РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пазарджик, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседА.е на седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220102964 по описа за 2023 година
взе предвид:
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от А. П. Ч. с адрес в
гр. С. срещу бившия и съпруг К. К. Ч. за защита на молителката и на общите им с ответника
деца М. и В. Ч.и. В молбата се твърди, че на 04.08.2023 г. в изпълнение на определения
режим на лични отношения на родителите с децата им тя заедно със сегашния си партньор и
малкото дете В. отишла в гр. Б., където живее ответникът, за да вземе другото дете М., по
нейни думи отвлечено предходно от бащата и държано в дома му от повече от една година
без възможност майката и сестрата да го виждат. Ответника в момента го нямало и детето
влязло в къщата, за да види брат си. Междувременно обаче бащата се прибрал, нападнал
майката с непристойни изрази и заключил вратата, като и двете деца останали вътре.
Ответникът заявил на майката, че повече няма да ги види, и нито пристигналият по-късно
полицейски екип, нито социалните работници били в състояние да ги изведат, като
полицаите не дали на майката никакво обяснение защо не извеждат децата, какво е
състоянието им и т.н., а само обяснили, че не могат да въздействат на бащата, независимо от
съдебния акт. Оттогава тя не била виждала и двете деца и не знаела нищо за състоянието им.
Описаното поведение и налагане на собствената воля на ответника върху децата се оценява
като акт на домашно насилие по отношение и на тях, и на майката - психическо насилие и
принудително огрА.чаване на личния живот, а още повече - при положение, че според
майката той ги кара да лъжат за нея пред служители на институции, да нe я наричат "мамо",
а по име, и т.н. Заявява се, че децата се страхуват от баща си, което е индиция, че помнят
1
упражняваното върху нея насилие още по време на брака им, когато са живели в Гърция.
Представена е декларация по чл. 9 от ЗЗДН.
Била е поискана заповед за незабавна защита с мотив опасност за здравето и
психоемоционалното развитие на децата, но тя е оставена без уважение от съда, който e
преценил, че няма данни за опасност с такава интензивност, която да оправдае незабавно
огрА.чаване на правата на ответника; няма данни за проявявана досега агресия на бащата
към децата.
Ответната страна изразява становище за неоснователност на молбата и оспорва повечето
фактически твърдения на молителката. Не оспорва, че и двете деца са останали в дома на
баща си на 04.08.2023 г., но не поради това, че той не им е разрешил да излязат, а защото те
самите не са пожелали.
По делото са събрА. писмени доказателства, разпитА. са свидетели, конкретно племенникът
на ответника, който е станал свидетел на случая пред дома им, и е изслушано заключението
на вещо лице - психолог, което да даде отговор за отношението на децата към всеки от
родителите и желА.ето им да останат при единия или другия с оглед преценка на
вероятността да са били задържА. принудително, както и на отражението
Фактическата обстановка, установена по делото, е следната:
СтрА.те са бивши съпрузи в трайно влошени отношения и имат две деца - М., роден през
**** г., и В., родена през **** г. Ответникът живее в родния си град Б., молителката, която е
от гр. Ш., живее към момента в гр. С. заедно с новия си партньор Б. Б..
През 2023 г. по спор между двамата пред Пазарджишкия районен съд за родителските права
върху децата било постановено определение за привременни мерки, като до приключване на
делото родителските права върху М. били възложени за упражняване на бащата, а върху В. -
на майката. Всяка първа и трета седмица от месеца от петък до неделя двете деца следвало
да бъдат с майка си, а всяка втора и четвърта - с баща си.
На 04.08.2025 г. в изпълнение на определението за привременните мерки, преценявайки, че
това е първата седмица от месеца, молителката А. Ч. заминала за Б. заедно с детето В. и Б.
Б., за да вземе М. за осъществяване на мерките за лични отношения. При пристигането им
пред дома на ответника се оказало, че той не е там, но М. е у дома. В. с разрешението на
майка си влязла в жилището (етаж от многофамилна къща, притежавана изцяло от роднини
на ответника), за да се види с брат си. След известно време ответникът се прибрал, като
децата още били в жилището. След като разговарял с децата, той заявил на майка им, че те и
двете остават при него, а тя да си отива. Не и позволил да влезе в дома му, допуснал вътре
единствено дошлите по неин сигнал на тел. 112 служители на полицията и на Дирекция
"Социално подпомагане" - Б.. След като служителите излезли обратно, обяснили на майката,
че не могат да и съдействат да вземе децата, тъй като те са им казали, че остават с баща си,
както и че вътре в жилището в момента си играят на телефоните. Вече било късно вечерта и
молителката в много потиснато психическо състояние си тръгнала за гр. С. заедно с Б., без
да може да вземе децата.
2
Тя успяла да види и да вземе обратно В. едва на 15 С. същата година, когато се срещнала с
нея в училището на децата в гр. Б. на първия учебен ден. В училищния двор отново
възникнал конфликт между нея и бившия и съпруг, който се опитал, прилагайки физическа
сила, да не и позволи да вземе В., но била извикана полиция, полицейски патрул задържал
бащата и така майката имала възможност да вземе детето и да го отведе в гр. С..
По-късно, с решение от 31.05.2024 г. по спора за упражняването на родителските права тези
права върху двете деца били предоставени за упражняване на бащата. Решението е
обжалвано пред по-горна инстанция и към момента не е влязло в сила.
Установява се от данните по делото, вкл. протоколи за обяснения от засегнатите, взети от
служителите на полицията, документите, съставени от служители на ДСП, от показА.ята на
племенника на К. Ч., които съдът въпреки родствената им връзка, свързана с възможна
предубеденост, кредитира, тъй като съответстват на останалите данни по делото, както и
косвено - от изслушаното подробно заключение на вещото лице, че на 04.08.2023 г. бащата
не е задържал децата насила против волята им. Напротив, установява се, че голямото дете М.
категорично не желае да заминава за гр. С., да живее с майка си или дори да се среща с нея.
В. на свой ред иска да бъде с брат си. И двете деца имат близки отношения с бащата и
неговото семейство, отношенията на В. с майката и нейните родители също са близки, но и
двете деца, особено М., нямат добри отношения с партньора на майката Б. Б., като твърдят,
че той не се е държал добре с тях и ги е биел.
Пред някои от служителите майката е твърдяла, че самата В. е споделила с нея, че бащата я
учи да не иска майка си и да казва, че тя я бие. Подобни твърдения обаче не се подкрепят от
данните по делото.
Може да се направи извод въз основа на заключението на вещото лице - психолог, както и
непряко по поведението на бащата по делото, че той е в голяма степен доволен от създалото
се положение и от влошените отношения на децата, особено на М., с тяхната майка. Той
очевидно съзнателно не прави усилия да стимулира или дори да направи възможно
запазването на тези отношения с другия родител, а заявява, че след като децата не желаят да
контактуват с майка си, той няма да ги принуждава. Вещото лице обаче определя това
поведение на децата като "принудителна лоялност", като поведение у децата, което е
насочено към харесване на родителя, който ги отглежда в момента, и говори за тревожност и
примиреност у децата във връзка със създалата се ситуация в отношенията им с двамата
родители. Констатира, че М. е "емоционално отчужден" от майка си, както и че при
изследването е говорил за нея с думи като: "ако ми е майка, няма да съм на това ниво", което
според вещото лице не е негова автентична реплика, а нещо чуто и неосмислено от него.
Въз основа на така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Не се установи твърдяното физическо насилие върху децата, изразяващо се в
принудителното им задържане на 04.08.2023 г. в жилището на бащата при заключена врата и
отнемане на възможността им заминат за гр. С. с майката за осъществяване на личните и
отношения с М..
3
Въпреки укоримото в това отношение поведение на бащата (ответника) като родител, което
способства задълбочаването на започналото вече отчуждаване на М. от майката и поставя
В., предвид особеностите на възприемането и реакциите на децата на нейната възраст, в
положение на избор по принуда между двамата родители в лоялността към един от тях, едва
ли това поведение би могло да се определи и като психическо насилие върху децата,
извършено на същата дата или продължаващо в този период. Децата не са се намирали в
ситуация, в която да се чувстват зле конкретно от този факт или да го осъзнаят като
тормозещо ги поведение на бащата, а да се определя всеки лош възпитателен подход на
родител като насилие върху децата, е очевидно неуместно.
Този състав на съда обаче счита, че поведението на ответника по отношение на А. Ч. може
да се определи като психическо насилие. Действията му, които не и позволяват изобщо да
контактува с децата си, като създават у самите деца убеждение, че баща им не би желал те
да имат топло отношение към нея, и нещо повече - разделянето на процесната дата на детето
В. от майката, макар и по желА.е на самото дете, за да остане то при брат си, имат за пряк,
основен и осъзнат от ответника резултат неприятни, тежки психически преживявА.я у нея,
следователно могат да се определят като насилие. Въпреки недопускането на майката в
жилището при децата не се установява физическо насилие - телесно въздействие върху нея.
Психическото насилие обаче е основА.е за вземане на мярка за защита от домашно насилие.
Доколкото децата са се намирали в жилището и не са станали преки свидетели, нито са
осъзнали пълноценно преживявА.ята на майката от невъзможността да има пълноценен
контакт с тях, не е налице домашно насилие, извършено в тяхно присъствие, по смисъла на
чл. 2, ал. 3 от ЗЗДН.
При преценката на подходящите по вид мерки съдът не счита, че забраната за доближаване
на ответника до А. Ч. може да изпълни целта на закона. Отношенията на двамата не са
свързА. с психическо въздействие чрез доближаване, създаване на страх, на раздразнение и
т.н., а минават през децата и невъзможността на родителя, който не ги отглежда в момента,
да ги вижда. Неподходящо е и определяне на местожителството на децата при майката, тъй
като самите те, особено М., се чувстват по-добре при баща си и интересите им не са
застрашени до степен, в която да се налага отделянето им, а освен това е висящо в момента
производство за определяне на местоживеенето им и упражняването на родителските права
върху тях.
Подходяща мярка според този състав би било, наред със задължаването на ответника да се
въздържа от домашно насилие, още и задължаването му да посещава специализирА.
програми за преодоляване на проблемното поведение, което евентуално да способства той
да осъзнае, че поведението му не само има за пряк резултат мъчителни психически
преживявА.я на бившата му съпруга, но вреди и на децата. Допустимо е по реда на ЗЗДН
налагане на мярка, непоискана от молителя - в тези производства е засилено служебното
начало в интерес на всички засегнати и на обществото.
С оглед изложеното съдът
4
РЕШИ:
Налага мерки за защита от домашно насилие, извършено от ответника К. К. Ч., ЕГН
**********, от гр. Б., ул. "*********** № **, по отношение на неговата бивша съпруга -
молителката А. П. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. С., бул. ********* № **, на 04.08.2023
г., изразяващо се в недаване на съдействие и възможност да види сина си М. и в недаване на
съдействие да види и да вземе със себе си обратно в гр. С. дъщеря си В., намираща се по
свое желА.е в жилището на ответника, върху която към онзи момент А. Ч. е упражнявала
родителските права, като:
Задължава К. К. Ч., ЕГН **********, от гр. Б., да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на А. П. Ч..
Задължава К. К. Ч. да посещава подходящи специализирА. програми за преодоляване на
поведението на психическо насилие към Комплекса за социални услуги в гр. Б..
Да се издаде заповед за защита.
Оставя без уважение искането за налагане на мерки за защита и издаване на заповед за
защита по отношение на децата на стрА.те М. К. Ч., ЕГН **********, и В. К.а Ч., ЕГН
**********.
Осъжда К. К. Ч. да заплати държавна такса от 25 лв. по сметката на Пазарджишкия районен
съд.
Решението и заповедта подлежат на незабавно изпълнение, като решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
стрА.те.
Копия от заповедта и решението да се връчат на началника на РУ на ОДМВР – гр. Б., на РУ
на ОДМВР - гр. С. и на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5