Решение по дело №261/2020 на Районен съд - Девня

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№260053/11.12.2020г.

 

гр. Девня

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 27.11.2020г., в състав:

                                                        

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:Д. ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 261/2020 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Д.Н.Д., ЕГН **********,*** ЕООД.

Ищцата твърди, че със Заповед на Управителя на ответното дружество е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ, тъй като ищцата не се е явила в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 от КТ, да заеме длъжността, на която е възстановена от съда. Съгласно текста на представената процесна Заповед № 1/06.02.2020г. работникът е уведомен за решението на съда за възстановяване на работа  на 10.01.2020г., когато ищцата е подала молба за издаване на заверен препис от решението на съда и изпълнителен лист, като срокът тече от узнаването, не от връчването на съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Ищцата оспорва тези констатации в заповедта, като твърди, че е спазила двуседмичния срок, който тече от получаването на съобщението, изпратено от съда след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, като се е явила на 06.02.2020г, на работа за заемане на длъжността. С допълнителна молба представителят на ищцата сочи, че същата е инвалид и е заемала бройка за трудоустроено лице, като работодателят не е получил  предварително разрешение по чл. 333 КТ от Инспекция по труда за прекратяване трудовото правоотношение с ищцата по делото.

Отправените до съда искания са да признае за незаконно и отмени уволнението на ищцата, извършено със Заповед №1/06.02.2020г.  на Управителя на ***, като неправилна и незаконосъобразна и да бъде възстановена  на заеманата преди уволнението длъжност  „ рехабилитатор„.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з. чрез процесуален представител оспорва исковата молба, като излага, че срокът по чл.345 КТ тече от датата на узнаване от ищцата за влязлото в сила решение по гражданско дело №1390/2018г. на РС Девня, а не от връчване на съобщението по чл.345, ал.1 КТ. Излага, че КТ изрично разпорежда при какви хипотези се изисква съгласие на Инпекцията по труда, като в случая такова съгласие не е необходимо. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на така предявените искове.

Доказателствата по делото са писмени, изискани и приети по делото са материалите по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня и материалите от трудовото досие на ищцата.

От фактическа страна се установиха следните факти и обстоятелства : С решение №257/13.12.2019г. по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня е  признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата Д.Н.Д.  от длъжността “ рехабилитатор “  при ***извършено със заповед №4/03.10.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор №13/01.07.2003г., Д.Н.Д.  е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност   “ рехабилитатор “ при ***и ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 234,72 лв ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -03.12.2018г., представляваща обещетение за времето, през което поради незаконното уволнение е останала без работа, за периода 04.10.2018г.-16.10.2018т. Съдебното решение е влязло в сила на 07.01.2020г. На 10.01.2020г. Д.Н.Д. е подала молба да й бъде издаден заверен препис от съдебното решение и изпълнителен лист. Изпълнителен лист е бил издаден на 14.01.2020г. и получен от Д.Н.Д.  ведно със заверен препис от съдебното решение на 23.01.2020г. На същата дата Д.Н.Д.  е получила съобщение по смисъла на чл.345 КТ, че с решение по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня, влязло в сила на 07.01.2020г. , е уважен иска й за възстановяване на предишната заемана длъжност и има право да се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението за заемане на длъжността. Представено е съобщението от Управителя на ответното дружество с изх. № от 04.02.2020г., с което ищцата Д.Н.Д. се уведомява по повод подадено от нея заявление, че не може да бъде възстановена на длъжността “ рехабилитатор “, тъй като в здравното заведение към момента не функционира Отделение по физиотерапия. Със Заповед №1/06.02.2020г. ***на основание чл.325, ал.2 КТ прекратява трудовото правоотношение с ищцата, като причина посочва неявяване в двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ на възстановения работник. Заповедта е връчена на ищцата на същата дата при условията на отказ и в присъствието на двама свидетели.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата за незаконност на уволнението, поради нарушаване на разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ, доколкото предвидената в посочената разпоредба закрила при уволнение не намира приложение относно основанието, на което е уволнена ищцата – чл. 345 КТ. В текста на обжалваната заповед е допусната техническа грешка, като погрешно е правното основание в изречение първо от мотивите – чл.325, ал.2 КТ, във връзка с правилната правна квалификация чл.325, ал.1, т.2 КТ, която техническа грешка съдът счита да не води сама по себе си до незаконност на уволнението на формално основание, тъй като по–надолу в текста на заповедта са посочени причините, които са послужили за основание за издаване на процесната заповед. Съдът е запознат с обстоятелството, че по въпроса : Откога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаването на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок ? е образувано и висящо към момента тълк.д. №3/2019г.  на ОСГК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се даде разрешение по настоящето дело в смисъл, че срокът за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече от момента на получаване на нарочното съобщение от първоинстанционния съд или от момента на изявяване на воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ, ако този момент предхожда момента на получаване на нарочното съобщение от първоинстанционния съд. Неправилно според настоящия съдебен състав ответникът приема, че момента на узнаване за влизане в сила на съдебното решение, с което ищцата е била възстановена на работа, съвпада с момента на узнаване от ищцата, че от този момент започва да тече срокът за явяване на предишната работа, за да се приеме, че същата е действала недобросъвестно по смисъла на чл. 8 КТ. Следва да се има в предвид, че в съдебното решение по гр. д. №1390/2018г. на РС Девня не се съдържа съобщение относно явяване на предишната работа в определен срок, както и че ищцата не е запозната с правните процедури и същността на правото по чл.345 КТ, като няма ангажирани доказателства, че същата е възприела и че от момента на узнаване за влизане в сила на съдебното решение може да започне, да тече срокът по чл.345 КТ. Действително в производството по гр.д. №1390/2018г. на РС Девня ищцата е била представлявана от адвокат, но правомощията на същия се прекратяват с приключване производството по делото с влизане в сила на съдебното решение / в този смисъл мотиви в Решение № 440/2010 г. по гр. д. № 537/2009 г. на ІV гр. отд. /, а и няма ангажирани доказателства, че към него момент на подаване на молба за препис от съдебното решение и за издаване на изпълнителен лист било адвокатът, било някой друг орган / напр. Инспекция по труда / е разяснила на ищцата по какъв начин следва да упражни правото на възстановяване по чл. 344, ал.1, т.2 КТ  вр чл.345 КТ. Датата на получаване на нарочното съобщение от съда по чл.345 КТ от ищцата е 23.01.2020г., като съдът приема, че от тази дата ищцата е възприела, че следва да тече срока за явяване на предишната работа, като последният ден от срока по чл.345, ал.2 КТ е 06.02.2020г, когато е издадена и връчена обжалваната процесна Заповед №1/06.02.2020г. Ето защо, съдът намира, че срокът за явяване от ищцата на работа при ответното дружество към датата на връчване на заповедта за уволнение на ищцата на 06.02.2020г. не е бил още изтекъл, поради което и за работодателят към тази дата не е съществувало правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение поради неявяване на работника да заеме длъжността, на която е била възстановен, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

С оглед изложеното, съдът намира, че уволнението се явява незаконосъобразно,  като същото следва да се отмени.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният такъв и ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на РС Девня в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 100 лева държавна такса за предявените два броя неоценяеми искове.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д.Н.Д., ЕГН **********, за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ Заповед № 1/06.02.2020 г. на Управителя на  ***с която е прекратено трудовото й правоотношение считано от датата на заповедта-06.02.2020г., поради неявяване на работа в двуседмичния срок по чл. 345, ал.1 КТ.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Н.Д., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението, обективирано в  Заповед № 1/06.02.2020 г. на Управителя на  ***длъжност "рехабилитатор" в ***на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ.

 

ОСЪЖДА ***ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт  по сметка на РС Девня разноски по делото в размер на 100  лева / сто лева / държавна такса за уважените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т. 2 КТ.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в двуседмичен срок от 11.12.2020г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.

 

                   Районен съдия: …………….............