Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 28.04.2020год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Галина Стоянова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.
дело № 11771 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от С.Т.Н. срещу П.на Р.Б.искове, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 2-ро от ЗОДОВ/ред.ДВ.98/2012год./ и чл. 86
от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 100000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
повод повдигнато обвинение по пр.пр. № 10339/2012год.
по описа на СГП, ДП сл.д. № 122/2012год. по описа на НСлС, ведно със законната
лихва, считано от 19,09,2014 г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се
съображения, че с постановление за привличане на обвиняем от дата 24.01.2013г.,
ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по
чл.288, алт. 2-ра от НК по пр.пр. № 10339/2012год. по
описа на СГП, ДП сл.д. № 122/2012год. по описа на НСлС, образувано с
постановление за образувано на наказателно производство от 22,11,2012год. на Л.К.–
прокурор при СГС. Поддържа се, че на заседание от 07.02.2013г., ВСС, е взел
решение, с което на основание чл. 320, ал.1 от ЗСВ, ищецът е бил отстранен
временно от длъжността прокурор в Апелативна прокуратура - София, до
приключване на образуваното срещу него наказателно производство. Твърди се, че
след извършване на разследване, с Постановление за прекратяване на наказателно
производство от дата 30.06.2014г. е прието ищецът да не е осъществил състава на престъпление по
чл.288 от НК, не е налице съставомерност между
извършеното деяние и състава на престъплението по чл. 288 от НК и фактическите
данни, както и че доказателствата, съдържащи се в наказателното производство,
не съставляват престъпно деяние по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Поради
горното е прекратено наказателното производство по ДП сл.д. № 122/2012г. по
описа на НСлС, пр. № 10339/2012г. на СГП срещу С.Н. за престъпление по чл.288
от НК. Излагат се доводи, че постановлението е влязло в законна сила на
19,09,2014год.
Поддържа се, че
въз основа молба на ищеца, той е бил възстановен на длъжност „прокурор“ в
Апелативна прокуратура – гр. София, с ранг „прокурор във ВКП и ВАП“ с решение
на ВСС от протокол № 38/11,08,2014год.
Навежда доводи, че наказателното производство е продължило през един
значителен период от време – 23,11,2012год. 19,09,2014год. На база повдигнатото
обвинение той е бил отстранен от длъжност, което го оставило без доходи за
година и осем месеца, което наложило да разчита на помощ от роднини и приятели.
Изпитвал изключително силен стрес и унижение, била му причинена тежка
психическа травма. Голяма част от социалното му обкръжение се отдръпнало от него. Поради
повдигнатото обвинение възникнали и семейни проблеми, довели до раздяла с жената,
с която бил във фактическо съжителство. След обвинението той се променил –
затворил се в себе си, изгубил мотивация за работа и желание за контакт с други
хора. Обвинението се отразило тежко и на близките му- синът му отказвал да посещава
училище поради постоянните подигравки по адрес на баща му. Обвинението било
широко тиражирано в медийното пространство, като ищецът бил описван в
неблагоприятна светлина, включително цитиран и Главният прокурор, от чиито
изявления се създавало впечатление, че ищецът е личност извършила престъпление.
Медийното отразяване на делото сочи да е имало изключително негативно влияние
върху професионалния авторитет и доброто
име на ищеца в обществото. Излагат се съображения, че предвид заеманото от него
обществено положение и професионална среда като прокурор в Апелативна
прокуратура, повдигането на обвинение в извършването на престъпление във връзка
с работата му, предизвиква негативни преживявания значително над нормалните.
Твърди собственото му поведение да не е довело до забавяне на наказателното
производство.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът-П.на Р.Б.в
указания законоустановен
срок по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата
претенция. Поддържа по делото да не се установява за ищеца да са настъпили
твърдените в исковата молба вреди. При условията на евентуалност сочи претендирания
размер на обезщетение да е прекомерен. Релевира възражение за приложение на чл.
5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като увреждането е причинено по изключителна вина на
пострадалия. Оспорва началния момент, от който следва да бъде начислена законна
лихва, както и заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение
вземането за лихва за периода преди 09,09,2016год. –
три години преди подаването на исковата молба.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С постановление за образуване на наказателно
производство от 22,11,2012год. на прокурор при СГП /л. 17/ е образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител – прокурор при Софийска градска прокуратура за това, че
като орган на власт – прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София, чрез
подаване на допълнителни мотиви към касационен протест срещу присъда по ВНОХД №
251/2011год. е осуетил наказателното преследване срещу подсъдими по това дело
лицa, като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 288 от НК.
С постановление от 23,11,2012год. на прокурор при Апелативна прокуратура –
гр. София /л. 21/ предходното постановление е отменено, като е разпоредено
образуването на наказателно производство срещу ищеца – С.Н..
Видно от протокол за разпит на свидетел, ищецът е
бил разпитан в това качество на 06,12,2012год.
С постановление от 24,01,2013год. на следователи от Национална следствена
служба по ДП сл.д. №
122/2012г. по описа на НСлС, пр.
№ 10339/2012г. на СГП /л. 25/, ищецът е привлечен като обвиняем
за това, че като орган на власт – прокурор в Апелативна прокуратура – гр.
София, чрез подаване на допълнителни мотиви към касационен протест срещу
присъда по ВНОХД № 251/2011год. е осуетил наказателното преследване срещу
подсъдими по това дело лица, като по този начин е осъществил състава на
престъпление по чл. 288, алт. 2-ра от НК. Наложена му е и мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 5000,00 лв. Постановлението е обявено на 28,01,2013год. С определение от
19,02,2013год. по нчд № 787/2013год. по описа на СГС,
НО, 10-ти състав, мярката за неотклонение на ищеца е изменена на „Подписка“.
Видно от представения по делото кратък стенографски
протокол № 5 /л. 28/, на заседание от 07,02,2013год., Висшият съдебен съвет е
взел решение за временно отстраняване от длъжност на ищеца – С.Т.Н., като
прокурор в Апелативна прокуратура – гр. София, до приключване на образуваното
срещу него наказателно производство.
С постановление от 30,06,2014год. на прокурор при СГП по ДП
сл.д. № 122/2012г. по описа на НСлС, пр. № 10339/2012г. на СГП /л. 40/, наказателното
производство срещу ищеца е било прекратено. С влязло в сила на 19,09,2014год. определение
от 04,09,2014год. по НЧД № 3793/2014год. по описа на СГС/л. 47/, образувано по
жалба на ищеца, постановлението е потвърдено.
Видно от извлечение от протокол № 44 /л. 54/, на
заседание от 09,10,2014год. ВСС е взел решение за възстановяване, на осн. чл. 231 от ЗСВ, С.Т.Н. на
длъжността „прокурор“ в Апелативна прокуратура – гр. София, с ранг „прокурор
във ВКП и ВАП“, считано от датата на вземане на решението.
По делото са представени преписи /л.
55 и сл./ от вестниците „Труд“, „Стандарт“, „24
часа“, „Монитор“ и др., както и извлечения от електронни страници – „Mediapool.com“ и „Legalworld.bg“, в които подробно са отразени действията,
за които на ищеца е повдигнато обвинение и последващото наказателно
производство.
С решение от 15,03,2016год. по образувано срещу ищеца дисциплинарно
дело № 14/2012г. на дисциплинарен състав на ВСС е отправено предложение до ВСС
да приеме, че ищецът С.Т.Н. не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и да не му се налага дисциплинарно наказание по чл.
308 от ЗСВ. Видно от пълен стенографски протокол № 17 /л. 187/, на заседание от
07,04,2016год.
ВСС е приел
че ищецът не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4,
т. 5 от ЗСВ /л. 188/.
По делото са представени протоколи за разпит на
свидетели в наказателното производство.
По делото се установява, че с участието са ищеца, в
качеството му на обвиняем са проведени шест на брой очни ставки с различни
свидетели по делото.
От заключението на изслушаната съдебнопсихологична
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че в резултат на
повдигнатото му обвинение психичният интегритет на ищеца е нарушен за
продължителен период от време, като не е възстановен напълно и към настоящия
момент. Привличането му като обвиняем е повлияло негативно на социалния му
живот с отдръпване от социални контакти, ограничаване на общуването, напрежение
в семейство му, неудобство пред децата и роднините му, както и пред обществото
като цяло. Ищецът преживял остро чувство за несправедливост, извършвана спрямо
него, за тенденциозност и преднамереност, тревога по отношение на бъдещето и
кариерното му развитие, чувство за неизвестност, несигурност, срам пред
обществото и близките, усещане за дистанциране и подозрение от страна на
колегите му, тежка обида от положението, в което е поставен, напрежение при
връщането му на работа, с усещане за продължаване на съмнението в неговата
невинност.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- И.Г.К., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. От
показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено
срещу ищеца му се е отразило неблагоприятно в личен и професионален план. Бил
разстроен, притеснен, ограничил социалните си контакти. Изживявал силно чувство
на обида. Досъдебното производство довело до разрив в отношенията с жената, с
която бил във фактическо съжителство и от която имал деца.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
от ЗОДОВ/ДВ бр. 98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано срещу ищеца
поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление,
характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между
вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно
§ 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По
делото бе установено, че е налице постановление за прекратяване на
наказателното производството от 30,06,2014год., поради това че извършеното от
ищеца деяние не съставлява престъпление, влязло в сила нa 19,09,2014год.-потвърдено с определение по НЧД № 3793 по описа за 2014год.
на СГС.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена
обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между причинените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 100000,00 лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на проведеното
наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва да
се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.288 от НК, за което е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, имащо
характера на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както и
лишаване от правото да се упражнява определена професия, липсата на данни за
други осъждания на лицето, предвид което инициираното наказателно производство
се отразява значително по-стресиращо и интензивно, за разлика от случаите в
които наказателното преследване е инициирано спрямо лице, което е осъждано или
срещу което е провеждано друго
наказателно производство, обстоятелството, че в случай, че бъде признат за
виновен, той би бил лишен от възможността да заема досегашната си длъжност на
прокурор или друга магистратска позиция, предвид разпоредбата на чл. 162, ал.
1, т. 4 от ЗСВ, продължителността на наказателното преследване от около 1
година, 7 месеца и 7 дни /съдът съобрази за начален момент на периода, за който се дължи обезщетение
постановлението за образувано производство срещу ищеца на 23,11,2012год.,
въпреки че формално не е привлечен като обвиняем, доколкото обезщетение се
дължи за вредите от извършени спрямо пострадалия процесуално –следствени
действия и последиците от тях - извършен е разпит на ищеца– така Решение № 431 от 11.04.2016 г. по
гр. д. № 2329/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, а за краен момент постановление
от 30,06,2014год. за прекратяване на
наказателното производство/. Съществен
момент при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е
обстоятелството, че обвинението срещу
ищеца е повдигнато във връзка с умишлено извършено престъпление при
осъществяване на професионалната му дейност, в качеството на прокурор, длъжност
призвана да следи за спазването на законността – 127 от КРБ. В този смисъл общественото очакване към лицата
осъществяващи определени професии-магистрати, полицаи, военни и др., във връзка
със спазването на морално-етични принципи, почтенност
и отдаденост е завишено, като подозрения засягащи
тези им качества, е от естество да урони съществено професионалния им имидж.
Следва да се прецени как наказателното преследване е засегнало
възможността на ищеца за служебно
израстване, професионалната му репутация сред колегите, професионалните му
изяви. В тази връзка се съобрази, че по причина необоснованото наказателно
преследване ищецът е лишен от възможността да упражнява професионалната си
дейност, в периода от 07,02,2013год. до 09,10,2014год.поради отстраняването му
от длъжност за срок от 1 година и 8 месеца, обстоятелство съставляващо тежко посегателство
върху професионалния авторитет на ищеца, в тази насока следва да се държи
сметка, че с оглед законодателната уредба към момента, през този период той не
е получавал възнаграждение, нито е могъл да заема друга длъжност или да развива
стопанска дейност, с които да си осигурява доходи, разглеждано в контекста на
необходимост от финансовата подкрепа от трети лица, което естествено засяга
самооценката на едно лице. Съобрази се и широкото медийно отразяване на
наказателното производство, доколкото обвинението е обусловено от твърдяно
деяние на ищеца във връзка с т.нар. дело „САПАРД“, проследявано със засилен
обществен и медиен интерес, притесненията от
стреса причинен на децата му,
влошаване на семейния климат и с оглед отражението на
извършеното спрямо него наказателно преследване и вида на установените
неимуществени вреди - доказани в хода на настоящото производство.
Отчитайки и социално - икономическият
стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетение е 30000,00лв., в който размер
следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за разликата до
100000,00 лв. като неоснователна.
При определяне на размера на обезщетението, съдът
взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение
обстоятелството, че по отношение на ищеца е наложена най-леката мярка за
неотклонение „подписка“ от 19,02,2013год. до края на наказателното
производство, обстоятелството, че наказателното производство е приключило в
разумен срок, както и обстоятелството, че ищецът все пак е продължил да
упражнява професията прокурор във САП, след възстановяването му на длъжност от
09,10,2014год. Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът е дал повод за образуваното на наказателното
производство. Такова поведение не се установява. В гражданското
производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в
процеса, тези факти подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение
на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство
– в този смисъл Решение № 67 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I
т. о., ТК. Представените по делото протоколи от разпит на свидетели в
наказателното производство доказват единствено съществуването на свидетел,
който има впечатления за правнорелевантни факти –
така Решение № 265 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 703/2011 г., IV г. о., ГК. От
данните по делото не следва извод за наличие на противоправно или
недобросъвестно поведение на ищеца, за което му е повдигнато обвинение. В тази
насока е и изводът на дисциплинарния състав на ВСС по образуваното по случая
дисциплинарно производство, както и решението на ВСС, с което е прието, че
ищецът не е нарушил своите служебни задължения.
По
претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, в конкретния случай от постановяването на акта за
прекратяване на наказателното производство. Постановлението за прекратяване на наказателното производство не е измежду актовете по чл. 412, ал. 2 от НПК, които
влизат в сила, тъй като съществува нормативната възможност служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестояща
прокуратура, а когато е обжалвано, постановените във връзка с
него съдебни актове /определенията на съда по
чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК/ подлежат на проверка по
реда на чл.
419, ал. 1 от НПК. Ето защо при ангажиране на отговорността на държавата
в хипотезата на прекратено наказателно производство поради недоказаност на
обвинението, е необходимо съобщаването му на лицето, претендиращо обезщетение от дейността на
правозащитните органи и лицето да не
е поискало наказателното производство да продължи и завърши с оправдателна присъда / Решение № 353 от
06.11.2015 г. по гр. д. №
892/2015 г., ГК ІVГО на ВКС по чл.290 от ГПК, решение № 197 от 17.05.2011г. по
гр. д. № 1211/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/. Приложимата
давност съгласно чл. 111, б. „В“ от ЗЗД е тригодишна. С оглед релевираното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за лихва на
осн. чл. 120 от ЗЗД и като съобрази датата на депозиране на исковата молба на
09,09,2019год., съдът намира да е погасена по давност претенцията за лихва преди 09,09,2016год., поради което обезщетение за забава се дължи,
считано от 09,09,2016год. до окончателното изплащане
на вземането.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал.
3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на
318,72 лв. от които 10, 00 лв. - д.т. и 280,00 лв. – депозит за вещото лице и
28,72 лв. – съдебни удостоверения.
На адв. И.П.П. на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се дължи
адв. възнаграждение съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 1059,00лв.
от общо 3530,00 лв. определено по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.”******да заплати на С.Т.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр. 2
от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 30000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца
обвинение, ведно със законната лихва от 09,09,2016год. до окончателното изпащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата над 30000,00лв. до пълния предявен размер от 100000.00лв. като неоснователeн,
както и претенцията за законната лихва за
периода от 19,09,2014год. до 08,09,2016год. като погасенa по давност.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул.”******да заплати на С.Т.Н., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, сума в размер
на 318,72 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес гр.София, бул.”******да заплати
на адв.И.П.П., съдебен адрес:*** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в размер на 1059,00лв. - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: