МОТИВИ към присъда №556/26.07.2011 г. постановена по НОХД № 597/2011
г. по описа на РРС.
Обвинението срещу подсъдимия Р.Б.И. е за това, че на 01.05.2011 г. в гр.
Разград, е управлявал МПС – л.а. Форд Сиера” с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5
на хиляда, а именно 1.55 на
хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда
– протоколно определение от 19.07.2006г. по
нохд 520/2006г. на РС Разград, влязло в сила на 19.07.2006г. за
извършено от него деяние по чл. 343б ал.1 от НК; с протоколно определение от
19.12.2008г. по нохд 949/2008г. на РС Разград, влязло в сила на 19.12.2008г. – престъпление
по чл.343б ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа и в с.з.
обвинението, като сочи че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин и предлага на подсъдимия да
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” към средния размер предвиден в
закона при първоначален общ режим и наказание “глоба” в размер на 200 лв.
Защитника и подсъдимият, който не се
признава за виновен, моли за оправдателна присъда, алтернативно за наказание
пробация.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.04.2011 г. вечерта, подсъдимия
тръгнал със собствения си лек автомобила “Форд Сиера“ с рег. № ***към ж.к. “Орел” в гр.Разград. Там се видял
със своя приятелка - св. Т.А.. Влезли в намиращото се в близост до нейното
жилище в бл*** в ж.к. “Орел”, бистро “Приста”, където се почерпили, като
подсъдимия употребил алкохол, пил ракия и 2-3 бири. След това се върнали в
автомобила на подсъдимия който бил паркиран пред блока на св.А.,***, където
постояли, изчаквайки, нейните дъщери да излязат от жилището. Минало полунощ,
вече на 01.05.2011г., съпругата на подсъдимия св. И. И., която тази вечер била
на работа в бензиностанция ОМВ, след като разбрала от сина си, че съпругът и не
се е прибрал в домът им, помолила своя позната, която в този момент била клиент
в заведението, да я закара с автомобила си “БМВ” до ж.к. “Орел”, тъй като предполагала,
че съпругът и е там. Казала на своята позната да намали скоростта като приближили
блок №**, където знаела, че живее приятелката на съпруга и св. А.. И
действително, видяла спрелия автомобил собственост на подсъдимия, паркиран в
близост до този блок, а също така и до пощата. Слязла и видяла подсъдимия и св.А.
вътре, след което станал скандал и се скарала със съпруга си. След това отново
се качила в автомобила и потеглила, като междувременно звъннала и по мобилния
телефон на подсъдимия, като афектирана продължили да се карат. В това време, подсъдимия,
тръгнал от мястото пред блок №***, където бил спрял, по улицата в посока към
комплекс Галатея, като спрял до пощата и
спирката, тъй като звъннала съпругата му по телефона и двамата продължили да се
карат. В това време в близост до мястото, идвайки от бензиностанция ”Релакс” в
посока по улицата към “Галатея”, с патрулен автомобил се движели полицейските
служители – свидетелите И.И. и Д.Т.. Виждайки как тръгнал с “ряз” автомобила на
подсъдимия от мястото където бил паркирал, решили да го спрат за проверка, като
се движели след него, до мястото, където сам се установил. Те спрели успоредно до него в същата посока и видели,
че подсъдимия говорел по телефона, изчакали го да приключи разговора си, след
което му поискали документите за проверка. При разговора установили, че той лъха
на алкохол и поискали да му бъде направена проверка. Подсъдимия казал, че е
ядосан, че е употребил алкохол и отначало не желаел да бъде изпробван с
техническо средство. Обяснили му, че в противен случай, ще му бъде съставен акт
за отказ от извършване на такава проверка. Той им предложил да накажат св.А.
вместо него, но те не се съгласили. След дълги уговорки около 20-30-минути,
подс. И., се съгласил и бил изпробван с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”, чиято скала отчела 1,55 промила алкохол в кръвта. Не
пожелал да даде кръвна проба, което било отразено в издадения му талон за медицинско
изследване. Св.И., му съставил АУАН №534258/
01.05.2011г., за това, че управлявал автомобила след употреба на
алкохол. Подсъдимия нямал възражения по тези констатации на акта. С него било
отнето и свидетелството за управление на МПС.
Горната фактическа обстановка съдът
намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства – показанията на свидетелите А., И., И.И., Т., К. и Н..
Посочените гласни доказателства, могат
да се разделят в две групи. От една страна са показанията на св.Т. А. и
обясненията на подсъдимия, а от друга – показанията на останалите свидетели. В
първата група, а именно показанията на св.А. и обясненията на подсъдимия, са
категорични относно съставомерното обстоятелство, че същият не е управлявал
автомобила, след като е употребил алкохол в заведението, двамата заедно само са
стояли в МПС-то изчаквайки в него, по-късно да се качат в апартамента на св.А..
Съдът не кредитира тези гласни доказателства, на първо място като достатъчно
заинтересовани от изхода на делото /св.А. е близка приятелка на подсъдимия, а и
донякъде потърпевша от отношението на съпругата му, която ги е видяла в
автомобила/. На следващо място, макар и последователни и логични, си
противоречат помежду си във връзка с факта, че подсъдимия е помолил
полицейските служители, св.А. да бъде наказана вместо него, освен това
показанията на св.А. и обясненията на подсъдимия са в противоречие и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото – показанията на свидетелите И.
и Т., писмените доказателствени средства от досъдебното производство. Единствено
подсъдимият обяснява, че разстоянието от мястото, където бил спрял до пощата, е
наоколо 20-30м. от заведение “Приста”, което е и в противоречие с показанията
на св.А., която твърди, че разстоянието е ширината на улицата, потвърждаващо
се и от другите гласни доказателства.
Тези противоречия и разминавания и с показанията на близката на подс.И. св.А.,
водят до извода, че обясненията на подсъдимия в случая са неговото средство на
защита, но не и доказателствено такова, относно съставомерните обстоятелства.
Поради което, съдът не кредитира неговите обяснения, а също и показанията на
св.А., относно факта, че същият не е управлявал автомобила, след като е
употребил алкохол. Показанията на втората група свидетели са незаинтересовани,
непротиворечиви, логични и последователни, допълват се и се подкрепят от останалите
доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. Същите установяват,
че подсъдимият е управлявал автомобила преди да му бъде извършена проверка за
алкохол, тъй като е потеглил от мястото, където е бил спрял пред блок №*** в
ж.к.”Орел” и е управлявал МПС-то до пощата и спирката, намиращи се на около
100-200м от това място, там е спрял, за да разговаря по телефона със съпругата
си– св.И., която в този момент му се е обадила, малко след като е тръгнала от
мястото, където го е заварила в автомобила със св.А.. Тъкмо на улицата пред
блок №*** на разстоянието посочено от останалите свидетели – И. и Т. до пощата,
тя го е видяла в автомобила, а не след това, когато е спрял до спирката близо
до пощата, където веднага са спрели и полицейските служители извършили му
проверката, тъй като вече е разговарял по телефона с нея, факт, който не се
отрича и опровергава от нито едно от събраните доказателства, че именно преди
полицейската проверка му се е обадила по мобилния телефон съпругата му, за да
продължи да му се кара. Съдът няма причина да не кредитира показанията си,
макар и съпруга на подсъдимия, независимо, че тя обяснява, че мястото, където
го е видяла е на около 50м от пощата, а според св.И. – на около 20-30м, но това
разминаване в показанията не е съществено, тъй като е възможно дотолкова
неточно да се прецени на око това разстояние, още повече, че мястото не е
фиксирано с други доказателствени средства още на досъдебното производство.
Последното не е било необходимо при започването на разследването, защото едва
при даване на обясненията си пред разследващите органи, подсъдимия е отрекъл,
че е управлявал автомобила, след като е употребил алкохол. Това не го е заявил
при извършената проверка пред св.И. и св.Т., и е подписал без възражения съставения
му АУАН именно за такова нарушение.
Ето защо сочените като втора група гласни
доказателствени средства, са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което съдът намира че следва да ги кредитира изцяло, като пресъздаващи
действителната фактическа обстановка подлежаща на установяване по делото.
Същите се подкрепят и от останалите писмени доказателства – съставените акт за
установяване на нарушението и талон за медицинско изследване, прочетени и
приобщени по реда на НПК, към доказателствения материал по делото.
Подсъдимият е
осъждан. С влязло в сила, на 19.12.2008 г. протоколно определение - споразумение
по НОХД № 949/08 г. по описа на РРС, за престъпление по чл.343б ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, му е наложено наказание “Пробация” за срок от една година и три
месеца за задължителните мерки и поправителен труд с 20% удръжки от трудовото
възнаграждение за срок от четири месеца. По предходното осъждане по нохд
№520/2006г. влязло в сила на 19.07.2006г. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, по което му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три
месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години, подсъдимия е реабилитиран,
тъй като в изпитателния срок не е извършил престъпление, за което да му е
наложено наказание лишаване от свобода – наложено му е наказание пробация по
последното нохд №949/08г. на РРС. Видно от приложените по делото бюлетини за
съдимост, извън това осъждане по отношение на подсъдимия има наложени мерки по
чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
От
обективна страна деянието на подсъдимия е съставомерно по чл.343б, ал.2 от НК,
тъй като на инкриминираната дата същия е управлявал МПС - л.а. “Форд Сиера“ с рег.
№ **** , с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а имено 1, 55 на хиляда
установено по надлежния ред, след като е осъден с влязло в сила протоколно определение по НОХД № 520/06 г. на РС гр.
Разград, влязло в сила на 19.07.2006 г., за извършено от него деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК, като в последствие е осъждан за извършено от него деяние по
чл. 343б, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК, по нохд №949/2008г. на РРС, в сила от
19.12.2008г.
Безспорен се явява фактът, че
подсъдимият е управлявал автомобила – моторното превозно средство е било
приведено в движение от него, той е бил водач на л.а “Форд Сиера” при
движението на автомобила по улицата в ж.к. “Орел” в гр.Разград. За това е бил
съставен и акта за установяване на административно нарушение, в който е
отбелязано горното обстоятелство и който е подписан от подсъдимия без
възражения. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, видно от
посочените доказателства, е била установена по съответния ред - с техническо
средство "Алкотест 7410+". Посочения ред е регламентиран с
разпоредбите на НАРЕДБА № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. И тъй като в случая е налице отказ на подсъдимия да даде кръв за медицинско
изследване, то съгласно разпоредбата на чл.6 от Наредбата концентрацията на
алкохол в кръвта му е установена въз основа на показанията на използваното
техническо средство. Последното е от вида на одобрените със заповедта на
министъра на вътрешните работи по ал. 3 на чл.1 от Наредбата, поради което и
отчетените от него показания установяват по смисъла на наказателния закон
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. Осъщественото от подсъдимия
деяние е съставомерно по алинея втора на чл.343б от НК. Осъждането на подсъдимия по НОХД №520/06г. на РРС, следва
да бъде съобразено при квалификация на настоящото деяние. По отношение на него е реабилитиран по право на основание чл.86
ал.1 т.1 от НК, но новото деяние е извършено в петгодишния срок визиран в чл.30
от НК, т.е. повторно, като за следващото деяние
за престъпление по чл.343б ал.2 във вр. с ал.1 - по нохд №949/08г. на
РРС, подсъдимия не е реабилитиран, които обстоятелства определят и настоящото
деяние, като съставомерно по алинея 2 на чл.343б от НК.
От
субективна страна подсъдимия е извършил деянието при пряк умисъл - съзнавал е че е употребил
алкохол, знаел е че не следва да привежда в движение автомобил след такава
употреба, но не се е съобразил с разпоредбите на закона. По този начин е
осъществил и от субективна страна
състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са
всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото.
Съставомерността на деянието от обективна и
субективна страна, предопределя ангажирането на наказателната отговорност на
подсъдимия. Съдът намира, че в конкретния случай липсват многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да дадат основание за определяне на
наказанието на подсъдимия по реда на чл.55 от НК. Същото следва да бъде
определено в рамките, посочени в специалната част на чл.343б ал.2 от НК, при
условията на чл.54 от НК. При неговата индивидуализация, като отегчаващо
отговорността обстоятелство бе преценена степента на обществена опасност на осъщественото
от подсъдимия престъпление с оглед установената концентрация на алкохол в
кръвта от 1,55 на хиляда, надхвърляща значително инкриминираната стойност от
0,5 на хиляда. Като отегчаващо отговорността обстоятелство, бе преценена и
високата степен на обществена опасност на подсъдимия, който освен мерки по
чл.78а от НК за извършено такова престъпление, има налагани наказания по ЗДвП. Смекчаващо
отговорността обстоятелство единствено съдът отчита семейното и материално
положение на подсъдимия.
Ето защо, съдът намира че предвиденото
за този вид престъпление наказание “лишаване от свобода” следва да бъде
определено при превес на отегчаващите обстоятелства - от средния към
максималния размер, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. Съдът
намира, че може да отложи неговото изпълнение по реда на чл.66 от НК, тъй като
подсъдимия е реабилитиран по право по нохд №520/06г. на РРС, по което му е
наложена лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено и в чийто
изпитателен срок не е извършил престъпление, за което да му е наложено
наказания лишаване от свобода, тъй като по последното нохд № 949/08г. му е
наложено наказание пробация. Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, все още не е наложително да изтърпи наказанието. Към
средния размер счита, че следва да бъде определено другото комулативно
предвидено наказание – глоба, като намира, че съответен на осъщественото деяние
е такава размер от 150 лв., като се има предвид и това, че в момента подсъдимия
вече не работи. По отношение на следващото се също комулативно наказание по
чл.343г от НК – лишаване от право да управлява МПС, съдът намира, че следва да
бъде определено към максимума – за срок от три години, като се има предвид и че
по-малкия срок на това наказание при предишния осъждания, не е изиграл
превъзпитаваща на подсъдимия и правоспираща роля. Единствено по този начин
- с определяне на размер надхвърлящ
размера на наказанието “лишаване от свобода” за този вид наказание биха могли
да бъдат постигнати целите посочени в чл.36 от НК.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: