Р Е Ш Е Н И Е
№………./...... 12.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар М.П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 20 по описа за 2016
г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано след като с определение №10301/02.09.2015г. първоначално
сезираният Варненски районен съд е прекратил образуваното пред него исково
производство по гр. д. №10794/2015г. и е изпратил същото по подсъдност на
родово компетентния по правилата на чл.104 от ГПК съд за разглеждане на
предявения иск Варненски окръжен съд.
С
искова молба, заведена с вх. №24644/31.08.2015г.
по описа на Варненски районен съд, поправена по реда на чл.129, ал.2 ГПК с молби вх. №2424/26.01.2016г. и вх.
№2979/01.02.2016г. по описа на
Варненски окръжен съд, подадена от И.Х.И.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
чрез адвокат Ж.А., срещу В.С.Б.,
ЕГН **********,***, е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.534 от ТЗ за присъждане на сумата 19 110 щатски долара, с левова
равностойност 34 590 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване със сумата по запис на заповед, издаден на 02.08.2011г. от В.Б., с
падеж 02.09.2011г.
От
ищеца е формулирана и претенция да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.
Твърденията и
възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 13.09.2016г.
За да се произнесе по
същество на предявения иск, съдът, след анализ на събраните по делото
доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на иска е претендираното парично вземане на ищеца И.Х.И., ЕГН **********,***
– пряк поемател по запис на заповед, издаден на 02.08.2011г. за сумата 19 110 щатски
долара, равняващи се на 34 590 лева, с падеж 02.09.2011г., спрямо
издателя на същия В.С.Б., ЕГН **********,***.
Твърди се от ищеца, че
записът на заповед е бил предявен за
плащане на 02.09.2011г., но и до настоящия момент сумата не му била заплатена.
Понастоящем вземането по ценната книга
било прескрибирано, тъй като до 02.09.2014г. ищецът не реализирал
правата си по чл.531, ал.1 от ТЗ, от което същият търпял вреди, изразяващи се в
невъзможността на реализира менителничните си
имуществени права. Това, от друга страна, водело до неоснователно обогатяване
на ответника, изразяващо се в това, че последният не намалявал имуществото си,
спестявайки по този начин разходи за погасяване на задължението.
С тези основни
твърдения ищецът И.И. обосновава
правния си интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответника В.Б.
за сумата 19 110 щатски долара,
с левова равностойност 34 590 лева, представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване, произтичащо от погасяване правата по запис на заповед, издаден на 02.08.2011г. с падеж 02.09.2011г.
Правната квалификация на
иска е по чл.534, ал.1 от ТЗ.
Ответникът В.С.Б.
оспорва, на първо място, редовността от външна страна на процесния запис на
заповед, с твърдения, че същият не съдържа
всички задължителни, съгласно чл.535 от ТЗ, реквизити и съдържа други, които не
следва да бъдат част от съдържанието му. Оспорва се датата на записа на
заповед, както и подписите, положени върху него, за които се твърди, че са на
ответника – издател и на авалиста В.Н.Б.,
както и че ръкописният текст в
записа на заповед е изписан от тях. Оспорва се и записът на
заповед да е бил предявен за плащане на падежа като се твърди, че липсва подпис на издателя,
удостоверяващ предявяване на записаната дата.
Направени са и
следните възражения: - за прескрибиране на записа на заповед като с твърди, че в
случая не се твърди да е упражнено правото на пряк иск по чл.531, ал.1 от ТЗ,
поради което и за ищеца - приносител на
ценната книга не е възникнало право да предяви специалния менителничен
иск по чл.534, ал.1 от ТЗ; - за преюдициране на записа на заповед, като се твърди, че по
ч.гр.д. №4607/2015г. на Варненски районен съд, VIII състав, в полза не ищеца е
била издадена Заповед №2361/27.04.2015г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен лист №4419 от
04.05.2015г., основани на процесния запис на заповед; - за липса на валидно каузално правоотношение, пораждащо задължения
за плащане към ищеца, което да е обезпечено с процесния запис на заповед; - за изтекла към датата на предявяване
на иска погасителна давност по каузалното и абстрактното правоотношение; - за загубване на права по ценната
книга, основано на пропускане на сроковете по чл.514 от ТЗ.
При
така очертаните насрещни твърдения и възражения на страните, за да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
Съгласно задължителната
практика по чл.290 и сл. от ГПК погасяване правото на приносителя на запис на
заповед на пряк иск по чл.531, ал.1 от ТЗ е онзи юридически факт, от който за
последния възниква право на специалния субсидиарен
иск за неоснователно обогатяване по чл.534, ал.1 от ТЗ срещу издателя на ефекта
до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на
платеца-издател се съизмерява, като наличието или не
на предхождащ го неуспешно проведен пряк менителничен
иск, респ. неуспешно принудително изпълнение е правно ирелевантно
(така Решение № 132 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о.,
ТК).
В процесния случай е
безспорно установено, че искът, основан на чл.534, ал.1 от ТЗ, е предявен на
31.082015г. Ицецът, легитимирайки се като кредитор по
запис на заповед, издаден от ответника, за левовата равностойност на 19 110
щатски долара, твърди неоснователно обогатяване на ответника, изразяващо се в
спестяването на дължимото плащане по менителничния
ефект, по причина изтичането на давностния срок, в
който може да предяви иска си за плащане.
Записът на заповед е
издаден на 02.08.2011г. и е с падеж 02.09.2011г.
Тригодишният давностен срок, установен с правилото на
чл.531 от ТЗ, е изтекъл на 02.09.2014г.
От събраните по делото доказателства се установява, че едва на 24.04.2015г.
ищецът е предприел действия по чл.417, т.9 от ГПК, т.е. към момент, към който
давността по иска към издателя вече е била изтекла. На това основание
предявения осъдителен иск извън развилото се и приключило в хипотезата на
чл.415, ал.2 от ГПК заповедно производство е преценен като допустим от исковия
съд.
Правният спор,
въведен по чл.6, ал.2 от ГПК от страна на ответника, се свежда до отричане на
валидността на процесния запис на заповед с възражения за липса на задължителни
реквизити. Като такива ответникът сочи липсата на мястото на плащане,
обосновано с разминаванията в означението „гр. Варна“ с данните за
местожителството на издателя - гр. Игнатиево; извършена поправка в съдържанието
на реквизита „падеж“ като от „02.09.2001“ е превърнат в „02.09. 20011 г.“; липсата на означение на
валутата, към която е задължена левовата равностойност.
Разгледани по
същество тези възражения се преценяват като несъстоятелни по следните
съображения:
Мястото на плащане се идентифицира с мястото
на местожителството на издателя, както това е установено в чл.535, ал.2 от ТЗ.
Видно от съдържанието на процесната полица, не се установява твърдяната липса
на реквизит.
Записът на заповед е
попълнен с ръкописно изписване на положения от издателя текст като е използван
предварително напечатан формуляр за запис на заповед. Ответникът не доказва
осъществена интервенция върху ръкописно положеното съдържание в издадения с
негов подпис запис на заповед след датата на конституирането на неговото менителнично волеизявление. Такава интервенция не се
установява и в съдържанието на процесния менителничен
ефект, поради което и съгласно чл.530 от ТЗ това възражение също се явява
неоснователно.
Ръкописно попълнения
реквизит, отнасящ се до поетото с издаването на процесната полица парично
задължение, ясно установява означаването на „щатския долар“ като валутата,
спрямо която се отнася левовата равностойност.
С оглед горното така
направените от ответника възражения за нищожност на процесната полица следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. С цел прецизност следва да се отбележи и
факта, че в хода на образуваното по реда на чл.418, във вр.
с чл.417, т.9 от ГПК изпълнително производство, прекратено поради обезсилване
на изпълнителния лист в хипотезата на чл.415,
ал.2 от ГПК поради непредявяване на иска по чл.422 от ГПК, ответникът е
направил извънсъдебно признание за дължимост на процесното вземане.
При тези фактически
и правни положения съдът намира предявения иск за доказан по основание. С неплащането на сумата 19 110 щатски
долара (за която е издаден записа на заповед) ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца. Налице е разместване на имуществени блага. След като
ответникът – издател В. Б. не е изплатил на ищеца - поемател
И. И. сумата от 19 110 щатски долара, то се налага извода, че същият е
неизправен длъжник и следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна тази сума, чиято левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
предявяване на исковата молба (31.08.2015г.)
1 USD/ 1.74394 BGN, се равнява на сумата 33 326,70 лева. Посочената сума се дължи на основание чл.534,
ал.1 от ТЗ, тъй като с неплащането на паричното задължение (неплащането на
сумата, за която се е задължил със записа на заповед) ответикът
се е обогатил за сметка на ищеца. Поради това левовата равностойност на
19 110 щ. д. следва да се изчисли към датата на предявяване на исковата молба.
По изложените
съображения съдът намира, че кумулативните предпоставки на чл.534 от ТЗ са
надлежно установени в процеса и ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата, за която е поел задължение да плати по записа на заповед.
Предявеният иск се преценява като основателен и доказан и се уважава изцяло.
Ищецът
е направил нарочно искане да се осъди ответника да му репарира направените
разноски за тази инстанция, което с оглед изхода на спора и правилото,
установено в чл.78, ал.1 от ГПК, се цени като основателно. Видно от списъка по
чл.80 от ГПК (л.64) и доказателствата за направени (л.1а, 10, 65), ищецът е
сторил разноски в общ размер 3 033,60
лева, в т.ч. 1 383,60 лв.-платена държавна такса; 1 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение; 150 лв. – платено възнаграждение за експертиза. Същите следва
да му бъдат репарирани от ответника изцяло.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
В.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на И.Х.И., ЕГН **********,***, сумата 19 110 щатски долара (деветнадесет
хиляди сто и десет щатски долара), с левова равностойност 33 326,70 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване със сумата по запис на
заповед, издаден на 02.08.2011г. от В.Б., с падеж 02.09.2011г., на основание чл.534 от ТЗ, както
и сумата 3 033,60 лева
(три хиляди тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща дължими
за възстановяване сторени разноски за производството по делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от
датата на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: