РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20205330111171 по описа за 2020 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. В. Л. и Н. К. Л., н. на К. И. Л. срещу
„Файненшъл България“ ЕООД, с която е предявени осъдителни искове за присъждане на
сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по
договор за паричен заем от ***, както и сумата в размер на 100 лева, недължимо платена по
клауза за такса „Кредит у дома“ по договор за паричен заем от ***, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.09.2020 г. до окончателното плащане.
Твърди се, че между наследодателя на ищците К. И. Л. /починал/, в качеството на
заемател и ответника, като заемодател е сключен договор за потребителски кредит от ***.
По силата на договора на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 500 лева дължим за
период от 60 седмици при фиксиран лихвен процент 31.82 % и ГПР 48 %. В договора била
уговорена такса за оценка на досие – в чл.9 и такса „кредит у дома“ – чл.25, по силата на
която кредитът се оскъпява със сумата от 391.49 лева, ако се предоставя у дома. Счита, че
сключения договор за заем се явява потребителски по смисъла на ЗПК. Излагат се доводи, че
договорът е недействителен, тъй като са нарушени изискванията за минимално-
необходимото съдържание на договора за кредит, предвидени в чл.11, ал.1 ЗПК, като в
договора е с шрифт по-малък от 12 /чл.10, ал.1 ЗПК/, не са посочени условията за прилагане
на лихвения процент /чл.11, ал.1, т.9 ЗПК/; счита, че предвидения в договора ГПР не
отговаря на законовите изисквания – не са включени всички вземания в него, не е посочена
и общо дължимата сума, което било нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предвид
изложените съображения, счита, че договора за кредит е недействителен при което
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Всичко платено над
заеманата сума е недължимо платено. Наред с това, счита, че клаузите които уреждат
допълнителни такси, а именно такса за оценка на досие и такса „кредит у дома“ са
недействителни, поради противоречието им със законна, а именно чл.10а ЗПК, както и
1
поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. С оглед изложеното е предявен
иска. Ищците били наследници по закон на заемателя по договора. Имало и трети наследник
по закон – И. К. Л., който е направил отказ от наследството на наследодателя си К. Л..
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която
оспорва същата по допустимост и основателност. Счита, че искът е недопустим, доколкото
ответникът не е процесуално-правно легитимиран да отговаря по него, доколкото
вземанията по договора за заем са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ООД с договор за цесия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищцата. Счита, че
давностният срок е започнал да тече от *** /от сключване на договора за заем/ и е изтекъл на
18.05.2020 г., а исковата молба е подадена след изтичане на давностния срок – на 02.09.2020
г. Наред с това се излагат доводи и за неоснователност на твърденията на ищцата за порок в
договора, водещ до неговата недействителност. Счита, че в договора е предвидено
минимално необходимото съдържание, предвидено в чл.11 ЗПК. В договора е уговорен
фиксиран лихвен процент. В договора е посочен общ размер на ГПР, в него има и
погасителен план. Счита, че не са недействителни и оспорените клауза с предвидени такси.
Ответникът твърди, че не е запазил договора за заем, същият в оригинал бил предаден на
новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ООД. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По възражението за недопустимост на исковете:
Съдът се е произнесъл с Определение от 16.12.2020 г. по възражението за
недопустимост на исковете, като е приел, че същите са допустими, тъй като, дали
ответникът е процесуално легитимиран да отговоря по предявените искове зависи от
твърденията на ищеца в исковата молба. В случая от твърденията на ищеца именно
„Файненшъл България“ ЕООД е сочен като длъжник по предявените искове, доколкото са
изложени твърдения, че по процесния договор плащанията по посочените такси са
извършени в полза на „Файненшъл България“ ЕООД, а не към новия кредитор „ЕОС
Матрикс“ ООД. Исковете са предявени срещу лицето, на което се твърди да са извършени
плащанията. Дали плащанията са направени на „Файненшъл България“ ЕООД ще се
преценява по същество на делото.
С оглед изложеното възражението за недопустимост на исковете е неоснователно.
По същество:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на
ответника сума в размер на 50 лева по такса „оценка на досие“ и 100 лева – такса „Кредит
у дома“ по договор за заем от 18.05.2015 г., както и недействителност на договора за кредит
и клаузите в него на посочените в исковата молба основания, в това число, че договорът за
заем е изписан с шрифт по-малък от 12. По възражението за изтекла давност на ответника
следва да докаже обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на давността. Ответникът
следва да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидни клаузи за такси за
оценка на досие и такса „Кредит у дома“, основание за задържане на платените суми над
заемната сума, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9
и т. 10, т.11 ЗПК. По възражението си за изтекла давност следва да докаже изтичане на
предвидения в закона период.
2
С Определение от 16.12.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за паричен заем от *** с посоченото от ищеца съдържание, в който са
уговорени такси за оценка на досие и такса „Кредит у дома“, така както е посочена като
съдържание в исковата молба, по които кредитополучателя К. Л. е заплатил на ответника
сума в размер на 50 лева – такса за оценка на досие и 100 лева – по такса „Кредит у дома“.
Посочените обстоятелства съдът отделя като безспорни между страните.
Не се спори, че Н. В. Л. и Н. К. Л. са наследници по закон на кредитополучателя К.
Л..
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Файненшъл България“
ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за кредит
В исковата молба ищецът излага твърдения, че договорът за кредит е нищожен на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, като не е посочен начинът на изчисляване на
възнаградителна лихва и как се разпределя същата в погасителните вноски, както и поради
нарушение на чл.11, ал.1, т. 10, доколкото не са посочени условията за прилагане на
договорния лихвен процент, както и поради неспазване на предвидения в ЗПК минимален
размер на шрифта на договора.
С Определение от 16.12.2020 г. ответникът не доказа, че в договора за кредит от *** е
предвидено съдържанието, посочено в императивните разпоредби на чл.11 ал.1, т. 9 и т.10
ЗПК, доколкото не е представил процесния договор. Със същото определение съдът е указал
на ответника, че не сочи доказателства за посочените факти, доколкото не е представил
договора за кредит.
С оглед изложеното съдът приема, че договор за паричен заем от *** е
недействителен, доколкото в него липсва задължително предвиденото в чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 ЗПК съдържание, предвид което, съгласно чл.23 ЗПК, платените по него суми, извън
заемната такава, подлежат на връщане.
Предвид гореизложеното ответникът не доказа, че е обвързал ищеца и с валидни
клаузи за „Оценка на досие“ и „Такса Кредит у дома“, какво е съдържанието на същите с
оглед преценката на тяхната валидност, като с непредставяне на договора е създал пречки за
това и съгласно чл.161 ГПК съдът приема за доказан и доводът за недействителност на тези
клаузи, като платеното по тях подлежи на връщане.
Ответникът признава, че по тези клаузи от страна на кредитополучателя са
постъпили плащания в полза на ответника в размер на 13.53 лева – по клауза „Оценка на
досие“ и 216.13 лева – по клауза такса „Кредит у дома“. Ищецът признава този размер.
В проведено открито съдебно заседание на 17.05.2021 г. по реда на чл.214, ал.1 ГПК е
3
допуснато изменение на размера на претенциите, като претенцията по такса „Оценка на
досие“ е намалена от 50 лева на 13.53 лева, а претенцията по клауза такса „Кредит у дома“ е
увеличена от 100 лева на 216.13 лева, претендирани по равно от ищците.
По делото е безспорно, че ищцата Н.Л. е с. на починалия К. Л., а Н.Л. е негова д..
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗН съпругът и децата наследяват по равно, предвид
което за ищците е възникнало вземане спрямо ответника, придобито по наследство от К. Л.,
който е придобил вземането преди смъртта си.
Предвид горното съдът приема, че искът е доказан по основание и размер.
Предвид установяването по основание и размер на исковата претенция, следва да
бъде разгледани и своевременно релевираното възражение от ответника за изтекла
погасителна давност за вземането.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г., Пленум на ВС при неоснователно
обогатяване, в първия предвиден в чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, състав – даване без основание,
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.
В чл.110 ЗЗД е предвидено, че вземанията, за които със закон не е предвиден друг
срок, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която разпоредба съдът намира, че е
приложима по отношение на вземенията, престирани като платени без основание, какъвто е
настоящия случай, доколкото в закон не е предвиден друг срок.
В случая престацията по нищожните клаузи е получена от ответника на части, като
част от погасителна вноска по заема. В случая ответникът не доказа, че сумите, изцяло или
част от тях, по нищожните клаузи, са платени преди 02.09.2015 г. От представената справка
са посочени общо платени суми, като не е посочено в кой момент е погасявано вземането по
процесните клаузи и дали това е станало преди 02.09.2015 г.
С оглед изложеното съдът приема, че не е доказано възражението на ответника и не са
налице вземания по процесните клаузи, които да са погасени по давност.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 100 лева – платена държавна такса.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
които му е предоставена безплатна правна помощ.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която
хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
4
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. К.Й.К. в размер на 300 лева, която сума следва да й бъде присъдена.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от П. Д. – у., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Л., ЕГН ********** и Н. К. Л., ЕГН
********** и двете с адрес: ***, наследници на К. И. Л., по равно, сумата в размер на 13.53
лева, недължимо платена по клауза за такса „Оценка на досие“ по договор за паричен заем
от 18.05.2015 г., както и сумата в размер на 216.13 лева, недължимо платена по клауза за
такса „Кредит у дома“ по договор за паричен заем от ***, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46,
представлявано от П. Д. – у., да заплати адв. К.Й.К., АК - Пловдив, с личен № ***, сумата в
размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5