№ 122
гр. Казанлък, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201571 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ
(ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„Р.И.“ ЕООД с ЕИК ***, с управител Т. И. Т. е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевират се и доводи за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав и за изтекла относителна давност.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез
адвокат С. Р. се излагат допълнителни аргументи за основателността на
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрк. И. В.,
който като надлежен процесуален представител в съдебно заседание и в
депозирано писмено становище в последното съдебно заседание оспорва
1
депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателя.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и
пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от материалите по административнонаказателното
производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Р.И.“ ЕООД с
ЕИК ***, с управител Т. И. Т. е наложено административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева за административно
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и
по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167 лева.
На 11.09.2021г. в 13:34 часа е било установено нарушение
№CBB7B21ED4A0658AE053011F160AAB92 с ППС - ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р
420 ЛА 4Х2 МНА, с регистрационен номер ** **** **, с технически
допустима максимална маса 17990, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40000, в община Мъглиж за движение по път I-6
км.331+828 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението било установено с устройство №10322, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6 км.331+828.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура"
Електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „Р.И.“
ЕООД с ЕИК ***, с управител Т. И. Т. в качеството му на собственик на
заснетото МПС, е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 2 500 лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП.
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш
№**********, Известие за доставяне на ЕФ №ИД PS 1618 OOYAHV T,
2
Справка за установени нарушения от дружеството –жалбоподател, Статично
изображение на ПТС – 2 бр. снимков материал, Справка данни на нарушител,
Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021г. за утвърждаване образец на ЕФ,
Протокол №27865/21, Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ на НТУ от 20.01.25г., Справка от „Интелигентни
Трафик Системи АД“ с изх.№3102/07.03.2025г., ведно с Уведомление
№2328826/01.07.2021г. за прекратяване срок на ползване на TOLLPASS
бордово устройство/ TOLLPASS EUROBOX бордово устройство.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП
разпорежда, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1.по чл. 179, ал.3 - в размер 300 лв.;
2.по чл. 179, ал.3а - в размер 1800 лв.;
3.по чл.179, ал.3б - в размер 2500 лв., каквато именно е била наложена
на дружеството-жалбоподател.
От приобщеното Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 20.01.25г. е видно,
че за датата на нарушението за ППС няма получена тол декларация, както и че
за датата и часа на нарушението няма получени маршрутни карти за ППС,
няма получена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е
отчетено нарушението. Няма получена и платена тол декларация за предходен
и следващ елемент.
От представената справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се
3
установява, че не е имало асоциирано бордово устройство към ППС с рег. №
** **** ** към датата и часа на нарушението – 11.09.2021г. в 13:34 часа, тъй
като бордово устройство със сериен № 0305375333518 е било дерегистрирано
на 28.07.2021 год. От 27.09.2021г. е асоциирано ново бордово устройство към
ППС с рег. № ** **** **. За процесната дата и час няма заплатени маршрутни
карти от каналите за продажба на „Интелигентни трафик системи“ АД.
Приложено е и Уведомление №2328826/01.07.2021г. за прекратяване срок на
ползване на TOLLPASS бордово устройство/ TOLLPASS EUROBOX бордово
устройство.
Съдът при правилно установената фактическа обстановка, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, обаче
приема, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените.
В случаите на чл.179, ал.3б от ЗДвП законодателят не е предвидил
налагане на административно наказание с електронен фиш и е следвало при
така констатираното нарушение да бъде съставен АУАН и
административнонаказващият орган да издаде НП.
Съгласно нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП (ДВ, бр.105 от 2018г., в сила
от 01.01.2019г.), собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в
свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него.
Посочената в ЕФ правна норма, послужила като основание за
издаването му е чл.179, ал.3б от ЗДвП (ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от
16.08.2019г.), според която собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер 2 500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр. 105 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019г.), при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за : мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното
й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
4
Законодателят е предвидил възможност за издаване на електронен фиш
единствено за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за нарушения по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което издаденият електронен фиш за
ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършено от него
административно нарушение е незаконосъобразен и следва да бъде отменен
само на това основание.
Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в действащата към момента
редакция (с ДВ, бр. 13 от 2024г.) е в сила от 13.02.2024г. и към момента на
извършване на административното нарушение - 11.09.2021г. не е била част от
действащото право. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, към момента на
извършването му.
Предвид изложеното, съдът приема, че в случая липсва изрична
законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което е
недопустимо по тълкувателен път чрез разширително тълкуване на нормата
на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по
чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Предвид на изложените обстоятелства електронния фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Отделно от гореизложеното, на самостоятелно основание предвиденият
в чл.179, ал.3б от ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл.9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно
Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от
националния законодател абсолютно определени размери на наказания за
нарушение по чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от
ЗДвП на физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр.
с чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на
изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат
съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 167.00 лева, дори и да е
налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване
от административнонаказателна отговорност в размер на 750.00 лева, и
размера на наложената на жалбоподателя имуществена санкция за сумата
2 500 лева е налице явна и категорична несъразмерност и
непропорционалност в нарушение на критериите за съразмерност и
пропорционалност, дефинирани в член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999г.
В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
5
На следващо място липсва съответна правна норма, предвиждаща
възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение, предвид направеното искане на въззиваемата страна.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя
за изтекла давност, съдът не споделя същото.
Относно давността е релевантно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, според което се прилагат
правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест
месеца от извършване на деянието – чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК.
Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по
наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната
отговорност. Деянието е било извършено на 11.09.2021г. и електронната
система автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл.189, ал.11
от ЗДвП). НП представлява правораздавателен акт. С ЕФ се повдига
обвинение и налага административно наказание едновременно, поради което с
влизането му в сила той придобива правното значение на влязло в сила
наказателно постановление.
Следователно с автоматичното издаването на ЕФ наказателната
отговорност е била реализирана, а последващото връчване на ЕФ, дори и след
изтичане на 3-годишния срок има само уведомително действие за нарушителя
и правна възможност да реализира правата си по обжалване, но не и
преследвателно действие.
Със съставянето на ЕФ съдът намира, че административнонаказателното
преследване е започнало. Връчването на ЕФ е действие последващо
съставянето. Административнонаказателното производство е образувано за
нарушение извършено на 11.09.2021г. Доколкото, както бе посочено по-горе,
по отношение на административнонаказателните производства следва да се
приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, абсолютната погасителна
давност следва да бъде в размер на четири години и шест месеца от датата на
административното нарушение. Оттук следва извода, че абсолютната
погасителна давност по отношение на административнонаказателното
производство, водено срещу жалбоподателя, не е изтекла към настоящия
момент, т.е. няма основание за прекратяване на наказателното преследване.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
6
за сумата от 400 /четиристотин/ лева.
Възражението за прекомерност на претендиранато адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Уговореното и изплатено възнаграждение
по настоящото дело е под минимума за този вид дело, а именно 400 лева.
Действително, с оглед тълкуването, дадено в решение на СЕС от 25 януари
2024 г. по дело С-438/22, във връзка с преюдициално запитване, отправено от
СРС, посочените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който разглежда
делото /в този смисъл е Определение №4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. №
2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024г. по адм. д. №
3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./, поради което съдът намира, че въпреки, че
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е под минималния
размер на адвокатското възнаграждение за този вид дело, следва да присъди
разноски в размер на действително платените, т. е. сумата от 400 лева. В
настоящия случай са представени Договор за правна защита и съдействие от
15.01.2025г. и Фактура от 15.01.2025г. за изплатена в брой сума от 400 лв. при
подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ***, с управител Т. И.
Т., със седалище и адрес на управление : гр.С, ул.“Панайот Хитов“ №2 е
наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2
500 лева за административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на ВЪЗЗИВНИКА „Р.И.“ ЕООД с ЕИК ***, с
управител Т. И. Т., със седалище и адрес на управление : гр.С, ул.“Панайот
Хитов“ №2, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК
направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7