Р Е Ш
Е Н И Е № 4947
гр. Пловдив, 20.12.2019 г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
и деветнадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8119 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 45 от ЗЗД от
П.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.-Б. против М.А.А., ЕГН ********** с
адрес: *** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от неоснователно депозиране от
страна на ответницата на жалба до надлежен орган на властта с оплаквания за
осъществен състав на престъпление, причинили стрес, напрежение, безпокойство,
чувство на страх, в продължителен период от време 26.07.2,018-07.05.2019
г. Притендира разноск.
В исковата молба се
твърди, че ищеца живее в жилище-къща в гр. ***, район „***", п.к.
***, ул. „***" № *.
Ответницата обитава съседен имот. Къщата на ищеца е разположена по границата на
поземления имот, така че от двора на ответницата има пряк достъп до прозореца
на спалното му помещение. От 2013 г. са осъществявани действия от ответницата -
монтирани строителни платна, разпъвани
големи чадъри, поставяни а големи цветя на перваза, които лишават имота
от слънчева светлина. Поради това ищеца е подавал множество жалби и сигнали до
полицията, прокуратурата с молби за съдействие за преустановяване действията на
ответницата, пречещи му да използва имота спокойно, което е водило до
преустановяването им . с на намесата на полицията. Последната жалба вх. № ***/ ***,
подадена до Районна прокуратура гр. ***
е касаела поставено черно строително
платно пред прозореца на спалнята, което е оставило помещението без светлина,
въздух, видимост близо година и половина.
Същото е било премахнато отново вследствие намесата на служителите на II РПУ на
МВР - гр. ***.
Конкретния повод на жалбата е бил поставените в продължение на 2 години големи
масивни зелени цветя на прозореца на стаята и отказ за премахването им. По
жалбата е образувана пр. пр. № ***/ 2018 г. с последвал отказ за образуване на
досъдебно производство. На това основание ответницата подала тъжба до Районен
съд - Пловдив срещу ищеца за набедяване в извършване на престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК. Образувано е нчхд № 776 / 2019 г. по описа на Районен съд -
Пловдив, 25 н.с, като с разпореждане № ***
от 12.02.2019 г. производството по делото е прекратено. а делото изпратено по
компетентност на РП - Пловдив с оглед данни за извършено престъпление от общ
характер. По образуваната прокурорска преписка ищеца е викан на разпит като
свидетел и се е притеснил от евентуално повдигане на обвинение срещу него. До
момента на постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство
последния живял под напрежение, което влошило качеството му на живот. Целта на
ответницата е била причиняване на безпокойство.
Препис от исковата молба, ведно с
приложенията й, са били редовно връчени на ответницата на 12.06.2019 г. с указание да подаде писмен отговор в
едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по делото. Ответницата
е била редовно призована за първото съдебно заседание, но не се е явила и не е
изразила становище. Не е направено искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил искане по
чл.238, ал. 1 от ГПК – за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.
Съдът е уважил искането за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като са налице предпоставките за това.
На първо място, ответницата в предоставения по
чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представила такъв. Не се
е явила или изпратила представител в съдебното заседание, за което е била
редовно призована. Не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
На второ място, налице е искане от ищцовата
страна за постановяване на неприсъствено решение.
На трето място – на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до
ответника на л. 87 от делото.
И на последно място – налице е и предпоставката
по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства
и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно
основателен.
Ето защо искът следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 124 лв. разноски
по държавна такса и 660 лв. адвокатско
възнаграждение за настоящето производство, съобразно представения
списък, отправеното искане и приложените доказателства.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на П.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3000 лв. (три
хиляди лева) обезщетение
за причинени неимуществени вреди от неоснователно депозиране от нея на жалба до
надлежен орган на властта с оплаквания за осъществен състав на престъпление,
причинили стрес, напрежение, безпокойство, чувство на страх, в продължителен
период от време- 26.07.2,018-07.05.2019 г.,
както и сумата от 784 лв.(седемстотин осемдесет и четири лева) за разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
Същото следва
да се връчи на страните.
Ответникът
разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ:/п/
Димитрина Тенева
Вярно
с оригинала: Ц.В.