№ 6532
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130478 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД против К. Е. П. положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 2 523,89 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 248,93 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.05.2020 г. до 24.11.2022 г.,
сумата от 10,00 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
15.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,65 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до
24.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 68385/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството й на наемател на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Димитър Манов“, бл. 51, вх. Б, ет. 4, ап. 24,
абонатен № 207640, като ответницата е използвала същата за процесния период и не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
1
ответницата е изпаднала в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния като съдът е
дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор ответницата К. Е. П. оспорва исковете
по основание и размер. Възразява, че през процесния период не е била клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с аргумент, че договорът за наем е сключен на
23.08.2019 г. и че преди тази дата не е живяла в процесния топлоснабден имот през
процесния период, респективно не е използвала топлинна енергия за същия. Еветуално
твърди, че договорът за наем е изтекъл. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва
исковете.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 68385/2022 г., по описа на СРС, 65
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на за
сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответникът е възразил в срок. Изложеното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване на вземанията
му. Същите са предявени в срока по и се явяват допустими.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск ,с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. В тежест на ищеца по този
иск е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно Договор за наем на недвижим имот от 27.07.2018год. ,К. Е. Пойер ,в
качеството си на наемател и сключила договор за наем на недвижим имот с адрес в
гр.София,ул.“Димитър Манов“ ,бл.51,вх.Б,ет.4,ап.24.Срокът на договора е 12 месеца
,считано от 16.08.2018год.Съгласно чл.24 от договора ,същия се прекратява с изтичането на
срока ,но е предвидена възможност и за продължаването му за неопределен срок ,в случай
,че страните не отправят предизвестие за прекратяването му в срок от 1 месец преди
изтичането на срока на договора.
Съгласно чл.14 от договора ,освен за наемната цена ,наемателят се е задължил да
заплаща и консумативните разходи – ел. енергия ,вода ,парно отопление и др.
В тази връзка е представена и Заявление – декларация от К. Е. Пойер от
23.08.2019год. ,с която същата е поискала партидата за имота да бъде променена на нейно
име.За основание е посочила договор за наем,а така също е представена и Декларация от
23.08.2019год. от Искра Крумова Лазова ,в качеството й на собственик ,с което е дадено
съгласие К. Пойер да бъде купувач на топлинна енергия за срока от 07.2018год.
Съгласно Споразумение от 01.05.2020год., договора за наем от 27.07.2018год. е
прекратен,поради което е подадено Заявление – декларация от К. Е. Пойер от
17.11.2020год., за закриване на партидата ,поради прекратяване на договора за наем.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване,
или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
Спорно по делото е обстоятелството дали през процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
доколкото ответникът не притежава право на собственост или вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, а е бил наемател по силата на наемно правоотношение,
възникнало между последния и собственика на имота .
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
Съобразно горните фактически констатации , съдът приема, че с оглед действащото
през периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.. наемно правоотношение между ответницата
и собственика на апартамент № 24 , дружеството ищец е разкрило партида на името на
наемателя /което обстоятелство се установява от подаденото от него заявление -
декларация/, с което действие между наемателя и доставчика на топлинни услуги е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка и продажба на топлинна
енергия.
За сключването на този договор е дадено и съгласие на собственика ,с подадената
от него декларация ,че е съгласен наемателя да бъде купувач на топлинна енергия,съгласно
чл.60 от ОУ.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от
КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата – етажна
собственост, в която се намира процесното жилище е топлоснабдена, а услугата дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период е извършвана от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
От страна на същия са представени индивидуални справки за отопление и топла
вода ,както и главен отчет/проверка за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. от
03.06.2020год., подписан от клиент,които не са оспорени.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза,
3
съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. . Показанията се отчитат
в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
През исковия период уредите в имота са се отчитали дистанционно като в
жилището има 4 монтирани отоплителни тела ,съответно 4 топлоразпределители с радио
отчет.В имота има щранг лира за отопление в банята ,за която се изчислява служебно ТЕ
,отдадена от щранга,съгласно НТ.В имота се ползва топла вода ,има водомер за топла вода
,по който се отчита разхода.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 190м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията на ответника са за ТЕ
за сградна инсталация в размер на 126,85лв.,ТЕ за отопление на имот – 870,07лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 119,35лв. или в общ размер от 1116,27лв. ,като разлика между
изчисленото количество ТЕ и прогнозно начислените суми за топлинна енергия.
Съдът възприема заключенията на вещото лице по СТЕ като обективно и
компетентно изготвено, от лице разполагащо с нужните специални познания и опит в
областта.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на начислена
топлинна енергия е извършено коректно.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период и съгласно
което задължението възлиза на 1116,27лв.
Няма доказателства тази сума да е платена ,което е задължение на ответника
,съобразно разпределената му доказателствена тежест.
Ето защо претенцията на ищеца за цената на доставената топлинна енергия на
ответницата за периода 01.05.2019год. до 30.04.2020год. е основателна до размера от
4
1116,27лв. ,а до пълния предявен размер от 2 523,89лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 10,00 лв. за периода
от м.11.2019год. до м.02.2020год., съобразно претендираните от ищеца суми спрямо
ответницата .
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между "Т. и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите
в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
Предвид представените доказателства от третото лице – помагач и от заключението
на вещото лице по СТЕ се установява ,че в процесния период е извършвана услугата дялово
разпределение ,поради което се дължи заплащането на нейната цена.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за периода
01.05.2019год. – 30.04.2020год.
За този период приложение намират ОУ от 2016год.
В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че
изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за
който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение
5
на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е.
ответницата не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/
фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се
издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период
/последният изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на
14. 06., т. е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за
заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е
регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане
на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание,
така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него
да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето
защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл,
че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, или от 15. 09 на съответната година.
Ищецът е издал ОФ от 31.07.2020год. за периода 01.08..2019год. – 30.04.2020год.
,която е със срок на пращане 14.09.2020год.,следователно ответницата е изпаднала в забава
от 15.09.2020год. ,с изтичане на срока за доброволното изпълнение.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че общият
размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия от 1116,27лв. за периода
15.09.2020год. до 24.11.2022 г. възлиза на 248,33 лв., респективно искът срещу ответницата
следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен до пълния предявен размер от 248,93лв. и
за периода от 16.05.2020год. до 14.09.2020год. като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските :
При този изход на делото ,ищецът има право на разноски в заповедното и исковото
производство ,съобразно уважената част от претенцията му .
В заповедното производство е доказал разноски в размер на 105,71лв.,като му се
следват такива в размер на 52,16лв.
Съответно има право на разноски в исковия процес, като е доказал такива в размер
на
495,65лв. :95,65лв. – д.т. ,300лв. депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение ,определено от съда на основание чл.78,ал.8 по реда на чл.37 от ЗПП,от
които съобразно уважената част на претенциите му се следват 244,60лв.
Право на разноски има и ответната страна ,но същата не е доказала такива ,а и не е
направено искане в тази насока ,поради което следва да се приеме ,че такива не са
направени.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД,
6
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
срещу К. Е. Пойер ,с ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Манастирска“
1Б,вх.Б,ет.4,ап.20 ,положителни установителни искове , с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, К. Е. Пойер ,с
ЕГН : ********** дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 1
116,27 лева, представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот с адрес в гр.София,ул.“Димитър Манов“
,бл.51,вх.Б,ет.4,ап.24 ,абонатен № 207640 ,ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 248,33 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 24.11.2022 г., сумата от
10,00 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 68385/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу К. Е. Пойер ,с ЕГН
: ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Манастирска“ 1Б,вх.Б,ет.4,ап.20 ,положителен
установителен иск , с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.149 от ЗЕ
за разликата от уважения размер от 1 116,27лв. до пълния предявен размер от 2 523,89лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.12.2022 г. до изплащане на вземането,както и
предявените по реда на чл.422 от ГПК положителни установителни искове ,с правно
основание чл.86 от ЗЗД : за разликата от уважения размер от 248,33лв. до пълния предявен
размер от 248,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия и за периода от 16.05.2020 г. до 14.09.2020год. , както и за сумата от 2,65
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.12.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 68385/2022 год. по описа на СРС, 65
състав ,като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Е. Пойер ,с ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Манастирска“
1Б,вх.Б,ет.4,ап.20 да заплати на „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК ,сумата в размер на 52,16лв. ,представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата от 244,60лв. ,представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис” ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7