Р Е Ш Е Н И Е
№
1190
07.08.2017 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на шести юли през две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7828 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от В.А.А. ЕГН **********, с адрес: *** чрез процесуален представител адвокат К.Д.К., против М.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че й дължи по договор за строителство от ***година като неустойка сумата 5 238, 89 евро, представляваща 1/3 идеална част от дължимото обезщетение, цялото в размер на 15 716, 67 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 5357 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
Исковата молба се основава на следните фактически твърдения:
Вземането за сумата в размер на 5 238,89 евро е на основание неизпълнение на крайния срок по Договор за строителство от ***година, по силата и при условията на който М.Г.Д. - лично и като представляващ „С.” ООД, ЕИК ******, съвместно с „Д.” ЕООД, ЕИК ****, в качеството си на изпълнител по договора, се задължили спрямо наследателя на ищцата А.Х.А.и спрямо Д.А., в качеството им на възложители и съсобственици на поземлен имот с идентификатор *****.610.462, находящ се в гр.Бургас, ********, стар идентификатор: УПИ III-****, в кв.15 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас, /обект на договора за строителство/, да построят полагащите им се и уточнени в Нотариален акт за учредяване право на строеж, № 135, том 10, дело № ****, вх.рег.№ 3274/****г. на СВ-град Бургас, обекти от предвидената за изграждане в имота сграда.
Съгласно т.6 от описания Договор за строителство, изпълнителят се задължил да извърши строителството в напълно завършен вид и да въведе в експлоатация сградата, предмет на договора, в срок от не повече от 18 /осемнадесет/ месеца от даване на строителна линия, който срок се удължава автоматично с периоди, в които има забрана за извършване на строителна дейност, наложена от компетентните органи. Такава забрана е предвидена в чл.15 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, съгласно който извършване на строително-монтажни работи е забранено ежегодно за срок от 4 месеца и 15 дни годишно в периода от 15 Май до 1 Октомври.
Изложено е още, че видно от Протокола за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, същия е издаден на 12.05.2011 година, непосредствено преди влизане в сила на забраната за строителство, и като евентуална дата за начало на строителството по смисъла на т.6 от договора следва да се приеме 01.10.2011 година. Отчитайки въведената със закон забрана за строителство ежегодно за срок от 4.5 месеца, или общо 9 месеца за периода 2012 година – 2013 година се установява, че към 31.12.2013 година уговорения срок от 18 месеца е изтекъл, след която дата, считано от 01.01.2014 година, изпълнителят изпада в забава. Съгласно клаузата на т. 19 на договора, това обстоятелство е източник на задължение за изплащане на неустойка в размер на 100 /сто/ евро на ден, за всеки ден на забавата, платима ежемесечно, в срок до 1 /един/ месец след месеца, за който е дължима.
За изтеклите 31 месеца от 01.01.2014година до 31.07.2016година, всичко 943 дни, дължимото обезщетение от тримата изпълнители по Договора за строителство е общо в размер на 94300 евро (943 х 100). Поради липса на уговорка в договора за солидарна отговорност на неустойката, задължението на ответника представлява 1/3 от общата сума -31433,33 евро за двамата възложители съответно 1/2, или 15 716,67 евро обезщетение за наследодателя на ищцата А.Х.А., а за заявителя като наследник съответно 1/3 част в размер на 5 238,89 евро с левова равностойност 10 246,38 лева.
В частта, в която ищецът се е позовал и на други факти относно сключване на договори с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №64, том VІ, рег. № ***, дело №*** от *** година на Нотариус Б.К., рег. № 290 от НК, Нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № **, том VІ, рег. №***, дело №*** от *** година, Предварителен договор за проектиране и строителство на недвижим имот от *** година с нотариално удостоверени подписи рег. № 6800/*** година на Нотариус Б.К., рег. №290 от НК, Предварителен договор за учредяване на право на строеж от 21.06.2010 година и нотариален акт за учредяване на право на строеж №***, том І, рег. №***, дело №***от ***година на нотариус Б.К., рег. № 290 на НК, и по –конкретно за симулативност на договора в частта, в която с исковата молба ищецът се е позовал на искане с правно основание чл.17, ал.2 от ЗЗД- да се считат за настъпили правните последици на прикритото съглашение по повод нотариален акт за учредяване на право на строеж №***, том І, рег. №***, дело №***от ***година на нотариус Б.К., рег. № 290 на НК, в който ответника М.Г.Д. е заменен с представляваното от него дружество „С.” ООД производството по делото е прекратено с определение № 1460 от 27.02.2017 година, постановено по настоящото дело. Ищецът е посочил доказателства.
Ответникът е дал писмен отговор, в който е изложил становище по основателността на иска, като е изложил следното:
С исковата молба се излагат твърдения за наличието на възникнало за ответника конкретно договорно задължение, регламентирано в т. 6 и т. 19 от договор за строителство от ***година.
Ответникът оспорва действителността на този договор по отношение на него. Твърди, че той не може да реализира вземането си на релевираното с исковата молба основание /договор за изработка от ***година/, тъй като не е налице валидна договорна връзка между страните по делото с предмет изработване на смесена сграда от ответника в качеството си на изпълнител, срещу заплащане на възнаграждение от страна на наследодателя на ищеца.
Посочва, че видно от доказателствата, представени с исковата молба безспорно се установява, че заплащане на възнаграждение от наследодателя на ищеца не е било надлежно и валидно уговорено между страните и не е заплащано.
Ответникът излага довод, че договорът за изработка по своята правна същност представлява възмезден договор.
При липса на уговорка между страните за заплащане на възнаграждение този договор е сключен без основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД /липсва непосредствената цел на договора - насрещната правна престация/, поради което той е нищожен и не поражда целените от страните в производството правни последици. Посочва, че основанието за недействителност по чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД е приложимо само при каузалните сделки, т.е. тези, при които се предоставя имуществена облага, за да се получи срещу нея друга престация. Основанието по смисъла на посочения законов текст се свързва с непосредствената причина, с оглед на която страните по един договор поемат определени права и задължения.Характеризиращите договора за изработка права и задължения са тези, които законодателят е регламентирал в разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. Следователно този договор е консенсуален, двустранен и възмезден.
На следващо място ищецът посочва, че от съдържанието на процесния договор и след осъществено тълкуване на клаузите му не може да се формира извод за възникването на насрещно задължение за ищеца да плати възнаграждение. Излага, че както вече било посочено една от присъщите на договора за изработка характеристики е възмездността, която се свързва с еквивалентно имуществено разместване. По принцип не е необходимо непременно възнаграждението за изработеното да е уговорено по обичайния начин, а именно в пари. То може да бъде уговорено и по друг начин - може да се състои в престиране на нещо различно от дължимото /даване вместо изпълнение/, напр. предоставянето на услуга и други, с оглед прогласената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. При това положение и възможно насрещната престация, която се дължи, да попада под режима на норми от друг вид договор.
В частност с клаузата на чл. 1 от процесния договор е уговорено единствено, че изработването на смесената сграда е като обезщетение за вече учреденото към този момент от възложителите по договора /в частност наследодателя на ищеца/ на изпълнителите /в частност ответника/ право на строеж върху обекти от сградата предвидена за построяване, съгласно нотариален акт№ ***, том I, peг. № ***, дело№ ***от 2011 година на Нотариус Б.К..
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага още, че след съвкупен анализ на твърденията и писмените доказателства към исковата молба се установява, че наследодателя на ищеца като възложител по процесния договор за строителство, не е поел валидно насрещно задължение с конкретно съдържание по отношение на ответника. По делото няма и данни за последващо постигнато между страните съгласие, което да обуславя възникването на конкретна правна връзка. Липсва насрещна престация на наследодателя на ищеца, същата не е и определяема /каквато би била при поемане на общо задължение за заплащане на възнаграждение, без конкретизиране на неговия размер или престиране на нещо друго/. Всъщност престацията за ищеца въобще не е определена и не е било възможно да бъде определена.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, излага, че видно от нотариален акт № ***, том I, peг. № ***, дело № ***от 2011 година на Нотариус Б.К., не е страна по сключения с този нотариален акт договор и по силата на този договор не става собственик на обекти в предвидената за построяване сграда, поради което е невъзможно да поеме задължение по процесния договор без еквивалентна насрещна престация.
В този смисъл ответникът излага довод, че е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Счита, че процесният договор и съпътстващите го други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което ответникът очевидно търпи значителна загуба, която не е желал и очаквал.
Налице е основание да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. В настоящия случай е налице и накърняване на добрите нрави по тази сделка, тъй като с нея се накърняват изискванията за еквивалентност на престациите.
Ответникът счита, че е налице и нищожност на процесния договор поради липса на предмет. Предметът на всеки договор е онова, което е предмет на създаденото между страните правоотношение. Липсата на предмет е или фактическа или правна невъзможност на престацията (чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД). В настоящия случай престацията на наследодателя на ищеца, възложител по процесния договор е невъзможна, тъй като уговорената такава по процесния договор е предоставена чрез учредяване на право на строеж с нотариален акт № ***, том I, peг. № ***, дело № ***от 2011 година на Нотариус Б.К., в който ответникът не получава, какъвто и да е обем на право на строеж. Нещо повече, договорът сключен с нотариален акт № ***, том I, peг. № ***, дело № ***от 2011 година на Нотариус Б.К. е сключен преди процесния договор и е невъзможно чрез него да се уговори заплащане на престацията на наследодателя на ищеца по процесния договор.
Ответникът посочва, че процесният договор за строителство от ***година е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД и между страните не е налице съглашение със съответните съществени елементи, същият е в противоречие и с нормата на чл. 258 от ЗЗД, която има функцията на повелителна материалноправна норма относно задължителните елементи от фактическия състав на този вид договор. Несъмнено е с оглед текста на процесния договор, че страните по процесния договор установят клауза, при която едната страна да получава изпълнение (извършени СМР), но не осъществява своята насрещна престация (плащане на възнаграждение).
Останалите доводи, изложени в писмения отговор са защита срещу иска с изменение на основание производството по отношение на който е прекратено и не следва да бъдат обсъждани в настоящото решение.Ответникът е приложил писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Оспорва като недействителен нотариален акт № 150, том I , рег. № 2513, нотариално дело № 130 от 2011 година на Нотариус Б.К., рег. №290 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие района на Бургаски районен съд, с който ответникът се е разпоредил с идеалните части, които притежава в дворно място *****.610.462 в полза на представляваното от него дружество „С.“ ООД. Ищецът счита, че е налице злоупотреба с право, тъй като е налице неизпълнение на поето по – рано от ответника задължение по предварителен договор за строителство от *** година да не се разпорежда с придобитото от него право на строеж до цялостното построяване на сградата. Счита, че договорът, с който ответникът се е разпоредил с притежаваната от него идеална част противоречи на нормите на чл.8, ал.2 , чл.9 и чл.12 от ЗЗД поради което е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
В становище представено в съдебно заседание на 05.06.2017 година ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че възраженията на ответника за нищожност на договора за строителство от ***година са неоснователни за което излага подробни правни и фактически доводи. Посочва, че ответникът участва в договора за строителство като физическо лице съгласно свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД като съдлъжник по чл.101 от ЗЗД като е поел задълженията на останалите изпълнители за изработване на сградата и поради това неуговарянето в негова полза на престация по договора не влияе върху валидността на правоотношението на посочени от ответника основания.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат Ц., поддържа становището по исковата молба, изложено в писмения отговор, както и счита, че основанието встъпване в дълг не е било предмет на заповедното производство и не е релевирано с исковата молба. В заседание по същество на спора ответникът, чрез процесуалния си представител, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за което излага подробни фактически и правни доводи.
Предявеният иск е допустим, предвид издаване на Заповед №2860 за изпълнение на парично задължение от 21.09.2016 година, постановена по частно гражданско дело № 5357 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година в полза на ищцата против ответника, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника, посочен като ответник по иска и предвид разпоредбата на чл. 415 от ГПК – при спазен едномесечен срок за предявяване на иска от получаване на разпореждане от съда с указания.
Предявеният иск е с материално правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
При това положение ищецът по делото следва да установи сключването на договора на който е основана претенцията, както и, че е изправна страна /изпълнил е задълженията по договора/ по него.
Възраженията на ответника, са с материално правните основания, изложени в писмения отговор –липса на предмет – чл. 26, ал.2, предложение първо ЗЗД, за липса на основание чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД,противоречие със закона – чл. 26, ал.1, предложение 1, поради накърняване на добрите нрави - чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД. Настоящият състав приема, че възраженията за недействителност на договора следва да бъдат разгледани в посочената последователност като – от специално към общо предвид тълкуването на закона, дадено в Решение № 97 от 08.02.2013 година на ВКС по тълкувателно дело №196/2011 година, І – во т.о., ТК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупности и предвид приложимия материален закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Приетия като писмено доказателство Договор за строителство от ***година, на който ищецът основава претенцията си, е сключен между А.Х.А.и Д.Х.А., от една страна като възложители, и от друга като изпълнители ответникът М.Г.Д., лично и като представляващ „С.” ООД, ЕИК ******, и „Д.” ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Д.С.Ж., със следния предмет: възложителите възлагат да се построят полагащите им се и уточнени в Нотариален акт за учредяване на право на строеж от ***година обекти, а изпълнителите приемат да изработят смесена сграда, част от която са тези обекти и предвидена за изграждане в следния недвижим имот, находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.610.462, за град Бургас, в масив 610, имот № 462, с площ по скица 837 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и с начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, при граници УПИ *****.618.9, УПИ *****.610.353, УПИ *****.610.349, УПИ *****.610.354, УПИ *****.610.412, УПИ *****.610.411, урегулиран поземлен имот УПИ –**, парцел * в кв.15 по плана на ЦГЧ – град Бургас, с подробно описани граници на имота, съобразно отреденото строително петно и виза за проектиране с РЗП 2254,33 кв.м., както и обекти, които възложителите ще придобият в собственост, описани като обезщетение за учреденото от възложителите на изпълнителите право на строеж върху обекти в сградата, предвидена за построяване, съгласно Нотариален акт № *, том I, рег. № ***, дело №***от ***година на Нотариус Б.К., както и при условията на настоящия договор. Като писмено доказателство е приет посочения, нотариален акт, който е с № ***. В него е посочено във връзка с настоящия спор, че представляваното от ответника дружество „С.“ придобива индивидуализирани обекти. Посочените са обектите, които придобиват останалите страни по сделката, сред които не е ответника по иска като физическо лице.
От същата дата е нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 150, том I, рег. № 2513, нотариално дело № 130 от 2011 година на Нотариус Б.К. с рег. №290 по регистъра на Нотариалната камара, сключен между ответникът по настоящото дело М.Г.Д. и съпругата му С.С.С., от една страна като продавачи, и „С.“ ООД ЕИК ******, представлявано от М.Г.Д., от друга страна като купувач, с който е прехвърлено правото на собственост върху 72,18/837 ид.части образуващи поземлен имот с идентификатор *****.610.462, изпълнение на задължението за строителство, в който е предмет на настоящото производство. Посоченото доказателство е представено от ответника и валидността на договора е оспорена от ищцата, чрез процесуалния й представител с правни доводи като противоречащ на разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД и чл.12 от ЗЗД, както и в противоречие с т.3 от Предварителен договор за проектиране и строителство на недвижим имот от *** година. Съгласно посочения текст от договора до цялостното построяване на сградата ответникът няма право да се разпорежда с неповече от 50% от собствените си идеални части от поземления имот. Сключеният с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 150, том I, рег. № 2513, нотариално дело № 130 от 2011 година на Нотариус Б.К. с рег. №290 по регистъра на Нотариалната камара, договор не противоречи на закона или добрите нрави, както е посочено от ищеца. За да е налице противоречие със закона когато има основание, но това основание не е позволено от закона, както и когато тя има предмет, но този предмет е забранен от закона, като не всяко нарушение на закона води до нищожност на сделката. Настоящият състав приема, че дори да се приеме, че е налице нарушение на някои от цитираните от процесуалния представител на ищцата разпоредби същото не води до нищожност на договора. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се използва по – неблагоприятното положение на другата страна, което също в случая не е налице.
При тълкуване на волята на страните, предвид посочените три договора, сключени на една дата, настоящият състав приема, че не е нарушена еквивалентността на престациите, които се получават във връзка с договора за строителство, тъй като ответникът е получил възнаграждение за притежавано от него право на собственост върху дворно място от дружеството, което наред с него е изпълнител по договора и в което той видно от справка в Търговския регистър към датата на сключване на договора е бил съдружник. При това положение настоящият състав приема, че волята на страните по договорите следва да бъде тълкувана цялостно, като се държи сметка за отделните постигнати съгласие на тази дата.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не е доказано твърдението за нищожност на договора, релевирано от ответника с писмения отговор за нарушена еквивалентност на престациите. При това положение не следва да бъде обсъждано и дали това представлява основание за нищожност на договора съгласно изложеното от ответника на посочените по – горе правни основания. Следва да бъде посочено и, че нормите от облигационното право в по – голямата си част са диспозитивни, както и да се държи сметка за разпоредбата на чл.9 от ЗЗД съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В случая не се установява наличие на някоя от тези законови хипотези или, че договорът е прекратен, като липсват твърдения в тази насока. При това положение настоящият състав приема, че не следва да бъде обсъждано възражението, че ответникът е встъпил в дълга по договора за строителство съгласно чл.101 от ЗЗД.
В договора за строителство от ***година, за който настоящият състав приема, че е валиден по отношение на ответника и не е налице твърдяното от ищеца основание за нищожност на договора, посочените по – горе страни са постигнали съгласие, че изпълнителят се задължава да започне строителна работа в 20- дневен срок след даване на строителна линия /чл.5, раздeл III от договор/, като чл. 6 от същия раздел е посочено, че изпълнителят се задължава да извърши строителството в напълно завършен вид и въведе в нормална експлоатация частта от сградата, предмет на договора, попадаща в поземлен имот с идентификатор *****.610.462, който е индивидуализиран в договор, в срок от не повече от 18 месеца от даване на строителна линия, като посочения срок се удължава автоматично с периоди, в които има забрани за извършване на строителна дейност, наложена от компетентните органи.
В т.19 от договора страните са постигнали съгласие, че при забава в срока на строителството по чл.6 от договора изпълнителят ще изплаща неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки ден на забавата. Посочено е, че дължимите суми ще се изплащат ежемесечно в срок до 1 месец след месеца , за който е дължима неустойката. В случай на забава с повече от един месец се дължи и лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период плюс 10 %.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът приема за компетентно и обосновано и което не е оспорено от страните, се установява, че на 12.05.2011 година е съставен протокол за откриване на строителна линия и площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с възложители Н. Г. К., „С.“ ООД, представлявано от М.Г.Д., А.Х.А., Д.Х.А., „Д.“ ЕООД, представлявано от Д.С.Ж. и Ж.Г.В., строителен надзор „МАН КОНСУЛТ“ ООД, представлявано от инж. Т.К.Ц., технически ръководител – Стефан Г. Вълчев, и строител Унистрой ЕООД, представлявано от В.С.А.
В заключението е посочено, че съгласно ЗУЧК и Протоколи на Общински съвет – Бургас забрана за извършване на строителство в ЦГЧ на град Бургас за периода от 12.05.2011 година до 2016 година са както следва: От 15.05.2011 година до 01.10.2011 година, от 15.05.2012 година до 01.10.2012 година, от 15.05.2013 година до 01.10.2013 година, от 31.05.2014 година до 01.10.2014 година, от 01.07.2015 година до 01.09.2015 година, от 01.07.2016 година до 01.09.2016 година, като за периода от 01.07.2011 година до 01.10.2011 година строителството за процесния строеж е без прекъсване с разрешение на общината.
Към момента на изготвяне на експертизата сградата е изградена до степен на груб строеж с изпълнена фасадна дограма, частично изпълнени довършителни работи , вътрешна дограма, мазилки, шпакловки, подови замазки, настилки Ел и ВиК инсталации.
При това положение настоящият състав приема, че сградата не е завършена в уговорения от страните срок, изпълнението е частично съгласно изложеното от вещото лице в съдебно заседание. Срокът, уговорен в договора, е започнал да тече, съгласно изложеното в исковата молба най – късно на 01.10.2011 година, като се отчете, че за периода от 15.05.2012 година до 01.10.2012 година, което е равно на 4,5 месеца, срокът не е текъл, следва да се приеме, че сградата е следвало да бъде завършена към посочения в исковата молба краен момент, от който се претендира неустойката – 01.01.2014 година. При това положение следва да се приеме, че за изтеклите 31 месеца за периода от 01.01.2014 година до 31.07.2016 година, които са общо 943 дни както е посочено и в исковата молба, неустойката е в общ размер 94 300 евро за двамата възложители. Ответникът отговаря разделно наред с останалите изпълнители по договора, поради което дължи 1/3 от сумата. За ищцата, в качеството й на наследник на А.Х.А., задължението е в размер на 5 238, 89 евро или 10 246, 38 лева.
Относно материално правната легитимация на ищцата съдът взе предвид, че тя е наследник на един от възложителите по договора А.Х.А., починал на ****година, като негова дъщеря, видно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници.
По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде постановено решение с което да бъде уважен.
При този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от списъка на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства са в размер на 990, 93 лева, от които 204,93 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 586 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 790,93 лева.
Предвид изложеното относно изхода от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за заплащане на разноски на ищеца, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищцата В.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 5 238, 89 евро /пет хиляди двеста тридесет и осем евро, осемдесет и девет евроцента/, представляваща 1/3 от дължимо обезщетение, цялото в размер на 15 716, 67 евро, представляващо неустойка по чл.9 от Договор за строителство от ***година, за периода от 01.01.2014 година до 31.07.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.09.2016 година до окончателното плащане на сумата, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2860 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2016 година, постановена по частно гражданско дело № 5327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на В.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 990, 93 лева /деветстотин и деветдесет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА М.Г.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на В.А.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 790,93 лева /седемстотин и деветдесет лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело № 5327 по описа на Бургаски районен съд за 2016 година.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова
Вярно с оригинала!
К.К.