РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Пловдив, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000197 по описа за 2025 година
С решение № 382/13.11.24 г., постановено по т.д. № 143/23 г. на
ОС Стара Загора, "ЗД "Б. И." АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на П.
Д. Х. ЕГН **********, М. Д. Х. ЕГН ********** и Ж. Д. Х. ЕГН **********,
и тримата малолетни, действащи чрез своята майка и законна представителка
Р. М. С. ЕГН ********** по 200 000 лв. на всеки от тримата ищци като
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на техния баща Д. Х., настъпила в резултат на ПТП от
01.06.2022., ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.06.2022г./датата на получаване на застрахователна претенция по чл.380 КЗ
от ответното дружество/ до окончателното изплащане на сумата, като
исковете са отхвърлени за разликата над 200 000 лв. до претендирания
размер от 250 000 лв. като неоснователни.
"ЗД "Б. И." АД е осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. Г. Д. Б. - АК-С.З. адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ в общ размер на 35 160лв. съразмерно
с уважената част на предявените искове.
1
Р. М. С. като законен представител- майка на малолетните ищци
е осъдена да заплати на "ЗД "Б. И." АД разноски в размер на 11 423 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ЗД "Б. И." АД е осъдено да заплати в полза на Д., по бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 24 000 лв., както и 1565,60лв. –
разноски по делото, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част
от иска.
"ЗД "Б. И." АД обжалва решението в частта му, с която на
ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за разликата над
50 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, като се иска в тази част решението
да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено и вместо това се
постанови друго, с което исковите претенции в тази част бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират се разноски.
Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна от
насрещните страни. Иска се в тази част решението да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
П. Д. Х., М. Д. Х. и Ж. Д. Х., всички действащи чрез своята
майка и законна представителка Р. М. С., обжалват решението в
отхвърлителната част за разликата над 200 000 лв. до 230 000 лв. Считат,
че не е спазен принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД по подробно
изложени съображения. Иска се в обжалваната част решението да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което исковете се уважат до
размер на 230 000 лв. за всеки един от ищците. Иска се присъждане на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна
инстанция в полза на процесуалния представител на ищците адв. Б..
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от "ЗД "Б. И."
АД, като се иска в тази част решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
2
намира за установено следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове по чл. 432,
ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени
вреди от тримата малолетни ищци вследствие смъртта на техния баща Д. Х.,
настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2022 г., виновно причинено от З. С. К.
като водач на МПС с рег. № ** **** **, марка М., модел П., за което е била
налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответното застрахователно дружество "ЗД Б. И." АД за
периода от 07.05.2022 г. до 06.05.2023 г.
Безспорно е установено по делото наличието на валидна към
датата на ПТП застраховка „ГО“ по отношение на увреждащото МПС.
На основание чл. *** от ГПК по задължителен за гражданския
съд начин са разрешени и въпросите за наличие на виновно и противоправно
поведение на З. К., в резултат на което е настъпила смъртта на Д. Х. – налице е
влязла в сила присъда по нохд № 417/2023 г. на Окръжен съд Сливен, с
която К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1
б. „в" вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, за това че на 01.06.2022 г., в землището на гр.
Н. З., по път ** - ** километър ** + ***, при управление на МПС с рег. № **
**** **, марка М., модел П., с посока на движение към гр. Н. З., е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1 от ЗДвП : водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, като без да извършва изпреварване или заобикаляне, е нарушил
правилата за движение и по чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП – на пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е забранено да навлиза и да се движи
в лентата за насрещно движение, навлязъл и продължил движението си в
насрещната лента, предизвиквайки ПТП с движещия се в нея лек автомобил
„Ф. Г.“ с рег. № ** **** ** и по непредпазливост е причинил смъртта на
управляващия го Д. П. Х..
С обжалваното решение е прието, че исковете са допустими, а
разгледани по същество, са основателни до размер на 200 000 лв. за всеки
един от ищците.
3
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се
развиват оплаквания за недопустимост на решението, тъй като съдът се бил
произнесъл по недопустими искове, в две насоки: 1/ неправилно било прието,
че е налице отказ на застрахователя да плати обезщетение; в случая такъв
отказ не бил налице, при което липсвала положителна процесуална
предпоставка за разглеждане на предявените искове; 2/било налице
съществено несъответствие между заявените със застрахователната претенция
факти и обстоятелства и тези описани в исковата молба; било недопустимо в
исковото производство да се разглеждат факти и обстоятелства, които не са
били предявени пред застрахователя, предявяването на такива нови твърдения
било основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, респ.
представлявало основание за присъждане на разноски в полза на
застрахователното дружество.
Застрахователното дружество обжалва решението частично.
Същото е влязло в сила в частта си, с която дружеството е осъдено да заплати
на ищците обезщетения за неимуществени вреди до размер на 50 000 лв.
Същевременно изложените оплаквания за недопустимост касаят предявените
искове в тяхната цялост, което влиза в противоречие с предмета на жалбата,
подадена от застрахователното дружество. Не са налице процесуални
основания за обезсилване на решението в обжалваната от дружеството
осъдителна част. В случая е налице предявена застрахователна претенция от
ищците за „неимуществени вреди – болки и страдания от преждевременната
внезапна и невъзвратима загуба на техния баща, от чиито грижи, обич,
внимание, подкрепа а и опора е лишено всяко едно от децата, които са били
много привързани към своя баща и са получавали от него любов, закрила,
всеотдайност, като в същата е поискано определяне на справедливо
обезщетение, включително са посочени банкови сметки, по които същото да
бъде преведено за всяко едно от децата. Застрахователната претенция е
получена на 29.06.2022 г., като с две поредни уведомления, съответно от
30.06.2022 г. и 20.09.2022 г. застрахователят е уведомил ищците, че няма
основание да удовлетвори претенциите им, като е поискал представяне на
допълнителни документи - влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
автотехническа и медицинска експертиза, протокол за оглед и пр. с указание,
че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото МПС, не е налице основание за изплащане на
4
застрахователно обезщетение. Безспорно, в тримесечен срок от получаване на
застрахователната претенция, обезщетение не е определено и такова не е
изплатено.
Процесуални предпоставки за предявяване на иска пред съд
съобразно чл. 498, ал.3 от КЗ са предявена застрахователна претенция / в
случая на 29.06.22 г./, от една страна, и от друга: липса на плащане в срока по
чл. 496 от КЗ или отказ да се плати обезщетение или несъгласие на увреденото
лице с определеното обезщетение. В случая в тримесечния срок по чл. 496 от
КЗ плащане не е налице, което обстоятелство е достатъчно, за да се обуслови
допустимостта на предявените искове. Съображенията за това дали
изпратените от застрахователя писма представляват „отказ да се плати
обезщетение“ в случая са ирелевантни, тъй като е налице първата от
предвидените при условия на алтернативност предпоставки – неплащане на
обезщетение в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ. Позоваването на
определение № 179/15.04.19 г. по чтд № 859/19 г. на ВКС, І т.о. е некоректно,
тъй като същото касае различна фактическа обстановка – предявяване на
съдебен иск преди изтичане на тримесечния срок за плащане.
Неоснователни са и доводите, свързани с наличие на съществено
несъответствие между заявените със застрахователната претенция факти и
обстоятелства и тези, изложени в исковата молба. Такова съществено
противоречие не е налице, в предявената застрахователна претенция са
очертани всички нейни съществени елементи, по отношение на които няма
разминаване с обстоятелствената част на исковата молба. В исковата молба
ищците следва да изложат всички факти и обстоятелства, на които основават
претенцията си, като обстоятелството, че част от тях не са били изложени в
конкретика в застрахователната претенция, не представлява нито нередовност
на исковата молба, нито води до недопустимост на иска.
Изводите за наличие на основание за ангажиране отговорността
на застрахователното дружество не се оспорват по същество от
застрахователното дружество, чиято жалба касае само размера на присъденото
обезщетение във връзка с правилното приложение на принципа за
справедливост, от една страна, и от друга, във връзка с твърдяното наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия като основание за намаляване на
5
размера на обезщетението.
Размерът на обезщетенията се оспорва като незаконосъобразно
определен и от жалбоподателите – ищци, но в противна насока, същите считат,
че те са незаконосъобразно и необосновано занижени от първоинстанционния
съд.
За установяване на съществуващите преживе отношения между
ищците и загиналия им баща, както и на търпените морални болки и
страдания вследствие на загубата, по делото са събрани свидетелски
показания на лицата Д. Б. П.а, Г. Т. С. и М. Д. Г.:
Свидетелката Д. Б. П.а, майка на починалия Д., заявява, че синът
и снаха й живеели на семейни начала в семейна къща в с. С. заедно от 2015 г.;
когато на 11.11.2015 г. се родил внукът П., той бил най-щастливият баща,
защото имаше син; много го обичал, грижел се за него, правел му храна,
къпел го, по цели нощи не е спал, носил го поС.но; когато през 2017 месец се
родил вторият син М.чо, бил още по-щастлив, защото имал двама сина;
обичал да играе, да рисува с тях, поС.но ги занимавал с игри, с конструктори,
навън играели на топка, учил ги да карат колело; когато на 01.10.2018 г. се
родила дъщеря му, бил много щастлив, защото имал цяло семейство, наричал
я „На тате принцесата“, обичал да я гали по косата, да и прави плитки и да и
слага фибички, тя се събуждала в него; и трите деца се гушкали в него;
толкова много го обичали, че за десет минути да го няма, го търсели: „Къде е
тате? Ще се върне ли тате?“; провокирал интереса им към коли и камиони, П.
бил запален по камиони и коли, познавал всички марки и модели, когато се
разминавали с някоя кола или камион ги разпознавал, защото последните
няколко месеца баща му, който карал камион, ги вземал с него и поС.но ги
разкарвал; на 27.01.2021 ни изгоряла напълно семейната къща, което било
голям шок за всички, тогава се преместили в Р., в семейния апартамент на
бабата на Р., който трябвало да бъде пооправен, тъй като години никой не бил
живял в него; тогава Д. бил без работа и се грижел за децата, а Р. била
започнала работа в магазин за хранителни стоки в Н. З.; той се грижел за
децата, водил ги на детска градина, вземал ги от градината, приготвял им
храната – това, което обичат, обичал да готви и дори на жена си приготвял
6
храна; обичал да заиграва децата, водил ги навсякъде - лятото на море, зимата
ги качвал на Т. с шейните; децата били много щастливи, много безгрижни,
много топли били отношенията им; той ги боготворял; били „На тате
слънцата“; много често си идвал с децата в С., идвал да помага за
възстановяването на изгорялата къща. На 01.06.2022 г.дошъл с децата до С.,
оставил децата при свидетелката и казал, че ще напазарят нещо от Н. З., но
така и не се върнал. Не посмели да кажат веднага на децата за смъртта на
баща им; те питали кога ще се върне баща им, а свидетелката им казала, че е
на работа и ще закъснее; впоследствие майка им се консултирала с психолог,
за да могат да им съобщят, за да не се травмират много и им обяснили, че
баща им е станал звездичка и повече няма да ги видят; били много
разстроени, много плачели и все още го търсили; когато свидетелката ги
взимала вечер, излизала с тях да видят къде е неговата звездичка, а те питали:
„Бабо, къде е на тате звездичката?“. Когато през септември 2022 г. П. започнал
първи клас, в първия учебен ден бил с наведена глава през цялото време,
гледал другите деца с техните бащи и майки, а той беше само с майка си и
бабите, дядо си и чичо си; като ги сложили да седнат на чиновете, в
импровизирана класна стая навън, и учителката им казала да се представят,
той казал, че няма баща и много се разплакал. Другите деца също се
променили след смъртта на баща си, поС.но се озъртали и търсели баща си,
станали по-плахи, не можели да осъзнаят, че баща им няма никога да се
върне в къщи. На гробищата първо завели П., който поискал, тъй като виждал
как баба му всеки ден ходи на гробищата с цветя и я питал къде отива, а тя му
отговорила, че отива при баща му; тръгнали заедно с дядо му и чичо му; като
отворили вратата на гробищния парк, той хукнал и сам намерил гроба на
баща си, казал после, че го е намерил, като видял цветята и баща си на
снимката; на гроба на баща си много плакал; питал дали на баща му няма да
му е студено там; „Бабо, може ли да му сложим печка и коминче, за да му е
топло.“ „Бабо, може ли пак да се върне тате?“. Другите деца по-късно завели
на гроба, милвали снимката на баща си и го целували; „Тате къде си, ще си
дойдеш ли?“; поС.но спирали на мястото на катастрофата, когато вземали и
връщали децата; там направили параклисче и паметник, палили свещи на
баща им да му е светло; когато ги завели на мястото на катастрофата, П. питал
как е станало, защо на баща му се е случило това, няма ли възможност да се
върне. Преди да почине Д. винаги се събирали цялото семейство; Коледата
7
след смъртта на Д. празнували заедно с децата, решили заедно с комшиите да
организираме Дядо Коледа да подари подаръците на децата от махалата, цял
ден чакали Дядо Коледа да дойде, но в момента, в който дошъл, се стъписали
като видели другите майки и бащи с децата, П. седнал на дивана, не поискал
подарък и се разплакал - домъчняло му за баща му, че него го няма. Децата се
интересували от баща си, иска ли баба им да им разказва случки от неговия
живот, говорили със снимките на баща си, които свидетелката била сложила
вкъщи; по-малките още не разбирали, излизали вън, гледали звездите, казвали
„Лека нощ!“, влизали вътре, целували снимките на баща им, целували го и
казвали: „Лека нощ тате!“, лягали да спят, но не заспивали, искали да им
разказва за баща им; П. имал много спомени със баща си и много му било
тежко, станал позатворен, необщителен, преди това със всички споделял, бил
много общителен.
Свидетелката Г. Т. С., баба на ищците – майка на Р. С., заявява,
че до смъртта на Д. с Р. живеели заедно на семейни начала - от 2015 г. до
януари 2021 г. в с. С., при родителите на Д., в отделна сграда, с с общо
домакинство; след инцидента от началото на 2021 г. се преместили в гр. Р.;
първите два месеца били в жилището на свидетелката, после - в апартамента
на бабата на Р., който бил свободен; през това време Д. не работил, започнал
работа г. в началото на октомври 2021 г.; грижел се за децата, защото Р.
работела в Н. З. в Т-М. същия период, водел П. на градина, М. и Ж. още не
ходили на градина; грижел се за тях – готвел, перял; Д. бил добро, работливо
и емоционално момче; когато се родил П., бил много въодушевен, че ще става
баща; след неговото раждане не искали дори свидетелката да им помага; той
помагал на Р. с къпането, водел я на консултации, приспивал бебето;
абсолютно поС.но бил с Р. и й помагал. 35 дни след раждането на М. се
наложило да претърпи операция заради вродена пъпна херния, оперирали го
в Окръжна болница – С. З., Д. поС.но се интересувал от здравословното му
съС.ие, контактувал с лекарите, купувал нещата, нужни в болницата, след
изписването не давал изобщо 15 бебето да плаче, за да не се напрегне и да се
възобнови хернията. Но Ж. била неговата слабост, викал й „на тате
принцесата“, грижел се за нея, помагал на Р. при сменяне на памперсите,
къпането; П. искал да стане като тате шофьор на камион, баща му го водел с
камиона, разкарвал го, качвал го на камиона, показвал му как се разглобяват
8
разни части; М. по същия начин, но той се интересувал как се движи
камионът и като натисне клаксона какви звуци издава; с Ж. учели песнички,
четяли приказки, купувал й шнолички, връзвал й опашки. Децата разбрали за
смъртта на баща си след погребението му, майка им се консултирала с
психолог, който им обяснил, че е най-добре в семейна среда да разберат, а не
от чужди хора; обяснила на децата, че баща им вече е звездичка и повече
няма да го видят; те го възприели много тежко, особено П.; след
погребението, когато били със семейството на свидетелката, за да могат да се
стабилизират, в продължение на повече от месец и половина, всяка вечер
излизали навън и палели звездичка на терасата и търсели баща си къде е на
небето. П. започнал училище през 2022 г., на първия учебен ден бил много
радостен в началото, но като видял, че всички деца са с майките и бащите си,
само той беше с мама, баба, леля и чичо, му станало много тежко, разстроил
се; след това госпожата го гушнала и си поприказвали. Наложило се да
посещават психолог след инцидент в училище, за който Раличка й казала - към
края на септември имали тема да обсъждат за бащата, семейството, ролята на
бащата; П. много се разстроил, разплакал се, Р. го взела; госпожата й казала,
че трябва да посещава психолог. Децата се променили след инцидента, не
били вече толкова усмихнати, ведри, понякога плачели; преди инцидента,
когато били в Р., спели отделно от родителите, а след трагедията не искали да
заспиват без майка си, трудно заспивали. М. станал по-разсеян, не можел да се
изразява, започвал един разговор, после преминавал в друга тема, станал по-
свит и по-чувствителен, не комуникирал със свидетелката както преди. Като
видели снимки на баща си в телефона, питали къде е баща им и се
разстройвали; П., като започнела свидетелката да готвя или нещо друго да
прави, й казвал, че баща му не го е правил така. Припознавали се в хората, в
мъже, които визуално приличат на баща им и свидетелката им обяснявала, че
това не е баща им. По-малката дъщеря на свидетелката имала приятел, който
визуално прилича на баща им; в първите месеци Ж. и М. го наричали тате и
им обяснявали, че това е бате Г., приятелят на леля, а не баща им. На гроба на
баща им ги завели другите им баба и дядо по настояване на П.. П. споделил, че
там има една снимка и един кръст и имал чувството, че там му е студено на
баща му, питал дали там на баща му е топло. На мястото на катастрофата с
дъщеря й В. ги водили един път; там имало параклисче и снимката на Д. с
един камион; те се разплакали, разстроили се, питали дали е на работа баща
9
им и свидетелката им обяснила, че просто няма да си дойде повече. След
смъртта на баща им станали по-плахи, по-емоционални, не можели да се
изразяват, по някакъв начин се свили в себе си, били тъжни, което специално
се отнасяло за М. и Ж.. П. бил по-голям, сякаш по го възприемал, знаел какво
се е случило; Ж. продължавала пак да го търси, даже в детските филмчета.
Когато в една събота свидетелката ходила да ги види, а майка им отишла да
пазарува, давали „Татко Барба и барбароните“, като Ж. започнала изведнъж да
вика „тате, тате“ без никаква причина.
Свидетелката М. Д. Г., без родство със страните, заявява, че
познава Р. от дете, тъй като са израснали заедно, с Д. се запознала
впоследствие, когато станали двойка и заживели като двойка в село С. в
къщата на родителите на Д.; посочва рождените дати на децата им; цялото
семейство живеели заедно - в началото в село С. при родителите на Д., по-
късно, поради опожаряване на къщата се преместили в гр. Р., където живеели в
апартамента на бабата на Р., до смъртта на Д.; били приятелски семейства и
свидетелката имала много впечатления; още когато живеели в С., много често
им идвали на гости – два-три пъти месечно; били много щастливо семейство;
Д. много обичал децата си; бил много щастлив, когато се родил П., тъй като е
първо дете, момче; много помагал на Р. в отглеждането, къпел го, разхождал
го, хранел го; М. се родил с проблем, един месец след раждането му
предстояла операция; Д. се обаждал да пита майката детето как е, интересувал
се за лечението и как да се възстанови по-бързо детето; много се зарадвал,
когато се родила Ж., възприемал го като подарък, защото след двама сина вече
имал дъщеря; казвал й „принцесата на тате“; глезел я, много играчки й
купувал, роклички; много й се радвал и много я обгрижвал много; в Р. се
преместиха в началото на 2021 г. след опожаряване на дома им; тогава Р.
работела в хранителен магазин в Н. З. и децата ги гледал само бащата, който
тогава бил безработен и полагал абсолютно всякакви грижи за децата, за Р. и
за домакинството като цяло; децата ходели на градина - в началото само
големият, по-късно март 2021 г. тръгнали и средното, и малкото дете; често се
срещали, защото и свидетелката имала дъщеря на възрастна на Ж. и много
често играели по площадки, пред блока; Д. бил много отговорен и грижовен
баща, много обръщал внимание на децата си, бил загрижен за тях, треперил
им, имал специален подход към тях; П. имал интерес към колите и баща му
10
доста често му обяснявал кое за какво по колата служи; след това и М.
започнал да се интересува от колите, доста често като по-малко дете имитирал
шума на колите. Д. загинал трагично и неочаквано на 01.06.2022 г. в ПТП; от Р.
знаела, че не са казали веднага на децата, а по- късно; от нея знаела, че са се
консултирали с психолог и след това с майка си са преценили да кажат на
децата, че баща им е звездичка и на небето и ги гледа от небето; децата са
реагирали доста емоционално, плакали са; и до днес реагирали така като
станело въпрос за баща им; П. започнал училище през 2022 г., свидетелката
присъствала на първия му учебен ден; в началото бил много развълнуван,
впоследствие, когато госпожата ги приканила да се представят, П. се огледал и
видял, че всички са с баща си и майка си, а той бил с бабите си, с леля си и
чичо си, тогава се разплакал, не искал да стане и да говори; в края на
септември майка му казала, че са го върнали от училище, защото отново се е
разплакал, оказало се, че са разисквали ролята на семейството и госпожата е
попитала каква е ролята на бащата в семейството, а той казал, че няма баща и
се е разплакал. И трите деца имали промяна в поведението; М. станал
мълчалив, спрял да споделя, започнал да има проблеми с говора, много трудно
го разбирали какво иска да каже, бързо се разконцентрирал; Ж. били тихичка
и преди, но сега станала още по-тиха и по-затворена, не така усмихната вече,
доста често се припознавала в баща си, много често казвара „тате, тате“ и
когато и обяснявали, че това не нейния баща, ставало й мъчно, разплаквала се
и се разстройвала. Станала свидетел на разговор между голямото дете - П. и
нейното дете, тъй като самата свидетелка загубила баща си малко след Д., при
който П. обяснявал на дъщеря й, че баща му е на небето сега е звездичка и го
пази; от Р. знаела, че бащата и майката на Д. са водили първо големия син на
гроба на Д.,по негово желание, после и малките; завели били и трите деца на
мястото на катастрофата.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична
експертиза, според което смъртта на родител универсално се възприема като
стресово събитие, което поражда фрустрация /препяствие, дефицит/и
депривация /загуба на родител/. В конкретния случа преждевременната и
неочаквана смърт на бащата се е отразила по различен начин на всяко едно от
децата, което е свързано с тяхната възраст и ниво на психическо развитие –
11
към момента на ПТП П. е 6 г 8м, М. – на 4 г.10 м., Ж. – на 3 г 8 м. Двете по-
малки деца са били в ранна детска възраст, при която не притежават
необходимия психически капацитет да възприемат по-сложни житейски
събития, поради което не са могли да осъзнаят настъпилото травматично
събитие – смъртта на техния баща. В тази възраст явлението смърт не
предизвиква у тях емоционален стрес и съответната емоционална реакция,
тъй като в този период на ранно детство няма признаци на разбиране на
смъртта. По отношение на най-голямото дете П., нещата са различни – налице
е по-силна емоционална връзка, били са по-дълго време заедно и са имали
повече общи занимания, при него смъртта е предизвикала емоционален стрес,
тъй като на неговата възраст новият и най-важен признак е наличието на
емоционална реакция спрямо смъртта на близки и обичани хора; за период
около шест месеца е била нарушена социалната адаптация на детето, като
майката е потърсила специализирана психологична помощ и отчита, че това е
помогнало на детето да се справи с травматичните си преживявявания – тъга,
интензивен плач, тревожност, неувереност, нерешителност.
Вещото лице сочи, че физическата и емоционална лишеност на
децата от присъствието на техния баща играе негативна роля във всеки етап
от тяхното развитие, разстройва се цялостната семейна среда както в
настоящето, така и в бъдещето; променят се нейните функции и качеството на
живот на цялото семейство. Загубата на бащата и неговата важна роля в
семейството би могла да се отрази негативно върху израстването и
личностното формиране на децата, като конкретна прогноза не може да се
направи поради ранната им възраст. На този етап преживяната психическа
травма не е довела до трайни последици върху психическото развитие и
общото здравословно съС.ие на децата. При децата М. и Ж. смъртта на бащата
не е предизвикала емоционален стрес, тъй като поради ранната възраст и
недостатъчен психически капацитет, те не са били в съС.ие да разберат,
осмислят и оценят случилото се. При най-голямото дете П. е предизвикан
емоционален стрес и негативни емоционални преживявания – тревожност,
тъга, плач, нерешителност, себенеувереност, помогнала е потърсената
специализирана психологична помощ. Към момента на изготвяне на
експертизата децата са възстановили непринуденото общуване помежду си и
със своята майка. Липсата на бащата не може да бъде запълнена и
компенсирана напълно, както и последиците върху психичното им развитие не
12
могат да бъдат заличени. Процесът на адаптиране на децата към променената
семейна конструкция и условия е пряко свързан с атмосферата в семейството
и поведението на техните близки.
В открито съдебно заседание са дадени и допълнителни
подробни обяснения от вещото лице.
Свидетелските показания са кредитирани от
първоинстанционния съд и въз основа на тях са обосновани изводи от
фактическа страна, че между всеки от ищците и техния загинал баща Д. Х., са
съществували изключително близки, хармонични, топли, сърдечни, искрени
отношения на взаимна обич, любов и доверие, децата са били силно
привързани към своя баща, усещали неговата закрила и подкрепа; бащата е
участвал активно в отглеждането на децата, в определени периоди е поемал
изцяло грижата за тях, водил ги на разходки и излети, занимавал ги с различни
игри, приготвял им любимата храна, още повече, че много обичал да готви,
заедно посещавали и родителите му с. С., за да им помага при възстановяване
на изгорялата къща; Д. бил грижовен, всеотдаен и отговорен родител, имал
специален подход към децата, с лекота успявал да спечели сърцата им; и трите
деца били много щастливи, безгрижни, усмихнати, жизнерадостни; били
много привързани към своя баща, като ги свързвала близка, топла, сърдечна
емоционална връзка; за децата Д. бил авторитет и пример за подражание; Д.
бил голяма опора за семейството, обединявал го и го сплотявал, имал
изключително важна роля във възпитанието и развитието на децата,
формиране на техния характер и личностни качества.
Формирани са изводи, че неочакваната смърт на Д.,
предизвикала у всяко от малолетните му деца тревожност, безпокойство,
несигурност, психическа и емоционална травма, която не може да бъде
напълно заличена от тяхното съзнание. Р. не казала веднага на децата, но след
консултация с психолог им обяснила, че баща им е станал звездичка и те
повече няма да го видят; затова децата поС.но го търсели навън, питали вечер
навън „.. .къде е на тате звездичката“. Често го търсили, питали: „Къде е тате,
ще се върне ли.." Кредитирани са показанията относно конкретните случаи, в
които най-голямото дете е било сериозно разстроено в училище поради
липсата на баща му – в първия учебен ден и в конкретен урок, в който били
13
обсъждани семейството и ролята на бащата в семейството, във връзка с които
на майката било препоръчано детето да посещава психолог, за да може да се
адаптира към новата ситуация в семейството. Прието е, че промени в
емоциите са настъпили и при двете по-малки деца – М. – почти на пет години,
и Ж. на три години и половина, като изразът на тези промени е по-различен -
настъпване на плахост, не са толкоз ведри, не искат да заспиват без майка си,
станали по-затворени; М. станал по-разсеян, не можел да се изразява,
започвал един разговор, после преминавал в друга тема, станал по-свит и по-
чувствителен стана, не комуникирал с останалите както преди; разстройвали
се като видят снимки на баща си в телефона, припознавали се в хората, в
мъже, които визуално приличат на баща им и се разстройвали да разберат, че
не е той; П. се страхувал се на баща му в гроба му е студено, искал да му
сложат печка и комин, интересувал се дали може баща му да се върне; другите
две деца били заведени на гроба в по – късен момент, милвали снимката му,
целували я, питали: „...Тате къде си, ще дойдеш ли..."; разстроили се, когато
посетили мястото на катастрофата, където имало паметник на загиналия,
искали да знаят дали баща им е на работа и дали ще се върне; през първата
Коледа след смъртта на Д., П. не поискал подарък, разплакал се, станало му
мъчно за неговия татко, и трите деца били разстроени от липсата му; най -
малкото дете продължавало да го търси в анимационни герои от детските
филмчета; най - големият П. осъзнавал какво се е случило и разбирал, че няма
повече на види баща си, да усети присъствието му, да говори с него.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на
свидетелските показания в първоинстанционното решение. Не е налице
преиначаване на показанията на разпитаните свидетели, които са
еднопосочни, конкретни и убедителни. Вярно е, че две от свидетелките са от
близкия родствен кръг – баби на децата, при което следва да се отчете
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Но в случая липсват
вътрешни противоречия в показанията на всеки един от свидетелите, липсват
и противоречия между показанията на отделните свидетели. Приетото по
делото заключение на СПЕ също не представлява основание да се
дискредитират свидетелките показания. Самото вещо лице –психолог в
устните си обяснения, дадени в открито съдебно заседание на 18.10.24 г.,
14
заявява, че е важно обстоятелството, че психологичното изследване е
направено доста по-късно след събитието /две години след ПТП/, като поради
малката възраст на децата може да се направи извод, че промените,
установени със свидетелските показания, са преодолени; налице е промяна в
поведението и емоциите на децата, която се дължи на факта, че те са загубили
своя баща, променила се е цялата конструкция на семейството, както ако
липсва единият крак на маса с четири крака; Д. е бил водеща фигура и липсата
му е довела до нарушаване на семейното равновесие и семейната среда; от
друга страна, децата са реагирали на емоционалните реакции на възрастните –
когато майката и бабата плачат, и децата плачат, дори и да не съзнават
истинската причина за скръбта на близките си; промяна в поведението им има,
като при най - големият П. е налице осмисляне на събитието и съзнание
относно неговата необратимост, а при двете по - малки деца психотравмата е
резултат от промяната на поведението на майката и близкото им обкръжение
поради ниската им възраст; тъй като цялостната атмосфера и дух в
семейството са се променили, това е оказало е негативно влияние върху
децата. Вещото лице сочи, че не е задължително малките деца да осъзнават
точната причина, за да имат емоционална реакция, както е било в случая с
двете по-малки деца. Обстоятелството, че не осъзнават смъртта на баща си, не
означава, че не са преживели стрес. Загубата на бащата е много тежко
травматично преживяване, която загуба не може да бъде компенсирана, може
само да бъде преработена с течение на времето и да бъде осъзната.
Т.е. заключението на СПЕ по никакъв начин не отрича
свидетелските показания относно начина, по който децата, включително и по-
малките, са реагирали на случилото се, а ги допълва и обяснява от
психологична гледна точка. Вещото лице изрично посочва в устните си
обяснения, че психологичното изследване се прави в различен момент, две
години след катастрофата, в който част от реакциите са преодолени,
включително с целенасочената помощ на близките, като свидетелските
показания не се поставят под съмнение от вещото лице. Напротив,
конкретните реакциите на двете по-малки деца са обяснени с цялостната
атмосфера в семейството, с тревожността на останалите техни най-близки
хора /майка, баби и т.н./. Вярно е, че същите не осъзнават смисъла на
понятието „смърт“ като точна причина за случилото се, но това само по себе
си не означава, че не са преживели емоционален стрес – в какъвто смисъл са
15
изричните обяснения на вещото лице. Настъпилото трагично събитие е
довело до психотравма и при трите деца, макар за най-голямото тя да е
свързана с осмисляне на смъртта и трайната загуба, а при двете по-малки деца
реакцията е свързана с цялостната промяна в семейството и начина на
функционирането му. Психотравма е преживяна и от тях, дори и те да не са
осъзнали смъртта като такава. Т.е. няма условия да се възприеме тезата във
въззивната жалба на застрахователното дружество, че двете по-малки деца по
никакъв начин не са реагирали на смъртта на баща им.
Споделят се изцяло изводите, които кореспондират и с
изложеното от вещото лице – психолог, че за своето пълноценно и
хармонично развитие децата имат нужда от грижите и подкрепата на двамата
родители; заубата на бащата, който е създавал усещането за сигурност,
защитеност и самочувствие на децата още в ранна възраст, се отразява
неблагоприятно върху пълноценното им развитие и формиране като
личности; преждевременната смърт на бащата нарушава цялостната
структура на семейството и неговото пълноценно функциониране, като
липсата на бащата не може да бъде запълнена и компенсирана, както и
последиците върху психичното развитие на децата не могат да бъдат
заличени; физическата и емоционална лишеност на децата от присъствието на
техния баща играе негативна роля във всеки етап от тяхното развитие;
разстройства се цялостната семейна система както в настоящето, така и в
бъдещето, променят се нейните функции и качеството на живот на цялото
семейство; загубата на бащата и неговата важна роля в семейството би могла
да се отрази негативно върху израстването и личностовото формиране на
децата. Всички тези изводи касаят и трите деца, като според настоящия
въззивен състав няма основание да се диференцират дължимите им се
обезщетения за търпените неимуществени вреди от загубата на техния баща
само на основание тяхната различна възраст към момента на настъпване на
ПТП.
С оглед установените конкретни обстоятелства относно
отношенията преживе между бащата и трите деца, естеството на
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
бащата, която е настъпила внезапно и коренно е променила цялостното
16
функциониране на семейството на ищците, необратимостта на загубата,
трайните последици върху личностното развитие на децата, които такава
загуба по има, въззивният състав намира, че размерът на дължимите
обезщетения обосновано и законосъобразно е определен на 200 000 лв. за
всяко едно от децата. Същото е съобразено с общественото разбиране за
справедливост, както и с конкретните икономически условия в страната към
момента на възникване на вредите - юни 2022 г.,, ориентир за който са и
нивата на застрахователно покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000
лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от
КЗ/ ; размер на средна работна заплата за този месец по даннни на НСИ - 1710
лв. Не е налице отклонение и от установена съдебна практика по подобни
казуси.
Като неоснователни се преценяват оплакванията във въззивната
жалба на застрахователното дружество за прекомерна завишеност на
обезщетенията, както и тези в насрещната въззивна жалба, които са в обратна
насока – за заниженост спрямо действително претерпените морални вреди.
Според въззивния съд определените размери на дължимите обезщетения
съответстват изцяло на критериите, които следва да бъдат преценени при
прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, относимите
обстоятелства са правилно установени и преценени и като краен резултат са
размерите на дължимите обезщетения и за трите деца са законосъобразно и
обосновано определени до 200 000 лв. за всяко едно от тях.
Във въззивната жалба на застрахователя се излагат и оплаквания
за необоснованост и незаконосъобразност на извода за липса на
съпричиняване, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. Тези
оплаквания се преценяват като неоснователни предвид следното:
Прието е заключение на КСМАТЕ, според което в резултат на
ПТП Д. Х. е получил несъвместима с живота съчетана автомобилна травма:
Черепно-мозъчна травма: счупване на костите на черепната
основа в областта на големия тилен отвор, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка, контузия на двете голямомозъчни хемисфери, оток на мозъка с
малкомозъчно вклиняване в големия тилен отвор, масивни кръвонасядания на
17
меките черепни обвивки челно и слепоочно предимно в лявата половина на
главата, кръвонасядане на лявата очница, охлузвания на кожата в лявата
половина на лицето;
Гръбначно-мозъчна травма: разчленяване на атланто-
окципиталната става, счупване на гръдния сегмент на гръбначния стълб, в
областта на долните му прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък;
Гръдна травма: разкъсване на предната стена на лява сърдечна
камера с кръвоизлив в околосърцевата торбичка, кръвоизливи в рехавите
тъкани на средостението, многофрагментнти счупвания на всички ребра от
лявата половина на гръдния кош по три линии с протикване на фрагментите в
гръдната кухина и нараняване на левия бял дроб, кръвоизлив в гръдната
кухина 1 литър в лявата половина, множество дълбоки контузионни участъци
в двата бели дроба…
Коремна травма: разкъсване на слезката и черния дроб,
кръвоизлив в корема 1 л, охлузвания на кожата на предна коремна стена вляво,
Травматични увреждания на опорно-двигателния апарат:
счупване на лявата бедрена кост в крайна трета, масивни охлузвания и
разкъсно-контузни рани по предната, страничната и задната повърхности на
лявата мишница и предмишница; дълбока разкъсно-контузна рана по задната
повърхност на лявата лакътна става с разкъсване на ставната капсула и
многофрагментарни счупвания на костите на ставата, описани охлузвания.
Множеството увреждания, довели до кръвозагуба, са причината
за настъпилата смърт, като най-тежкото от тях е разкъсването на сърцето,
което е несъвместимо с живота.
Същевременно е констатирано съобразно данните от протокол
за оглед на местопроизшествието, че са налице тежки деформации на купето
на лекия автомобил, управляван от Х., в неговата предна лява половина с
навлизане в значителна степен навътре в купето, най-силно изразени в зоната
на водача на автомобила. От морфологията, разположението и механизмът на
получаване на травматичните увреждания, съпоставени с повредите по
автомобила, е мотивиран извод, че уврежданията, причинили смъртта биха се
реализирали в същия си вид и тежест дори и при правилно поставен и
изправен триточков обезопасителен колан. Силните деформации на купето в
посока към водача на автомобила, голямата кинетична енергия на сблъсъка са
18
причина за тежките травматични увреждания, като същите биха се получили
със или без поставен колан.
Прието е заключение и на тройна СМЕ, което изцяло
потвърждава получените увреждания. Според същото причината за смъртта е
съчетаната травма с обхващане на главата, гръдния кош и крайниците;
непосредствената причина за смъртта е изпадането в тежък травматичен и
хеморагичен шок поради множеството травми в областта на главата, лицето,
гръбначния стълби, гръдния кош, корема и крайниците, предимно в лятата
половина на гръдния кош. Уврежданията са получени вследствие действието
на тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и
притискане на главата, гръбнака, гърдите и останалите травмирани области на
тялото по такива предмети и притискане на тези области на тялото между
такива предмети. Най-силни са били травмите в областта на главата, гръбнака
и гръбначния мозък, лявата половина на гръдния кош, корема и левите
крайници; уврежданията са получени вътре в автомобила вследствие удрянето
и притискането на главата, лицето, предимно лявата половина на гръдния кош
и предимно левите крайници.
Като безусловно смъртоносни травми са посочени контузията на
гръбначния стълб като компонент на гръбначномозъчната травма в шийния
отдел, от която е последвал неврогенен /екстремен спинален/ шок и
разкъсването на сърцето като компонент от гръдната травма. Неврогенният
шок е причинил смъртта преди да се достигне до остра кръвозагуба и
разкъсване на сърцето.
Мотивиран е категоричен извод, че в случай, че Д. Х. е пътувал с
поставен колан биха се получили същите травматични увреждания плюс
лентовидни охлузвания и кръвонасядания от колана в областта на гърдите и
корема и счупвания на ребра вдясно; не биха се предотвратили никои от
описаните увреждания.
В устните обяснения, дадени в открито съдебно заседание,
категорично е потвърден изводът, че предпазният колан в случая е без
значение за настъпване на смъртта, дори биха се получили допълнителни
счупвания на ребра вдясно.
19
При така събраните доказателства изцяло е обоснован изводът
за недоказаност на възражението за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан от пострадалото лице.
За да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да
съществува пряка причинна връзка между поведението на пострадалия –
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано пълно, като доказателствената
тежест се носи от застрахователното дружество. За да се приеме за
основателно, следва да са налице доказателства, че при поставен предпазен
колан нямаше да настъпят уврежданията, довели до смъртта на пострадалия, и
леталният изход щеше да бъде избегнат. В случая такова доказване не е
осъществено. Напротив, категорични са изводите както на КСМАТЕ, така и на
тройната СМЕ, за противното – че ползването на колан нямаше да
предотврати описаните множество травматични увреждания и настъпилата
смърт на водача на автомобила. Няма основание да се приемат оплакванията
във въззивната жалба за това, че вещите лица били формирали изцяло
необосновани изводи, противоречащи на формалната логика, на опитните и
технически правила, били с тенденция за необоснована подкрепа на тезата на
ищцовата страна, превратно интерпретиране на фактите и т.н. Изводите на
вещите лица са подкрепени с конкретната фактология от данните от оглед на
местопроизшествието и най-вече с конкретния механизъм на настъпване на
сблъсъка между участващите в ПТП автомобили и получените увреждания на
автомобила, управляван от починалото лице – деформациите на л.а „Ф.“ са
описани подробно съобразно данните от протокола за оглед. Същите са
масивни, концентрирани в лявата челна част, обхваща предната броня,
предната лява част на престилката, лявото бомбе, предното ляво окачване,
предна лява гума,; колелото е изместено назад, а зоната на неговото
разположение е масивно деформирана в резултат на удара от лявата част на
купето на л.а. М.; предната лява част на автомобила е силно деформирана,
огънати са основата на преден ляв калник и лява предна колонка, предното
ляво окачване е силно изместено назад с масивни разкъсвания и деформации;
предната лява врата е деформирана назад и надясно; предната лява колонка е
изместена назад и навътре в купето заедно с лявата част на торпедната стена.
20
Първоначално тялото на Х. се е придвижвало напред и наляво в
купето на автомобила, контактувайки с въздушната възглавница, волана,
предна лява колонка, вътрешната повърхност на предна лява врат, бордното
табло; следва притискане от тези деформирани детайли към облегалката на
предна лява седалка и накрая изтласкване в посока назад и надясно между
облегалките на предните седалки. Т.е. травмите не са получени само
вследствие придвижването на тялото, а и на последващо притискане на
тялото от тези деформирани детайли.
Вещите лица от тройната експертиза са посочили конкретно и
отделно за всяка една от травмите: черепномозъчната травма и травмата в
шийния отдел на гръбначния мозък са получени от контакта на лицето и
главата с лявата горна повърхност с деформираните предна лява врата и
предна лява колонка, при което главата е била отметната рязко надясно и
назад; гръдната и коремната травми - от удар от деформираните и изместени в
посока назада и надясно колан и предна лява врата и последващо притискане
към облегалката на предна лява седалка и т.н.
Не са налице по делото каквито и да било доказателства, които
да влизат в противоречие с формираните от вещите лица изводи. Напротив,
заключенията относно броя, вида, тежестта, механизма на получаване на
уврежданията, връзката на уврежданията с доказаните силни деформации на
автомобила именно в лявата му част, където се намира и починалият водач,
изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото. Обосновани
заключенията на двете експертизи са възприети като компетентно изготвени и
мотивирани, включително и в частта относно невъзможността ползването на
предпазен колан в конкретния случай да предотврати настъпването на смъртта
на лицето.
Мотивиран от горното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като обосновано и
законосъобразно в обжалваната му от страните част.
Застрахователното дружество претендира разноски в общ
размер на 49 680 лв., от които 9 000 лв. – ДТ и 49 680 лв. - адвокатско
възнаграждение, като се представят общо шест договора за правна помощ.
21
Искането не следва да се уважава по отношение на платената
ДТ предвид неоснователността на въззивната жалба, във връзка с която е
платена. Същото се отнася и до платеното адвокатско възнаграждение във
връзка с въззивната жалба на дружеството.
"ЗД "Б. И." АД има право на разноски във връзка с
неоснователността на въззивната жалба на П. Д. Х., М. Д. Х. И Ж. Д. Х..
Такива се претендират в общ размер на 11 160 лв. – по 3720 лв. за всеки един
от жалбоподателите, като се представят три броя договора за правна помощ по
отношение на всеки един от тях. Направеното възражение за прекомерност
съдът приема за основателно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото във връзка с конкретно повдигнатите оплаквания от
жалбоподателите – ищци, която касае единствено размера на дължимото
обезщетение за разликата над 200 000 до 230 000 лв., по които защитата на
застрахователното дружество не се различава съществено от тази,
осъществена по въззивната жалба на самото дружество, като такава
съществена разлика няма между защитата по отделните искове на всеки един
от ищците. Съдът приема, че разноски следва да бъдат присъдени до размер
на 1/3 от общо претендирания размер – или до 3720 лв.
Съобразно неоснователността на въззивната жалба на
застрахователното дружество следва да бъде уважено искането на
процесуалния представител на П. Д. Х., М. Д. Х. И Ж. Д. Х. адв Б. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ пред въззивната инстанция. Съдът намира, че такова следва да се
присъди в размер на 10 650 лв., което представлява 1/3 от размера, изчислен
по правилото на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредбата за възнагражденията за
адвокатска работа / 31 950 лв./, по съображения, свързани с действителната
фактическа и правна сложност на делото, защитавания интерес, конкретно
извършените действия по осъществяване на защитата пред въззивна
инстанция, които касаят защитата по трите субективно съединени иска, без да
е налице съществена разлика между защитата за всеки един от тях поотделно.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
22
ПОТВЪРЖДАВА решение № 382/13.11.24 г., постановено по т.д.
№ 143/23 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която "ЗД "Б. И." АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на П. Д. Х. ЕГН **********, М. Д. Х. ЕГН
********** и Ж. Д. Х. ЕГН **********, и тримата малолетни, действащи чрез
своята майка и законна представителка Р. М. С. ЕГН **********,
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на техния баща Д. Х., настъпила в резултат на ПТП от
01.06.2022., за разликата над 50 000 лв. до присъдения размер от 200 000
лв. за всеки от тримата ищци, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 29.06.2022 г.,
както и в ЧАСТТА, с която исковете на П. Д. Х. ЕГН
**********, М. Д. Х. ЕГН ********** и Ж. Д. Х. ЕГН **********, и тримата
малолетни, действащи чрез своята майка и законна представителка Р. М. С.
ЕГН ********** против "ЗД "Б. И." АД ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на техния баща Д. Х., настъпила в резултат на ПТП от
01.06.2022., са ОТВЪРЛЕНИ за разликата над 200 000 лв. до 230 000 лв. за
всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.06.2022г.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Д. Х. ЕГН **********, М. Д. Х. ЕГН ********** и
Ж. Д. Х. ЕГН **********, и тримата малолетни, действащи чрез своята майка
и законна представителка Р. М. С. ЕГН ********** да заплатят на "ЗД "Б. И."
АД ЕИК ********* 3720 лв. – разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА "ЗД "Б. И." АД ЕИК ********* да заплати на адв. Г.
Б. – АК С. З. 10 650 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
23
Членове:
1._______________________
2._______________________
24