Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
19.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в
публично заседание на трети февруари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Петя Маринова и в
присъствието на прокурора ............................ като разгледа
докладваното от съдията НАХД №860 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази :
Производство
с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от С.М.К. *** срещу Наказателно постановление №20-1762-000103 от
16.09.2020 год. на Началника на РУ към ОДМВР-гр.Ловеч, РУ-гр.Ловеч, с което на
основание чл.177, ал.1, т.3, б.”А” от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Не е
доволен от така постановеното, поради което обжалва наказателното постановление
в срок пред съда, считайки, че то е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилно приложение на материалния закон.
Счита, че
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и
издаване на Наказателното постановление /НП/ са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които са опорочили административно-наказателното
производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Моли да
бъдат призовани на съд с административно-наказващият орган и след като докаже
основателността на посочените от него нарушения на закона, да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично само в едно от тях,
като се представлява от пълномощника си адв.Ичев, който от името на доверителя
си поддържа жалбата така, както е депозирана пред съда. Позовава се на събраните
в хода на делото доказателства и намира, че жалбата е основателна, тъй като не
е доказано по безпорен начин твърдяното административно нарушение да е
извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна,
както и не е доказано, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Като най-важно абсолютно
процесуално нарушение изтъква факта, че в процесния АУАН като свидетел очевидец
и нарушител е посочено едно и също лице, а именно неговия доверител, което
намира за категорично процесуално нарушение. Подробни аргументи относно
незаконосъобразността на НП излага в писмени бележки. Претендира съдът да
присъди в полза на доверителя му и направените в хода на производството
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 300 лева.
Ответникът
РУ на МВР-гр.Ловеч, редовно призован, не се представлява и не изразява
становище по съществото на жалбата.
Съдът като
съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установени следните
факти :
Жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна,
поради което съдът я намира за процесуално допустима. По същество тя е основателна.
От
съдържащите се в административно-наказателната преписка писмени доказателства
се установява, че на 04.09.2020 год., Д. Д… Ц. на длъжност полицай към ОДМВР-Ловеч,
РУ-Ловеч, в присъствието на свидетелите С.С.А. и С.М.К.-очевидец,
съставил АУАН №827200 на името на жалбоподателя С.М.К., затова, че на 04.09.2020
год., около 09,20 часа в гр.Ловеч, ул.”ал.Кусев”, като собственик на лек
автомобил „Ауди” с рег.№ОВ……, предоставя автомобила на лицето К. Н. Й., ЕГН-**********,
да го управлява, като водачът не притежава СУМПС /неправоспособен/, с което виновно
е нарушил чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Като доказателства са иззети данни ОДЧ при
РУ-Ловеч талон №4969977. След като се е запознал със съдържанието на акта,
нарушителя го е подписал без възражения.
Въз основа
на цитирания по-горе АУАН е издадено и атакуваното пред съда НП №20-1762-000103
от 16.09.2020 год. на Началника на РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Ловеч.
Издадено е
удостоверение УРИ 295р-18278/07.12.2020 год. на Директора на ОД на
МВР-гр.Ловеч, в уверение на това, че мл.експерт Д. Д.Ц.ЕГН-********** е
постъпил в системата на МВР на 25.04.2008 год. Същият със заповед
№295з-1877/14.12.2015 год. на Директора на ОДМВР-гр.Ловеч е преназначен на
длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред” на сектор
„Охранителна полиция” към РУ-Ловеч при ОДМВР-гр.Ловеч, считано от 21.12.2015
год. и продължава да служи на същата длъжност и към момента. Служителят е
преминал курс на обучение за съставяне на актове по реда на ЗДвП.
От
показанията на актосъставителя Д. Д. Ц., които съдът
кредитира като достоверни и обективно дадени се установява, че на посочената в АУАН
за времето от 08,00 часа до 20,00 часа бил на работа като Автопатрул, заедно с
колегата си С.А.. За времето от 09,00 часа до 10,00 часа, съгласно разпореждане
на Началника на РУ-гр.Ловеч се намирали на бензиностанция „Сиел” на
организирано КПП за проверка на МПС и лица и установяване на нарушения по ЗДвП.
Около 09,00 часа - 09,30 часа от посока кв.”Гозница” към ж.п.прелеза на ул.”Александър
Кусев” са задал лек автомобил „Ауди”, сив на цвят, комби, чиито номер на
автомобила не си спомня. Малко след като подминал моста, през който минава
първокласен път Б35, автомобилът спрял. От страната на водача и от страната на
пътника на предната дясна седалка слезли две лица, които разменили местата си.
Заявява, че той и колегата му видели това, тъй като станало на около 100 метра
разстояние от тях. След което автомобилът отново продължил в посока към тях и
бил спрян от тях за проверка. Автомобилът се управлявал от С.К., а до него било
седнало лице от мъжки пол, чието име не си спомня. Актосъставителят уточни, че
познава С.К.. След проведена беседа с двете лица, пътникът в момента, в който
спряли, се оказало, че преди това е управлявал автомобила, като същото нещо
било потвърдено и от С.К.. За допуснатите нарушения били съставени два АУАН -
един на водача преди размяната между двамата и другият - на собственика на
автомобила С.К.. И на двете лица били предоставени сведения, които те написали
на място, защо К. е преотстъпил автомобила на друго лице, което към момента е
неправоспособно. На мястото били трима полицаи, но в акта е посочен само С.А..
Другият полицай присъствал на цялата проверка и се казвал И. И.
Идентични
с показанията на актосъставителя са и тези на свидетеля по акта С.С.А., който поясни, че в конкретния случай при извършената
от тях проверка установили, че лицето К.Й.е неправоспособен, собственикът на
автомобила С.К. му е предоставил автомобила си. Това е станало в светлата част
на деня, за което са съставени актове за нарушение на лицата. Запознали
нарушителя със съответния акт, но той нямал възражения. Трима полицаи били на
място, като и тримата присъствали през цялото време от самото спиране на
автомобила. Лицата им точно не се виждали от там, където спряли и се разменили,
но е категоричен, че в автомобила били само две лица. Имали ясна видимост и към
автомобила и към тях, затова видели как сменят местата си. Били на
бензиностанция „Сиел”, като това станало на около 100 метра от тях.
От
показанията на св.К.Н.Й.- племенни на жалбоподателя, на 4 септември тръгнали от
с.Орляне за гр.Ловеч, като били трима човека - той, Б. и С.. Б. седнал на
шофьорското място, защото С. взел лекарства за кръвно налягане. Той седнал
отзад, а С. отпред в дясно, на седалкато до шофьора. Тръгнали за гр.Ловеч.
Спряли автомобила преди бензиностанция „Сиел”, на околовръстния път. Бисер
тръгнал към автокъщата, а С. си седнал на шофьорското
място, а той седнал до него. Полицаите ги спряли и се нахвърляли върху него.
Отново подчерта, че в момента, в който ги спряли полицаите С. карал колага.
Написали им акт, защото полицаите твърдели, че той е карал колата, като актове
били съставени и на двамата.
В хода на
съдебното следствие показания даде Б.Ю.А., който уточни, че на 3 септември
вечерта, попитал С., с който са от едно и също село Орляне, дали ще го закара
на другия ден в гр.Ловеч и той се съгласил. Преди това поикал
С. да му даде да кара автомобила, защото имал свидетелство за управление на МПС
от 8-9 месеца. С. му дал да кара колата, защото взел хапче за кръвно налягане.
Свидетелят А. бил на шофьорското място, С. до него, а К. отзад. Автомобилът бил
„Ауди”А4. Това станало в 09.00 часа сутринта, като спряли до автокъщата в
кв.”Гозница” и си сменили местата. Той влязъл в автокъщата, а С. си седнал на
шофьорското място, а Константин - на предната седалка.. впоследствие С.К. му
казал, че са ги спрели за проверка.
Съдът
кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са
приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един
етап от производството не са оспорени от страните по делото.
От
представеното копие на Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на
Министерство на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП, са издадени от
компетентен орган, доколкото в т.1.4 на същата е предвидена възможността
контролна дейност по ЗДвП и АУАН по този закон да могат да издават полицейски
органи от звената на „Охранителна полиция” при районните управления, на която
длъжност е преназначен мл.експерт Д. Д. Ц., считано от 21.12.2015 год., видно
от удостоверение УРИ 295р-18278/07.12.2020 год. на Директора на ОД на
МВР-гр.Ловеч. В този смисъл съдът приема, че актосъставителят
Д.Ц. на длъжност полицай към ОДМВР Ловеч е имал компетентност към 04.09.2020
год. да съставя АУАН по ЗДвП.
От справка
за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като
освен процесният случай, същият е бил санкциониран и за други нарушения по
ЗДвП.
При така
установеното в хода на административно-наказателното производство съдът приема,
че има множество допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво е
било наказано и водят до самостоятелни основания за отмяна на НП.
Разпоредбата
на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП превдижда, че на водача, собственика или
упълномощения ползвател на МПС се забранява да предоставя МПС на водач, който е
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответно свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася МПС. Тълкувайки разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП се достага до
извод, че за да носи наказателна отговорност по нея дадено лице трябва да
притежава определено качество, а именно да бъде водач, собственик или
упълномощен ползвател.
В
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, никъде в АУАН и НП не
се съдържат данни за това в какво качество е наказан жалбоподателя С.М.К. и
какво качество има към датата на издаване на АУАН, дали е бил водач, собственик
или упълномощен ползвател и най-вече доказателствата, които го потвърждават.
Видно от АУАН С.М.К. е посочен, че е собственик на лек автомобил „Ауди”, който
предоставя автомобила да го управлява К. Н. Й., а в НП, е записано : за това,
че на 04.09.2020 год., около 09.20 часа в гр.Ловеч на ул.”П.А. К.” като водач
на лек автомобил „Ауди”А4 АВАНТ с рег.№ОВ8395ВР, при обстоятелства : като
собственик на същия лек автомобил. Описаните в АУАН и издаденото въз основа на
него НП обстоятелства, при които е извършено нарушението, се опровергават от
ангажираните в хода на съдебното следствие показания на св.К. Й., който поясни,
че С. е бил на шофьорското място, а той до него и в момента, в който са ги
спрели полицаите С. карал колата. Съдът кредитира с доверие показанията на този
свидетел, тъй като е бил пряк очевидец на всичко, което се е случило на
04.09.2020 год.
Според
съда от формална страна АУАН е съставен в нарушение на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН,
тъй като втори свидетел в него е записан самият нарушител С.М.К., който веднъж
е подписал АУАН в качеството си на нарушител и втори път като свидетел. Касае
се за грубо нарушение от страна на административно-наказващият орган при
издаване на АУАН, който не е съобразил нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвиждаща
императивно, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, като
според ал.3 на същия текст, при липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно недопустимо е
нарушителят да е и свидетел по съставения срещу него АУАН, още повече, че в
конкретният казус се установи от показанията на актосъставителя
Д.Ц., дадени в хода на съдебното следствие, че по време на цялата проверка,
освен колегата му С.А. е имало и друг полицай И. И., който е следвало да бъде
записан като свидетел в АУАН и да го подпише в това качество.
Доколкото
установените пропуски в съдържанието на АУАН и НП се явяват съществени и винаги
водят до отмяна на атакуваното НП, то е безпредметно по-нататъшното обсъждане
на казуса, включително и досежно законните разпоредби, които са били нарушени
виновно и вида и размера на наказанието - чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН, тъй
като в настоящото производство именно в тежест на административно-наказващият
орган е да докаже с всички допустими доказателства пред съда, че има извършено
административно нарушение от страна на С.М.К. и че то е извършено от него
виновно, което в случая не бе сторено от страна на ответника.
В този
смисъл и предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че жалбата, с която
е сезиран е основателна и затова НП №20-1762-000103 от 16.09.2020 год. на
Началника на РУ към ОДМВР-гр.Ловеч, РУ-гр.Ловеч, с което на основание чл.177,
ал.1, т.3, б.”А” от ЗДвП, на С.М.К., е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева за нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, е
незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
Страните
имат право на разноки съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, като с оглед изхода на
делото такива се дължат само на жалбоподателя. Пълномощникът на жалбоподателя
адв.И. е сезирал съда с изрично искане за присъждане на разноски в размер на
сумата 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото, на
стр.30, е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в Договор за правна защита и съдейсвие
№**********/17.11.2020 год. е удостоверено, че възнаграждението е платено в
брой. Следователно претенцията за разноски е основателна до пълния претендиран
размер.
Разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН препраща към чл.143, ал.1 от АПК, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според т.6
на ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на
разноските от ЮЛ, в структурата на която е административният орган.
Следователно в случая разноските трябва да бъдат възложени върху това ЮЛ, от
което е част административно-наказващият орган, а това е ОД на МВР-гр.Ловеч
като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР, в
който смисъл съдът съобрази и Р №13009 от 02.10.2019 год. по адв.д.№7758/2018
год. на ВАС.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1762-000103
от 16.09.2020 год. на Началника на РУ към ОДМВР-гр.Ловеч, РУ-гр.Ловеч, с което
на С.М.К., ЕГН-********** ***, на основание чл.177, ал.1, т.3, б.”А” от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за извършено
административно нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Ловеч да заплати на С.М.К., ЕГН-********** ***
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство
в производството пред РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението за постановяването му на страните.
След
влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ОД при
МВР-гр.Ловеч, РУ-гр.Ловеч за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :