Решение по дело №269/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. с чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба от Началника на Дирекция за Национален строителен контрол /ДНСК/-София, чрез * Б.И.-М., против РЕШЕНИЕ №115/21.12.2023г., постановено  по АНД №165 по описа за 2023г.  на Районен съд Берковица. С обжалваното решение е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № М-7-ДНСК-184/20.09.2022г., с което за нарушение по чл.168, ал.1,т.2 от Закона за устройство на териториите /ЗУТ/ вр. чл. 5 ал.2 от Наредба № 3/31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и на основание чл.237 ал.1, т.18 ЗУТ вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ е наложена имуществена  санкция  в  размер на 1 000 лева на  „П.“ ЕООД, ***. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна изцяло на решението, като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, и постановяване на ново, с което да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно.

В с.з. касатора се представлява от * Ц.Х.. Моли за отмяна на решението и оставяне в сила на оспореното НП, за което се навеждат доводи.Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника. Представено е и писмено становище с изложени доводи по съществото на спора.

Ответникът „П.“ ЕООД, в представена по делото молба от  пълномощника  * М.Б.-П. ***  и в писмен отговор на жалбата излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на решението, като законосъобразно и правилно. Не се претендират разноски по делото.  

Участващият в касационното производство прокурор от ОП- Враца, прокурор Вътов дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Посочва се, че обвинението е за неизпълнение на задължение по пълнота на актовете и протоколите, като този начин на посочване на обвинението води до ограничаване на правото на защита, тъй като протоколите и актовете са около 17 и изискванията за всеки един от тях може да бъдат и са различни, и от гледна точка на конкретния случай следва да се прецени кое точно не е спазено. Решението да остане в сила.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становищата на страните, като съобрази разпоредбата на чл.218   АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл.211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално  допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на касационна проверка е Решение №115/21.12.2023г., постановено  по АНД №165/2023г. на Районен съд Берковица, с което е отменено НП № М-7-ДНСК-184/20.09.2022 г., издаденото от Началника на ДНСК-София,  против  „П.“ ЕООД, ***, представлявано от * С.Н.П., с което за нарушение по чл.168, ал.1,т.2   ЗУТ вр. чл.5, ал.2 от Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и на основание чл. 237, ал.1, т.18 ЗУТ вр. чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 ЗУТ на дружеството е наложена имуществена  санкция в размер на 1 000 лв. С решението е осъдена и ДНСК-София да заплати разноски на „П.“ ЕООД в размер на 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.

С издаденото НП № М-7-ДНСК-184/20.09.2022г. е ангажирана отговорността на „П.“ ЕООД, ЕИК ******** за това, че  дружеството притежаващо Удостоверение № РК-0323/03.10.2019г. за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1   ЗУТ, в качеството на лице, упражняващо строителен надзор съгласно Договор от 12.03.2021г. с възложител ***, на строеж: „Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна сграда, находяща се на *** в ПИ с идентификатор 03928.511.517 по КК на *** в периода от 27.10.2021г. до 30.03.2022г. /от дата Протокол обр.2 до датата на проверката на служителите на РДНСК-Монтана/, в ***, не е изпълнило задължението си, относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството, в нарушение  на чл.168, ал.1, т.2   ЗУТ вр. чл.5, ал.2 от Наредба № 3/31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съставените от началото на строителството до момента на проверката актове и протоколи не са подписани от проектанта „К.“ АД. Строително монтажните работи не са преустановени, няма вписани заповеди в заповедната книга на строежа. Нарушението е било установено на 30.03.2022г. при проверка от служители на РДНСК-Монтана по документи в *** и на място на строежа, за което е съставен констативен протокол.

В оспореното решение е прието от въззивния съд, че НП не е нищожно и същото е издадено от компетентен орган, но никъде в съдържанието на НП не се сочи кой акт или протокол, строителния надзор в лицето на ответника не е поискал да бъде съставен, като неподписването на актовете и протоколите от проектанта „К.“ АД не може да се приравнява на тяхното несъставяне. Подписването на съставените актове и протоколи от проектанта не е условие за тяхната валидност, съгласно чл.5, ал. 5 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Установено е от въззивния съд, че актовете и протоколите не са били подписани от проектанта не поради неупражнен строителен надзор, а поради виновно неизпълнение на задълженията на „К.“ АД, което поведение на проектанта е станало причина сключения с него Договор за упражняване на авторски надзор, да бъде прекратен поради виновно неизпълнение на неговите задължения. Не е посочено и в НП кои заповеди не са вписани в заповедната книга на строежа, за да може да се прецени дали действително има такива заповеди. Никъде не е посочено и на какво основание е следвало да се преустанови строежа. Строителния надзор съгласно чл.168, ал.1, т.3 ЗУТ носи отговорност за „спиране“ на строежа, а не за тяхното преустановяване. Прието е от въззивния съд за недоказано извършването на посоченото в НП нарушение, поради което и същото е отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Решението на РС-Берковица е правилно. Изводите на въззивния съд за отмяна на НП се споделят изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро   АПК препраща към тях и не следва да бъдат повтаряни.

Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на тях и в съответствие с доказателствената им стойност правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението.  Правилно е прието, че  са налице допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, водещи до нарушаване правото на защита на санкционирания субект с НП, а именно непълно описание на нарушението, като не са посочени вида и броя на актовете и протоколите, както и датите  на съставянето им, които не са подписани от проектанта – нарушения по чл.42, т.4   ЗАНН, при съставяне на АУАН и съответно чл.57, ал.1, т.5   ЗАНН при издаване на НП. В Наредба №3/31.07.2003г., касаеща актовете и протоколите са уредени около 17 вида актове и протоколи с конкретни изисквания за всеки един от тях. Непосочването на обстоятелства, свързани със съставянето и съхранението на актовете, и протоколи винаги води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, и същото е основание за отмяна на оспореното НП. В тази насока не се споделят възраженията на касатора, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

От друга страна за неподписване на строителен документ от проектанта, не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на лицето упражняващо строителен надзор, именно за нарушение по  смисъла на разпоредбата на чл.168, ал.1, т.2 ЗУТ във вр. чл.5, ал.2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както правилно е преценил и се е обосновал въззивния съд в оспореното решение.      

С оглед на изложеното и възраженията на касатора за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция. 

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон. Обжалваното решение  е   законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а  касационната  жалба против него да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно и в частта на разноските.„

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, а от страна на ответника не се претендират разноски в настоящото производство, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, изр.2 АПК, Административен съд – Враца                          

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №115/21.12.2023г.,  постановено  по АНД №165/2023 г.  на  Районен съд Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.