Решение по дело №205/2021 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260010
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20211870200205
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 15

гр. Самоков, 17.01.2022 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,втори състав,в открито съдебно заседание, проведено на шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 205/2021г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Х.М.М. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ № .. г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С., с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца ,за извършено нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП.В жалбата се твърди ,че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила.Жалбоподателят твърди ,че не е извършил вмененото му с АУАН и обжалваното наказателно постановление нарушение.Иска се изцяло отмяна на издаденото наказателно постановление.

         В с.з. жалбоподателят Х.М.М. се явява лично и с   пълномощника си адв.Б. ,който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № .. г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С.

на нарушителя Х.М.М. *** ,на основание чл. 175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, затова,че на 28.01.2021 год. около 01.00 часа на третокласен път 3-6206 к.к. „М.“ към с посока на движение за с.Г. нарушителят Х.М.М. е управлявал лек автомобил марка „Ф. Г.“, с рег.№ ..,собственост на Р. А.К. ,като е използвал пътя ,отворен за обществено ползване за други цели ,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари ,като извършва резки маневри, принуждавайки МПС да поднася и преднамерено извежда МПС извън контрол ,довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка /дрифт/.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 846506/28.01.2021 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу Х.М.М..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление.Актът е съставен от С.Г.Г. –мл.автоконтрольор при РУ-Самоков ,в присъствието на един свидетеля- Е.Г.П..

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС–Самоков наказателно постановление /НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган.НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че са налице основания за неговата отмяна .

Съгласно чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП не пояснява изцяло значението в описана норма, като определя забрана за водача на МПС да "използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари". При не изпълнение на тази забрана, законодателят препраща към разпоредбата на чл. 175А, ал. 1 от ЗДвП която гласи че " Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари". В случая наказващия орган е приел ,че действието, осъществено от страна на жалбоподателя, а именно извършва резки маневри, принуждавайки автомобила да поднася и преднамерено извежда МПС извън контрол ,довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми с пътната настилка ,е използване на пътищата ,отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.Посоченото действие от страна на жалбоподателя е определено от контролните органи като "дрифт.

От показанията на свидетелите С.Г. и Е.П. се установява ,че нарушителят се е движел зигзагообразно, извършвал движения наляво и надясно.Свидетелят Г. твърди ,че пътят бил почистен със снегопочистваща техника, а свидетелят П. сочи ,че пътят бил заснежен.

От показанията на свидетеля А. В. Т. пътувал в автомобила заедно с нарушителя Х.М. се установява,че пътят е бил заснежен и пътните условия били лоши, пътят не бил опесъчен и автомобилът поднесъл.М. се опитал да изправи колата ,но тръгнала в другата посока.

От показанията на свидетелите И. П. П. и К. В. Т. се установява ,че на втория десен завой по пътя ,докато слизали от к.к.“М.“ в посока с.Г. автомобилът на нарушителя поднесъл – първо наляво ,след това надясно,след което се изправил ,тъй като пътят не бил опесъчен.

В конкретния случай не се установи по безспорен и категоричен начин ,че жалбоподателят Х.М.М. е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП.Събраните в хода на съдебното производство доказателства обуславят извод, че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на движение при извършената маневра -движения наляво и надясно може да бъде в резултат от пътните условия и състоянието на пътната настилка, поради което административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин.Действията на нарушителя не нарушават забраната за използване на пътя за други цели, извън предназначението им за превоз на хора и товари.

Използваният термин „дрифт“ е техника на шофиране ,при която водачът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол, чрез презавиване.В конкретния случай доказателства за такива действия от страна на нарушителя,представляващи демонстративно управление на МПС по пътя ,което не съответства на използването му по предназначение-за превоз на хора и товари, не са събрани.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № .. г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С.,с което на нарушителя Х.М.М. *** ,на основание чл. 175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: