РЕШЕНИЕ
№ 775
гр. Бургас , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20202120105608 по описа за 2020 година
Производството е образувано по исковата молба на Н. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес ................, срещу Р.Д. Д.-Д. и Д.С. Д., с която се иска допускане до делба на недвижим
имот с идентификатор ...................... по КК на гр. Б., с площ от 348 кв.м., на адрес
................................, ведно със следните сгради изградени в имота: 1/ сграда с идентификатор
......................., със застроена площ от 96 кв.м. – жилищна сграда-многофамилна; 2/ сграда с
идентификатор ......................., със застроена площ от 19 кв.м., жилищна сграда –
еднофамилна; 3/ сграда с идентификатор ......................., със застроена площ от 82 кв.м.; 4/
сграда с идентификатор ......................., със застроена площ от 18 кв.м.; 5/ сграда с
идентификатор ......................., със застроена площ от 29 кв.м.; 6/ сграда с идентификатор
......................., със застроена площ от 4 кв.м., при квоти 5/10 ид.ч. за ищеца, 1/10 ид.ч. за
ответника Р.Д.-Д. и 4/10 ид.ч. за ответника Д.С. Д..
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответника Р.Д.-Д. са сестри. Родителите им
са купили поземления имот 1954 г. от И.К.М. заедно с построените масивна къща и катой.
През 1971 г. тяхната майка Д.К.Д. е дарила на всяка от двете си дъщери по 1/10 ид.част от
дворно място от 287 кв.м., представляващо УПИ ...., кв. .......... от 340 кв.м., както и 1/10
ид.част от построената в имота масивна къща с площ 75 кв.м. и катой от 80 кв.м. С договор
за дарение във формата на нотариален акт от 1990 г. Д.Д. е дарила на своята внучка – втори
ответник Д.Д. – 2/5 ид.части от дворното място и изградените масивна двуетажна къща и
катой. През 1998 г. родителите на ищцата – Д.Д. и Д.Д. са й дарили 2/5 идеални части от
поземления имот и изградената на 75 кв.м. жилищна сграда и катой от 80 кв.м. По силата на
тези разпоредителни сделки се сочи, че между страните е възникнала съсобственост при
квоти 5/10 ид.ч. (или ½ ид.част) за ищеца Н.Б., 1/10 ид.ч. за ответника Р.Д.-Д. и 4/10 ид.ч. за
ответника Д.С. Д..
Ищецът посочва, че през 1993 г. се е снабдила с нотариален акт за извършено от нея
1
надстрояване на бившия тавански етаж на жилищната сграда, въз основа на издадено
разрешение за строеж, който етаж счита за своя собственост и затова не заявява същия като
предмет на делбата между страните.
По отношение на останалите сгради в поземления имот се посочва, че обект с
идентификатор ....................... не съществува, а бившият катой е изгорял и на негово място е
изградено ателие за ел.уреди /понастоящем имот ......................./, което се ползва от
ответниците, като обект ....................... е тоалетна към ателието. Сградата с идентификатор
....................... – се ползва от ищцата, която я отдава под наем като магазин за зеленчуци, а
имот ....................... – се ползва от ответниците, които отдават обекта под наем за книжарски
стоки. Не се посочва да има други собственици на поземления имот предвид разминаването
в площта от 287 кв.м., която са придобили и пълния размер на терена, понастоящем от 348
кв.м.
Направено е искане с решението по допускане на делбата да бъде определено
заплащане на обезщетение от страна на ответниците за ползването на сутеренния и първия
етаж от жилищната сграда в размер на 300 лв. на месец.
Ангажирани са доказателства.
С молба от 29.04.2021 г. по отношение на процесния втори жилищен етаж от сградата
е направено възражение за придобиването му по давност от ищеца, започнала да тече от
лятото на 1972 г., което възражение е прието за разглеждане по делото.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответниците е депозиран писмен отговор, с
който се оспорва допустимостта на иска за делба на поземления имот, в случай, че
изградената жилищна сграда е притежание на различни лица със самостоятелни права на
отделните етажи, респ. ако е налице етажна собственост. Оспорва се допустимостта на иска
по отношение на несъществуващите постройки с идентификатор ....................... и
........................
Направено е искане за включване в производството и извършване на делба на
отделните етажи от жилищна сграда с идентификатор ......................., с проектни
идентификатори ....................... за етаж първи и ....................... – за етаж втори.
Оспорват се твърденията на ищеца, че вторият етаж е индивидуална нейна
собственост, като се посочва, че преустройството на тавана в стаи за живеене е извършено
въз основа на декларация на собствениците по пар. 178 ППЗПИНМ (отм.), а не по силата на
учредено в нейна полза право на строеж. Затова се счита, че собствениците на земята са
придобили и съответните стаи за живеене, получени в резултат на преустройството. Твърди
се, че до делба следва да бъде допусната цялата сграда, ведно с всички сервизни помещения
и обекти в сутерена, който няма характер на самостоятелен обект и предназначение. Не се
оспорват квотите в съсобствеността на поземления имот и се иска делба на сградата (и двата
етажа от нея и сутерена) при същите квоти.
По отношение на сграда с идентификатор ....................... – не се спори, че бившият
катой е изгорял и съборен, а на негово място са построени от ответника Р.Д. ателие и
тоалетна към него. То е било изградено в югозападната част, със съзнанието от нейна
страна, че осъществява строителство за себе си и за дъщеря си, в рамките на притежаваните
от тях права от 1/2ид.част. Затова и обектът е бил считан винаги за собственост на
ответниците и е ползван единствено от тях, владели са го необезпокявано и непрекъснато.
Посочват, че този обект е придобит по давност и представлява индивидуална собственост на
двамата ответници, поради което се иска отхвърляне на иска за делба в тази част. В случай
2
че бъде допуснат до делба, се посочва, че правото на собственост върху постройката следва
правата върху имота към момента на изграждането и затова следва да се допусне до делба
при квоти 3/10 ид.ч. за ищеца, 3/10 ид.ч. за Р.Д. и 2/5 ид.ч. за Д.С.. При същите квоти се иска
делба и на сграда с ид. ....................... и сграда с ид. ......................., като се твърди, че
обектите не съществуват във вида отразен в кадастралната карта. Оспорва се искането за
определяне на наем по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Ангажирани са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. ГПК, вр. чл. 34 ЗС.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна
страна следното:
По делото не се спори и се установява от представения нотариален акт за покупко-
продажба № ..., том ...., дело .......... г. на Бургаския народен съд, че К.Г., Д.Д. и Д.Д. са
придобили процесния поземлен имот представляващ дворно място със застроена площ от
287 кв.м., образуващо парцел ..., в кв. ....., по плана на гр. Б., ведно със съществуващите в
него жилищна сграда и катой, като целият поземлен имот е урегулиран с площ от 340 кв.м.,
при следните квоти: за К.Д.Г. – 2/5 идеални части, за Д.Р.Д. – 2/5 идеални части и за Д. К. Д.
– 1/5 идеална част. Не се спори, че понастоящем имотът представлява ПИ с идентификатор
№ ......................, с адрес ................................, с площ от 348 кв.м.
Видно от представените удостоверения за наследници след смъртта си К.Д.Г.,
починал на ........... г. е оставил за свой наследник Д.К.Д. – дъщеря, починала на ..............г.
Същата е наследена от своите деца – Н. Д. Б. /ищец по делото/ и Р.Д. Д. /ответник/.
Съпругът на Д. К.Д. - Д.Р.Д. - е починал преди нея, на ............ г. /видно от удостоверението/.
Той е оставил за свои законни наследници двете им деца Н.Б. и Р.Д. и съпругата Д.К.Д..
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....., том ...,
дело ........... г. от ...........г. на Нотариус Т. Т., видно от който Д. К. Д. дарила на своята
дъщеря Н. Д. Б. една втора идеална част от собствената й 1/5 ид.част от дворното място
образуващо парцел ..., в кв. ........, по плана на гр. Б., заедно с една втора идеална част от
собствената й 1/5 идеална част от построените масивна къща от 75 кв.м. и масивен катой от
80 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....., том ........., дело ........... г. от
същата дата ............ г. на Нотариус Т.Т., видно от който Д.К.Д. дарила на своята дъщеря Р.Д.
Д. една втора идеална част от собствената й 1/5 ид.част от дворното място образуващо
парцел ....., в кв. ......, по плана на гр. Б., заедно с една втора идеална част от собствената й
1/5 идеална част от построените масивна къща от 75 кв.м. и масивен катой от 80 кв.м.
По делото е представена декларация от К.Д.Г., Д.Р. Д. и Р.Д. Д., с нотариална заверка
на подписите на лицата от ............. г., с която същите са дали съгласие на съсобственика Н.Д.
Д. да направи в парцела преустройство на тавана в стаи за живеене, по реда на чл. 178 и сл.
от ППЗПИНМ. Видно от издадената виза от 21.07.1971 г. на ГНС се касае за преустройство
на тавана в стаи за живеене до 26кв.м. по пар. 178 ППЗПИНМ, с направа на капандури за
осветление, без да се повдига покрива, а да се устрои в подпокривното пространство.
Представено е още строително разрешение № 1062/14.12.1971 г. на ГНС гр. Б., от което е
видно, че се разрешава на Н.Д. Д. извършването на преустройство на тавана до 26 кв.м. по
чл. 178 и сл. от ППЗПИНМ. През 1993 г. е издаден констативен нотариален акт за
3
собственост № ......, том ......, дело № ............ г. от .............. г. на нотариус Ст.Д., с който Н.Д.
Д. е призната за собственик чрез надстрояване на жилище, на таванския етаж от
двуетажната масивна жилищна сграда, на 26 кв.м. по пар. 175 ППЗПИНМ, съгласно
строително разрешение № 1062/14.12.1971 г. на ГНС гр. Б., изградено в имот парцел
.............., в кв. .........., по плана на гр. Б..
След смъртта на съсобственика К.Д.Г., починал на ............ г., притежаваните от него
2/5 идеални части от имота са преминали към неговата дъщеря Д.К.Д., за което няма спор
между страните.
Видно от представения нотариален акт дарение на недвижим имот № ..........., том
..........., дело .............г. от ............. г. на Нотариус С.Д., Д.К.Д. е дарила на своята внучка Д.С.
Д., като непълнолетна представлявана от нейната майка Р.Д. Д., 2/5 ид.части от дворното
място образуващо им.пл. № ........, в кв. ......., по плана на гр. Б., бивш парцел ....., в кв. ..........,
заедно с 2/5 идеални части от построените масивна двуетажна жилищна сграда и кайтой,
като реално надарената ще ползва първия етаж от двуетажната жилищна сграда и
половината катой.
От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ..., том ......, дело
...........г. от ............. г. на Нотариус Ст. Д., се установява, че Д.Р. Д. и съпругата му Д.К.Д. са
дарили на своята дъщеря Н. Д. Б., 2/5 ид.части от дворното място образуващо урегулиран
парцел ............, в кв. ........, по плана на гр. Б., бивш парцел ....., в кв. ..........., заедно с 2/5
идеални части от построените масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, първи и
тавански етаж, застроена върху 75 кв.м. и заедно с 2/5 идеални части от кайтой, застроен
върху 80 кв.м., при условие, че дарителите си запазват правото на ползване върху целия
сутеренен етаж.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.Д.С. се
установява, че в поземления имот са изградени следните сгради: сграда с идентификатор
....................... със застроена площ от 96 кв.м. – състояща се от сутерен, два жилищни етажа,
като вторият от тях е тавански етаж, който е пристроен и обособен като жилищен такъв;
сгради с идентификатор ....................... и ....................... не съществуват на място, като върху
част от последната е изградена нова - ателие за електроуреди, а сграда с идентификатор
....................... с площ от 18 кв.м. се явява част от ателието за електроуреди; сграда с
идентификатор ....................... съществува, но е неправилно отразена в кадастралната карта,
като една част от него /16.31 кв.м./ представлява магазин за търговска дейност- зеленчуков
магазин, а другата част /12.46 кв.м./ е разположено ателието за електроуреди; сграда с
идентификатор ....................... с площ от 4 кв.м. се използва за търговски обект- книжарница.
По делото са разпитани две групи свидетели Р.М. Й. и П.Д.К. – на страната на ищеца
и В.И.Ч. и П.С. С. – водени от ответниците.
Св. Й. посочва, че познава страните по делото и родителите им и е ходила в къщата
им на ул. „Г.“ №....., която се състои от един етаж и таван. След като се оженили Н. и Б.,
заживяли 2-3 месеца на долния етаж. С парите, които получили от сватбата си извършили
преустройство на тавана, с разрешението на родителите и сестра й, за да могат да се отделят
да живеят там. След това се родил синът им – Е. и заживяли там от 1971 г. - 1972 г. - горе на
преустроения таван. Ползвали етажа докато майката на Б. се разболяла и от тогава
започнали да идват за по няколко месеца. Свидетелят първо посочва, че Б. живее на втория
етаж постоянно, след това уточнява, че той от години живее в гр. Ш. – отишли са там, когато
4
майка му се разболяла и след това си идвали за лятото по няколко месеца, а през другото
време – често. За сестра й на Н. - Р. посочва, че живее на долния етаж, от както са се родили.
Родителите им отишли да живеят в другата постройка – катой, а двете дъщери ползвали по
един от етажите в къщата.
Св. К. посочва, че познава страните от преди 1970 г. След като Н. и Б. станали
семейство се настанили в горния етаж и първите години правили ремонт. След това се родил
синът им и започнали там да го гледат. Свидетелят уточнява, че са се събирали и са се
виждали често, поне 7-8 пъти на годината и Н. и Б. са ползвали винаги тези помещения. Сега
синът им и дъщеря им също идват често и го ползват. Посочва, че се преместили в гр. Ш.,
може би около 1975 г. В един период от време майката и бащата на Н. и Р. живели в една
като къщичка в двора, а не в основната сграда. След това станал пожар и тази сграда
изгоряла, след което майката и бащата на Р. и Н. се настанили на горния етаж. В горния
етаж отделили една стая, в която се настанили родителите. Свид. посочва, че Н. и Б. не са
напускали никога този имот, като реално може да са били и в гр. Ш., но те не са напускали
имота. Посочва още, че наемът на зеленчуковия магазин се плаща на Б. и Н. поне от 10
години.
Свид. Ч. заявява, че познава Р.. Когато през 1976 г. правили ремонт се качили да
живеят на таванския етаж. През 80- те години са махнали вътрешната стълба свързваща
двата етажа и е било направено външно стълбище и тоалетна на втори етаж. Тогава майката
на Р. искала двата етажа да бъдат самостоятелни. Посочва, че не познава сестрата на Р. и че
на втория етаж от къщата не живее никой. Знае, че родителите на Р. са живели на втори етаж
след пожара, който бил около 1997 г. Свид. заявява, че майката на Р. е считала, че живее в
собствената си къща, не е казвала, че отива да живее при сестра й. Родителите на Р. живели
на втория етаж докато починали, а след това етажът бил празен. След като изгоряла
постройката Р. и съпругът й С. изградили до ателието още една постройка към него, на част
от мястото на изгорялата сграда. Свидетелката сочи още, че доколкото е чувала парите за
преустройството на втория етаж ги е дала баба Д..
От показанията на св. С. – съпруг на Д.Д.-С., се установява, че освен жилищната
сграда, на входа е имало и две павилиончета. В дъното на двора е била изградена постройка,
която в едната част е било обособено като ателие за продажба на ел.уреди, а в другата
половина са живели бабата и дядото на Д.. След пожара, цялото ателие изгоряло и
родителите на Д. го възстановили на мястото на старото. Изгорялата постройка е била
разделена на две части. Свид. посочва, че е имало уговорка между бабата, дядото и лелята
на Д., всеки да си изгради собствената част от изгорялата сграда. Тогава леля й на Д. е
нямала такава възможност и мястото е останало празно, а родителите на Д. си изградили в
тяхната част ателието за електроуреди, което е семеен бизнес на родителите на Д. и от 2003
г. и свид. работи в него. Постройката, която се отдава под наем като плод-зеленчук е била
стопанисвана от бабата на Д. до 2011 г., до нейната смърт. Тя намирала наемателите,
извършвала ремонтите и получавала наема. Свидетелят посочва, че не знае какво се е
случвало с наема, баба Д. си го взимала за себе си. Уточнява, че в семейството е имало
уговорка едното павилионче – плод-зеленчук да се ползва от леля й на Д., а другото –
книжарницата – от Д. и нейната майка. По отношение на жилищната сграда свидетелят
заявява, че от 1997 г., когато станал пожара, бабата и дядото се качили да живеят на втория
етаж. Те са считали, че това си е тяхното жилище и не са казвали, че живеят в жилището на
Н.. Уточнява, че вторият етаж в момента се ползва от наемателите на плод-зеленчука, които
използват тоалетната. В останалата част има багаж на леля й на Д.. Към момента е обзаведен
и става за живеене. Преди, когато бабата на Д. е живяла там, според св. С. жилището не е
5
ставало за живеене, защото е имало много багаж на баба Д.. Посочва, че са ходили с Д. и на
първия и на втория етаж от къщата, като помни семейството на Н. да са живели в горния
етаж. Идвали са за кратък период, за по ден-два, през дълъг период от време, може би през
година и повече.След като починали прародителите - баба Д. и съпругът й, свидетелят се
качвал на втория етаж – последно със синът на Н., който дошъл на плащ за седмица. Спомня
си, че миналото лято той е сменял дограмата и тогава е отключил на свидетеля С..
Уточнява, че ключът за горния етаж в момента го държи леля й на Д. и това е така от
смъртта на бабата и дядото. Когато си идва от чужбина, дъщерята на Н. също е виждана от
свидетеля да остава на втория етаж за ден-два, както и Б. – съпругът на Н. - също за ден–два,
в годината два-три пъти. Свидетелят посочва още, че след смъртта на баба Д., веднага леля й
на Д. са разчиствали и той им е помагал да се изнесе багажа и да се изхвърли. Тогава си
купили легло /леля й на Д./ за втория етаж, около 2011 г. и от тогава повече не е идвала.
След 2011 г. свид. С. посочва, че не са имали достъп до етажа, ходил е там, само когато те са
идвали и им е помагал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на настоящия процес е определяне за кои имоти, между кои страни и при
какви квоти следва да бъде допусната делба. Не се спори, че праводателите на страните са
придобили процесния поземлен имот, жилищна сграда и катой с договор за покупко-
продажба от 1954 г., при следните квоти: за К.Д.Г. – 2/5 идеални части, за Д.Р.Д. – 2/5
идеални части и за Д.К.Д. – 1/5 идеална част. Безспорно също така е преминаването на 1/10
ид.част от собствеността към двете сестри Р. и Н. по силата на сключените договори за
дарение от 1971 г., с които тяхната майка Д. е прехвърлила притежаваната от нея 1/5
идеална част. Впоследствие през 1990 г. и 1998 г. двамата съпрузи Д. и Д. са се разпоредили
с притежаваните от тях идеални части от имота, като Д. надарила своята внучка Д. – дъщеря
на Р., с 2/5 ид. част., а останалата част – 2/5 ид.ч. е била прехвърлена с дарение на ищцата
Н.. След така извършените разпоредителни сделки квотите в съсобствеността на земята,
жилищната сграда и бивш катой са установени в размерите посочени в исковата молба, а
именно: за ищцата Н.Б. - ½ или 5/10 ид.части, за Р.Д.-Д. 4/10 идеални части и за Д.Д.-С. –
1/10 идеална част.
Спорни по делото са въпросите свързани с преустройството на таванския етаж от
жилищата сграда и съществуването на съсобственост между страните по отношение на този
обект, както и в частта относно изграденото в имота допълнително застрояване.
От ангажираните по делото писмени доказателства /виза за проектиране, декларация
и разрешение за строеж/ се установява, че през 1971 г. по реда на § 178 и сл. от ППЗПИНМ
/отм./ е било дадено съгласие от съсобствениците, изразено с нотариална заверка на
подписите им, ищцата Н.Д. Д. да направи преустройство на тавана в стаи за живеене.
Съгласно цитираната разпоредба в застроени недвижими имоти, засегнати от
предвижданията на общия градоустройствен план, отредени за мероприятия по
уличнорегулационния план, изключени от строителната площ, засегнати от строителна
забрана или за които е установен нов начин на застрояване, се допуска по изключение да се
направи: а) пристройка към законно построена малоетажна сграда със застроена площ до 26
кв. м, без стоманобетонни плочи и зимнични помещения. При двуетажни сгради
пристройката може да бъде до 15 кв. м за всеки етаж. Вместо пристрояване до 26 кв. м. се
допуска таванско помещение да се преустрои в жилище, като се изгради малък надзид или
като се направят капандури при влагане на ограничени средства. Издадената виза обхваща
6
именно последната хипотеза, при която е дадено разрешение за преустройство в жилище.
По делото е установено, посредством показанията на свидетелите, които са
непротиворечиви в тази част, че преустройството е било изпълнено в периода 71-73 година
и след това в таванския етаж се настанили да живеят семейството на Н.Б.. Самият факт на
преустройство е безспорно установен от писмените доказателства и приетото заключение на
вещото лице С., което също следва да бъде ценено като обективно изготвено. Извършването
му обаче не може да легитимира ищцата като собственик на целия тавански етаж от
сградата, представляващ несъмнено самостоятелен обект на правото на собственост. Според
§ 189, ал. 2, т. 2 ППЗПИНМ /изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г./ право да строят върху чужд имот
имат съпругът, роднините по права линия неограничено и роднините по съребрена линия до
втора степен включително на собственика, ако извършват строежа с негово съгласие,
изразено в нотариално заверено заявление до общината. Даденото в тази връзка разрешение
не е еднозначно на учредена суперфиция в полза на лицето, доколкото не е спазена
изискуемата от закона форма на нотариален акт. /Така и решение № 1139 от 8.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 3397/2007 г., IV г. о., Решение № 339 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1774/2007 г., I г. о./. Извършилият строителството притежава качеството на добросъвестен
подобрител в съсобствения имот и не се легитимира като собственик на това основание. Ето
защо и издаденият констативен нотариален акт от 1993 г. в полза на Н.Б. не може да бъде
противопоставен на останалите съсобственици.
При тези факти следва да бъде разгледано направеното възражение за придобиване на
втория етаж от сградата по давност от ищцовата страна.
В случая съдът приема, че не се установява ищцата да е започнала да упражнява
фактическа власт върху втория етаж от делбената сграда изключително за себе си на
основание изключващо фактическата власт на останалите съсобственици.
Съгласно чл. 68 ЗС владението представлява упражняване на фактическа власт върху
една вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Фактическият състав
на владението включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент - вещта да се държи като своя. Според презумпцията на чл. 69 ЗС се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава
качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт. Затова
основен е фактът дали владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на
необходимата грижа, както и дали собственикът извършва действия за защита на
собствените си права. В този смисъл, дали ползването е спокойно, явно, постоянно и
несъмнено. Съгласно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. В случая именно намерението за това своене на етажа и отблъскване
владението на останалите съсобственици не е категорично установено. Съдът приема, че
представените доказателства сочат на извършено разпределение на ползването на обектите
в съсобствения имот, което датира още от 1971 г. Тогава, с оглед дадените разрешения и
декларации, ищцата Н. е извършила необходимото преустройство и със семейството си е
заживяла на втория етаж от сградата, докато по това време нейната сестра и родителите й са
обитавали първия етаж. След това родителите Д. и Д. се преместили в постройката “катой”
7
като оставили двете си дъщери да обитават къщата. За този факт свидетелстват показанията
на св. Ч. и св.С., които в тази връзка са непротиворечиви. Няколко години след като ищцата
заживяла в преустроения тавански етаж, тя и семейството й заминали за гр. Ш., което се
потвърждава от свид. Й. и свид. К.. Правото й да обитава и ползва имота не е било
оспорвано, което само по себе си потвърждава извода за извършеното със съгласието на
страните разпределение на ползването. Фактът обаче, че семейството е живяло в гр. Ш. и
имотът е бил посещаван основно през лятото и за по няколко дни не може да бъде прието
като годно основание за давностно владение, отблъскващо правата на съсобствениците.
Съдът не кредитира показанията на свид. Й. и К. в частта в която посочват, че Н. и Б. са
живели в гр. Б., постоянно обитавали процесния имот, докато в същото време са живели и в
гр. Ш.. Затова прима, че упражняването на фактическата власт върху имота е била
прекъсната. От показанията на свидетелите също така се установява, че след като е изгорял
построеният в двора катой, в който са живели праводателите Д. и Д., те са заживели именно
на таванския етаж от сградата, тоест след 1997 г. в имота са упражнявали фактическа власт
именно родителите на двете сестри и то до тяхната смърт през 2003 г. и 2011 г. Това се
установява от показанията на св. Ч., св. К. и св. С.. Няма данни, че те са държали имота
единствено за своята дъщеря Н.. Разпореждайки се с правото си на собственост те са
посочили, че първият етаж ще се ползва от Д.С. Д. /договора за дарение от 1990 г./ и са
запазили правото си на ползване на сутерена на сградата /договора за дарение от 1998 г./.
Така сградата е била съсобствена между двете сестри и дъщерята на Р., а ползването на
етажите е било разпределено. При тези факти, следва да се приеме, че до смъртта на Д.Д. тя
е ползвала втория етаж от къщата със съгласието на всички съсобственици, което от своя
страна препятства обръщането на държането на ищцата във владение. Съществено е
действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени
пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този,
който упражнява и фактическа власт върху него. При липсата на такива обстоятелства не
може да се приеме, че Н.Б. е държала чрез другиго, респ. родителите си, вещта като своя. За
времето след 2011 г. съдът възприема показанията на свид. С., който има преки впечатления
за семейството и от същите приема за установено, че имотът е бил държан през цялото
време от ищцата, като след смъртта на Д. само тя и нейното семейство имат ключ за втория
етаж. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него
може да бъде действие на отблъскване на владението. Това не изключва възможността
съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал
да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен. /Така и решение № 97 от
19.10.2020 г. по гр. д. № 325/2020 г. на I г.о. на ВКС/. Именно такъв е настоящият случай и
по делото е установено, че ищцата владее втория етаж от къщата, а ответниците – първия
етаж. Въпреки това, за периода от 2011 г. до подаване на исковата молба – 18.09.2020 г. не е
изминал необходимият период от десет години, за да се приеме, че ищцата е придобила
таванския етаж по давност. При тези факти, сградата следва да бъда допусната до делба при
установените по делото квоти: за ищцата Н.Б. - ½ или 5/10 ид.части, за Р.Д.-Д. 4/10 идеални
части и за Д.Д.-С. – 1/10 идеална част.
По отношение на допълващото застрояване:
По делото не се спори и от заключението на вещото лице се установява, че част от
отразените в кадастралната карта сгради не съществуват на място, а именно : сграда с
идентификатор ....................... и сграда с идентификатор ........................ Затова съдът приема,
че същите не са годен обект и не следва да бъдат допускани до делба. Част от сграда с
идентификатор ........................ е била възстановена от ответниците, като показанията на свид.
8
С., кореспондиращи със заключението по СТЕ, установяват, че същата е изградена и се
ползва като част от ателието за електроуреди – имот с идентификатор сграда с
идентификатор ........................ Също така, по делото е установено и че една част от имот с
идентификатор ....................... се ползва от зеленчуков магазин, а друга част – към ателието
за електроуреди. При тези данни, съдът приема, че всички съществуващи на място обекти
следва да бъдат допуснати до делба, като скицата на вещото лице С. се приложи като
неразделна част от решението, с оглед разликата в отразяването в кадастралната карта.
По делото е безспорно установено, че между съсобствениците е направено
разпределение на обектите – допълващо застрояване – като зеленчуковият магазин се ползва
от ищцата, респ. наемът на обекта се събира от нея след 2011 г., а ателието за електроуреди
и книжарницата се използват от ответниците. В останалата незастроена част на имота, на
мястото на изгорелия катой, според показанията на свид. С., е датирала уговорка между
сестрите, всяка от тях да възстанови своята половина, като частта на Н.Б. е останала празна.
След като са изградили пристройка към съществуващото ателие за електроуреди и са
започнали да го ползват ответниците са спазили постигнатото предварително съгласие. Не
може да се приеме обаче, че са придобили сградата по давност. Аргументите в тази посока
са аналогични с тези, касаещи таванския етаж от сградата, като тук следва да се посочи, че
участието в изграждането на сграда в чужд имот със свои средства е основание за уреждане
на облигационни отношения по повод увеличаване стойността на имота. Фактът, че всяка от
сестрите е прибирала плодовете от отделните търговски обекти, респ. е ползвала част от
допълващото застрояване, не е достатъчен за да се приеме, че е придобила съответния имот
по давност. С оглед дадените задължителни указания с тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той
владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случая имотът следва собствеността
на земята и се явява приращение, което се владее от неговото изграждане и по волята на
праводателите, съобразно квотите в собствеността на земята. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Не е доказано по делото извършване на
фактически действия, с които по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици, респ. действия с които той е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. Извършеното разпределение на правото на ползване на обектите е
дало повод за осъществяване на фактическата власт върху допълнителните постройки, като
в настоящия случай не е доказано, че извън това обстоятелство, държането на някой от
съсобствениците е било превърнато във владение. Затова съдът приема, че всички
постройки следва да бъдат допуснати до делба при квотите следващи съсобствеността на
земята.
Не могат да бъдат споделени възраженията относно квотите в съсобствеността,
съобразени с датата на построяване на обектите, тъй като по делото не се установява
категорично моментът на изграждането им, а от друга страна – поради фактът, че правото на
собственост следва това на земята, съгласно чл. 92 ЗС. Праводателите Д. и Д. се
разпоредили с притежаваните от тях идеални части от поземления имот /и съществуващите
9
сгради в него/ преди тяхната смърт, поради което настъпилото впоследствие наследствено
правоприемство не влияе на установените квоти в съсобствеността.
По отношение на делбата на поземления имот: доколкото по делото е установено, че
имотът е застроен от основната жилищна сграда и допълнителните постройки, които са
съсобствени между страните, то земята като обща част и съсобствена между същите страни,
поради което следва да бъде допусната до делба при установените по-горе квоти: за ищцата
Н.Б. - ½ или 5/10 ид.части, за Р.Д.-Д. 4/10 идеални части и за Д.Д.-С. – 1/10 идеална част.
По искането с правно основание чл. 344 ГПК, съдът приема, че с оглед установеното
по делото, че всяка от страните ползва по един етаж от къщата и част от другите обекти в
имота, то не се налага заплащане на суми за ползването от страна на ответниците и искането
следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Н. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес ...................., Р.Д. Д.-Д., с ЕГН ..................., с адрес ...................... и Д.С. Д., с ЕГН
...................., с адрес ............................., на следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, а именно:
недвижим имот с идентификатор ...................... по КК на гр. Б., с площ от 348 кв.м., на адрес
................................, ведно със следните сгради изградени в имота: 1/ сграда с идентификатор
......................., със застроена площ от 96 кв.м. – жилищна сграда-многофамилна, състояща се
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....................... и ....................... ; сграда с
идентификатор ......................., със застроена площ от общо 83.13 кв.м., съобразно
комбинирана скица приложение 1 към съдебно-техническа експертиза и сграда с
идентификатор ......................., със застроена площ от 16.31 кв.м - съобразно комбинирана
скица приложение 1 към съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от
решението, както и сграда с идентификатор ......................., със застроена площ от 4 кв.м.,
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: за ищцата Н. Д. Б. - ½ или 5/10 ид.части, за Р.Д.-Д. - 4/10
идеални части и за Д.Д.-С. – 1/10 идеална част.
ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на несъществуващите към момента
обекти с идентификатор ....................... и ......................., отразени в кадастралната карта на гр.
Б..
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 344 ГПК за осъждане на ответниците
Р.Д. Д.-Д., с ЕГН ..................., с адрес ..................... и Д.С. Д., с ЕГН ....................., с адрес
.........................., да заплащат на Н. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес ........................., месечно
обезщетение за ползването на делбените имоти.
ОБЯВЯВА комбинирана скица приложение 1 към съдебно-техническа експертиза за
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Ж.С.
10
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11