Р
Е Ш Е
Н И Е
град *****,
18.12.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, I отделение, 20 състав, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
при секретаря Е.К., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12033
по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата
И.В.Т. твърди в исковата си молба и уточнителна молба от 18.09.2014 г., че на
08.05.2013 г. между нея и С.И. и Ц.И. бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – Апартамент 9 (девети), находящ се в гр. *****,
Столична община, район „*****“, ж.к. „*************** (четири) по удостоврение
за данъчна оценка, а по документ за собственост – гр. *****, ж.к. „**********-ти
етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м.
(осемдесет и девет цяло осемдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе
№ 9 (девет) с площ 3.79 (три цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с
4.466% (четири цяло четиристотин
шестдесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за сумата от 32 000 лева. Ищцата
заплатила 5000 лева от тях при подписване на предварителния договор, а
остатъкът от 27 000 лева следвало да изплати преди нотариалното прехвърляне
на собствеността. Твърди, че на 09.09.2013 г. заплатила 10 000 лева по
предварителния договор, което било удостоверено в анекс. Впоследствие, на
12.09.2013 г. изплатила още 10 000 лева. След това многократно разговаряла
с ответниците за прехвърлянето, но и до момента те не й били прехвърлили
собствеността върху имота.
Междувременно
Ц.И. починала и оставила като свои законни наследници съпруга си С.С.И. и
дъщеря си А.С.В. при дялове от по ¼ ид.ч. от имота. Тъй като ищцата вече
била депозирала искова молба за обявяване на процесния предварителен договор за
окончателен срещу двамата продавачи, по която било образувано гр.д. №
17545/2013 г. на СГС, I-8 състав и по което производството било прекратено по
отношение ½ ид. ч., която била на починалата преди завеждане на делото Ц.И.,
ищцата предявява иск за обявяване за окончателен на посочения предварителен
договор по отношение на С.С.И. и А.С.В., относно ½ ид.ч. от недвижимия
имот, предмет на същия.
Ответницата
А.В. е депозирала в срок отговор на исковата молба, с която е заявила, че с
ищцата постигнала извънсъдебна спогодба,
по която условията били изпълнени, поради което признава иска по отношение на
¼ ид.ч. от имота и моли същия да бъде уважен.
Ответникът
С. В. не е депозирал отговор на исковата молба. В първото по делото открито
съдебно заседание е заявил, че е подписал предварителния договор, но се
опасява, че няма да получи парите, за които се е договорил.
В
първото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявила, че
доверителката й е изплатила изцяло сумата по договора в частта, касаеща
починалата Ц. В..
Съдът, след като взе предвид становищата
и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното
От
представения с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 08.05.2013 г., сключен между С.С.И. и Ц. К.И., наричани
Продавачи и И.В.Т., наричана Купувач, се установява, че Продавачите са се
задължили да продадат на Купувача правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент 9
(девети), находящ се в гр. *****, Столична община, район „Надежда Връбница“,
ж.к. „*************** (четири) - по удостоврение за данъчна оценка, а по
документ за собственост – гр. *****, ж.к. „**********-ти етаж, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м. (осемдесет и девет цяло осемдесет
и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе № 9 (девет) с площ 3.79 (три цяло
и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с 4.466% (четири цяло четиристотин шестдесет и шест
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, за сумата от 32 000 лева.
Съгласно клаузите на предварителния договор, Купувачът се
е задължил да заплати продажната цена в размер на 32 000 лева при нотариалното
прехвърляне собствеността върху имота. (т. 1.3. от предварителния договор).
Уговорено е още, че при подписване на предварителния
договор, Купувачът изплаща сума в размер на 5000 лева, която служи като капаро
(задатък), (т. 1.4. от предварителния договор). В края на предварителния
договор е записано, че същият служи и като разписка за платена сума.
Страните са се споразумели сключването на окончателния
договор да се извърши в
срок до 08.08.2013 г.
С
Анекс към договор от 08.05.2013 г., сключен на 09.09.2013 г. между С.С.И. - Продавач
и И.В.Т. - Купувач, страните по него са се договорили сумата, договорена в договора, подписан на 08.05.2013 г. да бъде
заплатена по следния начин: При подписване на анекса Купувачът изплаща на
продавача сума в размер на 10 000 лева, която сума служи като задатък по
подписания договор. Всички останали клаузи по договора остават непроменени.
На
12.09.2013 г. е подписан втори анекс към договор от 08.05.2013 г. между С.С.И.
- Продавач и И.В.Т. - Купувач, с текст, идентичен на първия, а именно: страните
по него се договарят, сумата, договорена
в договора, подписан на 08.05.2013 г. да бъде заплатена по следния начин: При
подписване на анекса купувачът изплаща на продавача сума в размер на
10 000 лева, която сума служи като задатък по подписания договор. Всички
останали клаузи по договора остават непроменени.
Установява
се от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка акт № 83, т. XXIV, дело № 3945/1988
г. на нотариус Д.Г. – първи нотариус при Коларовски районен съд, че
собствеността върху процесния апартамент е прехвърлена на С.С.И. и Ц. К.И. от
бащата на С.И. – С.И.И., срещу задължението на приобретателите да поемат
гледането и издръжката на С.И.И., като му осигурят спокоен и нормален живот,
докато е жив.
Станимир
И. и съпругата му Ц.И. са сключили граждански брак на 13.05.1962 г., видно от
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 03.12.2001 г. от СО,
район Сердика.
Установява
се от удостоверение за наследници, издадено на 26.08.2013 г. от СО, район
„Връбница”, че Ц. К.И. е починала на 01.08.2013 г., като е оставила свои
законни наследници съпруга си С.С.И. и дъщеря си А.С. И..
При
направената служебна справка се установява, че гр.д. № 17545/2013 г. на СГС,
I-8 състав е образувано по искова молба на И.В.Т. от 27.12.2013 г. против С.С.И.
и Ц. К.И., с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за прогласяване на процесния
предварителен договор за окончателен. С определение от 03.02.2015 г. влязло в
сила, съдът е върнал исковата молба на И.Т. в частта й по отношение на Ц. К.И.
и е оставил без разглеждане, като процесуално недопустимо искането за
конституиране на А.С.В. на мястото на починалата й майка. Делото е останало
висящо по иска на И.Т. против С.И..
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните прави изводи:
Успешното
провеждане на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
предполага положителното установяване на няколко предпоставки: наличието на
валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на
определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в
клаузите на предварителния договор; качеството "изправна страна" на
ищеца, респ. неизправността на ответника, т. е. неговото бездействие, с оглед
на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на
задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото,
предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на
особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК.
Съдът
намира, че в настоящото производство беше доказано съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 08.05.2013 г., който съдържа всички съществени елементи,
необходими за сключването на окончателен договор. Спазени са изискванията за
неговата действителност, съобразно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Договорът е
сключен в писмена форма и съдържа съществените условия на окончателния договор
(съществува яснота относно страните по договора; недвижимият имот – предмет на
договора е индивидуализиран в достатъчна степен като самостоятелен обект;
посочен е вида на окончателния договор – покупко-продажба; уговорена е цена и
начин на плащането й.)
В производството за обявяване на предварителния договор за
окончателен
съдът проверява, дали продавачът е собственик на процесния недвижим имот към
момента на постановяване на съдебното решение. С оглед на събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че ответниците са собственици на
недвижимия имот, предмет на сключения предварителен договор (по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и по наследство).
Във
връзка с изправността на ищцата като страна по предварителния договор, настоящият
състав намира, че при тълкуване действителната воля на страните по него, следва
да се приеме за установено във връзка с изпълнение задължението й за заплащане
на уговорената цена, че Купувачът и ищец в настоящото производство е заплатила
при подписването на предварителния договор сумата от 5 000 лева, като
задатък, тъй като страните изрично са посочили, че договорът служи като
разписка за изплащане на сумата. Следва да се приеме още, че тази сума е част
от продажната цена в общ размер на 32 000 лева, а не допълнително или
различно задължение. Макар уговорките да не са прецизни и в т. 1.3. веднъж да е
посочено, че цялата сума от 32 000 лева се дължи при сключване на
окончателен договор, а в т.1.4. да е посочено, че 5000 лева се заплащат при
подписването на предварителния договор като задатък, тези разпоредби, тълкувани
заедно с т. 1.1., където е посочена продажна цена от 32 000 лева, както и
при съобразяване функцията на капарото, следва водят до извод, че сумата от
5000 лева е авансово платена част от продажната цена, цялата в размер на
32 000 лева. Следователно, дължими към момента на бъдещия окончателен
договор са останали 27 000 лева.
По
отношение остатъка от цената на прехвърляното право на собственост се
установява следното: Със смъртта на Ц.И. е прекратен брака, съответно
бездяловата семейната имуществена общност между нея и С.И.. Между С.И. и
останалите наследници на Ц.И. (в случая – само дъщерята А.В.), е възникнала
обикновена съсобственост в части, съобразно правилата на Закона за
наследството. При прекратяването на СИО С.И. е станал собственик на ½
ид.ч. от процесния имот, който е придобит от него и съпругата му по време на
брака, и собственик на ½ от останалата ½ ид.ч. от имота, в
качеството му на наследник на Ц.И., при съобразяване правилото на чл. 9, ал. 1
от Закона за наследството. Или, понастоящем, С.И. е собственик на ¾
ид.ч., а А.В. – на ¼ ид.ч. от процесния имот. Следователно, С.И. е
задължен спрямо И.Т. по процесния предварителен договор за прехвърляне на
¾ ид. ч. от имота, а А.В. – за
¼ ид.ч. от него, съотв. – след смъртта на Ц.И. при такова съотношение са
и техните вземания за остатъка от продажната цена от 27 000 лева –
20 250 лева за С.И. и 6 750 лева за А.В. (общо 27 000 лева).
Видно
от представената от ответницата А.В. спогодба, подписана между нея и И.Т. на
04.02.2015 г., след като двете са установили и потвърдили съществуването на
процесния предварителен договор, неговия предмет, страните, които са го сключили,
наличието на две висящи съдебни дела и са съобразили правните последици от
смъртта на Ц.И., те са приели, че с изплащането от страна на купувача И.Т. на
наследника на Ц.И. – А.В., на сумата 9 900 лева до 05.02.2015 г. по сметка
на посочен пълномощник, отношенията между страните по спогодбата, свързани с
двете висящи съдебни дела пред СГС (включително настоящото) ще се смятат за
уредени. Посочено е, че при неплащане на уговорената сума в срок,
споразумението не влиза в сила. Липсват доказателства, че И.Т. е заплатила
сумата от 9 900 лева, но предвид признанието на А.В., направено в нейна
молба от 06.02.2015 г., че условията по представената спогодба са изпълнени,
съдът приема, че е извършено плащане от
ищцата И.Т. в полза на А.В., на сума в размер на 9 900 лева. Или, с
посочената спогодба, при условията на чл. 365, ал. 2 ЗЗД страните са изменили
частично уговорките по предварителния договор, като са уговорили друг, по-висок
размер на цената, която ищцата дължи да доплати по предварителния договор на
ответницата А.В., както и друг, по-ранен момент на плащане (вместо 6 750
лева – 9 900 лева и вместо при окончателен договор – до 05.02.2015 г.),
като посочената сума е изплатена на датата на новия падежа. С това плащане и
предвид заявения отказ от други финансови претенции на ответницата към И.Т.,
следва да се приеме, че към настоящия момент ищцата е изпълнила изцяло своето
задължение към А.В. по предварителния договор.
Съдът
не приема за доказано плащане от страна на ответницата на други 20 000
лева по предварителния договор при сключването на двата анекса от 09.09.2013 г.
и от 12.09.2013 г. със С.И.. В тях е посочено, че при подписването на
съответния анекс купувачът изплаща част от уговорената с предварителния договор
цена - сумата от 10 000 лева, която служи като задатък. С двата анекса
съдът приема, че е изменен падежа на задължението на И.Т. за плащане на част от
продажната цена, дължима на С.И. - вместо изцяло към момента на сключване на
окончателния договор, на части – по 10 000 лева при подписване на всеки
анекс и остатъка от дължимите общо 20 250 лева – при подписване на окончателния
договор. Граматическото тълкуване на текста на анексите и най-вече смисъла на
глагола „изплащам”, употребен в сегашно време, обосновава извод, че посочените
в тях суми е следвало да се платят след постигане на уговорките по анексите,
при тяхното подписване. В българския език сегашното време на глаголите се
използва както за отразяване на актуален момент, така и за означаване на бъдещо
събитие (при несвършените глаголи). В случая глаголът „плащам” е употребен
именно за изразяване на бъдещо действие, тъй като подписването на анекса следва
писменото изразяване на уговорката в него. В анексите липсва уговорка, каквато
има в предварителния договор, че същият служи и като разписка за изплащане на
сумата по анекса, а там глаголът „изплащам“ отново е употребен в сегашно време.
Следователно, щом страните не са вписали и в анексите такова удостоверително
изявление, то следва да се приеме, че самото подписване на анекса не
удостоверява извършено вече плащане. Не е представено и друго доказателство, от
което да се установява, че действително сумите по анексите са изплатени при
подписването му или по-късно.
Следва
да се посочи, че и двата анекса са сключени след смъртта на Ц.И., настъпила на
01.08.2013 г., подписани са само от С.И., поради което не обвързват другия
наследник А. И., а с тях са уреждани взаимоотношенията само между С.И. и И.Т..
Или, не се установява по делото посредством пълно и главно доказване, ищцата да
е заплатила до момента дължимите към датите на двата анекса общо 20 000
лева.
Горното
обосновава извод, че ищцата е неизправна страна по предварителния договор – не е заплатила в срок част от уговорената
продажна цена в размер на 20 000 лева, дължима на ответника С.И. като
страна по предварителния договор и съсобственик на продавания имот. В своята
практика, създадена по реда на чл. 290 ГПК ВКС обаче приема, че неизпълнението
на задължението по предварителния договор за плащане на цената и неизправността
на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД,
щом предварителният договор, съдържащ уговорка за всички съществени условия на
окончателния, валидно обвързва страните и не е развален или прекратен. Този
извод е основан на възможността по чл. 362, ал. 1 ГПК съдът да обяви
предварителния договор за окончателен, при условие, че ищецът изпълни
задължението си за плащане на цената в 2-седмичен срок от влизане на решението
в сила. (така Решение от 13.01.2014 г. по т.д. № 762/2012 г. на I т.о. на ВКС, и
Решение № 28 от 01.07.2011 г. по т.д. №
207/2010 Г., ІІ т.о. на ВКС).
Настъпил е и падежът на задължението за
сключване на окончателен договор – 08.08.2013 г., като няма твърдения, нито
доказателства до този момент или до настоящия момент такъв окончателен договор
де е сключен. Съгласно чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в този случай, всяка страна може да
иска обявяване на договора за окончателен от съда.
С
оглед на гореизложеното съдът счита, че са налице всички законоустановени
предпоставки за обявяване на предварителния договор за окончателен, поради
което искът с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен като
основателен и доказан. Тъй като предмет на настоящото дело е обявяването за
окончателен на предварителния договор само по отношение на ½ ид.ч.
(частта на починалата Ц.И.), то решение следва да бъде постановено само в тази
част, като решението замести съгласието на всеки един от ответниците –
наследници на Ц.И., за прехвърляне собствеността върху процесния недвижим имот
на ¼ ид.ч. от него или за общо ½ ид.ч. от имота. Съответно –
ищцата ще следва да заплати в 2-седмичен срок от влизане в сила на решението
1/3 от дължимата на С.И. цена, (6 750 лева от общо дължимите 20 250
лева за общо ¾ ид.ч. от имота), при прилагане на разпоредбата на чл. 362, ал. 1 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 364, ал. 1 от ГПК ищецът следва да бъде осъден с решението
да заплати следващите се разноски по прехвърлянето на процесния недвижим имот.
Съдът приема, че местните данъци и такси не следва да се начислят върху данъчната
оценка на имота за 2015 г. – 31 228.20 лева, а върху пазарната стойност, която
е по-висока – 35 150 (32 000 лева, увеличени с 3 150 лева при
постигнатата спогодба между ищцата и ответницата, което увеличение съдът следва
да съобрази при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК), съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Тъй като за ½ ид.ч. от процесния имот, който ответниците са придобили
по наследство от Ц.И., е уговорена цена общо от 19 150 лева (16 000
лева плюс увеличението от 3 150 лева), то изчисленията следва да се правят
върху тази цена. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне на местните
данъци на Столичен общински съвет вр. с 47, ал. 2 ЗМДТ, местният данък, платим
по сметка на СО, район Връбница, дирекция МДТ по местонахождение на имота е в
размер на 2.5 % от пазарната стойност или 478.75 лева, а по сметка на Агенцията по
вписвания ищеца следва да заплати такса за вписване в размер на 19.15 лева.
Съгласно
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
(тъй като в случая съдът действа като нотариус), раздел ІІ, т.8, държавната
такса е 233.70 лева, която сума ищцата следва да заплати по сметка на СГС.
По разноските съдът приема следното: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на
ищцата разноски в размер на 1557.42 лева.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на
08.05.2013 г. в град *****, предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, между С.С.И., ЕГН ********** и Ц. К.И., ЕГН ********** (починала
на 01.08.2013 г.) – продавачи и И.В.Т., ЕГН ********** - купувач, по отношение на
1/4 (една четвърт) ид. ч. от следния недвижим имот: Апартамент 9 (девети), находящ се в гр. *****, ж.к. „**********-ти
етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м.
(осемдесет и девет цяло осемдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе
№ 9 (девет) с площ 3.79 (три цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с
4.466% (четири цяло четиристотин
шестдесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за сумата от 11 150 лева, изплатена изцяло, на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, по иск
на купувача И.В.Т., ЕГН **********,***
против А.С.В., ЕГН **********,***, в качеството на ответницата на наследник
на продавача Ц. К.И..
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, на основание
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключения на
08.05.2013 г. в град *****, предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, между С.С.И., ЕГН ********** и Ц. К.И., ЕГН ********** (починала
на 01.08.2013 г.) – продавачи и И.В.Т., ЕГН ********** - купувач, по отношение на
1/4 (една четвърт) ид. ч. от следния недвижим имот: Апартамент 9 (девети), находящ се в гр. *****, ж.к. „**********-ти
етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м.
(осемдесет и девет цяло осемдесет и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе
№ 9 (девет) с площ 3.79 (три цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с
4.466% (четири цяло четиристотин
шестдесет и шест хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за сумата от 8000 лева., от която сума е изплатена на
продавачите част в размер на 1 250 лева, а остатъкът от 6 750 лева се
дължи на продавача С.С.И., по иск на купувача И.В.Т., ЕГН **********,*** против С.С.И., ЕГН **********,***, в
качеството на ответника на наследник на продавача Ц. К.И., ПРИ УСЛОВИЕ, че И.В.Т., ЕГН
**********,***, заплати на С.С.И., ЕГН **********, сумата от 6 750 (шест хиляди
седемстотин и петдесет) лева, в
двуседмичен срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА И.В.Т.,
ЕГН **********,***, на основание чл.364, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 47,
ал. 2, пр.1-во, във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ да заплати по сметка на Дирекция „ПАМДТ”-Връбница, местен данък в размер на 478.75 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет
и пет стотинки).
ОСЪЖДА И.В.Т., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Агенция по вписвания, Имотен регистър, сумата от 19.15 лева (деветнадесет лева и петнадесет стотинки),
представляваща такса за вписване и по
сметка на СГС - сумата от 233.70
(двеста тридесет и три лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща
държавна (нотариална) такса.
ОСЪЖДА С.С.И.,
ЕГН **-*** и А.С.В., ЕГН **********,***,
да заплатят на И.В.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 1557.42 лева (хиляда петстотин
петдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) - разноски по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на И.В.Т., ЕГН **********,*** че следва да извърши отбелязване на настоящото
решение в Службата по вписванията, в шестмесечен срок, съгласно чл. 115, ал. 2
от ЗС.
НАРЕЖДА, на основание чл.
364, ал. 1 ГПК да се
впише възбрана върху описания по-горе недвижим имот, а именно: Апартамент 9
(девети), находящ се в гр. *****, ж.к. „**********-ти етаж, състоящ се от три
стаи, кухня и сервизи, застроен на 89.85 кв.м. (осемдесет и девет цяло и осемдесет
и пет стотни квадратни метра), заедно с мазе № 9 (девет) с площ 3.79 (три цяло
и седемдесет и девет стотни) кв.м., заедно с 4.466% (четири цяло четиристотин шестдесет и шест
хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, до заплащане на
дължимите по решението разноски по прехвърлянето на недвижимия имот.
ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от съдебното решение да се
издаде, САМО СЛЕД представяне на
доказателства за внесени от ищеца разноски по прехвърлянето на имота - местен
данък, държавна такса и такса за вписване
както и представяне на удостоверение, че ответниците нямат непогасени публични
задължения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: