Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Берковица, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Т.Йорданова.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 36 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18 - 0370 - 000835 от 18.12.2018г. издадено от
Началник Група към ОДМВР Монтана ,РУ Вършец на М.Г.Б. с ЕГН: ********** с
адрес: *** на основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за извършено нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В подробна жалба до
съда се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.Навежда
доводи,че АНО не се е съобразил с дадените допълнителни възражения.Прави искане
за приложение на чл.28 ЗАНН,тъй като смята,че извършеното нарушение е
маловажно.
Жалбоподателят М.Г.Б. ,
редовно призован за съдебно заседание,
се явява лично и поддържа жалбата.Моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган Началник
Сектор при ОДМВР – гр. Монтана ,С-р
Пътна полиция редовно призован, не се
представлява.
Районен съд - гр.Берковица, след
като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на
страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е безспорно установено, че
на 09.12.2018г., А.А. и Д.Д. ***, изпълнявайки служебните си задължения се
намирали на кръстовището на ул.”Васил
Левски” и ул.”Ботуня”. Двамата установили около 15,20 часа лек автомобил „Опел Астра“ с ДК №ВР1521ВТ,
който се движел и без да спре, при
наличието на пътен знак Б2 – Стоп, продължилдвижението си. Поради неспазването
на пътен знак, същият бил спрян и му е съставен АУАН във връзка с тези
констатации,за това, че на кръстовището на ул. „В.Левски” и ул.”Ботуня” водачът
не спазва пътен знак „Б2“ /“Спри! Пропусни движещите се по път с предимство“/ .
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му предявен и подписан от
него,като същият вписал възражения „Не видях знака ,защото ми блестеше
слънцето,а няма стоп линия и маркировка на въпросното място. Писмени възражения
били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за
неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 18.12.2018г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на М.Б. била
наложена „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДв.П за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от обясненията
на жалбоподателя, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства. Посочените констатации в АУАН и НП не бяха опровергани от
жалбоподателя чрез представяне на доказателства и за съда липсват основания да
не ги кредитира.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
По отношение на
визираното в процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е
безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е
управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с ДК №ВР1521ВТ на 09.12.2018г. в гр. Вършец. Разпоредбата на чл.6, т.1 от
ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна
пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по
пътя с предимство. От приложените по делото АУАН и НП се установява, че на посочената в НП дата
жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, както и че не се е
съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение
нарушителят твърди, че не е създал опасност с извършеното нарушение, но по делото не са събрани доказателства,
опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, а и Б. не сочи такива. Очевидно е при
това положение, че твърденията на жалбоподателя, неподкрепени с никакви
доказателства, не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът
приема, че същият действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По
този начин Б. виновно е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление по пункт
1. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно.
Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във
фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство!", каквото нарушение е извършено в процесния
случай.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието
на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено. Наказващият орган
също така правилно е издирил и посочил приложимия закон, като наказателното
постановление напълно отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушениеоа не се отличава с по-малка тежест
от обичайните такива от съответния вид. Липсата на конкретни вредни последици е
резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не
води до по-малка тежест на нарушението.
Съдът не приема направеното
от жалбодателя възражение, че НП е издадено при нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН
и чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като във връзка със съставения акт на
жалбодателя Не са били налице спорни обстоятелства, които да налагат АНО да
осъществява правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и които да бъдат
коментирани от наказващият орган.
Предвид
изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде
оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 - 0370 - 000835 от 18.12.2018г. издадено от
Началник Група към ОДМВР Монтана ,РУ Вършец ,с което на М.Г.Б. с ЕГН: **********
с адрес: *** на основание чл.183, ал.2,т.3,пр.1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева за извършено нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: