№ 145
гр. Б., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241200600429 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №900198/29.11.2023г, постановена по НОХД № 268/2021г., РС-Б. е
признал всеки един от подсъдимите А. Ю. А., В. Ю. А., Р. К. Р. и Ю. А.
В.,всички от с.Ц.,общ.Б.,за невиновни в това, че в нощта на **** срещу ****,
около 3.00-4.00ч. в с.Ц.,общ.Б.,в съучастие като съизвършители чрез нанасяне
на удари са причинили на П. Б. А. лека телесна повреда, изразяваща се във
временно разстройство на здравето,неопасно за живота,представляващо
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 от НК,поради което и на
основание чл.304 от НПК е оправдал и четиримата подсъдими.С присъдата е
отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск от частния
тъжител срещу подсъдимите за сумата от 5000 лева,представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат от деянието
предмет на частната тъжба, считано от ****г до окончателното изплащане на
сумата.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител П. Б. А.,чрез
неговия повереник адв.Р. К.,в която се излагат аргументи за неправилност на
1
първоинстанционния съдебен акт. Критикува се избрания подход да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите,посочени от подсъдимите.Излагат
се съображения за изопачено тълкуване на събрания по делото
доказателствен материал, довело до погрешно възприета фактическа
обстановка и се отправя упрек към съда,че не е възприел показанията на
свидетеля П. М.,в които се съдържат данни, доказващи обвинителната теза
като същите са подкрепени от показанията на свидетеля Г. А.а.Сочи се,че тези
гласни доказателствени източници са в пълно съзвучие със съдебно-
медицинската експертиза, установяваща телесните увреждания на частния
тъжител П. А. и начина на тяхното причиняване,поради което очертават
различна от фактическа обстановка, възприета от контролирания съд.
Предлага се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови
нова, с която да признае всеки един от подсъдимите за виновен в извършено
от тях в съучастие престъпление по чл.130,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК и да
наложи на всеки от тях справедливо наказание както и да бъде уважен
предявения граждански иск.
В жалбата и допълнението към нея не се сочи необходимост от събиране на
доказателства.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд,частният тъжител и неговият
повереник поддържат въззивната жалба като считат постановената от
първоинстанционния съд присъда за неправилна,тъй като съдът се е доверил
на заинтересовани и необективни гласни доказателствeни източници,като е
игнорирал показанията на единствения страничен свидетел и очевидец на
случилото се-П. М..Изразява се становище,че е налице категоричност в
извода на съдебно-медицинската експертиза относно получените травматични
увреждания и механизма на тяхното причиняване.В заключение,пледира за
отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова,с която
подсъдимите да бъдат признати за виновни.Пледира за уважаване на
предявения граждански иск в пълен размер.
Подсъдимите не се явяват в съдебното заседание пред въззивния съд,но
всички се представляват от защитника-адв.Ю.,която пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.Споделя изцяло съображенията и анализа на
доказателствения материал на първостепенния съд, които са му дали
2
основание да приеме, че обвиненията срещу подзащитните й не са доказани
по категоричен и несъмнен начин.Оспорва наведените доводи в жалбата от
повереника,поддържани и в хода на въззивните съдебни прении като счита,че
съдът не би могъл с доверие да кредитира показанията на свид.П. М.,тъй като
той също се явява заинтересован,предвид роднинската му връзка с частния
тъжител/негов братовчед/.
Б.СКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията
на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена,с малки изключения относно дадения кредит на доверие относно
част от показанията на свидетелите,водени от страна на подсъдимите лица,но
намира същата за изградена въз основа на обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз
основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е достигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на подсъдимите. При самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, настоящата инстанция намери основания
за някои промени във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Частният тъжител П. Б. А. е роден на ****г.
Подсъдимият А. Ю. А. е роден на ****г,не е осъждан,не е женен,със средно
образование,студент.
Подсъдимият В. Ю. А. е роден на ****г, не е осъждан,не е женен,с основно
образование,ученик в XII клас.
Подсъдимият Р. К. Р. е роден на ****г, не е осъждан,не е женен,със средно
образование,безработен.
Подсъдимият Ю. А. В. е роден на ****г, не е осъждан,женен,с основно
образование,работи в хидроенергийна компания,/баща е на подсъдимия А.
А./.
Частният тъжител и подсъдимите живеят в с.Ц. и се познават добре като
частният тъжител П. А. и подсъдимия А. А. са съседи.По делото липсват
3
доказателства за предходни конфликти между страните в производството.
На ****г. тъжителят П. А. се намирал в дома си,където със семейството си
посрещнал новата година.След полунощ братът на тъжителя свид.А. А.
излязъл с мотора си и с други лица направили обиколка на селото, като в
центъра форсирали моторите, което подразнило намиращите се там лица.
След обиколката с мотор А. се прибрал вкъщи и продължили да празнуват с
тъжителя и родителите им.По настояване на техен приятел-свид.П. М.
двамата братя решили да излязат в центъра на селото,където имало много
празнуващи хора,били поставени маси,бил запален и огън.
В центъра се намирали и подсъдимите В. Ю. А.,Р. К. Р.,А. А. както и
свидетелите-С. А.,Р. Р.ов, А.Ч.,Р. А.,И.С.,П. М., М.С.,Б.Р.,Д. и З.М..Така
посочените лица били в различни компании като частният тъжител и
неговият брат се включили в компанията на свид.П. М.,от който всъщност
били повикани.
Част от присъстващите празнуващи лица в центъра на селото се заканвали на
двамата братя П. и А. А.и като в един момент станал скандал и започнали да
си нанасят удари като в това сбиване взели участие около 20-30 човека,без да
се установява кой кого ударя.В производството не се изяснява мотива за
възникналия скандал. Св.С. А. видял, че се случва нещо и като му казали, че
бият брат му-подсъдимия А. А. веднага отишъл на мястото на скандала,но не
установил брат си там.В този момент обаче му бил нанесен удар от тъжителя
П. А./не е уточнено къде/.Изплашен от случващото се,свид.С. А. се отдръпнал
и се обадил на баща си -подсъдимия Ю. В. обяснявайки му ситуацията,в
която е попаднал.В същото време боят продължавал и в него участвали
множество лица.
Междувременно подсъдимият Ю. В. пристигнал на мястото на
скандала,заедно със съпругата си св.И. В.а и сестра си св.М.С..Подсъдимият
В. се насочил към частния тъжител П. А. питайки го защо е ударил сина му и
в този момент двамата се сборичкали и паднали на земята.След това се
разбрали и сем.В.и си тръгнали.
Междувременно на тел.112 постъпили три обаждания от с.Ц. за възникнал
инцидент/в 04.13ч ,в 04.16ч/,като последното обаждане/в 04.32ч/
произхождало от частния тъжител. На място бил изпратен патрул, в състав
свидетелите В.ев и М..Била изпратена и линейка,частният тъжител бил
4
прегледан от медицинския екип,но не бил отведен в ЦСМП. Полицейските
служители разговаряли с част от лицата, като снели сведения.След
пристигането на полицейския патрул хората се разотишли, включително
тъжителят и брат му.
На 04.01.2021г. /първия работен ден/ тъжителят П. А. посетил съдебен лекар-
д-р К.А.,който му издал медицинско свидетелство №2/2021г,в което е
констатирано кръвонасядане на главата, лицето и горната устна, охлузване на
лицето, натъртване на гръдния кош. На 05.01.2021г. П. А. подал жалба в 02
РУ-Б.,в която отразил,че му е нанесен побой. По повод на жалбата била
извършена проверка, снети обяснения от засегнатите лица, като с
постановление от 28.01.2021г. прокурор от РП-Б. отказал да образува
досъдебно производство,приемайки,че деянието осъществява признаците на
престъпление от частен характер-такова по чл.130 от НК.След получаване на
посоченото постановление П. А. подал частната тъжба,предмет на
разглеждане в настоящото производство.
От назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза,изготвена от съдебния медик д-р А. е установено ,че на тъжителя
са причинени следните травматично увреждания: кръвонасядане на лицето и
главата,горната устна,охлузване-драскотина на лицето,навяхване на
долночелюстна става,натъртване на гръдния кош,които са му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Тези наранявани се
дължат на удари с или върху тъпи предмети,каквито са човешките юмруци,а
драскотината на лицето е възможно да е получена от драскане с човешки
нокти.Вещото лице е посочило,че така констатираните телесни увреждания
оздравяват напълно за около две седмици без последствия за здравословното
състояние.
Представени и приети по делото са и доказателства за депозиран сигнал за
конфликт до НС 112, който е предявен и изслушан в съдебно заседание на
****г., от който се установява, че е съобщено за побой.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел за надлежно установена въз основа на събраните по делото гласни и
писмени доказателства.Основно се е доверил на показанията на свидетелите
очевидци-С. А., Р. Р.ов,А.Ч., А.,С.,Р.,С.,М. и Д..Кредитирал е писмените
доказателствени източници-материалите, приложени по преписката във
5
връзка с жалба на тъжителя, веднага след случилото се до 02 РУ Полиция,
приложените медицински документи, експертното заключения, приобщения
по делото запис от 112,който е предявен на страните,чрез изслушването му в
хода на съдебното следствие и отразяването му в съдебния протокол,
представеното от кметство-с.Ц. удостоверение и заключението на съдебно-
медицинската експертиза.
Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се стигне до
извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно формиране на
съдебната воля.Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на
други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните
доказателствени средства.Изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните
доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и
доказателствени източници, като не е допуснато избирателно третиране на
фактически обстоятелства или едностранчивост в подхода.
Независимо от изложеното, и за да бъде отговорено на възраженията,
наведени от частното обвинение във въззивната жалба,изразяващи се най-
вече в отправен упрек по отношение получения без основание кредит на
доверие на показания на свидетели,роднини на подсъдимите лица, като се
твърди,че районният съд е игнорирал показанията на свидетеля П. М.,за който
се сочи,че е единственият обективен и безпристрастен свидетел,който освен
това е и очевидец на случилото се, въззивният съд намира, че следва да бъде
извършен повторен анализ на доказателствената съвкупност по делото.
Констатацията на първата инстанция за еднопосочност и безпротиворечивост
на доказателствената съвкупност относно част от съществените за правилния
изход на делото обстоятелства, се основава на правилна съпоставка на
информацията, съдържаща се в събраните по делото доказателствени
средства относно част от попадащите в предмета на доказване факти –
времето и мястото на осъществяване на деянието като участниците в това
деяние не са и не могат да бъдат установени по безспорен начин,поради
големият им брой и поради липсата на конкретни и ясни свидетелски
показания,които безпротиворечиво да установяват участието на всеки един от
подсъдимите в деянието.Относно времето и мястото на осъществяване на
деянието не съществува спор,поради което анализ във връзка с тези
6
обстоятелства, не е необходимо да бъде правен.
Районният съд е разграничил разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели условно в три групи като се е основал не на установеното
противоречие в информацията съдържаща се в тези доказателствени
източници,а на факта относно личните им възприятия по отношение на
протеклото сбиване като към първата група т.нар. очевидци на инцидента е
отнесъл свидетелите С. А., Р. Р.ов, А.Ч., Р. А., И.С. и П. М.,посочвайки,че
тези свидетели са се намирали в центъра на селото и са проследили развилата
се ситуация. И чрез разпита на тези свидетели е установил времето, мястото
на инцидента, обстоятелства, свързани с протичането на скандала.
Към втората група първостепенният съд е отнесъл свидетелите,в чиито
показания се съдържа информация относно състоянието на частния тъжител и
подсъдимите след инцидента,както и развилите се отношения между тях като
в тази група е включил св.Г. А.а/майка на частния тъжител/, св.В.а/майка на
подсъдимия А. А. и съпруга на подсъдимия Ю. В./, св.С./сестра на
подсъдимия Ю. В./ и полицейските служители В. В.ев и М..
Като трета група свидетели е конкретизирал тези,чийто показания не
съдържат важни за процеса факти.
Този подход на районния съд не може да бъде категоризиран като изцяло
неправилен,но въззивният съд намира същият за неефективен и донякъде за
безрезултатен,защото не може в пълнота да отговори на направените
възражения от страните в производството,тъй като в първата група свидетели
районният съд е включил не само свидетелите,посочени от подсъдимите
лица,но и свидетеля,сочен от частното обвинение П. М.,за който както в
жалбата така и пред въззивния съд се аргументира пълнота,последователност
и обективност на дадените показания,в които се твърди,че се отриват
данни,касаещи авторството на деянието като осъществено именно от
подсъдимите лица.
В този смисъл ,първостепенният съд при извършеният доказателствен
анализ,който следва да бъде отбелязано е извършен със старание,обективност
и прецизност ,поради което не следва да търпи упрек за превратно тълкуване
и изопачаване,е следвало обаче да се основе на противоречието при
обсъждане на изложените в хода на съдебното следствие две версии от
гласните доказателства, всяка от които с противоположно информационно
7
съдържание.
При тези забележки към възприятия от първата инстанция подход,въззивният
съд намира,че следва да основе изводите си, разграничавайки
противоположните позиции в производството и възможността на тази основа
да бъдат извлечени относимите изводи.Така в едната група следва да бъдат
включени свидетелите,сочени от подсъдимита лица и това са- С. А./брат на
подсъдимия А. А., Р. Р.ов/техен приятел/, И. В.а/майка на А. А. и съпруга на
Ю. В./,М.С./сестра на подсъдимия Ю. В./А.Ч./братовчед на подсъдимия В.
А./,Р. А./брат на подсъдимия В. А./,И.С./вуйчо на подсъдимия Р. Р./.
Към втората група следва да бъдат включени свидетелите на частното
обвинение-това са свидетелите П. М./приятел на частния тъжител и неговия
брат А./ и Г. А.а/майка на частния тъжител/.
В третата група следва да бъдат включени свидетелите,които нямат нито
роднинска връзка,нито приятелски взаимоотношения със страните в
производството,но са се намирали на мястото на инцидента-свидетелите
Б.Р.,З.М. и М.С..Тук следва да бъдат отнесени показанията на свидетелите
полицейски служители В. В.ев и М.,макар че са посетели мястото на
инцидента след неговото приключване.
Прави впечатление,че показанията на свидетелите,включени в първите две
групи са в полза на лицето,за което свидетелстват.Дори и при започване на
съответните разпити,свидетелите уточняват защо се намират в съдебната
зала/за да защитят определено лице или пък да свидетелстват ,че той не е бил
участник в боя/.
Първоинстанционният съд е ценил показанията на свидетеля С. А./на
18г/,който е брат на подсъдимия А. А. и на който са съобщили,че бият брат
му.Той се е намирал в центъра на селото ,но на различно място,при което
веднага отишъл да провери и установил,че частният тъжител П. биел някой
,който се намирал под него с юмруци и около тях е имало хора,които се
опитвали да ги разделят.Доближил се до П.,но той,възприемайки го като
заплаха,го ударил,при което С. А. се изплашил и отстъпил настрани.По-късно
дошъл брат му А.,който очевидно не е участвал в боя и на който казал какво
се е случило и звъннали на баща им.Неговите показания съдържат данни за
удар ,нанесен от частния тъжител П. А. по отношение на баща му Ю. В. след
като и той дошъл да му търси сметка за това,че е ударил сина му С.,а след
8
това се отдръпнали настрани ,където разговаряли.
Предвид близкото родство на свид.С. А. с двама от подсъдимите по делото-А.
А./брат / и Ю. В./баща/ показанията на този свидетел не могат да бъдат
обективен източник на достоверна информация.Единственият факт,който
може да бъде възприет от неговите показания е този,че сбиването е било
между много хора и частният тъжител е бил активен участник в това
сбиване.Следва от неговия показания да бъде възприет и нанесения му удар
от страна на частния тъжител,тъй като поради тази причина свид.С. А. е
позвънил на баща си и данни за този факт се съдържат в показанията на
свидетелите В.а и С.,посочен като причина да отидат на площада на
селото.Този свидетел естествено отрича баща му Ю. В. да е удрял частния
тъжител както и твърди,че брат му А. А. изобщо не е бил при сбиването, а се
е появил по-късно.
Показанията на свидетеля С. А. всъщност се явяват подкрепени от
показанията на свидетеля Р. Р.ов,който принципно няма роднинска връзка със
страните по делото,но е приятел на С. А..Неговите показания напълно
съвпадат с информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля С. А.
относно нанесения му удар в лицето от частния тъжител,относно факта,че
подсъдимият А. А. не е участвал изобщо в боя както и относно заявеното ,че
подсъдимият Ю. В. не е удрял П. А.,а последният е този,който е ударил
В..Липсата на удар от страна на подсъдимия Ю. В. спрямо частния тъжител П.
А. се установява и от показанията на свид.И. В.а/съпруга на подсъдимия В./,в
чийто показания се съдържат данни за обаждането на сина им С. А. и
причината поради която са отишли на площада на селото/защото сина им С.
А. е бил ударен от частния тъжител/.В същата посока са и показанията на
свид.М.С./сестра на подсъдимия Ю. В./.Тези свидетели са в роднински връзки
с двама от подсъдимите по делото-свидетелите А. А. и Ю. В. и макар че
съдържащите се факти в техните показания напълно да си синхронизират,те
не могат да послужат като обективен източник за изграждане на
фактологията в производството именно поради еднопосочността на тази
информация,целяща оневиняването на лицето,за което свидетелстват.
Тази еднопосочност и цел се наблюдава и в показанията на останалите
свидетели,водени от страна на подсъдимите лица.Така свидетелят А.Ч.
твърди,че е видял братовчед си В. А. да тича към А. А.,но той го
9
хванал,задържал го и цяла вечер бил с него.Отрича В. А. да е удрял П. А.. В
тази насока са и показанията на свид.Р. А.,който е брат на подсъдимия В. А..
Свид.И.М. С. пък е вуйчо на подс.Р. Р. и свидетелства за възникване на
скандал в младежката група,която е наброявала около 20-30 човека,които
започнали да се дърпат и да викат и виждайки,че племенникът му Р. Р. е там,
отишъл и го издърпал настрани от случващото се и през цялото време бил при
него.Този свидетел твърди,че свид.П. М. е бил изключително пиян,
неадекватен, залитащ.
В другата група свидетелски показания следва да бъдат включени дадените
показания от майката на частния тъжител –свид.Г. А.а,чийто показания
съдържат данни за излизане на синовете й след полунощ,за да направят
обиколка с моторите по селото,която е траела 10 мин за времето от 00.20ч до
00.30ч и след което към 02.00ч двамата –частния тъжител П. А. и неговият
брат А. А. излезли отново.Свид.Г. А.а установила наранявания и по двете си
деца едва на сутринта ,когато се събудила.Сочи,че П. е имал наранявания от
дясно на главата при окото,драскотина по носа и се оплакал от болки по
тялото.Нараняванията на А. били повече като дрехите и на двамата били
окаляни.Пред нея синът й П. казал,че е бит от техните съседи Ю./Ю. В./и
неговите синове А. и С..Синът й А. пък и споделил,че подсъдимият В. А. е
ударил първо него и по този начин се разразява скандала като свидетелката го
описва по следния начин“..и оттам посягат цялата глутница,много участници
е имало.Почти цяло село е било там“.Тя/новата кметица/ й казала „то беше
като кълбо“.Децата й казват „как да пишем еди кой си като не сме го видели.
Видели сме Р.,Я. и В.“.
При така описаните показания на свид.Г. А.а правилно първостепенният съд е
ценил информацията,съдържаща се в тях единствено по отношения на
констатираните наранявания на детето й П. А.,които наранявания са
установени безспорно от изготвената съдебно-медицинска експертиза на
базата на издаденото от същия лекар медицинско свидетелство.Но дадените
от нея показания по отношение на споделеното й от пострадалите й деца не
може да бъде възприето с необходимия кредит на доверие,тъй като
първоначално сочи имената на трима,двама от тях подсъдими по делото Ю. В.
и неговите синове А. и С.,но срещу последният/С./ липсва обвинение,а по-
надолу в показанията си сочи други три имена: Р., Я. и В..Нейните показания
10
представляват вторичен доказателствен източник,основан на базата на
възприетото и споделеното й от първичния такъв-нейните синове П. и А..При
тази противоречивост в показанията на майката на частния тъжител,самата
изреждаща и посочваща различни имена на лица,причинили телесни
увреждания на синовете й ,без последната да има сигурност и яснота за
действията на същите именно поради липсата на сигурност и от
лицата,предоставящи й тази информация от една страна,и от друга отчитайки
ситуацията,описана от децата й както и след разговор с кметицата на
селото,всъщност може да бъде направен само еднозначния извод,който е бил
направен и от районния съд,че е възникнало масово сбиване или както свид.Г.
А.а чистосърдечно го описва „цяла глутница“,“то беше като кълбо“,“как да се
пише еди кой си като не сме го видели“.
Основното възражение на частния тъжител и неговият повереник е по
отношение на аналитичната дейност на първоинстнационния съд,който е
игнорирал показанията на свидетеля П. М.,определени от него като
противоречиви на останалите гласни доказателства и факта,че сбиването е
осъществено през нощта, както и данните по делото, че този свидетел е бил
употребил значително количество алкохол,поради което показанията му не
могат да бъдат възприети за достоверни.
Проверяващият съд се съгласява с извода на проверявания относно факта,че
тези свидетелски показания също не представляват обективен източник на
информация отново поради близкото роднинство между свидетеля и частния
тъжител/негов първи братовчед по майчина линия/.Безспорни са данните по
делото ,че този свидетел е бил доста пиян/залитал,неадекватен/,който факт не
се отрича и от самия свидетел, който сочи ,че действително бил употребил
алкохол,но знае и помни какво се е случило.Но проследявайки показанията
му всъщност прави впечатление едностранчивия му подход,характерен и за
свидетелите, посочени от подсъдимите лица както вече посочи въззивния
съд.Макар,че е бил на масата,на която се намирали и частния тъжител П. А. и
неговия брат А. А.,свид.М. не съобщава причината за възникналия
конфликт,не знае мотива за сбиването.Свидетелства единствено за
необходимите с оглед доказването на обвинителната теза факти,а именно
видял е подсъдимите А. А.,В. А., Р. Р. както и свид.С. А. да бият двамата
братя А. и П. А.и.Той не е успял да ги разтърве ,защото бил държан/не сочи от
11
кого/.Успели все пак да ги разтърват, и 10-15мин след това се появил бащата
на А. и С. А.-подсъдимият Ю. В. и приближавайки се му казал:“аз от една
година съм ти набрал,ела тука“ и започнал да удря П..В този момент
останалите подсъдими не били в района на центъра.Свидетелят сочи ,че А. А.
е имал следи от боя ,но по П. не е забелязал да има някакви наранявания.Този
свидетел твърди,че П. и А. А.и са бити единствено и само от подсъдимите по
делото и други лица не са участвали в конфликта.
Показанията на този свидетел остават изолирани,тъй като всички свидетели
,разпитани по делото,независимо дали са посочени от някоя от страните в
производството или са призовани по усмотрение на съда поради посочването
на имената им като присъстващи на мястото на инцидента категорично
сочат,че в заформилия се конфликт са участвали поне 20 лица и това е бил
масов бой. С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че
показанията на свидетеля П. М. са неубедителни, а противоречията им с
обективните данни по делото показват, че разказът му не се отличава нито с
надеждност, нито с категоричност за обстоятелствата от главния факт, поради
което правилно първоинстанционният съд е отказал да ги кредитира и да ги
постави в основата на фактическите си изводи.
Всички тези свидетели,сочени от страните в производството-С. А.,Р. Р.ов
,А.Ч.,Р. А.,И. В.а,М.С.,И.С. от една страна като свидетели на подсъдимите
лица ,а от друга страна П. М. и Г. А.а,сочени от частния тъжител всъщност не
могат да бъдат обективен източник на информация относно деянието и
неговото авторство, относно начина на причиняване на телесните увреждания
на частния тъжител,които безспорно са налице,а още по-малко може да бъде
установена вината на всеки един от подсъдимите,макар и те да са обвинени в
извършено в съучастие престъпно деяние.
Ето защо, в казуса следва и могат да бъдат ценени показанията на абсолютно
незаинтересованите от ситуацията свидетели-тези,които са се намирали на
мястото на боя и възприятията им относно развилите се събития,т.е това са
свидетелите,които въззивният съд включи в третата група.Тук следва да
бъдат взети под внимание показания на свид. св.Б. Р.,която няма родство със
страните в производството и която описва възникналия скандал по следния
начин:„това си стана селски бой,то беше една голяма кавга и просто се вижда
как стана меле.Те бяха супер много хора,сигурно бяха около 20 човека в това
12
меле.Аз видях как всички се бият.“Другият незаинтересован свидетел е
свид.М.С.,който сочи,че е имало скандал,в който са участвали много хора,но
не си спомня подробности.Свид.Ю. Д./не помни нищо от вечерта,тъй като бил
много пиян/.Тук следва да бъдат отнесени и показанията на свид.З.М.,която
има роднинска връзка и с двете страни/тя е втора братовчедка на частния
тъжител и на подсъдимия А. А./.Сочи ,че тя е подала сигнал на тел.112,но не
знае нищо за този случай ,а подаването на сигнала касае някакъв неин случай
и не дава сведения относно интересуващите процеса факти.
Тук следва да бъдат включени и показанията на полицейските служители,
изпратени на място след получения сигнал за сбиване на тел.112-свидетелите
В. В.ев и Л. М.,които всъщност установяват много хора на площада на селото
и те са предприели изясняване на ситуацията с цел изготвяне на докладна
записка по случая като пред тях „ВСЕКИ е имал някакви твърдения…Не съм
заварил хора да се бият.Наранявания по лицата не съм видял“,сочи
свид.В.ев.Такива са и показанията и на другия полицейски служител-
свид.М.:“като отидохме на място имаше над 100 човека,които честваха нова
година и всеки се оплакваше от другия…и видимо бяха всички
пияни“.Свидетелите полицейски служители имат принципната задача да
изяснят развилата се преди тяхното идване ситуация,но поради
многобройността на хората и всеобщите оплаквания на всички,въпреки че по
закон са натоварени със задачата да установят виновните за случая
лица,последните не са успели да сторят това.Не само ,че не са успели да
установят „биячите“ ,но не са установили и пострадали от ситуацията лица
като не са забелязали никое от тях да има наранявания.
Установява се,че на място е пристигнала линейка,но никой не е бил закаран в
ЦСМП с тази линейка.От предявения на страните запис от обаждането на
частния тъжител на тел.112 се установява,че частният тъжител също е
посочил, че няма нужда от линейка,тъй като е отговорил на зададения му във
тази връзка въпрос дали има нужда от линейка с „не точно от линейка“.
При този доказателствен анализ,в производството с нужната категоричност се
установява единствено факта на възникнал масов бой,в който е участвал
частния тъжител както и нанесените на същия телесни увреждания,
причинили му временно разстройство на здравето,неопасно за живота,но
13
липсват категорични доказателства, че същият е бит именно от подсъдимите
по делото.
При съществуващия противовес между двете версии/едната отричаща
участието на подсъдимите,а другата ,установяваща тяхното участие в лицето
на свид.П. М./,първоинстнационният съд е дал вяра на по-голямата част от
свидетелите,които отричат подсъдимите да са удряли частния тъжител П. А.,
както е възприел и посоченото във всички свидетелски показания,/с
изключение на показанията на свид.П. М./,че е възникнал масов бой,в който
са участвали поне 20 души.Въззивният съд възприе един по-различен подход
от този,посочен от първоинстанционния съд като счита,че събраният
доказателствен материал по делото е от такова естество,че не може да
послужи като основание за направата на категоричен извод относно факта на
нанасяне на удари от определено лице /всеки един от подсъдимите/ спрямо
друго лице/частния тъжител П. А./,предвид заинтересоваността на всички
разпитани свидетели,включени в двете противостоящи групи, от изхода на
делото,а именно С. А.,Р. Р.ов ,А.Ч.,Р. А.,И. В.а,М.С.,И.С. от една страна като
свидетелите на подсъдимите лица ,а от друга страна П. М. и Г. А.а.
Същевременно останалите свидетели-Б.Р.,М.С., З.М. и полицейските
служители В.ев и М.,които не са в роднински връзки с подсъдимите и с
частния тъжител описват картината на масов бой,при който не може да бъде
установено кой на кого нанася удари,кой е нападателя и кой нападнатия.
Въпреки посочената разлика-първоинстанционният съд е дал кредит на
доверие на свидетелите,посочени от подсъдимите, като е игнорирал
показанията на свидетелите,посочени от частния тъжител като
противоречащи на останалия доказателствен материал/свидетелски
показания/,а въззивният съд прецени като необективни събраните гласни
доказателства,поради наличието на роднинска връзка на всеки от
свидетелите,посочени по-горе със страните в производството,а разпитаните
свидетели, които не са в близки взаимоотношения установяват възникнал
масов бой,при който не биха могли да бъдат разграничени авторите на
престъпното деяние,то крайният извод е,че подсъдимите по делото не могат
да бъдат определени като извършители на престъпление по чл.130, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
Пълното доказване на включените в предмета на делото/ чл.102,ал.1,т.1-3 от
14
НПК/ обстоятелства /чл.103,ал.1 и ал.2 и чл.303,ал.2 от НПК/ е такова, при
което не възникват съмнения,че е налице инкриминираното престъпление и
че подсъдимите са го извършили по време, място и начина, описани в
частната тъжба.Тези принципни положения, пренесени в настоящия случай и
с оглед на събраната по делото доказателствена съвкупност означават,че
същите не са в състояние да обосноват обвинителната теза по изискуемия от
НПК начин /несъмнено, категорично/, а оттам - следва извод, че обвинението
срещу всеки един от подсъдимите е недоказано,до който извод е достигнал и
съставът на контролираната инстанция.Т.е, не е налице твърдяното от
частното обвинение превратно формиране на фактическите изводи на
районния съд, послужили за обосноваване на доказателствения такъв за
недоказаност на обвинението.
При това правилно и в съответствие с доказателствената съвкупност първият
съд е приел, че макар по делото да е безспорно установено прерастването на
словесния конфликт във физически такъв,нито се установява този словесен
конфликт между кои точно лица се е развил,а с още по-малка сигурност се
установява ,че във физическия конфликт са взели участие подсъдимите лица.
Единственият безспорен факт е, че в хода на процесния инцидент на частния
тъжител са причинени телесни увреждания.Реализирана следователно е била
медикобиологичната характеристика на телесната повреда по чл.130,ал.1,във
вр. с чл.20,ал.2 от НК, като травматичните увреждания са причинили на
частния тъжител временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Но
при констатираната липса на надеждни доказателствени източници досежно
развитието на конфликта и механогенезата на нараняванията, установени при
частния тъжител, не е възможно формиране на еднозначен правен извод за
автора ,респ. авторите на тяхното причиняване.
Изложеното обосновава извода, че макар и да са обективно установени
травматичните увреждания на тъжителя, не се установи именно подсъдимите
с действията си да са причинили същите, както липсват каквито и да било
доказателства обуславящи връзка между действията на А., Р., А. и В. и
уврежданията на П. А., което предвид разпоредбата на чл.304,пр.2 от
НПК води до оправдаване на подсъдимите по повдигнатото им с частната
тъжба обвинение.Ето защо, съдебният акт на първоинстанционния съд, с
който подсъдимите са били оправдани за извършването на престъпление по
15
чл.130,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК следва да бъде потвърден.
Правилно първоинстанционният съд при този изход от делото-липсата на
доказателства установяващи,че именно подсъдимите са автори /извършители/
на престъплението по чл.130,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК е отхвърлил
приетия за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетение на
неимуществени вреди в размер на 5000 лева, предявен от частния тъжител
срещу подсъдимите.
Същевременно при извършената цялостната служебна проверка на присъдата,
въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат
отмяната или изменението на атакувания съдебен акт.
Първоинстанционният съд не е взел отношение по направеното искане за
присъждане на разноски от страните в производството,поради което не може
да бъде извършена проверка.Този въпрос следва да бъде решен от районния
съд по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК,включително и за разноските,направени
пред въззивния съд с оглед гарантиране правото на страните на инстанционно
производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.334,т.6,във вр. с чл.338 от
НПК ,Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №900198/29.11.2023г, постановена по
НОХД № 268/2021г., РС-Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На страните да бъде съобщено за изготвеното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17