Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 28.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 4840 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Т.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която са предявени обективно
съединени искове, както следва: иск по чл.430, ал.1
от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 21221,94 лева, представляваща главница по договор за кредит за
текущо потребление от 17.11.2015г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Н.К.,
задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с договор за цесия от
07.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане; иск по чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 3898,24 лева, представляваща
договорна лихва върху главницата по вноски с настъпил падеж №5-40 (от 10.04.2016г. до 10.03.2019г).; иск по
чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД за заплащане на сумата от 775,54 лева, представляваща наказателна надбавка за периода от
10.03.2016г. до 10.03.2019г.
В
исковата молба са изложени твърдения, че между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Н.К. е
сключен по договор за кредит за текущо потребление от 17.11.2015г., по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 22000 лева.
Кредитът следвало да се издължи на 120 месечни вноски с падеж 30-то число на
месеца, при променлив лихвен процент от 6,7 % годишно и ГПР от 8,13 %. Поради
преустановяване на плащанията от страна на длъжника, „Банка ДСК“ на основание чл.19.2 от Общите условия към договора
обявила кредита за предсрочно изискуем. По силата на договор за
покупко-продажба на вземания от 07.08.2017г. между „Банка” ДСК и ищцовото
дружество последното придобило процесното вземане, след което с изрично
пълномощно, дадено от цедента, ищцовото дружество изпратило уведомително писмо
до ответника, без данни за получаването му. Ищецът счита, че ответникът е
уведомен за цесията с връчване на исковата молба по делото.
В
законоустановения срок е депозиран отговор от назначения особен представител на
ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер. Оспорва се
ответникът да е уведомен за цесията. Оспорва се твърдението, че ответникът е
получил сумата по договора за кредит. Оспорва се настъпването на предсрочна
изискуемост. Оспорват се като недействителни клаузите по договора за неустойка.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От ищеца е представен договор за кредит за текущо
потребление, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Н.К. на 17.11.2015г., по силата
на който Банката се е задължила да отпусне кредит на кредитополучателя в общ
размер на 22000 лева. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да върне
кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първото
усвояване. Падежната дата за всяка вноска е определена на 10-то число от
месеца. Уговорено е, че за предоствения кредит кредитополучателят заплаща лихва
в общ размер от 6,7 % годишно, а ГПР е посочено в размер на 8,13 %. Приложен е погасителен план. С допълнително
споразумение към договора, сключено на 29.05.2015г. е договорен гратисен период
за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се променя крайният
срок за издължаване.
Представени по делото са Общите условия на банката за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
С нотариална покана, връчена на ответника на 11.11.2016г.,
последният е уведомен, че поради забава в плащанията кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, като от датата на получаване на поканата цялата непогасена
главница по договора от 17.11.2015г. става дължима и върху нея се начислява
лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в
договора надбавка за забава.
Приет по делото е договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 07.08.2017г. между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.” ЕАД,
по силата на който продавачът „Банка ДСК” ЕАД продава и прехвърля на купувача „О.Ф.Б.”
ЕАД вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена.
Видно от приемо-предавателния протокол едно от прехвърлените вземания е това
срещу Т.Н.К. по договора от 17.11.2015г.
Видно от представено по делото пълномощно, „Банка ДСК”
ЕАД е упълномощила „О.Ф.Б.” ЕАД да уведоми от името на банката всички длъжници
по вземанията, които банката е цедирала с договора за цесия 07.08.2017г.
Представено е писмо, изпратено от „О.Ф.Б.” ЕАД до Т.Н.К.,
с която уведомяват последния за прехвърлянето на вземането по силата на
договора за цесия от 07.08.2017г. Няма данни писмото да е достигнало до
адресата.
От заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
което съдът също кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че сумата от 22000 лева по процесния договор за кредит е предоставена от „Банка
ДСК“ ЕАД на 17.11.2015г. по банкова
сметка ***лен размер на същата дата. По договора за кредит са извършвани
погасявания/плащания в размер на 1782,01 лева в т.ч. главница за 464,29 лева,
договорна лихва за 1309,88 лева и наказателна лихва за 7,84 лева. Непогасените
суми по договора за кредит към датата на исковата молба са в размер на 27909,39
лева, в т.ч. главница за 21535,71 лева, договорна лихва за 1159,15 лева,
наказателна лихва за 5094,52 лева и такса разходи при изискуем кредит орт 120
лева. Последното плащане по договора е извършено на 17.08.2016г. за сума от 350
лева.
Съобразно заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза непогасените задължения по
договора за кредит към датата на исковата молба са в размер на 27649,17 лева, в
т.ч. главница за 21535,71 лева, договорна лихва за 5682,20 лева и лихва за
забава за 431,26 лева.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.92
от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и са процесуално допустими.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на иска ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на задълженията на банката по него, настъпване на условията за
обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, валидно сключени уговорки за редовна и наказателна лихва,
настъпване на обстоятелствата, водещи до начисляването им, както и размера на
претенциите за лихви, валидно сключен договор за цесия с „Банка” ДСК, по силата
на който е придобил процесните вземания. Ответникът следва да докаже
правопогасяващ факт – плащане, давност и др.
Установи се по безспорен начин сключването на
процесния договор за потребителски кредит между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Н.К..
Установи се от заключението на ССчЕ изпълнението на
задълженията на банката във връзка с договора за кредита, доколкото безспорно
сметката на кредитополучателя е заверена с уговорената сума по кредита и същият
е усвоен от длъжника. В този смисъл за кредитополучателя е възникнало
задължението да върне сумата по кредита в уговорения срок.
От съдържанието на договора се установява, че страните
са уговорили и възнаградителна (договорна) лихва. Ответникът не е направил
конкретно възражение по размера на това задължение, а и съдът не констатира
нарушение на императивна разпоредба при уговарянето му.
Съдът намира, че в
настоящия случай безспорно доказано е
обстоятелството по обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай от
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че е налице забава в плащане на
вноска по кредита за повече от 90 дни, което обстоятелство съгласно чл.19.2. от
договора дава право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Установи се още й, че банката е отправила нотариална покана до
кредитополучателя, с която го е уведомила за настъпването на предсрочната
изискуемост, като поканата е връчена на длъжника на 11.11.2016г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че ответникът е направил плащания по кредита в общ размер от 1782,01
лева, с които е погасил главницата по първа до трета вноска и част от
главницата по четвърта вноска, както и седем вноски за договорна лихва и част
от осма вноска. Актуалният погасителен план съставлява приложение 1 към
експертизата.
Съобразно заключението на вещото лице дължимата
главница по договора за кредит към датата на подаване на исковата молба е 21535,71
лева. Няма данни за постъпили плащания след този момент. Следователно
претендираната от ищеца сума в по-малък размер от посочената в ССчЕ, а именно
21 221,94 лева, се явява изцяло дължима.
По отношение на договорната лихва следва да се има
предвид, че същата се дължи за вноски с настъпил падеж до обявяване на
предсрочната изискуемост. След този момент доколкото кредиторът се е възползвал
от възможността да претендира остатъкът от цялата главница наведнъж, то
кредитополучателят не следва да заплаща договорната лихва, която съставлява
възнаграждение за ползваната сума по кредита. Висно от погасителния план до
обявяване на предсрочната изискуемост са падежирали 12 вноски. Съгласно заключението на ССчЕ
първите седем от вноските за договорна лихва са изцяло платени, както и част от
осма вноска, а именно за 98,10 лева. В този смисъл останалата сума до пълния
размер на лихвата по първите 12 вноски е 1159,15 лева – посочената в първото
заключение на вещото лице.
В чл.19.2 от
Общите условия освен обявяване на предсрочна изискуемост е уговорено и
заплащането на наказателна лихва (неустойка за забава), както следва: целият
остатък от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 пункта. Ответникът е оспорил клаузата за
неустойка като недействителна, без да посочва изрично на каква недействителност
се позовава. Съдът намира клаузата за валидна по следните съображения: клаузата
не противоречи на изискванията за добросъвестност и не е неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита е обусловена от
забавата на кредитополучателя, т. е. от виновно неизпълнение на задължението за
плащане в срок на дължимите погасителни вноски по кредита, поради което е
допустимо кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. В
конкретния случай санкционирането е под формата на наказателна надбавка и
възлагането й в тежест на неизправния кредитополучател по никакъв начин не
нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя – в този смисъл Решение № 92/09.09.2019г. по т.д. № 2481/2017г. по описа на ВКС, II т.о.
Следователно върху целия остатък от главницата след предсрочната изискуемост,
обявена на 11.11.2016г. е дължима уговорената неутойка за забава.
Отделно от горното, в
чл.19.1 от Общите е предвидено, че при
забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
пункта. Доколкото до предсрочната изискуемост ответникът има непогасени осем
вноски за главница и 4 за лихва, то той дължи неустойка за забава и за тях.
Съобразно заключението на
вещото лице общият размер на дължимата
неустойка за забава за периода от 10.03.2016г. до 10.03.2019г. е в размер на 5094,52 лева.
Доколкото посоченият размер е значително по-голям от претендирания, то
претенцията на ищеца се явява основателна.
Видно от представения
договор за цесия вземанията на банката по процесния договор за кредит са
прехвърлени на ищеца по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая този кредитор изрично е
упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът
не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. От ищеца е изпратено
писмо с уведомление за цесията, но няма данни същото да е получено от адресата.
Следва да се отбележи, че неспазването на задължението за
уведомяване по чл. 99, ал.3
от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като
това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да
изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането (в този
смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). В настоящия случай няма данни длъжникът да е изпълнил в полза на стария
кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията
длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявените искове за главница и наказателна лихва се явяват
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, а предявеният иск за договорна
лихва се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1159,15 лева и да бъде отвхърлен за разликата до
предявения размер от 3898,24 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 1014,40
лева за платена държавна такса, 1306,88 лева за депозит за особен представител
на ответника, 370 лева за депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, или общо 2891,28 лева, от които ответникът следва да заплати
2585,46 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.Н.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 21221,94 лева, представляваща главница
по договор за кредит за текущо потребление от 17.11.2015г., сключен между
„Банка ДСК” ЕАД и Т.Н.К., задължението по който е цедирано на „О.Ф.Б.” ЕАД с
договор за цесия от 07.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.03.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.430, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД;
сумата от 775,54 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 10.03.2016г. до 10.03.2019г., на
основание чл.92 във вр. с чл.99 от ЗЗД; сумата от 1159,15 лева, представляваща договорна лихва върху главницата за
периода от 10.07.2016г. до 10.11.2016г., чл.430, ал.2 от ТЗ вр. с чл. 99 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над сумата от 1159,15 лева до
предявения размер от 3898,24 лева и за периода от 10.04.2016г. до 09.07.2016г.
и за периода от 11.11.2016г. до 10.03.2019г.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „О.Ф.Б.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 2585,46 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: