Решение по дело №32/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 120
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20234110200032
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. Н. К.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200032 по описа за 2023 година
Съдът, след проведеното тайно съвещание, въз основа на
доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА А. А. И. родена на 05.07.1966 год. в гр. Ловеч, българска
гражданка, неосъждана, омъжена, със средно образование, работеща, с
постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, ул. „Червен бряг“ № 107А, вх. „Б“, ет.
5, ап. 14, с ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 28.12.2019 год. на ГП
І-4 (гр. София - гр. В. Търново), при км. 109+100 при управление на МПС -
лек автомобил марка “Ауди А 4” с peг. № *****, собственост на С.Л.И. ЕГН
**********, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата – не контролирала непрекъснато
превозното средство, което управлява; чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата - при движение по пътно платно с двупосочно
движение с две пътни ленти навлязла в пътната лента за насрещно движение,
като се движила със скорост от 101,1 км/ч. при максимално допустима
скорост от 90 км/ч. и скоростта не била съобразена с мократа пътна настилка;
1
чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата - след като е подала
сигнал, да се убеди, че има видимост и свободен път на разстояние
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме мястото в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение; чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за
движение по пътищата - по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство и чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата - когато при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение,
да не създава опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея, в
резултат на което предизвикала ПТП с движещия се в насрещната пътна
лента, в посока гр. София, лек автомобил “Нисан“ модел „Ванет” с peг. №
****, собственост на Gillian Almond - гражданин на Великобритания,
управляван от Е.Д.В. от гр. Априлци, обл. Ловеч, и л.а. „Фиат“, модел
„Пунто“ с peг. № *****, собственост и управляван от Дамян Дианов Н. ЕГН
********** от гр. С. и по непредпазливост причинила средни телесни повреда
на пътника в лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № ***** - Х.Х.Х.
ЕГН ********** от гр. С., изразяващи се в закрито счупване на второ, трето и
пето ребра по задна мишнична странична линия без разместване на
фрагментите, довели до трайно затрудняване движението на снагата да
извършва активни и съгласувани действия с крайниците; хемоторакс в
дясно/излив на кръв в дясната гръдна половина и на въздух в меките тъкани в
дясната гръдна половина; закрито счупване на седми гръден прешлен; довело
до трайно затруднение в движението на десен горен крайник; ЕМГ данни за
увреда на левия раменен нервен сплит, заден клон; изкълчване на лявата
раменна става - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а от НК обвиняемата А. А. И. от
наказателна отговорност за извършеното от нея престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като й НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” В РАЗМЕР НА 1 000
(ХИЛЯДА ЛЕВА).
ОСЪЖДА А. А. И., с установена по делото самоличност, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 2136.90 лева
2
(две хиляди сто тридесет и шест лева и деветдесет стотинки), както и сумата
от 5 лева (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВТОС в 15-дневен
срок считано от днес, като е обявено на страните в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 120/06.03.2022 год.
по АНД № 32/2023 год. по описа на ВТРС


Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 05.01.2023 год. на
ВТРП по ДП № ЗМ – 1136/2019 год. по описа на РУ – Велико Търново
(преписка № 3155/2019 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна
отговорност на А.А.И. – родена на *****, българска гражданка, неосъждана,
омъжена, със средно образование, работеща, с постоянен и настоящ адрес в
*****, с ЕГН ********** - за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК , вр. чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл.
42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 1, чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, се представлява от прокурор Цонко Кръстев. Същия поддържа
направеното предложение до Районен съд – Велико Търново подсъдимата да
бъде призната за виновна за извършено от нея престъпление по чл. 343 от НК.
Счита, че безспорно е доказано от съвкупния анализ на свидетелските
показания от една страна и приетата съдебно-автотехническа експертиза, въз
основа на които е установен механизма на деянието и въз основа на тях се
установява причинно-следствената връзка на нарушение на правила за
движение по пътищата, настъпилия сблъсък между автомобила управляван от
И. и автомобила на пострадалия Х. Х.в, съответно и причинената средна
телесна повреда на последния. Моли съда, въз основа на това, да признае за
виновна подсъдимата и да я освободи от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК, като счита, че са налице законовите предпоставки за
това. При определяне на размера на глобата, счита, че глоба към минимума би
постигнала наказанието, доколкото И. е с добри характеристични данни,
липса на предходни осъждания и сравнително нисък брой на нарушение на
ЗДвП. Същевременно с това, за постигане на целите на наказанието, на
основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл. 343г от НК, прокурора счита, че следва да се
наложи и наказание лишаване от управление на моторно превозно средство за
срок от една година и налагайки това наказание, ще се постигнат целите на
наказанията наложени в чл. 36 от НК.
В съдебно заседание привлечената – редовно призована, се явява лично
и с адв. Д.С. от ВТАК – редовно упълномощен. И. заявява, че разбира
обвинението, като не дава обяснения. Адв. С. в предишно съдебно заседание
прави доказателствени искания за назначаване на допълнителна съдебно-
медицинска експертиза и назначаване на допълнителна автотехническа
експертиза, както и за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно
лице. Представя и писмени доказателства. Съдът, след като изслуша
становището на страните, намери, че така направеното искане за допускане на
1
нова автотехническа експертиза се явява допустимо и основателно. Съдът
прецени, че в хода на досъдебното производство при предявяване на същото,
а в последствие и чрез подаване на писмения отговор от обвиняемата, са
наведени твърдения за обстоятелства, които не са напълно изяснени в хода на
досъдебното производство. Предвид това, съдът счете, че с оглед изясняване
на всички обстоятелства по делото и най-вече изясняване на механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие и причините за същото,
съобразявайки се с изложените от обвинението обстоятелства, то е
необходимо да бъде назначена нова автотехническа експертиза, като прецени,
че същата следва да бъде двойна.
По отношение на направеното искане за допускане и назначаване на
нова съдебномедицинска експертиза, съдът намери, че същото е допустимо,
но по същество се явява неоснователно. От доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, се установява, че назначената по същото
съдебномедицинска експертиза е изготвена въз основа на писмени
доказателства. Съдът прецени, че евентуалното назначаване на нова
съдебномедицинска експертиза предполага нейното извършване да бъде
отново въз основа на тези писмени доказателства, а с оглед изминалия период
от време от момента на получаване на телесните увреждания, а именно края
на 2019 г. до настоящия момент, който е повече от три години, то евентуални
прегледи и освидетелстване на пострадалия не би дало отговор с достатъчна
достоверност, относно това какви точно увреждания са получени преди
повече от три години. В този смисъл, съдът намери това искане за
неоснователно и счете, че следва да бъде оставено без уважение.
По отношение направеното искане за разпит на свидетел при условията
на довеждане, съдът с оглед изясняване на всички обстоятелства по делото,
намери, че същото се явява основателно, поради което следва да бъде
уважено, като допусна и разпита в качеството на свидетел лицето Е.А.Л..
По същество защитника на привлечената счита, че от съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин,
че доверителката му е извършила деянието което и се вменява, като моли да
бъде оправдана. Излага доводи в тази насока. Алтернативно моли ако съда
приеме, че И. е виновна и я признае за виновна, то да й бъде наложено
минимално наказание, както и да не й бъде налагано наказанието лишаване от
право да управлява МПС. Привлечената моли също да не й бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС, като излага причини за
това.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в хода на разследването по ДП, както и събраните такива в хода
на съдебното следствие, прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата А.А.И. живее в гр. Ловеч. Български гражданин е, към
настоящият момент работи и е омъжена, не е осъждана за престъпления и е
правоспособен водач на лек автомобил.
2
На 28.12.2019 г. около 15 50 ч на ПП І-4 /гр. София - гр. Варна/ в района
на km 109+100, се е движил лек автомобил марка „Фиат“ модел „Пунто“ с
рег. № *****, управляван от Д.Д.Н. с посока на движение от гр. София към
гр. Варна (от запад към изток), по траектория лежаща в пътната лента,
полагаща се за движение на ППС към гр. Варна със скорост около 89 km/h.
Освен водача, в автомобилът са се намирали и двама пътника - К.Ц.Ц. на
предна седалка и Х. Х. Х.в на задна дясна седалка. Зад него се е движил лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *****, управляван от
обвиняемата А.А.И. по траектория, лежаща в пътната лента, полагаща се за
движение на ППС към гр. Варна със същата скорост - около 89 km/h. Освен
водачът, в автомобила се е намирал и пътника, С.Л.И. на предна седалка. В
същото време в противоположната посока се е движил лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Ванет“ с peг. № *****, управляван от Е.Д.В. по траектория,
лежаща в пътната лента, полагаща се за движение на ППС към гр. София със
скорост около 84 km/h. Участъкът от пътя бил прав, двулентов с двупосочно
движение, всяка лента по 4,1 метра, като лентите са разделени с единична
прекъсната линия, позволяваща изпреварването на автомобили. Пътната
настилка била влажна, времето било слънчево, а видимостта била много
добра - над 150 метра в двете посоки. Няма въведени забрани с пътни знаци и
разрешената скорост в участъка на реализиране на ПТП е 90km/h. На около
88 метра преди мястото на удара водачът на лекия автомобил марка „Ауди“
предприема маневра изпреварване на движещият се пред него лек автомобил
„Фиат Пунто“. Автомобилът марка „Ауди“ ускорява и навлиза в лентата за
насрещно движение, като достига скорост 101 km/h. В този момент водачът
на лекия автомобил „Нисан“ се е намирал на около 76 метра от мястото на
удара. Водачът на лекия автомобил марка „Ауди“ - обвиняемата А.А.И. имала
възможност да забележи насрещно движещия се лек автомобил марка
„Нисан“ и е имала възможност рязко да намали скоростта и да се завърне в
лентата си за движение зад лекия автомобил марка „Фиат“. Вместо това
обвиняемата И. - водач на лекия автомобил марка „Ауди“ продължила
маневрата за изпреварване въпреки възникналата опасност. Водачът на лек
автомобил марка „Нисан“ също видял движещият се срещу него в лентата му
за движение лек автомобил марка „Ауди“, но решил, че той ще прекрати
маневрата за изпреварване и продължил движението си без да намали
скоростта си на движение. Виждайки, че сблъсъкът е неизбежен, водачът на
лек автомобил марка „Нисан“ предприел спасителна маневра и насочил
автомобила си към северния банкет, но маневрата закъсняла и траекториите
на двете превозни средства се пресекли. Настъпил удар между лек автомобил
марка „Нисан“ и лек автомобил марка „Ауди“. Ударът за лек автомобил
марка „Нисан“ бил кос, приплъзващ и ексцентричен по характер като
първоначално в контакт с насрещно движещият се лек автомобил марка
„Ауди“ влиза в крайна лява част на предната броня на лекия автомобил марка
„Нисан“ и крайна лява част на предната броня на лекия автомобил марка
„Ауди“. Ударът е продължил по цялата дължина на лявата долна част на лек
3
автомобил марка „Нисан“, като се е осъществил удар между предна лява гума
на лекия автомобил „Ауди“, първо с предна лява гума, а в последствие и със
задна лява гума на лек автомобил марка „Нисан“. Ударът се реализирал в
пътната лента за гр. София, полагаща се за движение на лекия автомобил
марка „Нисан“. В този момент лекия автомобил марка „Фиат“ се е намирал в
южната лента успоредно на лек автомобил марка „Ауди“ почти на една линия
с него в предната си част. След удара на предна лява гума на лек автомобил
марка „Ауди“ със задна лява гума на лек автомобил марка „Нисан“, лекия
автомобил марка „Нисан“ се е завъртял около напречната си ос обратно на
часовниковата стрелка и въртейки се с дъговидна траектория, се насочил към
северния банкет, където е преустановил движението си. След реализиране на
удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Нисан“, лекия
автомобил марка „Ауди“ променя траекторията си на движение и завъртайки
се около оста си на движение обратно на часовниковата стрелка, се насочва
отново към южната лента за движение, където в този момент се намирал лек
автомобил „Фиат Пунто“ с peг. № ***** и се е реализирал удар с него.
Вследствие на втория удар лекия автомобил марка „Ауди“ променил
траекторията си на движение и се насочва в североизточна посока към
северния банкет, преминал през банкета, левите колела пропаднали и
автомобила се обърнал странично, успоредно на оста. Последвал трети удар с
крайпътно дърво и лекия автомобил марка „Ауди“, се завъртял около оста си
обратно на часовниковата стрелка и преустановява движението си
разположен на левите врати перпендикулярно на оста на пътя.
По досъдебното производство е изготвена съдебно медицинска
експертиза. Видно от заключението на същата на Х. Х. Х.в вследствие на
настъпилия удар между лекия автомобил „Ауди“, управляван от обвиняемата
И. и лекия автомобил „Фиат“, в който той се е возил, са му причинени
следните травматични увреждания - закрито счупване на второ, трето и пето
ребра по задна мишнична странична линия без разместване на фрагментите,
довели до трайно затрудняване движението на снагата да извършва активни и
съгласувани действия с крайниците; хемоторакс в дясно /излив на кръв в
дясната гръдна половина и на въздух в меките тъкани в дясната гръдна
половина; закрито счупване на седми гръден прешлен; довело до трайно
затруднение в движението на десен горен крайник; ЕМГ данни за увреда на
левия раменен нервен сплит, заден клон; изкълчване на лявата раменна става.
Приемайки заключението на вещото лице като компетентно и
кореспондиращо с останалите доказателства, съдът прие, че на Х.в е
причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.
Видно от изготвената по ДП автотехническа експертиза, причина за
настъпване на ПТП от техническа гледна точна е неправилна преценка на
пътната обстановка от водача на лек автомобил „Ауди“ - И., която
предприема изпреварване на отпред движещия се лек автомобил „Фиат“, като
преминава в лентата за насрещно движение, по която насрещно се движи лек
автомобил „Писан“, при която ситуация ударът с него и другия автомобил е
4
бил неизбежен.
В хода на съдебното следствие бе назначена допълнителна двойна
автотехническа експертиза, като на вещите лица бе възложено да отговорят
на всички въпроси, поставени на автотехническата експертиза изготвена в
хода на ДП, като се вземат предвид и всички доводи и искания изложени от
обвиняемата И. и нейния защитник при предявяване на материалите по ДП.
Вещите лица по тази експертиза дават почти идентично заключение с това по
експертизата изготвена в хода на ДП, както по отношение на механизма на
настъпването му, така и относно причините от техническа гледна точка. И в
това заключение основната причина за настъпване на ПТП от
експлоатационно техническа гледна точка е поведението на водача на л.а.
„Ауди“ с рег. № ***** – обвиняемата А. И., която е предприела изпреварване
на л.а. „Фиат“ и продължилото движение в пътната лента за насрещно
движение, по която пътна лента в същото време насрещно се е движил л.а.
„Нисан“, модел „Ванет“ с рег. № *****, при което е настъпил ударът с него и
по-нататък нарушен устойчивост на автомобилите „Фиат“ и Ауди“, която
нарушена устойчивост е довела до удар в дърво на л.а. „Ауди“ и удар с
мантинела, почва и водосток на л.а. „Фиат“.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от фактите,
наведени в процеса чрез показанията на разпитаните свидетели, протокол за
оглед, фотоалбум, справки за съдимост, както и от заключенията на вещите
лица по назначените експертизи и приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, приети и приложени по делото по
реда на НПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав
приема за безспорно доказано и установено, че А. А. И. от обективна страна е
осъществила състава на чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от
НК, доколкото на 28.12.2019 год. на ГП І-4 (гр. София - гр. В. Търново), при
км. 109+100 при управление на МПС - лек автомобил марка “Ауди А 4” с peг.
№ *****, собственост на С.Л.И. ЕГН **********, нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата – не контролирала непрекъснато превозното средство, което
управлява; чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата - при
движение по пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти
навлязла в пътната лента за насрещно движение, като се движила със скорост
от 101,01 км/ч. при максимално допустима скорост от 90 км/ч. и скоростта не
била съобразена с мократа пътна настилка; чл. 42, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата - след като е подала сигнал, да се убеди, че има
видимост и свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме мястото в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката
на движение; чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата - по време
на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното пътно превозно средство и чл. 42, ал. 2, т. 2 от Закона за
5
движение по пътищата - когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещно движение, да не създава опасност и пречки за
превозните средства, движещи се по нея, в резултат на което предизвикала
ПТП с движещия се в насрещната пътна лента, в посока гр. София, лек
автомобил “Нисан“ модел „Ванет” с peг. № *****, собственост на G.A. -
гражданин на Великобритания, управляван от Е.Д.В. от гр. А., обл. Ловеч, и
л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. № *****, собственост и управляван от
Д.Д.Н. ЕГН ********** от гр. С. и по непредпазливост причинила средни
телесни повреда на пътника в лек автомобил „Фиат“, модел „Пунто“ с peг. №
***** - Х. Х. Х.в ЕГН ********** от гр. С., изразяващи се в закрито счупване
на второ, трето и пето ребра по задна мишнична странична линия без
разместване на фрагментите, довели до трайно затрудняване движението на
снагата да извършва активни и съгласувани действия с крайниците;
хемоторакс в дясно/излив на кръв в дясната гръдна половина и на въздух в
меките тъкани в дясната гръдна половина; закрито счупване на седми гръден
прешлен; довело до трайно затруднение в движението на десен горен
крайник; ЕМГ данни за увреда на левия раменен нервен сплит, заден клон;
изкълчване на лявата раменна става.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено виновно
при форма на вина - непредпазливост. А.А.И. не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици - причиняването на средната телесна
повреда, но е била длъжна с оглед правоспособността си като водач и е могла
да ги предвиди.
Съдът намира за неоснователни изложените от адв. С. в съдебно
заседание доводи относно липсата на виновно поведение от страна на
обвиняемата И.. От заключенията и на двете автотехнически експертизи –
тази изготвена в хода на ДП и изготвената в хода на съдебното следствие,
безспорно се установява, че ПТП е настъпило вследствие на допуснатите от
И. нарушения на правилата за движение по пътищата и нейното виновно
поведение. Заключенията и на двете експертизи са, че от експлоатационно
техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е
неправилната преценка на пътната обстановка от водача на л.а. „Ауди“ –
обвиняемата А. И., която е предприела изпреварване на л.а. „Фиат“ в който е
пътувал пострадалия Х.в, като е преминала в лентата за насрещно движение в
която насрещно се е движил л.а. „Нисан“, при която ситуация ударът с него и
с л.а. „Фиат“ е бил неизбежен. Двете експертизи дават идентични заключения,
като единствено двойната експертиза дава заключение, че автомобила
управляван от И. се е движил с малко по-висока скорост от тази, определена в
първата експертиза, а именно 101.01 км/ч, докато първоначалната експертиза
е дала заключение за движение на този автомобил със скорост от 99.4 км/ч.
Тази разлика е съвсем минимална (по-малко от 2 км/ч) и изобщо не води до
каквато й да е промяна в заключението относно механизма на настъпване на
ПТП, както и причините за настъпването му.
В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели,
6
които съдът приема за пълни и достоверни. Показанията на свидетеля Е.А.Л.
не допринасят за изясняване на фактическата обстановка и не променят
установената такава. Лазаров не е бил свидетел и очевидец на настъпването
на ПТП а е пристигнал на местопроизшествието след настъпването на ПТП.
Същия съобщава за свои субективни възприятия относно щетите по
автомобилите, които обаче не кореспондират със събраните в хода на ДП
(оглед, фотоалбум, заключение на автотехническите експертизи).
Съдът намира за неоснователни и изложените от адв. С., че е налице
съпричиняване от страна на водача на л.а. „Нисан“, тъй като същия бил с
десен волан. Както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното
следствие, не са констатирани никакви причини и съображения в тази насока.
Твърденията на адв. С. не кореспондират с доказателствата по делото,
напротив – установява се достатъчна видимост за водача на л.а. „Нисан“, като
този автомобил се е движил в своята пътна лента и не са налице никакви
доказателства обстоятелството, че този автомобил е с десен волан да е в
причинна връзка с настъпилото ПТП.
Предвид горното настоящия съдебен състав призна за виновна
обвиняемата А. А.а И. за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„Б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2 от НК, е предвидено
наказание лишаване от свобода до три години или пробация. Видно от
приетите по делото доказателства А. И. е пълнолетна, не е осъждана за
престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена
опасност, не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от
НК за освобождаване на А.А.И. от наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, с
налагане на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на И., ниската степен на нейната обществена опасност като личност. Предвид
на това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца, съдът прие, че за
извършеното деяние на А. И. следва да бъде наложено наказание – глоба към
предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три
години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
7
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК във всички случай на
чл. 343 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да
постанови лишаване от право по т. 6. Съдът обаче прецени с оглед дадената
от закона възможност, че на обвиняемата И. не следва да бъде да бъде
налагано това наказание. В съдебно заседание бяха изложени от обвиняемата
и нейния защитник доводи да не бъде налагано такова наказание, а именно
належаща необходимост И. да пътува често с автомобил до друго населено
място във връзка с полагане грижи за възрастен болен родител. Макар и да не
бяха представени преки доказателства за тези обстоятелства, настоящия
съдебен състав ги приема за достоверни и като взе предвид и големия период
от време изминал от датата на извършване на деянието, прецени, че не е
необходимо да наложи на И. наказание лишаване от право да управлява
МПС.
При този изход на делото съдът счете, че на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК следва да бъде осъди обвиняемата А. И. да заплати направените по
делото разноски в размер на сумата от 2 136.90 лева, както и да заплати
сумата от 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С оглед горните мотиви съдът постанови решението си.

8