същата моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна и
недоказана и потвърди изцяло атакуваното НП. Счита, че е извършено нарушение от
обективна и субективна страна. От доказателствата били доказани обективните
елементи на състава на нарушението, а именно управляваното от жалбоподателя ППС
е извънгабаритно по смисъла на Наредба №11 от 2001г. на МРРБ, като е липсвало
съответно разрешение за управление по път от републиканската пътна мрежа. Излага,
че нарушението е съществено, като наказанието е определено в съответствие със степента
обществената опасност на административното нарушение и с оглед целите визирани
в чл.12 от ЗАНН. При тези съображения, моли съда да потвърди НП.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателят П.Д. работел в *****гр.
Плевен, като фирмата била ползвател по договор за лизинг на зърнокомбайн „CLAAS“ модел „TUGANO 440“ с рег.№*****. На 16.02.2018
г. в 13,00 ч, на главен път I – 3, км.29, на 3км. след разклона
за гр.Свищов в посока гр.Русе - гр.Плевен жалбоподателят, който управлявал съчленено
ППС с три оси – МПС – гореописания зърнокомбайн и транспортна количка с една ос,
бил спрян за проверка от контролни органи на АПИ – гр. София – свидетелите М.К. и Б.К.. Служителите на АПИ
по същото време и място осъществявали служебните си задължения по контрол за
маса, габарити и осово натоварване на преминаващите български и чуждестранни
товарни автомобили. При проверката свидетелите извършили измерване с техническо
средство –ролетка Р 05 на описания състав от ППС. Измерено била ширина от
3,70м. при максимално допустима от 2,55м., съгласно чл.5, ал.1, т.1, б „а“ от Наредба
№ 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Констатирано
било, че водачът е осъществявал движението на извънгабаритното ППС без
разрешение, издадено от АПИ. От контролните органи е било преценено, че е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП и
участващият в проверката инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към АПИ София М.К. съставил на жалбоподателя АУАН № 0005996/ 16.02.2018
година. В него посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение на цитираната
разпоредба от ЗП вр. чл.37, ал.1 ,т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при АПИ София издал процесното наказателно постановление, с което на основание
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП наложил на водача на съчлененото ППС административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.
По делото е представено
свидетелство за калибриране №839А-Д-15 на средството за измерване на Р05.
Наказателното постановление е
връчено на нарушителя на 14.03.2018 г. а жалбата е изпратена до деловодството
на административно-наказващия орган на 20.03.2018г.
Изложената фактическа обстановка
се е установява от представените по делото писмени доказателства и гласни
доказателства -свидетелските показания на М.К. и Б.К..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата
е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 11 от
3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството – извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар
е по-голям от стойностите по чл. 5. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата, „извънгабаритни
ППС“ се наричат извънгабаратните ППС по чл. 2.
От събраните по делото доказателства, съдът приема, че нарушението, за
което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя,
е осъществено, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна
страна е измерена с техническо средство –ролетка Р 05 широчина на описания
състав от ППС в размер на 3,70м. при максимално допустима от 2,55м., съгласно
чл.5, ал.1, т.1, б „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Ето защо управляваното от жалбоподателя ППС се
явява извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извън габаритни и/или тежки ППС,
респективно извънгабаритно по чл. 5, ал.1, т. 1,б.“а“ на Наредбата. Движението
на посоченото извънгабаритно ППС не е било осъществено с разрешение за извънгабаритно
превозно средство, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ). По
делото са представени доказателства от които е видно, че в случая не е започнала
процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба за издаване на разрешение за движение
на тежко или извънгабаритното ППС, както
преди процесното ППС да предприеме движение, така и след това. От субективна
страна жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение
виновно.
Съдът намира, че описанието на
нарушението в акта и в НП е достатъчно като съдържание и достатъчно ясно визира
какви са точно действията, с които е прието, че е осъществен състава на
вмененото административно нарушение. Отразено е, че жалбоподателят е имал
качеството на водач, описано е ППС по марка, модел и онези технически
параметри, които след измерване на място с посочените измервателни средства и
при посочените резултати от това измерване са дали основание то да се приеме
като извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11/2001г.
Съдът счита, че правилно е посочена нарушената правна норма на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, тъй като именно тя въвежда задължително
правило за поведение, а именно: забранява за дейности от специалното ползване
на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От описанието на
нарушението в АУАН и НП става ясно, че на жалбоподателя е вменено тъкмо това,
че е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11/2001г.
След като се установява от
събраните доказателства, че управляваният от жалбоподателя състав от ППС е
превишил допустимите параметри за ППС на Наредбата, то правилно е санкциониран
на осн. чл. 53, ал. 1, т.2 от ЗП, която предвижда наказание глоба за
физическите лица, нарушили посочената разпоредба.
АНО е приложил правилната
материалноправна норма и съответна й санкционна такава. При определяне на
санкцията АНО е следвало да има предвид целите на наказанието в чл. 12 от ЗАНН,
както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съдът обаче намира, че не съобразил
всички обстоятелства по чл. 27 от ЗАНН. Целите на административното наказание, определени в чл.
12 ЗАНН са да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието е
да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното
състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на
съответния вид административни нарушения. Съгласно този текст административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред. Съгласно ал. 1 на чл. 27 ЗАНН органът,
който налага наказанието, определя и неговия размер, а съдът е длъжен да
извърши преценка дали същият е правилно определен спрямо извършеното нарушение
и с оглед целите на чл. 12 ЗАНН. В настоящия случай АНО не ангажира
доказателства, че е взел предвид доходите на извършителя, както и липсата на
други нарушения на Закона за пътищата. Не се представиха и доказателства,
обосноваващи по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, които
да обосноват налагане на наказание в максимален размер. Такива факти могат да
бъдат повторност на извършеното нарушение, значително отклонение от допустимите
габаритни размери и други.
В конкретния случай следва да се
отчетат обстоятелствата, че в резултат на извършеното нарушение не са настъпили
други вредни последици, че не са констатирани други нарушения на закона от
страна на жалбоподателя и нарушението е за първи път (което е отразено в самото
НП). Не на последно място следва да се съобрази и факта, че жалбоподателят
работи като шофьор и всеизвестен е факта, че в тази професия размера на
трудовите възнаграждения не е висок и е около и под средния за страната.
Следователно наложеното с атакуваното НП административно наказание - глоба в
размер на 3000 се явява високо. Изброените обстоятелства се преценят и от съда
като смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 3 ЗАНН, поради което и
намира, че целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, ще бъдат постигнати
като на жалбоподателя бъде наложено административното наказание глоба в размер
към минималния предвиден в закона, а именно - 1000 лева.
Според съда не се касае за
нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид, каквото искане в този смисъл няма, но съда е длъжен да обсъди,
предвид изложените от страните доводи. Надвишаването на нормите на Наредбата,
което в случая е значително, повишава рисковете относно безопасността на
движение. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата
с параметри надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение само
след издадено разрешение от АНО, което се издава при определени условия и за
всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на
пътна такса.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че следва да измени наказателното постановление, като съобрази,
че размера на наложената парична санкция в минимален размер би постигнала
целите, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №5011/13.03.2018г.
на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при АПИ София, с което на П.Л.Д., ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП
вр. чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието
"глоба" от 3000 лева на 1000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: