Р Е Ш Е Н И Е
№260006
12.01.2021 г.,
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на десети
декември две хиляди и двадесетата година в открито заседание, в следния
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 157 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.
Образувано е по молба от „Н.“ ЕООД с ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано от управителя Д.И.Г. и
със съдебен адрес:*** – адв.Б., с искане по реда на чл.626 от ТЗ за откриване
на производство по несъстоятелност.
Твърди се в молбата, че дружеството през 2020г. и към
момента не осъществява търговска дейност, както и не разполага с ДМА, финансови
активи или вземания, които да му покрият съществуващи парични задължения.
Последните се твърди, че са натрупани през предходни данъчни периоди, а именно
от 2013г. – 2017г. и за тях бил съставен РА № **********г. След проведен съдебен контрол относно
законосъобразността на ревизионния акт се твърди, че към 06.10.2020г. установените
публични задължения на дружеството – молител са в размер на 14 965,51 лева
главници ДДС и 8 403,72 лева лихви. Тези установени задължения не могат да
бъдат погасени от молител, поради
липсата на финансови средства за това. Ето защо се твърди, че същото е в
неплатежоспособност и затова и се прави искане за обявяване в несъстоятелност
на дружеството – молител и спиране на производството по несъстоятелност при
условията на чл.632 от ТЗ, тъй като не са налични парични средства за покриване
на първоначалните разноски.
Поради изложеното и защото били налице хипотезите на
чл.608 се прави искане за констатиране неплатежоспособността и се постанови
решение, с което се открие производство по несъстоятелност по отношение на „Н.“
ЕООД.
Молителят по делото е представил писмени доказателства
в подкрепа на твърденията си, както и е приета СИЕ, която като компетентно
изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.
Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:
По
допустимостта:
Така подадената молба е процесуално допустима като
подадена по реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените към нея изискуеми
се по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи.
Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като
молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.
По
основателността:
Искането за откриване на производство по
несъстоятелност е направено на едно от основанията визирани в чл.607а от ТЗ –
неплатежоспособност.
Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в
чл.608 ал.1 от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице
изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни, или задължение за
изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Предвид изложеното съдът съобразявайки наведените от
молителя доводи, както и приетите по делото доказателства и след справка в ТР
установи, че дружеството - молител е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ и
е капиталово такова, поради което и приема, че е налице първата от материалните
предпоставки на търговската несъстоятелност.
Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо
публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност също
е налице. В конкретният случай от писмените доказателства и приетата по делото
СИЕ се установява, че дружеството - молител към 06.10.2020 г. има непогасени
задължения в размер на 14 965,51 лева към НАП представляващи главници за
дължими данък добавена стойност и корпоративен данък върху печалбата. Дължимите
върху това задължение лихви към същата дата са в размер на 8 403,72 лева.
За събирането на ликвидните и изискуеми публични
задължения органите на НАП са образували изп.д.№******* г. и са наложили обезпечителни мерки – запор върху
налични и постъпващи суми по Банкови сметки на дружеството във всички банки на
територията на РБ. Към датата на изготвяне на СИЕ така обезпеченото вземане е
общо в размер на 23 481,48 лева.
От анализираните от вещото лице данни се установява и
още, че в
счетоводните регистри на дружеството към 30.09.2020 г. са осчетоводени 53
973,00 лв. задължения към собственика също свързани с търговската дейност на
дружеството - молител.
Предвид така установените
задължения за преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има
предвид обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на
кредиторите. В този смисъл от заключението на СИЕ се установява, че през целия анализиран петгодишен период
- от 2015 г. до 2020 г., дружеството е декларирало в своите годишни финансови
отчети, че не притежава дълготрайни материални и нематериални активи. Активите,
които то е декларирало през същия период и към 30.09.2020 г., са стоки на обща
стойност 7 698,65 лв., които обаче по данни на счетоводната кантора, са
изпратени за бракуване и същите не подлежат на реализация. Следователно не са
налични активи за покриване на текущите задължения на търговското дружество.
Пак за същия анализиран период
дружеството е отчитало печалба през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., като активите му
са били в размери, надвишаващи пасивите му т.е имуществото му е било достатъчно
да покрие задълженията му. През 2018 г., 2019 г. и към 30.09.2020 г. търговецът
е декларирал, че притежава активи с недостатъчна стойност за покриване на
текущите му задължения при декларирана финансова загуба, като към 30.09.2020 г.
финансовият резултат е 0.
От изложеното до тук се налага
извод, че дружеството е декапитализирано тъй като имуществото му е станало
недостатъчно да покрие паричните му задължения - то е в състояние на
свръхзадълженост към 31.12.2018 г., 31.12.2019 г. и към 30.09.2020г.
Относно останалите показатели
сочещи за финансовото състояние на дружеството от СИЕ се установява следното: За
периода от 2015 г. до 2017 г. вкл. показателя за обща ликвидност отчита
стойност над референтната такава от 1,5, което се е дължало на обстоятелството,
че дружеството е декларирало материални запаси от стоки. Но тъй като през целия
анализиран период в своите ГФО е отчитало вземания и налични парични средства в
минимални размери, стойностите на показателите за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са 0. За 2018 г., 2019 г. и към 30.09.2020 г. всички показателите за
ликвидност са с нулеви стойности. Следователно още към 31.12.2018 г. дружеството
- молител е загубило своята ликвидност - търговецът не е притежавал парични
средства, както и материални запаси и вземания, с които би могъл да погаси
публичните си задължения и търговски такива т.е. търговецът е изпаднал в трайна
необратима ликвидна криза.
Пак от СИЕ се установява, че през
2015 г. и 2016 г. показателите за задлъжнялост и финансова автономност са в
референтните граници, съответно под 1 за задлъжнялост- съответно 0,5 и 0,8, и
над 1 за финансовата автономност- съответно 2,00 и 1,3. За 2017 г. показателите
се влошават, но все още не са извън граничните стойности - съответно 2,2 и 0,5.
За 2018 г., 2019 г. и към 30.09.2020 г. стойностите на коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост вече са отрицателни поради отрицателните
стойности на собствения капитал. Дружеството е в абсолютна зависимост от своите
кредитори. Следователно дружеството е декапитализирано и свръхзадлъжняло.
От приетите по делото счетоводни
документи - отчет за приходите и разходите за 2019 г. и към 30 09.2020 г. е видно,
че е декларирано обстоятелството, че дружеството не извършва стопанска дейност
и не генерира приходи, с които да покрие съществуващите си задължения.
Пак от СИЕ се установява, че
дружеството се е разплащало по банков
път до м. април 2018 г. вкл., когато е наложен запор от данъчните органи.
Следващите разплащания са в брой и са извършвани през 2019 г. и през 2020 г.,
но същите вещото лице определя като инцидентни предвид броя и размера им –през 2019
г. са изплатени 20 лв. на счетоводната кантора, която обслужва дружеството; на
05.03.2020 г. - са разплатени 216,00 лв. на Д.Д.Д.1 ООД за услуга; и на 01.09.2020 г. – върнати на собственика 744,47
лв. Въпреки че погасяването на дълга на дружеството по банков заем не е
извършено и не е осчетоводено по банкова сметка ***, самото плащане макар и със
заети средства, е осъществено от търговеца през 2020 г.
Въз основа на анализа изложен до
тук съдът приема за безспорно установено в процеса, че притежаваното от дружеството – ответник
имущество не е достатъчно за покриване задълженията му, още повече при
преустановена търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите на
кредиторите, което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Както бе посочено не се и събраха доказателства,
които да установяват обстоятелството, затрудненията му да имат временен
характер. Това все са обстоятелства,
които изключват откриване на производство по несъстоятелност и обосновават
отхвърляне на молбата, и са от категорията факти, от които длъжникът черпи
изгодни правни последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на
доказателствената тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги
докаже.
Съобразно всичко изложено до
тук се налага извод за неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.2 и ал.3
от ТЗ. При констатирана неплатежоспособност на длъжника, съдът дължи определяне
и на началната дата на възникването й, което се определя не съобразно конкретно
извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез
установяване доколко спирането на плащанията представлява това трайно обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си по смисъла на
чл.608 от ТЗ. Ето защо и съобразно изложеното до тук съдът приема, че началната
датата на неплатежоспособността е 31.12.2018 г., тъй като безспорно е
установено, че след тази дата дружеството е преустановило плащанията към
кредиторите, а в последствие е преустановило и дейността си. След тази дата
липсват доказателства по делото ответното дружество да е извършило плащане
свързано с търговската му дейност или такова за погасяване на публичните му
задължения към НАП, като е декларирало и загуба, която според вещото лице е
сочело и вече за необратимост на финансовите затруднения на дружеството, тъй
като то не е било в състояние да покрива натрупаните задължения. Ето защо съдът
приема тази дата да отразява възможно най-обективно началния момент на
неплатежоспособност.
Предвид категорично установеното по делото, че
дружеството не разполага с налично имущество, с което да покрие началните
разноски в производството по несъстоятелност, които съгласно чл.629б ал.2 от ТЗ
съдът определя в размер на 3 000 лева, ще следва производството по
несъстоятелност да се открие при условията на чл. 632 ал.1 от ТЗ.
Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.632 ал.1 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на „Н.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.В., общ. С., п.к.4490, ул. Ч. №6, представлявано от управителя Д.И.Г..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА - 31.12.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО
ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Н.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.В., общ. С., п.к.****, ул. Ч. №***,
представлявано от управителя Д.И.Г..
ОБЯВЯВА „Н.“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.В., общ. С., п.к.****, ул. Ч. №***,
представлявано от управителя Д.И.Г. в
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „Н.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.В., общ. С., п.к.***, ул. Ч. №***,
представлявано от управителя Д.И.Г..
ПОСТАНОВЯВА
ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху
имуществото на „Н.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.В., общ. С., п.к.***, ул. Ч. №***,
представлявано от управителя Д.И.Г..
ЛИШАВА „Н.“ ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.В., общ. С., п.к.****, ул. Ч. №***,
представлявано от управителя Д.И.Г. от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, което е
включено в масата на несъстоятелността.
СПИРА производството по търговско дело №157/2020 г. по
описа на Окръжен съд Пазарджик при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ като
указва на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в
едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТРРЮЛНЦ по молба на
длъжника или кредитор ако депозира необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 3 000 лева.
Препис от решението служебно да се изпрати на
длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания гр. Пазарджик за
вписване в ТРРЮЛНЦ.
Препис от решението служебно да се изпрати на съдията
по вписванията при Районен съд гр. Пазарджик за вписване на постановената обща
възбрана върху недвижимите имоти на дружеството.
Решението да се впише в
книгата по чл.634в от ТЗ.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и има
действие по отношение на всички.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 7-дневен
срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ пред Апелативен съд гр. Пловдив.
СЪДИЯ: /п/