Разпореждане по дело №403/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „. с.”, Е. срещу решение № 3626/1.7.2011 г., постановено по Г.д. № 2022 по описа за 2010 г. на РС-Р.

Сочи се във въззивната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди се, че изводите на съда за изправността на общината по договора и неизпълнението на задълженията по договора от ищеца в срок не кореспондират с гласните доказателства за началния момент, в който му е предоставен достъп на изпълнителя до обекта. Св. Б. и М.сочат, че достъпа е осигурен в края на м. юни, 2010 г. Неоснователна е аналогията която се прави в решението между гаранцията и задатъка. При тълкуване на р. VІІІ, т. 8.1-8.4 от договора се налага извода, че при забавено изпълнение, възложителят има право да задължи гаранцията , но не завинаги, а само до приемане на изпълнените СМР. Следователно след приемането на СМР-тата общината е следвала да им върне гаранцията Съдът недопустимо не е постановил връщане на гаранцията, а е присъдил неустойка за забава, с което е нарушил принцип в правото, за едно и също нарушение да се налага една санкция. Съдът правилно е счел, че претенцита по допълнителните СМР-та следва да се разгледа на плоскостта на неоснователното обогатяване, а в противоречие на това, е отхвърлил претенцията с клаузи от договора, нямащи отношение към неоснователното обогатяване. В жалбата се излагат съображения за доказаност на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ответната страна излага съображения в писмено становище за правилност и законосъобразност на постановения акт респ. неоснователност на доводите в жалбата.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване С. акт, в предвидения от закона срок.

По отношение на жалбата срещу отхвърлената претенция на ищеца/жалбоподател с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за връщане на гаранцията от 822 лв.

От доказателствата по делото се установява, че на 16.06.2010 год. страните по делото са сключили договор № Д-ОП-67 за възлагане на малка обществена поръчка, с предмет „Ремонт на заведения за социални услуги на територията на О. Б.”, с обособена позиция: 1. ремонт клуб на пенсионера в с. Г. С платежно нареждане/ вносна бележка от 09. 06. 2010 год. изпълнителя „. С.”, ЕООД е платил гаранция от 822. 00 лева, в изпълнение на т. 8.1. от договора, съставляваща като стойност 5% от договорената цена. За претендираното й връщане ищецът следва да установи, че е изправна страна по договора. В т. 5.2 на р. V страните са уговорили 30-дневен срок за изпълнение, който от подписването му изтича на 16.7.2010 г. От доказателствата по делото се установява, че достъпа на изпълнителя до обекта е осигурен в края на м. юни. В тази насока са показанията на кметския наместник на с Г. св. Б., който сочи, че в края на м. юни е дал ключовете за клуба в с. Г., обсъдени с показанията на св. М., според които ремонта на обекта е започнал в началото на м. юли, 2010 г. Следователно уговорения 30 дневен срок от момента на осигуряване достъпа на обекта изтича в края на м. юли, 2010 г. В този период доказателствата не установяват завършването на ремонта на обекта и следователно с неизпълнението от ищеца на поетите задължения в срок не му се длъжи връщане на гаранцията. Извода не се променя дори да се приеме с оглед св. показания на съпругата на управителя на ищцовото дружество, че достъпа е осигурен на 8.7.2010 г., тъй като срокът би изтекъл на 8.8.2010 г., към който момент ремонта също не е бил извършен. Страните са уговорили в т. 8.3, на р. VІІІ от договора, че възложителят задържа гаранцията при неизпълнение на поетите задължения в срок. В случая се установиха предпоставките за задържане на гаранцията от О.-Б.. Доводите в жалбата, че дори и при забавено изпълнение се връща гаранцията след като се изпълни договора е незаконосъобразно, тъй като страните са договорили задържането й имено при забава. Клаузата от 8.4 на договора, според която при отпадане основанието за задържане на гаранцията за изпълнение, същата се освобождава по реда на т. 8.3 не подкрепя становището на жалбоподателя, тъй като няма как да отпадне основанието за задържането й в хипотезата на неизпълнение на установени задължения в срок. Ето защо правилно и законосъобразно РС е отхвърлил предявения иск за връщане на гаранцията от 822 лв. и акцесорния иск за мораторна лихва за забава върху нея от 8 лв., за периода от 18.11.2010 г. до завеждане на исковата молба.

Атакуваното решение в частта с която е отхвърлен иска за неоснователното обогатяване на ответника за сумата от 7 464, 81 лв., представляваща стойността на извършени СМР-та, е законосъобразно.

„. С.”, ЕООД сочи, че това са СМР-та, описани в един от протоколите от 20.9.2010 г. за сумата от 6 220,68 лв. без ДДС /съотв. с ДДС 7 464, 81 лв./ и че те не са предмет на договора сключен с О.-Б., но са в изпълнение на договореното с него за извършване на ремонт на клуба на пенсионера в с. Г. Съдът счита, че не са налице предпоставките за неоснователното обогатяване на общината от извършените СМР-та предвид следното: Предмета на сключения с нея договор е “ремонт на заведения за социални услуги на територията на О. Б.” с обособена позиция Ремонт клуб на пенсионера в с. Г. Изрично е посочено в отделните точки на р. ІІІ, че договорът се сключва при цени, съгласно офертата на изпълнителя за сумата от 19 737,53 лв. с ДДС; че тази цена включва всички разходи на изпълнителя за изпълнението на поръчката и че общата стойност за изпълнението на обекта на договора не трябва да надвишава тази сума. Също страните изрично в р. ХІІ, т . 12.2, изр. 2 са уговорили, че при необходимост е възможно възлагане на допълнителни СМР от същия изпълнител Ч. процедура на договаряне съгласно чл. 90, ал. 1, т. 8 от ЗОП. С оглед тези договорки тълкувани поотделно и взаимна връзка несъстоятелно се твърди от ищеца че в б. “д” на т. 6.4 от договора те са извършени в изпълнение на всички нареждания и заповеди по изпълнението на СМР, дадени от възложителя и инвеститорския контрол. От цитираната точка, обсъдена с останалите клаузи на договара очевидно е, че не се има предвид невключени в офертата СМР-та и то на стойност надхвърляща стойността на договора. От друга страна това е ирелевантно за спора, тъй като той е предявен и се разглежда на плоскостта на неоснователното обогатяване, а точката, на която се позовава ищеца би била от значение, ако се претендираше стойността на основание договора.

Не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД. Иска на това основание е субсидиарна форма за защита срещу всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, поради което дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на претендиращия обезщетение е да докаже обедняването си съотв. обогатяването на другата страна, и произхода им от един и същ факт или от обща група факти. Налице е обедняване за ищеца, но не се установи, че е настъпило обогатяване на ответника от факта на тяхното извършване и че произхода на същите/обедняване и обогатяване/ е от извършването на процесните СМР-та. Не се установява увеличаване стойността на ремонтирания обект, Ч. извършването им. В подкрепа на извода е обстоятелството, че между страните е сключен договор с точно определен предмет - ремонт на клуба на пенсионерите в с. Гостун, с точно фиксирана цена. Според чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Не се твърди, че с тези СМР-та е направено нещо повече от поетата с договора поръчка, за да е налице обогатяване. Не може да се счетат за основателни съображенията на жалбоподателя, че е налице основанието на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - получено без основание. Не се установява получаването на ремонтирания обект да е без основание, а самото естество на СМР-тата, които представляват процес по извършване на нещо и се обективират в резултат, да се иска тяхното връщане, вместо резултата, в който се обективират. В случая за резултата – ремонт на клуба – има договор със сила на закон между страните по отношение на този резултат и ако се приеме съществуване на възможност да се иска стойността на недоговорени СМР-та, въпреки изричната клауза -СМР-тата да се в границите на договорената стойност, означава да се обезмисли сключването му. Затова в хипотеза като настоящата не е приложим както чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и чл. 59 от ЗЗД. Ето защо настоящият състав потвърждава решението и в тази му част.

По отношение на иска за плащане на договорна неустойка с правно основание чл. 92 от ЗЗД решението е незаконосъобразно.

Неустойка се претендира по силата на р. ХІ, т.11.7 от договора, според който при забава с повече от 10 дни спрямо графика за СМР, без основателна причина, възложителят може да наложи неустойка на изпълнителя до 1% от декларираните, но неизвършени СМР, за всеки ден от престоя. Не се установи да има график за СМР, което е база за изчисляването й. Към договора има само количествената сметка и график за реализация на обекта, в който график са отбелязани само 10 дни като период за извършването на ремонта, без да се сочи какви СМР-та се следват за всеки ден. От друга страна този график не съответства на уговорения 30-дневен срок за изпълнение на договора. Ето защо първоинстанционния съд като е счел иска за основателен е постановил незаконосъобразен С. акт, който настоящата инстанция отменя и постановява отхвърляне на предявения насрещен иск. Затова следва да се отмени и съотв. и иска за лихва върху нея.

Жалбоподателят следва да се осъди да плати държавна такса и по отношение атакуваната част на решението, с която е уважен подадения срещу него насрещен иск, която държавна такса възлиза на 164,48 лв. Събраната държавна такса за въззивното обжалване е само за атакуваната част на решението, с което са отхвърлени предявените от „. с.”, ЕООД искове.

О. Б. следва да се осъди да плати на ЕООД „.-С., Г. Ш. направените разноски пред настоящата инстанция, съобразно частичната основателност на жалбата в размер на 200 лв

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд

Р е ш и:

ОТМЕНЯ решение № 3626/1.7.2011 г., постановено по Г.д. № 2022 по описа за 2010 г. на РС-Р. в частта с която е уважен предявения насрещен иск от О. Б. против ЕООД „. С.” за заплащане на сумата от 8 223. 97 /осем хиляди, двеста двадесет и три лева и 97 ст./ лева, представляваща договорна неустойка и с която е осъдено дружеството да заплати разноски на О. Б. над размера от 300 лв. като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявенияот О. Б., представлявано от К. А. И. К. против ЕООД „.-С., Г. Ш. с ЕИК . иск за заплащане на сумата от 8 223. 97 /осем хиляди, двеста двадесет и три лева и 97 ст./ лева, представляваща дължима неустойка по договор № Д-ОП-67 от 16. 06. 2010 г. за възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Ремонт на заведения за социални услуги на територията на О. Б.", с обособена позиция: 1. Ремонт клуб на пенсионера в с. Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска пред съда – 02. 02. 2011 год. до окончателното й плащане.

Потвърждава решението в останалата атакувана част.

ОСЪЖДА ЕООД „.-С., Г. Ш. с ЕИК . да заплати по сметка на Окръжен съд Б. държавна такса в размер на 164,48 лв., както и 5 лв. за служебно издаване на изп. лист.

Осъжда О. Б., представлявано от К. А. И. К. да заплати на ЕООД „.-С., Г. Ш. с ЕИК . направените разноски пред настоящата инстанция, съобразно частичната основателност на жалбата в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: