Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 05 юли 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 20.06.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието
на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело № 4856 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред
на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 срещу В.К.Г. с ЕГН **********
***.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответника
са се намирали в облигационни отношения, по силата на които му е доставял през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последният се
явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на
доставената му и потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно
ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2154/2018 г. на
Врачански районен съд, която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда
справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е
предявен настоящият иск.
Искането към съда е да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 300,89 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода
от 30.11.2015 г. до 30.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. Враца, ***********и
сумата 48,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 31.12.2015 г. до 02.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.05.2018 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с
чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В.К.Г.,
чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. В.И., е подал писмен
отговор, с който се взема становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва се наличието на облигационни отношения между
страните, както и са оспорени представените с исковата молба писмени
доказателства досежно тяхната истинност.
В заповедното
производство-ч. гр. дело № 2154/2018 г. на Врачанския районен съд липсва
подадено от длъжника В.К.Г. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като
исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че на името
на ответника В.К.Г.,***, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № 93,
че етажната
собственост на адрес гр.
Враца, ***********е взела
решение за сключване на договор с „Нелбо” ЕАД гр. София за
отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв
договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и
индивидуални сметки.
Видно от договор от 12.03.1990
г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и
справка от Национална база данни „Население” за ответника (л. 75-77 от делото),
Общински народен съвет гр. Враца е продал на ответника В.К.Г. и неговата
съпруга С.Ц.Г.процесния апартамент № ****, находящ се в гр. Враца, ***********
От гореописаните писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че
ответникът, като носител на правото на
собственост на самостоятелен имот в сграда-етажна собственост, която е взела
решение за доставка на топлинна енергия, е придобил качеството си на потребител на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.
От извлечение от сметка за абонатен № 93 на името на ответника се
установява, че за периода от 30.11.2015 г. до 31.07.2017 г. са
изчислени задължения за доставена топлинна енергия на абоната в размер на 300,89 лева и
лихва за забава в размер на 48,27 лева.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация-Враца”
ЕАД на
потребители от гр. Враца.
Изслушана е комплексна съдебно-техническа
експертиза, която прави заключение, че етажната собственост, в която се намира
посочения в исковата молба недвижим имот фактически е захранена с топлоенергия
с доставчик-ищцовото дружество, че радиаторите
в процесния апартамент са демонтирани (налична е само щранг-лира) и водомерът
за топла вода е затапен, поради което на ответника не са начислявани суми за
енергия, отдадена от радиатори и суми за топла вода, дяловото разпределение през процесния период
за имота на ответника е извършено в съответствие с нормативната
уредба и дължимите суми за топлинна енергия са правилно изчислени. Експертизата, въз основа на събраните по делото доказателства и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от топлинния
счетоводител „Нелбо“ ЕАД гр. София прави заключение, че сумите за топлинна енергия за
процесния период, включващи енергия, отдадена
от общо отоплително тяло щранг-лира, енергия, отдадена от сградна инсталация и
корекция на сметките, не са платени от ответника и са в размер на 300,89 лева и
лихва за забава в размер на 48,27 лева за процесния период. Съдът възприема
заключението на вещото лице, тъй
като съответства на събраните по делото доказателства.
От правна страна:
С мотивите на тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен
съд, ОСГК е прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и
титулярите на вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при
осъществяване на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за
управление на етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право
на собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират
поради неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е
участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед
тези съображения с решението се задължават съдилищата да прилагат за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за описания в исковата молба топлоснабден имот,
от което следва извод, че през процесния период страните са обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, представени по
делото.
По отношение на претендираните
суми за енергия, отдадена от общо отоплително тяло щранг-лира и корекция на
сметките:
От приетата комплексна съдебно-техническа експертиза се
установява, че фирмата за дялово разпределение е отчитала данните на
индивидуалните разпределители и е предоставяла информацията на ищеца, както и
че за процесния период дължимите суми за топлинна енергия са правилно и
законосъобразно начислени. Също от заключението на вещото лице съдът приема за
установено, че данните за реално потребената енергия, предоставени от фирмата
за дялово разпределение, са въведени в счетоводната система на ищеца и са взети
предвид при определяне размера на задълженията на ответника за
процесния период за енергия, отдадена от общо
отоплително тяло щранг-лира и сградна инсталация, които са отразени в извлечението от сметка,
като е извършена корекция в прогнозните месечни задължения, отразени във
фактурите. Тази корекция е извършена на база данните от главните отчети на общия
топломер в абонатната станция и съобразно кубатурата на жилището.
Относно доказателствената стойност на извлечението от сметката на ответника при
ищцовото дружество съдът приема, че същото отразява направени вписвания в
счетоводните книги на „Топлофикация-Враца” ЕАД относно задълженията му за доставена топлинна енергия през процесния
период. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи,
че счетоводните книги на ищцовото дружество са нередовно водени. В тази връзка
съдът приема, че извлечението от сметка съдържа вписвания в счетоводните книги
на дружество с редовно водено счетоводство, поради което същото представлява
доказателство за задълженията на ответника за потребената от него
топлинна енергия за процесния период.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване.
В
конкретния случай от представените договор
от 12.03.1990 г. за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти и справка от Национална база данни „Население” се установява,
че ответникът В.К.Г. и съпругата му С.Ц.Г.са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент през 1990 г., в режим на семейна имуществена
общност. Съгласно чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството, каквито безспорно
са задълженията за топлинна енергия, доставена в имот, притежаван от съпрузите
в режим на семейна имуществена общност. В разглеждания случай титуляр на
партидата при ищцовото дружество е ответникът В.К.Г., но облигационното
правоотношение е възникнало както с него, така и със съпругата му С.Ц.Г., като
двамата са солидарни длъжници и всеки от тях отговаря за целия размер на
задължението за доставена топлинна енергия.
Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства, съдът
приема за доказано, че ответникът В.К.Г. дължи на
ищцовото дружество сумата от 300,89 лева, представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за процесния период,
включваща дължими суми за енергия
за битово горещо водоснабдяване, енергия, отдадена от сградна инсталация и
корекция на сметките.
Относно вземанията за лихви:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия
на „Топлофикация-Враца“ ЕАД купувачите са длъжни да
заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съдът приема, че задължението за потребителя да
заплати всяка отделна месечна вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася.
Общият размер на лихвата за забава върху главница 300,89 лева и
за периода 30.11.2015 г. – 31.07.2017 г., видно от заключението на комплексната експертиза, възлиза на 48,27
лева.
По разноските:
Ищецът е направил по
заповедното производство следните разноски: сумата 75,00 лв. за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското
възнаграждение на ищцовото дружество по исковото производство съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лв.
По исковото производство ищецът
е направил разноски в размер на 575,00 лв. за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното ищецът има право на
разноски в размер на 75,00 лв. по заповедното производство, както и в размер на
575,00 лв. по исковото производство.
При този изход на делото за ответника не
възниква право на разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на В.К.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК *********,
гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9 сумата 300,89
лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до 30.06.2017 г. за
имот, находящ се в гр. Враца, ************, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.05.2018 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 48,27 лева, представляваща мораторна лихва върху
главното задължение за периода от 31.12.2015 г. до 02.05.2018 г., за които суми е издадена заповед № 1362
от 18.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2154/2018 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.К.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца“
ЕАД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „Максим горки“ № 9 сумата 75,00 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2154/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 575,00 лева-разноски
за държавна такса, депозит за особен
представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4856/2018 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: