№ 57
гр. Шумен, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Й. В. Димов Търговско дело №
20223600900095 по описа за 2022 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Й. В. Д., ЕГН
**********, гр. Н.п.... със съдебен адрес – гр. С...., със съдебен адрес – гр. С.... – адв. Н. Н.
Д. против ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-....., гр. С..., като претенция за изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП. Ищецът сочи, че на
10.01.2022 г. около 20:20 часа в гр. Н.п... настъпва ПТП, като л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“,
рег. №РВ....КТ, управляван от водача И. Д. А. при движение с несъобразена с пътните
условия скорост блъска пешеходеца Й. В. Д.. Вследствие на ПТП пострадалият Д.
претърпял телесни увреждания и се наложило спешното му хоспитализиране в МБАЛ
Шумен с водеща диагноза „Множество счупвания на подбедрицата – закрито“. Във връзка с
травмите на 24.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия за закрито наместване
на фрактурата без вътрешна фиксация – тибия и фибула, с последваща гипсова
имобилизация. Престоят на пострадалия в МБАЛ Шумен е продължил 15 дни – до
25.01.2022 г. Намира, че от данните по делото се установява безспорно, че вина за ПТП има
водачът на л.а. - И. Д. А.. Причината за ПТП е единствено неговото поведение, което не
било в съответствие с изискванията на ЗДвП. Сочи, че във връзка с ПТП е образуваното
досъдебно производство №14/2022 г. по описа на РУ на МВР Нови пазар, прокурорска
преписка №335/2022 г. по описа на ШРП. Процесното МПС, с което е предизвикано ПТП -
л.а „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ има застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника – ЗАД „ОЗК - Застраховане” по полица с
№BG/23/121003633258, с начална дата на покритие – 27.12.2021 г. Твърди, че ищецът има
основание да претендира пряко от ответника заплащане на обезщетение, във връзка с
нормата на чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетения за всички вреди в пряка връзка с ПТП. Сочи, че
на 04.02.2022 г. на ответника била предявена застрахователна претенция. С допълнителна
1
молба входирана при ответника с вх. №99-604/07.02.2022 г. представил всички налични към
онзи момент документи по образуваното ДП. С отговор от 08.02.2022 г. ответника изпратил
отговор, в който се сочело, че ищеца следва да представи влязъл в сила акт за приключване
на наказателното производство, съдебномедицинска и автотехническа експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие, скица към него и снимков материал. На 14.02.2022 г.
ищецът представил на застрахователя всички медицински документи по ИЗ №401/2022 г.
на МБАЛ Шумен. Получено било ново писмо от застрахователя с дата 16.02.2022 г., с което
се отново се искали да бъдат представени документите, изискани с писмото от 08.02.2022 г.
Ищецът сочи, че вече бил представил Протокола за ПТП. На 12.04.2022 г. пред
застрахователя били представени САТЕ от ДП, както и протоколи за разпит на свидетели.
Независимо от всичките представени от пострадалия документи с писмо изх. №99-2356,
получено от ищеца на 04.05.2022 г. застрахователят посочил, че отказва заплащане на
обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от ПТП. Твърди, че така
направения от застрахователя отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е
неправилен. Намира, че допълнителните доказателства изискани от ответника са в разрез с
нормата на чл.106, ал.5 от КЗ, тъй като пострадалия не е можел да се снабди с тях поради
обстоятелствата, че такива не са съществували или са били налице пречки за представянето
им. Намира, че влезлият в сила акт по приключило наказателно производство, който не е
представен, не е пречка за разглеждане от застрахователя на застрахователната претенция и
определяне на застрахователно обезщетение. Освен това намира, че липсата на посочена
банкова сметка на името на ищеца за изплащане на обезщетението също не е нарушение,
което може да обоснове отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Цитира относима
практика към изложените спорни въпроси. По отношение на неимуществените вреди,
твърди, че вследствие на телесните увреждания понесени от ищеца той е изпитвал
нетърпими болки както по време на настъпване на ПТП, така и след това, като му се е
наложило да изтърпи продължително болнично лечение от 15 дни, като през това време не е
можел да се обслужва и да се придвижва самостоятелно. Болките, а и необходимостта от
чужда помощ останали и след престоя в болнично заведение, поне в началният етап на
домашното лечение. Ограниченията в ежедневието, необходимостта от чужда помощ, а и
спомените за ПТП и преживените болки се отразили и на психиката на ищеца. Твърди се, че
последният изживял остра психотравма – чувствал се зле, бил потиснат, затворил се в себе
си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загуба на апетит,
безсъние, стряскал се, сънувал кошмари, бил раздразнителен, трудно се концентрирал,
откъснат от външния свят. Изпитвал кризи, свързани с треперене, сърцебиене, главоболие,
световъртеж, потене и трудно се справял с ежедневните си задължения. Това състояние дало
негативно отражение и на друго, придобито преди инцидента заболяване на ищеца – диабет,
което се задълбочило вследствие на притесненията му. Намира, че при приложение на
принципа в чл.51, ал.1 от ЗЗД за пълно и универсално обезщетяване на пострадалите лица
обезщетението което следва да получи ищеца за претърпените неимуществени вреди е
60 000 лв. намира, че съдът следва да съобрази обстоятелството, е за всяка от годините 2019,
2020 и 2021 г. инфлацията е 10%, като тя и през 2022 г. ще продължи да нараства, като моли
2
това да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението от съда. Предвид
изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв. за
обезщетение на претърпните от пострадалия неимуществени вреди от ПТП. Върху сумата за
главница претендира – на основание чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху размера на
обезщетенията, считано от 04.02.2022 г. до окончателното погасяване на задълженията за
главница; както и на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ – законна лихва върху общият размер
на застрахователното обезщетение, считано от 07.02.2022 г. до окончателното погасяване на
задълженията, ведно с разноските направени в рамките на настоящото производство.
От страна на ищеца е било направено искане за освобождаването и от заплащането
на такси и разноски за водене на производството. Със свое Определение №166/23.09.2022 г.
съдът е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски за водене на производството по
настоящото т.д. №95/2022 г. по описа на ШОС.
От страна на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” е депозиран отговор на исковата
молба по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него на първо място се прави възражение за местна
неподсъдност на спора пред ОС – Шумен. Твърди се, че при определяне на местната
подсъдност в случая важи общото правило на чл.105 от ГПК и искът е следвало да бъде
заведен по седалището на ответника – в СГС. Цитира съдебна практика в тази насока,
произнесена в период 2009 – 2010 г. Намира, че ИМ не отговаря на изискванията на
нормата на чл.127, ал.4 от ГПК, тъй като ищецът не е посочил своя банкова сметка. Твърди,
че по делото е представена банкова сметка на бащата на ответника, а не тази на Н. П... (Явно
става въпрос за фактическа грешка, тъй като в това производство ищеца се казва Й. Д.).
Сочи, че на ищеца следва да бъде даден срок за отстраняване на тази нередовност. Намира,
че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от
ГПК, тъй като към момента се води наказателно производство, приключван на което ще има
отношение към възможността в настоящото производство да бъде приложена нормата на
чл.300 от ГПК. Намира, че няма забава на застрахователя при произнасянето му по
извънсъдебната претенция предвид обстоятелството, че не са били представени от ищеца
необходими и поискани от застрахователя документи. Оспорва твърденията наведени в ИМ
за настъпване на всички неблагоприятни последствия за ищеца вследствие на ПТП – захарен
диабет, психични и поведенчески проблеми, които намира, че са синдром на зависимост,
вследствие на употреба на алкохол. Сочи, че сам ищецът е съобщил за употреба на литър
твърд алкохол, както и за алкохолна зависимост. Твърди, че всички последствия за
здравословното и психологическото състояние на ищеца е виновна употребата на алкохол, а
не последствията от ПТП. По отношение на размера на претендираното обезщетение
намира, че претендираните суми не кореспондират с действително претърпените
неимуществени вреди. Намира, че вредата следва да бъде доказана при условия на пълно и
главно доказване, като същите следва да бъдат установени със сигурност. Намира, че при
определяне на размера на щетите следва да се отчита и приноса на пострадалия –
обстоятелството, че сам е нарушил правилата за движение по пътищата. Оспорва се вината
на водача И. А. за причиняване на вредоносния резултат. Твърди изключителната вина на
3
пострадалия за настъпване на ПТП. Оспорва изцяло дължимостта на сумите претендирани
като главница, а също и тези за мораторни лихви, като по отношение на размерът им, така и
по отношение на началният момент, от който се дължат.Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли да му бъдат присъдени разноските за
водене на производството. Моли за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че
ответника не вземе становище по отговора, както и не се яви по първото съдебно заседание.
Ищецът е депозирал допълнителна ИМ по реда на чл.372, ал.1 от ГПК. Сочи, че
въпреки оспорванията на ответника поддържа всички направени в ИМ доказателствени
искания. Сочи, че направеното от ответника в отговора възражение за местна неподсъдност
а спора пред ШОС е неоснователно. Сочи, че по този въпрос е относима разпоредбата на
чл.115, ал.2 от ГПК, съобразно която претенцията на увредено лице срещу застраховател се
гледа по местонастъпване на застрахователното събитие или по настоящ или постоянен
адрес на пострадалия. Сочи, че ищецът живее в гр. Нови пазар, а и самото ПТП е настъпило
в същия град. Намира за неоснователно искането за спиране на производстовто на
основание чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК. Сочи, че по смисъла на т.4 следва да бъде спряно
производство, когато в същия или друг съд се разглежда друго дело, чието решаване ще има
значение за спора. Твърди, че тъй като в наказателното производство все още няма
привлечено като обвиняем лице не може да се приложи и хипотезата на т.5. Оспорва
твърдението, че не е установена вината на водача на МПС причинило щетите. Сочи, че
следва да е приложимо общото правило на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че в случаите на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Намира, че наличните данни
установяват участието на водача в ПТП. Сочи, че това става ясно от приложение
Констативен протокол за ПТП. Твърди, че към предявената към застрахователя
извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение са приложени всички изискуеми по
закон документи. Намира, че механизмът на настъпилото ПТП може да се установи по
представените в производството доказателства. Заема становище, че направените от
ответника в отговора възражения като цяло са неоснователни. Твърди, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост и това винаги е свързано с преценката
на множество конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Намира, че
претендираното обезщетение не е завишено. Оспорва твърдението за наличие на
съпричиняване. Намира, че за да има такова пострадалият следва с поведението си да е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Приносът следва да бъде установен
при условията на пълно и главно доказване. Намира, че ответника не ангажира подобни
доказателства, а твърденията му почиват на предположения. Твърди, че се дължи
претендираната мораторна лихва от посочените в ИМ моменти. Намира, че текстовете на КЗ
– чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.86 от ЗЗД изрично дават подобна
възможност.
От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ, каквато възможност
предвижда нормата на чл.373 от ГПК. В него се сочи, че поддържа изложеното в отговора на
ИМ и като възражение за местна неподсъдност и искане за спиране на производството, и
4
като твърдения по същество на спора, и като направени възражение срещу
доказателствените искания на ищеца и направени доказателствени искания на ответника.
Оспорва доказателствената сила на Констативния протокол.
Така предявените претенции са процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане
на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, предявим пряко от
пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите”. Посочения иск, предявен срещу застрахователя е придружен от
акцесорни искове за мораторна лихва. В подобно производство всяка от страните носи
доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищецът
следва да установи наличието на вреди, причинна връзка между настъпилите щети и
поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал
сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да
бъдат установени претърпените от ищцата болки и страдания, техният интензитет и
продължителност. Ответникът не оспорва основанието на претенцията, не оспорва, че
причинилото ПТП МПС – л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ има застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде
определено от съда като безспорно между страните.
В рамките на производството е било установено, че срещу водача на автомобила,
причинил процесното ПТП И. Д. А. е било повдигнато обвинение, като във връзка с това е
образувано АНД №81/2023 г. по описа на НпРС. Ето защо с протоколно определение
постановено в съдебно заседание на 23.03.2023 г. е било спряно производството по
настоящото т.д. №95/2022 г. по описа на ШОС. По посоченото АНД №81/2023 г. на НпРС е
било постигнато Споразумение №50 от 10.07.2023 г. за решаване на наказателното
производство по силата на което обвиняемия И. Д. А. е бил признат за виновен в това, че
като водач на процесния автомобил - л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ, като не е
спазил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Й. В. Д. средна телесна повреда.
С оглед на постигнатото споразумение по по АНД №81/2023 г. на НпРС съдът следва
да приеме, че предвид това, че законът приравнява подобно споразумение на присъда -
чл.383, ал.1 от НПК („Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.“) са налице последствията на чл.300 от ГПК –
„Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай
отпада необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е
ПТП, вината на водача и установяването на противоправността на деянието, като в тази
връзка не следва да бъдат подробно обсъждани и направените в тази насока възражения на
ответника.
5
С оглед изложеното в настоящото производство се установява, че на 10.01.2022 г.
около 20:20 часа в гр. Н.п... настъпва ПТП, при което л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег.
№РВ....КТ, управляван от водача И. Д. А. при движение с несъобразена с пътните условия
скорост блъска пешеходеца Й. В. Д.. Вследствие на ПТП пострадалият Д. претърпял телесни
увреждания и се наложило спешното му хоспитализиране в МБАЛ Шумен с водеща
диагноза „Множество счупвания на подбедрицата – закрито“. Съобразно с приетата в
производството СМЕ (л.190 и сл. от делото) налице са данни за получени от ПТП следните
травматични увреждания: контузия на главата: охлузни рани на челото; многофрагментарно
спираловидно счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица. Във връзка с
травмите в рамките на престоя на пострадалия в МБАЛ Шумен (до 25.01.2022 г.) на
24.01.2022 г. е извършена операция под обща анестезия за закрито наместване на фрактурата
без вътрешна фиксация – тибия и фибула, с последваща гипсова имобилизация.
В производството е приета САТЕ (л.162 и сл. по делото), която дава заключение
относно причините и механизма за настъпване на ПТП, довело до вредоносния резултат. В
нея е посочено, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, при дъждовно време,
мокра пътна настилка и намалена видимост. Посочено е, че л.а. се е движел с разрешена за
населено място скорост – с 42.8 км/ч. Причините за ПТП се сочат в несъобразеното
поведение на пострадалия с пътните условия и нарушение на норми за движението по
пътищата. Пострадалият Й. Д. при посочените по-горе пътни условия пресякъл на
необозначено за това място, излизайки внезапно зад поредица от паркирали автомобили,
като пресичал пътното платно от ляво надясно. В заключението е изрично посочено, че и
двамата участници в движението самостоятелно са имали възможност да предотвратят
настъпилото ПТП. Водачът е можел напълно да предотврати ПТП ако е реагирал в по-ранен
момент. Сочи се, че това е било възможно, предвид обстоятелството, че спирачният път при
посочената скорост и мигновена реакция на водача би бил 36.8 метра, а разстоянието, на
което водачът е имал възможност да възприеме пострадалия е било 42 метра. Водачът е
реагирал в по-късен етап, като според САТЕ за това са допринесли замъгленото предно
стъкло на автомобила в долната част, както и това, че осветяването на пресичащия
пешеходец от фаровете на автомобила е ставало от долу на горе, като първо следва да са
били възприети краката и при приближаването постепенно да е бил възприет в цялост.
Същевременно и самият пешеходец е можел да предотврати ПТП, тъй като същия е бил във
възможност да възприеме идващия лек автомобил и ако е бил спрял и изчакал неговото
преминаване е нямало да настъпят процесните щети. Действително, както това е отбелязано
от процесуалния представител на ответника в неговите писмени бележки, вещото лице по
САТЕ в съдебно заседание заявява, че приносът на пешеходеца за настъпване на щетите е
над 80%, но това от една страна е преценка по същество на спора, каквато може да направи
само съдът, ето защо подобно твърдение на експерт не е обвързващо, а от друга страна,
както бе коментирано по-горе дори само водачът, ако е проявил изискуемата по закон
бдителност, би могъл да предотврати настъпването на ПТП. Въпреки това съдът не
изключва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
6
тъй като намира, че такова е категорично доказано, но не приема степента на съпричиняване
посочена от експерта.
Вследствие на настъпилото произшествие пострадалия е претърпял телесни увреди –
многофрагментарно спираловидно счупване на големия и малкия пищял на дясната
подбедрица, което отговаря на квалификацията за средна телесна повреда. В приетата СМЕ
(л.190 и сл. по делото) се излагат и следните обстоятелства: пострадалият не е имал избран
личен лекар, няма заверена рецептурна книжка на хронично болен и не е бил включван в
диспансерни регистри преди 2022 г., справката изискана от експерта от РЗОК съдържа
данни само за период от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. – когато на пострадалия се е наложил
престой в МБАЛ Шумен, във връзка с процесното ПТП и настъпилите вследствие на него
повреди. Данните от СМЕ сочат не само, че за пострадалия няма данни да е посещавал
някога лекар преди инцидента, но и че след неговото лечение и обездвижването на
увредения крайник последния не е извършвал назначените му профилактични прегледи и
рехабилитационни процедури. Не е изпълнен назначения терапевтичен план. Освен това
последния в рамките на предписания срок за лечение и обездвижване на крайника сам
частично премахнал сложеният му гипс (в горната част в района около коляното), като
според данните от СМЕ по твърдения на ищеца Й. Д. това последния сторил на 10-я – 12-я
ден от прибирането му от болницата, като изтъкнал като причина за това, обстоятелството,
че това пречело на движението му. При изслушването си в съдебна зала кспертът по СМЕ
сочи, че относно ищецът е могла да бъде предприета оперативна намеса за поставяне на
метална остеосинтеза в крака за по-добро и правилно възстановяване на счупените кости.
Намира, че това не е сторено поради обстоятелството, че пострадалия е бил здравно
неосигурен и за тези материали е следвало да се заплати. Сочи, че при такава ситуация се
практикувало закрито наместване, каквото е направено и в случая. СМЕ сочи, че поради
самоволното отсраняване на гипсовата имобилизация от страна на пострадалия костите са
зарастнали накриво, което е от значение за последващите неудобства, които пострадалия
търпи от фрактурата. (Начинът на зарастване е виден и от снимковия материал по СМЕ –
л.196). Налице било видимо скъсяване на десния долен крайник с около 3.8 см в сравнения с
левия. това предизвикнало значителни неудобства на пострадалия, като се отразявало на
походката, която била куцаща с накланяне на тялото надясно. В перспектива подобно
зарастване на крака щяло да предизвика значителни неудобства за пострадалия,
включително деформиране на гръбнака и глезените, както и възникването на болки в
коляното, глезена тазобедрената става и кръста. Намира, че от медицинска гледна точка
дори и към момента е възможна оперативна интервенция, която да отстрани тези дефекти и
пострадалия да възстанови в голяма степен възможността си да се придвижва безпроблемно.
Дадено е заключение, че пострадалия следва да е изпитвал най-силна болка в рамките на
първия месец след травмата, който след това би следвало да утихва. Ранното сваляне на
гипсовата имобилизация би дал отражение, което да увиличи болковия синдром с един – два
месеца. Налице е зарастване на крака към момента на прегледа и болка там би следвало да
се появява при изменение на времето и евентуалните усложнения вследствие на
накуцващата походка. Сочи, че при хоспитализацията на пострадалия са установени данни
7
за диабет тип 2 – неинсулинозависим тип без регистрирани усложнения, като не може да се
определи от кога датира заболяването, тъй като същия е новорегистриран, а ищецът не е
имал прегледи за предходните десет години. по отношение на обстоятелството дали ищецът
е бил употребил алкохол преди настъпването на процесното ПТП вещото лице сочи, че няма
подобни данни, тъй като на пострадалия не е била снета проба за наличие на алкохол. Сочи,
че по анамнестични данни снети от пострадалия бил изпил 100 грама, „даже нямало и сто“.
По делото е приета Съдебно-психологична експертиза (л.206 и сл. по делото), която
дава разяснение относно някои от спецификите на поведението на пострадалия. СПЕ дава
заключение, че пострадалият Й. Д. е лице с умствена изостаналост, в лека степен. Последния
няма психиатрична история, тъй като, както самия той признава, никога не е бил
консултиран. Констатираното ниво на умствена изостаналост не е било пречка за ищеца да
извършва трудова дейност, да създава и поддържа социални контакти, да се грижи
самостоятелно за битовите си нужди, да познава и спазва правила и норми на поведение.
Посочената диагноза – „лека умствена изостаналост“, косвено се доказва и от
обстоятелството, че лицето се е обучаавало в помощни училища. В частта от експертизата за
описаните изследвания на лицето се констатират резултати очертаващи висока ситуативна
тревожност, както и видока личностова базисна тревожност. Налице са данни, че
пострадалия е изпитвал страхове, свързани с лекари и болници, които след процесното ПТП
са се развили до тежки фобийни състояние – до степен да отказва лечение, да не са му
поносими медицински интервенции и болничен престой, описани като носокомефобия –
страх от болници и латрофобия – страх от лекари. Вследствие на получените травми при
процесното ПТП ищеца Й. Д. е получил и нови психологически травми - при пресичане на
улици – агирофобия и ходофобия – страх от пътуване с автомобил. Описаните състояния са
невротични и са особено тежки за приносителя си, но не застрашават околните. Лечението
на тези състояния е възможно по психотерапевтичен път чрез приемане на медикаменти, но
предвид спецификите на лицето - степен на развитие на интелекта, ниския му социален и
образователен статус последния няма да има капацитет да се справи с приема на
медикаменти. Фобиите от лекари са определени като състояния с дългогодишна
продължителност, а страхът от пресичане е нормално да се преодолее за по-кратко време - 2-
3 години. В последната точка от заключението се дава становище, че травмите от ПТП
допълнително са влошили личностовата характеристика, тъй като след него са останали
освен трайни физически увреждания на крайник, също и повишена тревожност, изявена като
страхови и фобийни състояния, които касаят пряко придвижването и работоспособността и
като цяло това е довело до понижаване на качеството на живот на пострадалия и неговото
социално-битово функциониране. В изслушването на експерта в съдебно заседание същия
сочи, че за такива лица няма адекватна социална грижа осигурена от държавата, тъй като
прилаганите програми в тази връзка касаят само лица, които са в рамките на
образователната система - деца, но не и пълнолетните, които не учат. Сочи, че лица в
подобна ситуация имат психика на 13-15 годишно дете, при което присъства висока
подтикова улесненост.
8
В рамките на производството в качеството им на свидетели са разпитани И. Д. А.,
С.М.К. и Е.Д.К.. Първия свидетел И. Д. А. е водачът на причинилият ПТП лек автомобил.
Последният дава преди всичко показания за механизма на настъпването на ПТП, както и за
състоянието на пострадалия непосредствено след настъпване на щетите и до идване на
линейката, която го е отвела в МБАЛ Шумен. Посоченото от него като механизъм на ПТП и
причините за него се припокрива с изложеното от вещото лице по САТЕ относно механизма
на настъпване на ПТП. Твърди, че пострадалият е бил под влияние на алкохол, без да може
да каже в каква степен, като сочи, че на последния не е направена проба за алкохол. Сочи, че
действията на пострадалия не му се стрували адекватни. Свидетелите С.М.К. и Е.Д.К. са
семейство, което живее в къща в Нови пазар, близо до мястото, където е живял пострадалия
и са се ползвали от неговата помощ за извършване на дворна и къщна работа, като срещу
това са се грижели за него – осигурявали са му храна, подпомагали са го по друг начин,
когато е имал нужда. Дадените от двамата свидетели показания са във връзка с характера на
пострадалия, както и във връзка с лечебния период след настъпване на ПТП. Особено
подробни показания дава свидетеля С.К.. Последният свидетелства, че ПТП е отключило у
пострадалия страх от болници и лекари, като твърди, че той и жена му били готови да
осигурят средства за лечението му и във връзка с евентуална хирургична интервенция на
пострадалия крайник с оглед по-доброто възстановяване на пострадалия. Сочи, че тяхна
позната и съседка, която работила като медицинска сестра в МБАЛ Шумен казал, че
пострадалия е стресиран от претърпяното и категорично отказвал да се оперира, като
казвала „Не иска. Стресиран е.“ И двамата свидетели сочат, че пострадалия бил прибран от
брат си – Красен, който живеел в с. Войвода. Те посетили пострадалия и лично се уверили в
обстоятелството, че последния бил нарушил целостта на гипсовата имобилизация, като
сочел, че така тя му пречела да се движи. Свидетеля С.К. сочел, че при настъпване на ПТП
пострадалия Д. отказвал да се качи в линейката и едва след неговата намеса и след като
увещал пострадалия да отиде в болницата той се съгласил. И двамата свидетелстват, че като
посетили ищеца по време на възстановяването му в с. Войвода му осигурили храна и други
необходими вещи, включително памперси. Свидетеля К.. твърди, че му предоставили и
патерици, за да може да започне да се движи самостоятелно. И двамата свидетели К..и
свидетелстват, че пострадалия категорично отказвал да се среща с лекари за контролни
прегледи, както и да извършва рехабилитационни процедури, като отдават това на
преживения от пострадалия стрес вследствие на ПТП. Свидетелстват за проведена след
инцидента на пострадалия рентгенография, която се потвърждава и от заключението по
СМЕ, като свидетелят С.К. сочи, че той лично го завел, за да се направи снимката. Твърди,
че докторът казал, че е налице неправилно зарастване на крака и следва по оперативен път
да се отстрани неправилното зарастване и да се хванат костите с шини и болтове за
правилното зарастване. Свидетелства, че пострадалия категорично отказал лечението. По
отношение на твърденията за злоупотреба на пострадалия с алкохол по принцип и в частния
случай преди настъпване на ПТП двамата свидетели К..и сочат, че пострадалия употребявал
алкохол при сядане „на маса“, но в рамките на 50-100 грама, като това определено не
повлиявало поведението. За вечерта на ПТП сочат, че преди това той вечерял у тях и
9
употребил именно 50-100 грама, но намират, че това не е оказало съществено влияние на
поведението му.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. Тъй като в настоящият случай се претендират неимуществени вреди следва
да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и
продължителност.
Ответникът изцяло оспорва размера на обезщетението. Не оспорва, че причинилото
ПТП МПС - л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ има застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда
като безспорно между страните.
Съдът намира, че по несъмнен начин е установена вината на водачът на л.а. „БМВ“,
модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ И. Д. А. за настъпване на ПТП предвид нормата на чл.300
от ГПК и с оглед постигнатото Споразумение №50 от 10.07.2023 г. за решаване на
наказателното производство по АНД №81/2023 г. на НпРС по силата на което обвиняемия
И. Д. А. е бил признат за виновен в това, че като водач на процесния автомобил, като не е
спазил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил на Й. В. Д. средна телесна повреда. Презумпцията на чл.300 от ГПК задължава
съдът да приеме наличието на противоправност на поведението на водача, както и
причинната връзка с вредоносният резултат. В тази насока са необосновани възраженията на
ответника и същите не следва да бъдат подробно обсъждани.
10
Доказаха се твърденията на ответника, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат поради поведение на ищцата, което е спомогнало настъпването му. Преди
настъпване на ПТП пострадалия Й. Д. е предприел пресичане на пътното платно на
необозначено за това място (не на пешеходна пътека) в тъмната част на денонощието, при
мокро пътно платно и условия на намалена видимост. Нарушен е чл.113, ал.1 от ЗДвП, тъй
като пострадалият е предприел пресичане на платното не на пешеходна пътека. Нарушена е
и нормата на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като пострадалия не е съобразил поведението си
с приближаващите ППС, доколкото ясно е записано в САТЕ, че пешеходецът е можел да
избегне настъпилото ПТП, ако е изчакал преминаването на автомобила. Не се установи
твърдяното обстоятелство, че пострадалия е бил повлиян от алкохол до степен да не може да
се придвижва нормално и да преценява пътната обстановка, каквото твърдение има от
страна на ответника. Поради липса на проба за алкохол в кръвта му не се установява
конкретна концентрация, а от друга страна има свидетелски показания, че пострадалия е пил
преди произшествието, но данните са за 50-100 грама приети на вечеря, което няма данни да
е дало отражение върху способностите на пострадалия да преценява ситуацията. Съдът,
предвид гореизложеното приема, че е налице съпричиняване, тъй като не може да бъде
изключена напълно вината на пострадалия за настъпване на ПТП. Същевременно обаче явен
е приноса за настъпване на ПТП и на водача на лекия автомобил. Той се установява напълно
и достатъчно от приключилото с признаване на вината за настъпване на ПТП в цитираното
по-горе наказателно производство. Това е достатъчно да се приеме вина на водача за
настъпване на ПТП. В тази светлина макар и да не е необходимо да коментира други данни
установяващи вината на водача, налице е и записаното в САТЕ, че с оглед обстановката –
времето за реакция и спирачния път – водачът е можел напълно да предотврати
настъпването на ПТП. При така коментираните факти и обстоятелства съдът намира, че
пострадалият има принос за настъпване на вредоносния резултат, като определя това
съпричиняване на 20%. Ето защо намира, че след определяне на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди ответника следва да понесе отговорност за 80% от
стойността на тези щети.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от катастрофата. Налице са данни за
сериозни страдания на ищеца вследствие на травмата. Те имат своите физически и
психологически измерения. Вследствие на травмата непосредствено след ПТП, както и в
дните до предприетата оперативна интервенция, по време на същата и поне месец след това
пострадалия е търпял значителни физически болки, както това сочи СМЕ. Пострадалия
непосредствено след инцидента е бил настанен в болница, но наместването на строшените
кости е станало едва на 24.01.2022 г. – две седмици след настъпване на ПТП – 10.01.2022 г.
Не се установява от доказателствата, какви са причините за това закъснение на
наместването, но явната причина е, че медиците са изчаквали евентуално решение за
извършване на медицинска интервенция с поставяне на остеосинтеза, която е щяла да
доведе до по-пълноценно и правилно зарастване на счупеното. Тъй като пострадалия е
отказал да му се извърши операция, поради собствените си страхове от такава се е стигнало
11
до външното наместване. Повече от явно е, че за този период от време пострадалият е търпял
значителни болки. След наместването последния е трябвало да престои три месеца в гипс,
но той е нарушил предписанията. Съдът намира, че, както сочи и СМЕ поне за месец след
наместването пострадалия е изпитвал значителни болки, които при правилно зарастване
след този период е следвало да отшумят. Самият срок за възстановяване от причинените
вреди до състояние, в което ищеца е възстановен, който е следвало да бъде три месеца при
необходимост ищеца да разчита в ежедневието си на допълнителна помощ за обслужването
си и придвижването си, също следва да се приеме като стресогенен фактор, а
обстоятелството, че практически лекарските предписания не са спазени не освобождава
ответника за отговорността му за тези неудобства, които са налични и дори ищеца да не е
бил премахнал самоволно част от имобилизацията си. Същевременно в производството се
установи, че предвид специфики на психиката на ищеца – неговата умствена недоразвитост
в лека форма същият е отключил след инцидента страхове от болнично лечение, медицинска
интервенция и страх от лекари, както и фобии от придвижване с автомобил и от катастрофи.
Макар тежестта на тези страдания да се отдава на специфики в психиката на ищеца, които са
позволили по-лесното им отключване и голяма дълготрайност във времето, то предвид
обстоятелството, че при липса на подобно ПТП те не биха настъпили съдът намира, че по
този начин на ищеца е причинено значително и интензивно психическо страдание, с голяма
продължителност във времето.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е доказан в своето основание, като
следва да се разгледа по-детайлно размерът за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищцата към момента на произшествието. По данните от СМЕ може да се
направи заключение, че през значителен период след увреждането – четири месеца и
половина (за което са изложени съображения по-горе) пострадалия търпи физически
неудобства, както и болки. Освен това непосредствено след ПТП, към момента, както и за
значителен период пострадалия е изпитвал, изпитва и ще изпитва психологически
дискомфорт свързан с висока степен на тревожност, страхови изживявания и фобии във
връзка с возене в автомобил, участие като пешеходец в движението, страх от медицински
процедури и лекари. Съдът намира, че за периода след посоченото като нормално за
възстановяване от подобна травма, търпените от пострадалия физически страдания, като
болки са вследствие на поведение на ищеца, поради обстоятелството, че последния се е
отклонил от лекарските предписания, премахнал е гипсовата имобилизация, не е участвал в
рехабилитационни процедури и не е желаел да посети лекар.
В рамките на производството се установява, а и между страните не е спорно, че
застрахователят е бил сезиран с искане за заплащане на щетите с писмо получено от
застрахователя на 04.02.2022 г. То е съдържало единствено Констативния протокол за ПТП,
12
но впоследствие с допълнително писмо от 07.02.2022 г. ищеца е предоставил на
застрахователя и медицинската документация и документация от воденото досъдебно
производство. Твърденията, че посочената документация не е била достатъчна за
установяване на характера и размера на вредите са неправилни и не се възприемат като
основателни от съда. Следва да се приеме, че към 07.02.2022 г. ответника е разполагал с
достатъчно документи, за да се произнесе по отправеното към него искане за определяне на
обезщетение за процесната вреда.
Предвид изложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищеца могат да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 55 000 лв. Предвид изложеното по-горе
ответникът следва да носи отговорност до 80% от така приетите щети, предвид приетото от
съда наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. Ето защо ответника следва да
бъде осъден да заплати сумата от 44 000 лв., като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, като в останалата част до пълния предявен размер претенцията за
главница следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него със заявление
подадено на 07.02.2022 г., като моментът, от който се дължи мораторната лихва е 01.03.2022
г., предвид обстоятелсвото, че 15-дневния срок предвиден по закон, изтича на 28.02.2022 г.,
ето защо следва да се приеме, че застрахователят е в забава на 01.03.2022 г. и от този момент
дължи лихвата предвидена в чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: От името на
ищеца не са представени данни за разноски. Адвоката полномощник претендира присъждане
на суми по смисъла на чл.38 от Закона за адвокатурата. Представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението претендирано от ответника.
По делото са налице данни за направени разноски от ответника, както следва – 250
лв. внесени като възнаграждение по САТЕ, 300 лв. разноски за СМЕ, 200 лв. разноски за
СПЕ, 30 лв. за призоваване на свидетел, както и 9480 лв. адвокатски хонорар с ДДС. Съдът
намира, че размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи в зависимост на
размера на претенцията, която е 60 000 лв. Предвид направеното възражение за
прекомерност и след като взе предвид обстоятелството, че делото не представлява
фактическа или правна сложност, което означава, че размерът следва да се определи според
минимумите предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, счете, че дължимата сума за възнаграждение е 5 450 лв., определена
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от наредбата. Т.е. общият размер на разноските на ответника е 6 230
лв., като предвид резултата по делото следва да му се присъдят 1 661.33 лв., представляващи
разноските направени от ответника съобразно с отхвърлената част от иска.
Предвид обстоятелството, че искът е приет за доказан в своето основание ответника
следва да понесе направените от съда разходи за изготвяне на експертни заключения,
13
възлизащи общо на 650 лв., от които 150 лв. за САТЕ, 300 лв. за СМЕ и 200 лв. за СПЕ.
Ответника следва да бъде осъден да заплати и дължимата в производството държавна
такса за уваженият размер на иска, а именно 1760 лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
и сума за адвокатско възнаграждение, определена съобразно правилата на чл.38 от ЗА върху
уважения размер на претенцията или 4170 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-....., гр. С... да заплати на Й. В. Д., ЕГН
**********, гр. Н.п.... със съдебен адрес – гр. С...., със съдебен адрес – гр. С.... – адв. Н. Н.
Д., сумата от 44 000 (четиридесет и четири хиляди) лева, представляващи уважена част от
претенция за обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
претърпяното от ищеца ПТП на 10.01.2022 г. около 20:20 часа в гр. Н.п..., като л.а. „БМВ“,
модел „325 ЦИ“, рег. №РВ....КТ, управляван от водача И. Д. А. при движение с
несъобразена с пътните условия скорост блъска пешеходеца Й. В. Д., вследствие на което
пострадалия Д. претърпява телесни увреждания с водеща диагноза „Множество счупвания
на подбедрицата – закрито“, като по отношение на деянието и дееца е постигнато
Споразумение №50 от 10.07.2023 г. по АНД №81/2023 г. на НпРС, по силата на което
обвиняемия И. Д. А. е бил признат за виновен в това, че като водач на процесния автомобил,
като не е спазил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП по
непредпазливост е причинил на Й. В. Д. средна телесна повреда, които суми са дължими на
основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. „БМВ“, модел „325 ЦИ“,
рег. №РВ....КТ, ведно със законната лихва върху сумите за главница от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за
неимуществени вреди за сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляващи
разлика между присъдената от съда сума – 44 000 (четиридесет и четири хиляди) лева и
претендираното от ищеца – 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-....., гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 1 760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева, представляващи дължимите
суми за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК-...., гр. София да заплати по сметка на ШОС
сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляващи дължимите суми платени от
сметката на съда за изготвяне на назначените експертизи.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-....., гр. София да заплати на адвокат Н. Н.
14
Д. сумата от 4170 (четири хиляди сто и седемдесет) лева, представляващи възнаграждение
на адвоката на ищеца за водене на производството пред настоящата инстанция, определено
на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. В. Д., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане”, ЕИК-
....., гр. София сумата от 1661.33 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и един лева и тридесет и
три стотинки), представляващи направените от ответника разноски съобразно с
отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
15