№ 21795
гр. София, 01.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110116349 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И., с която срещу "Стик
Кредит“ АД са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29 от договор за кредит №
*******/12.01.2023 г., сключен между страните, а в условията на евентуалност искове
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез същата се
нарушавала императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр.
3, вр. ал. 4 ЗЗД тъй като същата противоречала на добрите нрави;
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 110 лева, ведно със законната лихва
от предявяване на иска /21.03.2024 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне в
тридесетденвен срок, а потребителят да дължи възнаградителна лихва от 15 лева. С чл.
19 от договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи
обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 29
е предвидена дължимостта на неустойка в размер на сумата от 110 лева. Поддържа, че
още със сключване на договора е била начислена неустойката за непредставяне на
обезпечение. Развива съображения за нищожност на допълнително начислената
неустойка, като счита, че клаузата, с която е уговорена е неравноправна, освен това е
нищожна като противоречаща на императивните норми на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК и
др. Изложени са доводи, че противоречи на добрите нрави, тъй като неустойката не
отговаря на нито една от присъщите й функции. В обобщение на подробните доводи в
исковата молба заявява искане съдът да прогласи процесната клауза за неустойка за
1
нищожна и да осъди ответника да му върне заплатената въз основа на нищожната
клауза сума.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че макар неустойка ДА НЕ
Е НАЧИСЛЯВАНА и СЪБИРАНА от дружеството, клаузата, с която е уговорена, е
валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство. Обръща
внимание, че неустойката е дължима само за периода, през който потребителят не е
предоставил обезпечение. Излага подробни съображения относно същността,
функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер
на вземаето, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
оспорената клауза не противоречи на закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски за производството.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че помежду им е бил сключен процесният договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, по който ответникът е
предоставил в заем на ищеца сумата 500 лева, която последният се е задължил да му
върне.
По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит №
*******/12.01.2023 г. Съгласно клаузата на чл. 19 се предвижда, че ако страните са
договорили предоставянето на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), както е
в случая, кредитополучателят следва да осигури същото в тридневен срок от
сключването, а обезпечението следва да бъде одобрено от кредитора.
Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19,
кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на
усвоената сума за всеки ден, през който не е представено обезпечение, Потребителят
се е съгласил да заплаща неустойката заедно с погасителните си вноски. Неустойка се
дължи само за периода, през който не е осигурено обезпечение.
Представен по делото е погасителен план, от съдържанието на който се
установява, че сумата по кредита е дължима на една погасителна вноска с падеж
11.02.2023 г. при дължима лихва в размер на 15 лева и неустойка в размер на 110 лева.
Съгласно посоченото в договора ГЛП е в размер на 36 %, а ГПР – 42,58 %.
По делото е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ
необходимите специални знания. Доколкото отговорите на вещото лице са обосновани
и отговарят в пълнота на поставените задачи, не възникват съмнения за правилността
на изводите, направени от експерта, с оглед което и съдът ползва същите за изясняване
на релевантните за спора факти. Въз основа на заключението, материалите по делото и
становищата на страните, съдът приема за доказано, че кредитоплучателят е извършил
едно единствено плащане по процесния договор, като на 14.01.2023 г. (т.е. преди
настъпване на падежа на погасителната вноска) е била заплатена сума в размер на 625
лева, послужила на кредитора за погасяване на главница в размер на 500 лева,
2
договорна лихва в размер на 15 лева и неустойка в размер на 110 лева. Съгласно
заключението при изследване на заложените в договора параметри ГЛП е в размер на
36,50 %, а ГПР – 43,28 %, а ако се включи и неустойката по чл. 29 от договора ГПР би
бил в размер на 1410,33 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
клаузата от договора, сключен с ответника, е нищожна на заявените с исковата молба
основания. Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с
който ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от
процесния договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по
тълк.д. № 1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва
да разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и НЕ
ДЪЛЖИ произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор за
кредит бил нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение
принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по
реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни
клаузи от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на
разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в
мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно
предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия
договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен
на заявените с исковата молба основания, а именно поради неравноправност на
процесната клауза за неустойка, нарушение на императивни норми на закона,
евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Относно клаузата от договора, предвиждаща заплащането на неустойка при
неосигуряване на обезпечение на задълженията на кредитополучателя под формата на
безусловна банкова гаранция за срока на договора, в размер на дължимата сума за
главница и договорна лихва, съдът намира следното:
Съдържанието на клаузата, по силата на която се предвижда дължимостта на
неустойка в полза на кредитора и съпоставянето й с естеството и параметрите на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява договорка за заплащане
на скрито възнаграждение за кредитора. Въведените изисквания за вида обезпечение
по избор на заемателя съдът намира, че създават значителни затруднения на длъжника
при изпълнението на задължението до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Не
3
само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
с възможност да осигури изискуемите по силата на договора обезпечения, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева, който следва
да върне в 1-месечен срок. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е
ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът несъмнено е целял да се обогати.
Изискването за обезпечаване на кредит в размер на сумата от 500 лева с банкова
гаранция или друга гаранция, издадена от небанкова финансова институция, обезмисля
института на потребителското кредитиране, особено на т.нар „бързи“ кредити, при
които се предоставят ниски по размер суми за кратки срокове при дължимост на
висока възнаградителна лихва, респ. висок процент на разходите за потребителя.
Следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди
сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя,
като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е
достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на
парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие със закона. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за
неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и чрез него
потребителят е задължен да заплати необосновано висок размер поради
неизпълнението на едно неизпълнимо на практика задължение.
В обобщение съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка
от договора за кредит, поради неравноправност на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойката е основателен с оглед правилото на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и следва да бъде
уважен на това основание.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В случая ищецът твърди, че има вземане от ответника, тъй като му е заплатил
без правно основание сума в размер на 110 лева. Тези твърдения са установени по
делото. Доколкото съдът прие, че клаузата е нищожна, то и заплатеното въз основа на
същата подлежи на връщане от ответника, с оглед което и осъдителният иск следва да
бъде изцяло уважен.
Върху сумата от 50 лева ищецът има право на законна лихва от 21.03.2024 г. до
плащането, а върху сумата от 60 лева, считано от момента на сезиране на съда с
искането по чл. 214 ГПК (11.11.2024 г.).
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Сторените разноски са в размер на сумата 400 лева – заплатените по двата иска
държавни такси и възнаграждение на вещото лице по ССчЕ. Ищцата е заплатила на
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2000 лева
с ДДС. Следва да й се присъди сумата от общи 2400 лева.
4
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И., ЕГН **********, със съдебен адрес:
******* срещу „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: ******* иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 29 от договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия № *******/12.01.2023 г., сключен между
страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0,9 % на ден от усвоената
по кредита сума за неизпълнението на задължението на потребителя по чл. 19 от
договора да осигури обезпечение.
ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: ******* да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на А. Н. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ******* сумата 110 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска,
както следва: върху сумата от 50 лева, считано от 21.03.2024 г., а върху сумата от 60
лева, считано от 11.11.2024 г., до окончателното плащане, представляваща заплатена
без основание сума във връзка с клаузите на чл. 29 и чл. 19 от потребителски кредит
под формата на кредитна линия № *******/12.01.2023 г.
ОСЪЖДА „Стик - Кредит“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес: ******* да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на А. Н. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *******, сумата 2400 лева, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5