РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Пловдив, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300502161 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на СВ. Б. ЯХ., чрез особен
представител адв. С.Л., АК Пловдив, срещу решение № 1242/20.07.2021 г. по гр.дело №
2928 по описа на РС Пловдив за 2021 г., с което е уважен предявеният срещу него иск за
изменение на размера на издръжката, постановена с Решение № 1066/26.03.2018г. по
гражданско дело № 15110/2017г., по описа на Районен съд гр. Пловдив, която е осъден да
заплаща на детето си С. СВ. ЯХ., чрез неговата майка и законен представител СТ. Д. ЯХ.,
като е увеличена издръжката от 130,00 лева месечно на 250,00 лева месечно, считано от
16.02.2021 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена
в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане, както и е
осъден да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение жалбоподателя го обжалва изцяло, като счита
постановения съдебен акт неправилен, необоснован и в противоречие с материалния закон.
Твърди, че в обжалваното решение неправилно е прието, че е налице изменение на
обстоятелствата при първоначалното определяне на издръжката, тъй като не е доказано
твърдението за намалени материални възможности на майката, не е доказана нужда от
1
завишаване на вече определената издръжка, поради непредставяне на писмени
доказателства за разходи за домакинството и битови разноски, разходи за извънучилищни
дейности на детето, не е доказана трудовата заетост на ответника и увеличаване на
приходите и имуществото му. Счита, че така постановения размер на издръжката не е
съобразен с възможностите на лицето, което я дължи, като дори да се приеме, че
претенцията е основателна, то следвало да бъде уважена до минимално установения размер.
Моли решението да бъде отменено изцяло, евентуално, ако ПОС прецени, че
обжалваното решение е правилно, да коригира размера, за който е уважен искът, до сумата
от 162,50 лв.
Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна С. СВ. ЯХ., чрез
неговата майка и законен представител СТ. Д. ЯХ., чрез адв. В.Т., АК Пловдив, в който
счита жалбата за изцяло неоснователна, а постановеното решение правилно и
законосъобразно, за което излага мотиви. Счита, че съдът правилно е отчел нарасналата
нужда на детето от издръжка, която е определил на 500 лв. и е вменил на майката по-
голямата част от финансовата тежест, доколкото последната упражнява и непосредствените
грижи за отглеждане и възпитание на детето. Твърди, че в постановеното решение не са
отчетени средствата, които майката заплаща за закупуване на жилище и за издръжка на
пълнолетно дете, а съдът е отчел нарасналите нужди на детето и липсата на други
задължения за издръжка на жалбоподателя, който е в работоспособна възраст и реализира
доходи в Германия, поради което е постановил изменение на размера на издръжката, на
базата на събраните доказателства, съобразен с нуждите на детето и възможностите на
родителите му.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде потвърдено изцяло
постановеното решение и да му бъдат присъдени сторените разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да обжалва
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, като съдът се произнесе по правния спор
между страните.
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 150 от СК от малолетния
С. СВ. ЯХ. чрез неговата майка и законен представител СТ. Д. ЯХ., срещу СВ. Б. ЯХ., за
2
изменение на определената с Решение № 1066/26.03.2018г. по гражданско дело №
15110/2017г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, влязло в сила на 26.05.2018г. издръжка
от 130,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от завеждане на иска, ведно със законните
последици.
При постановяване на решението си, с което е уважен изцяло предявеният иск,
районният съд е приел, че е доказано изменение на обстоятелствата, по смисъла на чл. 150
от СК, с оглед изминалия повече от 3 - годишен период от определяне на предишния размер
на издръжката, в който са нараснали нуждите на имащия право на издръжка, което е
завършило 7 - ми клас и има нужда от учебни пособия, от дневни пари за храна и облекло,
ответникът е трудоспособен, работи в Германия, може да се труди и да осигури доход на
себе си и на детето си, като реализира доход около средния за ЕС. При тези данни е приел,
че за детето са необходими и възможни средства в размер на общо 500,00 лева месечно,
които родителите следва да поемат по равно, независимо, че майката осъществява и
ежедневните грижи по отглеждане и възпитание.
Пред районен съд са събрани писмени доказателства – удостоверения за раждане и
препис от решение, от които безспорно се установява, че ищецът е роден на 04.09.2007 г., от
майка СТ. Д. ЯХ. и баща С. Б. Я., ответник в производството. С Решение №
1066/26.03.2018г. по гражданско дело № 15110/2017г., по описа на Районен съд гр. Пловдив,
бракът между родителите му е прекратен, като е одобрено сключеното между съпрузите
споразумение, с което упражняването на родителските права върху ищеца са предоставени
за упражняване на майката, а бащата е осъден да заплата 130,00 лева месечна издръжка,
считано от 26.05.2018г.
Майката С.Я. работи и реализира доход над 1800 лв. месечно, което се установява от
изисканите справки от НАП, както и притежаваните от нея недвижими имоти в гр. Пловдив.
Майката има друго дете, което е пълнолетно, родено 1999 г.
Бащата С. Я. няма регистрирани трудови договори на територията на страната,
притежава четири недвижими имота и два леки автомобила, няма данни за други
непълнолетни деца и задължения за издръжка.
Ищецът С.Я., по данни от социалния доклад и събраните гласни доказателства, през
учебната 2020/2021 г. е завършил седми клас в ОУ „Отец Паисий” гр. ***. От свидетелските
показания на свидетелката Г., леля на детето, чиито показания съдът кредитира като
последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото, се установява, че детето няма специфични нужди, ходи на уроци по математика,
здраво дете е, с оглед възрастта си расте интензивно и разходите по отглеждането му за
храна, облекло и средства за обучение са нараснали, като всичките му нужди са били
поемани единствено от неговата майка. Установява, че ответникът живее в Германия, което
знае от общи познати, както и, че работи там. От така събраните доказателства се установява
също, че след сезиране на прокуратурата с оглед незаплащане на дължимата за детето
3
издръжка, същата му е била заплатена от ответника.
В своята константна практика Върховният касационен съд приема, че нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства,
които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето.( Решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др.) Така също е прието, че детето има право
да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие – чл. 124, ал. 1 СК На това право
съответства задължението на родителят да се грижи за физическото, умствено, нравствено и
социално развитие на детето, за неговото образование и неговите лични и имуществени
интереси. Израз на горните права и отговорности е и задължението на всеки родител да
осигурява условия на живот необходими за развитие на детето, което включва и издръжка
на ненавършилите пълнолетие деца. (в този смисъл Решение № 58 от 16.04.2019 г. по гр. д.
№ 2931 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
При така събраните доказателства действително се установява съществено и трайно
изменение на обстоятелствата при първоначалното определяне на размера на дължимата за
детето издръжка. От първоначалното определяне на размера на издръжката са изминали
повече от три години. Настъпили са съществени социално-икономически промени, като
индикатор за това е ръстът на минималната работна заплата за страната, с която е обвързан
и законоустановения минимален размер на издръжка на лице, което не е навършило
пълнолетие, под който е първоначално определения за ищеца, както и инфлацията, която и
към момента рязко нараства. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя
в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Към
момента на определяне на размера на дължимата издръжка детето е било на десет години, от
тогава са изминали повече от три години, към момента подлежи на задължително училищно
образование в гимназиален курс, като за учебната 2021/2022 г. следва да бъде ученик в осми
клас, което предполага завишени разходи за закупуване както на учебни помагала, така и на
учебници. Детето е навлязло в период на бурен растеж е, като се нуждае от повече средства
както за храна и облекло, така и задоволяване на образователни потребности и социално
общуване.
Липсват данни за размера на средствата, с които са разполагали родителите на детето
към датата на определяне на първоначалната издръжка. Към момента се установява, че
майката реализира трудов доход над 1800 лв., а бащата живее и работи в Германия, като
няма данни за размер и начин на реализиран доход, притежава недвижимо имущество и
леки автомобили. Не следва да се взема предвид размера на задължението на майката за
4
погасяване на ползван кредит, както и сумите, които отделя за издръжката на пълнолетното
си дете, доколкото задълженията за издръжка на деца, които не са навършили пълнолетие са
с приоритет.
В случая правилно районният съд е определил за нуждите на детето сума в размер на
500 лв., като е взел предвид, че бащата не полага непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието на детето, а майката ги е поела изцяло, но и са събрани доказателства, че
получава доходи по трудово възнаграждение, като е съобразил размерът им. Поради това
бащата следва да поеме по 250 лева месечно от издръжката на сина си, а майката останалата
част, независимо, че полага и непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на
детето. Вярно е, че на съобразяване подлежат и възможностите на родителя да заплаща
издръжка с оглед на доходите, имотното му състояние, квалификация, дали има задължения
за издръжка към други лица и т.н. В случая бащата е работоспособен, няма други
задължения за издръжка, има данни за притежаваното от него имущество, данни, че работи,
въпреки че не е установен размера на доходите на бащата в Германия, където се установи,
че живее и работи, държава, където с оглед стандарта на живот доходите са по-високи,
поради което и съдът намира, че той може и е длъжен да се грижи за физическото, умствено,
нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование, поради което следва да
реализира доходи за задоволяване на нуждите на сина си С. от издръжка, като поеме част от
издръжката му от 250 лева месечно. Съобразявайки и указанията в ППВС № 5 от 16.09.1970
г. и служебната си роля по въпроса за определяне на издръжката по размер, съдът намира,
че не следва да се възлага на родителя, който упражнява родителските права, да провежда
пълно и главно доказване относно конкретен размер на доходите, с оглед материалните
възможности на другия родител да дава издръжка, а с оглед установеното по делото съдът
приема, че бащата реализира доходи, достатъчни за задоволяване нуждите на детето си.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба за липса на доказателства за всеки един
разход, обуславящ размера на издръжката, доколкото е доказано основанието за
изменението и – наличие на трайно и съществено увеличаване на разходите на детето, а
размерът съдът може и е длъжен да определи, съобразявайки и нормата на чл. 162 от ГПК.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Направено е своевременно искане от въззиваемия за заплащане на разноски за
въззивното производство, на каквито има право, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, но доколкото не са представени доказателства за сторени реално такива, това искане
не следва да бъде уважавано.
Следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати по сметка на ПОС направените
разноски от бюджета на съда за заплащане на възнаграждение за назначения му особен
представител, в размер на 200 лв.
5
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1242 от 20.07.2021 г. по гр.д. №
2928/2021 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА СВ. Б. ЯХ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., обл.
Пловдивска, ул.“***, да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив, в полза
на бюджета на съдебната власт, сумата от 200 лв. (двеста лева),
представляващи заплатено възнаграждение за назначения му особен
представител по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6