РЕШЕНИЕ
№ 190 / 20.12.2019г. град Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на двадесет и шести ноември две хиляди и
деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
секретар:Петя
Борисова
като разгледа докладваното от съдия Ралинова
търговско дело №39 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В депозираната
искова молба от В.К.Г., с ЕГН**********,***,
със съдебен адрес ***, офис 508 адв. И.Д.,***" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София 1000, район Триадица, ул.
"Лавеле" №19, представлявано от С.С.П., се твърди, че на 27.06.2018 г., около 15.оо
часа, В.Г., пътувал с близките си от село А. към местността Б. по главен път с л.а. марка «Мицубиши Паджеро спорт» с рег.№,
управляван от С. К.Г..При един от завоите, при км.11-600, в землището на гр.В.
водачът внезапно загубил управление над автомобила, напуснал лентата си за
движение, навлязъл в насрещното платно и се ударил в движещия се автомобил «Форд
Транзит» с peг. № . Вследствие на настъпилия удар, били ранени всички пътуващи,
включително и пътникът на предна дясна седалка В.Г..Сочи се, че непосредствено
след инцидента ищецът бил откаран с линейка до спешното отделение на близката
болница в град В. в много тежко общо състояние.Там бил прегледан,
диагностициран, рентгенографиран и настанен за болнично лечение в хирургичното
отделение към същата болница.
Ищецът твърди, че по случая
било образувано ДП № 955/2018г. по описа на РП гр.В. и ЗМ №439/2018г. по описа
на РУ гр.Велинград.В хода на разследването била изготвена авто-техническа
експертиза, според която причината за настъпване на пътния инцидент била
несъобразената скорост с пътната обстановка и метеорологичните условия от
страна на водача на л.а."Мицубиши Паджеро" С. Г.. Според изготвената
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия В.Г. били причинени: фрактура на
тялото на дясната раменна кост, наложило оперативно лечение, както и множество
контузии, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло, като всички те били в
пряка причинно следствена връзка с конкретния инцидент. При така установената
фактическа обстановка в хода на разследването по безспорен начин се доказало,
че с действията си С. Г. бил осъществил състава на престъпление по чл.343,
ал.1, буква „б“, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Пострадалите се били възползвали от законовата възможност и са заявили, че
желаят наказателното производство да се прекрати. Поради тази причина на
основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24
ал.1 т.9 от НПК производството по ДП №955/2018г. на РП гр.Велинград било прекратено.
Сочи
се, че при прегледа на ищеца било установено счупване на тялото на дясната
раменна кост и това наложило на 29.06.2018г. да бъде извършена оперативна
интервенция с голям обем и сложност под пълна анестезия - открита репозиция с
вътрешна фиксация на хумерус. Операцията била скъпоструваща и трябвало да бъде
заплатена от пострадалия и неговите близки, което се оказало сериозно финансово
затруднение.След операцията ищецът останал 13 дни в болницата под лекарско
наблюдение. Сочи се, че тези дни той описва, като най-тежките в живота си. Тъй
като била обездвижена водещата за него дясна ръка, младият мъж не можел нито да
се храни, нито да се облича сам. Болките били неописуеми, поради което бил невъзможен
дори сънят му.През целият престой в лечебното заведение били вливани и
обезболяващи медикаменти, а след изписването продължил да приема такива и в
домашни условия. Поради натъртванията и синините по цялото тяло, болезнено било
за него дори лежането.Сочи се, че изживял шок от опасността да изгуби живота
си, страха да не го уволнят от работа, поради продължителното лечение, тъй като
бил назначен 6 месеца преди инцидента в МВР София,а силните болки и стрес, го
приковали обездвижен и депресиран за леглото, без да успее да намери сили за
възстановяване. Денонощно за него се грижел брат му. Обезпокоено било цялото
семейство, защото в ежедневието си В. бил изключително деен, работлив и
енергичен, грижел се за всички (физически и финансово) и помагал в домакинските
задължения, работата по двора и къщата. Ищецът сочи, че се налагало той да бъде
обгрижван дори в ежедневните му нужди - хранене, къпане, обличане и всичко това
го правило изключително притеснен и раздразнителен. Мислел, че няма да успее скоро
да се възстанови и да се завърне към предишния си активен начин на живот. Злополуката
го поставила в трудна зависимост от близките му както поради физическото му,
така и поради затрудненото финансово състояние.Сторени били и разходи за
операция, лекарства, прегледи, превързочни материали, транспортни разходи и
др., които допълнително го притеснявали по време на възстановяването му. В
исковата молба се твърди, че освен болките от процесния инцидент той станал
изключително лабилен и раздразнителен. Изпаднал в дълбока депресия, смятайки,
че никога няма да може да се възстанови напълно и да извършва пълноценно
всичките си лични и служебни ангажименти.От силен, енергичен млад мъж с
уважавана и мечтана професия, ищецът сочи, че се превърнал в постоянен пациент
на местните болници и клиники по рехабилитация.
Към настоящия
момент /депозиране на исковата молба/ лечението продължавало в домашни условия,
но не можел да извършва служебните и личните си задължения, тъй като функцията
на горния крайник не била възстановена.При поредния преглед на 27.12.2018г.
медицинска комисия установила, че възстановяването не е приключило, увреден бил
и лъчевият нерв, намалена била сетивността на ръката, поради което бил изпратен
на ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност.
Областта на фрактурата все още била болезнена,
ограничена била и вътрешната подвижност на раменната става, поради което
болничният бил удължен до 25.02.2019г., когато му предстоял нов преглед за
проследяване на състоянието. Липсата на трудова заетост към момента доказвали с
болничен лист от 28.01.2019г. Сочи се, че предстояло да се направи курс за раздвижване
и рехабилитация, както и нова оперативна интервенция за премахване на
поставената заключваща плака, която щяла
бъде съпътствана с нови болки и страдания, болничен престой, битови неудобства
и множество негативни изживявания. Вследствие на пътния инцидент животът на
младия мъж претърпял неочакван обрат. Повече от 8 месеца към датата на
депозиране на исковата молба лечението продължавало, както и опитите да се
завърне към предишния си начин на живот.Всички тези неприятни преживявания,
силни болки и страдания, които търпял ищецът и ще продължавал да търпи и
занапред, моли да бъдат адекватно и своевременно парично компенсирани.
Сочи се, че
претенцията, която счита за справедлива е в размер на 50 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, както и били направили разходи за операция 1360 лева -
обезщетение за имуществени вреди, претендира се и законна лихва върху
главницата от 50 000 лева, считано от деня на деликта - 27.06.2018г., а по
втората главница, считано от депозиране на исковата молба - 26.02.2019г.
Сочи
се още от ищцовата страна, че в настоящия случай били налице предпоставките на
чл.45 от ЗЗД -противоправно деяние, вина на дееца, както и причинени болки и
страдания, които са в пряка причинна връзка с деянието. Автомобилът, който
виновният водач е управлявал, имал валидно сключена застраховка Гражданска
отговорност при ответника, полица № , валидна от 25.05.2018г. до 24.05.2019г. В
подкрепа на това твърдение прилагат извлечение от информационния регистър на
Гаранционния фонд. Заявява се,че са представили по реда на чл.380 ал.1 от КЗ, претенция с вх. №ОК-605927
от 23.08.2018г. за вредите директно пред
застрахователя,но до този момент не било изплатено обезщетение на пострадалия.
Във
връзка с изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
осъди „ЗК БУЛ ИНС" АД, да
заплати на В.К.Г., сумата от 50
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната
лихва от датата на деликта - 27.06.2018г.,
както и сумата от 1360 лева- представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 26.02.2019г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират
се и разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който е ответника е оспорил
допустимостта на така предявените искове, като се е спрял подробно на
специалните предпоставки на новия Кодекс за застраховането за допустимост на
предявения иск, а именно и с
допълнителното становище, което е депозирано по делото се оспорва авторството
на претенцията по реда на чл.380 от ГПК.
Оспорва се допустимостта на претенцията и по повод това, че ищецът е брат
на водача на процесното МПС, причинило ПТП С. Г. и било поискано прекратяване от страна на ищеца
на образуваното досъдебно производство №955/2018г. по описа на РП Велинград.
В допълнителното становище вх.
№6758/29.07.2019г. са развити подробни доводи за приложението на чл.494 т.2 от КЗ, във връзка с чл.493а ал.3
от КЗ, а именно кръга на увредените лица, които имат право да получат
застрахователни обезщетения. Цитират се
разрешенията, дадени от ВКС, постановени в Тълкувателно решение №1 от
2016г. по тълкувателно дело №1 на ОСНГТК. Твърди се, че съдът следвало да се съобрази с
разрешение, дадено от съда на ЕС, по постановено от него решение от 07 септември
2017 година по дело №С- 506/16. и „Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април
1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава
застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година
относно сближаване на законодателствата на държавите членки свързани със
застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни
средства (МПС), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 11 май 2005 г., и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990
година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно
застраховките „Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално
законодателство, по силата на което водачът на моторно превозно средство,
виновно причинил пътнотранспортно произшествие, при което е загинал/а
неговият/ата съпруг/а, пътник в този автомобил, няма право да бъде обезщетен за
имуществените вреди, които е понесъл поради тази смърт".
Цитирано е това решение, като е
направен извод, че в кръга на членове на семейството по чл.2 §1, буква Б от
Директивата, следва да се тълкува разширително и според директивата освен
лицето, което живее с жертвата в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите също влизали в този кръг, което автоматично изключвало отговорността им да
заплатят вреди, причинени на имущество на член на семейството на застрахования,
доколкото в настоящия случай не се оспорва, че ПТП не било настъпило по вина
на С. Г., брат на ищеца.В тази връзка са
направени възражения за допустимостта така и възражения за неоснователността на
претенцията.
Алтернативно в писмения отговор ответникът е направил няколко възражения,
оспорил е на първо място описания механизъм на настъпването на ПТП, като се
оспорва изцяло, представения по делото констативен протокол № 42/27.06.18г.
Твърди се, че същият не съдържал
задължителните реквизити по образеца, съставляващ приложение №1 по чл.3 ал.1 от Наредба №1з от 12.1.2009г. Оспорва се и
констативния протокол по отношение съдържанието му в раздел „Обстоятелства при
възникване на ПТП“. Същият бил издаден от младши автоконтрольор, който бил
официален свидетелстващ документ, но само относно фактите осъществили се в присъствието
на длъжностното лице.Развити са подробни доводи. Твърди се, че по делото нямало
данни ПТП да е станало в присъствието на съставителя на констативния
протокол. Оспорва се твърдяното виновно
противоправно поведение на водача на МПС
и причинно следствената връзка между ПТП и причинените и претендирани от
ищеца неимуществени вреди, поради което не можела да се ангажира отговорността
на ответното дружество. Направени са изводи, че ищецът е направил изрично
изявление за прекратяване на ДП срещу своя брат, като водач на МПС и е заявил,
че няма никакви претенции към него.
Сочи се, че с оглед така направеното
прекратяване следвало съдът да се съобрази как същото рефлектира върху
гражданската отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД. Тъй като за да бъде осъществен фактическия състав на непозволеното
увреждане, следвало да бъдат налице няколко кумулативни предпоставки, деяние,
противоправност на деянието, вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина на деликвента.
Сочи се генерално, че със заявеното от
ищеца искане за прекратяване на ДП №955/2018г. по описа на РП Велинград, като
водач на МПС, същото следвало да се тълкува като отказ от иск по реда на чл.45 от ЗЗД. Тъй
като направеното искане от пострадалия за прекратяване от пострадалия на
наказателното производство предрешило
въпроса за противоправността на деянието и вината на водача, предизвикал
ПТП. Развити са подробни правни доводи. Моли се съда да зачете отказа, направен
в наказателното производство и да приеме, че липсва противоправно деяние и
вина, с оглед направеното изявление от ищеца пред органите по ДП.
Освобождаването на водача на МПС,
предизвикал ПТП от носене на
наказателна отговорност по реда на чл.343 ал.2 от НК презюмирал заявено
съгласие от пострадалия ищец за освобождаване на първия от гражданска отговорност за репарирането на
причинените от него имуществени и неимуществени вреди.
В случай, че съда не приеме тези
аргументи и реши да ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество се моли да бъдат отчетени следните обстоятелства:
На първо място се прави възражение за
съпричиняване, сочи се че чл.51 ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване
на обезщетението за настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
Посочена е правната квалификация на
развитите доводи, като се твърди, че ищецът бил без обезопасителен
колан, а фабрично процесното МПС, с което е настъпило ПТП лек автомобил
„Митцубиши Паджеро Спорт“ е било фабрично оборудвано с такъв колан на всички
седалки, поради което пострадалият като пътник е бил задължен по време на
движение да постави обезопасителния си колан. Неизпълнението на това задължение било допринесло за настъпване на вредните
последици. Сочи се, че при поставяне на обезопасителен колан от ищецът е
било възможно да се получат по-малко
увреждания или дори да не се получат,
респективно щяло да бъде налице тяхното ограничаване.Допуснатото от
пострадалия нарушение на правилата за движение било в пряка причинна връзка за допринасяне на
вредоносния резултат.
Прави се възражение на следващо място
за прекомерност на претендираното от ищеца
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Развити са подробни
съображения, като се сочи, че заявената претенция е прекомерна, обезщетението
за претърпените неимуществени вреди било несъобразено, както с икономическата и
социална действителност, така и с конкретните обстоятелства при които следвало
да се ангажира отговорността на извършителя на деянието.
По отношение на претендираните
имуществени вреди се сочи, че следвало съдът да приложи т.7 на Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховен
съд, с което била обобщена практиката за
определяне на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, а именно следвало ищецът да установи необходимостта за извършването
им както и техния размер. Сочи се, че от представените с исковата молба
документи било видно, че са направени разходи
за закупуване на медицински
консумативи, но не можело да се направи извод, че тази сума е била заплатена именно за покриването на такива
разходи, още повече пък за необходимостта им конкретно за закупуването.
Твърди се, че не са представени доказателства,
че ищецът към момента на настъпване на ПТП бил здравно осигурено лице, и че
въпросните разходи не се покривали от Здравната каса.
Направено е и възражение по отношение
на обезщетението за забава, посочена е нормата на чл.429 ал.3 от КЗ, сочи се,
че не са представени доказателства
застрахованият да е уведомил
ответното дружество за настъпило застрахователно събитие.
Генерално се заявява, че исковете за
лихва са недопустими.
Претендират се направените разноски по
делото.
В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и
възраженията си.
Окръжният
съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата
молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235
ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта: Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и
по чл.86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане
на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по
делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от
страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Във връзка с допустимостта на претенцията и оспорването
от страна на ответника,че извънсъдебната застрахователна претенция не е
подадена от надлежно лице е допусната СГрЕ, от която се установява, че подписа
върху претенция с вх.
№ОК-605927
от 23.08.2018г. е
изпълнен от адв.И. М. Д..Към момента на сезиране на застрахователя е било представено
и пълномощно от ищеца Г., с което се упълномощава адв.Д..
Спорни по делото между
страните са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецът и налице
ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца и в какъв размер да е обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.
Не се оспорва от
страните, а и се установява от представените доказателства,че водачът на л.а. Мицубиши
Паджеро Спорт с ДК №,
С. К.Г. е имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ при
ответния застраховател.
Не се спори и се установява,от представените
писмени доказателства,че е била заведена надлежно щета пред ответното
застрахователно дружество.
От представеният констативен протокол
№42/27.06.2018г. на мл. инсп. при РУ „Полиция“ - Велинград, като и препис на ДП №955/18 г. на РП – Велинград и ДП № ЗМ-439/2018 г. на РУ на
МВР Велинград, съдържащ Протокол за оглед
на местопроизшествие от същата дата – 27.06.2018 г. на разследващ полицай при
РУ – Велинград.Съгласно съдебната практика със задължителен характер,
съдържаща се в решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І
т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на
полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП,
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.В този см. възраженията на
ответника относно протокола са изцяло несъстоятелни, същият се ползва с
материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в
протокола /в т.см. решение №227 от 12.02.2014 г. по т. д. №769/2012 г. на I
т.о., решение №32
от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015 г., III г. о./.
От представеното постановление от 16.11.2018 г. на районен прокурор при РП
– Велинград, се установява,че наказателното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК вр. чл. 343, ал. 2,
т. 2 НК, тъй като разпитаните в досъдебното производство пострадали лица –
ищецът В.Г., А. Т. и М. А. са заявили, че желаят наказателното производство да
бъде прекратено, като нямат претенции към никого за инцидента.
По възражението на ответника, съдът намира, че желанието на ищеца за
прекратяване на наказателното производство срещу делинквента на основание
чл.243 ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК вр. чл.343, ал.2, т.2 от НК
не може да се тълкува като постигнато извънсъдебно споразумение между тях – за
отказ от права, тъй като волеизявлението на ищеца е за отказ от наказателно
преследване на лицето, а не за отказ от уреждане на гражданскоправните
последици от извършеното деяние, между
които абсолютно несъстоятелно се прави аналогия от ответника.
Несъстоятелно
е и възражението за приложение на Директивата чл.2 §1,
буква Б, че членовете на семейството освен лицето, което живее с жертвата в
общо домакинство,не можело да търсят обезщетение.Това не опира в нито една
разпоредба или законодателно разрешение.
Всички елементи на
фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за
себе си.
От констативният протокол
и приетата като неоспорена САвтМЕ се установява,че причина за ПТП е
допуснатата от водача С. Г. скорост на движение по-висока от
критичната в рамките на десен завой при конкретните пътно климатични условия /мокро и
хлъзгаво пътно покритие вследствие на дъжд/, при което настъпва странично хлъзгане на автомобила „Мицубиши“, загуба на управлението, навлизане в лентата за насрещно движение
и удар с второто МПС – нарушение на нормите на чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП. Установено е, че получените от ищеца телесни повреди са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.От експертизата се
установява още,че непосредствено преди и по време на настъпване на ПТП ищецът е
бил с поставен обезопасителен колан,което прави възражението за съпричиняване на ответника /поради непосатев
обезопасителен колан/ изцяло недоказано.
Изложеното дотук обуславя извод за наличие на всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество: установен деликт при съответно
авторство /С. Г./, противоправност, вина, вреди /неимуществени – болки и страдания от
травматичните увреждания/, имуществени вреди и причинна връзка между деяниято и вредите.
В разпоредбата на чл.51
ал.2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.В този
смисъл е и задължителната съдебна практика - т.7 на ППВС №17/63г.
Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на
определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да
бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило
увреждането. В случая безспорно остана недоказано възражението на ответника, че
има съпричиняване.
Такова не е налице и ищецът Г. е бил с поставен предпазен колан се установи
от допуснатата и неоспорена комплексна експертиза.
От
медицинската документация и материалите по делото се установява, че на
27.06.2018г., около 15ч. на ищеца Г. е
било причинено: закрито счупване на диафизата на дясната раменна кост.Описаното
травматично увреждане е резултат от действието на твърд, тъп предмет като общ
механизъм и отговаря да е получено при ПТП - автомобилна травма.Според
заключението на експерта се касае за огъвачно счупване при директен удар на
части от купето на автомобила в областта на дясната мишница.
Според
експертизата болките, които е изпитвал ищецът са с обичайна продължителност на
оздравителния период при неусложнени счупвания на диафизата на раменната кост от
около 6 месеца, но в случая при него лечението е продължило 10 месеца, според медицински документи и приложените болнични
листове.
В о.с.з. д-р М.
е заявил,че следва повторна операция за изваждане на имланта отново с пълна
анестезия.
По делото е
представена фактура №10000017279/29.06.2018г. ведно с касов бон от МБАЛ
Велинград Отделение от ортопедия и травматология за заплатена от ищеца
–заключваща плака за хумерална фрактура на стойност -1360 лв. с ДДС.От същата
дата -29.06.2019 година е и медицинската епикриза от отделението по ортопедия и
травматология, която установява извършването на операция и поставянето на плака.Според
заключението в настоящият момент ищецът бил напълно възстановен.
По делото е
разпитана св.А. Р. Г. братовчедка на ищеца, която установява,че при пътуване в
посока м.Ю. за разходка към язовира ищецът и брат му катастрофирали.Тя пристигнала
в болницата и видяла В.Г. пребледнял, изплашен и превиващ се от
болки.Установява,че имал и драскотини по тялото, а рамото му било
счупено.Установява,че лекарите им съобщили,че предстояла сериозна операция на
дясната ръка,тъй като имало и засегнат нерв.Свидетелката установява,че ищецът
бил 2 седмици в болница, а тя била до него, тъй като не работела му помагала да
става и да се обслужва.установява,че през този период се наложило и
кръвопреливане,защото бил загубил много кръв.Свидетелката разказва,че ищецът
бил и много притеснен, дали ще се възстанови напълно и дали ще може да
изпълнява задълженията си в новата работа в МВР.Говорел, че може да остане
нетрудоспособен.Инцидентът му се отразил много зле и освен стреса и
притесненията Г. отказвал и да пътува.Към
настоящият момент според св. не бил възстановен напълно физически и
емоционално.
Съдът приема от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал вкл. констативният протокол,че се установява механизма на процесното произшествие и
причинната връзка между деликта и уврежданията получени от ищеца. В настоящия случай вината на водача С. Г. се установява от събраните в делото
доказателства и разпита му като свидетел. Установява се,че поведението му е
противоправно, несъобразено с пътната обстановка – навлизане в десен завой със скорост на движение по-висока от критичната при конкретните пътно климатични условия мокро и хлъзгаво пътно покритие вследствие на дъжд.
Безспорно
се установява, при така описания механизъм, че единствената причина за
настъпване на произшествието са субективните действия на водача на автомобила.
Той е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си на пътя с конкретните
пътни условия, за да избегне опасност от настъпване на ПТП.
По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД
оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване
на противното, като ответникът - застрахователно дружество, не е оборил
законовата презумпция и не се установяват обстоятелства, които да изключват
изцяло отговорността за нарушението.
Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като
характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените
задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването
за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.
От събраните по делото писмени
чрез представената медицинска документация и гласни доказателства, а също така
и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено
заключение и имайки предвид
установените по делото болки и страдания, преживени от ищеца в резултат
на нанесената му травма при ПТП,
отчитайки като ориентир за определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически
условия в страната,съдебната практика при сходни увреждания, както и
установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост,продължителността на
възстановяване повече от нормалното около 10 месеца настоящият съдебен състав
намира, че размера на обезщетението
следва да е 25 000 лева. Този
размер е справедлив и е съобразен от една страна с вида на нанесената телесна повреда, с
интензитета и продължителността на физическите болки и страдания, с
невъзможността на В. да се обслужва сам за продължителен период от време, с
наложилата се промяна в начина му на живот и социални контакти, притесненията и
страховете му, дали ще се възстанови напълно и върне на работа в МВР.
Отчитайки всичко описано по-горе и
претърпяната хирургична интервенция,съдът намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди от посочените
травматични увреждания, които ищецът е търпял да бъде в размер на 25 000
лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на сумата от
50 000 лева, като неоснователна и недоказана по размер следва да бъде
отхвърлена.
По
отношение на имуществените вреди.
Съдът счита, че след анализ на представените фактура и касов бон, следва да
бъде уважена предявената претенция за целият размер от 1360 лева за заплатена
от ищеца – заключваща плака за хумерална
фрактура.
Предвид
акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна
лихва.
Принципно лихва се дължи от
застрахователя при действието на чл.429 ал.3 от КЗ , от датата на отправената
писмена претенция -23.08.2019г.В случая ищецът е оформил претенция при
действието на старият КЗ - от датата на деликта.
Лихва върху главницата от
25 000 лева-неимуществени вреди се дължи от 23.08.2019 година.Ищецът е отправил
претенция пред застрахователя на 23.08.2018 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от
27.06.2018 година.Установеният момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на застрахователното събитие е 23.08.2018 г., която дата следва да се приеме и за
датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение
което е било претендирано.
Доколкото съдът вече
изложи, че претенцията за присъждане на
законната лихва за забава до окончателното плащане на главниците,
представлява материалноправна последица от уважаване на иска за
обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията
за лихва, считано от датата на деликта - 27.06.2018 г.
При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.
Претендират се от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.Съобразно
представения списък минимално адв.възнаграждение по Наредба №1 в размер на 2000 лева и 250 лева възнаграждение за
експертиза или общо 2250 лева.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца се полагат разноски в размер
на 1154.78 лева.
Ответника ЗД
"Бул Инс“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по чл.80
от ГПК в размер на 3034 лева от които за адв. възнаграждение с ДДС – 2 484 лв., 250
лева за комплексна СавтМЕ, 300 лева –за СГрЕ.
Съобразно отхвърлената част от иска на
ответника му се полагат разноски в размер на 1476.83 лева.
При направена компенсация следва ищецът В.Г. да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски в размер на 322.05
лева.
Воден от горното и на основание чл.235
и чл.236 от ГПК Пазарджишкият Окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ.
Столична, р-н „Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К. -заедно, със съдебен
адрес ***, адв.Н.Ш.
да заплати на В.К.Г.,
с ЕГН**********,***, със съдебен адрес ***08 адв. И.Д.,сумата от 25 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания и имуществени вреди в размер на 1360 лева,
ведно със законната лихва,считано от 23.08.2018
година, до окончателното изплащане,причинени в резултат на ПТП от 27.06.2-018 година, настъпило около 15.оо часа
по главен път
ІІ-84 с л.а. марка «Мицубиши Паджеро спорт» с рег., управляван от С. К.Г.,
при което ищецът бил пътник, като за разликата
над уважения размер от 25 000 лв. /за имуществени вреди/ до пълния
предявен размер от 50000 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.К.Г.,
с ЕГН**********,***, със съдебен адрес ***08 адв. И.Д.,***“ АД, с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н
„Лозенец",
ул.„Деймс
Баучер" №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.-заедно, със съдебен адрес
***, адв.Н.Ш. разноски по компенсация в размер на 322.05 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен
съд гр.Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: