РЕШЕНИЕ
№
05.03.2021
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на пети февруари две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1922 по описа на съда за 2020 год.
Производството
е образувано по иск на С.Г.П. ***, срещу „МБАЛ Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик (в
несъстоятелност), за установяване на съществуващи между страните трудови правоотношения
– основно и допълнително, без надлежен писмен трудов договор, и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите
15 858,64 лв., представляващи трудово възнаграждение по основното трудово
правоотношение за периода април 2018 г. – юли 2020 г. включително, и
7 929,32 лв., представляващи трудово възнаграждение за същия период по
допълнителното трудово правоотношение.
Производството
се движи по общия ред, тъй като са съединени два вида искове.
В
исковата молба се твърди, че ищецът при несключени писмени трудови договори е
работил, считано от 29.03.2018 г., по основно трудово правоотношение като
охранител и по допълнително – като общ работник, с месторабота и по двете –
сградата на болницата ответник. До момента и двете правоотношения не са прекратени
и на ответника не е заплащано възнаграждение.
Ответникът,
представляван към момента от синдик, не е представил отговор.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 357 от КТ във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК и
по чл. 128, т. 2 от КТ.
От
доказателствата по делото – писмени доказателства и свидетелски показания, се
установява следната фактическа обстановка:
На
29.03.2018 г. между ищеца С.П. и дружеството
ответник бил сключен писмен договор, с който ищецът, наречен „изпълнител“, се
задължавал при нужда и повикване от ответника – „възложител“, да извършва
„почистване и измиване на прозорци, стъкла, складови помещения и да извършва
случайно възникнали, текущи ремонти, при възникнала необходимост след съответно
повикване от страна на възложителя“, като извършва дейностите лично и с
консумативи на възложителя. Дължало му се възнаграждение, „което се определя на
базата на реално осъществената дейност и в съответствие с вътрешните правила за
определяне на възнагражденията в лечебното заведение“.
Разпитаните
в съдебно заседание седем свидетели, всички – бивши служители на болницата,
непротиворечиво установяват, че от 2018 г. до м. август 2020 г. ищецът
фактически е изпълнявал задълженията на пазач (охранител) и при всяка
възникнала нужда – на общ работник в болницата, като е работел на 12-часови
смени по график, намирайки се по време на смяната постоянно в сградата на
болницата, основно на работното място, предвидено за пазач.
Няма
данни за заплатено възнаграждение.
При
така установените факти съдът от правна страна съдът намира следното:
От
събраните данни се установява несъмнено, че между страните по делото е бил
сключен привиден облигационен договор за изработка, който е прикривал договор
за предоставяне на работна сила (т.е. трудов договор). Със сключването на
подобен договор работодателят е нарушил чл. 1, ал. 2 от КТ. Сключеният договор
обаче не може да се счита и за действителен трудов договор, тъй като не
отговаря на изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ. Наистина наличният привиден
договор е в писмена форма, но в него липсват някои от задължителните елементи
на трудов договор – най-малкото липсват продължителност на работното време и
точно определено или поне недвусмислено определяемо възнаграждение. Задължения,
подобни на тези за длъжност охранител, изобщо липсват в сключения привиден
договор, макар да се установява, че фактически са изпълнявани, и то дори като
основна част от задълженията на ищеца. Общото правило на чл. 17 от ЗЗД не
допуска да се приложат правилата на прикритото съглашение, ако не са налице
изискванията за неговата действителност, а специално правило липсва и в КТ. Чл.
405а съдържа уредба единствено на възможността органите на инспекцията по труда
да обявят с нарочен акт съществуването на трудово правоотношение, за което не е
бил сключен трудов договор. Липсва подобна уредба за установяване на фактически
възникнало трудово правоотношение по исков ред от съда и няма основание такава
възможност да се изведе по аналогия – ако законодателят имаше предвид, че в
случаите на неспазване на чл. 1, ал. 2 от КТ трудово правоотношение възниква по
силата на закона и може да се установява с всякакви доказателства, той би
формулирал волята си по друг начин.
Налице
е съдебна практика, която единодушно приема, че при начална липса на сключен
писмен трудов договор не може да бъде уважен иск за съществуването на трудово
правоотношение – например решение № 943/22.02.2010
г. по дело № 4902/2008 на ВКС, ГК, II г.о.,
според което: „Изискването за
писмена форма е въведено като условие за валидност на договора, предвид което
съществуването на трудово правоотношение не може да бъде установявано със
свидетелски показания или други доказателства, установяващи по косвен начин
възникването и съществуването му. Когато ищецът по иск с правно основание чл.
357 КТ за установяване възникването, съществуването, изпълнението или
прекратяването на трудово правоотношение признава, че писмената форма за
съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е
възникнало валидно трудово правоотношение“. По въпроса дали е налице писмена
форма, когато липсват някои от реквизитите на трудовия договор, се изложиха
мотиви по-горе. Недопустимост на свидетелски показания или други доказателства
за установяване на съществуването на трудово правоотношение би следвало да
означава също и недопустимост на такива доказателства за установяване на
съществените елементи от съдържанието на такова правоотношение.
С
оглед всичко изложено не може да се приеме, че е възникнало валидно трудово
правоотношение, поради което съдът
РЕШИ:
Отхвърля
иска на С.Г.П., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД (в несъстоятелност) – гр. Пазарджик, ЕИК *********, за признаване за установено, че
между страните съществува основно трудово правоотношение за длъжност охранител,
при 8-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018 г.
Отхвърля
иска на С.Г.П., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, за признаване за установено, че
между страните съществува допълнително трудово правоотношение за длъжност общ
работник, при 4-часов работен ден, възникнало на 29.03.2018 г.
Отхвърля
иска на С.Г.П., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 15 858,64 лв., представляващи трудово
възнаграждение по основно трудово правоотношение на длъжност охранител за
периода април 2018 г. – юли 2020 г. включително, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.08.2020 г.
Отхвърля
иска на С.Г.П., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за активно
лечение Ескулап“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 7 929,32 лв., представляващи трудово
възнаграждение по допълнително трудово правоотношение на длъжност общ работник
за периода април 2018 г. – юли 2020 г. включително, заедно със законната лихва
върху сумата, считано от 10.08.2020 г.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: