№ 5825
гр. С, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110165291 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от „Г З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.“Ц Ш“ № 47А, представлявано от С Б и Т М, насочен срещу „Б В И Г“, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5, представлявано от И Г и Н Ч, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 198.18 лв., представляваща непогасен
остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ...,
ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба – 04.11.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.03.2023 г. в гр.К е настъпило пътнотранспортно
произшествие между застрахования при ищеца л.а.М с рег.№ ... и застрахования при
ответника л.а.К с рег.№ .... Обяснява се, че за ПТП-то е съставен двустранен констативен
протокол,в който завиновен се е признал водачът на л.а.К.
Ищецът сочи, че представител на собственика на л.а.М, застрахован при него по
имуществена застраховка „Каско“, е подал уведомление, по което е образувана щета № ....
Навежда, че разноските по отремонтиране на л.а. възлизат на 4784.22 лв., която сума
4759.22 лв. заплатено застрахователно обезщетение, и 25.00 лв. ликвидационни разноски
по определяне на обезщетението.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му възстанови заплатеното
застрахователно обезещетение, но същият е заплатил само част от него, а именно 4586.04 лв.
Ето защо ищецът предявява иск за присъждане на разликата от 198.18 лв.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове. Същият не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика
1
на л.а. с рег.№ ..., като обръща внимание, че преди завеждане на делото е погасил 4586.04 лв.
по процесната щета.
Ответникът оспорва иска, като навежда твърдения от една страна, че не се
представени доказателства за настъпване на процесното произшествие между процесните
два автомобила. Аргументира се и становище, че водачът на л.а.Р няма веновно и
противоправно поведение, от което да са произтелки претендираните от ищеца вреди по
застрахования при него автомобил.
Според ответника липсва и причинно следствена връзка между твърдяното ПТП и
вредите, които се претендират.
На самостоятелно основание искът се оспорва и по размер.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъдени на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица № ...., е видно,
че между ищцовото дружество и „П Л БГ“ ЕООД, е сключен договор за застраховане на
автобус М с рег.№ ... с валидност на полицата от 00.00 ч. на 20.01.2023 г. до 23.59 ч. на
19.01.2024 г.
На 08.03.2023 г. в гр.К е настъпило пътнотранспортно произшествие между
застрахования при ищеца л.а.М с рег.№ ... и застрахования при ответника л.а.К с рег.№ ...,
при което изпреварвайки л.а.М, водачът на л.а.К е реализирал удар в неговата предна лява
врата. За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП, в който за
виновен се е признал водачът на л.а.Р.
Във връзка със случая, представител на собственика на л.а.М, на 10.03.2023 г. е
подал до ищцовото дружество уведомление за настъпило застрахователно събитие. По
образуваната щета № ..., е изготвен опис, в който са посочени щетите по застрахованото
пътно превозно средство. Ремонтът на последното е възложен на автосервиз „А С“ ЕООД, за
което на 04.05.2023 г. е издадено възлагателно писмо. След отремонтиране на автомобила,
същият е приет от представител на собственика му без забележки, видно от приложения на
л.17 приемо-предавателен протокол.
Стойността на ремонта е отразена в издадената фактура № .../03.05.2023 г. След
съставена калкулация по претениця № ..., сумата е изплатена на сервиза, извършил ремонта
2
с преводно нареждание от 05.05.2023 г.
На 10.03.2023 г. при ответника е заведена регресна покана от ищеца за
възстановяване стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по процесната
щета. По делото не е спорно, че от предявената сума от 4784.22 лв. по процесната щета, от
ответното дружество са признати и погасени преди завеждане на делото 4586.04 лв
От заключението по съдебно-автотехническата експертиза, се установява
механизмът на настъпване на процесното ПТП, а именно на реализиран удар от движещия
се л.а.К в паркирания л.а.М, който е бил с отворена предна лява врата.
Размерът на вредите по застрахования при ищеца автомобил е определен на 4833.11
лв. по средни пазарни цени, като е посочено, че и претендираните ликвидационни разноски
са в границите на обичано дължимите размери. За сравнение е отразена стойността на
ремонта по цени на официален сервиз с влагане на оригинални части, а именно 6556.81 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД. Това е иск е на
суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу застрахователя на прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите, както и застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по иска, и на трето място - извършено
валидно плащане на застрахователя по договора за имуществено застраховане в обезщетение
на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
- застрахователна полица № .....
В същото време, ответникът не оспорва, че с другия участник в ПТП-то, а именно
собственика на участвалия в произшествието л.а.К се намира в облигационно
правоотношение по застраховка ГО. Това се установява и от приложената на л.10 от делото
справка от сайта на Гаранционен фонд.
Страните не спорят и по механизма на настъпване на процесното ПТП. По
отношение вината на застрахования при ответника водач на МПС следва да се отбележи, че
съобразно чл.95, ал.1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят
отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано,
след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. В
същото време, в съдебната практика се приема, че сама по себе си оставената отворена врата
на автомобила не води до неизпълнение на цитираната норма. В такава хипотеза вина за
3
настъпване на пътно транспортно произшествие ще има водачът, респ. пътникът от
автомобил, който е отворил врата без да съобрази пътната обстановка и в частност, че с това
си действие създава непосредствена опасност за останалите участници в движението. В
случай, че към момента на отваряне на вратата такава опасност не е съществувала, а в
последствие покрай спрелия автомобил е преминал друг, който е имал възможност и
достатъчно време да възприеме отворената врата, но не се съобразил с този факт и се е
стигнало до удар, то вината ще е негова.
По делото не се ангажираха доказателства относно тези обстоятелства от предмета
на спора, поради което и с оглед извършеното от страна на ответника плащане преди
завеждане на делото на 95% от претендираното застрахователно обезщетение, изплатено на
застрахования при ищеца водач на л.а.М, съдът приема, че ответникът по същество не
оспорва вината на водача на л.а.К.
Страните спорят по размера на причинените вреди. По този въпрос, съдът намира
следното:
В своята практика ВКС приема, че обезщетението по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” обхваща действителната стойност на причинената вреда , чийто
размер е ограничен до застрахователната сума по договора. Съобразно предвиденото в
чл.400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу
която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова адекватно и реално
овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата,
необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без
овехтяване, вложени за нови части, материали и труд. Определянето на по-високи цени от
специализиран фирмен сервиз, оторизиран за съответното МПС, би било в нарушение на
императивното нормативно ограничение. При направени по-големи разходи след извършен
ремонт в нарочен сервиз, застрахователното обезщетение отново се дължи по средни
пазарни цени по време на настъпване на застрахователното събитие, доколкото
договоРстите между собственика на увредения автомобил и неговия застраховател не могат
да бъдат противопоставени на застрахователя на виновния за причинените увреждания
водач /в този смисъл решение № 209/30.01.2012 г., постановено по т. д. № 1069/2010 г. по
описа на ВКС, II т. о., ТК и решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017
г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
В случая следва да се има предвид, че процесният л.а.М към датата на настъпване на
ПТП-то е над 3 години /според отразеното в застрахователната полица/, поради което
собственикът му има право на изплащане на парично обезщетение по представени фактури,
по експертна оценка или чрез ремонт в официален сервиз иил доверен сервиз /в този смисъл
чл.50, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“/. Поради това съдът приема, че ищцовото дружество е
обезщетило собственика на увредения автомобил по предвидения в ОУ ред.
Въпреки това, по изложените вече по-горе съображения, следва да се приеме, че така
определеното обезщетение не задължава съда, респ. застрахователя на виновния участник в
ПТП-то. По отношение вида и размера на причинените щети на застрахования в ищцовото
4
дружество автомобил, следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло заключенията по
съдебно-автотехническата експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследвана област, пълни, непротиворечиви и съответстващи на останалия събран
доказателствен материал. От посоченото от експерта С. се установява, че на първо място
всички описани от ищеца увреждания по застрахования при него л.а.М се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП при изяснения от експерта и установен от
останалите доказателства по делото механизъм. В същото време, анализирайки условията на
пазара, вещото лице С. С. е дало заключение, че среднопазарната стойност за ремонт на
установените увреждания възлиза на 4833.11 лв., към която сума следва да се добавят и
извършените от застрахователя ликвидационни разноски от 25.00 лв. по определяне на
обезщетението.
С оглед данните по делото, че преди образуването му ответникът е погасил сумата 4586.04
лв., както и че заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е 4784.22 лв. /размер по-
нисък от определения от вещото лице/, то остава да дължи разликата 198.18 лв. Т.е. искът
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Като законна последица следва да се присъди и лихва върху приетия за основателен размер
на иска, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане на
дължимото.
Предвид изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото искане
е направил. Ищецът е направил разходи за платен депозит за САтЕ от 250.00 лв. и за
държавна такса от 50.00 лв. Отделно от това претендира в депозирания списък по чл.80 от
ГПК и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на 100.00 лв. съобразно
предвиденото в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал,
процесуалното поведение на страните, броя проведени съдебни заседания.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
представлявано от И Г и Н Ч, да заплати на „Г З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.“Ц Ш“ № 47А, представлявано от С Б и Т М, сумата от 198.18 лв.,
представляваща непогасен остатък от регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ..., ведно със законната лихва, считано от подаване исковата молба –
04.11.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Б В И Г“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, пл.”П“ № 5,
представлявано от И Г и Н Ч, да заплати на „Г З“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.“Ц Ш“ № 47А, представлявано от С Б и Т М, сумата от 400.00 лв.,
5
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6