Решение по КНАХД №829/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационната жалба на Началник група "Административно наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи" към сектор "Пътна полиция" при ОД МВР Стара Загора, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт против Решение №265/16.06.2025г, постановено по АНД №348/2025г по описа на РС Стара Загора в частта за отмяна на Наказателно постановление №24-1228-003791/18.09.2024г в частта му с наложена на Г. П. П. на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДвП глоба в размер на 200лв за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП - управление на МПС със значителна неизправност - неизправно шумозаглушително устройство.

За да отмени НП №24-1228-003791/18.09.2024г издадено от Началник група в сектор "ПП" при ОД МВР Стара Загора съдът е приел, че главното съставомерно фактическо обстоятелство - не изправно шумозаглушително устройство не е установено, чрез използване на техническо средство, поради което административното обвинение е недоказано. Нито едно от обстоятелствата по чл.10 ал.1 т.10, буква "а", "б" и "в" от ППЗДвП: съдържанието на вредни вещества в отработените газове и степен на димност, нивото на шума, изтичане на гориво, не могат да бъдат установени зрително или чрез звук. За установяване на някое от тези обстоятелства, а в случая за неизправност на шумозаглушително устройство е необходимо техническо средство, каквото не е използвано. Освен това в АУАН и в НП не е описано в какво точно се състои неизправността. Не е описано защо шумозаглушителното устройство се приема за неизправно, още повече за значително не изправно. В чл.179 ал.6 от ЗДвП са разграничени три степени на неизправност - незначителна, значителна и опасна, за които са предвидени и съответно различни по размер административни наказания "глоба" от 50лв, 200лв и 500лв. Липсата на описание в какво се състои неизправността лишава наказаното лице от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и съответно да организира защитата си. АНО не е разследвал спорните обстоятелства и не е изложил аргументи защо налага наказание за значителна техническа неизправност, а не за незначителна. Не са събрани доказателства, че от въпросната незиправност е създадена някаква опасност за конкретното МПС, за околната среда или за другите участници в движението. Следователно не може да се приеме, че управляваното от наказания водач МПС е било със значителна техническа неизправност и съответно е налице основание да му бъде наложено административно наказание глоба по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. Въззивният съд се е позовал и на Решение по КАНД №1038/24г по описа на АС Стара Загора.

С касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснато съществено нарушение на правилата за формиране вътрешното убеждение на съда относно обективната истина за фактите. В АУАН и в НП е посочено в какво се състои неизправността на автомобила - липса на задно гърне, поради което и наказаното лице е разбрало причината, поради която му е наложено административно наказание по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. Подаденото против АУАН възражение е разгледано, съгласно приложена по делото справка, в която е отразено, че липсата на задно гърне е възприета без използване на техническо средство. Събраните в хода на делото гласни средства за доказване са потвърдили фактическата констатация по АУАН за липса на задно гърне на автомобила. Актосъставителят и свидетеля по акта лично са извършили проверката и са възприели, че липсва задно гърне. Съгласно т.8.1.1 от Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средсва във връзка с Наредба №Н-32 от 16.12.2011г за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства ,липсата на част от системата за намаляване на шума е неизправност, която се оценява като значителна, но може да бъде оценена и като опасна. В случая липсата на шумозаглушител на управлявания автомобил е била оценена като значителна, поради което АНО е приложил правилно материалния закон спрямо фактическите констатации по АУАН, които са установени и в хода на съдебното дирене. За установяване липсата на шумозаглушаващо устройство - така наречено гърне, не са необходими специални знания и технически средства. Установената липса на шумозаглушител води до извод за осъществен състав на нарушението, който не включва нивото на шум при управление на автомобила. От съда се иска да бъде отменено Решение №265/16.06.2025г, постановено по АНД № 348/25г по описа на РС Стара Загора в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на Наказателното постановление в частта му за наложено на ответника по касация административно наказание глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако такова се следва да ответника по касация.

Ответника Г. П. П., чрез редовно упълномощен адвокат иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи, че не е извършено административно нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, защото не е установена техническа неизправност, опасна за пътуващите, нито е използвано техническото средство за измерване нивото на шум. Пледира, че решението е справедливо и заявява претенция за осъждане на ОД на МВР Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв за настоящата съдебна инстанция, платено в брой, съгласно разписката към договора за правна помощ и съдействие.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде оставено в сила.

Административен съд Стара Загора след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

В съдържанието на АУАН, същото и в НП е описан конкретен факт, който е обосновал обвинението за управление на техинчески неизправно МПС, а именно: на 16.08.2024г, в 16.11ч в град Стара Загора по [улица] в посока запад управлява лек автомобил С. И. с рег. №[рег. номер], негова собственост като МПС не е представено на годишен технически преглед. МПС е с неизправно шумозаглушително устройство на изпускателната система - липсва задно гърне, с което е извършил управление на МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна неизправност и виновно е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, представляващо административно нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, поради което и на това основание е наложена глоба в размер на 200лв. Обвинение за ниво на шум на двигателя, несъответстващо на предписаните нормативни стойности не е повдигнато с процесния АУАН нито в обстоятелствената част, нито словно правно. Следователно съдържанието на АУАН и на НП не е възпроизведено точно в мотивите към съдебното решение, а изводите на съда за непълнота на обвинението, както и за това, че липсата на елемент от шумозаглушителната система не определя ППС като технически неизправно, защото в чл.10 т.10 буква "б" от ППЗДвП е посочено само несъответствието на нивото на шума с предписаните нормативни стойности, сочат на неправилно приложение на материалния закон, включително и по време. Освен това не съответни на съдържанието на административно наказателната преписка са и доводите, че АНО не е разследвал спорните обстоятелства. Липсата на задно гърне може да се възприеме зрително и е доказана от показанията на свидетеля по акта, чието съдържание жалбоподателя не е оспорил, нито с възражението си против АУАН, нито с въззивната жалба. Санкционираният водач не спори по верността на фактическите констатации по АУАН, а по материалната законосъобразност на наказателното постановление, като пред АНО е навел оплаквания за неспазване на реда за извършване на проверка и по-конкретно, че полицейските служители не са се легитимирали, както и че единият е пристигнал по-късно от другия, а автомобилът му е бил със загасен двигател и паркиран. Съставът на чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е в сила от 20.05.2018г -ДВ бр.2/2018г, откогато е в сила и чл.101 ал.4 от ЗДвП, който разпорежда неизправностите и тяхната класификация да се определят с Наредбата по чл.147 ал.1 от същия закон - Наредба №Н-32/16.12.2011г за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и по специално чл.31 и Приложение №5 към него, съответно изменени от 20.05.2018г. Следователно Наредба Н-32/16.12.2011г е подзаконовият нормативен акт, който на основание чл.101 ал.4 вр. с чл.179 ал.6 от ЗДвП определя като фактически съставомерни обстоятелства техническите неизправности, посочени в Приложение №5 към чл.31 ал.1 от Наредбата - Методика за извършване на периодичен преглед за техническа изправност на ППС, а те включват и изброените в чл.10 от ППЗДвП. В т.8.1.1., буква "б" от Методиката е описана констатираната с АУАН липса на част от системата за намаляване на шума, която може да бъде определена като значителна или опасна неизправност - част от системата за намаляване на шума е хлабава, повдредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Много сериозен риск от падане. Неизправността по чл.10 т.10 буква "б" от ППЗДвП е посочена самостоятелно по т.8.1.1 буква "а" от Методиката към чл.31 ал.1 от Наредбата и се установява с шумомер по време на технически преглед при съмнение за гранични стойности на шум, по субективна преценка на този, който го извършва, без да е необходимо да е налице неизправност и по т.8.1.1 буква "б". Двете неизправности са самостоятелни, дори и когато тази по т.8.1.1 буква "б" причинява превишаване на допустимите стойности на шум.

В заключение решението на въззивният съд в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, представляващо касационно основание за неговата отмяна, включително и в частта за осъждане на ОД на МВР да заплати на наказаното лице възнаграждение за един адвокат в размер на 400лв, присъдени поради отмяна на наложеното наказание по чл.179 ал.6 от ЗДвП. При този изход от спора и претенцията за присъждане в полза на ОДна МВР на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции се явява основателна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение № 265/16.06.2025г, постановено по АНД № 348/25г по описа на РС Стара Загора в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1228-003791/18.09.2024г, издадено от Началник група в сектор "Пътна полиция" ОД МВР Стара Загора в частта му за наложена на Г. П. П. глоба в размер на 200лв на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Решение №265/16.06.2025г, постановено по АНД №348/25г по описа на РС Стара Загора в частта му с характер на определение за осъждане на ОД на МВР Стара Загора да заплати на Г. П. П. сумата от 400лв/четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

ОСЪЖДА Г. П. П. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 200лв. /двеста/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции.