Р Е Ш
Е Н И Е
№201/29.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ти състав в съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Антоанета Лазарова
разгледа
Адм.дело
№155/2021г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.83, ал.6 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във вр. с
чл.145 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК)
Образувано е по жалба на М.Р.Г. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Т., срещу Отказ
рег.№1808р-6391/02.03.2013г. на Началника РУ –Монтана, с който на основание
чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е
отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси. В жалбата се поддържа, че оспорения отказ е
незаконосъобразна, тъй като бил постановен в нарушение на материалния закон и
не бил обоснован. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат
Т., поддържа жалбата си, като развива доводи, че отказа е незаконосъобразен и
моли да бъде отменен при доводи развити в нарочна писмена защита представена по
делото, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответникът
по жалбата не взема становище по спора.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията
за това са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Отказ рег.№1808р-6391/02.03.2013г. на Началника РУ
–Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Административния орган е приел в мотивите на оспорения административен акт, че
оспорващия не е обосновал основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава основание за издаване на исканото разрешение. Изложени са и мотиви,
че оспорващия не е ангажирал доказателства, от които да се приеме, че
съществува заплаха за живота и здравето му, както и посегателство върху
притежаваното от него имущество.
От фактическа страна, а и не се
спори между страните, се установява следното:
Със Заявление
вх.№180800-525/14.01.2021г. (л.15 по делото) оспорващия е поискал от Началника
на РУ Монтана да му бъде издадено разрешението за съхранение, носене и употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях. Към заявлението са приложени
медицинско, служебна бележка, медицинско и платежен документ. Видно от Докладна
записка рег.№1808р-1764/18.01.2021г. (л.14 по делото), Докладна записка
рег.№1808р-2165/20.01.2021г. (л.13 по делото) и Докладна записка
рег.№1808р-3047/28.01.2021г. (л.12 по делото) по отношение на заявлението на
оспорващия е извършена проверка от длъжностни лица към РУ Монтана като за
резултатите от нея е уведомен компетентния административен орган – Началника на
РУ Монтана. С писмо рег.№180800/03.02.2021г. (л.11 по делото) оспорващия е
уведомен, че искането му е необосновано и му е предоставена възможност да
изложи доказателства в подкрепа на искането си, като установи необходимостта да
притежава оръжие. Със Сведение вх.180800-2329/23.02.2021г. (л.10 по делото),
оспорващия е изложил доводи, които обосновават необходимостта от получаване на
разрешително необходимост от самоохрана, като към заявлението не е ангажирал
доказателства, които да подкрепят искането му.
С оспорения в настоящето
производство Отказ рег.№1808р-6391/02.03.2013г. на Началника РУ –Монтана, с
който на основание чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ
на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Оспорения административен акт е
съобщен на оспорващия на 11.03.2021г., което е видно от разписка на л.8 по
делото, тоест жалбата с вх.0180800-3581/24.03.2021г., с която е сезирана
настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения 14.дневен срок и е
процесуално допустимо.
От така описаната фактическа
обстановка съдът въз основа на събраните по делото доказателства стига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.83,
ал.5 ЗОБВВПИ, Директорът на
ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на
РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната
дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на
заявлението, тоест в
случая е налице компетентност на административния орган издал оспореният
административен акт.
При издаване на оспорения
административен акт е спазено изискването за форма, тъй като административния
орган е посочил фактически и правни основания, които са мотивирали издаването
му.
Не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
опорочили съществено правото на защита на оспорващия и да са го лишили от
възможност да участва във воденото административно производство. На оспорващия
е предоставена възможност да изложи допълнителни доводи, които да обосноват
заявеното от него искане за издаване на исканото разрешение, като той се е
възползвал от предоставената му от административния орган възможност и е
представил Сведение вх.180800-2329/23.02.2021г. (л.10 по делото), тоест не може
да се сподели довода, че административния орган не е изяснил релевантни за
случая факти и обстоятелства.
Административния акт е издаден в
съответствие с приложимия материален закон. Това е така, тъй като оспорения в
настоящето производство отказ е мотивиран с разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ съгласно, която разрешения
за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице,
което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни
цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. В конкретния случай оспорващия е посочил в заявлението
си, а и същото поддържа и в съдебно заседание, че оръжие му е необходимо за самоохрана/самоотбрана,
но както пред административния орган, така и пред настоящата съдебна инстанция,
при указана с призовката за заседание на основание чл.171, ал.4 от АПК, тежест на доказване в процеса, не
сочи годни доказателства въз основа да се изведе извода, че е налице
необходимост обосноваваща издаденото на исканото разрешително. Действително,
оспорващия е имал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и
притежава огнестрелно оръжие револвер „Арминиус“, което е използвал във връзка
с предходна работа, но при заявеното от
него основание за издаване на разрешение, той не е ангажирал и посочил
доказателства, които да изпълнят специалното изискване на материалния закон и
да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешително. Пълния разбор
на доказателствата изисква да се обсъдят свидетелските показания на свидетелите
В*** К*** и К*** Г***, които се кредитират от
настоящия съдебен състав като обективни и отразяващи възприетото от свидетелите
по фактите и обстоятелства за които свидетелстват. Свидетелите К*** и Г*** изясняват за възникнал скандал в
края на месец септември 2020г. с участието на оспорващия и лицето П*** И*** (П*** „Л***“), както и за възникнало последващо напрежение в отношенията с това лице,
но тези свидетелски показания не могат да обосноват основанието за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Това е така,
тъй като видно от Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 07.01.2021г. (л.38 по делото) се установява, че лицето П*** И*** е живял временно на квартира на
посочения адрес, а от свидетелските показания на свидетеля К*** се установява, че лицето П*** И*** към момента не живее на същия
адрес, тоест не е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето
на оспорващия. На следващо място от Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 07.01.2021г. (л.38 по делото) се установява, че в случая не се
установяват предпоставки за образуване на наказателно преследване за извършено
престъпление от лицето П*** И*** и на същия е съставен
предупредителен протокол от дата 28.09.2020г., тоест от една страна
правоохранителните органи са предприели необходимите мерки за защита на живота
и здравето на оспорващия, а от друга страна не е налице индиция за извършено
престъпление или опит за извършване на такова по отношение на оспорващия,
респективно не се обосновава необходимостта му да притежава разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за
самоохрана/самоотбрана.
При липсата на данни за потенциална
опасност за живота и здравето на оспорващия не е обоснована необходимост от извършване на
дейността с цел самоотбрана, както мотивирано е приел административния орган. В тежест на иницииралото производството лице е да
докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните
по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не
са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен административен акт по искането на оспорващия е законосъобразен.
Потенциалната нужда на оспорващия и обстоятелството, че е бил титуляр
на разрешения от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон,
доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост
от носене на оръжие, като в случая оспорващия при указана тежест не ангажира годни
доказателства, които да оборват извода на административния орган, че не е
налице обоснована необходимост за придобиване с цел самоотбрана. Осъществяването на правнорегламентирана
дейност по ЗОБВВПИ, с
оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а
мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените
от оспорващия аргументи, тоест административния орган е постановил отказа
си в съответствие с целта на закона. Наличието на законовите предпоставки е
релевантно към момента на подаване на заявлението за издаденото на разрешение,
а в случая те не са налице, както законосъобразно е приел в мотивите си
административния орган – в тази насока константна практика на ВАС, като
например Решение №1698/03.02020г. по адм.дело №4298/2019г; Решение
№15467/14.12.2020г. по адм.дело №7039/2020г.; Решение №7100/13.05.2019г. по
адм.дело №5007/2018г. и др. все в тази насока.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспорения Отказ рег.№1808р-6391/02.03.2013г. на Началника
РУ –Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ във вр. с чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.Г. ***,
подадена чрез пълномощника му адвокат Т., срещу Отказ рег.№1808р-6391/02.03.2013г.
на Началника РУ –Монтана, с който на основание чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ във вр. с
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ на оспорващия е отказано да бъде издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: