Решение по дело №71/2020 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №66

 

гр.Силистра, 22.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският            окръжен              съд         гражданско  отделение в    открито              заседание               на          девети                                             юни                            

през           две         хиляди      и      двадесетата              година     в              състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ТЕОДОРА  ВАСИЛЕВА

                                                                                          

                                                                           1. ДОБРИНКА СТОЕВА

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                            2.мл. с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

при                       секретаря           Ели  Николова               и        в     присъствието 

на прокурора                                                        .като                                    разгледа            докладваното от ..                Т. Василева         ....          в.  гр.  дело                 №   71      по   описа    за   2020 г.год.   и   за   да    се произнесе,   взе  в  предвид  следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от  Д.Х.Р., и  М.Х.А., против решение № 51/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 448/2018г. на Тутраканския районен съд, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените от тях искове срещу ответниците Й.Х.К., с посочен по делото адрес: ***; И.Т.Т., и С.Х.Т., и двамата с посочен по делото адрес: гр. Р. ул. „Г.М.” № .., вх. , ет. ..; Д.С.А.  и М.П.А., и двамата с посочен по делото адрес:  гр. Русе, бул. „Ф.” № .., вх. .., ет. .., ап. ..; за допускането на изкупуването на осн чл. 33, ал. 2 от ЗС, при условията, уговорени между ответниците по прикрита сделка - договор за покупко - продажба, съпровождаща привидна сделка - Договор за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт  № 20/06.07.2018 г., том 2, рег. № 6065, нот. дело № 165/2018 г. на Нотариус № 632 – С.В., вписан под. вх. № 1775/17.07.2018 г., акт № 54, том 6, дело № 1019/2018 г., на СВ - гр. Тутракан, като условията по прикритата сделка са: Д.С.А. и М.П.А. да заплатят на Й.Х.К. сумата от 2 919 лв., а И.Т.Т. и С.Х.Т. да заплатят на Й.Х.К. сумата от 2 921 лв., на 1/3 ид. ч. от следните имоти: 

1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „Кулак чешма”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.13 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.133, № 83524.9.15, № 83524.9.14 и № 83524.9.12;

2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „Айвалък”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.17.7 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.17.8, № 83524.17.85, № 83524.17.63 и № 83524.24.247;

3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „До селото”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.14.123 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.14.116, № 83524.14.115, № 83524.14.122, № 83524.14.141 и № 83524.14.124;

4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „Везир Йолу”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.91 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.127, № 83524.9.87, № 83524.9.90, № 83524.9.74 и № 83524.9.73.

Присъдил е съответни разноски.

ОПРЕДЕЛИЛ е на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

Жалбоподателите считат, че решението е изцяло неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,  поради което молят въззивната инстанция да го отмени и реши спора по същество, като уважи изцяло предявената от тях искова претенция. В с.з пред тази инстанция се явява процесуалният представител – адв. Р. ***, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена.

Ответниците по жалбата и по по предявената  пред районния съд искова претенция И.Т.Т.,  и С.Х.Т., и двамата с посочен по делото адрес: гр. Р., ул. „Г. М.” № ., вх. ….., ет. ..; Д.С.А.  и М.П.А., чрез процесуален представител, са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като считат жалбата за неоснователна, а постановеното решение – за правилно, поради което молят да бъде потвърдено. Пред тази инстанция в с.з. не се явяват, представляват се от адв. С. от АК, гр. Р.

Ответницата Й.Х.К., не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената и процесуална възможност. В с.з. пред тази инстанция се явява лично, като заяви, че не е много доволна от решението на районния съд.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:  Жалбата е предявена от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени процесуални изисквания на чл.258 и сл. ГПК , поради което е допустима.

Пред районния съд настоящите въззивници са предявили искова претенция против въззиваемите, като претендират съдът да постанови решение, с което да за допусне изкупуването, при условията, уговорени между ответниците по прикрита сделка - договор за покупко - продажба, съпровождаща привидна сделка - Договор за замяна на идеални части от недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за № 20/06.07.2018 г. на Нотариус № 632 – С. В., като условията по прикритата сделка са: Д.С.А. и М.П.А. да заплатят на Й.Х.К. сумата от 2 919 лв. и И.Т.Т. и С.Х.Т. да заплатят на Й.Х.К. сумата от 2 921 лв., на 1/3 ид. ч. от гореописаните  имоти: 

Ищците са представили пред районния съд Договор за доброволна делба с нот. заверка на подписите с рег. № 1332/2001 г. на Нотариус № 315 от РНК – А. Н. – Р. (л. 13), съгласно който в дял на Х.С.И., баща на въззивниците и въззиваемата Й.К., са поставени нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 017007 и лозе в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляващо имот № 024229; С Договор за доброволна делба, с нот. заверка на подписите с рег. № 1336/2001 г. на Нотариус № 315 от РНК – А. Н. – Р., в дял на Х. С. И. са  поставени нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 009013 и нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 014123.След смъртта на общия наследодател, въззивниците и въззиваемата К. са придобили при равни права собствеността върху гореописаните имоти, съгласно Удостоверение за наследници № АО-47/18.07.2018 г., изд. от Кметство с. Шуменци.  Видно от влязло в сила Решение № 45/02.07.2014 г. по гр. д. № 7/2012 г. на Районен съд – гр. Тутракан, в общ дял на въззивниците и  отв. Й.К. е поставена нива в землището на с. Шуменци, общ. Тутракан, съставляваща имот № 009091, при равни права на всяка от съсобствениците.  Съгласно одобрената през 2018 г.  кадастралната карта на землището на с. Шуменци, на имотите, предмет на настоящото производство, са  отредени идентификатори, съгласно приложените пред районния съд скици: на имот № 017007 - идентификатор № 83524.17.7 ; на имот № 009013 - идентификатор 83524.9.13 ; на имот № 014123 - идентификатор № 83524.14.123 и на имот № 009091 - идентификатор № 83524.9.91 .

Въз основа на пълномощно, издадено от ответницата К. на 22.06.2018 г. на С.Х. за разпореждане с имотите , на  06.07.2018 г. е сключен договор за замяна, видно от Нотариален акт № 20/06.07.2018 г. на Нотариус № 632 от РНК – С. В. , съгласно който отв. Й.К., чрез пълномощника си С. Х. е прехвърлила на отв. Д. и М. А. - общо 1/6 ид. ч. и на отв. И. Т. - 1/6 ид. ч. от собствеността върху ниви в землището на, с идентификатори № 83524.17.7, № 83524.14.123, № 83524.9.13 и № 83524.9.91. В замяна на отв. Й.К. е прехвърлена собствеността върху 1/24 ид. ч. от нива в землището на с. Кошов, общ. Иваново, съставляваща имот № 073449 с площ от 107 кв.м.  Отв. И.Т. се е задължил да заплати на отв. Й.К. за уравнение паричната сума от 2 921 лв., а отв. Д. и  М. А. - паричната сума от 2 919 лв.

Страните не спорят по законосъобразността на процесуалните действия на районния съд във връзка с установяване допустимостта на иска. Същият е констатирал, че исковата молба е заведена на 05.09.2018 г., а процесната сделка е изповядана на 06.07.2018 г., поради което двумесечният срок по чл. 33, ал. 2, изр. 2 от ЗС е спазен. В хода на първоинстанционното производство своевременно е била конституирана като ответник С.Т., съпруга на въззиваемия И.Т.,  като необходим задължителен другар, която не е посочена  в исковата молба. Съдът е приел, че когато закупената идеална част е общо съпружеско имущество на купувачите, достатъчно е искът за изкупуване да бъде предявен в двумесечния срок само срещу единия съпруг, като се е позовал на  съдебна практика в този смисъл.

 Още в изложението на основанията на исковата претенция , въззивниците като ищци в първоинстанционното производство, твърдят, че обективираното в процесния договор за замяна съгласие е привидно, като всъщност страните са целели като краен резултат продажба на процесните земеделски земи, а прехвърлянето на  собствеността на имота в с. Кошов,  с който е извършена замяната цели преодоляване на изискването на чл. 33 ЗС при продажба на съсобствен имот първо да се предлага на съсобствениците.

Въззивниците са се позовали на нищожност на договора за замяна като привидна сделка, съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД и на валидност на прикритата такава за продажба, съгласно чл. 17, ал.1 ЗЗД. Няма пречка тези два правоизключващи факта да бъдат заявени като основания на исковата претенция по чл. 33 ЗС без да се иска произнасяне по тях със сила на присъдени нещо. Неправилно първоинстанционния съд ги е квалифицирал като възражения, тъй като те изхождат от ищците и няма как да се приемат за такива. Тъй като нищожността е правно понятие, то изразява правна квалификация на сделката като юридически факт (ЮФ) на материалното право, годен да породи правни последици. Нищожността сама по себе си не е ЮФ, а правен извод, резултат от проверката на други ЮФ, които съдът трябва да установи и в резултат на това установяване да обобщи достигнатите фактически изводи под правната норма, чрез правния извод за валидност или нищожност на съответната сделка. В хипотезата на привидна сделка следва се установи едновременно с факта, че волята на страните не е такава , каквато е отразена в договора, но и каква е била действителната воля на страните.  В случая са възможни два способа за доказване  - обратно писмо и начало на писмено доказателство, изхождащо от другата страна, чрез което да се преодолее забраната по чл. 165, ал.2 ГПК. Ясно е, че по настоящото дело обратно писмо, което пряко да доказва привидността на замяната няма. В тази връзка следва да се възприеме като годно писмено доказателство приложеното пред районния съд Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство  от 27.09.2018 г. по преписка № 4943/2018 г. на РП Русе. Съгласно чл. 179 ГПК, същото съставлява доказателство за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило и за извършените от него и пред него действия. Преписката е била образувана по повод жалба на ответницата К. за извършено престъпление от общ характер от лицето А. Д., състоящо се в измама.  От постановлението става ясно, че измамата се състои в това, че на жалбоподателката по преписката не са и дадени пари срещу продажбата на земите и, а въпросът за замяната не е предмет на прокурорската проверка. Следва да се отбележи, че обяснения са били снети както от  ответника А.,  въззиваем по настоящото дело,  така и от лицата Д. и пълномощника Х., които по необясними причини не са разпитани пред районния съд, нито има искания за това, но, които съгласно твърденията на ответницата К., неоспорени от останалите ответници , са изиграли важна роля при осъществяване на сделката, като посредник и пълномощник на последната.  В хода на разследването на РП гр. Русе, въз основа на  обясненията на всички лица, от които са поискани такива, става ясно, че в прокурорската проверка категорично се говори от всички разпитани лица за сделката като за продажба, а за сумата от 3000 лв., за която е била представена разписка,  като продажна цена. Тъй като  от направената експертиза се установило, че положените подписи на разписката  са на  К., РП постановила и въпросния отказ от образуване на досъдебно производство. В настоящото производство, изхождайки от доказателствената сила на Постановлението за отказ на РП гр. Русе, съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, съдът акцентира на констатацията, която прокурорът е направил на  страница втора от същото, като е  приел за установено, че  тъй като предлаганите от Димитров земи били в съсобственост, то А. и Т. предложили да направят замяна с имот на първия в с. Кошов и да доплатят парична сума от 5 800 лв. Т.е. въззиваемият Д. е целял да избегне изискванията на чл. 33 ЗС, като се сключи договор за замяна. Тук следва да се обърне внимание, че не се касае за показания, съдържащи неизгоден за страната факт, направени в друг процес, което нарушава принципа на устност и непосредственост , а за позоваване от страна на настоящата инстанция на писмено доказателство – Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, представляващо официален  документ, съдържащо доказателства за изявления пред него и за извършени пред него и от него процесуални действия, по смисъла на чл. 179 ГПК. .В това си качество той не е  оспорен от страните в настоящото производство, въпреки, че са имали възможност да го сторят.  В тази връзка вж. решение № 403/05.08.2010 г., постановено пог р. дело №684/2009 г. на ВКС, III ГО, а също и решение № 358/17.01.2014 г., постановено по гр. дело 0 1381/2012 г. на ВКС, IV ГО.

Освен това, това не е единственото доказателство, на което се основава извода за привидност на замяната. Към това начало на писмено доказателство, изхождащо от другата страна, която отрича в настоящия процес  привидността на договора за замяна, съдът счита, че следва да се добавят и показанията на разпитания пред първата инстанция св. Кондов, който, макар и съпруг на ответницата К. , е във фактическа раздяла с нея повече от 20 г. и е в качеството на свидетел , поради факта, че е бил арендатор на цялата земеделска земя, собственост на въззивниците и ответницата К., а не като неин съпруг. Същият удостовери, че ответницата е целяла да получи пари, а не да прави замяна, която информация той има от нея. Че договорът за замяна е привиден се установява и от факта, че само по данъчна оценка, имотите, които предлага ответницата К. са на стойност 1114,03 лв., а имотът, с който са заменени е с данъчна оценка 0,75 лв. Не се представиха доказателства, че имотът в с. Кошов е оглеждан от ответницата , нито пък, че същата е проявила някаква друга форма на интерес към него. Очевидно е, че няма как да се възприеме и доводът в отговора на жалбата, че с. Кошов е атрактивно място за вилно строителство и там цените на имотите са високи. Интересно с какво е атрактивна 1/24 от 107 кв.м.  имот с данъчна оценка 0,75 ст. Звучи несъстоятелно и е още един довод, че размяната е неравностойна и цели продажба на  идеалната част от имотите, принадлежаща на ответницата К., като се избегне разпоредбата на чл. 33 ЗС. По този начин е останала неизяснена причината за извършване на замяна между имоти с фрапираща разлика в стойността и качествата, независимо от направеното доплащане, защото все пак именно замяната е водещия белег на сделката, който я прави да се счита такава, а не доплащането,  което, макар и в драстични спрямо цената на заменяния имот, размери, не я превръща в продажба.  В случая, няма как да бъдат ценени показанията на св. Б., който в качеството си на длъжностно лице  - пом. - нотариус по заместване, изповядал процесната сделка, едва ли би бил посветен в привидния и характер, а дори и да е бил посветен, няма да направи признание, че е злоупотребил с длъжностното си качество, и който извършва единствено формална проверка на валидността на документите, а не води разследване за действителната воля на страните, още повече, че К. се представлява от пълномощника Х.. В тази връзка следва да се анализира и  изводът на районния съд, че „волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, т. е. - за учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие, като именно  волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на упълномощителя.“ Действително, във въпросното пълномощно е записано, че пълномощникът може да замени процесните имоти, но ако такава е била действителната му воля, то , съгласно чл. 39 ЗЗД , следва да се приеме, че същият е превишил обемът на правомощията си, тъй като изначално упълномощителят не е имал намерение да заменя земите си и вземайки аргумент от заявеното от районния съд, че волеизявлението на упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, следва да се приеме за установено, че волеизявлението на упъмномощителя е включвало единствено продажба на процесните имоти. При това положение , съгласно чл. 40 ЗЗД, упълномощеният по отношение на осъществената замяна, очевидно е договарял във  вреда на упълномощителя, поради което и договорът не произвежда действие за представлявания в тази част. На последно място следва да се добави, че косвено доказателство, дотолкова доколкото съгласно ГПК – чл. 176, е постановено, че обясненията на страните също са доказателства, следва да се посочи, че всички гореизброени доказателства, подкрепящи привидността на договора за замяна са в съответствие с обясненията на ответницата К. по делото. Тежестта на това доказателства се преценява на фона на липсата на обяснения от останалите ответници, които са се явили само в първото с.з. пред районния съд, където нито са поискали, нито им е била дадена дума по инициатива на други участници в процеса. Няма и доказателства, извън компрометирания откъм действителност договор за замяна, които да подкрепят възраженията им по иска, за разлика от доводите на ищците за нищожност на привидната сделка за замяна.

Съдът не споделя становището на районния съд, широко застъпено и в съдебната практика, че привидните сделки винаги имат за цел заобикаляне на закона и тъй като в случая не е налице такова, това е довод, че няма привидност. С привидните договори страните целят да скрият действителната си воля. Когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Не е необходимо да се цели заобикаляне на закона. В случая е налице привиден договора за замяна, за да се преодолеят правата на съсобствениците по чл. 33 ЗС, като дори и при сключване на договор за продажба с несъсобственик, то сделката не е незаконна и би породила последиците си напълно сред изтичане на двумесечния срок по чл. 33 ЗС, но трудно може да се игнорира изискването да се представят декларации от съсобствениците, че не желаят да се възползват от привилегията си.

 Предвид гореизложеното съдът счита, че привидността на договора за замяна е безспорно доказана, поради което същият е нищожен. Същевременно, всички елементи на договора за продажба са налице, поради което и прикритата сделка е такава, което води и до приложимост на хипотезата на чл. 33 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. При неизпълнение на тези задължения, в алинея втора на цитирания текст е предвидена възможността за заинтересования съсобственик да изкупи тази част при действително уговорените условия. Законодателят е предвидил преклузивен двумесечен срок от продажбата за предявяване на иск за изкупуване. Тоест, дадено е право на съсобственик да бъде предпочетен при продажба на идеална част от друг съсобственик на трето лице, чуждо на съсобствеността. Искът е конститутивен и с уважаването му се реализира потестативно право, тъй като се упражнява с изявление от непоканения непродаващ съсобственик и има за последица настъпването на правна промяна. За да бъде уважен искът за изкупуване, ищецът следва да установи, че е налице съсобственост, валидно сключен договор за продажба от друг съсобственик и липса на отправено предложение от продавача до съсобственика, предявил претенцията.

Що се отнася до задължението на съда да индивидуализира вещта, която е предмет на изкупуване, както и да посочи цената, при която следва да стане то, въззиваемите считат, че това е невъзможно , тъй като насрещната престация не е парична, а индивидуално определена вещ, а посочените суми са само за уравнение на дела. При установената нищожност на договора за замяна, логично е, че валидния договор за продажба не включва като елемент престация на имот от страна на въззиваемите, защото той е част от замяната, която е нищожна и даденото по този договор се връща в патримониума на страните по силата на тази нищожност. По валидната сделка за продажба ответницата К. е престирала по 1/6 ид. част от гореописаните имоти на всяко едно семейство от ответниците, а като продажна цена  е получила 2921 лв. от И.Т. и 2919 лв. от  Д.А. и М. А., чрез пълномощника по сделката. Доколко тази цена отговаря на пазарната и доколко е действителна не е предмет на обсъждане по настоящото дело, тъй като съгласно чл .33, ал.2 ЗС, съсобственикът може да изкупи дела по действително уговорените условия. Затова и в случая съдът не се занимава с обстоятелствата около това дали ответницата К. е получила от пълномощника сумата, тъй като това е въпрос на отчетна сделка между тях и доколкото такова отбелязване, че е получила сумата без да и се уточнява размера е посочено още в пълномощното, независимо , че то се разминава с посоченото в нотариалния акт.

Ето защо, исковата претенция е основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което съдът да допусне от страна на ищците изкупуване на 1/3 ид. част от гореописаните имоти , продадени от съсобственичката Й.К. на третите лица – въззиваемите с прикрит договор за продажба,  сключен с горепосочения НА за действително уговорената продажна цена от 5840 лв. На осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако въззивниците не платят дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на решението в сила, това решение се счита обезсилено по право в тази му част.

За двете инстанции въззивниците са заплатили общо 1275 лв. за такси и адв. възнаграждение, което означава, че всяка една от тях е направила разноски в размер на 637,5. Следователно всеки един от петимата ответници по жалбата следва да заплати на всяка една от въззивниците по 127,5 лв.  разноски по делото пред двете инстанции.

С оглед на гореизложеното съдът

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 51/21.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 448/2018г. на Тутраканския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА заинтересованите съсобственици  Д.Х.Р., и  М.Х.А., , ДА ИЗКУПЯТ, на основание чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, продадената от съсобственика Й.Х.К., с посочен по делото адрес: ………. на третите лица И.Т.Т.и С.Х.Т., и двамата с посочен по делото адрес: ……….. Д.С.А.  и М.П.А., и двамата с посочен по делото адрес:  ………….  с прикрит договор за продажба, извършен с нот. акт № 20/06.07.2018 г., том 2, рег. № 6065, нот. дело № 165/2018 г. на Нотариус № 632 – С. В., вписан под. вх. № 1775/17.07.2018 г., акт № 54, том 6, дело № 1019/2018 г., на СВ - гр. Тутракан, на 1/3 ид. ч. от следните имоти: 

1. Нива с площ от 3 002 кв. м., трета категория, в местност „Кулак чешма”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.13 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, тринадесет) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.133, № 83524.9.15, № 83524.9.14 и № 83524.9.12;

2. Нива с площ от 12 505 кв. м., втора категория, в местност „Айвалък”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.17.7 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, седемнадесет, точка, седем) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.17.8, № 83524.17.85, № 83524.17.63 и № 83524.24.247;

3. Нива с площ от 3 502 кв. м., четвърта категория, в местност „До селото”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.14.123 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, четиринадесет, точка, сто двадесет и три) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.14.116, № 83524.14.115, № 83524.14.122, № 83524.14.141 и № 83524.14.124;

4. Нива с площ от 3 001 кв. м., пета категория, в местност „Везир Йолу”, съставляваща имот с идентификатор № 83524.9.91 (осемдесет и три хиляди петстотин двадесет и четири, точка, девет, точка, деветдесет и едно) по кадастралната карта на с. Шуменци, общ. Тутракан, при съседни имоти с идентификатори: № 83524.9.127, № 83524.9.87, № 83524.9.90, № 83524.9.74 и № 83524.9.73. , за действително уговорената продажна цена  от 5840 /пет хиляди осемстотин и четиридесет/ лева.

На осн. чл. 33, ал. 3 от ЗС, ако съсобствениците  Д.Х.Р., и  М.Х.А., не платят дължимата поради изкупуването сума в месечен срок от влизането на  настоящото решение в сила, това решение се счита обезсилено по право в тази му част.

ОСЪЖДА Й.Х.К., И.Т.Т., С.Х.Т., Д.С.Аи М.П.А., да заплатят на Д.Х.Р., по 127,50 / сто двадесет и седем лева и 50 стотинки/ всеки един от тях, или общо 637, 50 / шестстотин  тридесет и седем лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА Й.Х.К., И.Т.Т., С.Х.Т., Д.С.А.  и М.П.А., да заплатят на М.Х.А., по 127,50 / сто двадесет и седем лева и 50 стотинки/ всеки един от тях, или общо 637, 50 / шестстотин  тридесет и седем лева и петдесет стотинки/.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на същото от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.