№ 622
гр. В. 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20253110200606 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Г. Т. В. срещу НП № 442а-131/30.09.2024 год. на началника на сектор
ОП в ІV РУ към ОД МВР В. с което за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК и е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. на
основание чл. 30, ал. 3 от същия закон за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1
от ЗУЧК.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно и моли съда да го отмени. В жалбата си въззивникът фактически
не оспорва констатациите в АУАН и НП относно факта, че е паркирал
автомобила си на мястото описано в АУАН и НП, но твърди, че на същото
място не е имало знаци забраняващи паркирането или знаци указващи, че
мястото на което е паркирал е в границата на морския плаж. Твърди, че
мястото е било до било многократно използвано като паркинг, като на същото
е имало паркирани множество автомобили, а в близост е имало изградени
заведения. Липсвали забраняващи табели за паркиране.
В съдебното заседание въззивника се представлява от упълномощен
защитник, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
1
констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по съществото на делото
защитника пледира за отмяна на НП като излага доводи както за недоказаност
на адм. наказателното обвинение. Моли НП да бъде отменено като претендира
присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю. к. К. Л., в които същата изразява становище за неоснователност
на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно доказано, че липсвали
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а в хода на адм. наказателното
производство не били допуснати съществени нарушения на процес. правила.
Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена отправя
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в
минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 09.06.2024 год. в гр. В. кв.А., въззивницата паркирала
управлявания от нея л. а. с ДК№ РР2480ВК на плажа, върху пясъка на
територията на морския плаж.
Около 18.00 часа на 09.06.2024г. служители на 4 РПУ при ОД МВР В.
между които и свид.Л. извършили проверка за неправилно паркирани
автомобили в района на плаж А.. При проверката констатирали автомобил л.
а. с ДК№ ** неправилно паркиран върху морския пясък на територията на
плаж А.. Била съставена докладна записка и бил направен снимков материал.
Като водач на автомобила в хода на адм.проверка била установена именно
въззивницата.
Въз.В. попълнила декларация ,с която потвърждава, че на процесния
ден тя лично е управлявал автомобил " л. а. с ДК№ РР2480ВК.
2
Тъй като преминаването през морския плаж, паркирането и престоят
там били в нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК, служител на ІV РУОДМВР В.
съставил акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на съставения акт били описани установените факти и била
посочена правна квалификация по чл. 17б ал. 1вр. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК.
В графата за възражения въззивникът вписал, че има такива, като
възражения постъпили в срока. Те били разгледани от АНО, но не били
приети.
На 30.09.2024 г. въз основа на съставения акт било издадено и НП,
видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На
нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание
санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на въззивника било определено
административно наказание в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП е безспорна между страните и се
установява посредством събраните писмени доказателства – надлежно
съставен АУАН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и ВДС, а
именно кредитираните от съда свидетелски показания на свид.Л. и Г.
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188
от ЗДП, докладна записка за извършена проверка на място, докладни записки,
фотоснимки, видеозапис и др. които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се,
съдът кредитира изцяло показанията на свид. Л. и Г., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
3
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-В. съгласно т. 5 от
заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-В. АУАН също
е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно
същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите
имена, адрес и ЕГН. Действително в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. Първият цитиран текст
гласи, че се забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни
средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда санкция за този, който в
нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за
паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели)
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
От фактическа страна е описано, че на 09.06.2024 г. възз. е паркирала
лек автомобил л. а. с ДК№ РР2480ВК върху пясъка на територията на морския
плаж. Видно от горното не е налице противоречие между описаното от
фактическа и правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната
практика се е наложило разбирането, че административно обвиненият се
защитава срещу фактите, предявени с АУАН и НП, а не срещу придадената им
4
правна квалификация. А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за
какво е привлечена към адм. отговорност възз. - за това, че е паркирала
автомобила си на морския плаж.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е
пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и
НП. Обстоятелството, че в НП АНО е преценил, че предявените на въззивника
факти се субсумират под нормата чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК, която предвижда
забрана за преминаването и паркирането на превозни средства върху морския
плаж като цяло не нарушава с нищо правото на защита на въззивника да
разбере в какво е обвинен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивницата е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила
от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразила въззивницата, като
на посочената дата е паркирала управляваното от нея превозно средство в
границите на самия морския плаж "А.", гр. В. В тази посока са всички гласни
доказателства по делото. Свид.Л. е категоричен, че превозното средство на
въззивницата е било паркирано на самия морския плаж върху пясъка. Горното
се потвърждава и от приложените по АНП фотоснимки. На тях ясно е видно,
че превозното средство, управлявано от възз. е паркирано на морския плаж. В
5
тази посока е и възпроизведения в съдебно заседание видеоклип приложен
към адм.преписка, от който ясно се вижда, че пътят граничи в дясно с морския
плаж и всички паркирани там автомобили са нарушили правилото на закона и
като са паркирали върху пясъчната ивица.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност
процеси на взаимодействие на морето със сушата.
От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът
предвижда една от формите на изпълнителното деяние, с които се
осъществява състава на административното нарушение по чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК - паркиране на превозно средство на морски плаж. Липсата на
допълнителна конкретизация, чрез добавянето на номер на имот по
кадастрална карта в НП или GPS координати в НП не е съществено
процесуално нарушение и не води до накърняване правата на жалбоподателя и
в този смисъл направеното в тази насока възражение е неоснователно. Както в
АУАН, така и в НП е посочено мястото на установяване на нарушението –
морски плаж А..
Голословно е оплакване на въззивницата, че ивицата на която е
паркирала е в близост до заведение и била засипана с пясък и тъй като
липсвали указателни табели, че това е плаж само по себе си не е достатъчно,
за да бъде определена една територия като морски плаж. В случая пясъкът,
върху който е паркирала въззвиницата, е част от плажна ивица, която
непосредствено граничи/свързана е с морето съгласно вече посочената
разпоредба на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК . Поради това и съда приема, че дори не се
изисква поставянето на указателна табела, че територията представляваща
обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък е плаж и там
по закон е забранено паркирането. А това е видно и от представения и
възпроизведен в съдебно заседание видеоклип и снимков материал от
нарушението.
Всъщност, безспорно е мястото на което е паркирал въззивницата, е на
самия плаж и само поради факта, че е паркирала върху морския пясък сочи,
че е била наясно, че паркира на място което е забранено паркирането. В този
6
смисъл, съдът счита за неоснователно отправеното от възивницата
възражение за неосъщественост на твърдяното нарушение, поради липсата на
забранителни знаци за паркиране и указателни табели за особения статут на
мястото, където е установен паркирания от нея автомобил. Въпреки близостта
до пътното платно и наличието и на други паркирани автомобили,
местоположението на спрения от въззивницата автомобил именно върху
пясъка на плажа, е несъмнено и това определено е било очевидно за водача на
съответното МПС, както и факта, че съответното място не е било надлежно
обособено и предназначено като паркинг. При това, видно от кредитираните
като резултат от непосредствени лични възприятия, на свид.Л., който сочи, че
от лявата страна на пътя е имало обособена зона за паркиране на автомобили,
като от дясната страна на пътя в която е паркирал въззивника не е имало
обособени места за паркиране.
При анализа на показанията на свид.В. живеещ на семейни начала с
тъжителката, съдът не установи факти оборващи констатациите на АНО. От
неговите показания не се установяват различни факти, а само
обстоятелството, че от дясната страна на пътя на самия пясък е имало
паркирани и други автомобили и е липсвала табела указваща забрана за
паркиране .
Основното възражение на въззивницата е свързано с отсъствието на
указателна табела в разглеждания период, дори да отговаря на истината не
следва да извинява поведението и, доколкото тя е имала механизъм да проучи
предварително какъв е обхвата на защитената зона и едва след като се убеди в
това, че автомобилът и не попада в нея да го паркира. Действително
паркирането в близост до плажната алея спестява много усилия, но води до
негативни ефекти върху околната среда, които не следва да се оставят без
последствия и за които законодателят е предвидил да се полагат грижи,
поради което и нарушението не разкрива белезите на такова с ниска
обществена опасност и/или укоримост.
По напарваното възражение, че АУАН е съставен в присъствието на един
свидетел, съдът следва да посочи, че АУАН е съставен в присъствието само на
един свидетел, но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като на
първо място актът е бил връчен по надлежния ред, с което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя и второ, тъй като ЗАНН дава
възможност да се издаде НП и при нередовност на акта, стига нарушението,
нарушителят и неговата вина да са доказани по несъмнен начин, какъвто е
7
настоящият случай.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с
имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на
закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху
територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни
дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в
границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на
населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно
са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за
въззивника това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни за
извършени други административни нарушения от въззивника. Именно поради
това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова
нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го
ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха
се нарушили разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с
оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя касае запретено от закона поведение,
свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни –
Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на
ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо
подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род,
което обезсмисля една от основните функции на
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а
следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
8
разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното НП – законосъобразенно, поради което следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – В.е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е
направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по
делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати
на ОД на МВР-В.юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар
законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до
120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до
вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80 лв..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-131/30.09.2024
г. на началник сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР В. с което на Г. Т. В. ЕГН
********** за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от същия
закон.
ОСЪЖДА Г. Т. В. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-В.сума
в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В.в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В. _______________________
10