РЕШЕНИЕ
№1653/25.9.2020г. гр. Пловдив 25.09.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1707 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.226 АПК във
връзка с чл.145 от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят „БЪМБИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Петър
Богдан“ № 62А, представлявано от управителя А.Г.Б., оспорва Заповед за налагане
на ПАМ № ФК-448-0029889/17.07.2019г. , издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Твърди,
че от няколко месеца са в очакване за въвеждане на необходимия софтуер за да
може да са изцяло изрядни спрямо изискванията на закона. Според жалбоподателя още
преди удължаването на срока до 30.09.2019г., съгласно § 75 неколкократно поддържащата софтуерна фирма
е заявила, че все още няма одобрен от НАП софтуер, който може да се инсталира
при жалбоподателя и поеради тази причина при продажба
издавали бон от фискално устройство и още един от нефискален принтер, в който
подробно е описано всичко. В жалбата е подчертано, че констатираното нарушение
е единствено, както и че в съставения АУАН изрично е записано, че „извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи“.
Ответникът по жалбата началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юриск.
К., оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства,при изпълнение указанията на ВАС по решение № 9200
от 09.07.2020 г. по адм. дело № 12544/2019 г. на ВАС, Осмо отделение, намери за
установено следното:
За допустимостта :
Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен
интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА
По същество:
От приложените към жалбата доказателства
и представената административна преписка се установява, че на 11.07.2019г. в 13:10
часа при извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41
от ДР на ЗДДС – ресторант „Стара къща“, находящ се в
гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“ № 62А, стопанисван от „БЪМБИНИ“ ООД, ЕИК *********, органите по приходите при
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, Отдел „Оперативни дейности“- Пловдив са констатирали,че за извършена контролна
покупка на два броя таратор и два боря кюфтета с гарнитура на обща стойност
12,40 лева, платени в брой, като за извършената продажба е издаден фискален бон
№ 8472/11.07.2019г. от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално
устройство модел Eltrade A 300 S KL с ИН на ФУ ED248148 и ИН на ФП 44248148, който не съдържа реквизитите: наименование на стоката, количество и
стойност по видове закупени стоки или услуги, който е задължителен реквизит
съгласно изискванията на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
Прието е, че търговецът е нарушил именно
съставът на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр.
с чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС.
Като доказателство за резултатите от
проверката е съставен, на основание чл.110, ал.4, вр.
чл.50, ал.1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка серия АА№0029889/11.07.2019г.,
ведно със събрани доказателства.
Въз основа на това и на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС е издадена оспорваната заповед, с която е наредено
запечатване на търговски обект – ресторант „Стара къща“, находящ
се в гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“ № 62А, стопанисван от „БЪМБИНИ“ ООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок
от 7 дни.
По делото са приложени: опис на паричните
средства към момента на започване на проверката (към ПИП №
0029889/11.07.2019г.), 5 броя декларации от лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение, копие от фискалния касов бон и бон за клиента, както и „Х“
отчет и периодичен отчет.
Извършването на
констатираното нарушение, представлява законоустановена
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС (запечатване на обекта, където е установено нарушението), което
от своя страна е основание за налагане на забраната възведена в чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
Следва в случая да се посочи, че принудителната
административна мярка запечатване на търговски обект, се налага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции (така чл. 186, ал. 1 от ЗДДС), това
с оглед възражението прекратяване на ПАМ на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС. Принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, респективно забраната по чл.
187, ал. 1 от същия закон, имат самостоятелен характер, и могат да бъдат
прилагани самостоятелно, независимо от налаганите административни наказания,
при констатирано нарушение на фискалната дисциплина. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 4 ЗДДС е приложима, когато за поведението на съответното лице е ангажирана
и административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази
отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до
прекратяване на действието й.
С оглед на това, спорът в случая се
концентрира върху въпроса относно наличието на основание по смисъла на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за
прилагане на принудителната административна мярка.
Във връзка с разрешаването на административноправния спор, релевантните за разрешаването
му факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на
приходната администрация по смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Обжалваната
заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
в изискваната от закона форма.
Не се констатират нарушения на процесуалните
правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.
Съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага извод, че фактическите констатации, на органите по
приходите са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са
съответни на материалния закон.
В пълнота е спазена и целта, която преследва
закона с издаването на актове от категорията на процесния
такъв.
В хода на съдебното производство не се
опровергаха фактическите обстоятелства, при наличие на които е издадена
заповедта за налагане на ПАМ.
Според разпоредбата
на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от Закона за данък върху добавената
стойност, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл.
118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта
или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
В конкретния случай се установява, че издаденият
от дружеството жалбоподател фискален бон не съдържа реквизитите: наименование на стоката, количество и стойност по
видове закупени стоки или услуги, съобразно изискванията на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. с чл.118 ал.4
т.4 от ЗДДС.
Дружеството не оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства.
При тези факти следва да се приеме, че са налице предвидените от закона
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал.
1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
По силата на чл. 26, ал. 1, от Наредба №
Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите
на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са, че издадената фискална касова
бележка от ФУ в обекта не съдържа наименование на стоката, количество и
стойност по видове закупени стоки - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006.
Изискването за наименование
на стоката/услугата като част от съдържанието на фискалния бон е въведено с
изменението в нормативната уредба от ДВ бр. 76/2017 г. Съгласно § 32, ал. 1 от
преходните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр. 76 от 2017 г., изм. и доп., бр. 80 от 2018 г.,
доп., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) лицата по чл. 3, непопадащи в
§ 31, които са регистрирани по ЗДДС и не използват софтуер за управление на
продажби, с изключение за обектите, в които се използва ИАСУТД, привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в срок до 31 март
2019 г.
Неотносима е нормата
на § 75 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от
2006 г. (в редакцията доп., ДВ бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г. – с
оглед цитирания в жалбата срок – 30.09.2019г.), тъй като констатираното
несъответствие с изискванията не касае тези изменения. Изискването за посочване
наименованието на стоката в касовата бележка е въведено с Наредбата за
изменение и допълнение публ. ДВ, бр. 76 от 2017 г.,
изм. и доп., бр. 80 от 2018 г. и за което към 31.03.2019 г. срокът е изтекъл.
Тази преходна разпоредба не се отнася до останалите липсващи реквизити в
издадения фискален касов бон - количество и стойност на видовете закупени
стоки. Това изискване е предвидено в чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г. и е
действащо и към момента на проверката. В тази връзка следва да се отбележи, че
видно от приложения по делото Протокол за извършена проверка от 11.07.2019г.,
наличната в обекта компютърна система със софтуер за управление на дейността не
е свързана с наличното в обекта ФУ, което води до извод, че в обекта не се
използва софтуер за управление на продажбите.
Видно от констатациите при
проверката издаваните в обекта фискални бонове не съдържат реквизитите
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки. Липсата
на тези реквизити представлява нарушение на установените по чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. правила относно отчитането на продажбите.
Въвеждането на липсващото съдържание в друг документ (в случая подробен бон за
клиента от нефискален принтер) не санира нарушението.
Определяният 7-дневен срок за запечатване на
обекта е мотивирано и съобразено с тежестта на нарушението.
Чрез налагането на ПАМ се осъществява превенцията
именно срещу този нежелан резултат и защитата на обществения интерес, както и
превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред.
Изложените до тук съображения налагат да се
приеме, че обжалваната заповед е постановена съобразно изискванията на закона.
Това има за последица неоснователност на
жалбата. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
За разноските:
При посочения изход на спора, на ответната администрация се дължат разноски
за осъществената от юрисконсулт защита на административния орган, определено в
размер на по 100 лв. (съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП) за всяка инстанция или
общо 200лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „БЪМБИНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Петър
Богдан“ № 62А, представлявано от управителя А.Г.Б., против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-448-0029889/17.07.2019г. ,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – ресторант „Стара къща“, находящ се
в гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“ № 62А, стопанисван от „БЪМБИНИ“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА „БЪМБИНИ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Раковски, обл.Пловдив, ул.“Петър Богдан“ № 62А, да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 200 /двеста/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: