РЕШЕНИЕ
гр.С., 26.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора .....…….…..... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 12 559 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията на субективно съединяване са предявени искове с правно осно-вание чл.226, ал.1 КЗ.
В исковата молба на О.А.Х. и С.Х. *** се твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 28.05.2006 г. в гр.С., е заги-нал синът им В. Х., роден на *** г., както и че във връзка с това про-изшествие е било образувано нохд № 5 138/2006 г. по описа на СГС, НК, 21 с-в, който е признал подсъдимият водач на МПС – л.а.”А.” с ДК № *******, П.Г.Н. за виновен в извършването на това деяние, поради допуснати нарушения на чл.20, ал.2 . Поддържа се и че по същото дело виновният водач е бил осъден да заплати на ищците и обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния син в размери от по 75 000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва от деня на събитието и направените разноски; че въз основа на застрахователна полица № 008111 от 30.12.2005 г. със срок на действие от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г. гражданс-ката отговорност на водача П.Н. е била застрахована при ответното дружест-во, което следва да ги обезщети за нанесените им вреди, но въпреки уведомяването му с подадена от ищците молба, не е направило това по доброволен ред. Излагат се доводи и че сем.Христови са търпели, търпят и ще продължават да търпят моралните последици от смъртта на сина им, който е бил в началото на живота си – само на 27 години; че вследствие на внезапната му кончина в дома им са се настанили мъката и скръбта; че същите са загубили съня си и страданието е станал неизменен техен спътник; че е изчезнала радостта от живота им и същите непрестанно мислят за ненавременната смърт на обичното им момче.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетения за твърдените неимуществени вреди в размери от по 120 000, 00 лева за всеки един от тях, заедно със законната лихва, считано от 29.05.2006 г. до окончателното заплащане на сумите и направените разноски по делото.
Ответникът – Застрахователна компания /ЗК/ “Л.И.” АД, гр.С. оспорва изцяло предявените срещу него искове - и по основание и по размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията: за изключи-телна вина на водача на МПС за настъпване на вредоносния резултат; за наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и леталния изход, както и твърденията за тър-пени неимуществени вреди от ищците. Релевира становище и че дружеството не е из-паднало в забава на посочената в исковата молба дата, доколкото не са изпълнени из-искванията на чл.223 КЗ, респ. чл.8 от Наредба № 24 за задължителното застраховане. Навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на почина-лото лице - с правно основание чл.**, ал.2 ЗЗД, изразяващо се в неизползване на инер-ционен обезопасителен колан. Подробни съображения излага в писмени бележки. Пре-тендира присъждането на разноски по производството.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съглас-но разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Не се спори в процеса, което е
видно и от приложеното по него заверено копие от присъда № 11/28.05.2008 г.,
постановена по нохд № 5 138/2006 г. по описа на Софий-ски градски съд /СГС/, НК, 21 състав, влязла в сила
на 30.06.2009 г. /след изменението й с решение № 207/30.06.2009 г. по внохд № 285/2009 г. на САС, НО, 4 с-в в частта относно
повдигнатото обвинение за допуснато нарушение на чл.20,
ал.2 ЗДвП/, че подсъдимият по това дело П.Г.Н. с ЕГН ********** е признат
за ВИ-НОВЕН в това, че на 28.05.2006 г. около 19,50
ч. в гр.С., ж.к.”Н.” на ул.”Х.К.”
срещу бл.123 при управление
на МПС – лек автомобил /л.а./ „А.
От разглеждания акт е видно и че със същия на основание чл.45 ЗЗД подсъди-мият е осъден да заплати на О.А.Х. с ЕГН ********** и на С.Х.Х. с ЕГН ********** обезщетения за причинените им с деянието неимуществени вреди от смъртта на В.С. Х. в размери от по 75 000,00 лева - за всеки от тях, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.06.2006 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.
От цитираното доказателство се установява и че осъденото лице П.Г.Н. е правоспособен водач на МПС, който на основание чл.78А, ал.4 във вр. с чл.343г, във вр. с чл.343а, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”в” и чл.342, ал.1, пр.3 от НК е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила; че при определянето на размера на обезщетенията за неимуществените вреди съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са взети предвид: близките родствени връзки между ищците и починалия; възрастта на последния, съществувалите в семейството връзки на дълбока взаимна привързаност и вида и обема на търпените вреди от двамата родители от загубата на техния най-близък човек. При произнасянето по визирания въпрос в мотивите на акта не са обсъждани и излагани доводи относно наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постра-далия В. Х..
От удостоверение за наследници № 4 364/19.06.2006 г., издадено от СО, район „С.” се констатира, че пострадалият В.С. Х., ЕГН ******-6521 след смъртта му на 14.06.2006 г. /акт за смърт № 406/16.06.2006 г. на р-н „Слати-на”, С./, е оставил за негови наследници по закон лицата: С.Х. Хрис-тов, роден на *** г. – баща и О.А.Х., родена на *** г. – майка.
С оглед взетите от страните
становища по предмета на спора - в производст-вото е
приет за безспорен и фактът относно наличието на валидно застрахователно пра-воотношение по риск „Гражданска отговорност” на
автомобилистите относно л.а."А." с ДК № *******
по полица № 008111/22 3 06-0007037, сключена на 30.12.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищците са допус-нати и събрани и гласни доказателства - показанията на свидетелката Славена Х. Станчева – съпруга на брата на ищеца.
При проведения разпит визираното лице поддържа, че семейството на О. и девер й С. е било много сплотено; че те са обичали децата си и децата им по-между си също са се обичали, въпреки голямата разлика между тях от 7 години; че след като е станалата катастрофа със сина им В. Х., ищците първо тях са извика-ли и когато са отишли, за да ги успокоят, обстановката е била много напрегната; че докато В. е бил в болницата преди да почине – 16-17 дни, свидетелката е ходила там всеки ден с майка му; че всичко е било много страшно, тъй като лекарят всеки ден е казвал, че нещата могат да завършат с трагичен край, както и че за О. е било много тежко, защото не е можела да сподели нищо със С., тъй като той е бил изпаднал в „някакво състояние”, в което не е можело да му се каже нищо страшно и лошо.
Депозират се показания и че когато са съобщили за смъртта на В. на девер й, той се е подул целия и е изпаднал в стрес; че той дори не е можел да говори, тъй като езикът му е бил подут; че О. също е приела случилото се много тежко, но е плачела тайно от съпруга си, за да не го стресира още повече; че тя е трябвало да го пази, защо-то С. никак не е бил добре, както и че след смъртта на сина им са започнали болестите му – появил се е диабет; подували са се краката му, съотв. когато след смъртта на В. е дошъл в дома на свидетелката – целият е треперил.
Г-жа Станчева свидетелства и че преди произшествието ищците са били съвсем различни; били са весели хора, обичали са компаниите, канили са гости в тях, както и че сега О. трябва да бъде много силна, защото някой трябва да продължи да се грижи за малкия им син.
Във връзка с установяване на обстоятелствата по наведеното от него възраже-ние за съпричиняване на вредоносния резултат, по искане на ответника в производство-то е изслушана съдебно-медицИ.ка експертиза /СМЕ/, изготвена от вещото лице д-р М.Г., специалист по съдебна медицина.
От приетото заключение на същата, неоспорено от страните, и поясненията на експерта, дадени в о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК, е видно, че с оглед получените травматични увреждания от пострадалия В.С. Х. и деформациите на лекия автомобил може с категоричност да се приеме, че към момента на ПТП пос-ледният е седял на предна дясна седалка; че с оглед данните от събраните по делото ма-териали В. Х. не е бил с поставен предпазен колан, както и че предвид меха-низма на процесното ПТП - в случай, че това лице е било с правилно поставен обезопа-сителен колан, не може да се приеме, че това би ограничило движението на тялото му непосредствено след удара и че не биха се получили тези травматични увреждания, тъй като описаните травми на същия са получени не само от борда на купето на МПС, но и от тавана и деформираната дясна предна врата, до която е седял пострадалият.
В о.с.з. вещото лице е пояснило и че при този механизъм на инцидента, при който има падане на автомобила в коритото на речен канал и преобръщане на таван, не е възможно да се твърди, че коланът е могъл да предпази пътникът В. Х. от получените увреждания.
Безспорно е в процеса, че въз основа на влязлата в сила присъда по нохд № **38/2006 г. на СГС, НК, 21 състав на О. и С. Христови на 28.09.2009 г. са издадени изпълнителни листове за присъдените им с нея суми от по 75 000,00 лева, ведно със законната лихва от 14.06.2006 г. до окончателното им заплащане и напра-вените в това производство разноски, както и че ответното дружество не е извършвало престации във връзка с процесното събитие в полза на ищците.
При направената констатация по оригиналите на изпълнителните листове в о.с.з., проведено на 13.11.2012 г., е установено, че в последните не са налице отбелязва-ния за извършени плащания по тях.
При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице условията за ангажиране отговор-ността на ответника по предявените срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, с която норма е признато правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания риск - собственикът на МПС и всеки ползващ го на законно основание водач /чл.257, ал.2 КЗ/, е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото му се обезщетение в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка “Гражданска отговор-ност” по чл.223, ал.1 .
Извършването на процесното деяние, съставляващо престъпление по НК, про-тивоправността на същото и вината на застрахования водач П.Н., установе-ни в производството с постановената от наказателния съд присъда, задължителна за настоящия състав в пределите, посочени в чл.300 ГПК, е безспорно, че това лице е осъществило института на непозволеното увреждане спрямо ищците, причинявайки в резултат на ПТП от 28.05.2006 г. смъртта на техния син.
От посочения съдебен акт, приложеното удостоверение за наследници и събра-ните в производството гласни доказателства /обсъдени по-горе в мотивите/ се констати-ра и че вследствие на това деяние, ищците са претърпели претендираните от тях по делото неимуществени вреди от смъртта на низходящия им – душевен дискомфорт, различни негативни изживявания и страдания, както и че тези вреди са пряка и непос-редствена последица от настъпването на това събитие.
Наличието на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД и валиден застрахователен договор по риск "Гражданска отговорност” към 28.05.2006 г. - момента на произшествието, сключен с ответника, в качеството му на застраховател относно моторното превозно средство, от чието неправомерно управление са причине-ни установените в процеса неимуществени вреди на О. и С. Христови от смъртта на сина им В. Х., обуславя основателността на предявените от съ-щите искове по реда на чл.226, ал.1 КЗ - за заплащане на обезщетения за тяхната обезв-реда.
За да се произнесе по въпроса
относно размера на дължимите се вземания – ос-новавайки
се на разясненията, дадени в т.11 от ППВС № 4/1968 г., съдебният състав взе
предвид: приетото по гражданските искове относно отговорността на деликвента в присъдата на СГС по нохд
№ 5 138/2006 г. /имаща характер на влязло в сила решение в тази част,
задължително за ищците и настоящия състав на основание чл.297 ГПК/; функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от
тази на извърши-теля, определена към момента на
настъпване на вредите през
Да посочените стойности разглежданите претенции следва да бъдат уважени, а в останалата им част до пълните претендирани суми от по 120 000,00 лева за всеки ищец – заявените искове по чл.226, ал.1 КЗ трябва да бъдат отхвърлени, като неоснова-телни и недоказани.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на ищците, че на същите следва да се определи допълнителна сума за обезщетение, освен присъдената им за плащане от виновния за ПТП водач, тъй като отговорността на застрахователя не е самостоятелна, а има вторичен характер спрямо деликтната отговорност на извърши-теля, а в конкретния случай последната е определена с влязъл в сила съдебен акт – за-дължителен за тези лица и съда, което изключва възможността този въпрос да бъде пре-решаван в настоящото производство. Съобразно правната същност на разглеждания вид застраховка, застрахователят не може да заплати нещо повече от това, което дължи застрахованото лице /в т.см. и разясненията, обективирани в мотивите по т.1 от ТР № 2/ 06.06.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. на ОСТК на ВКС/, като по силата на чл.226, ал.2 КЗ неговата отговорност може само да бъде намалена при наличието на някои от установе-ните в тази норма предпоставки.
Неоснователно е й релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия низходящ на ищците. С ангажираните по делото доказателства от страна на ЗК „Л.И.” АД не бе установено в процеса – чрез провеждането на пълно и главно доказване от това дружество, че неизползването на предпазен колан от страна на В. Х. като пътник в л.а., е допринесло за нас-тъпването на неговата смърт. Съгласно приетото заключение на СМЕ с поясненията на в.л., дадени в о.с.з., с оглед механизма на инцидента и настъпилите деформации по МПС в областта на тавана и дясната страна на л.а., където е седял пострадалият, с нав-лизане навътре в купето на предната дясна врата, в конкретната ситуация не може да се приеме, че използването на правилно поставен предпазен колан би предотвратило по-лучаването на установените травматични увреждания, довели до неизбежния смъртен изход за това лице; че би могло да го предпази от тези увреждания, които данни изключват обосноваването на еднозначен, а още по-малко на категоричен извод: че при използването на предпазен колан не би настъпил летален изход за пострадалия. Нали-чието на съпричиняване не е пряко обусловено от съществуването на противоправно поведение на пострадалото лице, а от обстоятелството: дали поведението на послед-ното обективно е допринесло за настъпването на неблагоприятния резултат /в т.см. и разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците и закон-ната лихва върху присъдените суми, считано от 14.06.2006 г. – датата на смъртта на сина им, както и в полза на СГС сумата 6 000,00 лева – държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК. За времето преди 14.06.2006 г. на ищците не се дължи заплащането на законна лихва, предвид това, че едва от момента на кончината на техния близък за същите е възникнало правото за обезвреда в качеството им на увредени лица от обсъжданото събитие.
На ищците не се дължат и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, тъй като до приключване на настоящото производство не са представили доказателства за извършването на такива. По реда на чл.38 ЗА не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение на пълномощника на същите, тъй като цитираната разпоредба е прило-жима само при наличието на двустранно подписан договор между страна в процеса и нейния процесуален представител-адвокат, с конкретно посочване на основанието по чл.38, ал.1 ЗА за оказаната безплатна помощ по този ред, а такава уговорка в приложе-ния по делото договор - не е налице /графа "Договорено възнаграждение" не е попълне-на/. Възможност за приложението на визираната норма от ЗА въз основа на едностран-но волеизявление на пълномощника, каквато е дадената хипотеза, не е предвидена в закона.
Съразмерно с отхвърлената част на претенциите, на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК ищците следва да заплатят на ответното дружество направените от него разходи в хода на производството за СМЕ и такса за издаване на съдебно удостоверение, както и юрисконсултско възнаграждение, в размери от по 1 122,19 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.” АД със седалище и адрес на уп-равление: гр.С., бул."Ч.В.” № ** Д, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на О.А.Х. ***, с ЕГН **********, сумата 75 000,00 /седемдесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за не-имуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка със смъртта на сина й В.С. Х. с ЕГН **********, настъпила на 14.06.2006 г., вслед-ствие на ПТП на 28.05.2006 г., заедно със законната лихва, считано от 14.06.2006 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния му предявен размер от 120 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.” АД със седалище и адрес на уп-равление: гр.С., бул."Ч.В.” № ** Д, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ на С. Х. ***, с ЕГН **********, сумата 75 000,00 /седемдесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка със смъртта на сина му В.С. Х. с ЕГН **********, настъпила на 14.06.2006 г., вследствие на ПТП на 28.05.2006 г., заедно със законната лихва, считано от 14.06.2006 г. до окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пъл-ния му предявен размер от 120 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА О.А.Х. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Застрахователна компа-ния “Л.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В.” № ** Д, ЕИК ********* сумата 1 122,19 лева /хиляда, сто, двадесет и два лева и деветна-десет стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х. ***, с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания “Л.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В.” № ** Д, ЕИК ********* сумата 1 122,19 лева /хиляда, сто, двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ч.В.” № ** Д, ЕИК ********* да ЗАПЛАТИ
по сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 6 000,00
/шест хиляди/ лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двусед-мичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: