№ 413
гр. В., 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420100* по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
146, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, гр. С. e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. Ц. Г. и „Фонд за гарантиране
на задълженията на физически лица“ ЕООД за следните суми: Сумата от 23.92 лв.
представляваща главница; лихва в размер на 2.53 лв. от 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г. ;
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022 г., разноските по делото в размер на
25.00 лв. държавна такса и сумата от 400.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника Н. Ц. Г., като
след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
С определение № 623 / 05.04.2023 г. съдът е прекратил производството по гр.
дело № * по описа на съда за 2023 г. спрямо ответника „Фонд за гарантиране на
задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК:*********, поради недопустимост на
иска, тъй като спрямо този длъжник заповедта за изпълнение е влязла в сила.
С определение № 625 / 05.04.2023 г. съдът е прекратил на осн. чл. 232 ГПК
производството по гр. дело № * по описа на Районен съд гр. В. за 2023 г., поради
оттегляне на исковата молба в частта на предявения спрямо длъжника Н. Ц. Г., ЕГН:
********** иск за лихва за забава, за сумата от 2,53 лв. и за периода от 01.11.2021 г. до
15.11.2022 г., като е обезсилил издадена в полза на „Мъни Плюс Корп” ЕАД, ЕИК:***
против Н. Ц. Г., ЕГН: ********** заповед за изпълнение на парично задължение с №
2180, издадена на 23.12.2022 г. по ч. гр. дело № 3700/2022 г. по описа на РС В., в
частта, касаеща сумата от 2,53 лв., представляваща моратрната лихва за забава за
периода от 01.11.2021 г. до 15.11.2022 г.
Цитираните по – горе определения не са атакувани от страните и са влезли в
закона сила..
1
В депозираното от Н. Г. възражение се сочи, че няма възможност да заплати
изцяло задължението, като заявява, че ще го заплати разсрочено.
Ищецът твърди, че на 21.06.2019г. между „Мобилтел” ЕАД / сега „А1 България“
ЕАД/ ЕИК *** (Продавач) и Н. Ц. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М.О. *** е
сключен Договор за продажба на изплащане № *** (Доказателство № 1: Договор за
продажба на изплащане № ***/21,06.2019г.).На основание т.1 и т.2 от Договора, с
неговото подписване купувачът - Н. Ц. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М.О. ***
е закупил и е станал собственик на устройство Huawei Y5 2018 Blue със сериен номер:
***.Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувача се е задължил да заплати на “Мобилтел”
ЕАД / сега „А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен
план към Договора.
Поради неплащане в срок, договора между „А1 България“ ЕАД и ответника Н. Ц.
Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М.О. *** е прекратен предсрочно на основание
т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № ***/21.06.2019г.Непогасената сума до
края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 23,92 лв., е станала
предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.
Сочи, че на 07.11.2014г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК ***, е сключен
Договор за поръчителство. (Доказателство № 3: Договор от 07.11.2014г. сключен
между „А1 България” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД).На основание т.З от
Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се задължи в
качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1
България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.Поради липса на доброволно
плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство
от 07.11.2014 г., „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД заплатило на „А1 България“ ЕАД
на 03.11.2021г. сумата от 23,92 лв„ представляваща дължимата сума от Н. Ц. Г.. ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. М.О. *** Договор за продажба на изплащане №
***/21.06.2019г.Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на
кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Съгласно
Договора за поръчителство, поканата следва да се отправи посредством предявяването
на Справка /Приемо- предавателен протокол/, а именно Приемо - предавателен
протокол №***, представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от
07.11.2014г. Протоколът съдържа списък с абонатите и размера на просрочените
задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от
ищеца.Ответникът присъства на стр. 1 от горепосочения протокол №***
Твърди се също, че съгласно т.2.2.6 от Договора за поръчителство, след
извършеното плащане се съставя Справка /Приемо-предавателен протокол/, който
съдържа списък с абонатите, за които на 03.11.2021г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс”
АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1
България” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез
поръчителство.В случая е съставен Приемо-предавателен протокол № 368/16.11.2021г.,
като ответникът присъства на стр. 1 от горепосочения протокол № 368/16.11.2021г.
До Н. Ц. Г., ЕГН ********** било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по
чл. 146 от ЗЗД, с което длъжника е уведомен, че считано от 03.11.2021г. задълженията
му към „А1България” ЕАД по Договор за продажба на изплащане № ***/21.06.2019г.
са прехвърлени на „Състейнъбъл бизес солюшънс“ АД с ново име „МЪНИ ПЛЮС
КОРП” ЕАД. На 28.07.2022г. между „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК *** и “Фонд
за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен Договор за
встъпване в дълг.Съгласно договора кредитора „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК ***
приел поемателя “Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД
2
като съдлъжник за заплащане задълженията на длъжниците физически лица
произтичащи от Договора за поръчителство сключен на 07.11.2014г. между „А1
България” ЕАД и „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД с ЕИК ***. В този смисъл „МЪНИ
ПЛЮС КОРП” ЕАД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане
към Н. Ц. Г., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. М.О. ***, в размер на 23,92 лв.,
представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №
***/21.06.2019 г.
Моли съда да установи вземането за главница така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С молба с вх. № 7457/20.06.2023 г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 1235/05.04.2023 г. е връчено на
ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищцовото дружество.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък по
чл. 80 ГПК разноски в общ размер от 425.00 лева, от които: държавна такса в размер на
25,00 лева и платен адвокатски хонорар в размер на 400,00 лева. С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер на
425.00 лева, от които: държавна такса в размер на 25,00 лева и платен адвокатски
хонорар в размер на 400,00 лева. Тези разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество.
Мотивиран от горното и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал.
3
1 ЗЗД, че Н. Ц. Г., ЕГН ********** дължи на „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК: ***
сумата от 23,92 лв., представляваща продажна цена на закупено устройство Huawei Y5
2018 Blue, предмет на Договор за продажба на изплащане № ***/21.06.2019 г. ,
сключен между „А1 България“ ЕАД и Н. Ц. Г., цената за който е заплатена на
продавача „А1 България“ ЕАД от „МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД въз основа на сключен
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2180/23.12.2022 г. по ч. гр.
дело № 3700/2022 г. по описа на РС В..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Ц. Г., ЕГН ********** да заплати на
„МЪНИ ПЛЮС КОРП” ЕАД, ЕИК: *** сумата от 425,00 лв., представляваща
направени разноски по гр. дело № */2023 г. по описа на РС В. /държавна такса и
адвокатско възнаграждение/, както и сумата от 425,00 лв., представляваща разноски по
ч. гр. дело № 3700/2022 г. по описа на РС гр. В. /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4