Р Е Ш Е Н И Е № 94
Гр. Сливен, 30.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 37 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от А.А.Т.,
г. на С., със с. на п. п. в РБългария, ЕГН **********
и адрес *** срещу о. за в. в с., постановен с № 15/10.01.2019 г. от Контролиращ
служител при ГКПП – Аерогара София към ГПУ – София при РДГП – Аерогари в ГДГП –
МВР. Образуваното по жалбата производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на административния акт, както и се твърди, че същият е издаден от
некомпетентен орган. Липсвал и посочен срок на наложената забрана за влизане в
страната. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В
писмено становище от упълномощен процесуален представител се поддържа жалбата и
се моли съда да я уважи, с претенция за разноски. Заявява, че е ж. за б. г. и
от б. имат две д., з. е и.в с. Б., работи в с. с.ф. в Г., с намерение да прехвърли дейността й в България.
Правоотношенията, предмет на заповедта били регулирани с Директива 2008/115/ЕО,
транспонирана в Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ) - § 16, прави се позоваване на
чл. 2 § 1 и чл. 3 § 2 от Директивата. Административният орган не бил съобразил
и чл. 44 ал. 2 от ЗЧРБ, по силата на който законов текст компетентните органи
отчитат продължителността на пребиваване на територията на РБ, категориите
уязвими лица, наличието на производства по ЗУБ или производства за подновяване
на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на
пребиваване, семейното положение, както и съществуването на семейни, културни и
социални връзки с държавата по произход на лицето. Заповедта била
незаконосъобразна и предвид обстоятелството, че органът не е изложил мотиви
относно срока за налагане на мярката.
В с.з. административният орган контролиращ служител при ГКПП – Аерогара
София към ГПУ – София при РДГП – Аерогари в ГДГП – МВР, редовно и своевременно
призован, не се явява. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален
представител заявява неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли.
Твърди, че жалбоподателят смесва понятията „о. за в. в с.“ и „з. за в. н с.“. Наличието
на валиден документ от с. посолство в Б. не променяло факта, че на 10.01.2019
г. А.Т. е представил при граничната проверка паспорт с изцяло неистински стикер
на страница 03, отразяващ продължаване валидността на документа от 02.04.2015
г. до 01.04.2019 г. Счита, че статута на лицето и неговите икономически и
социални отношения са неотносими към обжалвания акт. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.01.2019 г. спрямо с. г. А.А.Т.,
пристигащ на Аерогара София с полет от Ф., била извършена документална проверка
на ГКПП, при която същият се легитимирал с паспорт № *********, издаден на
21.10.2010 г., като се установило, че притежава разрешение за постоянно
пребиваване в РБългария № *********, изд. на
12.09.2015 г. от МВР, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № ***. При извършване на
проверката компетентните органи констатирали, че стикерът, положен на стр. 03 от
с.я паспорт № *********, отразяващ валидността на документа от 02.04.2015 г. до
01.04.2019 г. е изцяло неистински. За установеното младши експерт при ГКПП –
Аерогара София извършил документно – техническо изследване на паспорт на С. №
*********, изд. на 21.10.2010 г. на името на А.А.Т.,
резултатите от което изследване били обективирани в
Експертна справка № 21/10.01.2019 г. Съгласно експертното заключение, паспортът
е истински, истински са стикери за удължаване
валидността на паспорта № № 00459149 и *********, а стикер за удължаване
валидността на паспорта № ********* (от 02.04.2015 г. до 01.04.2019 г.) е
неистински. Горното се установява и от Съобщение № 8177р-984/11.01.2019 г. на
командир на отделение група „03“, ГКПП – Аерогара София и Докладна записка рег.
№ 81770-1076/11.01.2019 г., съставена от същия орган относно недопуснат в РБългария г. на С., представил преправен с. паспорт.
Въз основа на горното Контролиращ служител при ГКПП – Аерогара София към
ГПУ – София при РДГП – Аерогари в Главна дирекция „Г. п.“ – МВР издал на
основание чл. 10 а.. 1 т. 7 от ЗЧРБ о. за в. в с. на с. г. А.А.Т., поради притежание на неистински, фалшив или
фалшифициран документ за пътуване. Актът е връчен на неговия адресат на същата
дата.
Към доказателствата по делото са приобщени Акт за встъпване в длъжност
на издателя на акта, Заповед № 3282з-1405/22.05.2017 г. за преназначаване на
същия на длъжност командир на отделение в 03 група на ГКПП – Аерогара София от
ГПУ – София към РД „ГП“ – Аерогари при ГД „Г. п.“.
Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства, същият е
подал на 25.05.2015 г. молба за придобиване на б. г. и е з. по силата на
нотариален акт от 07.11.2017 г. недвижим
и.в с. Б., общ. С. Съгласно Удостоверение за сключен граждански брак, издадено
на 19.06.2015 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при Община
Сливен, на 05.01.2009 г. в С. а. р. А.А.Т. е с.г. . с
М. Д. Ч.. А.А.Т. е с разрешено постоянно пребиваване
в РБългария с решение рег. № 157560/19.04.2011 г.,
съобразно Удостоверение рег. № 343000-4956/26.05.2015 г. на ОД на МВР – Сливен.
Съгласно удостоверения от 19.07.2018 г., А.А.Т. не е
о., срещу същия няма о. и н.н. п. и повдигнати
обвинения за престъпления от общ характер, има д. д., вписан е в регистъра на
населението с ЕГН ********** на 25.05.2011 г. с постоянен адрес ***.
Жалбата срещу постановения о. за в. в с. е подадена до съда, чрез
административния орган на 21.01.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо. В приложимия към настоящото
съдебно производство Закон за чужденците в РБългария
не е предвиден нарочен ред за обжалване на отказите за влизане в страната, но с
оглед въведения в чл. 120 от Конституцията на РБ принцип, съдилищата осъществяват
контрол за законност на актове и действия на административните органи, а гражданите
и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат освен изрично посочените със закон. Следователно, когато с
административен акт се засяга правната сфера на жалбоподателя и настоящото
оспорване не е изрично изключено със законова норма, то жалбата и
производството по нея се явяват допустими.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваният о. за в. в с. е издаден от
контролиращ служител на смяна при ГКПП – Аерогара София към Главна дирекция „Г.
п.“, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената му по силата на закона (чл. 3 ал. 1 от ППЗЧРБ) материална
компетентност. Съгласно цитираната норма, чужденец, който не отговаря на изискванията за
влизане в Република България, не се допуска в страната от органите за граничен
контрол, като за отказа се попълва единен стандартен формуляр за отказ за
влизане на границата съгласно част "Б" от Приложение V от Регламент
(ЕО) № 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно
Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
шенгенските граници) (ОJ, L 77 от 23.3.2016 г., стр. 1 – 52). В тази връзка
нормата на чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗЧРБ задължава чужденците, влизащи в РБ или
преминаващи транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на
пътуването, да притежават редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване. Идентично е съдържанието и на чл. 8 ал. 1 от същия закон, съгласно
която разпоредба, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава
редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато
такава се изисква. Липсата на редовен паспорт по смисъла на закона обуславя
приложимостта на цитирания чл. 3 ал. 1 от ППЗЧРБ, а именно: недопускане на
същия на територията на страната, каквото в процесния
случай е постановено с обжалвания акт. На следващо място, както се отбеляза по
– горе и противно на твърдяното в жалбата, отказът е постановен и от
компетентен орган - орган за граничен контрол и в предписаната от закона форма.
Правомощието за постановяване на такъв административен акт, компетентността и
формата на същия са регламентирани и в разпоредбата на чл. 16 ал. 3 от ЗЧРБ,
съгласно който, на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен
контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са
отразени причините за недопускането му на територията на страната, като образецът
на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. Цитираният формуляр е
нормиран като форма и съдържание в Приложение V,
част „Б“ от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение
на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). Ето
защо настоящата съдебна инстанция приема, че атакуваният административен отказ
отговаря на нормативното изискване за писмена и предметна форма и съдържание и
като издаден от компетентен орган за граничен контрол, съставлява валиден акт. Освен
като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваният о. за в. в с. се преценява от настоящата
съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите
материалноправни норми и при спазване на всички
съществени административнопроизводствени правила.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният о. за в.
в с. № 15/10.01.2019 г. е постановен с правно основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за чужденците в РБългария. Съгласно тази разпоредба, отказва се издаване на
виза или влизане в страната на чужденец, когато е направил опит да влезе в
страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени
документи, виза или разрешение за пребиваване. В процесния
случай последното е установено по безспорен и категоричен начин в хода на
административното производство. Видно от приобщената към преписката и
неоспорена Експертна справка № 21/10.01.2019 г. експерт при ГКПП – Аерогара
София е извършил документално – техническо изследване на паспорт на С. №
*********, изд. на 21.10.2010 г. на името на А.А.Т.,
в т.ч. чрез извършване на визуално изследване с помощта на видео – спектрален компаратор и стереоскопичен микроскоп, при която е установил,
че стикер за удължаване валидността на документа № ********* е неистински. Ето
защо съдът приема, че за издаване на процесния о. за
в. в с. са били налице както фактически, така и правни основания и същите са
правилно установени и приложени от административния орган. Във връзка с това
следва да се отбележи, че с оглед разпореденото в чл.
10 ал. 1 т. 7 от ЗЧРБ, компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност, като установеното по безспорен начин наличие на нормативните предпоставки
на т. 7 обуславят задължително постановяване на административен отказ.
Необосновани са
твърденията на оспорващия, че органът е нарушил разпоредбата на чл. 44 ал. 2 от
ЗЧРБ, като не е обсъдил продължителността на пребиваване на чужденеца на
територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на
производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване
на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на
пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни,
културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Цитираната норма
регламентира процесуални изисквания, относими към
провеждане на административни производства от друго правно естество, а именно -
при прилагане на принудителни административни мерки. Принудителните
административни мерки по ЗЧРБ са изчерпателно изброени в чл. 39а на закона и те
са: отнемане на правото на пребиваване в Република България; връщане до страна
на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна; експулсиране;
забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на
Европейския съюз и забрана за напускане на Република България. Настоящият
административен отказ не попада измежду посочените, поради което и не
съставлява принудителна административна мярка по смисъла на закона. Особени
правила за провеждане на производството по постановяване на о. за в. в с. в относимите норми на ЗЧРБ и ППЗЧРБ не са разписани, а тези,
уредени в чл. 44 от ЗЧРБ са неотносими към издаването
на процесния акт, предвид неговия различен юридически
статут. Видно е както от доказателствата, така и от съдържанието на атакувания
акт, че същият не е принудителна административна мярка, обективирана
като „з. за в. в с.“ (както неправилно е възприето от жалбоподателя), а о. за
в. в с., постановен не по реда и правилата на Глава пета „Мерки на
административна принуда“ от ЗЧРБ, включваща нормите от чл. 39а до чл. 46в, а
индивидуален административен акт по чл. 10 а.. 1 т. 7 от същия закон.
На следващо място,
неоснователни са и доводите на оспорващата страна за допуснато от
административния орган нарушение на разпоредби на Директива 2008/115/ЕО.
Предметът и целите на нормировките в Директива 2008/115/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и
процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи
граждани на трети страни са очертани в член 1 от същата и определят общите
стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на
връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, в
съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на
Общността, както и на международното право, включително задълженията в областта
на защитата на бежанците и правата на човека. Нормативният акт в неговата
цялост касае и регламентира връщане на граждани на трети страни, каквото в
настоящия случай не е постановено, нито обсъждано от административния орган.
Обратно на твърдяното в жалбата, неприложими в настоящото производство са и
разпоредбите на № 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април
2004 г., чиято правна регламентация, съобразно член 3, визира всички граждани на Съюза, които се движат или
пребивават в държава–членка, различна от тази, на която са граждани и членовете
на техните семейства (така, както са определени в член 2, точка 2), които ги
придружават или се присъединяват към тях. От доказателствата по делото се
установява, че оспорващият А.А.Т. е г. на трета с.– С.
а. р., а не г. на ЕС и е осъществявал пътуването си сам, поради което и
разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО са били неприложими в аспекта на процесния случай.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че о. за в. в с. №
15/10.01.2019 г., издаден от Контролиращ служител при ГКПП – Аерогара София към
ГД „Г. п.“, постановен по отношение на А.А.Т., г. на
С., живущ в РБ, е материално и процесуално законосъобразен и
съответен на целта на закона. Жалбата срещу него се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото с отхвърляне на жалбата, неоснователна се
явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото
разноски. Основателна е и следва да се уважи молбата на процесуалния
представител на административния орган за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи
в размер на 100,00 (сто) лева, съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и се възложи в тежест на
жалбоподателя.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от А.А.Т., г. на С., със с. на п.
п. в РБългария и адрес в гр. С., ул. „Б.“ № *** срещу
о. за в. в с., постановен с № 15/10.01.2019 г. от Контролиращ служител при ГКПП
– Аерогара София към ГПУ – София при РДГП – Аерогари в Главна дирекция „Гранична
полиция.“ – МВР, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР разноски в размер на
100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния
административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен съдия: