Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Албена
Янакиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9168 по
описа за 2017 година на Варненския районен съд, 8 състав, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Ю.С.Я., ЕГН ********** с
адрес *** приморски полк 122, вх.Б, ет.9, ап.18, чрез адв.Венцислав Савов, срещу ”И.” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Й.М.и З.Р.Р.. Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че по силата на решение за
развод от 07.01.1996г. постановено по гр.д.№1139/1995г. на РС Варна, вписано в
СВ-Варна с вх.№710/02.02.1996г., ищцата е придобила правото на собственост
върху недвижим имот с площ от 543 кв.м., находящ се в м-ст ”Самодивска поляна”,
в землището на гр.Варна, представляващо имот №VII-30 по проектоплана на вилна
зона ”А.М.”. Твърди се, че по действащата кадастрална карта имотът се намира в
с.о.”А.М.” и има площ от 615 кв.м., като за него е отреден идентификатор
10135.2515.3730, при съседи: ПИ, ПИ 10135.2515.29, 10135.2515.31 и
10135.2515.9515. Твърди се, че през
1985/1986 година в имота е изградена едноетажна масивна вилна сграда с площ от
34.65 кв.м., като същата е описана в Констативен акт от 16.03.1989г.,
съставен от специалисти при Общ.НС-Варна. Твърди се, че в посочения акт е
описано, че за този строеж на собственика е издадено НП №13/24.04.1986г., като
наложената санкция е заплатена на 07.05.1986г. През 2006г. ищцата се снабдила с
разрешение за строеж и построила втора сграда-монолитна двуетажна със ЗП от 85
кв.м., която е въведена в експлоатация с Удостоверение №308/2007г. издадено от
Гл.арх. на р-н Приморски. Сочи се, че посочената сграда не е нанесена в
кадастъра, респективно отсъства и в одобрената кадастрална карта. Твърди се, че
впоследствие ищцата е ипотекирала мястото с площ от 543 кв.м. и двуетажната
сграда в полза на ответника, по договор за кредит на фирма на нейния брат. С
Постановление за възлагане от 20.03.2012г. на ЧСИ Н.Д., на ответника е възложен
имот с площ от 543 кв.м., а по скица с площ от 615 кв., ведно с изградената монолитна
двуетажна вилна сграда с идентификатор 10135.2515.30.1, със ЗП от 85 кв.м., а
по скица от 34 кв.м. Твърди се, че със Заповед №313/19.06.2012г. на Кмета на
район Приморски, ищцата придобива по
реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ 72 кв.м. от процесното мястото-т.е.
разликата между 543 кв.м. до 615 кв.м., каквато е фактическата площ на имота.
Твърди се, че от 1996г. и към настоящия момент ищцата непрекъснато и
необезпокоявано владее едноетажната сграда, с площ от 34.65 кв.м., която е
снабдена с електричество и вода и се ползва непрекъснато от нея като вила.
Твърди се, че ищцата е станала собственик на процесната едноетажна сграда още
при постановяване на решението за развод, като сградата не е била ипотекирана в
полза на ответника и не му е била и възложена. Твърди се, че новата двуетажна
вилна сграда е била законно построена, но не е била нанесена в кадастъра,
респективно все още не е нанесена и в кадастралната карта и за същата няма
спор, че е на ответника. Твърди се, че изложеното поражда правния интерес за
ищцата да установи в отношенията си с ответника, че е собственик на 72 кв.м.
ид. части от дворното място, ведно с изградената едноетажна вилна сграда.
Съдът е сезиран с
искане за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на 72 кв.м. идеални части от
поземлен имот, находящ се в гр.Варна, с.о.”А.М.”, с идентификатор
10135.2515.3730, при съседи: ПИ № 10135.2464.59, 10135.2515.31,
10135.2515.9515, 10135.2515.29 и 10135.2515.3728, ведно с изградената в същия
имот едноетажна вилна сграда с площ от 34.65 кв.м. съгласно КА от 16.03.1989г.
съставен от специалисти при Общ.НС-Варна, а по скица с площ от 34
кв.м. и с идентификатор 10135.2515.30.1. В открито съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Моли за
уважаването му и присъждане на сторените по делото разноски.
С постъпилия отговор на исковата молба се поддържа
становище за неоснователност на иска. Твърди се, че съгласно Договор за банков
кредит в щатски долари №949 от 13.02.2008г. ответникът е предоставил кредит
на”Агро Меритайм” ООД, за обезпечаване на който ищцата е учредила в полза на
кредитора ипотека върху собствените си недвижими имоти, включително и върху
недвижимите имоти, предмет на настоящото дело. Твърди се, че тъй като
кредитополучателят ”Агро Меритайм” ООД не е изплатил отпуснатия му кредит,
банката е предприела действия по удовлетворяване на вземането си чрез продажба
на ипотекираните в нейна полза недвижими имоти, включително и ипотекираните от
ищцата недвижими имоти. Твърди се, че имотите са изнесени на публична продан и
поради липса на купувачи, взискателят е поискал възлагане на недвижимите имоти.
Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 20.03.2012г.
ипотекираните имоти, част от които са и претендираните от ищцата имоти, са
възложени на ответника. Твърди се, че след като банката е станала собственик и
е получила владението на процесните имоти, с Договор за наем от 18.07.2012г. е
предоставила същите на ищцата под наем. Твърди се, че по искане и със
съгласието на наемателката към този договор за наем са подписани четири анекса,
по силата на които срокът на наемното правоотношение е продължаван четири пъти.
Впоследствие, по искане на наемателката, договорът за наем от 18.07.2012г. е
прекратен. Поддържа се, че ищцата е недобросъвестна, тъй като същата
доброволно е ипотекирала собствените си недвижими имоти, при
продажбата им не е възразила за наличие на друга собственост, или наличие на
съсобственост. Твърди се, че при отдаването на имотите под наем на самата нея,
ищцата отново не е възразила, въпреки че е имала възможности да възрази срещу
действията на банката и да предяви своите претенции по друг ред, но не го е
направила. Твърди се, че в конкретния случай ищцата иска да черпи права от
недобросъвестното си поведение. Възразява се, че ответникът е придобил процесния имот по силата на постановление за
възлагане от 20.03.2012г., както и по давност чрез добросъвестно владение,
продължило повече от пет години. В открито съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа направените с отговора на исковата молба
възражения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Приобщен е
по делото Констативен акт от 16.03.1989г., съставен на Ю.С., за незаконно
строителство на едноетажна сграда с площ от 34.65 кв.м, находяща се в гр.
Варна, м-ст Самодивска поляна /л.12/.
С решение от
07.01.1996г. на ВРС по гр.д. 1139/1995г. по дело за развод между ищцата и Иван
Петров Коцев, в дял и собственост на Ю.С. е поставен недвижим имот,
представляващ място с площ от 543 кв.м., находящо се в м. Самодивска поляна в
землището на гр. Варна, представляващо имот VII – 30 по
проектоплана на в.з. „А.М.” /л.6 и 7/.
Прието е като
доказателство по делото удостоверение №308/14.12.2007г. за въвеждане в
експлоатация на строеж – вилна сграда с възложител Ю.С.Я. /л.13/.
С
Постановление за възлагане от 20.03.2012г. на ЧСИ Н.Д., рег. №807 в КЧСИ по
изп.д. 20118070400590, е възложен върху „И.” АД принадлежащият на ипотекарния длъжник Ю.С.Я. и подробно описан недвижим имот
– дворно място с площ от 543 кв.м., а по скица 615 кв.м., ведно с иградената в
него двуетажна вилна сграда със ЗП от 85кв.м. и РЗП 140 кв.м. /л.8 и 9/.
Със Заповед
№323/19.06.2012г. на Кмета на Район Приморски – община Варна, на осн. пар.4к,
ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на
селищно образувание по пар.4, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ – м. А.М., е наредено Юлиана Я. да
придобие доплатените по реда на пар.4з, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ 72 кв.м. от
новообразуван имот с идентификатор 10135.515.30, целият с площ от 615 кв.м
/л.11/.
С договор за
наем на недвижим имот от 18.07.2012г. между ответното дружество и ищцата,
ответникът е отдал под наем на Ю.Я. свой недвижим имот,, представляващ дворно
място с площ от 543 кв.м., за който е отреден УПИ с площ от 600 кв.м., ведно с
изградената в него двуетажна вилна сграда със ЗП от 85 кв.м. /л.49-51/. С
последователни анекси /л.52-55/, срокът на договора е удължен до 31.03.2017г. С
приемо –предавателен протокол от 15.11.2016г. /л.130 и 131/, по повод
прекратяване на договор за наем на недвижим имот, Ю.С. е предала на И. АД
недвижимия имот, предмет на сключения договор за наем от 18.07.2012г.
Приобщено е
по делото заверено копие на изп.д. 20118070400590 по
описа на ЧСИ Н.Д., рег. №807 в КЧСИ. Част от същото на л.23-27, е
нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека от 20.02.2008г., с който ищцата е учредила в полза на банката
ипотека върху имот, описан по идентичен начин, както в издаденото от съдебния
изпълнител постановление за възлагане.
Ангажирани
са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.Л.Д.и К.Д.И...
Първият свидетел излага, че живее на семейни начала с ищцата. От 85-та година
била завършена вилата в нейното място, което
било оградено с телена ограда, а през 2005-2006г. направили нова ограда.
Бившият съпруг на Ю. построил двуетажна сграда за сина им, който починал, като
тази сграда се намира зад старата сграда. Зимата живеят в града, тъй като
зимните условия не позволяват да се живее в старата сграда. Новата сграда я
напуснали 2016г., там били наематели на банката. Старата сграда си има партиди
за ток и вода.
Свидетелят
Кирил Илиев твърди, че е съсед през едно място на мястото на Ю... 84-85 г. в
мястото на Ю.. имало къщичка, която съществува към днешна дата. Освен това в имота
има друга двуетажна сграда. Ю. ползвали допреди една, две години голямата къща,
старата къща не я ползвали. След като напуснали голямата къща, идвали в
постоянно в имота в старата част в малката къща и я ползват.
По искане на
ответника са разпитани свидетелите В.К.К. и Р.М.И..
Първата свидетелка сочи, че имотът в м. Самодивска поляна е собственост на
Инвестбанк от март месец 2012г., придобит с постановление за възлагане.
Свидетелката се занимавала с документите и твърди, че е бил ипотекиран целият
имот с постройките в полза на банката – около 600 кв.м. с две постройки – една
двуетажна и една по-малка. След прекратяване на договора за наем, Я. предала
целия имот на банката, който се охранява.
Свидетелят Р.И.
сочи, че познава имота, тъй като му било вменено като задължение да го обезпечи
срещу посегателства, обикаля имотите да ги наглежда. Имотът бил отдаден под
наем, но бил собственост на банката, ограден е, отзад има по-стара постройка и
една по-нова сграда за живеене. Видял наемателите за първи път в имота, когато
предавали ключовете. Банката сложила СОТ на съседна по-голяма сграда и по този
начин наблюдават имота. Запечатали голямата вила, а малката не са я
запечатвали, тъй като госпожата казала, че има нещо за изнасяне.
Съобразно
заключението на вещото лице Ж.Б. по първоначалната съдебно-техническа
експертиза /л.107-119/, сградата в мястото е отразена за първи път в КП/1987г.
със ЗП 34 кв.м. Вещото лице сочи, че от съпоставката между отразеното в плана
от 1987г. и съществуващата на терен едноетажна сграда, се установява, че между
тях е налице приблизително съответствие по местоположение и площ. В обследвания
имот има втора двуетажна сграда, която не е отразена в КККР и която е описана в
постановлението за възлагане от 20.03.2012г. В КККР е отразена само сграда с
идентификатор 10135.2515.30.1, която е със ЗП 34 кв.м. и е едноетажна, като
същата е отразена в кадастралния регистър като собствена на Инвестбанк въз
основа на постановлението за възлагане.
Вещите лица по назначената
повторна тричленна експертиза дават заключение /л.154-159/, че за първи път в
имота е отразена сграда при изработване на КП от 1987г., която е с площ от 34
кв.м. Нанесената в плана сграда отговаря по местоположение на съществуващата
едноетажна сграда на терена, която по измервания е с площ от 43 кв.м. В
процесния имот е изградена втора двуетажна сграда съгласно разрешение за строеж
от 2006г. и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2007г., която е със ЗП
от 80 кв.м. Описаната в постановлението за възлагане сграда съответства на
изградената втора сграда в имота със ЗП от 80 кв.м. Двуетажната вилна сграда не е отразена в
кадастралната карта. В КККР е отразена едноетажната сграда. Вещите лица сочат,
че съобразно описанието, предмет на възлагането е дворно място с площ от 543
кв.м. съгласно НА от 1994г., ведно с изградената в него двуетажна сграда, като
към момента на постановлението за възлагане, ПНИ, одобрен със Заповед на
областния управител от 2003г. не е приложен.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Налице е в процесния случай извънсъдебно
и съдебно оспорване на заявените права на ищеца от ответника, поради което съществува
правен интерес от търсената защита чрез предявяване на положителен
установителен иск за собственост.
Съгласно общия принцип
за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните следва да ангажира доказателства
в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти,
като ищцата следва да установи
правото си на собственост върху процесните имоти на сочените
придобивни основания. Ответникът следва
да установи обстоятелствата изключващи правата на ищцата,
в това число възражението си за осъществяване на непрекъснато и спокойно владение върху имотите, предмет
на спора.
В настоящия процес ищцата поддържа да се легитимира като
собственик на заявените недвижими имоти, както следва: по отношение на
сградата, твърди собствеността да е придобита по силата на решение за
одобряване на споразумение относно имуществените отношения между нея и бившия й
съпруг, с което в нейн дял е поставено процесното дворно място с площ от 543
кв.м., като в предходен момент сградата е станала собственост на съпрузите по
приращение, чрез построяване на едноетажната постройка в дворното място. По
отношение на 72 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор10135.2515.3730, се заявява придобивно основание по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът оспорва
правата на ищеца с възражение да е придобил собствеността по силата на
постановление за възлагане в изпълнително производство, както и по силата на
придобивна давност, чрез упражняване на добросъвестно владение в период повече
от пет години, считано от момента на придобиване на имота с постановлението за
възлагане от 20.03.2012г.
Няма спор по делото,
че ищцата е придобила правото на собственост върху процесното дворно място,
ведно с изградените в него постройки преди да встъпи в правоотношение с
ответното дружество. Липсва спор и относно обстоятелствата, че Ю.С. е учредила
ипотека върху поземлен имот и сграда, като в резултат на проведено принудително
изпълнение, имотът е изнесен на публична продан, като имотът, предмет на
продажбата, е възложен с акт на съдебния изпълнител – постановление за
възлагане от 20.03.2012г., на ответника „И.” АД. Спорен по делото е въпросът
относно обема на правото на собственост, което ответникът е придобил по силата
на постановлението за възлагане.
При така очертания
предмет на спора и анализирайки събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав намира следното:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства
и заключения по назначените първоначална и тричленна експертизи, които съдът
изцяло кредитира като обективно и компетентно дадени и съответстващи на
събраните писмени доказателства, че предмет на постановлението за възлагане е
дворното място, ведно с построената през 2006г. двуетажна сграда с РЗП от 140
кв.м. Съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства, както и от
описанието на имота във възлагателното постановление, се достига до безспорен
извод, че старата едноетажна постройка не е предмет на акта на съдебния
изпълнител. Макар в същия да е посочен идентификаторът на едноетажната сграда
по КККР, в постановлението ясно и недвусмислено се визира само една постройка –
двуетажна, като от последващите пояснения относно
застроена и разгъната застроена площ, както и описание на конкретните
помещения, които се намират на всеки от етажите, се изяснява, че
постановлението касае единствено новата двуетажна сграда в поземления имот и
само тя е възложена на купувача по изпълнителното действие. Посочването на
идентификатор, съдът намира, че се дължи на факта, че в кадастралната карта
липсва отразяване на двуетажната сграда, респективно същата не е снабдена с
идентификатор, което е довело до погрешно изписване на идентификатора на
едноетажната постройка в постановлението. Аргумент в подкрепа на изложеното е и
фактът, че видно от съдържанието на ипотечния акт, едноетажната постройка в
имота не е предмет на учредената договорна ипотека.
При горния извод следва да бъдат съобразени дадените
задължителни указания с ТР 5/18.05.2017г. по т.д. 5/2015г. ОСГК на ВКС. В
мотивите на същото е пояснена правната природа на постановлението за възлагане
в изпълнителното производство, като е посочено, че постановлението на съдебния изпълнител
за възлагане на имота е едностранен
властнически акт, с който се удостоверява,
че определен недвижим имот е възложен на купувача.
От деня на влизане
в сила на постановлението за възлагане /чл. 496, ал. 2,
изр.1 ГПК, редакция с ДВ бр.
49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването
чрез публична продан като самостоятелен
специфичен придобивен способ по смисъла
на чл. 77 ЗС. С оглед предвиденото, че купувачът придобива всички права, които
длъжникът е имал върху имота /чл.
496, ал. 2
ГПК/, както и с оглед възможността третите лица да защитават
правата си върху продаден на публична продан
имот с иск за собственост /чл. 498, ал.
2, изр. 2
ГПК/, публичната продан се характеризира като деривативен придобивен способ.
Диспозитивът на тълкувателния акт указва, че при придобиване на правото на собственост
върху недвижим имот на основание
публична продан, ако в постановлението за възлагане на
съдебния изпълнител не фигурира построената
в имота сграда, върху същата не
е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на
възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител
и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява
самостоятелен обект на правото на
собственост, не намира приложение правилото на чл.
92 ЗС, за да
се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В случай, че същата представлява несамостоятелен обект на собственост,
правилото на чл. 92 ЗС се
прилага на общо основание. В процесния случай едноетажната сграда е съществувала
самостоятелно в дворното място и отговаря на изискванията за самостоятелен
обект на правото на собственост с предназначение вилна сграда, поради което и
доколкото съдът достигна до извод, че не е предмет на постановлението за
възлагане, то ответникът не би могъл да се легитимира като собственик на
постройката по силата на възлагането в негова полза на земята.
В светлината на изложеното, че купувачът на публичната продан
придобива всички права, които е имал длъжникът
върху имота и съобразно общото правило при
деривативните основания, че никой не може да прехвърли повече права отколкото
сам притежава, по отношение на заявените 72 кв.м. ид.ч. следва да бъде
съобразено следното: няма спор по делото, че по отношение на тази площ е
издадена приетата по делото заповед по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Т.е.,
процесният имот попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която е изработен
и одобрен план на новообразуваните имоти, като по силата на пар.4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването
на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва
със заповед на кмета на
общината. Заповедта е издадена на 19.06.2012г., при което към
момента на постановлението за възлагане, фактическият състав на придобиване на
доплатените 72 кв.м. от имота не е бил завършен и тази площ не е била част от
патримониума на ипотекарния длъжник. Респективно в тази част /за горницата
над 543 кв.м./ постановлението за възлагане не е могло да произведе
вещнопрехвърлително действие, независимо, че имотът е индидивидуализиран
съобразно заснемането му по кадастрална карта доколкото последната няма
характер на план, годен да породи права съобразно отразяванията. Правото на
собственост за тези 72 кв.м. е възникнало едва със заповедта по пар.4к ПЗР на
ЗСПЗЗ въпреки отразяването на тази площ в кадастралната карта като част от
имота на ищцата. Площта, макар да не е първостепенен индивидуализиращ белег на
имотите, в случая, при наличие на одобрен ПНИ, правото на собственост можде да
възникне, а оттам и да премине към купувача, само след стабилизиране на
заповедта по пар.4к.
В тази връзка и по отношение на
възражението на ответника за придобиване на постройката и земята по силата на
изтекла кратка придобивна давност, съдът намира, че при извод спорните имоти да
не са били част от прехвърлителното основание – постановление за възлагане,
ответникът не би могъл да има качеството на добросъвестен владелец доколкото не
е изпълнено изискването на нормата на чл.70 ЗС ответникът да владее вещта на
правно основание, годно да го
направи собственик. Ведно с изложеното, следва да се
посочи, че сключеният между страните договор за наем не опровергава горните изводи,
тъй като в същия имотът е описан с площта си от 543 кв.м., като под наем е
отдадена само двуетажната сграда в имота. Съответно липсват данни ответникът да
е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху цялата площ на имота,
както и върху находящата се в него едноетажна постройка.
Така мотивиран, съдът намира, че с
оглед разпределената доказателствена тежест, ищецът установи по пътя на пълно и
главно доказване правата си върху процесните ид.ч. от земята и едноетажна
сграда, находяща се в процесния имот на заявените основания, а ответникът не
доказа противопоставимо право на собственост, поради което предявеният иск за
собственост е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, отправеното
своевременно искане и представените доказателства и на осн. чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер
от 1131.50лв., от които 139.50лв. държавни такси, 152лв. депозит за експертиза
и 840лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Ю.С.Я., ЕГН **********
с адрес *** приморски полк 122, вх.Б, ет.9, ап.18 и ответника
”И.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, че Ю.С.Я., ЕГН **********, с адрес ***
приморски полк 122, вх.Б, ет.9, ап.18, е
собственик на 72 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2515.3730 по КККР на на гр. Варна, одобрени със Заповед РД –
18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ
се в гр.Варна, с.о.”А.М.”, целият с площ от 615 кв.м., при съседи: ПИ №
10135.2464.59, 10135.2515.31, 10135.2515.9515, 10135.2515.29 и 10135.2515.3728, ведно с изградената в същия имот едноетажна вилна сграда с идентификатор
10135.2515.30.1, с площ от 34 кв.м., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ”И.” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ю.С.Я., ЕГН ********** с
адрес *** приморски полк 122, вх.Б, ет.9, ап.18 сумата от 1131.50лв. /хиляда сто тридесет и един
лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: