Решение по дело №260/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260223/30.11.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на втори ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 260/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени, от „Енерго про Продажби“ АД, против Г.Д.И., в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за което по Заявление от последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 3173/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 323.39 лв. - за доставена и неплатена от ответника ел. енергия, в периода 14.05.2019 г. – 13.08.2019 г., по издадени от ищеца фактури ведно с искане за присъждане на законната лихва върху цената, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане; с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 10.47 лв. - мораторна лихва върху цената, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки в исковата молба, че във връзка с продажба на ел. енергия, ответникът бил клиент на ищцовото дружество с клиентски № ***, заведен с аб. № ***, за обект на потребление на адрес: гр. Ш., ***. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление твърдейки, че в исковата молба е допусната техническа грешка като е посочен адрес на потребление „***”, вместо „***”. Твърди, че както в Заявлението по чл. 410 ГПК така и в Заповедта за изпълнение на парично задължение постановена по ЧГД № 3173/2019 г., по описа на ШРС, е посочен действителният адрес на потребление „***”. Твърди се, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, приети на основание чл. 98а ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (към момента КЕВР), ответникът бил задължен да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срокове и по начина определен в тези общи условия. Твърди се, че в случай на неплащане и след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо пращането на изрична покана, потребителят изпадал в забава. Към 23.10.2019 г. длъжникът не бил платил дължими суми, поради което ищцовото дружество подадало Заявление по чл. 410 ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ. Било образувано ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед за изпълнение.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи, както следва: сумата 323.39 лв. - цена на консумирана ел. енергия, в периода от 27.03.2019 г. до 26.07.2019 г., по издадени фактури, за обект на потребление, на адрес: гр. Ш., ул. *** и сумата 10.47 лв. - мораторна лихва върху цената на консумираната ел. енергия, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От Справка в НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че с оглед събраната информация ответницата не била нито собственик, нито ползвател на имота посочен в исковата молба, поради което не е потребител на ел. енергия на адрес: гр. Ш., ***.

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете. Особеният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор № 425674/26.08.2016 г. /л. 78/ се установява, че между „ЕнергоПроМрежи“ АД и ответницата Г.Д.И. има сключен Договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕнергоПроМрежи“ АД. Към договора е приложено Заявление № 4255674/19.08.2016 г. /л. 80/ от ответницата за сключване на Договор за достъп и пренос на ел. енергия, към което е приложен документ за собственост - НА за продажба /л. 81/ № *** г. на Нотариус с рег. № 702, с купувач Г.Д.И.,***.

От Справка рег. № 78943/17.08.2020 г., по описа на Агенция по вписванията, /л. 56/ се установява, че процесния имот находящ се в гр. Ш*, ***, е собственост на ответницата.

От приложеното ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че на 23.10.2019 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за консумирана и неплатена електроенергия през периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. за обект на потребление в гр. Ш., ***, с абонатен номер ***, кл. № ***, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.

От Заключението на изготвената и приетата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че задълженията на ответника за консумирана електроенергия за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. са в размер на 323.39 лв., като мораторните лихви са в размер на общо 11.37 лв.

По делото са приети „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 13 - 20/ и Решение № ОУ – 061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД /л. 21/.

По делото са представени от ищеца, приети и неоспорени Извлечение от сметка към 11.10.2019 г. с потребител ответницата, аб. № ***, кл. № ***, на адрес: гр. Ш., *** /л. 5/; Справка за потребление от кл. № *** към 06.01.2020 г. /л. 10/; Извлечение за фактури и плащания към 11.10.2019 г. /л. 11/ и фактури с посочените в тях количества електроенергия за електромер 1125071110217844, както следва: Фактура ФП № **********/14.05.2019 г., с падеж 03.06.2019 г. за сумата от 214.08 лв. за отчетен период 27.03.2019 г. до 25.04.2019 г. /л. 6/; Фактура № ФП № **********/13.06.2019 г., с падеж 01.07.2019 г. за сумата от 81.60 лв. за отчетен период 26.04.2019 г. до 26.05.2019 г. /л. 7/; Фактура № ФП № **********/15.07.2019 г. с падеж 01.08.2019 г. за сумата от 13.74 лв. за отчетен период 27.05.2019 г. до 25.06.2019 г. /л. 8/; Фактура № ФП № **********/13.08.2019 г. с падеж 02.09.2019 г. за сумата от 13.97 лв. за отчетен период 26.06.2019 г. до 26.07.2019 г.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

От приложеното ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление от ищцовото дружество, в което се претендира цена на неплатена ел. енергия потребена на адрес гр. Ш., ***, в полза на ищеца е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати на ищеца: сумата 342.39 лв. - цена на неплатена електроенергия за обект на потребление в гр. Ш., ***, по фактури, издадени за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. и сумата 10.47 лв. - мораторна лихва представляваща сбор от законовите лихви върху сумите по всяка фактура, от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сторените в производството разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 02.01.2020 г., като на 04.02.2020 г. е подадена настоящата искова молба, рег. № 2127/04.02.2020 г., по описа на ШРС, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

Предмета на установителния иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 323.39 лева е парично вземане, по смисъла на чл. 410 ГПК, за доставена електрическа енергия през периода 27.11.2017 г. – 27.02.2018 г., поради което в тежест на ищеца бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационна връзка между страните, количеството на реално потребената от ответника електроенергия, размерът на претендираното парично вземане, както и основанието, от което правото е възникнало, а в тежест на ответника релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

В настоящият случай особения представител на ответника оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Следователно спорът е дали между страните по делото е налице валидно правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа енергия, при Общи условия, за обект с аб. № ***, находящ се в гр. Ш., ***, тъй като издадената въз основа на Заявление от ищцовото дружество по реда на чл. 410 ГПК Заповед № 1551/24.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение срещу ответника, е за неплатена ел. енергия потребена на адрес гр. Ш., ***.

По общо правило правоотношенията между ищеца, като електроразпределително дружество и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от ЗЕ и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „ЕнергоПроПродажби“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество.

От писмените доказателства по делото - НА за продажба № *** на Нотариус с рег. № 702 и Справка рег. № 78943/17.08.2020 г., по описа на Агенция по вписванията, еднозначно се установява по делото, че процесното жилище в гр. Ш., ***, е закупено от ответницата Г.Д.И.. От Заявление № 4255674/19.08.2016 г. на ответницата и Договор № 425674/26.08.2016 г., съдът намира за установено наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която от ищцовото дружество е поето задължение за предоставяне на достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕнергоПроМрежи“ АД за обект на потребление находящ се в гр. Ш., *** - собственост на ответницата. Следователно, през периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г., тъй като собственик на жилището находящо се на адрес: гр. Ш., ***, е ответницата и предвид, че облигационната връзка между страните по делото е доказана, следва, че възражението на особения представител на ответника в този смисъл не явява неоснователно.

Правното основание, от което произтича вземането е разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия. От представените от ищеца, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че в информационната система на ищцовото дружество като потребител за процесният обект е била вписана ответницата и в това си качество е фигурирала и през процесния период. По делото не се оспори, че през процесния период реално е било доставено и потребено отчетеното количество електроенергия, остойностена с приетите по делото фактури.

При това положение цената за ползваната електроенергия се дължи от ответника. Предвид неоспореното от страните Заключение на изготвената и приета по делото ССчЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, според която сумарните задължения за консумирана електроенергия в процесния имот за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. са в размер на 323.39 лв., се налага извода, че главния иск се явява основателен и следва да бъде уважен до този размер.

Относно установителният иск, с правно основание чл. 38 ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 10.47 лв. - мораторна лихва върху цената, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г.. Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена, както от основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ОУДПЕЕ, при консумация под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят заплаща използваните количества еленергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От съдържанието на приетите по делото и неоспорени от страните фактури се установява, че падежът на всяко едно месечно плащане е, както следва: с фактура ФП № **********/14.05.2019 г. е определен срок за плащане на сумата 214.08 лв. - 03.06.2019 г.; с фактура № ФП № **********/13.06.2019 г. е определен срок за плащане на сумата 81.60 лв. - 26.05.2019 г.; с фактура № ФП № **********/15.07.2019 г. е определен срок за плащане на сумата 13.74 лв. - 25.06.2019 г.; с фактура № ФП № **********/13.08.2019 г. е определен срок за плащане на сумата 13.97 лв. - 02.09.2019 г.. След тези срокове потребителят е изпаднал в забава и дължи обезщетение на електроразпределително дружество в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ, се установява, че лихвата за забава върху всеки един от елементите на неизплатената главница за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г. (датата на подаване Заявлението за издаване на заповед за изпълнение), е в размер на 11.37 лева, като предвид доспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 10.47 лв..

Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски в исковото производство в общ размер на 675 лв., от които 75 лв. - държавна такса, 150 лв. - възнаграждение на вещото лице, 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и 300 лв. - възнаграждение за особен представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на настоящия спор, поради което ответникът следва да бъде осъден да плати и разноските в заповедното в размер на 75 лв., от които 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че Г.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата на 323.39 (триста двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки) лева - цена за доставена в периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г., електроенергия, по фактури издадени, за обект на потребление, заведен с аб. № ***, кл.№ ***, находящ се на адрес: гр. Ш., ***, ведно със законната лихва за забава, считано от 23.10.2019 г. до окончателното плащане, платима по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, на основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение.

Признава за установено, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, че Г.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 10.47 (десет лева и четиридесет и седем стотинки) лева - мораторна лихва, представляваща сбор от законовите лихви върху сумите по всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., платима по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, на основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД, за което парично вземане въз основа на Заявление от ищецът по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника и е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение.

Осъжда Г.Д.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Енерго-про продажби” АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” Варна Тауърс Г № 258, сумата от 675 (шестстотин седемдесет и пет) лева разноски в настоящото производство и сумата 75 (седемдесет и пет) лева разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка ***: „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, IBAN: ***: TTBBBG22, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 3173/2019 г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..