№ 200
гр. Казанлък, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510101620 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район
********, ж.к. „******** 4“, ******* С, сграда 6, чрез пълномощника си адв.
В.Г. от САК, против АК., ЕГН: ********** с правно основание: чл. 422, вр.
чл. 415, чл.342 ТЗ и чл.79 ЗЗД от ГПК и цена на иска: 133,59 лв.
Ишецът, чрез процесуалния си представител сочи, въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, срещу АК. билообразувано ч.гр.д №***/2020г., по
описа на РС-НЗ. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение в размер на 133.59лв.
Сочи, че длъжникът АК. бил абонат на дружеството-доставчик на мобилни
услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със Договор за мобилни услуги от дата
12.12.2018г. с предпочетен мобилен номер ******* с избран абонаментен
план Интернет 10,99 и уговорен срок на действие за 24 месеца, до
12.12.2020г. Абоантът сключил и Договор за лизинг от същата дата
12.12.2018г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване
мобилно устройство TABLET модед O******************al Mint за период
от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
3,59лв., съгласно уговорения ногасителен план по лизинговия договор, както
и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума от 3,59лв. да придобие собствеността върху
лизипговата вещ /чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор ,заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
1
потребителя. За потребените от абоната-ответник услуги за периода
01.06.2018 г. до 30.09.2018г. Теленор издал:
-фактура №***/18.12.2018г. за отчетния период на потребление от
18.11.2018г. - 17.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на
14.32лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги
Дължимата сума била платима в срок 02.01.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура №***/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от
18.12.2018г.- 17.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 43.48лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума била платима в срок 02.02.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-фактура №***/18.02.2019г. за отчетния период на потребление от
18.01.2019г.-17.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 0,40лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума била платима в срок 05.03.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност
58.20лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
12/2018г., за месец 01/2019г. и за месец 02/2019г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 58.20лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесните договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника АК. за
ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №********* на дата
18.03.2019г. крайна фактура №***.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечни вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство - TABLET модел
******************al Mint били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи, че съгласно чл. 3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилния номер „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставят на такта услуги и Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД.
При сключване на процесните договори била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 18-то число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими
към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по
вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен
номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг
били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
2
месеца на издаване на крайната фактура 03/2019г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
- За мобилно устройство TABLET модел ******************al Mint, се
дължала цената в размер на 75.39лв., представляваща 20 бр. месечни
лизингови вноски, дължими от месец 03/2019г. до края на погасителния план
месец 11/2020 г. по договора за лизинг, както и допълнителната сума в размер
на 3,59лв.
Сочи, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът АК. се
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49 от Общите
Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на АК..
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова
листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за конто е сключен индивидуален договор и включвал
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания,
присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършвала в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на
срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение.
Моли съда на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК да постанови
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника АК.,
ЕГН **********, с адрес 8900 гр. НЗ, ул. Кокиче 18, че към нея съществува
изискуемо вземане на ишеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град С, район „********“, ж.к.
„******** 4“, ******* С, сграда 6, представлявано от Д К К и М С, в размер
на 58.20лв. (петдесет и осем лева и 20ст.), представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
по договор за мобилни услуги от дата 12.12.2018г., дължими за периода от
18.11.2018г. до 17.02.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното
плащане на сумат
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника АК., ЕГН **********, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД, ЕИК *********,
в размер на 75.39лв. (седемдесет и пет лева и 39ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 12.12.2018г., за
мобилно устройство TABLET модел ******************al Mint,
представляващи 20 бр. месечни лизингови вноски, дължими от месец
03/2019г. до края на погасителния план месец 11/2020 г. по договора за
3
лизинг, както и допълнителната сума в размер на 3,59лв., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претиндира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен тговор от особения
представител на ответника –адв. Т.М., АК-С.
Не прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение та
претнедираните главници и по отношение на лихвите.
Сочи, че няма връзка с ответницата, затова не е в състояние да вземе
отношение по основателността на иска. Затова не сочи и не представя
доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. ***/2020 по описа на РС-НЗ.
Видно от същото на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № ***/24.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение за
сумите, предмет на настоящото исково производство, която е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел
настоящия иск.
Към заповедното производство са приложени присмени доказателства:
Договор за мобилни услуги от дата 12.12.2018 г., сключен с мобилния
оператор „Теленор България“ ЕАД; Общи условия; Договор за лизинг от
12.12.2018 г.; Приложение от 12.12.2018 г.; фактура № ***/18.12.2018 г.;
фактура № ***/18.01.2019 г; фактура № ***/18.02.2019 г.; фактура №
***/18.03.2019 г.;
Фактура №***/18.12.2018г. е за отчетния период на потребление от
12.12.2018г. - 17.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на
14.32лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги.
Фактура №***/18.01.2019г. за отчетния период на потребление от
18.12.2018г.- 17.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 43.48лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Фактура №***/18.02.2019г. за отчетния период на потребление от
18.01.2019г.-17.02.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 0,40лв.
за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Крайна фактура №***/18.03.2019 г. е за отчетния период на потребление от
18.02.2019-17.03.2019 г. с обща сума за плащане 293,73 лева, като в сумата са
включени неустойки предсрочно прекратяване на договор в размер на 160,14
лева; вноска за лизинг – 75,39 лева и задължения от предходен период в
размер на 58,20 лева. Сумата от 160,14 лева не се претендира от ищеца.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно страните се намират в договорни отношения.
По делото е безспорно установено, че ответникът е подписал договори за
услуги с ищеца, ползвал е мобилни номера, мобилни услуги, мобилно
устройство, предоставени по договора и не е изпълнил задължението си да
заплати дължимите суми в срок. По делото не бяха представени доказателства
за плащане на претендираните от ищеца суми от страна на ответника.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-НЗ, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като същата е връчена
4
на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца от ответника, нужно е
да бъдат установени като настъпили следните факти: че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и абонатен
номер; че от доставчика на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
договорно отношение са били предоставени посочените услуги на ответника,
като е начислена дължимата стойност за тях, съобразно индивидуалния
договор и Общите условия, поради което се дължи плащане в посочените във
фактурите размери.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и
фактури.
С оглед на ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че
приложените Договор за мобилни услуги от дата 12.12.2018 г., сключен с
мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД; Договор за лизинг от
12.12.2018 г. са валидно сключени между страните. Представените договори
не са оспорени от ответника, и тъй като носят подписите на лицата, посочени
в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите, са направени от тези лица.
Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 от ЗЗД договорите имат силата на
закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на
процесните договори за мобилни услуги в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения. По делото не се оспорва, че
ищецът е изпълнил основните си задължения по договорите - да предоставя
на ответника далекосъобщителни услуги. Доказателство относно факта на
плащане на сумите по фактурите не са ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете на ищеца към ответника за
всички претендирани дължими суми са основателни и доказани, а като такива
следва да бъдат уважени.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен
иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва
да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-НЗ
съдебни и деловодни разноски в размер на 145,00 лв.
В производството по гражданско дело № 1620/2021 г. ищецът има разноски в
общ размер на 505,00 лева, от които 25,00 лева държавна такса; 180,00 лева
адвокатско възнаграждение и 300,00 лв. депозит за особен представител.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни
и деловодни разноски в размер на 880,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АК., ЕГН **********, с
адрес: **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „********” № 4,
******* С сграда 6, по Заповед за изпълнение № ***/24.09.2020 г. по ч.гр.д.
№ ***/2020 г. по описа на РС-НЗ сумата от: 133,59 лв. (ст тридесет и три лв.,
59 ст.) главница, от която: 58,20 лв. месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 75,39 лв. лизингови вноски, както и законна
лихва върху главницата от 23.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА АК., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. „********” № 4, ******* С сграда 6, по Заповед за
изпълнение № ***/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС-НЗ
сумата от 145,00 лева /сто четиридесет и пет лева и нула стотинки/ разноски
по заповедното производство.
ОСЪЖДА АК., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С, ж.к. „********” № 4, ******* С сграда 6 направените
съдебни и деловодни разноски в размер на 505,00 лева /петстотин и пет лева и
нула стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
***/2020 г. по описа на РС-НЗ.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6