Решение по дело №1146/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260080
Дата: 20 октомври 2020 г. (в сила от 20 октомври 2020 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20205501001146
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер             /                     20.10.2020 година                 гр. С.З.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 15.09.                                                                                    2020 година

В открито заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ                     ЧЛЕНОВЕ:   АННА ТРИФОНОВА

РУМЯНА ТАНЕВА

                                                                                             

                                                                   

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева

Като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

В.т.д. № 1146 по описа за 2020 година,

за да се произнесе съобрази:

 

 

         Производството е по реда на чл. 258  и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на Ц.И.П. против решение № 205/16.04.2020г., постановено по гр.д. № 3184/2019г. по описа на РС – К., с което е отхвърлен предявения от Ц.И.П. срещу “Е.” ЕАД, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, че Ц.И.П. не дължи на “Е.” ЕАД сумите: 634.69 лв. главница, 130.69 лв.  законна лихва за забава от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г. и законната лихва върху главницата от 06.12.2012 г. до  изплащане на вземането, както и 125 лв. разноски, по изпълнителен лист от 05.03.2013 г., издаден въз основа на Заповед №2257/07.12.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3207/2012 г. по описа на РС-К., по силата на който е образувано изпълнително дело №20138720400516 по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№872 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-С.З., като неоснователен.

 

         Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди, че са неправилни изводите относно приравняване на заповедта за изпълнение на съдебно решение, както и че давността след прекъсването ѝ е винаги 5 години, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Твърди се, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Въззивникът сочи, че на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК образуваното изпълнително дело №516/ 2013 г. е било перемирано по силата на закона в 2-годишния срок. Погасителната давност не била прекъсвана от издаване на изп. лист от 05.03.2013 г. и до 05.03.2016 г. е изтекла кратката давност, а съответно до 05.03.2018 г. е изтекла петгодишната давност. Дори да се приеме, че има наложен валидно запор върху трудовото възнаграждение на Ц.И.П. на 05.12.2013 год., то на 05.12.2016 г. е изтекла кратката 3-годишна давност, а на 05.12.2018г. е изтекла и петгодишната погасителна давност. Направено е искане да се отмени решението изцяло и да се постанови друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и постановено при правилна преценка на материалния закон и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана в процеса страна.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск, с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК и цена на иска 1 291.95лв.

Страните не спорят, че  по ч.гр.дело № 3207/2012г на КРС  е издадена заповед за изпълнение №2257/07.12.2012г. и Ц.И.П., е бил осъден да заплати на „Е.“ ЕАД, сумата от 634.69 лв. главница, 130.69 лв. законна лихва за периода от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г., законната лихва върху главницата от 06.12.2012 г. до изплащането й, както и 125 лв. разноски по заповедното производството, от които: 25 лв.държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. По молба на „Е.“ ЕАД вх.№3471/25.03.2013г. срещу Ц.И.П., е образувано изп. дело №20138720400516 по описа на ЧСИ Д.Ц., рег.№872 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-С.З., което не е прекратено. По делото са предприети следните изпълнителни действия по отношение на Ц.И.П. : на 26.03.2013г е наложен запор върху  банковите му сметки, на 05.12.2013г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, на 12.03.2015г.  е наложен запор върху пенсията му, на 07.12.2015г. е наложен запор върху МПС му, на 19.08.2016г. е подадена молба за предприемане на изпълнителни действия чрез изпълнение върху притежаваните от П. нед.имоти, движими вещи и вземания от трети лица, на 03.10.2017г. е подадена молба за налагане на запор върху банковите му сметки, на 19.10.2018г. с молба е поискан запор върху банковите му сметки и насрочване на опис на движими вещи., на 26.10.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на П., на 20.09.2019г  е постъпило от взискателя     искане за предприемане на действия: запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и изнасянето им на публична продан, опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан, запор върху МПС на длъжника и изнасяне на публична продан, на 18.10.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на П.. С молба вх.№8158/ 08.11.2019 г. Ц.П. е поискал   прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.ЧСИ Цветкова  е уведомила П., че е  постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липса на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124 във вр. с чл.439 от ГПК е за установяване на недължимост на вземания на ответника „Е.“ ЕАД, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№516/2013 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., рег.№872 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-С.З., предприето въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 05.03.2013 г.  по чл. 404, ал.1, пр.3 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№3207/2012 г. по описа на РС-К..

Разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Съгласно  чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е длъжен да следи и служебно.

              Длъжникът в заповедното производство, какъвто е ищецът Ц.И.П., разполага с правото да предяви иска по чл. 439 от ГПК, когато искът се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иска по чл.439 от ГПК факти могат да са такива, които са настъпили само след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК с предмет установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в сила на заповедта. Това е така, защото неподаването на възражение по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на положително съдебно решение на иска по чл.422 от ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение- арг. от чл.416 от ГПК. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице хипотезите на чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са за потребена ел. енергия и лихва за забава. Тези вземания са периодични плащания по смисъла на Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК и се погасяват с кратката тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.  Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо / чл. 114, ал.1 от ЗЗД/,  а се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането / чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Подаването на заявление  по чл.410 от ГПК не прекъсва давността, както и влязлата в сила заповед поради неподаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК не е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане. В случая към 05.03.2013 г. -датата на влизане на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в сила, Ц.И.П. не е възразил по реда на чл.414 от ГПК, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че  по отношение на  вземанията, не следва да бъде зачетен изтеклия срок до 05.03.2013 г.

         Разпоредбата на  чл.117, ал.2 от ЗЗД предвижда „ ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е   пет години“. Влязлата в сила заповед за изпълнение се преравнява на влязло в сила съдебно решение за вземането, тъй като не е оспорена и притежава изпълнителна сила. От влизането й в сила /05.03.2013 г./ започва да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането. 

Давността се прекъсва  с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/ При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Валидността на поисканото изпълнително действие, не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл. 431 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът е този, който решава дали да иска нови изпълнителни способи, защото не е удовлетворен или да не иска нови изпълнителни способи, защото няма с какво да се удовлетвори.

В случая погасителната давност е започнала да тече от 05.03.2013 г. - датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекъсната на 25.03.2013 г., с подаването до ответника на молба за образуване на изп.д.№516/2013 г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с която е възложил на съдебния изпълнител действия по чл.18 от ЗЧСИ. Последвали са от взискателя “Е.” ЕАД  множество молби, посочени по-горе, за извършване на изпълнителни действия, с които многократно е прекъсвана започналата да тече след 25.03.2013 г. давност. От значение е изявление на съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /чл. 433, ал.1, т.8 ГПК/. В т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, е посочено, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи. Релевантният момент, от който се изчислява установеният в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие.  Такива действия “Е.” ЕАД е предприел с молби: вх.26.03.2015 г., вх.№7240/19.08.2016 г., вх.№7742/03.10.2017 г. и вх.№6617/20.09.2019 г. Без значение за настъпването на правните последици свързвани с прекъсването на давността е знанието или незнанието на длъжника за предприетите изпълнителни действия.

От изложеното  се установява, че давностният срок не е изтекъл към 25.11.2019 г. - датата на подаване на исковата молба. По изложените съображения, въззивната жалба на   Ц.И.П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение-100 лв., определено по  реда на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 78, ал.8 ГПК.

 

 

 

По изложените съображения, съдът

 

         Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРДЖАВА решение № 205/16.04.2020г., постановено по гр.д. № 3184/2019г. по описа на РС – К..

 

          ОСЪЖДА Ц.И.П., с ЕГН: ********** *** да заплати на “Е.” ЕАД, ЕИК:**, със седалище и адрес на управление гр. П.**, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        

 

 

                                                                                          2.