№ 158
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500090 по описа за 2022 година
Производството е по частна жаба на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274,
ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от „Ц.Б.И. ООД чрез адв. П.Ч. срещу
разпореждане № 1981/30 декември 2021 г. по в. г. д. – 20212100500546 на ОС
– Бургас за връщане на подадената касационна жалба срещу постановеното
по същото дело решение на въззивния съд.
Оспорва се изводът на съда, че делото е търговско и обективния
критерий за касационно обжалване по чл. 280 , ал. 3, т. 1 ГПК не е достигнат.
Поддържа се на първо място, че цената на главния иск не е 5 000 лв., а 5 000
евро, като от друга страна, делото не е търговско, не се разглежда по реда на
гл. 32 на ГПК „Производство по търговски спорове“, поради което решението
подлежи на касационно обжалване.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане за връщане на
касационната жалба с указания за администрирането й.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна –
„Ц.П.М.“ ЕООД, в който частната жалба се оспорва като неоснователна.
Поддържа се становище за законосъобразност на обжалваното разпореждане.
Бургаски апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, но е
неоснователна, във връзка с което приема следното:
С постановеното по в. гр. д. № 546/2021 г. по описа на БОС решение е
потвърдено решение № 26015/18.02.2021 г. по гр. д. № 8488/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което е прието за установено по отношение на
1
ответника „Ц.Б.И.“ ООД, че дължи на ищеца „Ц.П.М.“ ЕООД, сумата 9 779.15
лева, представляваща левова равностойност на сумата 5 000 евро, дължима по
споразумение от 12 Юли 2017 година, както и сумата 560.70 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2018 година до 25.07.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 26 юли 2018
година до окончателното й плащане, плащането на които е разпоредено със
Заповед № 3277 от 04.07.2018 година, постановена по частно гражданско дело
№ 5561 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Претенцията е основана в исковата молба на посоченото споразумение
от 12 юли 2017 година, с което ответното дружество е поело задължение да
плати на ищеца сумата от 5 000 евро в срок до 31 декември 2017 година,
представляваща част от даден на „Ц.Б.И.“ ООД от А.Р.М., гражданин на РФ
заем, в размер от 180 000 лева по договор за заем от 15 декември 2010 година,
сключен на основание и във вр. с чл. 134 ТЗ – допълнителни парични вноски
от съдружниците. Със споразумението ответното дружество се съгласило да
върне на заемодателя сума в размер от 5 000 евро, но към момента на
подписване на споразумението не разполагал със свободни парични средства,
поради което сумата била платена от ищеца „Ц.П.М.“ ЕООД и е следвало да
бъде върната от ответника.
Във връзка с обжалваното разпореждане за връщане на подадената
касационна жалба се поставя въпроса относно критериите за
разграничаването между гражданско и търговско дело по смисъла на чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 3/2019
г., ОСГТК, докладчици съдия Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова
е даден отговор на въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет
правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи,
сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от
него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на
въззивното решение по делото?“
За да отговори на въпроса относно конкретните правоотношения по чл.
258 ЗЗД ВКС е направил по-общото разграничение между граждански и
търговски дела, за които в ГПК не се съдържа легална дефиниция, довело
2
като предпоставка за формирането на противоречивата съдебна практика. Във
връзка с това е посочено, че „..Обективен и общопризнат в правната теория
критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на
ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. ….Ако делото е
образувано с искане за защита на нарушено материално право,
регламентирано в гражданското законодателство, независимо от неговия вид -
облигационно, вещно, семейно, трудово и др. - делото е гражданско.
Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на
търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като
търговско следва да се определи делото, по което за материалните
правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на
специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част
трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност.
Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по
реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК,
озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да
съдържат правна уредба в Търговския закон. …
Същевременно, в хипотези, при които цената на иска не надхвърля 25
000 лв., посочените в чл. 365, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК спорове се разглеждат от
съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на
делото като търговско….
При съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и
„търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-
широк обхват, защото обхваща и споровете , разглеждани от районния съд по
реда на общия исков процес. Търговски са и делата, имащи за предмет
спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка,
делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на
правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка и
др.“
Изхождайки от така изведения и обоснован обективен критерий за
разграничаване на делото като търговско или гражданско във връзка с
достигането на посочените прагове по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за
касационно обжалване, Бургаски апелативен съд намира, че материалните
правоотношения, предмет на делото го определят като търговско.
3
Дефиницията за търговска сделка по см. на Част трета от ТЗ се извежда от
предвидените в чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ критерии – обективен и субективен.
Касае се за сделка, сключена между търговци, за уреждането на отношения
във връзка с договор по чл. 134 ТЗ, регистриран в БНБ. Предвид цената на
предявения иск – 9 779.15 лв. като левова равностойност на 5 000 евро,
делото се разглежда като първа инстанция от районния, което не променя
вида на делото като търговско. Съобразно това правилно във въззивното
решение е посочено, че не подлежи на касационно обжалване и подадената
касационна жалба е върната на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради
недостигане на прага от 20 000 лв. за търговски дела.
Мотивиран от гореизложеното Бургаски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1981 от 30 декември 2021 г.,
постановено по в. г. д. № 20212100500546 по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4