№ 206
гр. Стара Загора, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20235530200735 по описа за 2023 година
Обжалвано е наказателно постановление №23-016/27.02.2023г. на
Началник отдел „ Рибарство и контрол – Южна България „ град Пловдив
ГДРК към ИАРА.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. Мотивира се, че не е извършено административно
нарушение .
Жалбоподателят в с.з. и в писмена защита чрез адвокат К. поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. и в писмена защита чрез юрисконсулт Ж.
взема становище , че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства –показанията на свидетелите , писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
1
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
наказателното постановление е приел за установено, че на 09.11.2022 г.
година около 19.10 часа на язовир „ Бяло Поле „ в община Опан
жалбоподателят В. извършва риболов с мрежеви уреди тип „сетка „ в обект
различен от р. Дунав и Черно Море. Лицето не притежава разрешително по
чл. 25, ал. 1 т. 1 ЗРА. Риболовът се извършва с мрежа дълга 80 м. и големина
на окото 80 мм с надуваема гумена лодка.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С. С. / актосъставител/, Д. Д., Г. Ч..
При така установената фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел , че е нарушен чл.39А, ал.1 ЗРА и съответно на
основание чл.73, ал.1 ЗРА е наложил административно наказание – глоба
1000 лева .
Показанията на свидетелите Ч., Д. /очевидци/, кореспондират из цяло с
показанията на св. С. /актосъставител/ и взаимно се допълват. Те не съдържат
никакво противоречие, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с
доверие.
Свидетелите Ч. и Д. установяват, че са задържали в момент на извършван
риболов с мрежи жалбоподателят В. с още двама души, след което са ги
предали на контролните и полицейски органи.
В показанията си св. С. твърди, че е установена самоличността на
нарушителите в това число и на жалбоподателя, след която от мястото на
нарушението /язовира/ са извадени мрежите, които са и средство с което е
извършено нарушението.
Съдът не дава вяра на показанията на св. А.А. Същият твърди, че никой
не е влизал в язовира с лодка, не е извършвал риболов, а са били в тази
местност за да събират селскостопанска продукция.
Тези показания са нелогични и опровергани от останалия доказателствен
материал.
Нито един от свидетелите Д., Ч. и С. не установява да е възприел събрана
селско-стапанска продукция. Напротив, Свидетелите Д. и Ч. установяват, че
2
жалбоподателя В. с още едно лице е бил в гумена лодка в язовира и е
извършвал риболов. Техните показания се подкрепят и от показанията на св.
С., който установява, че са извадили мрежите от язовира.
Следователно показанията на св. А се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал и опровергани по несъмнен начин от показанията на
останалите свидетели, което ги прави неубедителни и съдът не ги кредитира с
доверие.
Не на последно място по значение св. А също е санкциониран за същото
административно нарушение/ показанията на свидетеля и копие на
издаденото наказателно постановление/, което го прави предубеден.
По изложените съображения и въз основа на анализа на доказателствения
материал съдът приема посочената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка за доказана.
Този извод прави из цяло неоснователни възраженията в жалбата и в
писменото становище, че фактическата обстановка не е доказана и
жалбоподателя В. не е извършил административно нарушение.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното
постановление дава основание на съда да направи следните изводи в няколко
насоки :
- Жалбоподателят В. чрез действие е осъществил деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл.39А, ал.1 ЗРА / не е
имал разрешително и е извършвал риболов в язовир, а не в р. Дунав или
Черно Море/ е нарушен редът на държавно управление относно риболова
- Деянието с нормата на чл. 73 ЗРА е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че извършва
риболов с мрежи в язовир / , предвиждал е обществено опасните последици и
е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от
състава на нарушението е предприел активни действия/.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл.6, ал.1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава
на нарушението по чл.39А, ал.1 ЗРА.
3
В атакуваното наказателно постановление са посочени всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение.
Деянието е конкретизирано по време, място и начин на извършването му и е
посочена съответната правна квалификация. Спазена е формата на чл. 57
ЗАНН и е гарантирано правото на защита. В тази връзка възраженията на
защитника за пороци относно формата и съдържанието на наказателното
постановление се явяват неоснователни.
Конкретизирано е и средството с, което е извършено административното
нарушение. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
посочен вида /мрежени уреди тип „сетка“/, посочени са и параметрите –
дължина /80 м/, големина на око /80 мм/ , надуваема лодка с гребла т.е. в
достатъчна степен са индивидуализирани уредите, с които е извършван
риболова. В диспозитива на наказателното постановление е посочена същата
мрежа, която е посочена и в обстоятелствената част – същите параметри и
същият вид – хрилна мрежа, което е родовото понятие.В този смисъл
претенците в жалбата за пороци на наказателното постановление в тази
насока са също неоснователни.
Неправилното посочване на съда пред, който наказателното
постановление подлежи на обжалване не може да опорочи същото и да стане
единствен повод за отмяната му. Жалбоподателят е упражнил правото си на
жалба, а и дори това право да беше осъществено при нарушаване на
подсъдността има процесуална възможност да се направи в съдебната фаза
възражение и делото да се изпрати на компетентния съд.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл.39А, ал.1 ЗРА.
Наложеното административно наказание е в абсолютния минимум и
същото е в съответствие със санкционната норма на чл. 73, ал. 1
ЗРА.Непосочването на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не е
оказало влияние при индивидуализацията на наказанието, тъй като същото е в
минимален размер.
С оглед характера на извършеното административно нарушение и
правната му квалификация административно-наказващият орган правилно е
4
приложил и чл.90, ал.1 ЗРА, като е отнел средството за извършване на
нарушението.
Няма основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Подобни административни нарушения са със завишена степен на
обществена опасност, тъй като с тяхното извършване се нарушава
екоравновесието и се нанасят непоправими щети на водоема.
От друга страна законодателят е криминализирал подобен род нарушения
с цел превенция на опазването на околната среда и водите. Извършеното
нарушение, което засяга обществени отношения точно в тази област не е в
никакъв случай с по-ниска степен на обществена опасност.
По изложените съображения съдът приема, че няма основания за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Противното би означавало неоправдан
либерализъм, което е в разрез с генералната превенция на чл.12 ЗАНН.
Следователно няма допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до отмяна на наказателното постановление, не е нарушен
материалния закон, а е приложен правилно, поради което същото следва да
се потвърди.
Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Съгласно чл.63Д от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 АПК с оглед
фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на
въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от
жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-016/27.02.2023 г. на
Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна България„ град Пловдив ГДРК
към ИАРА, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 лева на В. С. В. от град Димитровград, ул.„**********, ЕГН
********** и на основание чл.90, ал.1 ЗРА са отнети 1 брой хрилна мрежа с
5
дължина 80 м. и големина на окото 80 мм.
ОСЪЖДА В. С. В. да заплати на ИАРА със седалище град Бургас
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6